Archive for the tag 'Формула 1'

юли 02 2015

Абу Даби

Покрай пътуването си до Дубай, Зорница ще отскочи и до Абу Даби. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че с нашия сайт за пръв път влизаме там . Приятно четене: Един ден в Абу Даби Денят беше отделен изцяло за Абу Даби, най-голямото емирство на ОАЕ Тръгнахме към 7:30 ч. от хотела и след като […]

One response so far

ян. 20 2012

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Днес ще горим бензин. Много бензин. Дръж се Формуло, идваме!

Приятно четене:

 

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Понеже Илфа е заклет Ф1 фен, а „Тhe 2011 Bulgarian Grand Prix at Istanbul Park“ можеше да се окаже последната (още не е ясно дали ФИА ще продължи да иска двойно пари за догодина и дали турското правителство ще ги плати), заформихме пъклен план да отскочим и да погледаме.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Намерихме си кола под наем, запазихме хотел от booking.com, поръчахме билетите от biletix и на 5ти май, светъл мексикански празник, тръгнахме към Турция.
Първо спряхме в Одрин за хапване и предплатена data карта. Ползвахме Нокиата на Илфа за навигация и трябваше да я натъпчем с някакви данни, без да се налага да платим един крак за роуминг след това. Взехме една Vodafone карта, харесахме си ресторантче и седнахме. За който не знае – в Турция се яде главно агнешко и телешко, и тук таме пиле. Няма да намерите свински пържоли. За сметка на това всичко беше адски вкусно и не излезе кой знае колко скъпо. Това в Одрин – в Истанбул е леко друга история.
Fırat Mh., Formula 1, Istanbul Province/Istanbul, Turkey
Преди да стигна до манджата, няколко думи за града. Първо: огромен
е. Ама наистина fucking huge. Официално са 13 млн, без близките покрайнини (с тях са 15), а от край до край градът е 180 км. Всеки квартал си има особености и специфична архитектура – европейската част е по-стара, с тесни еднопосочни улици, много джамии, площади и пазари; докато азиатската е с новите наредени кварталчета и затворени комплекси, разкошни градини и огромни търговски центрове. Истанбул е с доста висок стандарт, за който можем да си мечтаем. Сигурно има и занемарени и бедни квартали, но от това което видях, останах страшно впечатлена – и пътища, и зелени площи и всичко останало.
Босфорът – Истанбул, Турция
Ние бяхме в Сиркиджи и всеки ден пътувахме до пистата и обратно, които си бяха едни 50 км в едната посока. Пистата е в азиатската част, до летище Sabiha Gökçen. На връщане попадахме в ‘леки’ задръствания с хиляди и хиляди коли, които чакаха да минат моста. След като се нагледах на морета от возила за 3 дни, мисля, че няма задръстване в София, което да ме уплаши. Освен това жителите на града са нагли шофьори-акробати, за които знаците не важат. Венски вдигна левъл след дните шофиране из Истанбул.
Та от задръстванията и пътуването не успяхме да видим много, но със сигурност мога да препоръчам Бешикташ и изобщо цялата част покрай Златния рог и Босфора. Една от мъките ми е, че не успяхме да се разходим и да хванем някое и друго корабче, но все пак това е добър повод да се върнем и то за повечко време.
Самото състезание беше изродия – че и тренировките, и квалификацията. Страхотна атмосфера, рев на двигатели отвсякъде, Ефесът се лееше и хората се радваха. Феновете бяха много нахъсани, и май поне половината бяха българи. Имайте предвид, че храната и напитките са доста скъпи около пистата, така че можете да си носите вода и сандвичи. Бяхме на бронзова трибуна, така че не успяхме да се окаляме до уши – general admission по време на дъжд е леко кофти идея. Първия ден пръскаше, втория и третия беше слънчево, но ветровито, така че дъждобраните при всички положения свършиха много работа. Накрая на състезанието даже успяхме да стигнем до пистата (не успяхме да видим награждаването, за съжаление) и посъбрахме отложена гума и снимки. Ако си падате по моторни спортове и има състезание догодина – идете задължително.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Хотелът ни беше приятен, нищо луксозно, но със страшно любезен и услужлив персонал. Закуската беше феноменална, всичко беше много вкусно. Само дето кафето беше гаден Нес, но за сметка на това имаше турския чай, което е едно от най-освежаващите неща, които съм пила. Ресторантчетата са си скъпи за българските стандарти, макар че бих казала, че и храната, и обслужването и приятната атмосфера компенсират достатъчно. И ми направи впечатление как всички се отнасяха с уважение и усмивка, просто да ти е кеф да им дадеш парите си. Човекът от частния паркинг не ни пусна, докато не ни почерпи чай. Научили са се как се прави бизнес от туризъм и това е нещо, за което трябва да вземем пример от тях. С всички си говорихме на английско-българско-турски и всички ни разпитваха как е в европейския съюз. Как да им обясниш, че сме много по-назад от тях.
Там всички до един бачкат – дали ще продават плодове на улицата, или ще режат храсти – няма срамна работа за тях. Представата ми за Турция просто нямаше нищо общо с това, което видях.
Със сигурност следващото ни пътуване до Истанбул ще е доста по-дълго, просто защото има една дузина места, които исках да видя, но не успях – чак ми се ревеше ми като тръгвахме Останах със страхотен спомен от града и го препоръчвам на всички.
И накрая, една малка случка на връщане в България, след която ми се щеше изобщо да не се бяхме прибирали:
Минаваме турската граница, всичко е точно и тръгваме да влизаме към България. Без предупреждение, и както бяха отворени прозорците на колата, някакъв автомат ни напръска с нещо смърдящо. Стигаме до първата будка, от която ни бутат бележка.
Венски: Какво е това?
Служител: Четири лева такса за дезинфектант, минете да платите на следващото гише
Венски: Ама ние не сме искали да ни дезинфекцират, а и никой не ни е предупредил
Служител: …
На следващото гише Венски подава бележка с 20 лв, след което му връщат 15.
Венски: Ма нали беше четири лева?
Служителка: Имате един лев банкова такса
Венски (и ние):  … (цензурирано – бел.Ст 😉
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул– на картата (увеличете силно мащаба!):

