Archive for the tag 'Фиумичино'

авг. 21 2011

Из Рим – накратко

Искрено се надявам, че днешният пътепис ще има продължение. Бобчето ще ни води до Рим и ще ни даде много добри идеи как да се справим там, ако не познаваме града.

Приятно четене:

 

Из Рим

 

Ден 1

Сега ще ви разкажа как протече моята дълго жадувана екскурзия в Италия.
На 17 Юли аз, родителите ми, сестра ми и нейното гадже се качихме на самолет от Wizzair, който ни отведе направо в Рим ( всичко на всичко цената за 5 човека излезе 300 лв.)

Когато пристигнахме на Fiumicino и си прибрахме багажа ( за щастие не го бяха изгубили) дойде времето да си пробием път към гара Termini, която си е бая далеч 🙂 .

Termini, 00185 Рим, Италия

Преди това решихме да посетим

първите италиански тоалетни на летището

и малко се поуплашихме. В женската тоалетна всичко преливаше от хартии. Беше невероятна мърсотия, която дори в Българияне можеш да видиш, но за щастие това беше единичен случай.

После макар и малко потиснати се отправихме към спирката на автобусите. Трябваше да подпитаме тук-там, но все пак успяхме да излезем от летището и то кажи-речи точно пред спирката на ShuttleBus.

 

Преди това бях разучила, че

има два влака от летището: Leonardo Express и линията FR1.

Но и двата бяха скъпички FR1 беше 8 евро на човек, а Leonardo Express – 15 евро, затова бяхме решили да се придвижим с автобус. Та застанахме на спирката на автобусите и загледахме като ударени с мокър парцал :D. За наш късмет едно момиче в униформа се приближи и започна да ни разпитва на английски къде искаме да отидем. Като разбра, че сме за Termini ни каза, че имаме два варианта: да чакаме 45 мин. за Shuttle, който ще ни закара направо на Termini или след 10 мин. тръгвал Shuttle за гара Piramide.

 

Ние бяхме много изморени затова предпочетохме втория вариант ( изобщо не ни се чакаше) така че платихме на един чернокож по 6 евро на човек и удобно се настанихме в рейса ( много удобно возило, успяхме да се поизпънем, че след самолета малко се бяхме свили :P). За има-няма 20 мин. ShuttleBus №2 (поне такъв мисля, че беше номерът) ни остави пред гара Piramide.

 

Отново извадихме късмет, защото в автобуса се запознахме с българка с две дечица, която говореше италиански много добре, та с нейна помощ успяхме да открием входа към метро станцията. Тогава пак се изплашихме, защото цялата метро станция миришеше на урина и беше в окаяно положение ( по-късно разбрахме, че ще ремонтират метро станциите и че ще пуснат нова линия метро, май Line C). Купихме се билети по 1 евро, с които минахме през пропускателните машинарии и тръгнахме към спирката на метрото, като за малко щяхме да объркаме посоката, но все пак успяхме и благополучно се качихме на метрото за 3 спирки до Termini. Тук ще спомена, че метрото, което се движи по линия А е значително по-хубаво от метрото по линия В.

 

Като стигнахме на Termini се отправихме към първата вестникарска будка и се оръсихме с 100 евро за RomaPass (за 4 човека). На същото място попитахме за вода, човекът ни казва “Free“, ама ние бяхме толкова заспали, че не си взехме, а оставихме за по- късно. Излязохме на

 

Piazza dei Cinquecento

 

и оттам къде с карта, къде с упътвания, които бях свалила от Google Maps успяхме да стигнем до хотела. По пътя две неща ни направиха впечатление. Първото беше, че с нас се движеше автобус №310, с който по-късно се предвижвахме до Termini за 5 мин. Другото беше, че имаше бая боклуци по пътя (спокойно, когато тръгнете да разглеждате забележителности те няма да ви правят впечатление).

