Archive for the tag 'Хайфа'

сеп. 02 2016

Из Светите земи (2): Кесария – Хайфа – Акра – Назарет – Кана – Тиберия

Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания. Днес ще обиколим от Кесария до Тиберия. Приятно четене: Из Светите земи част втора Кесария – Хайфа – Акра – Назарет – Кана – Тиберия Ден 2 След закуската напуснахме хотела и се отправихме към Кесария (Kesaryia, Caesarea), […]

4 коментара

окт. 27 2009

Израел – мистика и реалност (2)

Днес продължаваме с пътешествието на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като ще разберем какв действителност се става хаджия, и Хайфа. И ще отскочим за малко до Петра в Йордания. Приятно четене:

Израел — мистика и реалност

втора част

Йерусалим


На древния арамейски език — езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване — едно непрестанно изкачване на душата — нагоре и нагоре — към Създателя.

Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума — поклонение. И там, под хълма има гробище, където са най — скъпо платените гробове на разни видни личности, дето се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие.

По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най — неудачното — градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден — тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения божествен огън — едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим,

основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу — от източното подножие в долината Кедрон — добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим — т. е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст — възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата — след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие — за да мине през нея отново Спасителят.
Четете по-нататък>>>

2 коментара

май 11 2009

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море

Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO  — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: "il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

One response so far

ян. 15 2009

Израел – един предвоенен пътепис – част втора

Не исках точно тия дни да пускам бойни пътеписи (помните ли „поледицата“ вчера пред Народното събрание?) — но животът е суров, затова ще продължим с разказа за живота в Израел. Вече бяхме в Сдерот, близо до ивицата Газа, днес ще видим Галилея. Приятно четене:

Израел- където автобусните спирки имат бомбоубежища

Галилея

Това е Галилея или а’Галил на иврит. В България е повече известна като библейски термин, свързан със сватбата в Кана Галилейска и Генисаретското езеро, по което, легендата говори, Исус ходел и не потъвал.

Всъщност Галилея в днешен Израел е област доста по-голяма от библейската Галилея и включва (вижте картата) всички територии източно от крайбрежните Нахария и Ако (Акра) и на север от Назарет. На изток галилейските планини опират в Голанските възвишения.

Карта на Галилея, Израел

Галилея е домът но огромното мнозинство от израелските араби, т. е. израелски граждани от арабски произход, които се ползват със същите права, с които се ползват и съгражданите им от еврейски произход. Израелските араби не бива да се бъркат с палестинците, които не са израелски граждани и не искат да стават такива.
Освен араби-християни и араби-мюсюлмани, в планините на Галилея живеят евреи, друзи, бедуини и заселените по време на Османската империя общности на черкези-християни и бошняци. Друзите, черкезите, бошняците и част от бедуините освен, че са лоялни граждани на Израел, служат в армията на тази страна в свои собствени войскови части, които участват наравно с евреите във всички военни операции.

Голяма част от Галилея изглежда така.

Галилея, Израел

На тази снимка Израел се простира докъдето стига гората (зеленото), а отвъд нея е Ливан. Във времето на Османската империя Галилея бил планински район с дълбоки гори, за което свидетелства и библейската легенда. Османлиите изсекли повечето гори. Чак през двадесетте години на ХХ век, когато евреите започнали да се заселват по тези земи, Еврейският националн фонд създал специална сметка за залесяването на Галилея. Днес районът наистина е залесен, има доста животни — аз видях антилопи — а на овчарите и козарите не е разрешено да пасат стоката си извън определен график.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

Switch to mobile version