Етикети: университет

Кафана Даги плюс, Ниш 0

Ниш за една вечер

Какво общо имат Тайланд*, Сърбия и Куба помежду си? Според мене това е възможността да съгрешаваме на чужда територия и да искаме „там така да си остане“. Е, Сърбия, за щастие не е толкова...

С Опел  към Кембридж и Оксфорд 2

С Опел към Кембридж и Оксфорд

 Днес ще го ударим на образование – Валентин ще ни води до Оксфорд и Кембридж. Приятно четене: С Опел  към Кембридж и Оксфорд двата най-стари университетски града във Великобритания Почти е невъзможно да говорим...

Една академична стипендия в Потсдам (2): Дворците на Потсдам 3

Една академична стипендия в Потсдам (2): Дворците на Потсдам

 Продължаваме разказа на Николай за престоя му в Потсдам. Започнахме с едно въведени, в което минахме през Берлин и се настанихме в Потсдам, а сега ще обиколим дворците в града.

 

Приятно четене:

Една академична стипендия в Потсдам

част втора

Дворците на Потсдам

 

Цените не са прекалено различни от нашите:

можеш да си намериш хляб за 45 цента, консерва с грах/леща/боб или някаква друга гозба от 800 гр. е около 2 евро, колбасите са около 1.20-1.50 за 100 грама, пепси от 1.5 литра е 1 евро, печеното пиле е 5.50 евро. Като цяло, човек може да кара с 4-5 евро на ден и да се храни доста добре. Аз имах и предимството, че можех да си готвя (имах предостатъчно време за това). Транспортът обаче е скъп: както градски транспорт, така и влакове; наемите са високи, около 200 евро за стая. Един скромен обед в ресторанта е към 5-6 евро (без бирата).
Използвах още втория ден от престоя си в Потсдам, за да отида до

парка Сансуси

Оказа се, че живея само на 10 минути от входа му! Първо се минава през Луизенплац, на който е разположена Брандебургската порта, по-малка, но и по-стара от тази в Берлин. Бранденбург е бил много важен град преди Тридесетгодишната война, но е бил разрушен и губи своето икономическо и политическо значение. Потсдам става резиденция на пруските крале, като в момента е столица на провинцията Берлин-Брандебург. На входа на парка се извисява египетски обелиск.

Наблизо е Църквата на мира (Friedenskirche). В далечината се вижда Новият дворец, до който водят красиви алеи с много екзотични дървета и фонтани. Множеството скулптури по пътя показват голямата любов на Фридрих Велики към изкуството и философията. Успоредно на главната алея се намират много барокови сгради: Neue kammer, самият Сансуси, Оранжерията. Всички те изглеждат сравнително скромно, впечатлявайки повече с красивото съчетание с природата.

Сансуси

Дворец Сансуси, Потсдам

Сансуси

е разположен на висок хълм с… лозя! Туристите обичат да се снимат на фона на хълма, или пък пред фонтаните. Гледката отгоре също е очарователна. Открива се широка гледка от града на юг от парка, редица от къщи и ниски блокчета, както и една много висока църква. Гледайки Сансуси отдолу, виждаш и огромна вятърна мелница в холандски стил, която сега е музей на бита и сборен пункт за туристическите автобуси, разполагащ с огромен паркинг.
Не успях веднага да намеря

гроба на Фридрих Велики,

защото не бях сигурен къде е точно. Успях да го направя по-късно, след като прочетох внимателно статията за него в немската Уикипедия. Гробът му е бил в разрушената по време на Втората световна война Гарнизонкирхе, преместен някъде в Западна Германия по време на войната. Чак през 1990 г. Връщат останките му в Потсдам, сбъдвайки мечтата му да бъде погребан на хълма с лозята. На гроба му всеки турист може да се удиви от гледката на десетина картофа, вместо цветя. Фридрих е окуражавал масовото отглеждане на картофи с цел облагодетелстване на пруския народ.
Разходката из парка е повече от приятна: има отделни алеи за пешеходци и колоездачи. Дори и да вървиш най-нахално по алеята за колоездачи, никой няма да те нагруби или да прояви агресия към теб: хората просто минават покрай теб, усмихнати и наслаждаващи се на парка. Миризмата на трева и сено ти напомня някой отдалечен от цивилизацията селски район, а щурците не спират да се надпяват…

Парк Сансуси, Потсдам

Парк Сансуси

 

В тази огромна територия има много пейки, на които може да седнеш за известно време. За разлика от другите паркове в града обаче, не може да се разполагаш на тревата. Не че ще ти се случи нещо много страшно, но хората просто не го правят, и никой не смее да наруши правилата. Вървиш бавно и си мислиш, че си част от филм: всичко ти напомня филмите за живота на немските аристократи, които си гледал някога. Как се е чувствал Волтер, минавайки всеки ден тук? Дали си е представял, че някога съвсем обикновени хора ще могат да влизат в дворците и да вървят по стъпките на пруските крале?

Новият дворец (Neues palais) е наистина разкошен!