 

Когато стигнахме до хотела бяхме приятно изненадани. Тройната стая беше много уютна и просторна, креватите бяха широки и удобни, имахме една многооо малка терасичка, от която шпионирахме съседите :D. Също така беше и много чисто. Двойната стая не беше толкова хубава, но пак ставаше. Интересното беше, че прочетохме, че за климатика се плаща по 10 евро, но като попитахме на рецепцията казаха, че е безплатен, та се разхлаждахме и с климатиче :D. Настанихме се , поспахме, хапнахме и към 2 часа тръгнахме да обикаляме.

Хванахме автобуса за 2-3 спирки, озовахме се пред Termini и оттам бодри тръгнахме по

 

via Cavour.

 

Видяхме старинни сгради, цветя, скъпи магазини, както и скитници и отново боклуци, но това е един от чаровете на Рим, неговото разнообразие. Можеш да видиш лукс и богатство както и неподправена бедност. Можеш да видиш места, които пазят спомени от Античността, но и места, където се потапяш в Средновековието, а също и в Ренесанса. Вървяхме и се оглеждахме като патета, когато улицата започна да се разширява и изведнъж ние се оказахме на Piazza dei Esquilino, гледайки задната страна на

 

една от най-известните църкви в Рим – Santa Maria Maggiore.

С нея е свързана интересна история, а именно че през 352 г. , богат търговец сънувал Дева Мария, която му заръчала да построи храм на мястото, където на следващия ден има паднал сняг. На следващия ден – 5 Август наистина имало сняг, там където сега е църквата и затова богатия търговец посветил храма на Света Богородица. Ние обиколихме църквата от лявата й страна и постепенно ни се разкри цялата фасада на църквата. Мащабите на храма нито мога да пресъздам с думи, нито ще и опитам единствено ще кажа, че всичко беше ВЕЛИЧЕСТВЕНО.

 

След като влезнахме, седнахме на пейките, починахме си, помолихме се, снимахме отвътре и отвън, продължихме към следващата голяма църква, а именно

 

San Giovanni in Laterano.

 

По пътя с удоволствие установихме факта, че в Рим има много хубав вятър (поне в сезона, в който бяхме ние), който те разхлажда и не ти позволява да усетиш каквато и да било жега. Гледайки картата ни се ориентирахме без да се загубим и скоро минахме през Piazza Vittorio Emanuele, но без да се спираме.

Накрая стигнахме до желаната цел и огромна църква пак изникна пред погледите ни. Пак великолепна и масивна, този път фасадата на сградата беше украсена със статуи на Христос и 12-те апостола.

 

Бързо се отправихме към входа, като по пътя се загърнахме с ризки, които си носехме ( по принцип в църквите не е разрешено да се влиза с голи рамена и колена, затова е препоръчително да си носите ризки или шалчета, с които да се загръщате). Великолепието, което цареше в тази църква отново е трудно да се опише. Най- голямо впечатление правеха огромните статуи, които просто бяха съвършено изработени, но естествено нито картините, нито таваните остават на по заден план.

След като привършихме със снимането и разглеждането, тихичко излязохме и се отправихме към сградата на отсрещната страна на улицата. В нея се намират стълби, които се смята, че са се намирали в двореца на Пилат Понтийски и по които се смята, че се е качвал Христос. когато влезнахме пред нас се откри шокираща гледка, просто не можеше да видиш самите стълби от хората, които коленичейки се качваха по тях. Вярва се, че който ги изкачи на колене за всяко стъпало ще му бъдат опростени по 9 години в чистилището.

 

Първоначално имахме желание да ги изкачим, но опашката вървеше много бавно, ние вече бяхме малко изморени, а имахме и други планове за деня, така че се отказахме и си тръгнахме. Продължихме по via di San Giovanni in Laterano, спряхме и си напазарувахме в едно малко магазинче, а после се отправихме към парк Oppio. Там седнахме хапнахме, пийнахме с една дума си починахме и продължихме към

 

една от най- известните атракции в Рим – Колизеумът.

