Archive for the tag 'търговска улица'

май 09 2012

Германия: Кьолн и Бон. 67 години по-късно.

На днешния Ден на Европа някъде ще организират банкети, другаде – паради. Ние обаче днес ще видим, какво прави днешна Германия – 67 години по-късно. И ако се чудите защо имат успехи, ето защо:

 „Среди всех отменно трудолюбивы были немцы. Всех бесповоротнее они отрубили свою прошлую жизнь… Они стали устраиваться не до первой амнистии, не до первой царской милости, а — навсегда. Сосланные в 41-м году наголй, но рачительные и неутомимые, они не упали духом, а принялись и здесь так же методично, разумно трудиться. Где на земле такая пустыня, которую немцы не могли бы превратить в цветущий край? Не зря говорили в прежней России: немец что верба, куда ни ткни, тут и принялся. На шахтах ли, в МТС, в совхозах не могли начальники нахвалиться немцами — лучших работников у них не было. К 50-м годам у немцев были — среди остальных ссыльных, а часто и местных — самые прочные, просторные и чистые дома; самые крупные свиньи; самые молочные коровы. А дочери их росли завидными невестами не только по достатку родителей, но — среди распущенности прилагерного мира — по чистоте и строгости нравов.“ (Солженицин, Архипелаг Гулаг

А сега, приятно четене:

 

Германия: Кьолн и Бон.

67 години по-късно.

Когато за първи път кацнах на летище  Кьолн/Бон, започнах мисля за двата града като за един. Вярно е, че те са много близо един до друг, но все пак са си различни. И не, както ми казаха, че Кьолн бил много красив, а в Бон нямало какво толкова да е види. Може би настина да липсват много забележителности, но и той си има своето очарование и то не по-малко от Кьолн. Преди месец имах възможността да се разходя из двата града  и да ги усетя, макар и малко.

Парк в Бон, Германия

Парк в Бон

 

 

 

Първият ден от краткия ми престой моята приятелка ме заведе в

Кьолн

на разходка и разбира се да видя

катедралата Св. Св. Петър и Мария

Преди 4 години беше затворена, но сега успях да я разгледам и от вътре – огромна и просторна, тя е втората по височина в света и най- високата в Европа. Иначе – катедрала като катедрала, има 2 много големи органа, място където се палят свещи (от тези чаенитие, по които си падат католиците), олтар и всичко, както си му е реда. Обаче най- много се изкефих на катеренето в една от кулите. Стигнахме почти върха след 533 стъпала! Вътре тясно, стъпалата също, слизащите едвам се разминават с качващитесе. И така завой след завой, след завой, да ти се завие свят, а и аз каквато съм клаустрофобична…. Добре че имаше малки тераски за почивка от време на време. Както каза Ина: „ Всеки път, когато идвам тук, то е предимно заради адреналина в кулата и чак после заради гледката”. А гледката си заслужава – целият град, Рейн, мостовете, все едно гледам Пловдив от Небет тепе! (стига бе! В Пловдив няма железопътен мост 😉 – бел.Ст.)

Кьолнска катедрала

Кьолнската катедралата и мостът Хоенцолерн

 

 

 

Кьолн – гледката от върха на катедралата

Кьолн – гледката от върха на катедралата

 

Преди да стигнем до катедралата минахме по

моста на любовта

Всъщност това е железопътният мост, но по решетките отстрани са закачени любовни катинари – малки, големи, цветни. Влюбените са си изписали имената, както и датата на тяхната сватба, запознанство или пък деня, в който са „заключили любовта си”. Дори имаше младоженци, които се снимаха пред множеството катинари.

Катинарите в Кьолн

Катинарите

Младоженци – Кьолн, Германия

Усмихнати младоженци

 

 

 

Та след любовните и височинни емоции се разходихме по централните търговски улички на Кьолн. Имаше тълпа навсякъде – и в магазините и по улиците. Не пропуснахме да си хапнем от традиционните картофки с горчица, както и да се подсладим в една френска сладкарница. Сладкарница, ама сладкарница – то не бяха торти, пайове, кремове, да се чудиш какво да избереш! И като за финал на чудесния ден срещнахме

група момичета, които очевидно празнуваха моминско парти

Едната, булката, имаше воал на главата и кошница в ръка. В Германия имат интересна традиция – приятелките на булката купуват разни джунджурии – дъвки, бонбони, близалки, дрънкулки, презервативи и още куп други дреболии и ги дават на младоженката да ги продава, после отиват и изпиват парите в някой бар. И така, докато се опитвах да снимам момичетата, едната ме забеляза и се насочи срещу мен, крещейки нещо на немски. Аз чак се стресирах, викам си сега сигурно мрънка, че ги снимам и взех да хълцам, а тя искала да си купя нещо. И така след малко пазарлък се сдобих с кондом за едно евро. И те доволни и аз.

Schildergasse или търговската улица – Кьолн, Германия

Schildergasse или търговската улица

Не може без улични музиканти – Кьолн, Германия

Не може без улични музиканти

Девойките вече са ме фокусирали – Кьолн, Германия

Девойките вече са ме фокусирали

 

 

 

Следващия ден прекарахме в

Бон,

столицата на „Федерална Република Германия”. Почти нищо не е останало в града след като столицата се връща в Берлин, освен централата на ООН и Дойче пост. Но въпреки всичко градът е красив и една от причините е, разбира се, Рейн, нещо което не може да бъде променено. Сутринта се разходихме из центъра,старите сгради, Общината, църквата Мюнстер и едноименният площад, в чиито център се намира статуята на Бетовен. Всички местни са много горди, защото въпреки, че е живял във Виена,

Бетовен е роден в Бон

Минахме покрай ботаническата градина и чудния парк около нея, както и дворецът Попелсдорф, където се организрат множество концерти. Това което ми направи много силно впчеатление беше една стъклена кабина на една от централните алеи, която беше пълна с книги. Не е заключена и спокойно можеш да си вземеш книга, да я прочетеш и след това да я върнеш. И си стоеше така, непокътната – няма счупени стъкла, няма ограбени книги, нещо което не виждам как би оцеляло у нас.

