Archive for the tag 'Умбрия'

окт. 10 2011

Пътуване до Орбетело и Нарни, Италия

Днешният ни италиански пътепис ще бъде отново посветен на неизвестните места в Италия. Това ще бъдат Орбетело и първообразът на Хрониките на Нарния – градчето Нарни. Янита ще ни ги покаже. 

Приятно четене:

Орбетело

е морски град, намира се в провинция Гросето и е част от известния с красотата си италиански регион Тоскана. Прегърнат от две лагуни на изток и запад, градът е очарователен, може би това е и причината да бъде сред любимите и предпочитани морски курорти. И не само: в близост се намира един от големите национални природни резервати в Италия.

 

Плажът на Орбетело, Италия

 

Всъщност, ако сте решили да пътувате до Монте Арджентарио, то непременно посетете Орбетело. Районът е много оживен, особено през лятото, когато пясъчните плажове са претъпкани от хора.

 

Плажът на Орбетело, Италия

 

Историята на града

се повтаря с тази на много други в Италия: основан от етруски, от 280 година включен в територията на Римската империя и разпознаваем в исторически документи с имената Orbetellum или Orbitellus.

Orbetello Гросето, Италия

 

Запазена е част от крепостната стена, която е изградена през 16 век. Покровител на градът е Св. Биаджо. Жителите на Орбетело отбелязват празникът на светеца с шествие по улиците на града.

 

Плажът на Орбетело, Италия

 

Ако попитате местните жители за интересните места в града, те ще ви препоръчат да посетите аквариумът, археологическият музей или музеят на селското стопанство, както кино или един куп ресторантчета, подредени по цялото протежение на

централната улица Corso Italia.

И наистина, улицата се оказа оживена и шумна, но пък ни отведе до голям паркинг, от който се откриваше красива панорама към морето. И точно там се стъписахме от красотата на една вятърна мелница, която сякаш бавно се носеше по повърхността на водата към далечните къщи на отсрещния бряг.

 

Вятърна мелница – Орбетело, Италия

 

Испанската мелница

е построена от рибарите, живеещи в Порто Ерколе и Орбетело. Мястото й във водата осигурявало винаги добър вятър, а житото се пренасяло с лодки до нея. През средновековието мелницата е реставрирана и използвана от испанските заселници по тези земи. От там носи и името си- Испанската мелница (Mulino Spagnolo). Тя е единствената мелница в стар стил в региона. До мелницата не може да се достигне, доста отдалечена е от брега, но може да се снима от всякакви ъгли от парка, който се намира от едната й страна, или от моста, който отвежда за полуострова Монте Арджентарио. Нощем мястото е също красиво, осветено от лампи (предполагам с матирано стъкло), поставени ниско долу в основата на мелницата, каквото е обичайното за много от осветените обекти в Италия.

 

Испанската мелница – Орбетело, Италия

 

Ако от Орбетело отпътувате на изток през Тускания, Витербо и Орте, в тази част на централна Италия ще откриете

Нарни

Това е град в провинция Терни, област Умбрия.

 

Нарни, Италия

 

Античното име на града е Нарния. То е послужило за название на измисления свят на Клайв Стейпълс Луис в „Хрониките на Нарния“. Предполагам, че всеки си спомня поредицата от детски книги, разказващи за историята на приказната страна Нарния, или поне филмът по сценарий от същите книги.

 

Нарни, Италия

 

Нарни е основан е през 299 година пр. Хр. Първата информация за живот на този хълм, на който е разположен градът, датира от 600 години пр. Хр. В 299 година пр. Хр. вече съществува римската колония Нарния, а през 233 пр. Хр. се споменава и първата улица в града – Виа Фламиня. Със самостоятелно управление градът се записва в историята в 90 год. пр. Хр., а своята независимост е извоювал едва през 11 век.

 

Нарни, Италия

 

Един от известните хора, родени в Нарни, е и римският император Нерва. През 1527 година се създава градската библиотека в Нарни. Сред градските забележителности е и Общинският палат, който е построен през 1273 година, както и красивият фонтан на площада пред него, построен през 1303 година.