 

Като приближихме забелязахме, че има две пътеки. По едната се виеше опашка, която обикаляше целия Колизеум, а другата беше празна. Като по- хитри, ние тръгнахме по втората пътека. Табелки закачени над пътеката показваха, че по тази пътека могат да преминат само горди притежатели на RomaPass :D. И така ние се озовахме в Колизеумът за има-няма 5 мин. и то безплатно 😉 . Разгледахме Colosseo от край до край и дори си взехме едно малко камъче, но след това се замислихме, че на онази арена са умрели около 500 000 човека и може би не е добра идея да си взимаме късче от место, което е “напоено“ с толкова много мъки и страдания. Вече бяхме капнали от умора и не успяхме да се възползваме от възможността да посетим Palatino и Foro Romano със същия билет, но все пак да си оставим нещо и за следващите ни посещения в Рим :). От метрото пред Колизеумът слязохме на Termini, където за щастие успяхме да открием най- накрая един голям супермаркет, откъдето здравата се заредихме. Когато си легнах имах чувството, че някой и с чук по главата да ме удря, аз няма да мога да стана. 😀

 

 

Сега да ви дам някои съвети

Първо за RomaPass – струва 25 евро, но ви дава неограничен достъп до градски транспорт (автобуси, трамваи, метро) точно за три дена, както и безплатен вход за първите два туристически обекта и намаления за следващите. От вас се изисква да напишете името и фамилията си на самата карта. В автобусите и трамваите има апарати, на които трябва да маркирате картата, а в метрото я използвате, за да отворите пропускателните машини. Важно е да запомните, че можете да активирате RomaPass за транспорта в един ден, например на 10 и да я ползвате до 12 включително. Но ако посетите първия си обект на 11, то може да използвате намаления за музеите за 13 включително. Надявам се, че ме разбрахте :). Запомнете, че във Ватиканските музеи не важи RomaPass.

 

Хубаво е да знаете, че ако си купите билетче в метрото за 1 евро в рамките на 75 мин. може да го използвате и в автобусите и трамваите, както и обратното, ако го закупите в автобус, билетчето важи и за метрото и за трамваите.

 

Последно ще ви кажа, че ако нямате намерение да използвате услугите на екскурзовод е хубаво да свалите информация от интернет за местата, които ще посетите и нещата, които ще видите, защото наистина има много малко надписи на английски език и може да не разберете какво точно виждате 😀

Автор: Бобчето

Много ще се радваме, ако има продължение ! – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Рим – на картата:

6 коментара

февр. 03 2011

Гудбай, Рома

Днешният пътепис за кратко ще ни заведе до Рим, за да попеем „Ариииведерчииии, Ромаааа/Губаааай, орееевуаааарррррррр“ 😉

Това, което не се сещам обаче е, дали имам изричното разрешение на Неандерталеца Джо да публикувам разказа му. Джо, ако четеш нашия сайт и решиш, че не искаш да виждаш похожденията си тук – пиши, ще го махна с голямо съжаление.


Приятно четене:

Гудбай, Рома

Това е името на кафето и фри-шопа на летище Фиумичино, в зоната преди изходите за заминаване. Много добро попадение бих казал. Минавайки покрай надписа, поотегчен от чакането, с ум все още ангажиран от проверките на багажа и паспортния контрол изведнъж осъзнаваш, че напускаш Рим и носталгията, и желанието да се върнеш отново те захлупват отведнъж.

Good bye Roma!

Good bye Roma!

Очаквах, че Рим ще ми хареса. Имах предчуствие, че няма да се разочаровам.

Не очаквах, че ще ми хареса толкова много! Сериозно. И от Берлин, Франкфурт, Ерланген, Марсилия, Ница и Монако имам много добри впечатления. Рим обаче ме „хвана“ най-силно, кой знае защо. (Може би защото преживяванията са най-пресни? 😉 )

Първо да благодаря на WizzAir, че дават възможност да се пътува човешки, на човешки цени.
За големи самоорганизирани групи като нашата (големи според гледната точка. За някого 6 човека може да не е голяма група 😉 ) препоръчвам www.only-apartments.com от където предварително успяхме да си намерим апартамент на стратегическо място – до Ватикана.

Който държи пък да е на хотел, може да ползва услугите на много сайтове като този , където човек може да си търси хотел по цена, разположение, отзиви от туристи и т.н.

