На фона на бежанската вълна, днес ще си говорим за … френска кухня. Не, че ще реши нечий проблем, но със сигурност ще ни зарадва сетивата и ще знаем към какво можем да се стремим 🙂 Приятно четене: Из Южна Франция с нож, вилица и бележник Когато подбират дестинациите си за ваканция, някои хора се […]

Tags: боб с наденица, вино, гурме, Канави, Кухня и ресторанти, пиле, Пиренеи, телешко, трюфели, френска кухня, френски ресторант

Днес ще опитаме да стигнем един софийски квартал без да оставяме много следи по пътя си (въглеродни). За целта ще опитаме да стигнем до там с обществен траснпорт. Приятно четене и помнете, че приключения ви очакват зад всеки ъгъл и съвсем не е нужно да стигате Еверест за целта 🙂

До Драгалевци…

Денят беше мрачен и тежък като олово. Валeше дъжд номер 33 по Дъглас Адамс (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави). Олющени табели, разпилени боклуци и тежки бензинови изпарения, които караха въздуха да изглежда още по-сив.
Едва стъпила на тротоара Акулата проскърца през зъби: „Ти се опитваш да ме съсипеш!” Огромното вековно превозно средство потегли отново, вдигна облак прах и заглуши думите й с мощния си предразпаден машинен грохот.

Направих се, че не съм я чула. Огледахме се. А сега на къде? До ръждясалите огънати пaрапети на спирката стърчеше разкривена будка. Зад нея – кръчма. Пред кръчмата мръсен индивид изливаше в устата си съдържанието на бутилка бира и плюеше. Погледът и видът му ме накараха да спазвам почтителна дистанция.
– Питай в будката! – проскърца през зъби Акулата.
– Защо аз?
– Защото ти ни доведе тук! – гребенът й потрепери от яд.

Приближих се предпазливо. Малкото ръждясало прозорче се отвори. Жената говореше по телефона. Аз изчаках почтително няколко секунди.
– Ъъъм, извинете…Кои други автобуси тръгват от тук освен написания на табелата номер ХХ?
– В момента никои – каза тя сравнително любезно – Трябва да се върнете до светофара, да пресечете, после да идете до някоя спирка, да вземете номер ХУ до булевард България и оттам каквото ви трябва.
– Защо ли ми трябваше да те слушам! – каза още по-бясно Акулата.

Това не е откъс от роман на братя Стругацки, а моя милост и Нервната акула (в случая много нервна), опитващи се да се доберем до един доста фенси френски ресторант в Драгалевци. Не толкова за ресторанта сме тръгнали, колкото просто да излезем „извън града”, нищо че вали.

Понеже сме горди нешофьори с почти нулев въглероден отпечатък върху природата (поне относно транспорта), предложението на Нервната акула беше да хванем такси и толкоз. Аз обаче реших, че това ще убие приключенския дух на излизането „извън града” и след известна препирня взехме компромисно решение – маршрутка номер 25 от центъра!

Четете по–нататък>>>

Tags: градски траснпорт, Драгалевци, дъжд, маршрутка, София, френски ресторант