окт. 09 2009
Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(11): Улан Батор, Монголия
Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в пътя към Улан Батор в Монголия.
Днес ще разгледаме столицата на Монголия – Улан Батор
Приятно четене:
Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)
част единайсета:
Улан Батор, Монголия
На закуска слизам с тетрадката си и написвам две страници със задачи за престоя си в Монголия. Повечето са свързани с довършването на уебсайта. Скоро всичко трябва да заработи и то да заработи добре, or else… Като начало трябва да довърша почти готовата галерия, след което да преправя основната страница и да захвана страницата със спонсорите, която трябваше да е готова отдавна. Разбирам, че престоят ми тук ще е последният шанс да поработя нормално преди Владивосток, дори преди… преди където ще отида след Япония, за да чакам мотора си да доплува при мен. Където и да е това. Което означава, че поне месец, месец и половина няма да имам възможност да работя сериозно по сайта, а за да може изобщо някой да свърши някаква работа по него, първо аз трябва да направя дизайна на нещото… А на мен това не ми е единствената задача. Сега имам възможност да свърша всичко или поне голяма част от нещата, и ако това ми коства да видя като хората Монголия – so be it. Ще съжалявам друг път, когато имам време и енергия за това.
Получавам СМС – телефонът ми писука сравнително рядко напоследък. Алекс Рюмин е – руският велопътешествен-ик, с когото съм се запознал преди две седмици на брега на река Катунь в Алтай, Русия. „Видях на сайта ти, че си някъде в Монголия. Аз съм в Улан Батор. Да се срещнем ако си тук.“ Страхотно! Не мога да повярвам, че Алекс е изминал цялото това разстояние за толкова кратко време, или може би аз съм го изминал за много – няма значение. Разменяме си няколко съобщения, разбирайки се къде да се видим. Аз нямам абсолютно никаква представа как изглежда Улан Батор и само смътна идея в коя посока е центърът. Алекс е тук от ден, някъде в центъра има католическа църква, пред която трябва да се срещнем след час. Кръстът се вижда от далече.
Няма кръст, няма и църква. Няма и англо-или-руско-говорящи монголци, въпреки че съм си пробвал късмета с десетина. Бързо вървя по главната улица в посока центъра, от време на време спирайки, само колкото да попитам някого. Пред руското посолство, което ще се усетя, че ми трябва за да си изкарам руската виза чак по-късно, получавам съобщение от Алекс, че се е объркал и църквата е далеч от центъра. Да се срещнем на голямата сграда с форма на платно. Голямата сграда с форма на платно е точно пред мен – модерна сграда с огледални стъкла, вижда се кажи речи от всяка точка на града. Идеален ориентир.