От летището докато се оглеждахме за влак, скоропостижно се озовахме в микробусче (по 1 евро по-малко на човек – както настойчиво обяви агентът, типичен римлянин с дръпнати очи 😀 ) и засъбирахме италиански гледки. Скоро оставихме багажа на гарата ( в Рим стигнаме към 8 тамошно време, а квартирата, както и всеки хотел стандартно могат да се „заселват“ след 12) и минути по-късно Колизеят и Палатинският хълм усетиха тежка българска стъпка.

Рим, Италия

Може на някого решението ни да предпочетем квартира вместо хотел да се вижда недостатъчно комфортно. Не знам. Всеки си гледа със своите „очила“. Хотелът има предимство, че ти чистят всеки ден стаята. Но там няма възможност да седнете цялата компания в широкия хол (освен ако не си ангажирали хотелски апартамент разбира се),
на сладък лаф (с дегустация на различни италиански вина 😀 ) след многочасовото събиране на гледки и да обмените впечатленията, затвърждавайки определени моменти в дълговременната памет  😀

Иначе организацията на фирмата, даваща апартаменти под наем е перфектна. Включително, след като възнедоволствахме, че няма достатъчно одеала, агентът Карло (така и не му научих фамилията 😀 ) донесе за отрицателно време чисто нови. Всъщност, както се оказа в последствие опасенията ни, че ще е студено се оказаха пресилени, въпреки че наближаваше средата на ноември и малко ми е съвестно, че разкарахме Карло излишно.

Когато ровехме по Нет.-а за квартира, все още не си давахме сметка, колко стратегически правилно място сме избрали. На 5 минути бодра крачка се намираше базиликата св. Петър. На олко 15 – замъкът Сан Анжело.

Времето също беше с нас. Вторият ден ни посрещна с … дъжд.

Тръгнахме към св. Петър

с намерението да смъмрим папата и да го помолим, да оправи Божиите бакии, но виждайки колко малко хора чакат пред входа бързо оттеглихме недоволството си. Знам че в хубаво време се чака часове, в което се убедихме, виждайки каква опашка чакаше последния ден от пребиваването ни в Рим. Ние влязохме за по-малко от 10 минути. Докато разгледаме „църквето“, навън блеснало слънчице. Така че от купола на св. Петър видяхме Рим в цялата му прелест, огрян от слънчева светлина. Който наминава натам, горещо му препоръчвам, да не стиска петте евро за изкачване на купола (входът в базиликата е безплатен). Гледката е невероятна и си струва всеки цент. Има и асансьор за част от пътя – 7 евро, но самото изживяване на изкачването по витата стълба около купола си е за предпочитане. Поне по мое мнение.

Третият ден ни посрещна с дъжд… (изненадаа). Съответно опашката пред ватиканските музеи беше незначителна. Както и предишния ден след като излязохме беше слънчево 😀  и останалата част от деня посветихме на обиколка из града.

Тук е моментът да препоръчам Roma Pass– тридневна карта за цялата транспортна мрежа,

без експресните автобуси, от които така и не стана нужда да се възползваме плюс намаление за повчето музеи (без ватиканския – все пак е друга държава 😀  )
Плюс това, с Roma Pass се влиза с предимство в повечето музеи. Така избегнахме близо 50 метровата опашка пред Колизея.

Около Ватикана често ни питаха, дали не сме поляци. Явно католическа Полша бълва много поклонници в тази посока. Даже просяците просеха на полски. Ако чуете да речем „Дал Бог благослов“, не си мислете, че ви говорят на български 😀

Четвъртият ден мина на покрива на туристическите автобусчета, с прибежки до неизследваните още забележителности.

Тук ще спомена единственото си разочарование от Рим. Аз очаквах да има повече останки от античната история – период, който ме интересува по-силно, отколкото Ренесанса. Но уви – всичко е здраво разграбвано и рушено, преди на умни ренесансови личности да им светне, че това е наследство от една велика култура. Част от останките са съхранени от богаташи за украса на вилите им (вилата на Борджиите има разкошна „градинка“ между другото, май по-голяма от Борисовата – препоръчвам за разходка). Някои пък са съхранени от … църквата. Както да речем Пантеонът, който е оцелял, защото е бил превърнат в християнска черква. Няма лошо – щом е бил храм на всички богове, какво пречи там да се приюти и християнският такъв. Но жалко за останалите сгради, които не са имали този късмет.