Новият дворец (Neues Palais), Потсдам

Новият дворец

Червеният цвят му придава тържествено величие, а повече от триста статуи по покрива, фасадите и баконите олицетворяват почитта към изкуството, типична за това време. В него се организират представления и концерти. Пред централния му вход се накира касата с билети за тази събития. Оттам тръгват и каляски за туристи (които минават около парка, защото вътре явно е забранено за подобен вид транспорт).

New Palace, Park Sanssouci, Am Neuen Palais, 14469 Потсдам, Германия

 
Срещу Новия дворец се намират две много стари сгради, построени в началото на 19 век. В момента и двете се ремонтират, но успях да забележа на табелките пред тях, че принадлежат на

Университета на Потсдам

Едната всъщност е Ректорат на Университета. Към тях са построени допълнителни крила, едното от които е на Философския факултет.

Университетът на Потсдам

Университетът на Потсдам

 

 

Зад двете стари сгради се намира и основния кампус на Университета, който включва повече от десет сгради с червена тухла. Университетът всъщност е основан през 1990 г., но в момента има повече от 20 000 студенти и е много авторитетн на европейско ниво. Студентите, разхождащи се навън, изглеждат изключително спокойни. Има много азиатци и сравнително малко африканци. Много от студентите се придвижват с велосипеди, което е изключително лесно в този град. Повечето тротоари са достатъчно широки, а когато се наложи да карат по улицата, автомобилите винаги спазват дистанция. По тази причина и има много групи от туристи, които се придвижват с велосипеди, вместо с традиционните автобуси за sightseeing.
Потсдам има още красиви местенца, които му носят славата на «семейната столица на Германия».

Паркът

Бабелсберг

е разположен край бреговете на Тифен зее и обхваща едноименния замък (където неслучайно е заснет и клип на Rammstein).

Замък Бабелсберг, Потсдам

Замък Бабелсберг

 

Близо до него е кулата Флатов, както и Матросенхаус, всички построени през първата половина на 19 век. Паркът е идеален за разходка- широки алеи, сравнително малко хора и много поляни край езерото, на които може да полежиш или да устроиш пикник. Наблизо е обсерваторията към Астрофизичния институт, а на 5 мин път с автобус е и стадион «Карл Либкнехт», домът на шампиона по женски футбол на Германия «Турбине», както и на третодивизонния ФК «Бабелсберг 03». Паркът гледа към моста Глинике, който във времето на социализма е служел за размяна на шпиони между Западния и Източния блок, защото е бил граничен пункт между ГДР и Западен Берлин. Макар че ми е трудно да си представя, известната Берлинска стена е минавала покрай този мост.

Новата градина (Neue garten)

е известна с Мраморния дворец (Marmorpalais) и със замъка Цецилиенхоф (Cecilienhof).

Мраморният дворец

е построен в края на 19 век на брега на Хайлигер зее.

Мраморният дворец, Потсдам

Мраморният дворец

 

На около петстотин метра от него, във вътрешността, се намира и

построеният в псевдотюдоров стил Цецилиенхоф

Построен по време на Първата световна война за престолонаследника Вилхелм, той се оказва по-късно дом на неговата жена, принцеса Цецилия, която живее там до нахлуването на съветските войски през 1945 г. Това е мястото, където е проведена известната Потсдамска конференция, която определя европейската граница между Западния и източния блок. Днес замъкът е посещаван от много туристи. В самата сграда, освен музей, има също така хотел и ресторант.

Цецилиенхоф, Потсдам

Цецилиенхоф

На територията на парка има двадесетина къщи в холандски стил, построени за холандските занаятчии, преселили се тук в края на 18 век.
Говорейки за холандци, няма как да не пропуснем два квартала, които се смятат за забележителност на Потсдам:

Холандският квартал (Holländischer viertel) и руската колония Александровка

Фридрих Велики се стремял да превърне Прусия в сериозна икономическа сила, и по тази причина поканил огромен брой холандски занаятчии в Потсдам, заедно с много производители на вълна от Бохемия. Холандците се сдобили със собствен квартал, разположен в сърцето на града (този на бохемците се намира в периферията).

Потсдам

Потсдам

 

В квартала се пресичат главните улици на Потсдам: Бранденбургерщрасе и Фридрих Еберт-щрасе, а съвсем наблизо е и католическата църква «Св. Св. Петър и Павел». Руската колония е построена в началото на 19 век на мястото, където руската войска лагерувала край Потсдам.

Потсдам

Потсдам

 

Русия и Прусия били обединени в усилията си да прекършат Наполеон; на това е и посветен надпис на фасадата на храма «Св. Александър Невски», гласящ: «В чест на пруско-руската дружба». След смъртта на цар Александър I, през 1827 г. пруският император заповядал да се построи това селище, в което да живеят певците от военния хор, които го развличали повече от десет години. Къщите са дървени, в типичен руски стил. Днес и Холандският квартал, и колония Александровка са част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Разхождайки се из центъра на Потсдам, виждаш усмихнати и приветливи хора.

