Archive for the tag 'Хайд парк'

февр. 18 2014

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (3): На косъм от BG медал в щангите

Продължаваме с третия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , а днес ще идем на плажен волейбол и вдигане на щанги Приятно четене: Девет олимпийски дни в Лондон 2012 По-бързо, по-силно, по-високо Ден трети Плажен волейбол, Хайд парк и щанги […]

No responses yet

Ное. 18 2010

Десет дни в Лондон и Англия

Днешният пътепис леко ще ни покаже впечатленията на Събина от Лондон и близката провинция в Англия. И понеже става дума за Англия – времето е хубаво в този разказ 🙂 Приятно четене:

Десет дни в Лондон и Англия

Изкарах прекрасни десет дни в Англия. Бях на гости на приятелка, която живее на час от Лондон в малко, приятно, селце. Домакините ми бяха повече от гостоприемни, а британското време много добро към мен – слънчево и топло.

Jubilee Bridge в Лондон

Swiss Re, Лондон

Спях в Cobham,

което е на 40 минути с влак от гара Виктория в Лондон. Малко, провинциално градче, известно с inn-ът, където Дикенс е отсядал да пише, поради което и се споменава в книгите му. Къщите по тези места струват доста и съответно са населени предимно от хора с пари, които бягат от шума на Лондон. Наблизо са Рочестър, Джилигам и Кентърбъри.

Кентърбъри

(http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury) е изключително приятен, както установих през няколкото часа там, които прекарах в шопинг разходка в центъра. Най-високата сграда в града е небезизвестната катедрала (http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury_Cathedral) и никоя друга сграда не може да е по-висока. Така Кентърбъри се e запазил кокетен и подреден.

Пристанището в Дувър

В Дувър

се разходихме приятно във и около замъка. Слязохме и под земята във военните тунели използвани за операция Дънкърк и после през Втората световна война. Именно от там Чърчил и адмирал Рамзи са водели военните действия. Всичко в тунелите е автентично, дори се опитват да докарат миризмата на болница, за което е служело едното ниво. Вероятно най-близката ми среща с Втората световна.

Крепостта в Дувър

Мостът Тауър

[ge0_mashup_map]

Сохо, Уестминстър, Лондон W1, Великобритания

Иначе се мотах основно в Лондон.

Като добър турист, първият ден вървях пеш от Виктория до Tower Bridge, като по пътя прекарах два часа в Tate Modern в изложбата на Гоген. Велик. Беше топло и слънчево и повечето време добро за снимки и не ми се прекарваше много време в музеи. Повечето музеи в Лондон са абсолютно безплатни.

Мостът Тауър (детайл)

Сохо

Бродех най-вече из

West End, Covent Garden и малко из SOHO – централните, арт части на града.

Там са повечето театри, а малките улици са живописни и пълни с неща за откриване. Пазарът на Covent Garden (http://en.wikipedia.org/wiki/Covent_Garden) е повече от очарователен със сергиите с храна, кръчмата “Punch and Judy” (http://en.wikipedia.org/wiki/Punch_and_Judy) и живите изпълнения на улични артисти на всеки 30 минути на площада. SOHO е упадъчно красив дори през деня, когато спи.

Сохо

По-“далечна” дестинация бяха

Greenwich и Canary Wharf.

Грийнуич е спокоен и видимо скъп, зелено-бял с поляните и големите бели сгради на университета и музеите. Там е и Кралската обсерватория, дом на Гринуичкия меридиан, която предлага изложба свързана с астрономия и измерване на времето, както и хубави панорама. Темза е много красива при Грийнуич, прекосих я под земя през пешеходния тунел (http://en.wikipedia.org/wiki/Greenwich_foot_tunnel).

Слънчевият часовник в Гринуич

Canary Wharf с бизнес сградите, модерното строителство и каналите също не трябва да се пропуска.

Canary Wharf

Различните докове из Лондон, някога важни центрове на търговия, днес основно марини обградени с приятни жилищни сгради около тях, също очарователни за снимки. Limehouse Basin, който е между Tower of London и Canary Wharf, ми стана фаворит, изглеждаше като хубав квартал за живеене.

Canary Wharf

Призът за най-скучно място печели Hyde Park

– километри пеш през празни поляни, езерото и патиците не го спасяват. Но пък ако излезете от северната му страна, можете директно да се спуснете по търговската Оксфорд стрийт и да си напазарувате. Ако излезете от югозапад, сте точно пред Роял Албърт Хол и близо до дворецът Кенсигтън. Българското посолство е на 500 метра, не че имате работа там, а на 700 – Природонаучният музея и Музеят на науката (http://en.wikipedia.org/wiki/Science_Museum_%28London%29).

Програмата ми с музеите в Лондон

включваше мумии, хинду статуи и експозиция за Африка, плюс фалшивия кристален череп, “Вълната” и библиотеката на British Museum. Гоген в Tate Modern, “Слънчогледите” на Ван Гог и Венерата на Веласкес, която отдавна исках да видя, в Националната Галерия. Динозаври и възстановка на земетресение в Natural History Museum.

Swiss Re

Като цяло,

Лондон наистина беше повече от колкото очаквах.

