Етикети: Халкидики

Плажът на софиянци и една монашеска република

От една крепост на връщане от Атон 2

Пролетно Халкидики (2): Около Атон и Неа Врасна

Завършваме пролетната разходка на Влади до Халкидик– бяхме в Кавала и Ставрос, днес ще идем до Атон и Неа Врасна. Приятно четене: Около Атон и Неа Врасна част втора на Пролетно Халкидики На сутринта...

Великденска разходка до Халкидики (Неа Врасна и о.Амулиани) 0

Великденска разходка до Халкидики (Неа Врасна и о.Амулиани)

Днес Емилия ще ни разкаже за току-що отминалия Великден (Христос воскресе! Да сте здраи щастливи всички! 🙂 – естествено, тя не е се ръчкала по претъпкани хотели с недостатъчно храна, а е направила разумния...

Халкидики и Солун през есента 3

Халкидики и Солун през есента

Хайде, не всички, но огромна част сме ходили до там, но пък винаги е приятно са си спомним Бяло море и задния ни двор:)

Приятно четене:

Халкидики и Солун през есента

/едно пътуване през септември/

 

Предисловие

Как си представям тази древна страна? Не знам. Някъде в споменните кътчета на съзнанието се таят представи, изградени върху разглеждани снимки, споделени разкази и прочетени думи.

Имам очаквания за нещо топло и древно, каменисто и лазурно, мъжествено и цветно.

Дочувам интуитивното подсказване от дълбините: ”Само се радвай! Не пропускай нито миг и ще видиш натежалата цветност на тази страна. И може би също ще я отнесеш в сърцето си!”.

Оставям вътрешния глас да ми говори и разбирам – това пътуване е един прекрасен финал, преди да се захлопнат вратите на лятото.

 

Тръгването

            В полусънната утрин се носим към полуостров Халкидики, към топлината на слънцето, уюта на ситния пясък и утриннопесенния полет на птиците. Пътуваме. Пъстър шум от множество гласове изпълват топлата атмосфера на ранобудния автобус.

Преминаваме границата. Поздрав на прекрасен гръцки език, от колежка, под звуците на чувствено сиртаки – и вече сме другаде.

Доплаква ми се, както винаги, когато минаваме отвъд физическите граници и през собствените си усещания. Невероятно пътуване в междукултурното пространство на свят без граници… Музиката чертае пътя, който следва емоционалните извивки на сиртакито.

Българските учители са многофункционални – присъстващ влиза в ролята на екскурзовод и разказва за Демир Хисар и гроба на Дебелянов.

Хълмовете се изравняват, преминаваме покрай оскъдна зеленина, водни канали, подредени, изкуствено залесени горички, образуващи зелени туфи. Овце, дисциплинирано пасящи в оформен квадрат земя. Край пътя – първите цъфнали храсти леандро.

Пътят за Солун, Гърция

По пътя, преди пристигането в Солун

 

Слушаме подробна географска информация за страната.

Редуват се жълтозлатни царевични ниви  и малки, изглеждащи като деца, маслинови насаждания, или свободно растящи ниски лозя.

„Древна страна, изградена на основата на минойската култура” – лее се историческа информация. Смяна на култури, на чиято основа се гради съвременната западна цивилизация. Да не повярваш, че в момента страната е пред фалит и протестите са ежедневие.

Постепенно ме обхваща усещане за пуста топлота, пресечена от асфалтовата лента на пътя. В далечината се очертава синкавият силует на невисока планина  –  „туристическа страна с харизма”, така я наричат.

Топло е. Замислям се за горещото гръцко слънце и бреговете  (имам пред вид крайбрежието) на светлината. Често наричаме слънцето гръцко, българско, хърватско или друго, а то е едно. Присвояваме го, като толкова други неща, които не сме създали. Макар че грее еднакво за всички, сме склонни да му приписваме някаква национална характерност, типична за мястото, на което се намираме.

Вдясно, екранно се изнизва индустриалната зона на Серес. Продължаваме към Солун.

