Archive for the tag 'Хамбург'

апр. 07 2015

Европа на автостоп (2): До Амстердам през Кьолн

Продължаваме заедно с Недялка да пътуваме през Европа на автостоп – минахме през Виена за Прага, а днес ще продължим към Кьолн и Амстердам. Приятно четене: Европа на автостоп и с влак София – Амстердам и назад част втора До Амстердам през Кьолн И така, потегляме отново този път с Росен, но се движим заедно, […]

2 коментара

сеп. 13 2012

Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург

Продължаваме с месечния престой на Николай в Германия. Запознахме се с Берлин, а после и с живота в Потсдам, а днес ще тръгнем на разходка из Хамбург.

Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

 

част трета

Разходка до Хамбург

Ежедневният живот в Германия обаче си има своите трудности.

Бюрокрация! Повсеместна, объркваща, потресаваща бюрокрация!

И множество служители в администрацията и в банките, които не знаят английски!* Наложи ми се да платя данък Rundfunkgebuehr, който плаща всяко домакинство, което има ТВ или радио. Аз нямах ТВ, но пък имах лаптоп и жената, която звънна доста неочаквано на вратата ми, го видя. Успях да разбера, че трябва да платя 5.76 за това чудо, но не мога да платя на нея, а това трябва да стане през банката. В първата банка, през която минах, ме предупредиха, че ще ми вземат… 25 евро! Насочих се към друга банка, където ми искаха „само” 5 евро. И понеже не е възможно този данък да се плаща месечно, създадох някакъв казус: оказа се, че все пак мога да го платя за този месец. В края на месеца обаче трябваше да подам писмено заявление до Бон, че дерегистрирам своя приемник. Цялата тази история ми коства над 15 евро, и то при положение, че нямах интернет, т.е. не можех да гледам ТВ, нито да слушам радио… Защо нямах интернет ли? Просто трябваше да ходя до университета и пак да преминавам през някакви бюрократични процедури, поради което реших да ползвам мобилен интернет. Това беше голяма грешка, особено по време на Евро 2012, и при цени на безжичен интернет на обществени места по 5 евро на час.

Имах подобен проблем и със стипендията си:

понеже не беше възможно да си отворя банкова сметка само за един месец, от DAAD изпратиха стипендията ми директно до университета. Това беше доста дълъг процес, като успях да си получа парите чак на 18-ти. Получавайки я, исках да вкарам парите си в моята дебитна карта чрез международен трансфер, но се оказа, че не приемат пари в кеш. Насочиха ме към Western Union, но аз реших да съхранявам парите си при мен. Положението не беше чак толкова страшно. Тези процедури имат своето основание: виждаме, че Германия е най-дисциплинираната държава в ЕС. Не знам обаче дали немците разбират къде отиват парите им за данъци: те сякаш биха платили всякакъв тип данък, без да питат** Това е нещо, което учудва много чужденци, както разбрах от форумите.
Етажът, на който живеех, се оказа… детска градина! От двете ми страни имаше бавачки и беше много шумно през деня. Започваше се от 7 сутринта, и се свършваше в 17 ч.; но пък след 18 ч. в една зала, намираща се на 5 метра от стаята ми, започваха танци и спортни мероприятия, които продължаваха до 22 ч. Добавям и това, че още една съседка пускаше една и съща песен цял ден и цяла нощ, което ме караше да настръхна всеки път, когато чуя песента в някое кафе. И така, атмосферата беше дискомфортна с оглед на парите, които плащах. Не смятам за редно в студентско общежитие да има забавачници: щом искат да печелят пари, нека използват обикновени жилищни сгради. Но там никой няма да допусне подобен шум.
Бях си обещал веднага след получаването на стипендията да замина за

Хамбург

Имах такава идея и за Дрезден и Лайпциг, но се отказах от нея, защото нямах време да я осъществя. Бях чул от много мои приятели, че Хамбург е красив град и задължително трябва да отида там. И така потеглих в хубавата петъчна сутрин с влак, който струваше 136 евро в двете посоки. На отиване бях с „обикновен” влак, а на връщане- с високоскоростен. Странно е, но влакът имаше закъснение с 25 минути още при влизането в Берлин. Наложи се да го композират на друг коловоз, но информацията за това бе подадена бързо, на немски и английски. Пътуването мина бързо, за 90 минути стигнахме Hauptbahnhof във втория по големина град в Германия.