 

Нарни, Италия

 

Покровител на Нарни е Св. Джовенал,

празникът му се отбелява през месец май. През 4 век върху гроба на светеца в града е съградена църква, а през 9 век тя е реконструирана в катедрала в стил на старата римска архитектура.

 

Нарни, Италия

 

Такъв е Нарни, разбира се без следа от приказният свят на Клайв Стейпълс Луис, но пък разказващ своя приказка. Тесните стръмни улици в старата част на града са типични за всеки италиански град с хилядолетна история.

 

Нарни, Италия

 

В Нарни предлагат едно от

най-добрите кафета в цяла средна Италия,

казват: защото го смесвали на място. Цената е 60 цента за кафе и 80 цента за капучино. Опитайте кафето в Нарни и ароматът му не бихте забравили никога.

 

Кафе от Нарни, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

8 коментара

авг. 29 2011

Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия

 Днешният пътепис ще ни води до следващите красоти на Италия. Като гледам снимите и чета текста май изразът Ла белла Италия си е истинска реалност.

Приятно четене:

Пътуване до Орвието

регион Умбрия, Италия

От денонощното скитане надлъж и шир из Италия разбрахме, че много ни привличат т. нар. Citta del Castro, градове, изсечени в скали или издигнати върху тях. И по препоръка на Карло, един от приятелите на Санти, събрахме багажа и едва по обяд отпрашихме за Орвието, защото чакахме Мира, Оги и Грета да спят до късно. Маршрутът към средновековният град Орвието се оказа живописно криволичещ край горички от маслинови дръвчета, лозови масиви, останки от крепости и сгради, подобни на замъци, от които някои се оказаха циментови заводи и разочароваха Мира, но това е за друга история. За разлика от Питилиано, Капраника и Баньореджо, Орвието се оказа град още по- величествено извисен, по-висок, по-сръмен и пленително по-красив.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Всъщност

Орвието се намира в Централна Италия, област Умбрия, провинция Терни

и е отдалечен на около 100 километра от Рим в северна посока.

05018 Орвието Терни, Италия

 

Градът е разположен над живописна долина, където се вливат реките Палия и Киани. Старинната част на града е разположена върху плосък хълм, изграден от вулканична пепел. В този град се произвежда прочутото със специфичния си аромат бяло италианско вино “Орвието”.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

Издигайки се на около половин километър над река Палия, крепостните стени на града изглеждаха абсолютно непристъпни и непревземаеми. Пътят по стръмния склон нагоре се извиваше покрай скали с причудливи форми, живописни градини и зелени долини.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Пъплихме с автомобилите нагоре по стръмните павирани улици и търсехме място за паркиране, такова, че да има камъни в изобилие, с които да укрепим автомобилите си на паркинга. И такова, че по-малко да вървим пеш: от една страна- да не увредим вестибуларните си апарати по стръмните улици и от друга- да не умра геройски от изтощение. По това време ме беше тръшнал болна някакъв упорит и досаден летен грип, от който едва се крепях, изпих всички налични запаси от лекарства в аптечките на приятелите си, а температурата ми се конкурираше достойно с тази на летните августовски жеги в Италия.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Хаотичният маратон по улиците в Орвието ни изведе на един

малък площад (площадът на Републиката),

на който се намираше една стара, ама много стара катедрала. На малкия паркинг пред нея две влюбени хлапета позираха на Санти за „аморетата“- онези снимки на обичащи се хора и докато той се правеше на папарак, аз си полегнах на една удобна зелена пейка в тон със зеления ми болен вид. Любовта в Италия не е само емоция, любовта там е религия. И много религиозни се оказаха италианците. И при всеки удобен случай възторжено изразяваха култа си към любовта.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Старата катедрала в Орвието

имаше грохнал, но все още величествен вид, смръщена една такава, миришеща на мухъл, с виещи от катедрален артрит греди; сграда оглушала от тишината на подминаващите я хора. Поисках да влезем, въпреки категоричния отказ на Санти; нещо ме теглеше натам, сякаш ме викаше. Влязохме, той се намести да си снима, а аз не бях в състояние да стоя на краката си, така че снимките в случая ми бяха последна грижа. И само реших да разгледам.

