Етикети: улица

Гробницата на незнайния воин, Атина 4

Атина

Яли, пили и се веселили – мисля, че днешният пътепис добре обяснява случващото се в последно време в Гърция. Какво ще се случи в бъдеще? Хах, все едно не знаете, как се излиза от...

Квартал Кадъкьой в Истанбул (2) 4

Квартал Кадъкьой в Истанбул (2)

Продължаваме с обиколката на Кадъкьой в Истанбул. Ема вече ни показа началото, а днес продължаваме разходката.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

втора част

 

 

А както си вървя по силно  стеснените от сергии, улички, спирам и с любопитство разглеждам .  На това у нас му казват ”кеф ти риба, кеф ти паламуд”. С обърнати навън хриле, за да се увери всеки по цвета им, че са възможно най-пресни.

 

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул

Прясна риба, каквато ти душа иска

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул Кеф ти риба, кеф ти скариди, кеф ти октоподи, кеф ти раци,  и изобщо, всякакъв  и все  „пресен  кеф „.
Представяте ли си ги кулинарно приготвени?

И си продължавам да си вървя бавно напред,  криввам по една или друга уличка, а очите ми не спират да се фокусират върху това-онова, което си “щраквам” и отминавам .

Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мотоциклети да искаш

 Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мощните “играчки” на мъжете, са паркирани по тротоарите . Сигурно кафенето в дъното е клубчето им.

 Дънки – Кадъкьой, Истанбул

  Сетихте ли се сега тази  „инсталация” пред магазина  какво цели да ви  каже?

В този квартал има и  централна търговска улица с масивни сгради и модерни магазини. Понея върви един малък трамвай, който на картата е отбелязан като „Мода трамвай”. Май и на целия този квартал му се казва „Мода” .

Улица – Кадъкьой, Истанбул  Търговската  улица с ”Мода”  трамвай.

 Улица – Кадъкьой, Истанбул Хубавата  “мода” улица с магазините за дрехи, обувки, чанти, сувенири и какво ли още не, в Кадъкьой

От тези магазини, човек може да пазарува облекла, прекрасно изработени и сравнително  на ниска цена, ако попадне в период на „Шопинг седмицата”.

  Мода – Кадъкьой, ИстанбулРекламният обемен символ на кампанията „Шопинг седмицата”- хартиена пазарска торбичка

Мода – Кадъкьой, Истанбул Витрини всякакви и стоки – всякакви

 В  такава „шопинг”седмица, аз се случих да съм в с приятели този квартал.  Беше миналата година през април, ама  не ми се получи “да участвам ” в шопинг тура, както направиха приятелите ми, защото предишния ден си бях изгубила половината от всичките  пари, които си носех за тази екскурзия.  Не ме бяха преджобили, самата аз си бях виновна. Бях натикала набързо банкнотите във външния джоб на чантата си,  и след известно време се усетих, че така съм си награбила чантата, че виждам дъното й да сочи нагоре, а  отворът на  незатворения външен  джоб, сочи към тротоара. Израдвал се е някой, а аз продължих с утешението, че поне ще се нагледам , а и мога като страничен нъблюдател да преценявам на приятелите ми, добре ли им седят избраните за покупка дрехи.

[geo_,ashup_location_info]

 

 

Наложих си  „строг режим на икономии” на останалите  в един по-скришен и затворен джоб лири.  Те ми стигнаха и за оставащите обекти в програмата, за които се плаща, и за храна, и за градския транспорт в пределите на Истанбул. Стигнаха ми и даже ми останаха малко, дори  и след финалното традиционно изпразване на кесията в гастронома на добре познатия ни туристически комплекс “Хаджията”, на метри преди границата.

Каквито и дребни пари да ми останат, аз ги пазя в едно синьо портмоне, в което си слагам турските лири и коруши. Наричам ги  “мая” за следващото пътуване. Сега като си погледна  в “истанбулското” портмоне са ми останали 5 лири, пак така “за мая” . Шегувам се с приятелите, че тези пари ще станат ядрото на следващите джобни, които ще ми трябват за следващото пътуване, а то ще е съвсем скоро. Не си спомням случай, в който да не съм попадала на някаква пъстра масова проява, която не само рекламира,  но и забавлява зрелищно и радва хората, а  и често  ги въвлича в забавлението. Това е независимо от сезона.

Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Клоуни забавляват децата.

 Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Многоцветни, красиви  и много дружелюбни

Клоуни – Кадъкьой, ИстанбулТази девойка предизвикваше хора от публиката да танцуват с нея. И имаше мераклии.

Много бичам този квартал и това със сигурност не е заради магазините,  заради атмосферата и богатството на емоции, които винаги ме очакват.

 Молитва на улицата – Кадъкьой, Истанбул

 А това е едно площадче в близост до малка джамия. Явно в двора на джамията не е имало място за всички мъже.

Всички хора, които обикновено преминават през този площад, се отнасят с разбиране и с уважение към тези  мъже, решили  да извършат ритуала си по този начин.Беше студено, всредата на месец декември.

Голям и любим,  не само на мен площад, в центъра на който  е поставена красива  бронзова фигура на бик. Това място е много известно в Кадъкьой и се  утвърдило се като любимо  място за срещи.  В София такова място за  срещи с приятели,  е площадът с паметника на Патриарх Евтимий, по известен  като „Попа”.

Бронзовият бик – Кадъкьой, ИстанбулЕто така изглежда известната фигура на  бронзовия бик, покрай който не може да минеш, без да си  “застинал” за снимка.

„Кадъкьой” е кварталът, в който най-много много обичам да снимам  продавачките на  цветя. Те по правило  са циганки. Много са ми интересни.  Много време прекарват на крак. Веднага се променят ако видят насочен  към тях фотообектив. Понякога се крият, размахват букети пред лицата си, обръщат ми гръб, правят жестове, с които ме пустосват,  но има и такива, които благо се есмихват.  Все по някоя снимка успявам да направя. Онова, което на мен ми прави силно впечатление, че изобщо не се натрапват и не настояват да купиш от техните цветя.

Циганки – Кадъкьой, ИстанбулЕто ги любимите ми цветарки. Сезонът е пролет-лято.

Искрено ви казвам, че с най-голямо уважение и любов  се заглеждам в тях. Ако имаше чалъм да се разбираме, бих си поговорила с тях.

 Циганки – Кадъкьой, Истанбул

  Цветята им са винаги невероятно красиви. По облеклото им се познава, че тук са снимани през декември.

 Чай Липтън – Кадъкьой, ИстанбулА това е обемната реклама  седмицата на  на подовия чай /не жалят пари/. Такава имаше на още много места в квартала. 

Тази композиция е на площадката до сградата на морска гара на пристанището Кадъкьой. И да не си помислите, че дежурните полицаи са там, за да пазят тази “плодова пирамида” ?

Разказах скромно и показах във фотоси малка част от прелестите на любимия ми квартал „Кадъкьой”. обикновино привечер се качвам на  корабчето, пресичам Босфора  и се връщам там, откъдето съм дошла,  от квартал „Лалели”,  в европейската част на Истанбул, където са където са съсредоточени хотелите, които българските туроператори предлагат на своите туристи.

край на 2-ра част.

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за по света от нашите автори – на картата:

Квартал Кадъкьой в Истанбул (1) 21

Квартал Кадъкьой в Истанбул (1)

Днешният пътепис отново ще ни върне в популярния на нашия сайт – Истанбул. Този път Ема ще ни води до един от азиатските квартали – Кадъкьой.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

първа част

От много време  се каня да седна и да напиша текст  за едно от най-прелестните от моя гледна точка,  месенца, в азиатската част на Истанбул,  които винаги, когато имам възможност да пътувам дотам, не пропускам да видя отново и отново.  Няма умора или омръзване. Имам си толкова любими обекти там.
Все не можех да се стегна и да събера накуп думи и фотоси.  Баба ми обичаше да казва : „Деца, да знаете, че за  всека работа си дойде ‘ден’“.  Ей го на,  сам си дойде „денят”, в който да разкажа, защо този азиатско- истанбулски квартал „Кадъкьой” ми е толкова любим? Пък и приятелите  ми ме насърчиха да започна. Каво ти „насърчиха“? Направо не спряха да ме питат, кога…?
Ако сте турист, настанен в бъканите от хотели и хотелчета квартали „Лалели“ и  „Аксарай“, в европейската част на Истанбул,  лесно ще стигнете с трамвая до пристанището „Еминьоню“ / срещу Египетския пазар/ .

