Етикети: Халап

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс 20

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс

Започваме една близко-източна поредица (арабският свят нещо му става в последните седмици – това не значи, че няма ходим там 😉 Днес ви представям първата част от пътуването на Жени из Сирия, Йордания и Ливан, че знае ли човек…


Приятно четене:

До Акаба и назад (Сирия – Йордания – Ливан)

част първа

Халап и Хомс

ИДЕЯТА дойде съвсем неочкавано , тук, пред компа. Съвсем случайно попаднахме на ето тези юнаци http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=60806 . Е , ние не сме на две колела ( все още ) и решихме да го направим с автомобил. Само , че … за такова нещо хората трябва да са от една порода. А такива не се намериха .Затова решихме да го направим по трудния начин – с автобус. Беше средата на лято 2010.

След доста време пред компютъра ( чичко Гугъл всичко знае ) и ровене в http://www.tripadvisor.com/ и http://www.lonelyplanet.com/uk , най-после го решихме:тръгване на12 ноември 2010 , за две седмици , с редовна автобусна линия на Зейтуни до Алепо (първия град в Сирия) , до Червено море и обратно със вътрешен транспорт, а по пътя каквото успеем да видим.Направили сме резервации по нета за всички нощувки,записали сме всякакви разписания и цени на автобуси и маршрутки, копирали сме всякакви карти.

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Пътуването със Зейтуни

си е малко напрегнато – оказва се че ще сме там точно по тяхната коледа ( al eid ) и в автобуса е пълен с хора който се прибират при близките си, всякакъв багаж, подаръци , по-малко места и т.н. Чувстваме се не на мястото си, а и все пак ни е за първи път.

След 26 часа път ,спане, обичайни проверки по границите стигаме автогарата на

Халап

с около 2-3 часа закъснение. Леко сме изнервени и искаме само да ни оставят някъде, за да си хванем такси до нашия хотел ( всъщност хостел , изкопан някъде от форумите ) . Да, ама не – „сядайте на бордюра и чакайте докато се оправя с другите” – единият от шофьорите влиза в ролята на диспечер и набързо взима нещата в свой ръце – има хора за Алепо, за Дамаск, за Хомс, че един и за Бейрут. След 10 минути пристига Махмуд – местно момче , живяло няколко години в БГ и което говори много добре нашия език.Естествено , че не е и чувал за нашия хотел! Започва лудо каране по задръстените улици, разговори по телефона за да разбере къде точно е този хостел, предложение да ни заведе в друг по-добър хотел .

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Стигаме

хотел AL Gawaher

( дори и Махмуд се чуди как се произнася). http://www.hostelbookers.com/hotels/syria/aleppo/30164/

При вида му светва червена лампичка.Входа си е буквално вход, рецепцията е в апартамент на първия етаж … Сори , мистър, вашата стая е продадена, трябваше да се настаните до13,00 … а сега е вече 16,30 … Сори … няма свободни стаи….. Махмуд кима разбиращо… Намира ни друг хотел, по-скъп , но и по-добър. Вечерта идва да ни вземе ,води ни до прословутата Цитадела на султана на Халап. Впечатляваща с размерите си крепост, осветена отвсякъде , може би за да се подчертае величието и мащабите пред обикновения човечец застанал пред нея. Затворена е поради късния час и Махмуд ни води на вечеря.Къде , и ние не разбираме , по улиците е пълна лудница- движението е на една боя разстояние, никой не ползва мигачи , клаксони отвсякъде…. Говорим си какви са възможностите да ни заведе на другия ден до Дамаск през Крак де Шевалие,Маалюля и Сейдная. Оказва се че времето за такава екскурзиика е голямо, а и цената която ни казва ни стряска (все пак той си има свой си бизнес, не е такси) След вечеря ни връща в хотела и ни пожелава лека нощ и wellcome to Syria. .. И всичко което направи за нас е безвъзмездно, просто от Зейтуни са му казали да се погрижи за двама незнаещи закъде са тръгнали българи. Пребити сме от път и се опитваме да заспим ,но сме под напрежение ,защото усещаме че нещата май не са такива каквито сме чели по форумите… Въпреки всички притеснения и недоразумения – едно голямо ЕВАЛА на хората от Зейтуни !!!

