Archive for the tag 'Уранополи'

апр. 16 2015

Великденска разходка до Халкидики (Неа Врасна и о.Амулиани)

Днес Емилия ще ни разкаже за току-що отминалия Великден (Христос воскресе! Да сте здраи щастливи всички! 🙂 – естествено, тя не е се ръчкала по претъпкани хотели с недостатъчно храна, а е направила разумния избор на жената със семейство – на кротко и спокойно почиване и разхождане 🙂 Приятно четене: Неа Врасна и о.Амулиани Великденска […]

No responses yet

февр. 19 2014

Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни

Отново се качваме в лодката на Димитър и продължаваме обиколката му из северните егейски острови на Гърция – миналия път бяхме на Диапорос, днес ще отидем до остров Амуляни Приятно четене: Залези над гръцките острови Пета част Диапорос – Амуляни – Тасос втора серия Амуляни Юли месец, къмто средата. Време за море. […]

4 коментара

апр. 18 2011

Халкидики – пролетно море в Гърция

Далеч? Кога сме ходили далеч, когато можем и на близо? Времето, колкото и невероятно са звучи се стопля, и като пролетни птички идват разкази за морето. И то не за далечното (от София) Черно, а за близкото Бяло. С Мария ще огледаме Халкидики преди сезона.

Приятно четене:

Халкидики – пролетно море

Северна Гърция се оказа „спасителното решение“ за четирите свободни дни около националния ни празник. Признавам, че хотелчето, в което се настанихме като изходен пункт за обиколките ни из полуострова, го резервирах преди 5 месеца и то с голям зор, тъй като почти не намерих работещи хотели в началото на март .

Бяло море край Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи

Отседнахме в

Агия Триада – едно село на 14 км южно от летището на Солун

– реновиран тамошен балкантуристки хотел, но пък работещ целогодишно. Туристическият сезон започва от Великден. През март може да откриете работещи кафенета и кръчмички на брега, но не навсякъде. И, както каза един от нашите гостоприемни домакини – „Чакаме ви от края на април нататък! Ама вие защо толкоз рано дойдохте? „

Agias Triadas-Angelochoriou, Гърция

Смятам за излишно да разказвам за уютните, полускрити и плитки заливчета, на които може да си направите пикник, за маслиновите дръвчета, които са обрамчили почти всички хълмчета, както и за многобройните малки хотелчета и студиа, в които можете да се настаните на доста по – прилични цени, отколкото във Велинград например.

Бяло море край Уранополи – Атон, Гърция

Уранополи – Атон, Гърция

Искам да ви разкажа за

гърците и тяхната постна пица

Държавен дълг, безработица, орязани 13 и 14 – та заплата и пенсия, финансови рестрикции в публичния сектор, почти перманентни стачки – предупредителни, ежемесечни, браншови и национални… Звучи стряскащо. Изпълнени с лек боязън, пресичайки границата откриваме –

Нови отсечки на магистралата до Серес, нароили се ваканционни селища, очевидно нови – новенички, накацали по гърбавите хълмове на Касандра, скрити сред буйни кипарисови гори, прясно боядисани и потегнати къщи на Ситония, шосета без дупки и усмихнати, бавно ходещи, за никъде небързащи млади хора. Солун ми се стори още по – красив, бях там за последно преди година и половина.

Лимони по улиците – Халкидики, Гърция

И лимоните,и портокалите,и мандарините са си по дърветата

Новата църква в Неа Мудания – Халкидики, Гърция

Новата църква в Неа Мудания

В къмпинга до нашия хотел пазачът всяка сутрин премиташе алеите/къмпингът беше абсолютно празен/.

В Неа Потидея – градче в началото на ръкава Касандра

– ресторантчетата бяха готови да отворят, барабар с белоснежните покривки и прясно засадените пролетни цветя в съндъчета на улицата. Навсякъде в заведенията имаше украса от разноцветни гирлянди и маски в навечерието на Сирни Заговезни.

Карнавал в Полиури, Касандра – Халкидики, Гърция

Карнавал в Полиури, Касандра

Неа Потидеа – Халкидики, Гърция

Неа Потидеа

И още малко повод за размишления – в хотела ни пристигна автобус с гимназисти. Два класа огласиха фоайето за секунди. Спогледахме се скептично, мислейки си – „Ех, тази нощ няма да се спи. „В 22 ч. ги откараха на дискотека – наконтени, гримирани и хвърляйки си срамежливи погледи. На сутринта се питаме – „А бе, усетихте ли децата кога се прибраха? „Тихи, възпитани, кротки, доколкото им позволява възрастта, настанени в почти луксозен хотел, на масите за закуска винаги имаха по една огромна купа течен шоколад… И ми стана мъчно за нашите деца, които товарим като добитък, слагаме в багажа сандвичи и кроасани, да излезе по-евтинко, и ги лашкаме по разбитите ни пътища със стари „Чавдари“.

Да пазим децата според мен е по-важно от сметките, които правим винаги на дребно и винаги без кръчмар.

И за финал – в Гърция е по-скъпо – и бирата, и кафето, и рибата, но си давам еврото с удоволствие.

Но … стига тъжни краски! Смело към Халкидики! Очакват ни!

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Халкидики – на картата:

12 коментара

Дек. 17 2009

Уранополи – портата на монашеската република Атон

Хайде да идем малко на топло — Димка ще ни разходи до Уранополи, последното мирянско градче преди Света гора. Приятно четене:

Уранополи — портата на монашеската република Атон

Инфо за всички, които могат да се заинтересуват:

  • от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или „крачета“, както ги наричат съседите, на Халкидиките — Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.
  • Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.

Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.
Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.


На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за студентите, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева — също толкова, колкото от София до Заарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.

От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина — защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира — родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост:-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version