 Новата джамия – Еминьоню, Истанбул     Спирка „Еминьоню“. Белият покрив, е на гарата, от която тръгват корабчетата за Кадъкьой

Срещу 2 турски лири, от автомата встрани от входовете на морската гара, си купувате жетон и се качвате на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива  до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.

Корабчета на Еминьоню, ИстанбулПристанището  Еминьоню и корабчето до Кадъкьой.

 

Нищо че пътят по море е кратък,  пак е изпълнен с  много приятни емоции. Минава се покрай изключително красивата сграда на гарата „Хайдар паша”, която, за голямо съжаление,  преди две години изгуби в пожар част от покрива си. Пожарът беше причинен от късо съединение в  електрическата инсталация на подпокривното пространство.  Все още не е възстановен в оригиналния си вид, но съм сигурна, че някой ден и това ще стане.

Kadıköy/Истанбул, Турция

 

 

 

Масивната сграда е изключително красива и е  ситуирана на  брега на Мраморно море. Проектирана и построена от германски архитекти  и строителни инженери, през 1908 г.,  тя е забележителна историческа ценност и е  много обичана от хората.  Използува се ежедневно и много интензивно, защото оттук се вземат всички влакове, с които се достига  към вътрешността  и далечните провинции на страната, в азиатската й част.  Много натоварена  е и крайградската железница, с която се отива до цяла верига от квартали в азиатската част на Истанбул. Миналото лято, водена от обикновено любопистство, заедно с всички хора, които слезнаха от корабчето, се отправих към фоайето на гарата,  купих си жетон и се качих  на един влак  с бели вагони. Пропътувах две дълги спирки. Беше нещо като пътуване с метрото, само дето влакчето върви по релси отгоре по земята, а не в тунел. А пък нямам представа защо, заради жегата ли или такава си им е практиката, вратите на вагона изобщо не се затвориха. Хората, които не бяха седнали като мен, се държаха здраво за вертикалните тръбни ръкохватки,  за да не изхвърчат навън от лашкането при завоите. Слязох, разходих из квартала с много чисти и красиви улици, със  скъпарски кооперации, с дворове –  свежи градини с идеално подстригана и “вчесана” трева, с декоративни дървета  и храсти  и с  много  цветя, поддържани, разбира се, от градинари.

Гара Хайдар паша, Истанбул

Така изглежда сега гарата „Хайдар паша”

Пристанище Кадъкьой, Истанбул

 Пристанището „Кадъкьой”

 Сферата е атракция. Срещу съответно заплащане с нея се вдигат смели хора, които искат да погледат отвисоко  и да поснимат . Веднаж пристигнали  с корабчето, пресичате големия площад пред морската гара и се “забивате”  по малките улички на квартала, който е изцяло търговски.

Кадъкьой, Истанбул

 Площадът до който стигате , след като сте излезли  от пристанището  на  Кадъкьой.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                            Такива са уличките в началото на квартала

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                             Характерна архитектура  на улиците в квартала.

 

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                        Търговците се подготвят за работния ден.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                             Сутрин е и ето така започва работният им ден .

Обичам да вървя бавно, да зяпам по витрините, да влизам в магазините, и  да си пълня торбето с  избраните   подаръчета за близките от семейството  и за приятелите ми.

Котка – Кадъкьой, ИстанбулМагазинче за дребни сувенири, в което никога не съм влизала

Както си минавах покрай магазинчето, мернах котката в ръцете на момичето. На мига спрях.  Видя ми се много красива,  спокойна, охранена и  с големината на бебе. „Щракнах”,  без да искам позволение и побързах да отмина, а не е трябвало, можех да се поспра, до поговоря с младежите и да поискам позволение за още кадри. А после, видях че се е получила възхитителна картина, да повтарям “картина”с неповторимо настроение. Признавам си, че изпитвам истинско удоволствие да се заглеждам в нея. Ако да визуализирам  в предствите си щастието, изписано върху едно човешко лице, отсега тататък ще си представям само лицето на това момиче. Уловила съм  момента на самото щастие и жизнерадост. Загледайте се и в момчето с рижата коса и луничаво лице . И то е красиво и щастливо. Даже си мисля, че мога да дам да се направи  фотокопие и когато отида в Истанбул,  да мина покрай това магазинче и този път да вляза, за да подаря снимката на щастливото момиче.