Сутринта на рецепцията ни дебне „бакшиш” – Мистър, екскурзия ? -Не, ние сме само до автогарата. – Ооо,няма проблем. И ни товари раниците в багажника. Качваме се леко притеснени.-Мистър, къде отивате? – Автогарата, отиваме до

Хомс

-Ооо, вие отива Калаат Ал Хосн ( Крак дьо Шевалие ) .Следва 15 минутен пазарлък за цената докато вече си пътуваме в посока Хомс. Договаряме се за цената -45$. Минаваме край Хомс и продължаваме надясно към планините. Брояча е включен и се върти със скорост, пропорционална на скоростта на таксито. Пътуването си е доста и когато стигаме замъка, се оказва че „бакшиша” се е прекарал! Естествено, че следва нова разправия и „бакшиша” си изпросва 5$ бакшиш.

Хомс, Сирия

Замъка е впечатляващ и учудващо запазен.Построен е от хоспиталиерите презXII век на хълм, висок около 500-600м , край който минавал главният път от Антиохия надолу към Бейрут. От стените му, дебели повече от 8 м , се вижда цялата околност.Конюшни за 2000 коня.Резервоар за вода за десетина басейна с олимпийски размери.И не е превзет в битка! Мамелюкския султан Бейбарс фалшифицирал писмо от Триполи ,в което пишело че рицарите трябва да предадат крепостта.

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

Отвън „бакшиша” ни чака- той така или иначе трябва да се връща обратно до Алепо, ние пък няма с какво да се върнем, освен с някой негов колега. Съгласяваме се за 10$ да ни върне до автогарата на Хомс.Още отдалече при гледката пред и около автогарата изтръпваме- народ,таксита,автобуси,маршрутки… Показва ни къде точно е Pulmann (тяхната държавна транспортна фирма) и си взимаме довиждане.Въпреки всичките му мрънкания и пазарлъци, си беше симпатяга.

Вътре в автогарата следва нова „атака”, само че единственото което разбираме е думата Дамаск ( Димаш по сирийски ) .На всеки обясняваме че искаме да пътуваме с автобус, без да разбираме какво те ни обясняват.Всичко е написано на арабски и няма шанс без чужда помощ да се оправим.Виждаме встрани самотна жена и Жени се опитва да я попита на кое гише се продават билети за Димаш.Разбрала само думата, жената я хваща за ръка и я води до едно от гишетета.Цената за двама е 150 сирийски динара – около 3$.Записват ни данните от паспортите и ни показват от къде точно тръгва автобуса за Дамаск.Автобуса си е като нашите.Хората вътре са дискретни и се стараят да не показват любопитството си.Освен момчето от съседната седялка, на видима възраст около 25-26 години . В ръцете си държи учебници по право на английски. Заприказваме се на доста приличан английски.Завършил е икономика, но много обичал да учи и сега следва право в Хомския университет.Казва се Аиса. – Знаеш ли какво означава името ми? – Христос. На автогара Хараста в Дамаск предлага да ни заведе до хотела.Спира такси и накрая дори държи да го плати той. Разменяме си телефоните, за всеки случай, и се разделяме.Хотела в Дамаск се казва Al Ghazal и се намира в Сук Саруджа (прочетахме за него по форумите и по мейла се свързахме с тях). Фоайето е пълно с раници – явно хотела се ползва само от чужденци, което ни успокоява.На „рецепцията” ( по скоро зад бюрото ) стой момче което на английски любезно ни настанява. Усещаме прилив на еуфория! Чувстваме се по детски щастливи !Нещата започват да се нареждат така, както сме го планували! Нещо повече – сирийците се оказват много дружелюбни и услужливи хора.

Очаквайте продължението:

Автор: Жени Русева

Снимки: авторът