Много от тях се разхождат със семействата си. Децата изглеждат щастливи и материално задоволени. Тази картинка контрастира на многобройните заведения за хранене, където забелязваш множество турци, руснаци, виетнамци, тайландци. Хората работят по цял ден, някои без почивни дни. Въпреки това запазват усмивката и търпението си. Не знам как е възможно в законов план да се работи толкова много, но е факт. В заведението до общежитието ми един руснак и един немец работеха всеки ден, от обед до полунощ. Разбира се, нямаше прекалено много клиенти, но все пак си беше натоварено. Няколкото интернет-кафета се държат също от руснаци. В супермаркетите и моловете обаче продавачите са основно немци. Да, на жителите на някогашното ГДР не им е леко, много от тях емигрират на Запад; личи си, че тук е строен социализмът- и по тротоарите, и по сградите, и по автомобилите. Те обаче са на светлинни години пред държави като Полша и Чехия. За нашата страна не искам да говоря.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБОНОСТИ 🙂

11

Вюрцбург – в търсене на върховните вурстчета

Стига Изток, стига тъмни Индии и недисциплиниран Юг! 😉 Време е да пипнем сърцето на Запада! А къде е то? В Германия, разбира се 🙂 Фламандският брабантанец Ангел днес ще ни води до един...

Румъния: близка екзотика 0

Румъния: близка екзотика

Днешният пътепис ще ни води до зимен Брашов и Синая в Румъния. Жоро ще бъде лектор в тамошния унивесритет. Приятно четене:

Румъния: близка екзотика

Лекция в Брашов, Румъния

През декември 2010 се оказа че няма кой да отиде да изнесе лекция за MySQL в университета в Брашов и реших че е добра възможност да се разходя до тази съседна, но непозната за мен държава.

Бях чувал какво ли не за Румъния:

от фантастичните народни приказки от соц. времето до сравнения с Франция примерно. Така че всъщност нищо не знаех за държавата. Жена ми беше ходила предната година с кола до Констанца, но друго си е човек да види мястото сам.

Реших да си направя експеримент и не взех нито евро в джоба, само лева. Хотела беше платен, а за другото има банкови карти.

Малко се бях изнервил как ще мина двете планини които ми бяха на пътя (Балкана и Карпатите) през зимата и затова напълних багажника на баварката с всевъзможни приспособления за зимата : вериги, сол и т.н.

Заредих и всякави GPS програми в Samsug Galaxy S-а 🙂

Разпитах се по форумите и хората препоръчваха горещо маршрута през Хаинбоаз. Станах рано сутринта и в 8:00 бях на път. Хаинбоаз беше супер : за радост нито помен от сняг нямаше. От там през В. Търново до Русе пътя беше много приятен : с малки хълмчета, но прав, чист и ненатоварен. В Русе спрях да допълня резервоара на Shell. Винаги съм се учудвал защо в градовете трябва да се кара с 50 дори и по околовръстното, което е по-добре обезопасено и от магистрала. Дори и каки нямаше !

Наредих се на не много дългата опашка за Дунав Мост. Това е май единствения мост на Дунава за който се събира такса. Минавал съм същата река през Сърбия, Унгария и Австрия и никаде не видях да събират такси. Явно нашия мост е най-луксозния 🙂 Или може би е историческа забележителност (защото е строен 1962 г). Абе не знам ама фургончето пред моста е доста абсурдно според мен. След като си дадох левата се качих следвайки колоната по един на доста неравното съоръжение. Гледката е супер обаче !

Ето че вече бях в Румънско.

Спрях на една доста съмнително изглеждаща бензионстанция в която пишеше че се продават винетки и имаше знак на VISA. Взеха ми картата без проблем и станах горд собственик на една хартийка която усдостоверяваше че съм си купил едноседмична винетка. Няма нищо за лепене, което беше много приятна изненада.

От там GPS-а ме подкара по пътя за

Букурещ

през една безкрайна върволица от селца и паланки. Хубавото беше че GPS-а знаеше къде колко е ограничението, така че беше лесно. Селцата бяха хувави, с широки и прави улици с мноого място от улицата до оградите на къщите. На пресечките имаше кръгови. С ясна маркировка. Абе добре си бяха пътищата. Само дето субектите покрай тях дето породаваха свинско и гевреци изглеждаха доста познато. И цървулите им и вълените им пуловери също. Скъпа родна картинка.

Започнах да се промъквам в Букурещ. GPS-а беше решил да ме прекара през центъра и така и не разбрах дали има околовръстно или не. Ама нямаше значение : пътищата бяха прави, широки, с малко светофари и много добре обозначени. Само по едно време ми звънна телефона и GPS програма се рестартира след разговора и незнайно защо реши да ме връща обратно в България. Ама се усетих след 1 обратен завой и 500 м. и се върнах на правилния път.

Минах и покрай копието на Парижката триумфална арка. Доста по-малка е от оригинала. Ама пак си изглежда внушително.

Иначе из града шофьорите с дачиите си се пререждаха по познатия балкански начин. Почувствах си се като в София.

Брашов, Румъния

След около час се измъкнах от Букурещ и занапредвах към

Брашов.