Пак в този квартал си имам едно много любимо малко магазинче за музикални записи, с надпис „Носталгична музика”, на сенника над витрината. Продавачът вече ме разпознава. Смях ме напушва като се сетя, как  аз му говоря на английски език, как той ме слуша и се прави, че ме разбира и, как ми отговаря на френски, от който аз пък бъкел не отбирам. От приказките му схващам, че той е турски гражданин, с  арменски корен, живял във Франция. И така, всеки от нас говори, както си може, кима с глава, ръкомаха, повтаря веднаж казаното, за втори път, вече по-отчетливо и на по-висок глас, така докато сближим позиците си. Казвам каква музика търся, опитвам се да употребявам „международни” термини. Човекът рови по рафтовете, слага ветрилообразно на горното стъкло на щанда няколко диска и ми сочи да чета какво пише на гърба на обложките. Ако одобря нещо, го пуска да го чуя през музикалната уредба. Казвам „не” или ”да”. И се започва изклюючително комичен „диалог” на хора, от които никой не знае езика на другия. Той кима с глава  и ръкомаха, аз на свой ред кимам  с глава, ръкомахам  и накрая си купувам поне два диска. Той не спира да ми се усмихва приятелски и когато си тръгвам, излиза на тротоара да ме изпрати. Казва ми нещо, което аз си превеждам като: „Беше ми приятно, пак заповядайте” Ще „заповядам” пак, разбира се.

Улица – Кадъкьой, Истанбул

 На този фотос при вглеждане ще го видите, човекът с белите ръкави и пуловерчето без ръкави, пред витрината на магазинчето за музикални записи.


Имам и едно друго любимо магазинче, на две преки по-нагоре по централната търговска улица, от което също обичам да си купувам музикални дискове.  Магазинчето, дълго, тясно като тъмен коридор и е в сутерена на една сграда. В него работят две дългокоси момчета, с отлични познания за стилове и автори на музикални произведения от цял свят и доста добре си служат с английски език. Много са сладкодумни и успяват да ти предложат и да те убедят да си тръгнеш със закупен  от тяхното магазинче диск със запис на  музика, която ти допада. Това става  дори и да не си търсил точно такава музика. Не е лошо, защото същите тези дискове можеш да ги намериш  в много от магазинчета в европейската част, но на цена с поне  10 лири вповече.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

 Магазинчето на двете момчета. Отвън се виждат  сувенирите, които те продават, а дисковете са разположени на дълги рафтове вътре в магазина.

Също така, много обичам да се разхождам по уличките с характерната за квартала  архитектура, с многото антикварни магазинчета, в които са изложени или струпани много едни до други или едни върху други , толкова красиви вещи, използувани  в интериорите  на отминали години. Там е трудно е да се правят снимки , защото търговците почват да размахват ръце и да викат нещо, от което аз се досещам, че трябва да си отмина, без да снимам.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

                                                           Едно от любимите ми магазинче за антикварни предмети

Магазин – Кадъкьой, ИстанбулОще магазинчета за антикварни предмети.

Тук се намира и една много красива книжарница в къщата на ъгъла, Не пропускам да мина покрай нея и да се полюбувам на интелигентния интериор и оригиналния дизайн на външните рекламни пана.

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулЛюбимата ми книжарница

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулНе може да минеш  оттук и да не се загледаш в тази красота и духовно богатство

Пак в този квартал има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12-15 лири, ще опитате  прясно рибно меню, с препечено хлебче и с чаша бира, а накрая  и с грис халва могат да ви почерпят.

Ресторант – Кадъкьой, Истанбул

В очакване да ви  сервират поръчаните рибни блюда.

И понеже е хладно, и понеже масите са отвън, чевръстите келнери грижовно ви намятат през рамете  с големи и топли  вълнени шалове, за допълнителен комфорт.

Улица в Кадъкьой, ИстанбулУличката, на която никога няма да останете гладни

край на първа част

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за Истанбул по света от нашите автори – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Виетнам: Ханой и заливът Халонг 3

Виетнам: Ханой и заливът Халонг

Може би съм ви казвал, но не пречи да повторя – мног харесвам разкази, чието написване или изпращане за публикуване за предизивикани от друг разказ, четен на нашия сайт. Днес Искра ще но води до Ханой и залива Халонг.

