Archive for the tag 'хижа Алпинист'

дек 11 2010

Есенен уикенд на скалите до Басарбово

Днешният съботен пътепис ще ни разкаже какво можехме да правим, ако съботата беше нормална неработна събота. Приятно четене и … завиждайте :)

Есенен уикенд на скалите до Басарбово

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="На припек"]На припек – край Басарбово, Русенско[/caption]

Само месец след първият лагер-сбор, и ето я следващата среща – на

скалите до Басарбово (Русенско),

22-24 октомври 2010 г.

В събота сутринта от Шумен с колата ме взе Жоро (ge0rge). С него бяха Владо и двама братя (ямбол братята ;) ). След дълго пътуване, и известно кръжене около крайната точка (за изясняване на разликата между ляво и дясно ;)  ), около 10 и половина вече бяхме до въпросната хижа „Алпинист“ близо до Басарбово. Там ни посрещна формалният ни домакин – Жужа, и заедно се качихме върху скалите, където заедно с Мишо бяха изкарали изминалата мразовита нощ, от която им бяха останали спомените за бързо свършилите дърва, светещата като фар Луна, и скрежът върху палатката и платнището.

[singlepic id=7194 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7196 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7197 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7198 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7199 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7200 w=320 h=240 float=right]

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Горе на скалите направихме кратка почивка за закуска и любуване на гледката. Варихме супи, макарони, чай и т.н. Мишо ни показа дървените лъжици, които са започнали да майсторят вчера. Впуснахме се и малко в дооправянето им :)

[singlepic id=7201 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7202 w=320 h=240 float=right]

Край Басарбово

[singlepic id=7203 w=320 h=240]

Горе на скалите мястото е малко, а и неудобно, затова решихме да организираме бивака долу в ниското, до реката. Там има хубави равни полянки с големи тополи над тях. Тъй като се очакваше нощта да е пак мразовита, да има роса, или скреж, и слабо въздушно течение, решихме подслонът да не е общ, както на миналият лагер, а всеки да си направи индивидуален. Така се предполагаше, че всеки ще е по на завет, и съответно ще му е по-топло.

Жоро беше изпринтирал по един лист с примерни устройства на подслони от едно платнище, и всеки можеше да си избере какъв да си направи. В крайна сметка имахме три различни конструкции – моя, на Мишо, и на Жоро :) Може би основното занимание на тази среща беше катеренето. Времето беше идеално, и затова всички бързо се ориентираха към скалите. Добре, че си имахме двама по-опитни – Владо (който е инструктор между другото) и Жужа. Те бяха нашите „водачи“ :)

[singlepic id=7204 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7205 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7206 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7207 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7208 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7209 w=320 h=240 float=right]


Мен лично катеренето никога не ме е влечало кой-знае колко. Виж като малки си бяхме като козички, и се покатервахме на де що има за катерене – дървета, скали, самотни стълбове… Тогава съм преодолявал значителни височини без никаква осигуровка, което и сега си се чудя с какъв акъл сме го правили. Та в името на доброто старо време аз бях първият от аматьорите, които решиха да се пробват също в катеренето. Да бях изчакал малко, май по-добре щеше да е :) Жужа ми даде едни еспадрили, дето дори на бос крак ми бяха поне с номер по-малки, и смачкваха пръстите ми като на японска гейша от династията… бе кво се правя, че ги знам японските династии :D Според Жужа това било желаният ефект, но аз не съм много сигурен! :)

Та под наставленията на Владо и Жужа, които гласяха „Ей тук, в началото, е по-трудно, после нагоре е по-лесно“, аз взех да драпам по скалата. И въпреки, че нямам влашка жилка, направих точно като тая народност на края на Дунава – отказах се на средата, уж от където почвало по-лесното :)  Не, не ме е дострашало! Можех да се кача до горе, но си представих, че ще трябва и да го слизам това, а уви, с въжето не бях свикнал. Поогледах се малко, еспадрилите посвиха още малко пръстите ми, и това реши всичко – хайде надолу! :)

Надолу се слизало, като се оттласнеш от скалата, отпуснеш тяло и ръце назад, и се опираш само на изпънатите си крака. Да, виждал съм го, и на всички ви е позната до болка характерната стойка. Но никой не ви е казвал колко трудно е да извършиш това движение за пръв път, на значителна височина над земята. Умът ви е наясно, че всичко е безопасно, но въпреки това изпраща сигнали на ръцете и краката ви да не пускат скалата. Много интересно чувство :) Трудно е да пребориш изградилият се в теб рефлекс, когато усетиш приплъзване или падане, да се долепиш и сграбчиш скалата под теб, за да се спасиш.