На хоризонта започна да се очертава силуета на Карпатите. До тук нямаше сняг и стисках палци и до края да е така. Изкачването беше доста рязко : от нивото на Букурещ до Синая (към 1400 м надморска височина). Нямах време да се разгледам в Синая и затова продължих напред по завоите към Брашов. Пътя беше примерно като Асеновград-Смолян. Не се кара много бързо, но пък не и много бавно. Това с 50-те км. в Румъния го има само на определени места, така че и селцата по пътя не бяха проблем. Около 30 км. преди Брашов ми се обади колегата от Сън Румъния. Една кола с останалите организатори от фирмата беше тръгнала от Букурещ. Разбрахме се като стигнем да си звъннем.

Пристигнах към 16:00. Хотела се оказа на входа на Брашов на една поляна. Хубав хотел, от голяма верига, ама в средата на нищото. Едни къщички се виждаха отзад и едно шосе. Но пък беше доста добър. Все пак това беше единствения препоръчван от фирмената туристическа агенция хотел. Колегите по някаква причина бяха избрали един хотел в центъра. Ама на мен в Рамада си ми хареса. Голям, хубав безплатен паркинг с бариера. Имаше банкомат във фоайето от който успях да взема леи за към 200 лв.

Извиках си такси от рецепцията и излязох отпред да го чакам. Все още никакъв сняг. Така че реших да се поразходя в центъра докато стане време за организираната от фирмата вечеря. Дотук добре, ама таксиста не разбираше и дума английски. А аз от румънския нищо не хващам. Викам му карай в центъра. Той кимна и ме закара до някакъв търговски център на 2 км от градския център. На всичкото отгоре беше затворен. Така че не ми остана друго освен да изкарам пак GPS-а и да се опитам да стигна до центъра. Разходката всъщност беше приятна след 8-те часа каране. Стигнах до някакви по-цивилизовано изглеждащи места. Задминах една група която също ходеше след един с GPS. Помислих си че може и да са колегите с които имам среща, ама реших че няма да е възпитано да ги питам. След 10-на минути получих SMS с адреса на ресторанта в който имахме резервация. Като отидох се оказа че съм познал : те бяха. Ама колко човека се разхождат из Брашов ориентирайки се по GPS според вас ?

Колегите се оказаха един образ от бившия Сън Румъния, организаторката на събитието от Оракъл Румъния, два андроида от търговците на Оракъл (мъжки и женски), един даскал от университета в Брашов и местния дистрибутор на Оракъл. Имаше и един колега от Санкт Петербургския офис : team lead на някакъв отбор в Java UI. Говореше много приличен английски и явно не беше зает с търговска дейност като всички останали на масата, защото беше колега лектор който щеше да говори за Java. Веднага се лепнах за него и се получи доста приятен разговор. Оказа се че огранизаторите плащат за вечерята. Донесоха аперитива : сливова ракия към 60% с пръжки и лук. Била местна забележителност : Палинка. Не беше лоша. Ама след 8 часа шофиране не правех много разлика де. Разбъбрихме с със колегата от Сън Румъния. Оказа се че той много добре си спомня „Лека Нощ Деца“ и Студио Х. Било масово да ги гледат, понеже румънската телевизия по соц-а за нищо не ставала и БНТ била все едно Дойче Веле. Странното е че сега кабелната в къщи е пълна с недопреведени от румънски канали. Избрах си за вечеря дивечово със задушени зеленчуци. Вкусно беше. Сервираха го в хлебни кошнички. Абе въобще ресторанта беше лъскавичък. Не разбрах колко платихме.

След това ме изпратиха до стоянката на такситата. Казаха ми че събитието започва към 9:00, ама аз мога да дойда към 11:00. До хотела бяха към 6 км. Излезе ми 3-4 лв в наши пари.

Наспах се. Закуската в хотела не беше лоша, ако не се броеше факта че от всичките представители на Сушард дето се бяха събрали в моя хотел не беше останало много разнообразие. Но пък имаше навсякъде кошнички с някакви бисквити Милка дето не бях ги виждал. Облякох MySQL ризата и във пълно бойно снаряжение се запътих към университета.

Оказа се че навън беше валяло сняг цяла нощ и беше доста трудно да се придвижи човек дори в центъра на Брашов. С таксиста който този път говореше доста приличен английски обсъдихме кога е по-добре да тръгна за Букурещ на другата сутрин. Той ме посъветва да тръгна в 4 сутринта, понеже още нямало по пътя от „лудите букурещки шофьори“. Изсмях се вътрешно. Дори си бяха много възпитани хората. Реших да търгна към 8 пак.

В университета една спираща дъха студентка ме регистрира,

даде ми папка с някакви проспекти и химикалка (не знам защо) и ме упъти към залата.

Оказа се че съм подранил. Изслушах лекцията на мъжкия търговски андроид, пълна със слайдове с големи червени хапове наредени един над друг. Точно това което трябваше на аудиторията от учители и студенти. Ама нали плащаха за екскурзията се направих че ме интересува. Добре че поне слайдовете бяха на английски (за разлика от обясненията де).