Приятно четене:

Виетнам: Ханой и заливът Халонг

 

Таксито ме отвежда от аерогарата към Ханой и забелязвам, че   пред всяко крайпътно ‘капанче’ от двете страни на пътя има огромни табели, на които пише с още по-огромни букви  Pho 10. Питам шофъора да ми обясни, но той   не обелва и дума, щото явно няма как да разбере, като си говори само неговия език. Кацнала съм във Виетнам след почти 10 – часов полет, багажът ми го няма (дойде след  пет дни, когато вече  си тръгвах), пътувам в пълно мълчание и тези табели Pho 10, с неизвестно за мен предназначение,  започват леко да ме изнервят.

След 30 минути съм в хотела в самия център на Ханой, тук  всички говорят добър английски и  като нямам багаж, който да разопаковам, не губя време и вече съм навън. Отново това Pho 10 e навсякъде, където има места за хапване.

Оказва се , че това е най-популярната храна (заедно с ориза), която виетнамците ядат по всяко време. Представлява бульон от телешки, пилешки и свински кокали с нудли и парченца месо– много вкусна супа . А 10 е цената на една купа Pho. (съкратено – oт 10 000 донги, което е около 70 ст.)

В Ханой

живее една цяла България – около 7 милиона души, само че на 30  пъти по-малка площ. По улиците е като разгневен мравуняк – хора, мотопеди, велосипеди и коли във всички посоки, без никакви видими правила, пълен хаос. Не може  да се пресече улицата, то е народ…страшна работа. Тук-там из навалицата  се провират познатите ни от старите филми рикши с по някой турист, който сигурно трепери от страх да не го премажат летящите моторетки. Но за пет дни видях само един лек сблъсък , явно работи някаква невидима система  за сигурност.

Бивша телефонна кабина, Ханой

Това е телефонна кабина и вижте в какво е превърната

 

Получих ценен  съвет от един виетнамец- Нгуен – каквото име носят почти 60% от виетнамците  – “Никой няма да спре и да те покани да пресечеш – просто тръгваш , а тяхна (на мотористите) грижа е да те опазят”. Бих добавила – ако могат. Оказа се прав човекът и вече не чаках до припадък, а смело се мятах сред ужасяващата навалица от хвърчащи във всички посоки виетнамци върху колела.  На всичкото отгоре на тази малка площ се движат  5 милиона мотопеди, 3 милиона леки автомобили и неизвестно колко велосипеди. Обичайна гледка е цяло семейство накачулено върху мотопеда- бащата управлява, а майката, двете хлапета, че и бабата са закрепени някак отзад и а-ха да се изръсят на някой завой.  Велосипедът , наред с мотопеда, също е не по-малко важно транспортно средство. С него  пренасят какво ли не, например огромен гардероб, или цветята от цял цветарски магазин. Такситата са евтини, но и тук има “копърки”, които ужасно лъжат в цените и отвън не можеш да ги различиш от официалните.

 

 

 Ханой, Виетнам

 

 

Ханой е интересен , приятен град,

на моменти изглежда като че ли вехт и старомоден, но всъщност е привлекателен с романтичните си къщи във френски колониален стил. Фасадите на повечето сгради са много тесни, боядисани са в различни цветове и имат ажурени балкончета.

Ханой, Hoàn Kiếm, Hanoi, Виетнам

 

 

Гордостта на града е катедралата, по подобие на Нотр Дам в Париж, а символът на Ханой е пагодата на един крак, която  мен никак  не ме впечатли.

Катедралата в Ханой, Виетнам

Катедралата

Столичани се гордеят с красивите си езера и разбира се с мавзолея и с музея на Хо Ши Мин. Опашки от смирени ученици се вият на огромната поляна пред мавзолея и чакането  продължава с часове.

Мотопеди – Ханой, Виетнам

Трафикът вграда

 

 

Независимо от хаотичното движение на хилядите хора и мотопеди,

градът изглежда  приятно шарен, бъбрив и интересен.

Обичайна гледка са уличните търговци – съвсем в реда на нещата например е да се продават няколко къса кърваво месо върху  парче от вестник  на самия тротоар. Или пет-шест франзели в едно мърляво панерче , сложено на земята.  Изобщо в Ханой улицата си има собствен живот и някакви свои неписани (най-вероятно)  правила. На тротоара, отново върху вестник, едно момиче  изсипа купчина стари дрехи, но явно всички приеха това за абсолютно нормално и започнаха смело да ровят. А само на два метра от тези вехтории блестеше витрината на магазин за маркови чанти с цени от 120 евро нагоре.

