Archive for the tag 'фестивал'

мар. 21 2014

Кукери в Ямбол

 „Ямбол е градът!“ пееше преди време един местен рапър – е, той няма как да знае, че Ямбол е и град на един кукерски фестивал, който днес ще посетим заедно с Теодора. Нали знаете, че на нашия сайт обичаме „странните“ български градове 😉 Приятно четене: Кукери в Ямбол Фестивал Кукерландия В нашата страна фестивалите и […]

7 коментара

юли 29 2011

Пирин: фестивал Elevation край Разлог и под лунните писти над Банско

Днешният пътепис ще ни води едновременно до хубаво и много грозно място. Пипилотка ще ни води на фестивала Elevation край Разлог и после ще се разходи над Банско. Познайте къде ѝ хареса повече?

Приятно четене:

фестивал Elevation край Разлог под лунните пистите над Банско

 

 

От началото да си кажа – изкефих се!

Преди почти месец, в деня на концерта на Sting, се събудих със странното усещане, че всъщност никак не ми се ходи на концерта вечерта. Но билет имах отдавна и, вечерта се озовах на един от най-вълнуващите музикални концерти, на които съм била.

Точно същото усещане имах и в петък сутринта (24ти юни) – първият ден на Elevation феста, за който се бях сдобила с билет овреме. И, заради опита си от предния път, предоположих, че ме чака точно същата приятна изненада. Рано, рано се натоварихме в колата на едни приказни другари и под съпровода на дискографията на Jamiroquai поехме по „магистралата на ББ“. Планът беше да се настаним в Добринище, където да оставим Емил (който не обича концертите) и Дребосъчето там, а компанията образувана от още няколко веселяка да отидем на феста, главно заради дедо ни JK (дедо, нали, щото се разпада, но за това по-късно).

Настроението беше приповдигнато, гонехме се по пътя и точно на излизането ни от Предела я видяхме – сцената – огромна и внушителна, слънцето грееше и вече бях убедена, че довечера ни очаква страхотно изкарване. Малко неприятно се изненадахме от новината, че трябва да обиколим целия Разлог, защото прекия път беше отцепен, заради феста, но не беше чудо за умиране.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

Сцената

 

И към един, един и нещо вече бяхме в Банско и зачакахме да ни нахранят в Канчето. Нагрухали се доволно, отпрашихме към Добринище, където на една веранда, на кафе зачакахме да дойде време да ходим към фестивала. Както винаги се случва с големите компании, закъсняхме изчаквайки се, и така Stereo MC’s започнаха да пеят без нас. За сметка на това, в 5.30 ч. получихме позвъняване – наша позната, която също била на входа на фестивала, разбрала, че

Джамирокуай отпада

Първо падна смях, как ни бъзика, после почнахме да се съмняваме, подир това и ние не знаехме какво да вярваме и какво не, та за решихме да получим още две независими мнения. И, уви, интернета каза – JK се навехнал и увехнал и ни отебал.

Настана някаква такава тягостна атмосфера, една суха покруса, щото всички толкова не го вярвахме, че не можехме и да се разпсуваме от яд.

Ми да ходим ли, да не ходим ли? Пари сме давали, пък и други групи има…И докато се мотаме май щяхме съвсем да изпуснем Стереотата.

Метнахме се по колите и беж.

Вип за 5 лева

Другарчетата си бяха запазили места за паркинга на фестивала и с принтираните бележки за тях ни пуснаха на КППто без никакъв проблем. Не знам за премеждията на хората с коли и без паркомясто, но за 5 лв. в повече получихме приятна разходка по празен път, та наистина се почувствахме специални.

Имаше малко забавяне при влизането в паркинга и трябваше да има малко указателни табели от къде се влиза, но нейсе. На входа се наложи да ни дадат талонче, което стана много бързо и не разбрахме кои и на какъв принцип трябваше да чакат, за да влязат. Намерихме си добро място за паркиране и се отправихме към входа, където най-жестоко ни отнеха бутилките с вода.

Влизането в зоната на феста

Много хора мърморят колко много са чакали, колко бавно ставало. Еми почакахме, но не е било повече отколкото на някои други концерти. На концертите на Stereo MC’s съм чакала и доста повечко, та не намирам за нужно да недоволствам. Влязохме на финалните акорди на гореспоменатата група, уви, но като са дошли 3-4 пъти, ще го направят пак. На това отдавам и факта, че не бяха продадени много билети за фестивала – малко или много се разглезихме през годините – аз лично с лека ръка пропуснах Сетрео, много други групи идват и повтарят и потретват, та народа вече не ходи на концерти така както прави секс грозната жена – сякаш е за последно.

