Етикети: Хайд парк

Десет дни в Лондон и Англия 1

Десет дни в Лондон и Англия

Днешният пътепис леко ще ни покаже впечатленията на Събина от Лондон и близката провинция в Англия. И понеже става дума за Англия – времето е хубаво в този разказ 🙂 Приятно четене:

Десет дни в Лондон и Англия

Изкарах прекрасни десет дни в Англия. Бях на гости на приятелка, която живее на час от Лондон в малко, приятно, селце. Домакините ми бяха повече от гостоприемни, а британското време много добро към мен – слънчево и топло.

Jubilee Bridge в Лондон

Swiss Re, Лондон

Спях в Cobham,

което е на 40 минути с влак от гара Виктория в Лондон. Малко, провинциално градче, известно с inn-ът, където Дикенс е отсядал да пише, поради което и се споменава в книгите му. Къщите по тези места струват доста и съответно са населени предимно от хора с пари, които бягат от шума на Лондон. Наблизо са Рочестър, Джилигам и Кентърбъри.

Кентърбъри

(http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury) е изключително приятен, както установих през няколкото часа там, които прекарах в шопинг разходка в центъра. Най-високата сграда в града е небезизвестната катедрала (http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury_Cathedral) и никоя друга сграда не може да е по-висока. Така Кентърбъри се e запазил кокетен и подреден.

Пристанището в Дувър

В Дувър

се разходихме приятно във и около замъка. Слязохме и под земята във военните тунели използвани за операция Дънкърк и после през Втората световна война. Именно от там Чърчил и адмирал Рамзи са водели военните действия. Всичко в тунелите е автентично, дори се опитват да докарат миризмата на болница, за което е служело едното ниво. Вероятно най-близката ми среща с Втората световна.

Крепостта в Дувър

Мостът Тауър

[ge0_mashup_map]

Сохо, Уестминстър, Лондон W1, Великобритания

Иначе се мотах основно в Лондон.

Като добър турист, първият ден вървях пеш от Виктория до Tower Bridge, като по пътя прекарах два часа в Tate Modern в изложбата на Гоген. Велик. Беше топло и слънчево и повечето време добро за снимки и не ми се прекарваше много време в музеи. Повечето музеи в Лондон са абсолютно безплатни.

Мостът Тауър (детайл)

Сохо

Бродех най-вече из

West End, Covent Garden и малко из SOHO – централните, арт части на града.

Там са повечето театри, а малките улици са живописни и пълни с неща за откриване. Пазарът на Covent Garden (http://en.wikipedia.org/wiki/Covent_Garden) е повече от очарователен със сергиите с храна, кръчмата “Punch and Judy” (http://en.wikipedia.org/wiki/Punch_and_Judy) и живите изпълнения на улични артисти на всеки 30 минути на площада. SOHO е упадъчно красив дори през деня, когато спи.

Сохо

По-“далечна” дестинация бяха

Greenwich и Canary Wharf.

Грийнуич е спокоен и видимо скъп, зелено-бял с поляните и големите бели сгради на университета и музеите. Там е и Кралската обсерватория, дом на Гринуичкия меридиан, която предлага изложба свързана с астрономия и измерване на времето, както и хубави панорама. Темза е много красива при Грийнуич, прекосих я под земя през пешеходния тунел (http://en.wikipedia.org/wiki/Greenwich_foot_tunnel).

Слънчевият часовник в Гринуич

Canary Wharf с бизнес сградите, модерното строителство и каналите също не трябва да се пропуска.

Canary Wharf

Различните докове из Лондон, някога важни центрове на търговия, днес основно марини обградени с приятни жилищни сгради около тях, също очарователни за снимки. Limehouse Basin, който е между Tower of London и Canary Wharf, ми стана фаворит, изглеждаше като хубав квартал за живеене.