Централна гара, Хамбург

Централна гара

По пътя видях стотици вятърни турбини и дълга равнина. Пристигнахме на гарата, но не можахме да слезем: имаше някакъв проблем със системата за вратите и се наложи да чакаме десет минути, докато я оправят. Гарата е изумителна: огромно хале на две нива, през което влаковете преминават директно. Няма фоайе, няма и скамейки. Хората си седят на пода. Пристигат и отпътуват влакове към всички части на Германия и към Дания. Нямах търпение да се махна от тази лудница и да стъпя на „свободна” Хамбургска земя. Посрещна ме страхотен вятър отвън и не можах да използвам хартиената си карта на града, затова се наложи да ползвам Google maps. Ориентацията беше лесна, защото още от гарата се виждаше кулата на

кметството (Hamburger Rathaus)

Реших да се придвижа произволно, следвайки интуицията си… и знаците. Веднага забелязах широките бели тротоари, датските банки и типичната ханзейска архитектура. След петнадесет минути се озовах в самото сърце на Хамбург: площада пред кметството. Не беше толкова оживено, колкото очаквах: имаше не повече от петдесет туристи наоколо. Неоготическата сграда със зеленикав покрив се извисява гордо от 1897 г., демонстрирайки статута на Хамбург като Свободен ханзейски град.

Кметството на Хамбург

Кметството на Хамбург

Днес Хамбург и Берлин са двата германски града със статут на провинции. От площада започва езерото Алстер. Тук е разположен монумент в памет на 40 000 хамбургски военни, загинали през Първата световна война.

Каналите преминават през целия град.

Интересно е да наблюдаваш сградите, минавайки по поредния мост: това обаче със сигурност не е толкова романтично, колкото разходка с кораб. Пропуснах тази атракция и трябва да съжалявам. Хамбург не ме впечатли толкова много: явно имах прекалено високи очаквания. И той обаче си има своята красота и достойнства: мултикултурна общност (много виетнамци, португалци, англичани и скандинавци), много работни места, красиви катедрали. За пет часа няма как да видиш всичко в този град: аз обаче успях да посетя основните забележителности. И отново с уговорката, че екскурзия с корабче, която излиза около 15 евро, дава по-добра представа за града.
По някакъв странен начин, вървейки в западна посока, достигнах до катедралата, която тук наричат Мишел.

Катедрала Санкт Михаелис, Хамбург

Катедрала Санкт Михаелис (Michel), Хамбург

 

 

Тя има хубава наблюдателна кула, но не се осмелих да се кача на нея. Тръгнах в посока

Landungsbruecken,

обект, за който не знаех много. Повечето туристи отиваха директно към него. Много кораби потеглят оттам; има хубава крайбрежна алея, която е пълна с хора.

Landungsbrücken - Морска гара, Хамбург

Landungsbrücken - Морската гара на Хамбург

 

Малко на север се намира и Рибният пазар, като пристанището продължава още километри нагоре. Не видях нито Queen Mary, нито какъвто и да е голям круизен кораб, но пък се откри страхотна гледка към пристанището. Първоначално се настаних на някакъв хълм, откъдето можех да наблюдавам цялата панорама, точно до хотел „Хафен”. След това слязох долу и се разходих по кейовете. Всички знаят, че Хамбург е второто пристанище на Европа, но не мога да проумея защо са построили града точно тук, на 120 км от устието на Елба. Може би това е, защото така се снабдява по-лесно вътрешността на страната.

Landungsbrücken, 20459 Хамбург, Германия
След много сериозна дезориентация, някак си попаднах на

улица Reeperbahn,

най-известната улица в Германия, както се твърди. Тя се намира в квартала Санкт Паули и започва на стотина метра от стадиона на едноименния втородивизионен отбор. По нея има много кабарета, стриптийз-клубове и еротични магазини. Майки се разхождат спокойно с децата си по тротоарите, като пред погледа им се мяркат огромни билбордове с голи (не разголени) дами и надписи: „Live sex”. Мнозинството от клубовете обаче е в страничните улички. Някакъв тип ме издърпа и ми даде визитка на клуба си, заявявайки, че шоуто започва в 18 ч., входът е безплатен, а бирата е само 5 евро. Изглеждаше много вдъхновен и явно не можеше да разбере защо толкова много бързах да прекратя разговора ни. Даже искаше да ми покаже клуба отвътре.
Но Реепербан е известна и с друго:

тук някога са пeли „Бийтълс”, започвайки кариерата си

Има площад на тяхно име, както и музей. Много хора идват да се веселят в този квартал с приятели. Имаше много рокери с Harley Davidson, може би около петдесет, мисля, че се наричат Big red machines.
Насочих се вече към

Хафен сити

Видях оригиналната сграда на симфоничния оркестър, която ще бъде завършена през 2014 г. Сградата е много оригинална, от нея се открива страхотна панорама. В Хафен сити нямаше нищо чак толкова интересно- хотели, барове, голямо виенско колело, което се въртеше, без да има посетители в него, и някакъв view point, който беше толкова нисък, че не е ясно какво се вижда от него изобщо.