И докато чакахме да започнат Morcheeba тръгнахме за бира и научихме за

Елевовете

По принцип идеята звучи добре. Както казаха приятели – така и за организаторите ще е по-лесно да отчетат парите, отколкото във всяка шатра да има касов апарат и да цъкат бележки за всяка бира. Не съм ходила по чужбински фестивали, но се съмнявам, с тези елевове, организаторите да са открили топлата вода. Просто защо не го пуснаха това като информация в сайта?! И защо не бяха повече от една шатра?! Ей това са ми забележките за елевовете. Относно касовите бележки за тях – аз не ходих да купувам, натовариха се приятели от компанията – ходиха 3 пъти, 1 път са получили касова бележка за тях, но както и те споменаха – и нашата култура си е такава, че не си искаме никога касовите бележки…

morcheeba

И излязоха тези сладури и ме израдваха много, както с музиката си, така и с фестивалната си култура 🙂 Скай, освен че не изтърпя дълго да й е празно пред погледа и призова народа да нахлуе в празната ВИП зона, също толкова готино натири някаква руса мацка с червена тениска, за това че й показала среден пръст: „Покажете й средния пръст и на нея, да види как се чувства човек, като му го покажат“ (предполагам, че русото момиче е била някоя випаджийка, почувствала се прецакана, че някакви хора идват на аванта във випа й).

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

 

След това дойдоха и

hurts

на които бях чувала само едно парче, но пък бяха симпатична група и направо ме болеше, че ще свършат бързо бързо и на сцената няма да излезе JK, който явно тези дни се разпрада по-бързо и от Майкъл Джексън навремето.

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

В този ред на мисли: няма вече хипария и спонтанност в музикалния бизнес. Уж JK беше фен, Emergency on Planet Earth беше еко, био, туй онуй, но явно, човек като събере парици за първото ферари и не е склонен просто да излезе и да зарадва хората, пък макар и седейки на столче. А едва ли като обяви нова дата ще го направи за без пари за всички, които отидохме най-вече заради него на Elevation Fest.

Но на Hurts бяхме – много приятни, изненадаха ме, а Stay ми стана фаворитната им песен. Да правят още много албуми, пък ние ще ги слушаме 🙂

И дойде ред на неочаквания гвоздей в програмата:

parov stelar band

които накараха да се носи пара от загретите ми кецове и да остана по тениска по никое време. Напълниха ми душата с музиката си, макар никога преди да не ги бях чувала, а после заявих на Емил, че съм се почувствала пак на 23 🙂

Фестивал Elevation – Разлог, 2011

 

Изобщо този първиден на феста, останал и единствен беше страхотен поне в моите очи. Не съм била на Spirit ъф бЪргас, но се съмнявам, че по мащабност и организация е имало по-голям бг фест от разложкия.

Неприсъствието на Jamiroquai и вятъра във втория ден едва ли са били в обсега на влияние на организаторите, за това си мисля, че всичко друго беше на много добро ниво (с малки изключения) и, надявам се догодина да се повтори с по-голям успех. Меджу другото интересно е, че в един случай пада дъжд и настава мор и кал, а имаме легенда, в друг – духа вятър и имаме отлагане на половината фест и провал на организацията. Но първия и втория фест ги делят няколко десетки години, хиляди километри и още повече хиляди пари, а ентусиазмът е изместен от бизнеса (иначе представям си как всички групи се изместват на завет на площада в Банско и настава ебаси купона).

Аз билет за втория ден нямах, а и тези които имаха прекараха съботата високо в Пирин – кой на Вихрен, кой на Безбог или Семково… изобщо, освен ако не сме супер изискващи и киселяци – може да се каже, че получихме неочаквана планинска компенсация. А за касовите бележки – аз винаги си ги изисквам, та нямаше да му мисля, ако имах билет и за събота. Та, хора, научете се да си ги искате това е нормално, дори при купуването на чифт гащи, та камо ли при нещо, дето струва 100 лева…

Колекцията ми от фестивални песни и картинки ви чака в страницата на Патиланско царство във фейсбук

Банско, България

Луннният пейзаж над Банско

 

Някога, преди много години, когато бях 5-6 клас и даже вече не си спомням кога точно е било, от училище отидохме на екскурзия в Банско. То тогава беше едно село. Не си спомням много неща да сме видели – заведоха ни до църквата, музеите на Неофит Рилски и Вапцаров, заведоха ни да видим какво е тепавица, разгледахме архитектурата на централния площад и в общи линии това беше.