Canary Wharf

Призът за най-скучно място печели Hyde Park

– километри пеш през празни поляни, езерото и патиците не го спасяват. Но пък ако излезете от северната му страна, можете директно да се спуснете по търговската Оксфорд стрийт и да си напазарувате. Ако излезете от югозапад, сте точно пред Роял Албърт Хол и близо до дворецът Кенсигтън. Българското посолство е на 500 метра, не че имате работа там, а на 700 – Природонаучният музея и Музеят на науката (http://en.wikipedia.org/wiki/Science_Museum_%28London%29).

Програмата ми с музеите в Лондон

включваше мумии, хинду статуи и експозиция за Африка, плюс фалшивия кристален череп, “Вълната” и библиотеката на British Museum. Гоген в Tate Modern, “Слънчогледите” на Ван Гог и Венерата на Веласкес, която отдавна исках да видя, в Националната Галерия. Динозаври и възстановка на земетресение в Natural History Museum.

Swiss Re

Като цяло,

Лондон наистина беше повече от колкото очаквах.

Винаги съм си мислела, че е мръсно, претъпкано място, пълно със сърдити хора. Описание, което реално погледнато повече приляга на София. Хората в Англия въобще в голямата си част бяха много отзивчиви и изключително добре изглеждащи, независимо дали бяха в скъпи костюми или джинси, риза и шал.

Улица

Истината е, че Лондон беше прекрасен, може би защото никога не съм имала свръх очаквания и не съм се пренавивала от желание да го видя. В момента вероятно е най-космополитния град в Европа. Това разбира се го прави пълен с различни хора, с неща и места, които да правиш, видиш и изпиташ. Красотата на големите градове, в крайна сметка. Обаче, стига да не се пренавиети вие.

Автор: Събина Панайотова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Великобритания– на картата:

Кликайте на разказа за подробности от картата

Великобритания

Още снимки от Англия:

Портвайн не беше ли португалско питие? 3

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това заглавие може лееекичко да ви заблуди, но после се сетих – а къде се пие портвайн та да намирам ма’ана 🙂 И сега Вили ще ни заведе до Лондон 🙂 Приятно четене:

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това по-долу може и да не е строго пътеписно, но се случва в определена точка на света, a днес нещо ми е едно английско… едно лондонско такова… Даже преди малко за една бройка да цъкна на сайта на Wizzair 😉
Ако ли пък бръкна в торбата с пътешественическите ми емоции, дали ще ми мине?
С една лакърдия за Лондон, естествено 😉

Всъщност, може да се каже, че това беше и едно от първите ми впечатления за столицата на Нейно Величество.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

А само който не е бил там, не знае, че си е истина, което пишат в туристическите диплянки – че е огромен и космополитен град. Казват също и че Лондон няма нищо общо с Англия. Аха си е, сега и аз мисля така. Като изключим къщите. Те са си подобни из почти цяла Великобритания, макар и понякога да поомръзват с еднотипността си, а окото да се пресища от изобилието нацъфтели цветя.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

И удивително, всеки ходи облечен, както си иска, няма мода! А някои фризьорски салони даже работят и в 23-00ч. Чудех се, защо и за къде ли се контят и лакират посред нощите?

Четете по-нататък>>>

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част ) 8

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )

Откак отвориха небето над Европа все ме тегли към затворените до скоро места. Днес това ще е Лондон, където наш водач ще бъде Мария Чешмеджиева. Приятно четене:

Look left, look right

или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

първа част

След близо шест месеца очакване най-после дойде априлската ваканция и останаха броени дни до екскурзията ми до Лондон. За първи път щях да излизам сама в чужбина и определено изпитвах вълнение и радост от новото, различното и неочакаваното.

