Archive for the tag 'Формула едно'

ян. 20 2012

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Днес ще горим бензин. Много бензин. Дръж се Формуло, идваме!

Приятно четене:

 

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Понеже Илфа е заклет Ф1 фен, а „Тhe 2011 Bulgarian Grand Prix at Istanbul Park“ можеше да се окаже последната (още не е ясно дали ФИА ще продължи да иска двойно пари за догодина и дали турското правителство ще ги плати), заформихме пъклен план да отскочим и да погледаме.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Намерихме си кола под наем, запазихме хотел от booking.com, поръчахме билетите от biletix и на 5ти май, светъл мексикански празник, тръгнахме към Турция.
Първо спряхме в Одрин за хапване и предплатена data карта. Ползвахме Нокиата на Илфа за навигация и трябваше да я натъпчем с някакви данни, без да се налага да платим един крак за роуминг след това. Взехме една Vodafone карта, харесахме си ресторантче и седнахме. За който не знае – в Турция се яде главно агнешко и телешко, и тук таме пиле. Няма да намерите свински пържоли. За сметка на това всичко беше адски вкусно и не излезе кой знае колко скъпо. Това в Одрин – в Истанбул е леко друга история.
Fırat Mh., Formula 1, Istanbul Province/Istanbul, Turkey
Преди да стигна до манджата, няколко думи за града. Първо: огромен
е. Ама наистина fucking huge. Официално са 13 млн, без близките покрайнини (с тях са 15), а от край до край градът е 180 км. Всеки квартал си има особености и специфична архитектура – европейската част е по-стара, с тесни еднопосочни улици, много джамии, площади и пазари; докато азиатската е с новите наредени кварталчета и затворени комплекси, разкошни градини и огромни търговски центрове. Истанбул е с доста висок стандарт, за който можем да си мечтаем. Сигурно има и занемарени и бедни квартали, но от това което видях, останах страшно впечатлена – и пътища, и зелени площи и всичко останало.
Босфорът – Истанбул, Турция
Ние бяхме в Сиркиджи и всеки ден пътувахме до пистата и обратно, които си бяха едни 50 км в едната посока. Пистата е в азиатската част, до летище Sabiha Gökçen. На връщане попадахме в ‘леки’ задръствания с хиляди и хиляди коли, които чакаха да минат моста. След като се нагледах на морета от возила за 3 дни, мисля, че няма задръстване в София, което да ме уплаши. Освен това жителите на града са нагли шофьори-акробати, за които знаците не важат. Венски вдигна левъл след дните шофиране из Истанбул.
Та от задръстванията и пътуването не успяхме да видим много, но със сигурност мога да препоръчам Бешикташ и изобщо цялата част покрай Златния рог и Босфора. Една от мъките ми е, че не успяхме да се разходим и да хванем някое и друго корабче, но все пак това е добър повод да се върнем и то за повечко време.
Самото състезание беше изродия – че и тренировките, и квалификацията. Страхотна атмосфера, рев на двигатели отвсякъде, Ефесът се лееше и хората се радваха. Феновете бяха много нахъсани, и май поне половината бяха българи. Имайте предвид, че храната и напитките са доста скъпи около пистата, така че можете да си носите вода и сандвичи. Бяхме на бронзова трибуна, така че не успяхме да се окаляме до уши – general admission по време на дъжд е леко кофти идея. Първия ден пръскаше, втория и третия беше слънчево, но ветровито, така че дъждобраните при всички положения свършиха много работа. Накрая на състезанието даже успяхме да стигнем до пистата (не успяхме да видим награждаването, за съжаление) и посъбрахме отложена гума и снимки. Ако си падате по моторни спортове и има състезание догодина – идете задължително.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Хотелът ни беше приятен, нищо луксозно, но със страшно любезен и услужлив персонал. Закуската беше феноменална, всичко беше много вкусно. Само дето кафето беше гаден Нес, но за сметка на това имаше турския чай, което е едно от най-освежаващите неща, които съм пила. Ресторантчетата са си скъпи за българските стандарти, макар че бих казала, че и храната, и обслужването и приятната атмосфера компенсират достатъчно. И ми направи впечатление как всички се отнасяха с уважение и усмивка, просто да ти е кеф да им дадеш парите си. Човекът от частния паркинг не ни пусна, докато не ни почерпи чай. Научили са се как се прави бизнес от туризъм и това е нещо, за което трябва да вземем пример от тях. С всички си говорихме на английско-българско-турски и всички ни разпитваха как е в европейския съюз. Как да им обясниш, че сме много по-назад от тях.
Там всички до един бачкат – дали ще продават плодове на улицата, или ще режат храсти – няма срамна работа за тях. Представата ми за Турция просто нямаше нищо общо с това, което видях.
Със сигурност следващото ни пътуване до Истанбул ще е доста по-дълго, просто защото има една дузина места, които исках да видя, но не успях – чак ми се ревеше ми като тръгвахме Останах със страхотен спомен от града и го препоръчвам на всички.
И накрая, една малка случка на връщане в България, след която ми се щеше изобщо да не се бяхме прибирали:
Минаваме турската граница, всичко е точно и тръгваме да влизаме към България. Без предупреждение, и както бяха отворени прозорците на колата, някакъв автомат ни напръска с нещо смърдящо. Стигаме до първата будка, от която ни бутат бележка.
Венски: Какво е това?
Служител: Четири лева такса за дезинфектант, минете да платите на следващото гише
Венски: Ама ние не сме искали да ни дезинфекцират, а и никой не ни е предупредил
Служител: …
На следващото гише Венски подава бележка с 20 лв, след което му връщат 15.
Венски: Ма нали беше четири лева?
Служителка: Имате един лев банкова такса
Венски (и ние):  … (цензурирано – бел.Ст 😉
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул– на картата (увеличете силно мащаба!):

4 коментара

Switch to mobile version