Предвид запустелият вид на катедралата, всичко вътре беше подредено, чисто, стерилно, сантиерите (съдовете за светена вода) бяха пълни с чиста вода, бялото на покривките блестеше от чистота. На стената в ляво имаше вградени в каменния зид мощи на светец, съдейки по обяснителния надпис. Нямаше никой, освен нас. Само няколко свещици догаряха в сумрака, а високо горе по гредите се раздвижиха гълъби. Отидох до олтара, паднах на колене и без някаква причина… се разплаках. От възторг вероятно, че съм влязла в най-старата сграда не само на град Орвието, а въобще. Най-старият праг на катедрала в света, който съм пристъпвала някога. Никой не знае кога е започнал градежът й.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Завършена е през 1290 година, в същата онази година, в която събарят старите катедрали „Санта Мария“ и „Сан Констанцо“ в града и на мястото им с благословията на Папа Николай ІV започват строежа на още една-

Duomo di Orvieto.

Същата онази година, в която в България управлява цар Георги І Тертер, след бягството на Иван Асен ІІІ. Същата онази година, в която Папа Николай ІV изпраща архидякон Антибар Мартин с писма до българския цар Георги І Тертер и търновския патриарх Йоаким ІІІ с настойчива молба да се присъединят към Лионската уния и да признаят върховенството на Римската църква…

Строежът й е започнал вероятно около 490 година. Тази катедрала, по стените на която се стичаше отминалото време, а под покрива й се чувстваше диханието на всички отминали епохи; тази катедрала, от чиито стени прогаряше мисълта на госта надиса: „Quis custodiet ipsos custodes?“ („Кой ще ни пази от пазачите“?)

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Акустиката беше убийствено кристална и ако не беше обезводнителната ми първична емоция, сигурно щях да запея. Плачех и докато разлиствах молитвеникът на свещеника, разучавах скулптурите, оскъдните стенописи, докосвах прастария орган, който някога е предизвиквал респектиращ възторг с гласа си. Санти ме гледаше втрещен, може би съм изглеждала луда, не знам. Беше събрал техниката си, готов да се махаме от храма и ме задърпа навън.

Не исках да излизам от това място, чувствах се като преродена и здрава, спокойна и чиста. Дори забравих да попитам каква е високата кула, издигаща се точно до тази катедрала, под която се извиваше на някъде стръмна улица, преградена с бариера.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Санти почти ме завлачи към другата катедрала, към онази, която 700 години строили и която се оказа друго архитектурно чудо, а също и която всъщност привличаше туристите в малкото градче: Duomo di Orvieto . По пътя предвидливо купи носни кърпички, големи сочни ябълки и въпреки, че се опитваше да ме разсейва и забавлява, продължаваше да ме гледа втренчено и с осъдителна почуда. Хубаво е, когато има някой наоколо, който да те измъква от мислите. Някой, който да прави така, че да забравяме околния свят или поне да не мислим за него. Някой, който да разбира това, че не сме се хербаризирали, въпреки че отдавна не можем нищо да дадем. Някой, който да не очаква от мен, да бъда всичкото онова, което бях преди да вляза в храма. И да ме прегърне толкова всеотдайно, че да ме върне във времето и мястото на нашия свят и на следобеда в Орвието.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Уличките на града бяха повече от пъстри и интересни. И от двете им страни се усмихваха кокетни цветни магазинчета за сувенири, за керамика, за картини или занаятчийски изделия; имаше малки кафенета и ресторанчета, безистени с антиквариати.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Улицата ни изведе на огромен площад, на който до синята снага на небето се извисяваше величествено красивата бяла катедрала. Пищно орнаментираната фасада бе в типичнен умбрийски архитектурен стил. Цялата лицева част на базиликата бе изписана с рисунки, украсена със скулптури и с релефи, които възпроизвеждаха библейски истории и мотиви до най-малката им изобразителна подробност, а също бяха и обкантени със златна боя, в която отразяващата се слънчева светлина заслепяваше очите.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Не помня дали първо се разплаках или припаднах, или се случи в обратен ред.