Винаги съм си мислела, че е мръсно, претъпкано място, пълно със сърдити хора. Описание, което реално погледнато повече приляга на София. Хората в Англия въобще в голямата си част бяха много отзивчиви и изключително добре изглеждащи, независимо дали бяха в скъпи костюми или джинси, риза и шал.

Улица

Истината е, че Лондон беше прекрасен, може би защото никога не съм имала свръх очаквания и не съм се пренавивала от желание да го видя. В момента вероятно е най-космополитния град в Европа. Това разбира се го прави пълен с различни хора, с неща и места, които да правиш, видиш и изпиташ. Красотата на големите градове, в крайна сметка. Обаче, стига да не се пренавиети вие.

Автор: Събина Панайотова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Великобритания– на картата:

Кликайте на разказа за подробности от картата

Великобритания

Още снимки от Англия:

One response so far

юни 30 2010

Портвайн не беше ли португалско питие?

Published by under Вили,Лондон

Това заглавие може лееекичко да ви заблуди, но после се сетих – а къде се пие портвайн та да намирам ма’ана 🙂 И сега Вили ще ни заведе до Лондон 🙂 Приятно четене:

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това по-долу може и да не е строго пътеписно, но се случва в определена точка на света, a днес нещо ми е едно английско… едно лондонско такова… Даже преди малко за една бройка да цъкна на сайта на Wizzair 😉
Ако ли пък бръкна в торбата с пътешественическите ми емоции, дали ще ми мине?
С една лакърдия за Лондон, естествено 😉

Всъщност, може да се каже, че това беше и едно от първите ми впечатления за столицата на Нейно Величество.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

А само който не е бил там, не знае, че си е истина, което пишат в туристическите диплянки – че е огромен и космополитен град. Казват също и че Лондон няма нищо общо с Англия. Аха си е, сега и аз мисля така. Като изключим къщите. Те са си подобни из почти цяла Великобритания, макар и понякога да поомръзват с еднотипността си, а окото да се пресища от изобилието нацъфтели цветя.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

И удивително, всеки ходи облечен, както си иска, няма мода! А някои фризьорски салони даже работят и в 23-00ч. Чудех се, защо и за къде ли се контят и лакират посред нощите?

Четете по-нататък>>>

3 коментара

апр. 26 2010

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )

Откак отвориха небето над Европа все ме тегли към затворените до скоро места. Днес това ще е Лондон, където наш водач ще бъде Мария Чешмеджиева. Приятно четене:

Look left, look right

или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

първа част

След близо шест месеца очакване най-после дойде априлската ваканция и останаха броени дни до екскурзията ми до Лондон. За първи път щях да излизам сама в чужбина и определено изпитвах вълнение и радост от новото, различното и неочакаваното.

И ето че последните часове се изнизаха неусетно и в два прeз нощта тръгнахме от Пловдив към летище София. Нямаше как да имаме нощен трансфер и нашите ме закараха. Усещах притеснението на майка ми-веднага ми се скара че слушах музика, за да не ми се изтощи телефона, явно държеше връзката ни да е постоянна. Оставаше малко до София, когато ни спря пътна полиция и научавайки че и ние сме за екскурзията на Английската гимназия до Лондон, само ни казаха , че сме цяла колона и продължихме напред. 😀

От самолета на път за Лондон

Терминал 1 на летището постепенно се изпълни с ученици и времето до излитане мина неусетно. Не летях за първи път и не се притеснявах особено. Този път не бях до прозореца, но гледката, която виждах също беше невероятна. Отново се носех мужду меките къдрици на облаците, както бях споменала в един предишен пътепис. Минавахме над планини и океани, над градове и полета, докато накрая самолета започна да се снишава и кацна на летище Лутън.

Времето беше облачно, но поне не валеше. Малко свободно време и се качихме на автобус с багажа към любимата резиденция на Хенри VIII – Хемптън Корт Палас. В началото движението по пътя ми беше странно и не можех да свикна, но явно е имало и други като мен защото на пътя навсякъде имаше написано Look left (погледни наляво) и Look right (погледни надясно).

Хемптън Корт Палас

се оказа един наиситна огромен дворец и трудно щяхме да се ориентираме, ако не си бяхме поискали карти, които бяха безплатни и се оказа, че ги има по всички музеи и галерии. По принцип съм била в доста дворци и не очаквах този да ме впечатли особено, но стана точно обратното. Сякаш за първи път влизах в дворец, сякаш всичко бе различно от вижданото досега. Още на входа ни посрещна сцена с актьори, облечени като средновековни царе, царици и поданици. Спираме за момент за снимка и се заслушваме в диалога им. Стаите в двореца бяха наистина добре реставрирани, всичко ми се стори много красиво, но особено впечатлена бях от кухните, където всички храни миришеха и на място още актьори готвеха различни храни, огънят в камината също бе поддържан постоянно, което правеше атракцията още по-голяма.

Лондон, Великобритания

Лондон, Великобритания

Няма как да не спомена и огромните градини, където свободно се разхождаха патки и гъски, а лебедите изобщо не се страхуваха от хората. Свободното ни време беше четири часа и успяхме да се разходим три-четири пъти из градините и двореца като не оставихме нито едно невидяно място.

Четете по–нататък>>>

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version