Archive for the tag 'Ушгули'

окт. 24 2017

С Голф из Кавказ (5): Гори, Местия, Ушгули и Батуми, Грузия

Завършваме пътуването с Голфа на Иван из Кавказ. То започна с преход през Турция до Грузия, бяхме в Ереван, Армения и при хачкарите в Норатус, бяхме Тбилиси и Шеки, а така също и Баку. Днес сме в Грузия – в Гори, Местия, Ушгули и Батуми Приятно четене: Гори, Местия, Ушгули и Батуми, Грузия част пета […]

No responses yet

февр. 08 2017

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (1): Грузия

С Боряна тръгваме към Кавказ – започваме с Грузия. Приятно четене: Грузия част първа на Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 Кутаиси – Местия – Ушгули – Поти – Кабулети – Батуми – Ахалцихе – Рабати – Вардзия Обикновено правя една есенна екскурзия с идеята да си удължа лятото. Този път обаче, си […]

4 коментара

Ное. 05 2009

Към Грузия(3)

И така, след известно забавяне продължаваме с разказа на Златомир за Грузия. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през Аджария и Батуми в Грузия. Днес продължаваме обиколката на Грузия. Приятно четене:

Към Грузия

част трета

Ушгули

Спрях насред селото и останах на мотора, за да го подпирам (така и не можах да намеря достатъчно равно място, където мотора да не тръгва насам или натам), докато Стела разузнае обстановката и открие въпросния хотел (макар че аз не виждах постройка, която поне малко да прилича на хотел). Бях победен! Само допреди малко се заричах, че днес повече няма да спра докато не стигнем цивилизацията. Празни приказки…


Видях, че Стела надълго и нашироко говори с някакъв човек, докато аз бях в ролята на бостанско плашило-бяха ме наобиколили цяла тумба дечурлиги, които разглеждаха моторетката. По едно време местният и Стела се приближиха. „Имало хотел, ама бил скъп, та може да спим при някакви хора по-евтино„,вика Стела. Колко по-евтино? 25! А, добре е. „На човек“, довършва си приказката Стела… Е, хубаво де, то като че ли имаме особен избор. А какво каза за пътя до Лентехи? „80 км лош път! Никакъв шанс! Никакъв!!!“ Ами добре, да ходим у тях, тогава. А, не у тях, а в някакъв негов комшия, доуточнява половинката. В комшията… Това ми заприлича на оная приказка „Ела да те водя у комшията, да видиш каква хубава ракия има“. Както казах нямахме избор. Понечих да оставя мотора на първото попаднало ми що-годе равно място, но местния енергично ме отряза. Не можело. „Е, що да не може, бе човек? Няма кой да го открадне, бъди спокоен! Къде ще го кара, за да го краде?“ Не, щял да пречи. „На кой?“ „На кравите ли“, реших да се пошегувам. „На биковете“ отговори сериозно човека! „Нали не искаш утре да го намериш в дерето?“ Не исках…

Тръгнахме между кулите по криволичещитте подобия на улици. Моторетката подскачаше по камънаците, а аз уморено се подрусквах на нея. Чудесно! Изпитанията за този ден приключиха…

Чакай, чакай, нима ме караш да мина оттук!?!-изревах гледайки голямото пространство покрито с доволно количество кравешка тор! Отляво кула, отдясно кула, а посредата — тор! Стига бе! Подпрях мотора и пристъпих плахо към помийната яма, която по незнайни причини беше точно тук. Стъпих с единия крак. Пльок-ботуша ми потъна до половината. Пльок-другия и той… Даааа, чудно! Бях толкова уморен, че вече ми беше все тая. Засилих мотора и бууух в гнусната локва. Стигнах точно до средата и закъсах. Та като се почна едно буксуване-задницата ходи а наляво, а надясно, а аз почти не помръдвам! Навсякъде зад мен хвърчаха… (тор исках да кажа, разбира се, за какви ми говорите). Когато криво ляво излязох от „опасния“ участък огледох пораженията. Моторът и беше целия със съмнителен цвят и мирис. Аз също. С две думи бях готов да ходя на гости. Ха-ха-ха, просто си представях как ще се появя в този си вид в хорската къща!

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version