Гърция, тази страна на храмове и богове, ни очаква със своето необятно културно наследство. Историята й е колкото собствена, толкова и история на света.

Продължаваме, а на места тревата отхапва от асфалта и стеснява пътя. Сиртакито се лее, нещо екзотично се настанява в душата ми – симбиотично усещане, смесица от визуалност и звуци. Релефът постоянно се мени, преобладава хълмистата нагънатост, ту по – висока, ту по – ниска.

Омърлушени слънчогледи мълчаливо  проклинат сушата.

 

 

Солун

Солун, Гърция

Централната улица на Солун, която излиза на крайбрежието

 

 

 

Солун – Тесалоники, много гръцко звучене. Име на жена, сестра на Александър Македонски. Това е достатъчно, за да ни настрои леко мистично и да засили очакванията.

На влизане, тук – там зле поддържани сгради и доста отпадъци край пътя.

Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви) – Солун, Гърция

Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви)

 

 

 

Църквата „Св. Димитър”,

 

петокорпусна, със сурова външност и нежна душа. Огромна, а отвътре – фантастични ажурни дърворезби и златносребърна украса. Сводести прозорци със жълти стъкла, сякаш завинаги уловили слънцето. Мощи на светци, обрекли себе си на чистата вяра и загинали, за да опазят себе си от отричане.  Мълчаливо докосваме богато украсените саркофази. На малко бяло листче пишем молба към Бога за здраве. Пишем на български и пускаме българска монета. Бог разбира, той знае.

Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви) – Солун, Гърция

Църквата „Свети Димитър” – изглед отвътре

 

 

 

 

 

Дворът на църквата е изпълнен с руини. Всеки пласт, прозиращ през новопостроените стени, бележи етап в развитието на града, етап от историята му. Във всичко, до което спираме затихнали, е събрана много, много топлина.

 

После вървим по централна улица, за да излезем на крайбрежието. Движим се между белокаменни сгради, а отнякъде лъха изкусителният мирис на сладко тесто.

Солун, Гърция

Централната част на Солун

 

Крайбрежие –

статуята на Александър Македонски,

самоуверен и устремен, като всеки победител.

Паметникът на Александър Македонски – Солун, Гърция

Паметникът на Александър Македонски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди това –

Бялата кула

Пред нас постепенно се открива Солунският залив. Виждам я в далечината.

Крайбрежната улица и Бялата кула – Солун, Гърция

Крайбрежната улица на Солун, в далечината – Бялата кула

На срещуположната страна на булеварда са разположени множество кафенета. Цари типично гръцко оживление, по платното се стрелкат различни возила. Контрастна на това усещане, кулата бди над залива, вечна и непоклатима. Стените, според историята, са напоени със страдание и мъченичество. Непристъпна, кръгла, съвършена – чувствам я като твърдина на духа и хранилище за безсмъртие. Колкото повече я наближаваме, се засилва категоричността на присъствието й. Разбирам причината, поради която посетителите на Солун я считат за негова емблема, за вечен страж.

Бялата кула – Солун, Гърция

Бялата кула

 

 

Не успяваме да посетим Бялата кула, затворена е – очакват  се мащабни протести, градът гъмжи от полицейско присъствие. Добре сложени момчета стоят до служебни автобуси. Гърция се раздира от недоволство.

Psakoudia 630 71, Гърция

 

Псакудия,

комплексът „Филоксения”

Крайната цел на пътуването ни е селището Псакудия, което се намира в основата на Ситония – средната част на полуостров Халкидики. Малко рибарско селище в миналото, понастоящем Псакудия е спокойно курортно място с широка пясъчна ивица, крайбрежни заведение и множество курортни комплекси.

Плаж – Псакудия, Ситония

Плажната ивица на Псакудия

 

 

Един от тях е „Филоксения” – изграден от постройки, наподобяващи малък хотел или къща с разчупена архитектура. Между тях се разполагат зелени, добре поддържани площи. Растителността е разнообразна и ефектно аранжирана.