Настаниха ни в един от броящите се на пръстите на едната ръка хотели, който беше май и най-новия и гъзарски – Стражите. Беше направо прекрасен, спомням си, че бяхме три съученички в мезонет! Засилих се да се друсна на леглото и, както се метнах се чу храс! Оказа се, че няма пружина отдолу, а някаква дървена скара – новост, която още не знаех, че е измислена.

След като преспахме, а един съученик беше откаран в болницата в Разлог, заради алкохолно отравяне с вино и опит да се набута в раклата в стаята си, на следващия ден ни откараха с автобус извън града, някъде в подножието на планината, на една поляна с кръчма край реката. Беше приказно място, хапнахме, човек от БТС ни изнесе лекция за планината, разказа ни как нагоре след цял ден и повече се ходело до хижите Бъндерица, Академика, Вихрен и чак връх Тодорка. Но всичко било туристически пътеки, а ние дребосъците няма как до никъде да стигнем така.

Останахме си с мечтата за митично изкачване нагоре.

И да беше останало така! Но не би.

След хубавото изкарване на Elevation Fest, дойде събота, в която се наспахме хубаво докъм 10 ч. , лежерно пихме кафе в Добринище и се чудихме до къде да отидем. Имаше малка особеност в състава на компанията, която не позволяваше да правим истински планински преход, пък и за такъв се бяхме сериозно успали. В крайна сметка се натоварихме на колите и тръгнахме към х. Вихрен. Отдавна слушам и се възмущавам на мащабното строителство по планините ни и се изненадах от доста неща по пътя.

Като за начало, минахме през

Банско,

и пътьом, приятелите ни, ни показаха къде се намира хотел Стражите – някога на самия край на града, сега си беше направо погълнат от околните постройки. Предполагам и никога няма да разбера коя е била поляната с кръчмата край реката и най-вероятно също е потънала сред хотели и къщи. Продължихме нагоре в планината и все очаквах пътя поне от асвалтов да стане чакълест и еднолентов, но това така и не се случи. Наистина, предпочитам да нямам възможността да видя много места, отколкото да са толкова достъпни, колкото сега и то с кола.

Първо спряхме на

гордостта сред пистите – Томба.

Огромна и страшна писта, свършваща на Бъндеришка поляна Бъндеришки гьол за изкуствен сняг. Доколкото знам едно време е било наистина прекрасна поляна, но нали местните и те деца гледат, а поляната гърла не храни, поне според царящото разбиране за нещата от живота…

Ски-писта Томба над Банско

Ски-писта Томба над Банско

 

 

За мое огромно съжаление отново се натоварихме на колите и продължихме по асфалта още по-нагоре изведнъж се оказа, че

паркирахме пред Байкушевата мура.

Точно паркирахме. Значи и до нея се стигало с кола…

Байкушевата мура в Пирин

Байкушевата мура

 

Като я гледах такава огромна и величествена се сещах за Рим, Колизеума, за Св. София в Истанбул, все нейни връстници… Зачудих се и колко ли са полезни за нея спиращите в подножието й и подминаващи я коли, газовете, които те изпускат и увеличения човекопоток край корените й. Дали ще доживее да я видят пра-пра внуците ми или не?

А поникналите растенийца по клоните ѝ ми напомниха на комерсиалния Аватар и се зачудих, дали няма да дойде ден, когато ще е прчка за новата писта и ще се наложи да бъде „преместена“…

Байкушевата мура в Пирин

Алтернативен живот на планета "Байкушева Мура"

 

 

До Мурата е караван-плаца, където има хапване и може да се опънат палатки. Можете да починете и в х. Бъндерица. Ние избрахме второто, поради пренаселеността на първото място. Тамън кебапчетата си дояждаше Петър Стоянов, който ни отстъпи масата си. Досърбя ме да го питам туй-онуй, ама нейсе, нали в планината всички сме туристи.

След като починахме пак на колата се „метнахме“ до Шилигарника. Писти, писти… Имам още една представа за пистите от едно време – едно лято, нашите не се бяха доредили до карта за морето и отидохме на Пампорово. Една от най-прекрасните ми ваканции – тучно зелени писти, осеяни с прекрасни, червени, лъщящи на слънцето диви ягоди. Толкова диви ягоди накуп не съм яла повече в живота си.

