Archive for the tag 'уикенд'

авг. 11 2009

Уикенд на остров Гьокчеада

Хайде на къмпинг! Днес ще отскочим до нашумелия в последно време остров Гьочкеада в Бяло море. До там ще се разходим заедно с Ицо и двете му очарователни спътнички. Приятно четене:

Уикенд на остров Гьокчеада

Уикенд от три дена на море не е за изпускане. Общо взето не можахме да убедим никой друг да дойде (всъщност само Софито се нави, но пътуването пропадна по други причини), но все пак с Нина решихме да отидем до Гьокчеада (Имброс от гръцки) за три дена.

Тръгнахме в петък вечерта около 21 часа с намерението да хванем първия ферибот от Кабатепе в 8 сутринта. Покрай сестрата на Нина, бяхме замъкнали доста неща за нея и другите от острова. Почти в последния момент разбрах, че ще возим и едно дете до там. Първо малко се притесних за отговорността, но „детето“ се оказа един 14 годишен тинейджър, който беше по-едър от мен. Както и да е, взехме го от Бяла река и си продължихме по пътя. А пътя всъщност не е толкова малко. Особено през нощта, със спирания и не дълъг престой на границите ни отне 7 часа. Пристигнахме на мястото, където тръгва ферибота в 4:30. Пред нас вече имаше 2—3 коли. Ние се наредихме и пробвахме да заспим, но в колата не може да се каже че успяхме. Първия опит за наспиване — неуспешен.

Фериботът от Кабатепе до Гьокчеада

пътува близо два часа (на нас все ни се случи малкия ферибот:() и бяхме на острова към 10 сутринта. Цената на ферибота също ми се стори много приемлива (поне в сравнение, с тази, която плащахме в Гърция до Самотраки) — 20 лири за кола (около 18 лева), и не се плаща отделно за хората вътре.

Първата весела случка на острова беше,

когато решихме да си купим бира за добре дошли. Всъщност Нина ми разказа историята как като е взела двете бири и казала да ги отворят, продавача веднага взел един вестник, разкъсал го на две и със перфектни движения на дюнерджия е увил двете бутилки във вестника (за да не се движим по улиците и да пием), след което ги е отворил. Всичко това с наведен поглед надолу без да я поглежда. Просто ей това се казва обслужване.

Стигнахме до плажа със сърф училищата, където беше сестрата на Нина. Там наистина се убедих, че на този остров ходят само българи. Въобще през цялото време на моменти съвсем изключвах, че не съм в България. Общо взето на плажа имаше толкова пловдивски коли, колкото и турски. Е, по по другите плажове си имаше доста турци, особено дошли за уикенда.

Четете по-нататък>>>

One response so far

авг. 03 2009

Уикенд в Сърбия

Днес отново ще избягаме за уикенда от града и ще тръгнем на кратък уикенд в съседна Сърбия. Има доста снимки — виждате тези, които ми се струват най-илюстративни. Към останалите снимки водят актвините линкове в текста.

Приятно четене:

Уикенд в Сърбия

Най- после ми остана малко време да драсна някой ред за пътуването ни. Който не се включи заради прогнозите за времето може само да съжалява капка дъжд не ни капна, а и на Дунава си беше 17 — 20 градуса. Събрахме се няколко мотора на Шел-а в уречения час.

и потеглихме стегнато не след дълго бяхме на границата, кратка спирка за смяна на пари

Следващата спирка беше нейде дето започва магистралата за Белград край Ниш.

От там слязохме на дясно за Зайчар, и хванахме по много красив път през планините които не бяха много високи но пък доста живописни. Пътя беше приличен без дупки леко неравен и с кръпки но поне нямаше дупки за разлика от нашия път Юндола — Банско за който писах в предишната ми история в картинки. Стигнахме до Зайчар.

Там се разделихме с Ivo_MP който се отправи за БГ останалата група продължи.
Подкарахме през много приятно пътче наподобяващо това като в Рибарица през гори и поля много спретнато и хората обработват земята на всякъде — не като при нас, млади стари — мижави села, но си бачкаха хората и ни се радваха много.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

юли 25 2008

Възрожденско през зимата: Копривщица

Копривщица през зимата

Как да е добрахме се до самата Копривщица, без много лутане намерихме мястото, където щяхме да спим – Бащин кът, много хубаво местенце, топличко, чистичко, хората са много мили, а внукът им е от „наш’те“ – кубинките, камуфлажа и тениска на не помня коя група. Ще вметна за лутането, че Копривщица се оказа осеяна с табели, табелчици и табелченцета. На всеки ъгъл по няколко, водещи на различни места, я към някой музей, я към някой хотел или някоя механа. 98% са дървени, другите 2% се правят на дървени. Въобще шанса да се заблуди човек търсейки определено място е по-малък от нулев, ходиш по табелките и рано или късно ще пристигнеш.

6 коментара

« Newer Entries - Older Entries »