Хафен сити, Хамбург

Хафен сити

 

Отсреща се виждаше огромен кораб с много коли на борда, и това беше. Предполагам, че от отсрещния бряг гледката е по-интересна. Тръгнах към центъра, защото имах само един час, за да хвана влака за Берлин. По пътя, без да искам, минах през

Шпайхерщадт,

който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Шпайхерщад, Хамбург

Шпайхерщад

 

Хубави сгради от червена тухла, наредени една до друга покрай каналите. Намират се на около 250 м от Ратхаус. Кварталът е хубав, но сякаш на снимка изглежда по-добре. Може би човек трябва да свикне с Хамбург, за да почувства красотата му.
Намерих лесно гарата. Трябваше обаче да почакам влака известно време, защото имаше 20 минути закъснение! Разбира се, преместиха го на друг коловоз. Истински късмет е, че успях да се кача, защото той имаше над 40 вагона, а моето място беше във вагон 22. Първата половина на влака пътуваше до Лайпциг, Нюрнберг и Мюнхен, а другата- до друг град в Източна Германия. Условията вътре са повече от комфортни- всяка седлака си има контакт за зарядно, както и букса за слушалки (във влака има някаолко музикални канала); климатикът е перфектен, а информацията е винаги навременна: осведомяват те преди всяка гара, както и за закъснението на влака. Оказа се, че между Хамбург и Берлин скоростният влак вдига само 185 км/час, което малко ме разочарова. Доколкото знам, «най-бързата» отсечка е между Франкфурт и Кьолн.

Влакът се движи плавно благодарение не релсите. Няма го типичното при нас тракане на колелетата и клатене на влака, от което може да получиш морска болест. Обаче и цената си я бива. Интересното е, че влакът влиза в Берлин със същата висока скорост и я намалява чак 2-3 км преди Централна гара. Останалото е лесно- слизам от влака и хващам S 7 към Потсдам, където стигам за 42 минути.

 

* Официалният език в Германия е немски. Редакцията искрено препоръчва да го учите от невръстна детска възраст! – бел.Ст.

**Разликате между германците и другите народи е, че германците питат по време на избори, т.е.преди взимането на решението. След като решението е взето  – не се пита – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хамбург – на картата:

КЛИКАЙЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

май 28 2012

Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км

Днес, мили деца, ще направим една голяяяяма обиколка от Бавария, през цяла Германия и Полша с кола, Наш водач ще бъде Любо и … помнете от мен: ако искате доволни девойки, не ги водете нито в концлагер, нито им показвайте кораби. Но, ако искате да видите света – не се съобразявайте 🙂

Приятно четене:

По пътя: Германия и Полша

за 11 дни и 5147 км

След дълго чакане най-после дойдоха и тазгодишните великденски празници, които в комбинация с малко отпуска дават чудесна възмойност за някое по-далечно пътуване, а в нашия случай това беше обиколка из Германия и Полша за 11 дни. Последните 14 дена преди пътуването буквално ги броих един по един. Толкова бях „мухлясал“ в София. Само дето не си ги задрасквах в календарче, както правеха войниците в казармата. И така в ранната утрин (около 4:00 ч) на 13.04 4-ма човека и верния автомобил поехме в

посока Мюнхен.

Това беше крайната точка за деня. Още на сръбската граница вкиснат та чак прокиснал митничар се опита да помрачи доброто настроение. Най-нагло се заяждаше. Говореше като неадекватен и или си беше сръбнал рано-рано, или беше абстилентен и неистово му се щеще да си сръбне. Искаше всичкия багаж навън, а подреждането му отне около 30 мин, за да се събере и кърфица нямаше къде да падне. Накрая като видя колко много чанти са го домързя да си извади ръцете от джобовете и каза: „Хаиде“ махайки с ръка. Абе пълен идиот. Нищо не провери, ама само да се заяжда. Прехода през Сърбия беше обичайния транзит, а на границата с Унгария беше същински ужас. Не бях висял толкова в задръстване на граница никога. Близо 3 часа ни отне да минем и времето бая напредна, а до Мюнхен имаше още много. Добре, че предстояха само магистрали до там.