Филоксения – Псакудия, Ситония

Комплексът „Филоксения”

Курортният комплекс ни посреща с перфектно организиран ресторант и хранене тип „шведска маса”, изобилно и щедро по отношение на предлагания асортимент. Множество млади хора поддържат чистотата и реда, можеш да пийнеш нещо традиционно и да хапнеш „на корем”, към което сме особено склонни.

Вечерите в топлия полумрак на терасите преминават в безкрайни шеги и гръмогласен смях, обилно гарнирани с нашенски питиета и мезета.

Филоксения – Псакудия, Ситония

Комплексът „Филоксения” привечер

 

 

Ражда се груповата „закачка”, нещо за което само ние си знаем и, което особено ни сближава. Ще го повтаряме дълго след като се завърнем. Само споменаването на тази култова реплика ще ни връща към атмосферата на пътуването, оставяйки нещо съзаклятнически  обединяващо в нас. Това ме кара да се размисля за уникалната ни национална различност, когато се забавляваме и как влагаме цялата си душа в онова, което преживяваме – в хумора, в смеха, в обидата, в срама, в упоритостта или безхаберието. И колко неповторимо колоритни сме във веселието си, как ценим и преживяваме тясното пространство около пластмасовите маси, някъде в топлата далечност на Халкидики. Пространство, което си присвояваме, побългаряваме и изпълваме с уют.

Вечерта се разхождаме по притихналото крайбрежие, в дискотеките горят свещи, музиката е приемлива, очакват се множество клиенти. Награждаваме се по едно питие и се излягаме върху  шезлонгите на пустия плаж. Стъклената луна ни се чуди, романтично и меко огрява поклащаща се бяла лодка насред залива. Разговаряме, разиграва се аматьорски, доста забавен театър и всичко това оставя поредния спомен в паметта ни. Спомен, създаден от удоволствие, смях и живот, роден в една топла вечер сред приятели, далеч от дома.

Така минават трите дни. Тръгваме си, а мислим – поне още един ден… Никога не ни е достатъчно.

Втурваме се към България, пътьом понесли множество подаръци и най – вече традиционни напитки, маслини, зехтин. Да опитат и другите, да се докоснат до Гърция, да споделим преживяванията си, докато отпиваме побелялото от леда узо и си спомняме.

***

Потопена в уникалната атмосфера и красота на тази страна, отнасям в себе си спомена за пухкаво – рошавите пространства, изпълнени със зелената восъчност на маслините, сухата и топла земя, легендарната митичност на древността. Плажовете – безпределното, топло спокойствие на дългия ден, закичен с цветето на късния залез.

Залез – Псакудия, Ситония

Залезът

 

И смеха на приятелите, без които не мога.

 

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Ситония – на картата:


Кликайте на разказа за подробности!

Почивка на Халкидики 3

Почивка на Халкидики

Днес, без много притеснения, ще с еподготвим за морето. Павлина ще ни води до първия ръкав на Халкидики – Касандра, за да видим как са изкарали почиваката си там.

 

Приятно четене:

 

Почивка на Халкидики

Хотел Лесе, Ханиоти, Касандра

 

Едно красиво и спокойно селце на ръкава Касандра, прекрасно място за хора, които искат да си починат от шумните морски курорти и все пак с възможности да излезеш вечер и да пиеш по един коктейл. И едно кратко отклонение – във всяко едно селце, в което бяхме на ръкава има много заведения с безплатен интернет и прекрасна връзка, в хотела имаше само на рецепцията, но това не е проблем. Все пак си на почивка, а не да киснеш по цял ден в нета 😉

Решихме да пренощуваме в Гоце Делчев и от там да влезнем през Илинден в Гърция. Посетихме една много приятна механа на име „Ванита”. Има жива музика и са наистина добри, стояхме до към 23,00ч и за наша радост освен стари български песни, македонски, руски и няколко бавни сръбски песни нямаше никаква чалга. Заслужава си да се посети!