Е, на

Шилигарника имаше…нямаше ягоди, нямаше и зеленина.

Не съм специалист, но не мисля, че една писта трябва да изглежда като лунен пейзаж през лятото.

Шилигарника край Банско

Шилигарника или Луната?

Пясък и камъни и тук–таме поникнл райграс, поливан с пръскачка пред чайните. Дали така трябва да изглежда планината?

Шилигарника край Банско

Райграс на мястото на веригите от камиони

 

Е, Нона днес предложила да се узаконят незаконните писти на Юлен над Банско…

Мда, после ще се чудят, защо на пролет реката залива с камъни хотелите им. Между другото Нона може да се похвали с нещо пред ЕС – може да няма канализация в цяла София, но горе на дъното на Шилигарника има! (сериозно, няма майтап! Шахтата можете да я видите и на по-горната снимка на пистата, в долния ляв ъгъл)

Шилигарника край Банско

Канализационна шахта на дъното на Шилигарника

 

Та така, щеше ми се да нямах възможността да видя тези неща, защото го направих нечестно спрямо Планината. Но ще се върна там. Ще се върна без кола. Искам да стигна до всички тези кътчета благодарение на двата си крака и дишайки смолата на боровете. Въпросът е

дали Шилигарника и Томба няма да пожелаят да слязат при Мохамед хората от Банско, Разлог и Добринище

(последните за сега, не са зле и им пожелавам никога да не направят писти в близост и да си останат спокойно място).

Магарешки бодил, Пирин

Гора, Пирин

Автор: Пипилота

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Пирин – на картата:

Пирин

No responses yet

юни 20 2011

Германия: Във вихъра на пътешествията (1): На фествал в Браунфелс

Днешният пътепис ще ни заведе на един интересен фестивал в сърцето на Германия. Какъв фестивал? Такъв, на който пасва музиката на AC/DC! 🙂

Приятно четене и когато си мислите, че Германия не е интересна страна, спомнете си, че миналата година Германия е изпреварила Франция по брой чуждестранни посетители*:

Германия: Във вихъра на пътешествията

част първа

На фествал в Браунфелс

Часът е един, а багажът ми още не е готов. Обичайната приятна паника изпълва атмосферата – самолетът ни излита след два часа. В стаята ни са разпилeни гримове, флакони със стерилизатори за коса и сешоари, а Михаил, приятно изнервен, отпива от чаша с уиски с надежда пшеничната течност да смъкне напрежението от предстоящия полет. С широки усмивки се разминаваме по коридора в последните минути преди заключването на входната врата. Въпреки напрежението в последния момент на летището бяхме достатъчно рано, за да се чeкираме първи и достатъчно късно, за да не разгледаме freeshop-овете в безмитната зона. Отправихме се директно към гейта след задължителната митническа проверка и за наше голямо въодушевление там ни чакаше рейс. Искахме да се качим в самолета по класическия начин, така и стана. След обичайната разходка на самолета из терминалната площ, се паркира на пистата, двигателят забуча, ръцете ни сякаш инстинктивно се вкопчиха една в друга и излетяхме в небето с онова симпатично мравучкане в областта на слънчевия сплит. След два часа и половина от пилотната кабина се чу: “Добре дошли на летище Франкфурт, температурата на въздуха в момента е 23 градуса, благодарим ви, че избрахте нас” – редовния полет на “България еър” – София – Франкфурт.

Немският въздух има един особен мирис, а немската бира има един особен вкус

– в съчетание, говорим направо за блаженство. И така , първата немска бира беше изпита още на терминал едно. След около два часа висене на различни по абсурдност места в очакване на мистериозна немска дама да ни посрещне и отведе на 100 км от Франкфурт в малко селце на име Грайнфенщайн, към нас връхлетя огромното немско тяло на фрау Кристина- жена с мъжка фигура, агресивно излъчване и командническо поведение. Качихме се в нейния бус и с бясна скорост в крайна лява лента отлетяхме отново, този път по земя. Пристигнахме в Грайнфенщайн в час, в който единствената ни алтернатива беше да легнем и да заспим в очакване на утрешния ден, който обещаваше наситени емоции. Прегърнахме се, положили сгушените си тела на леглото под скосения дървен таван на уютната стаичка, и заспахме мигновено.
Непробуден сън. Бодра утрин. Бистрият, хладен въздух навлиза във всяка една клетка на организма ти, стимулирайки отделянето на ендорфин и серотонин. След лека закуска и кана шварц кафе, с което така и не свикнах, се отправихме към дома на организатора на предстоящия арт фестивал. Крейзи Джордж – човекът, белещ картофи с резачка. Веднага ни се предложи бира на верандата на малка къщичка, намираща се до църквата на селцето. От къщата излизаха и влизаха мъже и жени с различна националност -участниците в симпозиума. Очаквахме баща ми в късния следобед да пристигне с бус, резачки и още участници от северна провинция на Германия. Предупредиха ни, че ще закъснеят, тъй като до късно предишната вечер са правили шоу някъде на север. Вече сприятелени с няколко скулптори ,симпатични, приветливи арт натури, се отправихме към близкия град, където щеше да се проведе събитието. Навлязохме в

