Archive for the tag 'Фонтанът Ди Треви'

мар. 14 2012

От площад Навона до Дел Пополо (Пътуване из Рим– край)

Завършваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция,  разгледахме Колизеума и базиликата Сан Клементе. Част от тази разходка беше и посещението на Ватикана. За последно се разхождахме край площад Навона в града. Днес от площад Навона ще прошетаме към площад Дел Пополо  Приятно четене: Пътуване из Рим: […]

7 коментара

юли 29 2010

Рим – град на контрастите

Забелязвате ли, че тази година разказите за Италия преобладават над разказите за Гърция (както пък беше миналото лято). Не знам на какво се дължи, но очевидно интереснъ към Вечният Рим е също така вечен, затова днес ще се разходим отново по неговите улици. Водач ще ни бъде Цветомира. Приятно четене: Мисля си, че повечето хора […]

17 коментара

апр. 16 2010

Рим – пътуване из древността (1)

Днес ще започнем една разходка из Рим и неговите забележителности, ще споменем и моловете му, но само с добро 😉 Водач ще ни бъде Юрий. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част първа

В пика на завърналата се в средата на март люта зима ние с Петя и наше приятелско семейство потеглихме към място с повече слънце и топлина. Не, не беше Раротонга, но пък беше дестинация, която ако имате възможност, не трябва да пропуснете през краткия си 70-80-90 годишен живот. Защото, какво са тези годинки на фона на хилядолетната история на един град, поставил началото на цялата Западна цивилизация.

Рим –цивилизаторът на Европа.

Империята, на която дължим благодарности и признателност, че нашият европейски свят не е потънал днес в тинята на деспотизма и тиранията. Дори и ние българите къде волно, къде неволно, сме били докоснати до даровете на цивилизацията благодарение на Източната част от тази империя, наречена от съвременниците ни Византия. Но това е друга, по-спорна история…

Пристигнахме на летище Фиумичино към десет местно време и веднага се отправихме към апартамента, който бяхме резервирали. Т.е. не веднага, а след половинчасово чакане на опашка, за да минем паспортния контрол и десетина минути преди това за ориентация. Тези четирийсетина минути ми дадоха възможност предварително да се потопя в един интернационален туристически дух, в който щях да плувам през цялото ми пребиваване във Вечния град. За първи път през живота си почувствах злостно превъзходство пред американците, когато една група до мен забързано си премяташе един на друг сините паспорти, а аз небрежно си въртях личната карта, с която мога да обикалям от Черно море до Атлантика и от Средиземно до Северно море. Не, че те не могат, ама някак си моят документ беше по-малък, по-домашен. По същия начин се почувствах и на връщане. На гишетата за граждани на ЕС нямаше никого и ние скоростно предредихме разните му там японци, американци и канадци, които си чакаха чинно реда. Ех, туй възгордяване българско… Малко му трябва за да се разпали.

Кварталът,

макар и не точно в централната част, беше доста приветлив, с ниски блокчета и много субтропична зеленина, палми и натежали от плодове портокалови дръвчета при все, че някои растения още не бяха се раззеленили. Тук там се виждаха разцъфнали клони, които създаваха у нас онова еуфорично настроение, което само пролетта може да донесе в изстрадали от петнайсет поредни снеговалежа софиянци. Апартаментът бе някак аристократичен, с високи тавани и просторен коридор, старинен хол и големи стаи. Оборудването на кухнята бе недостатъчно, но пък и не бяхме отишли там да готвим. Явно подържането на хигиена не е сред любимите занимания на италианците, защото в чест на нашето пристигане бяха обрали само прахта по мебелите. Чиниите, чашите и посудата бяха покрити с лек слой мазнина, а в тоалетната чиния се мъдреха остатъците от последното ѝ ползване. Но типично по български да не почвам от критиките, защото всеизвестно е, че това си е наш национален спорт взимащ понякога тревожни размери…

Рим, Италия

Навалица пред фонтана


Забравих критикуването обаче, щом зърнах

фонтана ди Треви

Най-близката метростанция до него е Барберини и се намира на десетина минути път с нормален ход от нея, но това не можах да го разбера в реално време, поради един прост факт.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

май 25 2009

Към Рим!

„Всички пътища водят към Рим“ гласи една древна поговорка. Да проверим дали е така с днешния пътепис на Петър от Вечния град. Приятно четене:

Към Рим

Казват, че всички пътища водели към Рим…
Минаха доста години, докато стане така, че и аз да имам път към Италия… Казват и много други неща за Вечния град:

  • „По-добре първи в селото, отколкото втори в Рим.“ — Юлий Цезар
  • „Отидеш ли в Рим, прави като римляните.“ — Сервантес
  • „Римляните трябвало да водят многобройни войни преди Италия да стане полуостров. По-късно римляните заменили войниците с гъски: те ядели по-малко, а вдигали повече шум.“ — ученически бисер
  • „Не всички пътища водят до Рим“ — словенска поговорка
  • „Римляните били големи строители. Тяхно дело са много павирани пътища, измежду който най-прочут е Млечния път.“ — ученически бисер
  • „Рим не е построен за един ден“ — Джон Хейууд
  • „Стигнал до Рим, не видял Папата“ — класната ми по математика

След като прекарах доста време в направата на подробна карта на Рим, реших, че просто ще е грехота да не я споделя с обществеността.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version