От Пловдив стигнахме до Гоце Делчев през Юндола-Якоруда, има един участък от 25км някъде, където трябва да се мине много бавно и внимателно на първа-втора, че да не си останете там и после пътят е добър и много живописен.

Сутринта

минахме за минути гръцката граница,

поискаха само лични карти и попитаха къде отиваме. По време на пътуването ни спряха гръцки полицаи, но това беше рутинна проверка и тъй като си спазвахме ограниченията, всичко мина безпроблемно. Поискаха личната карта, книжката и малкия талон на колата. Не са искали нито зелена карта, нито някакъв друг документ, въпреки че колата е на името на майка ми. Попитаха, коя е въпросната ДА и се задоволиха с отговора, че е майка ми. Мога да кажа, че имат безумни ограничения – повечето време карахме с 50-60км и най-много с 90км. На всеки метър има табела с ограничението, случайно да не забравиш 😉 това си е доста досадно, при условие, че гърците ни минаваха като малка гара. Всеки да си решава сам за себе си. За цялото пътуване и обикалянето по околните села видяхме полиция само 3 пъти и на много места табели за камери. До допълня за бензиностанциите. Ние не пътувахме по магистралата Серес-Солун и не мога да кажа, дали там има газ, но като влезнахме на нашия ръкав, срещнахме на много места бензиностанции с газ колонки. Цената е около 80 цента за литър.

Целта на пътуването ни беше Ханиоти, затова решихме да караме напряко, а не да ходим до Солун и от там надолу. От границата до Драма се стига без проблеми, от там продължихме към Аспровалта, Рентина, Полигирос, Неа Мундания. Оказа се, че навигацията се е прецакала и трябваше да се водим само по картата (добре, че я бяхме взели и ви съветвам също да си носите). Основните табели са винаги и на латиница, някои имена на селища се разчитат и от гръцките табели (накрая разчитах и табелите Солун без проблем), така че спокойно и бавно си напредвахме към целта. Пристигнахме без никакви проблеми в прекрасния

хотел Лесе в Ханиоти

 

Прекрасен хотел, препоръчвам го на 100 процента. Стаята ни гледаше към маслинова горичка и до късно следобед се радвахме на слънцето. Бяхме на 3я етаж сектор А, което е оптимално, от горе има няколко мансардни апартамента. Стаите са просторни оборудвани с всичко необходимо (има малка кухничка с прибори, тостер, кана за вода, хладилник). Бях чела, че не се поддържа добра хигиена, но нямам забележки. Стаите се чистят всеки ден и хавлиите се сменят всекидневно. Вечер става наистина тъмно в стаите, защото осветлението е слабо, но да пиеш вино на терасата, не ти трябва силно осветление 😉

Басейн – хотел Лесе, Ханиоти, Халкидики

Басейнът

Ресторант – хотел Лесе, Ханиоти, Халкидики

Ресторантът

 

 

Бяхме на полупансион и мисля, че това е оптимално. През деня на басейна също можеш да си поръчаш нещо за хапване. Закуската и вечерята бяха без забележка (вечер имаше голямо разнообразие на храна и самите менюта не се повтаряха, а все пак бяхме седем вечери там). Естествено, че ако трябва да издребняваме, мога да препоръчам за десерт да има пресни плодове като пъпеш, ягоди и т.н., а не само пастички, баклавички, тортички и плодова салата (все пак от пресни плодове). Сутрин има безплатно кафе, чай, сокчета, но вечер напитките се плащат, което си е съвсем ОК, а и цените са прилични. Тяхното гръцко вино е 2,50 € чашата, 2,70€ сок, 0,80€ малка вода бутилка и т.н. храната е на шведска маса.

Chaniotis, Pallini 63085, Гърция

 

Басейнът е много приятен, има и за малките дечица, както и детски кът с различни занимания за тях. Билярд, тенис на маса, табла и други забавления са на разположение на възрастните. В самия хотел има мини маркет с най-необходимото, но и съвсем близо до хотела има два големи магазина.