Браунфелс. Малко китно немско градче.

Типично за района – чисто, спокойно и изключително цветно. Денят е петък, а имахме усещането за неделен следобед.

Braunfels, Germany

Започна същинската част на нашата невероятна екскурзия. След като се ориентирахме в обстановката и мястото, където ще творят участниците през следващите два дни, с Мишел се спуснахме в туристическа обиколка на града. Вървеейки по улицата надолу, съзираме кулите на голям средновековен дворец на хълма над града. В един миг се споглеждаме……, хващаме се за ръка и без колебание или обсъждане и предложения тръгваме натам. Времето започна да става малко горещо, а ние катерихме безотказно цветните баирчета до двореца. Навлизайки в каменното здание, веднага усетихме хладния полъх, а аз моментално получих “факс от японците” (непреодолимо желание за снимки, снимки, снимки ). Разхождайки се, съзираме тунел със ситни калдъръмени стъпалца надолу и… тръгваме по тях. В един момент пред нас се откри площадът на невероятен старинен град. Типични немски ресторантчета от двете страни на замъка и многобройни малки кафенета по целия площад, по който пълзят и са насядали туристи с камери и фотоапарати в ръка.“Тук трябва да изпием по бира”.

Сашо пристигна наистина в доста късния следобед. Превъзбудени му разказвахме един през друг за очарованието на градчето и преживяванията ни.

Съботния ден в Браунфелс беше озвучен от резачките и AC/DC.

С Мишел не пропуснахме сутришната разходка до стария град. Като този път откриме голям парк в подножието на хълма, където се подготвяше сцена и се инсталираше озвучаването на рок концерт за вечерта. Вече е излишно да споменавам къде прекарахме съботната вечер 🙂
На арт фестивала се струпваха хора на тълпи от различни немски провинции, а българското знаме, наред с немското, американското, японското и други се вееше на входа и това ни накара да се почувстваме щастливи и горди. То беше там заради баща ми.

Непоследствено до обградената с ленти огромна поляна, предназначена за място на фестивала, се простираше равна зелена площ – летище за малки частни самолети –кои с мотор, кои без. Едни излитаха, други кацаха, трети кръжаха в небето над нас. А ние бяхме легнали в тревата и ги наблюдавахме, мечтаейки.

Неделя – най- значителният ден от фестивала.

Колите на посетителите започваха километър надолу. Семейства с деца, млади и стари влюбени двойки, хора дори в инвалидни колички минаваха и се спираха с огромен интерес при всеки участник. Наобяд последва коронният номер на Крейзи Джордж в екип с новия ни приятел от Холандия- Ролф. Направиха скулптура от лед с резачки, след което Джордж обели един картоф ;). Невероятно интересно еда наблюдаваш как с тези тежки и груби инструменти, тези тежки и груби дънери се превръщат в човечета, животинки, рицари ( тук визирам баща ми 😉 ). Шумът на резачките не секна до 16ч., когато всички участници трябваше да са приключили, и започна търгът. За пръв път присъствахме на такова събитие. Посетители и купувачи се струпваха около всяка скулпура и след кратко представяне на автора започваше наддаването. Някои купуваха по една, други -по две, дори три.
Неделната вечер прекарахме в

селцето Грайнфенщайн,

дълго си говорихме в леглото, преди да заспим.Споделяхме преживяното и се вънувахме за утрешния ден.
На сутринта след задължителната кана шварц кафе се отправихме към гарата. Крейзи Джордж и баща ми ни изпратиха на влака за Франкфурт, а те се стягаха да отпътуват за Англия, където ще се открие нов фестивал.
Оттук започва втората част на назабравимата ни екскурзия.

Очаквайте продължението

Автор: Ирена Александрова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

No responses yet

Older Entries »