В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – „музеописи“ един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после „Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни“ 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Входът

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия „синкуатанеуиере“ …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

Напред и наляво. Вдясно е за следващ музеопис.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект „Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия“. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

После пък тя е позлатила създателя си.

Вече сме на четири колелета. Педалите никога не са излишни.

Кормилото е един път. Все едно си на лодка с извънбордов мотор.

Усещате ли духа на зараждата се индустрия? :)

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

F.N. - Фабрик Насионал. Произведено в Херстал през 1901 г.

Минерва от 1929 г. Шест цилиндъра 3400 кубика. Прекрасна е.

F.N от 1925 г. Победител на "24-e часа на Франкошампс" за 1925 и 1926 г.

Дали има и едно кило пластмаса в нея?

BELGA RISE 1934 Пише, че радиатора и емблемата Ролс Ройс са ги чопнали

FONDU 1906 г. Правено във Вилвоорде. Кожен салон. Естествен фурнир. :)

Минерва 1910 г. Първата кола на белгийското кралско семейство.

Хермес от 1912 г.

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

Пакард 1929 г, модел 645. Любимата кола на гангстерите.

Ролс Ройс 1921 г. Лордът се е возил отзад. :)

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

Форд кемпер, 1924 г. То всъщност къмпинги имало ли е тогава?

Прясно кафе сутрин сред природата? :)

След дълго шофиране ти се ще да излезеш на тераската да се протегнеш - няма проблем. Това е Форд.

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!!

Коя година викате японците въведоха прибиращите се фарове?

Еееех, да го имаше това нещо за абитуриенската...

Ах, котьоооо, какви форми...

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия „бял“ свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Пежо. Електрическо. От 1941 г. Пък сега продават ел-скутерчета с по-лоши характеристики

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

Все пак е самолетна кабина. Пътникът - отзад.

Ама пък е симпатяга. :)

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

госпожица Мерцедес

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

От наводнения не се боим.

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Darmont Special 1927 г. Тези дето са го карали с 160 са имали пеперуди не в корема, а в главите. :)

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Дали са слушали Моторхед навремето?

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Я ми врътни за 10 лева... :)

Дали тогавашните безнинджии, които са помпали ръчно са били по-усмихнати от сегашните?

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

Смех.

Опелите вървят бързо, че иначе ги застига ръждата 😉 *

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

Между другото тези карети са имали баахти сложното окачване **

С това по софийските велоалеи и гарантирано ще ви дават по бТВ.

И не толкова еко.

А това не е ли знака на пощите? Сигурно са карали телеграмите с нея.

Изглед от втория етаж на музея:

Просторно си е

И посетителите вървят по червения килим. Дреболия, но приятно.

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

Колкото и тръби отстрани да му сложат - CORD-ът е недостижим.

Поздрави и газ и ляв мигач!

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Tags: AutoWorld, BELGA RISE, Delage, F.N., FONDU, автомобили, Автосвят, американски автомобили, белгийски автомобили, Белгия, бензинова колонка, Брюксел, карета, кемпер, коли, Мерцедес, Месершмит, Минерва, мотор, опел, Пакард, Пежо, ретро автомобили, рокер, Ролс Ройс, Романтиката е сега в моторите, стари автомобили, Фабрик Насионал, Фиат, Форд, Форд кемпер, Хермес

Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин  ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.

Приятно четене:

Зимни приключения из планинските проходи на България

Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград

Повечето хора пътуват за празниците.

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.

Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

 

Велико Търново

тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.

Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.

Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел

Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в

родното село на Дан Колов – Сенник,

където има и негов паметник:

В Чифлика

хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение

Беклемето is a bitch.

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.

Троянски проход, Троян, България

Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.

На следващият ден

тръгнахме към Триград,

през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.

http://youtu.be/KLZX3SutYBU

От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.

 

http://youtu.be/D1uwsXeXBpY

Триград и ждрелото му

Tags: автомобил, Батак, Беклемето, Велико Търново, зима, кола, проход, Пунто, път, Родопи, Сенник, Стара планина, тест драйв, Триград, Фиат, Фиат Пунто, Чифлика