Свлякох се пред прага на едно от магазинчетата на площада и не можех да откъсна очи от възхитителната архитектурна сграда на катедралата. Освен това, толкова бяла катедрала виждах за пръв път. Санти съвсем се втрещи от липсата ми на самоконтрол. Нямаше ги и другите от малката ни група, кой знае къде се бяха залисали в търсене на нещо или в опознаване на градчето, та се зае сам да гравитира около мен и да ми предлага всякакви безумия, само и само да спре тази моя драматургия.

Близо час останахме на площада, седнали на земята пред катедралата и наблюдавайки как слънчевите лъчи се плъзваха по нея и отразяваха дъга от цветове и светлини. И през всичкото това време Санти държеше реч, с която едновременно ме мотивираше да влезем вътре и строго ме мъмреше за това, че не умея да се владея.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Първият камък на

Бялата катедрала в град Орвието

е поставен с благословията на папа Николай IV на мястото на старите катедрали „Санта Мария“ и „Сан Констанцо“, съборени през 1290 година. Първият архитект на катедралата е неизвестен. Той дава обликът на сградата, проектира колоритният външен вид на стените, както и огромните й размери. Строителите имат проблем при покриването на катедралата. Общината на Орвието се обръща за помощ към един от най-големите имена в архитектурата тогава – Лоренцо Маитани. Той укрепва допълнително и стените, дава нови идеи за облика на катедралата, и остава до края на живота си в града. Маитани умира през 1330 година. След него там твори синът му Николо Нути. В последствие своят принос за градежа на катедралата дават и Андреа Пизано, Нино Пизано, Матео ди Уголино от Болоня, Андреа ди Чеко от Сиена, Андреа ди Чоне от Оркана и Антонио Федерини.

През 1422-1425 година е създаден външният облик на катедралата, който е от бял и черен мрамор. Изписването и украсата на интериора е плод на труда на десетки творци, най-известни от които са Рафаело от Монтелупо, Федерико и Тадео Цукари, Джироламо Муцано, Симоне Моска и от Орвието: Иполито Скалца и Чезаре Небиа. Окончателно строежът на бялата катедрала е завършен през 16-ти век. Реставрации се правят през 1877 и 1888 години. Но и през 20-ти век има внесени подобрения, последното от които са новите врати, дело на Емилио Греко.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

Бялата катедрала Duomo di Orvieto е една от най-величествените романо-готически постройки в Италия. Едни от най-известните местни и чуждестранни художници за времето от Флоренция, Пиза и Сиена работят по проекта за изписване на катедралата, а също и за създаване на скулптурите в нея. Според хипотези, тук са оставили свои стенописи флорентинеца Джото ди Бондоне, както и Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе. Казвам хипотези, защото доказателства за това няма. Дори се твърди, че не Джото ди Бондоне, а негови ученици са рисували тук.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

Богатата фасада на бялата катедрала Duomo di Orvieto е в типичния умбрийски стил. Цялата фасада е пищно украсена с релефи, които възпроизвеждат до най-малка подробност истории от Библията. Лицевата част на катедралата е изписана още с рисунки и е украсена със скулптури и мозайки, които възпроизвеждат библейски истории и мотиви до най-малката им изобразителна подробност. Те са и обкантени със златна боя, в която отразяващата се слънчева светлина заслепява очите и образува множество дъги. По фасадата са разказани истории от Стария Завет: Книгата Откровение, както и сцени от Новия Завет с епизоди от живота на Исус и Мария.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Най- после се стегнах и се осмелих да влезем. И не, че емоционалното ми състояние не се повтори, но просто вече на никого не му пукаше, явно си беше ден на голямото реване. Освен, че мащабът на сградата, погледната отвън, беше убийствен, вътре той ни зашлеви с още по- голяма сила: сводовете се събираха високо над главите ни в красиви бяло-сиви плетеници, всичко в интериора беше също бяло, с изключение на пода, който веднага ползвахме по фотографско предназначение. И до стенописите вътре, изобразяващи края на света, моят свят отново свърши- тръшнах се на земята в следствие на нов емоционален шамар. Храмът по подобие на някогашния Соломонов храм притежаваше космична символика, като по този начин космологията и теологията по еднакъв начин прогаряха белег в съзнанието на хората.