Ресторант в Ханой, Виетнам

това са масовите ресторанти

Много ми бяха интересни местата за хранене.

Няма как да ги нарека ресторанти, защото много често те представляват една скована от криви дъски “масичка”, на която са подредени някакви напитки , до нея върху котлон ври гигантска тенджера с някаква храна, почти сигурно е, че е супата Pho, и няколко чевръсти слаби виетнамки   режат, пържат в огромни тигани, варят, готвят всевъзможни ароматни манджи.

Пилета – Ханой, Виетнам

пилетата направо на улицата

 

Наоколо едно върху друго са наслагани малки,  направо миниатюрни, пластмасови столчета. Клиентите на импровизираната…. да я наречем закусвалня, си вземат столче от високата камара, слагат го където им падне , вадят торба със семки и почва купонът. Ядат, пият, бъбрят си и се забавляват истински. Да им завиди човек.

Ресторант в Ханой, Виетнам

Ето това са масовите заведения - как седят на тези столчета , не знам, те са като за кукли. А това долу са семки, които след няколко часа ще са огромни камари

 

 

Вечер тротоарите  са засипани с купища остатъци от семко-угощението. Това мивки, кухни, оборудване – забрави. Всичко се мие в пластмасови легени, естествено – направо на улицата. Аз не посмях да ям на тези места, но исках на всяка цена да опитам супата Pho. Предпочетох хотелския ресторант . Прекрасна е, наистина, тази прословута виетнамска супа. Е, в хотела цената й беше точно 10 пъти по-висока.

Барче за напитки – Ханой, Виетнам

това е барче, за напитки

 

Оказа се, че в Ханой чужденците предпочитат няколкото почти истински ресторанта, като за бели хора, както се казва. Но там и цените са европейски,  горе долу като в Париж. За обикновения  виетнамец е абсолютно невъзможно да влезе в такива заведения. Но , не знам кой поред, Нгуен ми каза: “Във Виетнам има много богати бизнесмени, които не си знаят парите, живеят в луксозни къщи и обикалят света.”

Плод- зеленчук на улицата – Ханой, Виетнам

Туристите са около 5 милиона  годишно за цял Виетнам. Повечето от тях   не приемат факта, че

виетнамците ядат кучета

Около 30 % от хората са любители на  тази храна, която приготвят по няколко различни начина. Кучетата за ядене са  от две породи и се отглеждат в специални ферми в провинцията. Кучешко месо се продава в отбрани магазини и се сервира в определени ресторанти.

Виетнамската кухня като цяло е изключително вкусна

и е смесица от индийски, китайски, тайландски и малко френски рецепти и стилове. Оризът е основна храна, заедно с богатството от плодове и зеленчуци , което най-вероятно има пряко отношение към високата продължителност на живота – над 70 години. Страната е един от най-големите консуматори на ориз в света и втора по изност на този продукт. Забелязх, че добавят голямо количество кашу в салатите и в ястията, но явно това е нормално за най-големият износител на този вид ядки.

Ресторант в Ханой, Виетнам

ето това е масов ресторант. В такива по цял ден ядат милиони виетнамци. И са радостни и засмени. И им е вкусно

Разхождах се из ханойските улици и не можех да се наситя на интересните картини, които се разкриваха пред очите ми. Съвсем нормално е например да разположиш фризъорския си “салон” , или бръснарницата до някое улично дърво, на което на  пирон виси огледало, а клиентите търпеливо чакат реда си да седнат на стола пред  коафъора с ръждясалата ножица.

Фризьорски салон на улицата - Ханой, Виетнам

ето на това се казва фризьорски салон!!!

Любопитни са и антикварните магазинчета, от които за жълти стотинки можеш да купиш уникални предмети. Е, колко са “уникални” може понякога да се спори, но важното е, че много разгорещено се мъчат да те убедят в “автентичността “ им.

Виетнамците са симпатични, тихи и усмихнати хора.

Създават усещането за трудолюбив и спокоен народ. Жените са наистина изящни и в по-голямата си част – красиви, особено, ако са облечени в тяхното традиционно облекло –              – бял копринен панталон и цветна туника, дълга до глезените с две дълбоки цепки отстрани.  Обичайна все още е и познатата ни гледка – типичната виетнамска сламена шапка на главата, а на рамо – “кобилицата” с двата огромни, препълнени  коша, под тежестта на които крехката виетнамка се движи леко и грациозно със ситни безшумни стъпки.