Навсякъде има цветя, пълзящи храсти и ухае прекрасно в комбинацията с тишината и липсата на кънтяща музика, прекрасно място за почивка. Хотелът е накрая на селото, но спокойно можеш да стигнеш и пеша до Ханиоти.

Плажът на Ханиоти, Халкидики

Плажът на Ханиоти

Плажът на Ханиоти, Халкидики

Плажът

 Плажът на Ханиоти, Халкидики

От околните селца, които обиколихме, мога да

препоръчам да посетите Афиотис,

на около 15км от Ханиоти и дори да отседнете там! Много кипричко и с атмосфера, приятни таверни и кафенета и страхотна гледка към морето.

 

Плажът си е доста каменист и успех, ако решите да ходите до него пеша. Ние бяхме за дневна разходка и доста пообикаляхме из стария му град.

Афиотис, Гърция

 

 

Ресторант в Афиотис, Гърция

 

 

 

Хапнахме вкусни тиквички и риба в едно заведение „Пирати” или нещо подобно, има нарисувана риба с пиратска кърпа. Собственикът е сърбин и менюто е на английски, немски, руски, български. Доста си угодихме на душата и сметката беше 35€, без много алкохол, че бяхме с колата.

Другото

много красиво селце е Пефкохори.

Страхотна морска алея, отново с много заведения. Пихме фрапе за 3,50€ като най-скъпото фрапе беше за 4,00€ на плажа, в едно заведение „Madness” и се изненадах какъв добър английски вади сервитьорката, дори перфектен и накрая се оказа, че жената е от Англия и се преселила преди 15год 😉

Пефкохори, Халкидики

 

Освен това като тръгнеш от хотел Лесе по алейката надясно успоредна на плажа, може и пеша да стигнеш до Пефкохори или поне вилната му зона. Има уникални къщички и имения с изглед към морето, точно на морския бряг, които се дават под наем. Добър вариант, ако сте компания и искате да си готвите.

Вили на брега на морето, Халкидики

 

 

Бяхме и в Калитея,

нищо особено.

Калитея, Халкидики

В Неа Мудания не ходете,

ужасно потискащ градец с мръсна плажна алейка и на кафенета смърди на развалени водорасли, от къде ли като в морето никъде не видях такива. По принцип морето е кристално чисто без вълни, само едната вечер имаше силен вятър и беше по-бурно. Плажът на Ханиоти е най-широк от всички околни села, но го няма финият пясък, а само камъчета и скали. Морето безспорно си е супер чисто, няма ги гадните водорасли, досадните щипалки и тази синьо-зелена вода, магияJ а че плажът си е мръсен, спор няма, кутийки, пръчки и какви ли не още боклуци.

Стигнахме и до по-отдалечените села, които са в края на ръкава и не са туристически, а са си само гръцки. Ами… ако ви се ходи в малко гръцко село, със супер тесни и стръмни улички, които някак ми напомнят сицилиански селца, отидете.

На връщане решихме да минем през

Кавала

да го разгледаме и него. Не мога да разбера какво толкова привлича българите там, но аз не открих нещо, което би ме накарало да се върна отново.

Кавала, Гърция

 

 

За Кавала се качихме на магистралата, е така се пътува много по-бързо. След това продължихме към Ксанти и тъй като бяхме без навигация, не познавахме града и няма много табели, се загубихме 😉 но с питане навсякъде се стига!

На излизане от Ксанти има табела „България 23км“

или нещо подобно. Мога да кажа, че това бяха най-кошмарните 30-тина километра, които съм минавала. Имахме информация за пътя, че е тесен, но в добро състояние и леко стръмен. Леко ли? Започна се едно велико катерене и едни завои, Шипка е детска игра пред това катерене! Минахме гръцките селца по границата и си мислехме, че всеки момент ще се появи границата…за съжаление се появиха още по-гадни завои, в сравнение предните бяха леки криволици. А за стръмния склон, по който пъплехме, не искам да си спомням! Пътчето е в добро състояние, но е много тясно!!! И най-вече това би трябвало да е път, а не козя пътечка! За мен си е измислена граница и абсолютно безумие да минеш от там! От там Златоград, Кърджали, Асеновград, Пловдив си беше песен пътят.

