Днес Емилия ще ни разкаже за току-що отминалия Великден (Христос воскресе! Да сте здраи щастливи всички! 🙂 – естествено, тя не е се ръчкала по претъпкани хотели с недостатъчно храна, а е направила разумния избор на жената със семейство – на кротко и спокойно почиване и разхождане 🙂 Приятно четене: Неа Врасна и о.Амулиани Великденска […]

Tags: Амулиани, Атон, Бяло море, Гърция, Неа Врасна, о.Амулиани, Олимпиада, остров, Уранополи, Халкидики

Отново се качваме в лодката на Димитър и продължаваме обиколката му из северните егейски острови на Гърция – миналия път бяхме на Диапорос, днес ще отидем до остров Амуляни Приятно четене:     Залези над гръцките острови Пета част Диапорос – Амуляни – Тасос втора серия Амуляни   Юли месец, къмто средата. Време за море. […]

Tags: Ammouliani, Амулиани, Амуляни, Бяло море, Гърция, Егейско море, лодка, остров, плаж, Уранополи

Далеч? Кога сме ходили далеч, когато можем и на близо? Времето, колкото и невероятно са звучи се стопля, и като пролетни птички идват разкази за морето. И то не за далечното (от София) Черно, а за близкото Бяло. С Мария ще огледаме Халкидики преди сезона.

Приятно четене:

Халкидики – пролетно море

Северна Гърция се оказа „спасителното решение“ за четирите свободни дни около националния ни празник. Признавам, че хотелчето, в което се настанихме като изходен пункт за обиколките ни из полуострова, го резервирах преди 5 месеца и то с голям зор, тъй като почти не намерих работещи хотели в началото на март .

Уранополи

Отседнахме в

Агия Триада – едно село на 14 км южно от летището на Солун

– реновиран тамошен балкантуристки хотел, но пък работещ целогодишно. Туристическият сезон започва от Великден. През март може да откриете работещи кафенета и кръчмички на брега, но не навсякъде. И, както каза един от нашите гостоприемни домакини – „Чакаме ви от края на април нататък! Ама вие защо толкоз рано дойдохте? „

Смятам за излишно да разказвам за уютните, полускрити и плитки заливчета, на които може да си направите пикник, за маслиновите дръвчета, които са обрамчили почти всички хълмчета, както и за многобройните малки хотелчета и студиа, в които можете да се настаните на доста по – прилични цени, отколкото във Велинград например.

Искам да ви разкажа за

гърците и тяхната постна пица

Държавен дълг, безработица, орязани 13 и 14 – та заплата и пенсия, финансови рестрикции в публичния сектор, почти перманентни стачки – предупредителни, ежемесечни, браншови и национални… Звучи стряскащо. Изпълнени с лек боязън, пресичайки границата откриваме –

Нови отсечки на магистралата до Серес, нароили се ваканционни селища, очевидно нови – новенички, накацали по гърбавите хълмове на Касандра, скрити сред буйни кипарисови гори, прясно боядисани и потегнати къщи на Ситония, шосета без дупки и усмихнати, бавно ходещи, за никъде небързащи млади хора. Солун ми се стори още по – красив, бях там за последно преди година и половина.

И лимоните,и портокалите,и мандарините са си по дърветата

Новата църква в Неа Мудания

В къмпинга до нашия хотел пазачът всяка сутрин премиташе алеите/къмпингът беше абсолютно празен/.

В Неа Потидея – градче в началото на ръкава Касандра

– ресторантчетата бяха готови да отворят, барабар с белоснежните покривки и прясно засадените пролетни цветя в съндъчета на улицата. Навсякъде в заведенията имаше украса от разноцветни гирлянди и маски в навечерието на Сирни Заговезни.

Карнавал в Полиури, Касандра

Неа Потидеа

И още малко повод за размишления – в хотела ни пристигна автобус с гимназисти. Два класа огласиха фоайето за секунди. Спогледахме се скептично, мислейки си – „Ех, тази нощ няма да се спи. „В 22 ч. ги откараха на дискотека – наконтени, гримирани и хвърляйки си срамежливи погледи. На сутринта се питаме – „А бе, усетихте ли децата кога се прибраха? „Тихи, възпитани, кротки, доколкото им позволява възрастта, настанени в почти луксозен хотел, на масите за закуска винаги имаха по една огромна купа течен шоколад… И ми стана мъчно за нашите деца, които товарим като добитък, слагаме в багажа сандвичи и кроасани, да излезе по-евтинко, и ги лашкаме по разбитите ни пътища със стари „Чавдари“.

Да пазим децата според мен е по-важно от сметките, които правим винаги на дребно и винаги без кръчмар.

И за финал – в Гърция е по-скъпо – и бирата, и кафето, и рибата, но си давам еврото с удоволствие.

Но … стига тъжни краски! Смело към Халкидики! Очакват ни!

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Халкидики – на картата:

Tags: Агия Триада, Атон, Бяло море, Гърция, Касандра, Неа Потидеа, Полиури, Уранополи, Халкидики