Санти залегна пак, занимавайки се със снимане на обичайните си панорами, а аз лежах по гръб и разглеждах пищно украсените сводове и тавана. Идеята ни харесаха и други посетители, които също се натръшкаха по пода недалеч от нас. Огромното пространство в бялата катедрала беше пълно не само с туристи, бяхме свидетели отново на сватбен ритуал, както и на кръщене, които се извършваха едновременно пред по-малките олтари в храма. Въобще разнообразие не липсваше. Можеше да се каже, че и аз, дето не спрях да рева бях атракция, на всякакви езици бях попитана какво ми е. В катедралата се намерихме с Оги, Мира и Грета, също снимащи, ама без да се въргалят по пода.

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

При влизане в катедралата се вижда само централния олтар, другите- по- малки, но също пищно украсени, са в коридорите, които приличат на ниши в ръкавите на стените. Използваните строителни материали са алабастър, мрамор, базалт и травертин. Достъпни за посещение бяха само тези олтарни свети места, разположени в лявата част на централния олтар, които са пет. В дясно имаше само един, който бе ограден с решетки и имаше охрана. Доколкото разбрах, това е параклис на някакъв ефрейтор от Болсена, на когото се случило чудо около първата половина на 14-ти век, изпитвайки вярата му. В параклиса се съхранява някаква кървава кърпа или платно от тогава. По канон тази мощехранителница би трябвало да се извежда в литийните шествия из града, по време на неговия празник. До този параклис се намира и катедралния орган, до който имаше описателна табела: „Съдържащ 5585 тръби, монтиран през 15-ти век“.

Не влязохме в този параклис, а само в онези, които бяха достъпни, въпреки факта, че също бяха оградени с декоративни, но масивни позлатени решетки. В малкия олтар, който се намира най- близо до централния, има масивен макет на катедралата от злато, който е приблизително метър висок, изящен ювелирен уникат, положен в плексикгласова кутия. По мраморните плочи на стените са изписани имената на строители, проектанти, архитекти, художници и дарители. Високо в олтара има огромна златна кутия, предположихме че съдържа мощи на светец. За съжаление не успяхме нито да питаме, нито да прочетем, защото в тази зала беше сватбения ритуал, след който свещеникът изгаси осветлението и любезно ни помоли да напуснем.

 

Катедралата в Орвието, регион Умбрия, Италия

На централния олтар в стъклопис са изобразени сцени от живота на Христос и сцени от чудото на Болсена. Има и огромно дървено разпятие. Абсолютен шедьовър на готическата архитектура е красивия параклис на Дева Мария, рисуван от трима художници. Тук се намира и забележителната фреска от два ангела, която е емблемата на катедралата. Също интересна е намиращата се в близост статуя на Св. Йоан Кръстител. Трябва да отбележа, че статуите в катедралата са с човешки ръст.

Орвието, регион Умбрия, Италия

Крайъгълният камък на италианската ренесансова живопис е и параклисът на Свети Брицио, също изящно боядисан и декориран, в който са изобразени грандиозни апокалиптични сцени, посветени на “ Страшният съд“ и небесните области на Ада и Рая. От лявата страна в катедралата е и параклисът на Магдалина, който е възстановен в 18-ти век. В пространството около параклисът има надпис, посветен на Йоан Кръстител. В катедралата са погребани кардиналите Карло и Филипо Антонио и архиепископът Людовико Анселмо.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Имахме нужда вече от следобедна доза силно кафе. Избрахме си едно от кокетните кафенета по шарената уличка с разнообразните магазинчета, в което аз седнах така, че през процепа на улицата между сградите да гледам бялата катедрала. В този миг тя ми напомняше на Съкровищницата Ал-Казнех Фарун в скалния град Петра (Йордания), която в края на сърповидния проход- каньон Сик се виждаше по същия загатващо изкусителен и величествен начин.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Орвието е град с богато историческо минало.