Залез, Халкидики

Залез на Халкидики

Автор: Павлина Атанасова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Касандра – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Халкидики – пролетно море в Гърция 12

Халкидики – пролетно море в Гърция

Далеч? Кога сме ходили далеч, когато можем и на близо? Времето, колкото и невероятно са звучи се стопля, и като пролетни птички идват разкази за морето. И то не за далечното (от София) Черно, а за близкото Бяло. С Мария ще огледаме Халкидики преди сезона.

Приятно четене:

Халкидики – пролетно море

Северна Гърция се оказа “спасителното решение” за четирите свободни дни около националния ни празник. Признавам, че хотелчето, в което се настанихме като изходен пункт за обиколките ни из полуострова, го резервирах преди 5 месеца и то с голям зор, тъй като почти не намерих работещи хотели в началото на март .

Бяло море край Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи

Отседнахме в

Агия Триада – едно село на 14 км южно от летището на Солун

– реновиран тамошен балкантуристки хотел, но пък работещ целогодишно. Туристическият сезон започва от Великден. През март може да откриете работещи кафенета и кръчмички на брега, но не навсякъде. И, както каза един от нашите гостоприемни домакини – “Чакаме ви от края на април нататък! Ама вие защо толкоз рано дойдохте? “

Agias Triadas-Angelochoriou, Гърция

Смятам за излишно да разказвам за уютните, полускрити и плитки заливчета, на които може да си направите пикник, за маслиновите дръвчета, които са обрамчили почти всички хълмчета, както и за многобройните малки хотелчета и студиа, в които можете да се настаните на доста по – прилични цени, отколкото във Велинград например.

Бяло море край Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи – Атон, Гърция

Искам да ви разкажа за

гърците и тяхната постна пица

Държавен дълг, безработица, орязани 13 и 14 – та заплата и пенсия, финансови рестрикции в публичния сектор, почти перманентни стачки – предупредителни, ежемесечни, браншови и национални… Звучи стряскащо. Изпълнени с лек боязън, пресичайки границата откриваме –

Нови отсечки на магистралата до Серес, нароили се ваканционни селища, очевидно нови – новенички, накацали по гърбавите хълмове на Касандра, скрити сред буйни кипарисови гори, прясно боядисани и потегнати къщи на Ситония, шосета без дупки и усмихнати, бавно ходещи, за никъде небързащи млади хора. Солун ми се стори още по – красив, бях там за последно преди година и половина.

Лимони по улиците – Халкидики, Гърция

И лимоните,и портокалите,и мандарините са си по дърветата

Новата църква в Неа Мудания – Халкидики, Гърция

Новата църква в Неа Мудания

В къмпинга до нашия хотел пазачът всяка сутрин премиташе алеите/къмпингът беше абсолютно празен/.

В Неа Потидея – градче в началото на ръкава Касандра

– ресторантчетата бяха готови да отворят, барабар с белоснежните покривки и прясно засадените пролетни цветя в съндъчета на улицата. Навсякъде в заведенията имаше украса от разноцветни гирлянди и маски в навечерието на Сирни Заговезни.

Карнавал в Полиури, Касандра – Халкидики, Гърция

Карнавал в Полиури, Касандра

Неа Потидеа – Халкидики, Гърция

Неа Потидеа

И още малко повод за размишления – в хотела ни пристигна автобус с гимназисти. Два класа огласиха фоайето за секунди. Спогледахме се скептично, мислейки си – “Ех, тази нощ няма да се спи. “В 22 ч. ги откараха на дискотека – наконтени, гримирани и хвърляйки си срамежливи погледи. На сутринта се питаме – “А бе, усетихте ли децата кога се прибраха? “Тихи, възпитани, кротки, доколкото им позволява възрастта, настанени в почти луксозен хотел, на масите за закуска винаги имаха по една огромна купа течен шоколад… И ми стана мъчно за нашите деца, които товарим като добитък, слагаме в багажа сандвичи и кроасани, да излезе по-евтинко, и ги лашкаме по разбитите ни пътища със стари “Чавдари”.