След почивка за кафе (което не посмях да опитам) наближи моя ред. Симпатичната кака от Оракъл Румъния се беше изприщила защото руснака все още го нямаше. Не че очаквах да е навреме де 🙂 Ама все пак се появи в последния момент.

Дойде и моя ред.

Показах слайдовете които бях приготвил. По-скоро нещичко от рода какво точно е MySQL и защо трябва да ги интересува. Нямаше въпроси. Оказа се че андорида на Самсунга ми има много симпатичен и най-важното с много едър шрифт таймер. Затова завърших точно на минутата. Не ги заинтригувах много май.

Руснака изглежда че събра повече интерес. Ама те румънците учат Java в университета. Та беше разбираемо. След това имаше организиран обяд на шведска маса. Седнахме с руснака при местния даскал. С него бяха някакви бивши негови студенти дето работели в някаква софтуерна фирма. Не разбрах точно коя. Три прилично изглеждащи девойки ! Защо във всички фирми в които аз работя все сме като мъжки манастир ?! Оказа се че нямат нищо против да ни придружат с даскала из центъра. Първо мислехме да отидем до замъка Пелеш (известен още като замъка на граф Дракула), ама се отказахме че доста силен сняг валеше и се отказахме. Другия път.

Букурещките колеги до един се изнизаха на втора с мръсна газ веднага след събитието.

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Много срещи съм организирал из България и съм пасъл (развеждал де) доста от колегите ми от чужбина. Ама за първи път мен ме „пасяха“. Да си призная малко се поувлякох да се правя на чужденец. То било приятно да те пасат 🙂

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Седнахме в едно много симпатично изглеждащо кафе/кръчма в центъра. Такова старинно едно, с разни снимки на джаз музиканти по стените. В залата в която седнахме имаше книги по стените ! Румънците пиеха палинка с чипс. Аз реших да не си правя експерименти и си поръчах вино.

Оказа се че „не съм бил приличал на българин“ както се изрази една от девойките. Попитах ги какви са българите според тях. Не казаха. Явно не беше за разправяне. Попитаха ме каква кола карам. Абе, девойки. Те били дошли да учат там. Иначе били от равнината между Букурещ и Дунава.

Освен това девойките обичаха българското черноморие. Ама не и като било „пълно с румънци“. Да ви е познато ? Разказах им за Гърция.

Виното ми излезе нещо като 10-на лв.

След това, вече в късния следобед ни изпратиха до местния „мол“ (като изразиха съжаление че не бил по-голям и нямало кой знае какво да се купи). Прави бяха ! Много даже. Едвам успях да намеря какво да купя за подаръци на семейството. Поне похарчих доста от леите.

С руснака се разбрахме да го закарам до Букурещ на другия ден. Зарадвах се че няма да пътувам сам, че доста сняг беше наваляло.

Имах някакви мътни идеи да ходим на бар някъде, ама и той се втурна да пазарува, а сам не ми се ходеше. Така че отидох в хотела и се наспах добре.

На сутринта

се възползвах максимално от добрата закуска (а и от факта че ротата на търговците от Сушард още не беше унищожила шведската маса) и след 30 мин чистене на колата с ръкав (бях забравил да взема каквото и да е приспособление за почистване) потеглих към хотела на руснака. Улиците вече бяха осолени (дори прекалено) и количката се държеше много добре. Руснака закъсня само 10 мин ! Явно и на него му се прибираше вече. Тръгнахме към 9:00. Температурата навън беше към -10. Но от всичката сол по пътя цялото предно стъкло стана на модернистична картина. Трябваше да спирам няколко пъти да го чистя със сняг, че течността за чистачки не щеше да тръгва.

Синая, Румъния

Стигнахме до Синая.

Нашите румънски пастири ни бяха предупредили че тамошния замък на румънския крал било нещо което задължително трябвало да се види. Така си беше ! Не знам дали сте били в Царска Бистрица в Боровец. Ами Царска Бистрица е по-бедната версия на този дворец. Все пак Румъния е по-голяма държава. Иначе стила е един и същ. Ама то какво да очакваш от германски аристократи пратени да управляват дива балканска държава. Не и въображение. А просто носталгия по Бавария и Алпите. Но пък беше много красиво.

Синая, Румъния

Замъка ни отне 2 часа. Успях да похарча и останалите леи. Каквото остана го купи руснака за евро.

След това пришпорих към Букурещ, че не ми се минаваше Стара Планина по тъмно. А и таксиста в Брашов ме беше наплашил че и в равнината имало сняг.

Оказа се че няма сняг. Докато стигнем до Букурещ колата изсъхна. И стана бяла. От солта. Оказа се че повечето румънци спират край пътя и лисват по няколко кофи вода на колите си. Ама аз нямах вода. Та си летях бял.