Унгария мина бързо и дойде ред на Австрия.

В последните 2 страни правят впечатление многото вятърни генератори, които са пръснати около пътя. Вече привечер подминаваме Залцбург, който за жалост отпадна от програмата поради липса на време, но нищо за другия път. От Залцбург до Мюнхен не е много и вече се вижда края на днешния транзит. В 22:00 ч паркирах в подземния паркинг на хотела след 1447 км. Интересно, но точно в толкова бях отбелязал, че ще пристигнем. На рецепцията ни посрещна българска реч. Момче от Варна, което работи тук. Е, не е учудващо. Все пак бая сънародници работят тук.

Ден 2

Денят беше изцяло посветен на

Мюнхен и неговите забележителности

Мюнхен, кметството

Времето беше мрачно и от време на време пръскаше, но какво да се прави. Първо отидохме до централния площад с кметството, откъдето общо взето всички тръгват. После

Английската градина,

която по време на нашия престой си беше просто един чист и приятен парк с лебеди и тучни ливадки (нямаше някакви цветни градини). Това е чудесно място за спортуване в големия град и хората активно тичаха.

След парка беше ред на

Deutsches Museum.

За мен това веше най-хубавия музей, който съм виждал някога. За тук трябва минимум половин ден, но за жалост ние имахме само 2 часа, защото затвориха. Музеят е като един малък град, разделен на отделни секции, които от своя страна са обвързани с различни сфери на науката. Има експозиции от отминали епохи до модерни двигатели, самолети и космически сувалки. Даже имаше изложена и една лунна количка. Каквото и да кажа ще е само бледо описание на това,което може да се види там. Горещо го препоръчвам и цената е нормална 8 евро като за ученици и студенти има намаление. След музея отидохме до

статуята на „The walking man“,

която е символ на просперитета. Статуята няма пол или някакви отличителни черти. Просто висока, колкото сграда бяла фигура.

The walking man, Мюнхен

The walking man

Близо до нея има и някаква триумфална арка, която така и не разбрах каква е. Вечерта взехме по една немска бира и се върнахме в хотела. Странно ми беше, че не видях на нито едно място да продават вурстове и да се лее бира. Очаквах да видя това точно в Мюнхен, а и отчасти свързвам града с това. Вярно беше хладно, но също така беше вече средата на април и имаше не малко хора.

Ден 3

През този ден първо отидохме да видим

стадиона на Байерн Мюнхен – Алианц Арена

и после се отправихме в

посока Fuessen,

до който се намира прочутия баварски

замък Нойшванщайн

Времето хич не беше обещаващо. На паркинга пред замъка имаше няколко български коли. И други са се възползвали от няколкото почивни дни. Замъка действително е впечатляващ и отвътре и отвън. Само дето в по-хубаво време би изглеждал още по-добре. С тази мъгла беше някак прекалено сив, а от едната страна бяха наредили и едно скеле. Абе не беше за гледане от тази страна. Замислих се, че обвинявали краля, построил замъка за това, че е разорил държавата, построявайки това чудо на чудесата, но пък сега той пълно хазаната с милиони всяка година от туризъм. Има един мост на около 15 мин пеша, който е оснавната наблюдателница за хубава панорама към замъка и всички отиват да снимат, както направихме и ние. Казва се „Marienbruecke“. При добро желание може да се разгледа и другия замък в района, който е на съседния хълм. Името му беше нещо от рода на – Хохеншвангау. Той е по-малък от главния, но е симпатичен. Ако някой разполага с цял ден може би е по-добре да разгледа първо този и после големия замък. След замъците последва разходка из малкото спретнато

градче Фюсен

Приятно и спокойно място, което може да се опише само с една дума – идилия. Нощувката беше в един страхотен хостел – изключително чист и на много добра цена. Рецепциониста също беше голям фен. Не мога да не му направя реклама – House LA се казва. Все пак, ако някой отиде натам ще му е от полза.

Ден 4

Сутринта се събуждам и какво да видя – вали обилен сняг. Все още с премрежен поглед си мисля, че сънувам, но уви това е истината. Поглеждам през прозореца и виждам два пръста сняг върху колата. Това се казва изненада. Типично за Алпите. След бърза закуска и разриване на снега се отправяме в посока Хамбург със спирка в китното градче

Бамберг

До Хамбург през Бамберг са около 900 км, което за немските пътища си е направо нищо. Снегът спря чак на 50 км от Фюсен като премина в дъжд, който пък спря след още 200 км на север. Единственото, което знам за Бамберг е, че е бил столица на Романската империя и това е. (Авторът изглежда се заблуждава. Бамберг е временно седалище на баварското правителство, докато Мюнхен е бил превзет от т.н. Баварска съветска република след Първата световна война – бел.Ст.) Забележителното е в стария център. Стари традиционни къщурки, река със старинни мостове и може би символа на града – сградата на старото кметство, която се намира на един от мостовете над самата река.