Възникнал е на мястото на древния етруски град Волсинии Ветерес. Градът е съхранил забележително своят средновековен външен вид, запазени са многобройни сгради, построени през 12-ти и 13-и век. В герба на града са изобразени лъв, лебед, орел и кръст, под корона. Орвието има тесни и стръмни улици с каменни настилки, но пък пъстри и интересни. По тази, която извежда до бялата катедрала Duomo di Orvieto, от двете страни се усмихват кокетни цветни магазинчета за сувенири и цветя, за керамика, за картини или занаятчийски изделия; има малки кафенета и ресторанчета, безистени с антиквариати… изобщо магазинчета за всичко. Изобилие от пъстрота, подредба и стил.

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Местните хора ни посочиха и други градски или крайградски забележителности в Орвието, мост някакъв, Кладенецът на Свети Патрицио, цял поменик от църкви и свети места, но ние нямахме време да разгледаме и тях. Някога градът Орвието е бил крепост на етруските и затова на централния площад до катедралата имаше музей на етруското изкуство, за съжаление беше затворен.

С нежелание си тръгнах от Орвието, обещаха ми като се върна в Италия да ме заведат пак там и даже да посрещнем нощта, за да видя бялата катедрала и нощем. Това е едно от местата, заради които наистина бих се върнала и вярвам, че хвърлената монета във Фонтана ди Треви в Рим ще свърши работа.

 

Орвието, регион Умбрия, Италия

 

Привечер вече бяхме в

Тускания

Лепкавата жега ни измъкна с чанти за пикник, пълни със студени сокове и бира в градския парк, където заради шовинистичните и анархистки изказвания на Санти, успяхме да надвикаме даже прочутите с умението си да говорят на висок глас италианци. Дали защото цял ден плаках и се излагах, не знам, ама Санти беше непоносим, вбеси Мира, а на мен ми извади душата и ми скъса нервите до такава степен, че спрях да питам за всякакви градове и екскурзионни маршрути, и питах само за местонахождението на тусканските гробища. Които пак той, Санти, любезно ми показа, за да отида да си почина, заради което аз пък му обещах да го удавя в един от по-дълбоките фонтани на Рим. И не помня дали някой от групичката ни преброи хората, чиито тъпанчета на ушите със сигурност бяха спукани от виковете му, както и броя на изпотрошените от високите му децибели стъкла или натръшканите мъртви гълъби. Възродителните промени, които причиних на обичния си приятел, се случиха по-късно и вярвам, че любовта му към всякакви средновековни архитектури и интериори ще е непреходна.

Умбрия, Италия

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Умбрия – на картата:

12 коментара

Ное. 25 2009

Умбрия – италианска приказка

Днешният пътепис е посветен на една (сравнително) по-рядко посещаване област на Италия — а именно: Умбрия. Венелин ще ни разходи из градчетата на тази част на страната. Приятно четене:

Умбрия — италианска приказка

Пролетното (почти лятно) време в Милано не можеше да ме задържи в големия град и един хубав четвъртък реших да си взема двудневна почивка от лекции в университета и да се разходя из 

една от малко познатите за чужденци провинции на Италия: Умбрия.