Да пазим децата според мен е по-важно от сметките, които правим винаги на дребно и винаги без кръчмар.

И за финал – в Гърция е по-скъпо – и бирата, и кафето, и рибата, но си давам еврото с удоволствие.

Но … стига тъжни краски! Смело към Халкидики! Очакват ни!

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Халкидики – на картата:

15

Орфано – най-близкият плаж до София

Без много претенции ще ви разкажа за единствения ми плаж през тази година – официално обявявам плажа на Орфано за най-близък плаж до София. Приятно четене: Орфано – най-близкият плаж до София Когато няма...

Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето * 2

Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето *

Продължаваме с пътуването с мотора на Адриана из Гърция. Стигнахме първоначално до Ситония, а сега продължаваме из Халкидики. Приятно четене:

Халкидики:

Ден втори: Целунати от Слънцето *

Ден Втори :)))) Пълен релакс…
… започнал с чуруликането на птичките и смеха на двора.

Ококорвам очички… Закуска с кафе подсладено с бяло сладко (поради липса на захар) чака мен – последния излюпил се от меките завивки. Смъкнали от плещите си тежките екипи… боси, по къси гащи и потници имахме чувството, че сме в рая преди Ева да изяде ябълката… :))))

И на път… Пеша!!! За дългогоочаквания плаж… И то само, защото много път нямаше… бяхме си почти до морето… :)))

Ей, това екзотично цвете, ми се изпречи предизвикателно от една жива ограда, позирайки за фотосесия… И щрак!

Въздухът ухае на жасмин, портокал и море…

Иглолистните дървета на плажа внасят допълнително усещане за свежест…

И сред тази красота… Ние – сам сами като корабокрушенци на плажа… Сладка раздумка на припек… 🙂

В красивата глава на Елена, сигурно се върти сложна мисъл… Колко още километра трябва да изминем, та нашите мъже да спрат да говорят само за мотори :))))) Но нали е информатик-математик… ще се справи!!! :)))

Виж… тук една щуретина няма такива ядове, а едва стъпила на плажа поздрави гръцкото моренце с едно (малко нескопосано, но от сърце)сиртаки, пеейки с пълно гърло :))))) Ейййй, много папараци се навъдили… Не чакат да оставиш фотото и… Щрак! Ходи доказвай, че всичко ти е наред… :)))))

Чудя се пък… На Павката защо ли му е да доказва, че няма сестра…

като всички се интересуват само от това – има ли си гадже!? :))))

Още не напекло и… първите неустояли на изкушението на морето – Цанко и Нина…

В студ и пек все заедно… :))) Радват ме! 🙂

Ей, го и Денислав… Озърта се за морски таралежи… ;)))

А Светльо отзад трябва да му пази страх… ( нали е пазител на реда 🙂
Но, ако на всички габровци морето им е до колене, то…

… на мацките от Летница им стига до… най-прелестните части 😉

Ахааа!!! Дали нещо такова не е привлякло вниманието на Тодор към брега, та чак и с бинокъл се е снабдил!? ;))))))

А пък Ники буболечки снима по плажа… Ееее, отрязала съм Павката… Как можах!!! Колко ли няма да ми простят!? :))))

Ето тук ще си призная, не обичам да снимам хора… Още по-малко да снимат мен :))) Но всеки миг е толкова неповторим… Усмихвах се, когато свързвах снимките с преживените случки, толкова много, че тук е невъзможно да бъдат разказани… Но пък запечатаните мигове говорят, както и човешката памет 🙂

Бъбрим си, бъбрим… А то взе, че се свечери… Изниза се още един прекрасен ден…

И какъв по-добър завършек на деня от… вечеря на приятели край морето…

… и това да видя огнената целувка на морето и слънцето и… Щрак! Тя е за Теб! ;)*

В очакване на Ден Трети 🙂

Автор: Адриана
Снимки: авторът