Лесно намерихме хотела на руснака. Обещахме си да си разменим снимки по пощата и го оставих. Вече ми се прибираше. Беж количке да бягаме към Русе. А и не бях зареждал, та стрелката на нафтата приближаваше към нула. Не ми се зареждаше в Румъния и реших да видя дали ще стигна. Добрах се до Shell Русе без грижи. Преди това пак платих пътна такса на Дунав мост. Този път в румънската барачка. Добре че взимаха евро. Еврото от руснака свърши работа 🙂

От Shell си купих сандвич и bake rolls. Добре че баварката е автоматик. Та може да се яде с една ръка. Лесно се добрах до Търново. Ама започна да се смрачава. От там вече доста по-внимателно и бавно на включени фарове занапредвах през Хаимбоаз. На превала имаше малко лед. Минах без грижи. Ама стана тъмно. След прохода GPS-а ме помъкна през едни села и ме изкара на един лош третокласен път покрай който вървяха едни хора с пушки. Разбрах че съм се объркал и направих обратен. Смених програмата. Новата ме изкара на магистралата без проблем. От там беше лесно до Пловдив.

Хареса ли ми в Румъния ? Да.

Изненада ли ме ? Да.

Екзотично ли ми се стори ? Да.

Почувствах ли се като у дома си ? Да.

Искам ли пак да отида там ? Определено ДА.

Ей го къде е !

Ето и още малко снимки.

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/ 12

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Наистина харесвам пътеписи като днешния – предизвикани от друг пътепис в нашия сайт. Пък и днес е петък – как да не си поговорим за БИРА? 🙂


Приятно четене:

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Ихааааа каква яка дискусия се разгоря във връзка с Англия. Шефът спомена, че другата страна, за която се пишат „споряеми” разкази е Белгия. Как да не седне човек да експериментира като понапише нещо и чака критични мнения, социокултурнополитически анализи и естествено най-желаното – похвали. 😉

Гледайки картата с пътеписите с ужас забелязах, че на Льовен няма балонче. Как!? За Льовен – столицата на провинция Фламандски Брабант, няма пътепис!? И аз се пиша Vlaamsbrabander ! Мале, мале! Дано не разбере г-н Луи Тобак* , че ще видя едно фламандскобарабандерство. 🙂 Та почвам да пиша, докато не се е усетил.

Как да достигнем до Льовен?

Тук да уточним, че „ьо”-то в Льовен не е баш „ьо” , но да не навлизаме в света на гласните в нидерландския език, обогатен с подсветовете на антверпенския, лимбургския и недай си Боже западнофламандския диалекти… (Лиувен приблизително се произнася – бел.Ст.)

Та така. Презюмираме, че отправната точка е Брюксел. С влак от всяка от трите главни гари /южна, централна и северна/. В гарите си има едни табла с големи жълти разписания. Внимание! Има разписания за работни и неработни дни. Да не стане грешка. За работни дни отгоре на таблицата е синьо, за почивните е червено. За Льовен има доста често влакове, така че няма страшно. На сайта на белгийското БДЖ може да се провери предварително. Влак си има и от гарата на летището /Националното летище в Завентем, не Шарлероа!/. Ако отправната точка е летището в Шарлероа /гордо наречено летище Брюксел- Юг хихихихи/ свеждаме решението на задачата до предното условие – отиваме в Брюксел. 🙂

Аз бих ви препоръчал обаче да оставите прекрасно уредената железопътна мрежа на Белгия за по-отдалечени от Брюксел дестинации и да отидете до Льовен с автобус. На всяка спирка на градския транспорт в Брюксел има карта на лините, от която може да се ориентирате кои номера отиват в Льовен и откъде може да ги хванете. Като цена май е с една идея по–евтино от влака /може и да бъркам но така или иначе разликата няма да е особено голяма/. Пътувайки с автобуса ще може да се насладите на приятните селца и джиджани къщи покрай пътя и не на последно място на бясното каране на шАфьорите на ДеЛейн. Не наистина имам чувството, че ги избират с конкурси, всички са като едни Шумахерчета. Яко!

Автогарата и ЖП гарата на Льовен

са една до друга, така че дали ще пътувате с влака или с автобус, в крайна сметка обиколката започва от едно и също място. Гаровия площад.

delijn

Автогарата

Да се поогледаме.

Паметник за Първата световна война.

В ума ми изплува архивна снимка от Втората такава, на която пред същия този паметник позира ухилен немски войник. История и нейните превратности.

station

ЖП гарата с паметника пред нея

Хм ето една сградка, която би привлякла вниманието на някой завършил ВИАС /УАСГ е сега май/. Как ли са му смятали арматурата на това?

erker

Това цялото нещо, което се издава напред няма колони.

Плъхундер /паткан по варненски/.

M4034S-4211

Кметът къде дреме!? Я какви плъхоци са плъзнали по улиците!

Беше временно там. /тук да отбележа че снимките са компилация от различни ходения в Льовен, та разни несъответствия в годишните времена, сенките и пр. неща бодящи зоркото криминалистично око са нормални… то добре че не са записи от СРС-та, че както са луднали сега с тия автентичности/.

Като казах различни ходения. От нашо село се явява безмислено да се ходи по магистралата /Антверпенската/ до ринга на Брюксел и после по Лиежката магистрала с отклонението за Льовен… ама го обясних и аз… добре, че не съм в екипа на Виа Мишелин… В смисъл не се кара по катетите на триъгълник, а по хипотенузата, която в случая се явява /стария?/ път между Мехелен и Льовен. Но той въпреки, че не е магистрала, си има и предимства. Около него има доста супери и магазини, а най-голямото му предимство е, че се включва в околовръстното на Льовен. И от там Ооооооо!  Таворската и т.н.