4 коментара

юни 16 2010

За един ден на Формула 1 в Истанбул

Днешният пътепис ще бъде бърз – все пак отиваме за един ден до Истанбул, за да гледаме Формула 1 🙂 Приятно четене:

За един ден на Формула 1 в Истанбул

Това е разказ за едно ходене до пистата на Формула 1 Istanbul Park в Истанбул.

Тези които ме познават знаят че съм голям фен на Формула 1. Още миналата година се канех да отскоча до пистата в Истанбул само за един ден за състезанието, защото не ми се спеше в Истанбул : това е град в който или си отделяш една седмица или не влизай въобще. Но котка ми мина път: не си намерих достатъчно луди глави да ходят с мен, а сам не ми се ходеше.

На Формула 1 в Истанбул

На Формула 1 в Истанбул

Но тази година (благодарение на едно събиране на класа от гимназията) се оказа че един приятел се нави да изпълни моята схема. Докато дойде време за състезанието се оказа че станахме 4-ма човека.

Нарочно не си купих билети online : не исках да имам никакви предварителни харчове в случай че не успеем.

В съботата вечерта си измих колата, леганах си по-рано и бях готов да стана в 03:30 в неделя и да тръгна да събирам хората.

До 04:00 бяхме вече подминали „Скобелева майка“ на Цариградско шосе в Пловдив. Проститутките вече „работеха“ ! Пътят беше много спокоен и нямаше нито коли нито камиони. 100-120 до границата. Рахат. На границата (за моя изненада) минахме за 15 мин. Ако не трябваше да спирам за пушачите можеше и на един „дъх“ да го взема. Преди българското КПП напълних догоре на Shell-а : че не знам колко е горивото в Турция, а и имам карта на Shell. А, в бензионостанцията има и change : взех си малко турски лири за пътните такси.

От след турската граница историята е ясна :

качихме се на магистралата до Одрин и от там до Истанбул. Системата за заплащане винаги ме е изнервяла : има 3-4 начина да се плати (и съответно „коловози“ на пункта за плащане) и винаги се объркам. А и няма на английски : само турски. Ако щеш. Търсете „nakit“ : това е „в брой“. След това следват 2 часа на автопилот на 120 по трите ленти в една посока и започават да се виждат предградията на Истанбул. И прословутите гишета за плащане на магистралата. Платих към 6 лири. И трябва да си пазите бележката от Одрин.

Четете по–нататък>>>

2 коментара

юни 01 2009

Моето пътуване до Монако и Монте Карло

Преди години по руската телевизия имаше документален филм за Монте Карло и Монако и естествено имаш сюжет и за казиното в частност. Имаше интервю с директора на казиното и единия от въпросите беше: „А Вие кога залагате?“, на което отговорът е беше „Аз хазарт не играя“:-) (Да не е луд???). Та нека разгледаме града-държава, чиито улици са с толкова гладък асфалт, че са годни за състезания на Формула 1. Приятно четене:

Моето пътуване до Монако и Монте Карло

Монте Карло е част, квартал от Монако.

Казвам го, защото не ми беше много ясно, докато не се порових из нета. Монако е втората най-малка държава в Европа след Ватикана, всичко на всичко 2 кв. км. 2 кв. км. — обаче какви!!!!! Застроено е на склон, като Велико Търново — може би си приличат, ама ако ги сравняваш, гледайки от Луната, че и от по-далеч. Всяка педя е застроена, ако не е застроена, е градина. Ако има педя свободно място — там е засадено цвете, храст, дърво. Но да не си помислите, че не се строи още- колкото и да е странно, се строи. Това, обаче, можеш да познаеш само по стърчащия кран — няма бетоновози, няма прахоляк, няма кал и разбити улици. По невероятен начин се вписват старите красиви барокови вили и новото строителство, включително 25—30 етажни сгради.

Е,за жалост понякога изглеждат и като задушени.

Градините са перфектно поддържани. Първите дни се чудихме как и кога го правят. На третия ден хоп!- видяхме ги — градинарите!!! Изриваха невероятно красивите теменужки пред казиното, пълнеха ги в чували и ги мятаха в едно камионче. Ужас. Обачееее- само след няколко часа там имаше засадени нови цветя.

Монако ни посрещна

с проливен дъжд. Успяхме да уцелим 2 от 15-те дъждовни дни в годината. Нооооо……. това не може да е причина, която да ни накара да си стоим в хотела. Затова пък направихме снимки, каквито не се публикуват из нета — от дъждовния Лазурен бряг.

Четете по-нататък>>>

9 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version