Бамберг, Германия

Много е интересно. Само времето да беше малко по-топло и човек може да си прекара чудесно, разхождайки се по тесните улички и наслаждавайки се на приказната архитектура. На мен ми напомня за Брюж или Страсбург (старата част).

Бамберг, Германия

Бамберг, Германия

Извън пределите на старата част, Бамберг се оказа не много малко градче, както очаквахме. Прекарахме няколко часа в градчето и продължихме към Хамбург. Направи ми впечатление

стилът на каране на германците

Летят с 200 и кусор км/ч и то почти всички – от по-старите фиатчета до новите поршета. Който с колкото може с толкова кара, но… тук има едно голямо НО. Има ли знак, че на пътя се извършват ремонтни дейности макар и само едната лента да е затворена и да има още 2 или 3 свободни всички се нареждат в колона и си карат с 80 км/ч. Независимо дали има камион или автобус отпред, въпреки че има свободно място за изпреварване никой не го прави. Това ме озадачи. В продължение на километри си кретат най-кротко. Отстрани има информативни знаци колко остава до края на ремонта, за да знае немеца кога пак може да се изправи на педала за газта. И така въпреки липсата на ограничения на скоростта, културата е много на ниво. Освен това са отстъпчиви на пътя, за разлика от поляците, както ще стане дума по-нататък.

В

Хамбург

пристигнахме вечерта около 21:00 ч. Това е вторият по големина град в Германия след столицата, а трети е Мюнхен. Без да сме го планирали ги подкарахме в обратен ред по големина. Както пише в пътеводителя на National Geographic за Германия тук са концентрирани най-богатите германци.

Аз още с влизането в града имах чувството, че съм в друга държава. Може би в Холандия, заради многото канали, а имаше и нещо, което напомня за Скандинавия. При влизане в града се вижда пристанището и товарните докове. Всичко е толкова мащабно. Хиляди контейнери се товарят, разтоварват или чакат. За момент се усетих, че се захласнах и набързо се осъзнах, че трябва да си гледам пътя. Точно в този момент влязохме в много дълъг тунел, който минава под водата и като излезеш се озоваваш в съвсем друга част от града, където няма и помен от кораби. Хотела го намираме лесно благодарение на ГПС-а. Намира се близо до метро-станция. Има и голям магазин наблизо, а паркирането на улицата пред хотела е безплатно. Супер! Настанихме се и тръгнахме на разходка из нощен Хамбург, която не продължи дълго и се върнахме в хотела.

Ден 5

Хамбург ни очаква! Времето е обещаващо!

Най-после малко повече слънце! Хващаме железницата и за 10 мин сме в центъра. Обиколката започна от пристанището, където имаше струпване на най-различни по големина и вид кораби. Беше като музей на открито. Оттам през многобройните канали се добрахме до центъра.

Хамбург, ГерманияХамбург, Германия

Архитектурата е характерна и много различна от южна Германия. Всичко е с тухли, които създават усещане за автентичност, а многото канали напомнят за Венеция. Нашата групичка се състоеше от две момчета и две момичета. На мен и на Краси много ни хареса града, а момичетата Деси и Ирина не бяха особено очаровани.

Хамбург, Германия

Хамбург, Германия

След като пребродихме центъра решихме да се насочим към

квартал Санкт Паули със своята скандална улица на „Червените фенери“,

която е втората най-известна след тази в Амстердам. Още с влизанеро в квартала започнаха да се появяват еротични кафенета и видеотеки та дори има и музей на еротичното изкуство. Самата уличка е съвсем малка и е заградена от двете страни с метални огради, в които има пролуки,но е забранено да влизат други жени. Казаха ни, че ако някоя жена дръзне да влезе често се случвало да я полеят с вода. Та разходихме се само с Краси да видим за какво става въпрос.Като цяло имаше доста екземпляри, които направо се бяха обезобразили от операции и корекции. Вечерта се разходихме из едно студентско кварталче с идеята да ядем нещо от местната кухня, но цените някак си бяха в пъти над нашите и се отказахме. По 2 се понася, ама повече хайде няма нужда.