Една от най-интересните забележителности в страната е

заливът Халонг

Това  изумително красиво място се намира   в Южно китайско море .  В  къщи, монтирани  върху понтони, живеят потомствени фамилии, които се изхранват от търговия с плодове и риба. Заливът е сред най-удивителните творения на природата , в който се издигат от дълбините около 3 000 острова и скални образувания.

Залив Халонг, Виетнам

 

Загадъчни и магнетични, пейзажите се редуват , оставяйки усещането  за нереалност. Стотици корабчета кръстосват между морските скали, а туристите снимат като луди. Някои от островите са превърнати в машини за пари – с хотелчета и спа центрове те привличат хиляди туристи, жадни за приключения.

Залив Халонг, Виетнам

Японците например са луди за такова преживяване. Туристическите корабчета усилено “работят” за хората от понтонните къщи – спират на няколко места насред залива и тогава започва “нашествието” от малките плоски лодки, които са отрупани с плодове и зеленчуци, аранжирани по най-прекрасния начин, за да те пленят с красотата си от цветове и да те накарат да си купиш. Разбира се щедро ти дават да опиташ от всеки плод, който пожелаеш. Деца по на 6-7 години сами управляват тези лодки и въртят търговията.

Залив Халонг, Виетнам

Живот над водата – Залив Халонг, Виетнам

Залив Халонг, Виетнам

 

Поредният Нгуен ми обяснява, че хората от понтонните къщи прекарват целия си живот сред водата – тук се раждат, тук се женят, тук умират – казва той. Веднъж седмично цистерни ги снабдяват с питейна вода. От съвсем ранна възраст тези хора са заети с улов на риба и търговия с плодове и зеленчуци.  Всички те живеят в един воден свят като на кино. Или поне на нас така ни изглежда. Но ако не са туристите, не е ясно какъв би бил животът им.

 

 

 

Пещера в залива Халонг, Виетнам

Пещера в залива Халонг, Виетнам

 

 

В екскурзията, която предпочетох  с корабче из залива, влизаше посещение на пещера на един от островите. Преживяването беше невероятно. Била съм в много пещери, но тази наистина беше уникално красива – осветена по специален начин , тя разкриваше неповторими гледки и бях готова да се обзаложа, че разстоянието от близо километър   сме го минали за десет минути,   времето беше спряло пред толкова красота.

 

Автор: Искра Койнова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Виетнам – на картата:

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) 4

При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)

Не мисля, че някога Истанбул ще ни омръзне – днес наш водач там ще бъде Пипилотка, на която пожелавам здраве и кураж! Приятно четене:

При комшиите на гости

Истанбул на Нова година

Хайде! Позабавих се, но вече съм готова да тръгваме! Събирайте багажа, но не много. Отиваме наблизо – в Истанбул!

Не знам за вас, но аз за първи път отивах в страна от „Ориента”. Хванахме рейса през нощта и като изключим слизането за проверка на границата, тихо и кротко си спах на седалката докато Емил не ме събуди с новината, че влизаме в Истанбул. И какво видях първо?

Турско знаме

Знаме

Много знамена, огромни, яркочервени и като от коприна да се веят така хипнотизиращо на изграващото слънце, че свят ти се завива. В сутрешната мараня изглеждаха толкова вълшебни, че изведнъж си казваш:
„Брей, чак да ти се прище да умреш за такова знаме!” Пълно зомбиране.

По първоначално четене за това, къде какво има за гледане в Истанбул си бяхме запазили хотел до историческия квартал Султанахмет (от другата страна на Златния рог е по-търговската част, но за нея тук няма да прочетете много).
Късно се сетихме, че може да изкараме новогодишните празници в Истанбул, за това хотелът ни беше в друг квартал – Фатих (40 евро за стая на вечер с включена закуска и wi-fi) .Но то и това не е много, само 40 минути пеша или няколко минути с трамвая, който е с жетонче, което се купува за лира и петдесет. Ако планирате по отрано, можете да си намерите и по-евтини хотели, направо в сърцето на Султанахмет.

Четете по–нататък>>>

Река Волга – Самара, Русия 25

Самара – най-ужасното пътуване

Днес ще направим едно пътешествие към Русия – но не Русия на лъскавите столици, не Русия на непомерното петролно-газово богатство, а нормалната, обикновена Русия – тази, която можем да намерим в град Самара на...