Та-та-та-тааа /тържествено/:

stela

Светая светих!

Може би звучи куриозно, но

Стелата не е особено тачена в Белгия. В смисъл пие се, ама май Жупилер и Мас /от пилз бирите/ са по–вървежни.

Е, Вие в Льовен ако не пиете една Стела, дет се вика от извора, къде другаде. Кафененца има предостатъчно, но го оставете това за накрая на обиколката, че ще ви домързи, пък и не сме тръгнали на бирен туризъм я! А да! И не очаквайте да Ви сервират голяма потна халба. Тия работи с по половин литър бира, ги няма в Белгия. Пинче. Толкоз. 250-330 мл. Няма да забравя как именно в едно Льовенско ресторанче, като помолих да ми донесат половинлитровка, сервитьорът ми се скара с думите – „Тука – вика – е Белгия… така се сервира бира. Ако искате да се наливате – вървете в Германия!” Хахахаха. Сладури.

Еееех спомени от винил…  При първото ми посещение в Льовен /бях „белгиец” от една седмица/ бях покъртен от „красотата” на фламандските девойки … малииииии… куркузъбъл до куркузъбъл и то из целия Льовен. Уж студентски град, академичен център ала бала… Викам си зарад’ туй Балдуин Фландърски се е вдигнал и е отишъл на майната си… то как да седи при тия…

Обаче… при второто ми ходене… беше май месец… едни ми ти руси каки, с чорапогащници на баклавички, къси полички, кожени ботушки до коленете и карат ония ми ти велосипеди по главната….  мале, мале… Не знам защо първото ми впечатление беше толкова погрешно? Може би, защото беше зима, може сесийно време да е било нещо… пък то и окото привиква и се нагажда към местните изгледи… знам ли… както и да е…

Споменахме главната. Ето я:

glavnata

Льовенската "Витошка"

Тръгваме по нея. То се вижда в далечината кое е целта ни. Както казва мефрау – какво се гледа в Белгия – градове. В градовете – площад, катедрала, кметство… площад, катедрала, кметство…площад, катедрала, кметство…

kmetsvo3

Кметството

kmetstvo1

Пипнали са го а?!

kmetstvo2

Като пясъчен замък е.

Кметството е наистина страхотно.

Вече се използва само за представителни цели. Администрацията си има нова сграда. Има обиколки на кметството, но е на определени часове. Има си туристически център. Питайте. Готини са и шпрехат английски. Това да не Ви е Валония… 😉

Срещу кметството от другата страна на площада какво имаме? Катедралааа!

kathe1

Катедралата

kathe2

Друго си е оптичния зум ;)

kathe3

Катедралата отвътре. Бяла и светла. Не като Кьолнската.

Малко по-нататък е Стария пазар. Напред и вдясно има интересна статуя на отегчена девойка седнала на пейка. Оказа се, че нямам “чиста” снимка. В смисъл всичките ми са с някой седнал в скута на девойката. Карай! В дъното е някакъв факултет на университета. Свиваме вляво по уличката.

M4034S-4211

Стария пазар. Трябва да се завъртим на 180 градуса и да хванем уличката вляво.

И излизаме на Намзестраат /Намюрската улица/

По нея има доста колежи – всъщност факултети на КУЛ /в дворовете им се влиза свободно/. Има и ейзуитска църква.

fizichfak

По някави точни науки беше този.

fakult1

Във вътрешен двор.

jezuit

Йезуитската църква.

fakultpark

Ето от тук само направо и сте в парка.

При добро моткане от двора на факултета по … ммммм… ех какво беше… не мога и при увеличаване на снимката да прочета табелата… както и да е. Има китайски информационен център и ей това чудо…

M4034S-4211

Китайски глобус на звездното небе.

Та от тука направо може да се влезе в градската градина. Може да случите на някое конфитюрено парти:

konfparty

Масите са разпънати, багетите нарязани, бурканчетата отворени.

Ако няма, постойте на някоя пейка да се порадвате на студентската волност. Налягали по поляните … с китари… фрисбита… някои се правят, че четат, айде не на нас тия… и ние сме били студенти…

studentipark

А като дойде сесията? А!?

Този е бил дълги години ректор на Университета. Малееее кви ли напътствени слова им е чел, че да го зографисат в такава характерна поза. Хихихихи.

rektor

Да ни е честит 8-ми декември! :)

В парка има останки от градската стена. Като вървите по успоредната алея, на края на парка, вляво има тоалетна. Вие се смеете, ама ако сте с дете, пили сте някоя и друга Стела още на гарата или пък сте с някой родител ще оцените колко е хубаво да има някой с вас, който бързо може да намери Веце.

aleja

Въпросната алея.

От тук целта пак е видима.

Библиотеката на Университета.