Ден 6

Сутринта натоварихме пак багажа и се отправихме в посока

Любек

Любек, Германия

Града е известен с производството на първокласен марципан. Рай за очите на девойките. (Очевдино, ако искате да впечатлите девойка, покажете ѝ шоколад, марципан или нещо на свещи, но не ѝ показвайте параходи или танкове. Те не ги разбират параходите и танковете 😉 – бел.Ст.)

За Любек мога да кажа само хубави неща, но няма какво да се впускам в излишни описания при положение, че Гугъл знае по-добре от мен. Но за всеки, който се чуди дали да дойде тук, отговора е твърдо ДА.

Любек, Германия

На 25 км на север от града се излиза на Балтийско море. Ние го направихме, отивайки до

градчето Ниендорф

То се оказа малко курортно градче, в което се готвеха за предстоящия сезон. Тук за първи път се насладихме на чудни немски вурстове на брега на Балтийско море. Беше много приятно. Никакви хора по плажа, а само няколко заека изскачаха от близките храсти удряха по един спринт и пак се криеха. Направи ми впечатление още в Мюнхен, че зайците в Германия са като нашите улични кучета. Само не знам къде се крият в големите градове и как оцеляват. Тук да са, ще са ги изяли до крак. В Ниендорф имаше малко заливче с рибарски лодки, а архитехтурата беше скандинавска. Датската граница беше на около 160 км по суша и на много по малко по вода. За момент ми се прииска да мръднем и натам, ама ще е едно препускане и няма голям смисъл. Ако имаше цял ден на разположение да, ама нямаше. В късния следобед след приятното прекарване в Ниендорф се отправихме към

Берлин,

който беше на 200 и няколко километра от тук. В Берлин пристигнахме малко преди да се стъмни и отседнахме при приятели. Без да губим време се отправихме на нощна разходка из града.

Бранденбургската врата, БерлинБерлин

Бранденбургската порта и Райхстага

позираха добре за нощни снимки и те станаха сполучливи. И така от мотане замалко да изпуснем последното метро. Пък и имаше ремонти, затворени участъци от железницата, но извадихме късмет и към 1:00 ч се прибрахме. В Берлин метрото е много интересно. С един билет можеш да смениш колкото си искаш влакчета, но само в едната посока. Тръгнеш ли на обратно ти трябва нов билет.

Ден 7

Сутринта тръгнахме с влака до

Потсдам

и известните градини и замъци. За наш късмет влака се развали и хубаво си почакахме докато го избутат до следващата гара и да преорганизират движението на друг коловоз. Всъщност самата преорганизация стана мигновено. Позабавихме се малко, но поне денят се очертаваше да е с чудесно време. Все още беше ранна пролет и градините не бяха в цялата си прелест, но въпреки това беше достатъчно хубаво, че да си заслужава. Като цяло мястото прилича на един огромен парк с градини и тук там някои старинни сгради, които аз лично не бих нарекъл замъци. Интересна беше китайската чайна, която беше опасана с ниска оградка и ако някой се осмелеше да се приближи и да я прескочи, веднага се включваше аларма. Добре са го измислили, защото ако всеки ходеше да пипа нямаше да е толкова лъскава. Другото интересно в Потсдам е стария център, който може да се преброди за 30 минути на връщане към гарата. Оттам с влака по обратния път се озовахме обратно в Берлин на централната гара, която беше наскоро модернизирана. Доста добре изглеждаше. И така след порция вкусни вурстове бяхме готови за

дневна разходка из Берлин

Като за начало поседнахме на ливадата пред

Райхстага,

както много други хора.

Райхстаг, Берлин

Много е приятно там. После по каналния ред отидохме и до

Бранденбургската врата,

за да я видим и по светло. Обичайните тълпи и лудница бяха налице. Оттам тръгнахме из парка, който започваше близо до “портата“ и стигнахме до зоологическата градина, която знам, че е много хубава, но нямаше време. Оттам обратно в центъра и близо до Берлинската катедрала се отдадохме на студена немска бира на пейка до един от каналите в града.

Берлинската катедрала (Berliner Dom)

Там това си е традиция и всичко живо пие бира като за световно. От най-засуканата мадама до най-запуснатия пияница. Всички буквално се наливат, съдейки по празните бутилки, които се търкалят наоколо и по това, което видях. След бирата се прибрахме. Берлин определено ми хареса. Видях и някакъв уют и спокойствие в града, които рядко съм усещал в други градове от ранга му. Повечето са на пръв поглед вечно забързани и дори може би враждебни, но това е въпрос на личен усет.