Допреди няколко години и аз не знаех почти нищо за този район на страната — малък, сгушен сред хълмове и част от веригата на Апенините и известен с един от най-красивите градове на хълм в Италия, Перуджа, както и с Асизи, града на Свети Франциск, основател на Францисканския орден на бедните монаси. Хем се намира близо до Рим, близо до Флоренция, Сиена и Пиза, близо до Адриатика, но малко от тълпите туристи по тези места дръзват да се напъхат в Умбрия, без да разчитат на собствен транспорт на четири колела. Признавам, общественият транспорт не може да се сравнява с този в по-гъстонаселените части на страната, но след многочасово гласене на графика и подредбата на градовете в двата дни, предвидени за екскурзията, всичко се подреди оптимално. Преди да започнете да четете пътеписа и да се чудите дали денонощието случайно не е започнало да има по 30—40 часа, нека обясня: млад съм все още, здрав и свикнал на студентско и туристическо будуване. Затова и за мен един майски туристически ден започва обикновено към 6 сутринта и привършва след свечеряване. И така… на път към Умбрия.

Нощен влак от Милано към Южна Италия:

празно купе, няколкочасово пътуване — прекрасна възможност да дремна и да се заредя за дългия ден, който ми предстои. Кратък нощен престой в Болоня, където успях да попадна на една от най-потискащите нощни гари, които съм виждал. Вмирисани странични помещения, необичайно много спящи скитници и дежурната доза навлеци от всякакъв тип — нищо непознато засега. Успях да направя паралел между градския транспорт на Болоня и Милано и за съжаление градът, в който живея, изгуби по показателя нощен транспорт. Докато се мотах из гарата, пред нея минаха няколко нощни автобуса. Е, италианската модна столица не може да се похвали с нощен транспорт (ако не броим две линии в празничните дни). Причината? Не зная, но с останалите си действия миланският таксиметров съюз ме кара да го подозирам в лобиране пред общината да няма нощен градски транспорт. Все пак в Милано хората са богати, седем евро начална цена за такси не е никак много, нали? А после в България сме имали таксиджийска мафия… Но стига съм се отплесвал, пътеписът не е нито за Милано, нито за Болоня.

Отново успях да спя няколко часа в следващия влак и ето ме на сутринта в 

Перуджа, столицата на региона Умбрия

Старият град е разположен на висок хълм, до който води градски транспорт, миниметро (името си го казва, много мини е метрото, с тесни релси и малки вагони) и типично италианските градски ескалатори. Аз пък избрах стълбище, което на карта изглеждаше любопитно но се оказа… просто стълбище без свястна гледка нито нагоре, нито надолу. Старият град ме посрещна с прекрасни криви улички и каменни къщи. Въпреки че сравняват понякога Умбрия с Тоскана (Флоренция, Пиза и т. н.) аз не усетих елегантността на ренесансовите тоскански къщи. Напротив, обиновените сгради са с доста по-груба архитектура и очевидно отразяват бедността на Умбрия, която винаги е била земеделското сърце на Италия. Ренесансът се ограничава само до главните обществени сгради и църкви, каквито в Перужда има много.

Градът тъкмо се беше събудил около 9 часа, хората щъкаха насам-натам, кой по работа, кой без работа, по италиански🙂 Катедралата на Перуджа беше в лек ремонт отвън, но площадът пред нея си оставаше все така хубав. Тъй като градът винаги е оставал в религиозната сянка на Асизи (отдалечен на само трийсет километра), катедралата е просто строга и сравнително тъмна отвътре, определено не се нарежда сред най-запомнящите се италиански катедрали, които съм виждал. Но пък уличките… всеки завой ме изправяше пред нови и нови интересни сгради. Да не говорим за гледките, които се откриваха по склона на хълма към полето и съседните хълмове на града. Бих казал, че Перуджа определено е град без особени забележителности, който обаче има невероятна атмосфера. След няколкочасова разходка из улички, квартални църкви и скрити стълбища, които спестяват обикалянето по баирестите квартали, се насочих на автогарата.


Оттам хванах автобус за 

прекрасното градче Губио, наистина загубено сред хълмовете на Апенините.

Клатушкането по завоите ме унесе и от дрямката се събудих лице в лице с едно от най-живописно разположените градчета, които съм виждал.

Всички сгради са построени от сивобял камък на фона на зелените хълмове. Губио се подготвяше за годишния си празник на следващия ден: всичко беше живо, но не и препълнено, което правеше атмосферата прекрасна.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version