И ето че последните часове се изнизаха неусетно и в два прeз нощта тръгнахме от Пловдив към летище София. Нямаше как да имаме нощен трансфер и нашите ме закараха. Усещах притеснението на майка ми-веднага ми се скара че слушах музика, за да не ми се изтощи телефона, явно държеше връзката ни да е постоянна. Оставаше малко до София, когато ни спря пътна полиция и научавайки че и ние сме за екскурзията на Английската гимназия до Лондон, само ни казаха , че сме цяла колона и продължихме напред. 😀

От самолета на път за Лондон

Терминал 1 на летището постепенно се изпълни с ученици и времето до излитане мина неусетно. Не летях за първи път и не се притеснявах особено. Този път не бях до прозореца, но гледката, която виждах също беше невероятна. Отново се носех мужду меките къдрици на облаците, както бях споменала в един предишен пътепис. Минавахме над планини и океани, над градове и полета, докато накрая самолета започна да се снишава и кацна на летище Лутън.

Времето беше облачно, но поне не валеше. Малко свободно време и се качихме на автобус с багажа към любимата резиденция на Хенри VIII – Хемптън Корт Палас. В началото движението по пътя ми беше странно и не можех да свикна, но явно е имало и други като мен защото на пътя навсякъде имаше написано Look left (погледни наляво) и Look right (погледни надясно).

Хемптън Корт Палас

се оказа един наиситна огромен дворец и трудно щяхме да се ориентираме, ако не си бяхме поискали карти, които бяха безплатни и се оказа, че ги има по всички музеи и галерии. По принцип съм била в доста дворци и не очаквах този да ме впечатли особено, но стана точно обратното. Сякаш за първи път влизах в дворец, сякаш всичко бе различно от вижданото досега. Още на входа ни посрещна сцена с актьори, облечени като средновековни царе, царици и поданици. Спираме за момент за снимка и се заслушваме в диалога им. Стаите в двореца бяха наистина добре реставрирани, всичко ми се стори много красиво, но особено впечатлена бях от кухните, където всички храни миришеха и на място още актьори готвеха различни храни, огънят в камината също бе поддържан постоянно, което правеше атракцията още по-голяма.

Лондон, Великобритания

Лондон, Великобритания

Няма как да не спомена и огромните градини, където свободно се разхождаха патки и гъски, а лебедите изобщо не се страхуваха от хората. Свободното ни време беше четири часа и успяхме да се разходим три-четири пъти из градините и двореца като не оставихме нито едно невидяно място.

Четете по–нататък>>>

Лондон, бейби! 0

Лондон, бейби!

Мъгливият Албион ни зове – една млада дама ще ни разкаже за Лондон, калясните и Хайд парк. Приятно четене:

Лондон, бейби!

Тази фраза стана най-често използвания израз по време на престоя ми в Лондон 🙂

Преди Лондон обаче трябваше да стигнем до Айндхофен. Няколко часа с влак и си направихме разходка из града. Типичен Холандски град. Може би малко по-оживен от обикновено. Та пътуването от единия до другия край на Холандия беше 3 часа с влак 🙂

И сега, тръгвайки да разглеждам снимките видях, че единствената ми снимка от там е на един писоар. Такива писоари има по улиците из цяла Холандия. Блазе им на мъжете.

След самолета хванахме автобус до Лондон.

Да ви предупредя, че най-евтиния, който намерихме беше 14 паунда за двупосочен. И след това метрото, за да стигнем до хостела.. За разлика от Брюксел беше много чист. Но пък и за сметка на това бяхме 10 човека в стая… Но пък беше 21 паунда за 2 нощи…

А сега е време да спомена и хората, с които пътувах: французин, двама литвийци, испанец, финландец и общо с мен 4 българки. Бяхме добра група, забавлявахме се заедно, оставяхме си време и да разгледаме нещата, които ни интересуват индивидуално (ходихме по групички) и като цяло се забавлявахме много.

Общо взето понеделник си беше вечер за почивка. Не излизахме никъде, а си пихме спокойно в хостела и обсъждахме плановете за следващия ден, който се очакваше да е натоварен.

Седем дни в Лондон (2) 7

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>