Ден 8

След прилично мотане и пазаруване на немски хранителни стоки и бира, потеглихме в посока Варшава. В интерес на истината попълнихме всички дупки от освободилото се пространство в багажника с немска бира за подарък и за лична консумация.

От Берлин до полската граница

е близо – около 100 км, а от там чисто нова магистрала води до

град Лодз,

който е на 80 км от столицата. Ние обаче кривнахме през едни села на път за град Волщин, за да изненадаме едни полски приятели с визитата си. Минаването през полските села си беше интересно. Приличат на българските, но нямаше никакви порутени къщи. В град Волщин освен срещата с приятели, разгледахме и жп гарата, която е една от най-старите в страната. Имаше много антични локомотиви и дори въртяща се платформа, на която да се качват локомотивите и да им се обръща посоката. Всичко беше много автентично, но времето бая напредна и беше време да продължаваме към Варшава, до която имаше още около 350 км, а часа беше вече към 20:00.

И така до град Лодз всичко е ОК, ама оттам като се почнаха едни села, едни светофари, хиляди камиони и много натоварен трафик, въпреки късния час. Направо е безумно между двата им най-големи града пътя да е такъв, но си има логично обяснение за това. Като попитах след време поляци защо е така, те казаха, че за да построят магистрала макар и за такова кратко разстояние трябва да обезщетят много хора и то с изключително големи суми. А друг е въпроса, че никой поляк не искал да си продава земята, защото от земеделие си живее доста добре. Как да ги упрекнеш хората? По късна доба – около 12:00 ч паркирах на улицата прад апартамента, който бяхме наели за вечерта. Лошото беше, че хазяина не беше тук и трябваше да го чакаме да ни даде ключа, и то стана никое време. Иначе апартамента беше супер луксозен за парите. Направо идеално място и напълно оборудван.

Ден 9

Ех, Варшава!

Откога исках да дойда тук и най-сетне се срещнахме. Първото ми впечатление е, че въпреки почивния ден задръстванията и натоварения трафик са налице и обяснение има. Полската столица е с широки булеварди, но регулацията на движението е много лоша. Светофарите са едва ли не на всеки 50 – 100 метра, което направо може да те подлуди. Не мога да разбера кой ги е мислил така. Веднага се вижда и разликата в културата на шофиране в сравнение с Германия. Тук си е разхайтена работа като у нас. Както и да е поне паркирането през уикенда в центъра е безплатно. Намерих си едно местенце, заврях се там и тръгнахме пеша да разгледаме града. Имахме среща с 2-ма полски другари при ‘Двореца на културата и науката’, които щяха да ни покажат потайнстите на града.

Варшава, Полша

И така поведоха ни поляците из града. Като за начало спряхме на площада пред въпросния „Дворец“, за да видим купата за Европейското първенство, която беше изложена и имаше дълга опашка от хора, чакащи да се снимат с нея. На мен ми беше достатъчно само да я видя, а и нямаше защо да губим време в чакане. Хубаво е да те водят местни хора. Не гледаш постоянно в картата, а можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на града. Първо минахме покрай президентския дворец, после през централния площад, който по телевизията изглежда по-голям отколкото е в действителност.

Варшава, ПолшаВаршава, Полша

Града е много спретнат и приветлив, особено като се „гмурнеш“ в старата част. Тук е забранено да се пие бира на публични места и полицията строго следяла за това. Странно не съм го очаквал въобще от Полша. Дръпнахме една хубава разходка из стария град от край до край.

Варшава, Полша

Поляците Justina и Konrad ни поразказаха някои любопитни факти и решиха да ни запознаят и с местната кухня, което не беше никак лоша идея. Седнахме в един традиционнен ресторант точно на главния площад. Казваше се Zapieczek. Ядохме какво ли не до насита и накрая сметката излезе по около 14 евро на човек. В Германия това беше равносилно на една супа и 2 бири. Като това е в евтино заведение (сравнението е от Хамбург). След обилния обяд минахме през площада с паметника на Незнайния войн и се върнахме обратно при колата. Точно навреме, защото за 15 минути небето се стъмни и се подготви да се излее пороен дъжд, а иначе беше толкова ясно и слънчево. Казахме си „До скоро“ с Justina и Konrad, подарих им бутилка българско вино и тръгнахме в

посока Краков

Поройния дъжд се изля и междувременно започнаха да се точат обичайните села и ограничения 50-60 км/ч. И така тези 300 км ми се видяха като 500. Вечерта се настанихме в хотела, който беше на удобно място близо до центъра.