А снимки? Моите хора направиха към 2000 парчета. Аз не си падам фотолюбител и за това няма да слагам снимки, не че не си ги гледам на монитора от време на време :) Виж, ако някой от фотографите ги качи нейде в Мрежата, може да дам линк. Но така или иначе снимки с доброкачество в Интернет дал Господ много. Тези с нищо не са по-добри, няма някоя характерна с нещо, за да заслужава да я сложа. Просто фиксирани части от пространството в конкретни моменти от времето с ограничените възможности на фотографията, предназначени да послужат на определени хора да задействат лавината от конкретни спомени.

А както припява моята приятелка Кендис Найт, от скоро мисис Блекмор:

„When you’re reminiscing, then all you need is time…“

Като цяло хората, скоито се срещахме в Рим бяха много любезни и отзивчиви. Имаше и едни-два случая на тъпанарски прояви, но те влизат в рамките на статистическата грешка и не си струва да се споменава за тях.

Четирите дни в Рим се оказаха прекалено малко време. Много неща не видяхме, много минахме набързо, припряни да видим още и още.

Ако се озова пак там освен за пропуснатите забележителности, ще отделя повече време за някои от вече посетените. Например на Палатинския хълм спокойно бих прекарал половин, ако не и цял ден. Вярно, това до някъде е свързано с моето пристрастие към античната история, но и за неизкушените от този период една разходка по хълма би била пълноценна. Природата на самия хълм и гледките наоколо са страхотни.

Последваха гарата Термини, експресът за Фиумичино – не по-добър от нашите експреси, летищните пейки. Там се натънахме на млада българка от Пловдив, живееща в Неапол, от която с неудоволствие научихме, че булгаристанската темерутщина важи в пълна сила и в Италия – в Неапол било пълно с българи, които се пазят един от друг и си играят мръсно… Тъжна история. Колко време ще ни трябва, за да станем нормални хора, поне в чужбина?

После еърбъсът ни издигна бързо спасявайки се от разлюляното море от облаци предлагащо стабилна турбуленция. Целият обратен път мина над все такова непрогледно море от млечно бели вълма, в което накрая машината се гмурна отново и се насладихме на гледката на НДК от птичи поглед.

Останалото са спомени.

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

5 коментара

апр. 02 2009

Талянски му работи (Италия)

Днес публикуваме кратките бележки и впечатления на Пламен от Италия със съвети за пътуване до Рим. Приятно четене:

Талянски му работи

Рим, Италия

В прилична тратория (по-непретенциозно семейно заведение)

двама души могат да хапнат и пийнат както за 20, така и за 40 евро. Особена разлика в храната, която е неизменно вкусна, и обслужването при двата варианта няма. Менютата с цените са изнесени отпред и човек може да се ориентира. Някои ресторанти обаче може да добавят коперта (фиксирана такса за това, че си седнал на маса) и процент за обслужване, така че е добре да се внимава за тях. 0.4 литра наливна бира върви за 5 евро средно, което си е пладнешки обир, а и виното излиза по-евтино.
Навсякъде ясно и категорично е обозначено какви услуги, информация и продукти не се предлагат. За останалото не можеш да си сигурен. Уиз промени часа на обратния полет, така че се наложи да бъдем на Фиумичино в ранни зори и вариантът с редовния влак отпадна. Лелката в туристическата информация на гара Термини ни посъветва да ползваме специалния нощен автобус. Въоръжени с разписанието и добре натоварени цъфнахме на указаната спирка по тъмно. 40 минути след часа, в който трябваше да се появи автобуса, от него нямаше и следа. Според друга информация от лелката такситата трябваше да имат фиксирана тарифа от 40 евро до летището. Е, бакшишът ни взе точно 55 за удоволствието.
_
Момчета и момичета, лилавото е на мода тази есен, ако още има неразбрали.
Повечето пешеходни светофари имат и жълта фаза, която светва само при прехода от зелено към червено. Този, близо до Бока дела Верита, обаче залага на текст по американски образец.

9 коментара