Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в пътя към Улан Батор в Монголия.

Днес ще разгледаме столицата на Монголия – Улан Батор

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част единайсета:

Улан Батор, Монголия

На закуска слизам с тетрадката си и написвам две страници със задачи за престоя си в Монголия. Повечето са свързани с довършването на уебсайта. Скоро всичко трябва да заработи и то да заработи добре, or else… Като начало трябва да довърша почти готовата галерия, след което да преправя основната страница и да захвана страницата със спонсорите, която трябваше да е готова отдавна. Разбирам, че престоят ми тук ще е последният шанс да поработя нормално преди Владивосток, дори преди… преди където ще отида след Япония, за да чакам мотора си да доплува при мен. Където и да е това. Което означава, че поне месец, месец и половина няма да имам възможност да работя сериозно по сайта, а за да може изобщо някой да свърши някаква работа по него, първо аз трябва да направя дизайна на нещото… А на мен това не ми е единствената задача. Сега имам възможност да свърша всичко или поне голяма част от нещата, и ако това ми коства да видя като хората Монголия – so be it. Ще съжалявам друг път, когато имам време и енергия за това.

Получавам СМС – телефонът ми писука сравнително рядко напоследък. Алекс Рюмин е – руският велопътешествен-ик, с когото съм се запознал преди две седмици на брега на река Катунь в Алтай, Русия. „Видях на сайта ти, че си някъде в Монголия. Аз съм в Улан Батор. Да се срещнем ако си тук.“ Страхотно! Не мога да повярвам, че Алекс е изминал цялото това разстояние за толкова кратко време, или може би аз съм го изминал за много – няма значение. Разменяме си няколко съобщения, разбирайки се къде да се видим. Аз нямам абсолютно никаква представа как изглежда Улан Батор и само смътна идея в коя посока е центърът. Алекс е тук от ден, някъде в центъра има католическа църква, пред която трябва да се срещнем след час. Кръстът се вижда от далече.

Няма кръст, няма и църква. Няма и англо-или-руско-говорящи монголци, въпреки че съм си пробвал късмета с десетина. Бързо вървя по главната улица в посока центъра, от време на време спирайки, само колкото да попитам някого. Пред руското посолство, което ще се усетя, че ми трябва за да си изкарам руската виза чак по-късно, получавам съобщение от Алекс, че се е объркал и църквата е далеч от центъра. Да се срещнем на голямата сграда с форма на платно. Голямата сграда с форма на платно е точно пред мен – модерна сграда с огледални стъкла, вижда се кажи речи от всяка точка на града. Идеален ориентир.

Четете по-нататък>>>

Tags: гара, Монголия, руска виза, Улан Батор, хостел

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в нейде в Казахстан

Днес продължаваме към Монголия.

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част десета:

През Русия към Монголия

Имам половин час да пресека границата. Обяснявам го на портала, докато момчето ме разпитва за пътуването ми и ми връчва необходимото картонче. Карам накъдето ме е насочил и паркирам пред навеса. Абсолютно никой не се приближава към мен, за да ми поиска документите. Отстрани има голяма сграда, която свети, и в прозорците се виждат хора на опашка.

Влизам.

Попълват някакви декларации, оглеждам се и търся къде да дам паспорта си за паспортния контрол. Някой от опашката ми казва, че трябва да го направя на друго гише, от другата стана на залата. До там няма път през този вход — трябва да изляза навън. Навън, върху другият вход, пише „влизащи в страната“, което значи, че не е правилният… Връщам се назад. Към мен се приближава митничар — казва ми да докарам мотора тук, за да го погледне и ми взима документите. „Кога ти изтича визата…“ — казва намръщено, гледайки в паспорта. Отговарям, че на девети. „Ако беше закъснял само с малко, щяхме да те задържим…“ — казва.

Не го разпитвам за подробности — имам още двайсет минути да мина границата. Негов колега ми обяснява, че трябва да попълня три декларации, с които да мина транспортен контрол, да се върна при тях, за да проверят мотора, и тогава да отида на паспортен контрол. Налага се да ми го обясни пак, защото явно мозъкът ми е прегрял от напрежението. Влизам в сградата и попълвам всичко, както никога не съм попълвал досега. Трите декларации са готови и не след дълго ми ги подпечатват. Момчетата на митническия контрол се бавят, въпреки, че единият ми е дал химикала си да попълня декларацията и знаят, че нямам време. Отварям всички куфари един по един и им показвам какво има вътре. Накрая, талончето е подпечатано и аз тичам към паспортния. В гишето няма никого. Митничарят, който минава оттам ми казва да изчакам — след пет минути някакъв друг митничар небрежно се приближава и спира до мен — не знам дали е от паспортния контрол. Пита ме дали съм „байкер“, откъде съм и накъде отивам и прочее — обяснявам му, казвам му и за изтичащата виза. „Ела с мен“ — казва, и ме води на съвсем друго гише, където с друг колега продължават разпита без да бързат — как трябва да мина, не съм бил в правилната посока, през Монголия нямало да стане…

Накрая стигаме до визата, казват на хората преди мен да изчакат и подпечатват талончето за последен път. Свободен съм да изляза от Казахстан без никой никъде да ме задържа, прибира, арестува или глобява, а само след десет минути нямаше да бъда… Когато си тръгвам, първият митничар ми подарява химикалката си за спомен.

Четете по-нататък>>>

Tags: Монголия, мотор, околосветско пътешествие, Русия, Улан Батор