Всъщност като се замисля, при катеренето с осигуровка ти се налага да изградиш противоположни на естествените рефлекси – като тръгнеш да падаш, не трябва да се вкопчваш или долепяш до скалата, а дори да отскочиш от нея. Дано не ти се задейства точно тоя рефлекс, точно когато си без осигуровка :) Та така аз позорно се отказах на половината, а всички след мен се качиха до горе. При това се справиха къде-къде по-добре! Чак ми се прищя да се жертвам пак, и да обуя тесните еспадрили, за да се отсрамя, но все пак се въздържах :)

[singlepic id=7210 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7211 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7212 w=320 h=240]

С подвита опашка се върнах обратно в лагера, който за малко бяхме изоставили без надзор. Там тъкмо беше пристигнал efond. А, да… и Миро беше пристигнал малко преди това, така че станахме общо 9 човека. Започнах да подготвям огнището. Изкопах го с лопатата, и го оградих с камъни. Направих едно интересно и практично регулируемо окачване за котлето, и тръгнах по поляната да посъбера малко суха трева и разпалки. Уви, в такова усойно място, на брега на реката в есенно време това е доста трудна задача. Дори на пръв поглед сухата трева се оказва мокра, когато се опиташ да я запалиш по примитивен метод. Пробвах се с прахан от гъба, но в крайна сметка за да не се бавим излишно, опряхме до ферород запалка и малко памук.

С дървата също имахме известен проблем. Мястото принципно е често посещавано от жителите на околните селища, така че сухите дърва бяха обрани доста отдавна. Имаше няколко сухи върби и тополи наоколо, но това е много лош избор на дърва за открит огън. Не топлят много, и пушат повечко. Както и да е, стъкмихме огъня, а Жужа се зае с приготвянето на зеленчукова супа в котлето на бабата на efond.

[singlepic id=7213 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7215 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7214 w=320 h=240 float=right]

Не забелязах какво точно има във въпросната супа, но нещата, които мярнах, бяха лук, грах, моркови, коприва, и… забравих. Може някой да ме подсети! ;) Разбърквахме я с дървения черпак, който беше дълбал Мишо. Добър беше крайният резултат. Всички го опитахме!

[singlepic id=7216 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7217 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7218 w=320 h=240 float=right]

После започна по-сериозното готвене – шишове, варен ориз, питки на жар, и пилешка лучена яхния с червено вино бяха само част от „специалитетите“ ;)

[singlepic id=7219 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7220 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7221 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7222 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7223 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7224 w=320 h=240 float=right]

Разговорите около огъня продължиха до късно. Луната отново светеше като фар, и без проблем можеше да огледаш всичко наоколо. Температурите започнаха да падат бързо, и когато наближиха някъде около 2 градуса, решихме да си лягаме – кой под платнищата, кой в палатките… Събуждах се няколко пъти през нощта: единият – защото си бях забравил вълнените чорапи, и пръстите ми бяха премръзнали, другият – за а разпъдя някакви кучета, които тършуваха из лагера, и третият – за да видя, че температурата е само 1,4 градуса над нулата. :)

[singlepic id=7225 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7226 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7227 w=320 h=240 float=right]

Сутринта беше ясна и слънчева. При нас дори не падна роса. Може би заради дърветата? Всичко беше в красиви есенни цветове. Прибрахме лагера, и мераклиите отново се покатериха малко по скалите.

[singlepic id=7228 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7229 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7230 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7231 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7232 w=320 h=240 float=right]

Ето още няколко снимки от ge0rge.

Някъде около 2 часа следобед  (Миро и Мишо малко по-рано) си тръгнахме обратно към вкъщи. Един приятно изкаран есенен уикенд!

Автор: Стоян Стоянов

Снимки: авторът
Други разкази от Другата България – на картата: КЛИКАЙТЕ НА САМИЯ РАЗКАЗ!

5 responses so far

Switch to mobile version