Archive for the tag 'френски ресторант'

авг. 28 2015

Из Южна Франция с нож, вилица и бележник

На фона на бежанската вълна, днес ще си говорим за … френска кухня. Не, че ще реши нечий проблем, но със сигурност ще ни зарадва сетивата и ще знаем към какво можем да се стремим 🙂 Приятно четене: Из Южна Франция с нож, вилица и бележник Когато подбират дестинациите си за ваканция, някои хора се […]

14 коментара

май 14 2010

До Драгалевци…

Днес ще опитаме да стигнем един софийски квартал без да оставяме много следи по пътя си (въглеродни). За целта ще опитаме да стигнем до там с обществен траснпорт. Приятно четене и помнете, че приключения ви очакват зад всеки ъгъл и съвсем не е нужно да стигате Еверест за целта 🙂

До Драгалевци…

Денят беше мрачен и тежък като олово. Валeше дъжд номер 33 по Дъглас Адамс (лек, пронизващ ръмеж, който прави пътищата хлъзгави). Олющени табели, разпилени боклуци и тежки бензинови изпарения, които караха въздуха да изглежда още по-сив.
Едва стъпила на тротоара Акулата проскърца през зъби: „Ти се опитваш да ме съсипеш!“ Огромното вековно превозно средство потегли отново, вдигна облак прах и заглуши думите й с мощния си предразпаден машинен грохот.

Направих се, че не съм я чула. Огледахме се. А сега на къде? До ръждясалите огънати пaрапети на спирката стърчеше разкривена будка. Зад нея – кръчма. Пред кръчмата мръсен индивид изливаше в устата си съдържанието на бутилка бира и плюеше. Погледът и видът му ме накараха да спазвам почтителна дистанция.
– Питай в будката! – проскърца през зъби Акулата.
– Защо аз?
– Защото ти ни доведе тук! – гребенът й потрепери от яд.

Приближих се предпазливо. Малкото ръждясало прозорче се отвори. Жената говореше по телефона. Аз изчаках почтително няколко секунди.
– Ъъъм, извинете…Кои други автобуси тръгват от тук освен написания на табелата номер ХХ?
– В момента никои – каза тя сравнително любезно – Трябва да се върнете до светофара, да пресечете, после да идете до някоя спирка, да вземете номер ХУ до булевард България и оттам каквото ви трябва.
– Защо ли ми трябваше да те слушам! – каза още по-бясно Акулата.

Това не е откъс от роман на братя Стругацки, а моя милост и Нервната акула (в случая много нервна), опитващи се да се доберем до един доста фенси френски ресторант в Драгалевци. Не толкова за ресторанта сме тръгнали, колкото просто да излезем „извън града”, нищо че вали.

Понеже сме горди нешофьори с почти нулев въглероден отпечатък върху природата (поне относно транспорта), предложението на Нервната акула беше да хванем такси и толкоз. Аз обаче реших, че това ще убие приключенския дух на излизането „извън града” и след известна препирня взехме компромисно решение – маршрутка номер 25 от центъра!

Четете по–нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version