Далеч? Кога сме ходили далеч, когато можем и на близо? Времето, колкото и невероятно са звучи се стопля, и като пролетни птички идват разкази за морето. И то не за далечното (от София) Черно, а за близкото Бяло. С Мария ще огледаме Халкидики преди сезона.
Приятно четене:
Халкидики – пролетно море
Северна Гърция се оказа „спасителното решение“ за четирите свободни дни около националния ни празник. Признавам, че хотелчето, в което се настанихме като изходен пункт за обиколките ни из полуострова, го резервирах преди 5 месеца и то с голям зор, тъй като почти не намерих работещи хотели в началото на март .


Уранополи
Отседнахме в
Агия Триада – едно село на 14 км южно от летището на Солун
– реновиран тамошен балкантуристки хотел, но пък работещ целогодишно. Туристическият сезон започва от Великден. През март може да откриете работещи кафенета и кръчмички на брега, но не навсякъде. И, както каза един от нашите гостоприемни домакини – „Чакаме ви от края на април нататък! Ама вие защо толкоз рано дойдохте? „
Agias Triadas-Angelochoriou, Гърция
Смятам за излишно да разказвам за уютните, полускрити и плитки заливчета, на които може да си направите пикник, за маслиновите дръвчета, които са обрамчили почти всички хълмчета, както и за многобройните малки хотелчета и студиа, в които можете да се настаните на доста по – прилични цени, отколкото във Велинград например.


Искам да ви разкажа за
гърците и тяхната постна пица
Държавен дълг, безработица, орязани 13 и 14 – та заплата и пенсия, финансови рестрикции в публичния сектор, почти перманентни стачки – предупредителни, ежемесечни, браншови и национални… Звучи стряскащо. Изпълнени с лек боязън, пресичайки границата откриваме –
Нови отсечки на магистралата до Серес, нароили се ваканционни селища, очевидно нови – новенички, накацали по гърбавите хълмове на Касандра, скрити сред буйни кипарисови гори, прясно боядисани и потегнати къщи на Ситония, шосета без дупки и усмихнати, бавно ходещи, за никъде небързащи млади хора. Солун ми се стори още по – красив, бях там за последно преди година и половина.

И лимоните,и портокалите,и мандарините са си по дърветата

Новата църква в Неа Мудания
В къмпинга до нашия хотел пазачът всяка сутрин премиташе алеите/къмпингът беше абсолютно празен/.
В Неа Потидея – градче в началото на ръкава Касандра
– ресторантчетата бяха готови да отворят, барабар с белоснежните покривки и прясно засадените пролетни цветя в съндъчета на улицата. Навсякъде в заведенията имаше украса от разноцветни гирлянди и маски в навечерието на Сирни Заговезни.

Карнавал в Полиури, Касандра

Неа Потидеа
И още малко повод за размишления – в хотела ни пристигна автобус с гимназисти. Два класа огласиха фоайето за секунди. Спогледахме се скептично, мислейки си – „Ех, тази нощ няма да се спи. „В 22 ч. ги откараха на дискотека – наконтени, гримирани и хвърляйки си срамежливи погледи. На сутринта се питаме – „А бе, усетихте ли децата кога се прибраха? „Тихи, възпитани, кротки, доколкото им позволява възрастта, настанени в почти луксозен хотел, на масите за закуска винаги имаха по една огромна купа течен шоколад… И ми стана мъчно за нашите деца, които товарим като добитък, слагаме в багажа сандвичи и кроасани, да излезе по-евтинко, и ги лашкаме по разбитите ни пътища със стари „Чавдари“.
Да пазим децата според мен е по-важно от сметките, които правим винаги на дребно и винаги без кръчмар.
И за финал – в Гърция е по-скъпо – и бирата, и кафето, и рибата, но си давам еврото с удоволствие.
Но … стига тъжни краски! Смело към Халкидики! Очакват ни!
Автор: Мария Найденова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Халкидики – на картата:
Tags: Агия Триада, Атон, Бяло море, Гърция, Касандра, Неа Потидеа, Полиури, Уранополи, Халкидики