Ден 10

Краков

Аз лично бях с големи очаквания за града от разказите на хората, които за били вече там и може би затова не се впечатлих особено. Или може би вече беше налице културното пренасищане, което неизменно идва след многото посетени градове. Е, не мога да отрека, че града е наистина много хубав и има чар, но просто мен не ме впечатли много. Нашата обиколка започна от замъка Вавел, където река Висла прави остър завой. Мястото е подходящо за почивка и съзерцаване на околността.

Замъкът в Краков, Полша

За самия замък…..стар и автентичен отвън, а отвътре нямам представа. Пролетта беше дошла и имаше нацъфтели вишневи дръвчета, които придаваха допълнително очарование на мястото като цяло.

Замъкът в Краков, ПолшаЗамъкът в Краков, Полша

След замъка разбира се беше ред на разходка из стария град, който кипеше от народ като особено много хора имаше на централния площад.

Краков, Полша

Но

това, което на мен ми направи впечатление

се случи на едно по-малко площадче в центъра на няколко преки от главния. Беше неделя и за хората там това явно значеше, че е време за предаване на разни работи за рециклиране. Бяха паркирали 2 камиона. Единия за стъкло, а другия за всякакви излезли от употреба джаджи като стари клавиатури, телефони, монитори, касетофони и т. н. Но интересното беше как около 50 – 60 човека чакаха търпеливо на опашка, за да си предадат нещата. Това се казва култура и гражданско съзнание. Впечатлих се, ама се и ядосах малко, че у нас това го няма.

Освиенцим, Полша

След разходката из стария град решихме да отидем до град

Освиенцим, където се намира концлагера Аушвиц

От Краков до там са около 70 км и в късния следобед бяхме там. Те вече затваряха, но това се очакваше. Поогледахме отвън и видяхме, че последната група излиза, а вратата остана отворена. Е, не се знае кога пак ще можем да дойдем, така че с Краси се възползвахме и влязохме нелегално да видим поне двора. Разходихме се за 15 мин да не прекаляваме и излязохме.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Беше валяло, времето беше мрачно и това придаваше на мястото по-потискащ вид. На излизане момичетата ни гледаха неодобрително, но … хайде сега. Отидохме и до другия лагер само на 2 км от този – Аушвиц-Биркенау.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Същата работа – тонове бодлива тел навсякъде, високи огради и т.н. На връщане спестихме една част от магистралата и минахме през няколко села. То си беше благодарение на ГПС-а де, но минавайки през такива места се добиват повече впечатления, отколкото на магистралата. Вечерта в Краков оправихме багажа и налягахме.

На следващия ден беше деня за връщане

Ден 11

Сутринта тръгнахме в 6:30 ч за България, което е 7:30 българско време. Границата със Словакия е близо до Краков. Влизайки в Словакия започнаха едни села и ограничения, както в Полша. Красиво е, защото се минава през Татрите, но е много бавно. Имаше и полицейски засади, като полицайте бяха оборудвани с радари, приличащи на телескопи. Все едно ще наблюдават Луната. Само дето трябва да почерпят малко опит от нашите как да се крият в шубраците и да изскачат изневиделица в завой с широко разперени ръце и палка в ръка, хвърляйки се безумно пред колата, без да имат капчица инстинкт за самосъхранение.

И така, бавното придвижване продължи до Будапеща, откъдето започна магистралата. Скоро след това дойде и границата със Сърбия, а после и Белград. Сърбите вече са завършили напълно магистралата до унгарската граница, което беше приятна изненада още на идване. Лееха се проливни дъждове след влизането ни в Сърбия и в Белград беше станало наводнение, което беше причина за мащабно задръстване. Е, какво да се прави проврях се оттук-оттам, с малко нарушения и много чакане излязохме от града. Минавайки покрай Ниш вече се стъмваше. На грницата за щастие не ни проверяваха обстойно и покупките останаха непокътнати.

В София стигнахме след 1151 км от Краков. Всички бяхме леко подтиснати, че пътуването свърши, но няма как. Чакаме следващото и така. Километрите всичко на всичко бяха 5147 км като всеки един от тях си заслужаваше!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! 🙂

5 коментара

февр. 17 2012

Европа преди Коледа (3): Копенхаген, Малмьо и Хамбург

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, бяхме вече в Антверпен, Хага и Амстердам, а днес ще продължим към Копенхаген, Малмьо и Хамбург. Приятно четене: Европа преди Коледа част трета: Копенхаген, Малмьо и Хамбург След 14 часа пристигнахме в Копенхаген Когато се събудихме сутринта във влака гледката беше като картина на […]

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version