Както казва един приятел „Като гледам каква е библиотеката, къв’ ли им е университета…” То всъщност университета са множество факултети разпръснати из града.

biblioteka

Да му се дочете на човек.

biblioteka2

Часовникът пее и мелодийки.

biblioteka3

Кой спомена нещо за оптичния зум?

Дано не случите някой лунапарк или фестивал на пазарите да са завзели площада, за да може да се насладите на цялостния изглед. А иглата а!? Яко!

M4034S-4211

Науката иска жертви.

muha2

Доста детайлно. Вижте му крачетата.

Ето тука пък съм виждал какви ли не снимки да си правят хората… Все едно са паднали от балона… подават нещо на хората в него… опитват се да се качат… Една група италиански туристи си направиха много яка поредица снимки с една тухла. Някой от балона я е изпуснал. Тя пада върху главата на един. Той се строполява на земята и остава безжизнен…  фоторазказ…  Както казва Стойчо – всичко си има климатично обяснение… 😉

balon

Ехей къде се намираме? ... В балон...

И така. Оставям ви тук. На този площад. Има още доста за гледане. Тесни средновековни улички. Църкви. Пивоварничка. Канали си има даже. За който обича шопинга има и магазини – студентски град е все пак.

ulichka

Ми уличка.

M4034S-4211

Не. Не е Брюж. Льовен си е.

durex

Ако някой го чака човек на легло.

Има и доста интересни статуи. За да го направим по-интерактивно – който намери всичките от следващите снимки печели… мммм … една Стела… от извора… от мое име… за негова сметка…  Хахахахаха!

stat1

M4034S-4211

M4034S-4211

studentkast

studentikus

Хайде чао! Че като гледам колко малко балончета има на картата на Белгия…. Но ще пишем, няма как…

И г-н Тобак, почетен гражданин ала бала, нещо няма ли за хората популяризиращи този прекрасен град 😉

======================

*кметът на Льовен

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

Белгия – първи нефризирани впечатления 32

Белгия – първи нефризирани впечатления

Днес Ива ще ни разкаже за първите си пресни впечатления от Белгия и белгийците. Ценността им е, че са напълно неподправени и нефризирани. Предупредих ви 🙂 Приятно четене:

Белгия

първи нефризирани впечатления

В средата на 3-тата седмица от обучението ми тук. Вече мога да кажа някои добри и много повече лоши неща за Белгия. Възможно е аз да съм дошла с прекалено големи очаквания тук, но

тази държава не струва. По ред причини, като основната сред тях са хората.

Бях писала, че разбирам писмения фламандски, защото има някои допирни точки с немския. Е, след 3 седмици започнах да разбирам и говоримия. И по-лошо за мен. Преди два дни се случи, един преподавател, мислейки, че никой от еразмусите не го разбира, се

обърна към белгийската част от групата и се изказа доста високомерно, да не кажа направо „презрително“ за нас.

Същият този некадърник с голяма гордост обясняваше, че в момента в университета правели едни разработки за очистване на вода. Надявам се, че тогава аз съм сдържала презрителната физиономия, защото тези разработки, които те тепърва ги правят, в България сме ги внедрили преди повече от 30 години и даже ги изкарваме от употреба като скъпи и неефективни. Дълго е за обяснение, пък и не е тема на блога да разказвам надълго и нашироко как се очистват отпадни води. Идеята е, че технологиите са стари и добре познати. Ядосах се на това, че този некадърник се държеше все едно ние идваме от пещерите. А от моя гледна точка, той тепърва ще има да слиза от палмата. Не ми се обяснява колко пъти и къде по-прикрито, къде по-открито демонстрираше някакво необяснимо за мен самочуствие, често под формата на въпроса: „Виждали ли сте някога подобно нещо?“.

Четете по–нататък>>>

Първи впечатления от Дания 8

Първи впечатления от Дания

Да продължим с поредицата студени държави. Днес ви представям първите впечатления на един студент в Дания. Приятно четене и денят ви да е топъл:

Впечатления от Дания

Първи впечатления от престоя ми в Дания.

Градът Олборг

Олборг е много хубав град – нито твърде голям, нито твърде малък. Трудно е да се загубиш дори без карта. Сравнително чисто е, макар че около автобусните спирки често се виждат фасове и хартийки. Трафикът е добре регулиран, до всеки тротоар има алея за велосипеди. Ако си на такава алея и някой те бутне с колелото има право да те осъди и да ти скъси животеца. Трябва много да се внимава. Почти няма престъпност доколкото знам, в центъра живота кипи – много магазини, но няма колосални молове като в България. В крайните кварталчета пък е тихо и спокойно. И разбира се – красиво. Разнообразието от раси и религии е огромно, което говори за сърдечността толерантността на датчаните, за които ще спомена малко по-късно.

Автобусите са хубави, шофьорите и шофьорките са винаги с униформа

Четете по-нататък>>>

Саарбрюкен, Германия 3

Хайделберг (Stadtluft macht frei (3)

Продължаваме с пътуването на Радан из някои централно– и западноевропейски градове. Днес продължаваме към Околоностите на Хайделберг част трета от Stadtluft macht frei (всички градове в поредицата са: Виена Хайделберг, Амстердам и Пловдив) Трябва...