Малката библиотека в парка, Бон

Малката библиотека в парка

Из центъра на Бон, Германия

Из центъра на Бон

Бетовен – Из центъра на Бон

Паметникът на Бетовен

 

 

 

Целия следобед изкарахме на колелото, не ми се беше случвало от години. И въпреки, че задните части ме боляха от седемчасовия престой на седалката, това беше един прекрасен слънчев ден в приятна компания, свобода и релакс. Ина ме прекара през огромния парк на Рейн, където ядохме сладолед и разгледахме японската градина. И така покрай реката, покрай реката стигнахме до градчето Кьонингсвинтер. Само за две минути пресякохме реката с един ферибот и после пеша се изкачихме до близкия замък.

Замъкът Драхенбург

е построен в края на 19 –ти век от богат барон, който обаче никога не е живял в него. Мястото е много красиво с гледка към Бон, има и ресторант и могат да се организират сватбени тържества. На слизане видяхме, че има фуникуляр, който води надолу към града и решихме да се повозим. Добре, обаче, момчето вика 7 евро на калпак. Ха, не си познал, бе момко – 15 минути пеш надолу срещу седем евро. И аха да си ходим и той вика: „Хайде, качвайте се без пари!” и ни намига. Е как да откаже човек на такава оферта!

Schloss Drachenburg, 53639 Königswinter, Германия

 

И така, след този екстремен за мен ден завършихме с навиване на суши – много приятно занимание.

Японската градина, Бон

Японската градина

Замъкът Драхенбург, Бон

Замъкът Драхенбург

Рейн от замъка Драхенбург, Бон

гледка от замъка към Бон

 

 

 

Радвам се, че спонтанно реших да направя този двудневен трип и благодаря на Ина за това! За първи път не бях подготвена за забележителности и се чувстрвах като истински пътешественик с един чудесен гид. Ето и още малко снимки от скромното пътуване.

Един от прозорците на Кьолнската катедрала, Кьолн

Един от прозорците на катедралата

Група момичета на моминско парти, – Кьолн, Германия

Още една група момичета на моминско парти

Бон, дворецът Попелсдорф

Бон, дворецът Попелсдорф

Интересно изкуство в центъра на Бон

Интересно изкуство в центъра на Бон

Драхенбург, Бон

Ето тук се возихме безплатно!

Уличка в градчето Koenigswinter, Германия

Уличка в градчето Koenigswinter

Край Рейн

Край реката

Суши в Германия

И все пак - суши-творението!

 

 

 

 Автор: Мира Зрънчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

5 коментара

ян. 24 2012

Пътуване до Индия (1): Бангалор

Започваме едно пътуване из Индия. Жоро ще започне с Бангалор, после ще мине и из други места на един велик субконтинент.

 

Приятно четене:

 

Пътуване до Индия

част първа:

Бангалор

 

Знаете че много обичам да пътувам. Затова мисля че съдбата беше много благосклонна към мен като ми позволи да пътувам по света. Но толкова далеч (в буквален и преносен смисъл) досега не бях стигал. Да, ходил съм на места отдалечени географски повече от родния ми Пловдив в сравнение с Индия. Но културното и духовно разстояние което трябваше да измина до нея не може да се сравни със никое от досегашните ми пътувания.

Затова смятам че е много важно да запиша впечатленията си докато са още пресни (започвайки сега, от хотелската ми стая в Бангалор) за да изпусна колкото се може по-малко от това сериозно и много интересно за мен пътуване.

Всеки е чувал и чел много за Индия. Пък и за Изтока въобще. Така че е неизбежно че всеки има някаква предварителна представа за страната. Къде добра, къде лоша, къде възторжена, къде яростна. Единственото което не съм видял досега когато се спомене Индия е безразличие. И това според мен е ключа към възприемането на този свят (Индия според мен е много повече от това което може да се наблъска в понятието държава. Затова „свят“ май е по-добро). Комбинирайте тази експлозия от много цветни и различни неща с наличието на добри приятели с които да споделите пътуването си и ще получите идеалната рецепта за правилно възприемане на Индия. Особено когато тези приятели включват хора и от Изтока и от Запада.

Тук-тук, Бангалор, Индия

Тук-тук

Но нека да започнем от началото с малко факти. Оказа се, че

няма прости неща в Индийските посолства:

всичко е сложно, на много стъпки и изисква много усилия. Аз кандидатствах за бизнес виза. Бихте предположили че покана от Индийска компания, самолетен билет и хотелска резервация ще са достатъчни ? Да, ама не и според сайта на Индийското посолство в София. Трябва ви и препоръка от Българска компания, 2 снимки (wtf?!) и молба по образец. И това всичко при положение че плащате двойна цена за административно обслужване сравнена с Американската виза. И освен това се абонирате за 2 разходки до посолството: една, за да си занесете документите и друга, за да си вземете паспорта с визата (не може нито по пощата, нито в същия ден). И трябва много да внимавате планираните ви визити до посолството да не съвпаднат с някой от безкрайните празници в Индия. Иначе тогава се разхождате два пъти.

След това

трябва да решите какво да правите с ваксините

Няма задължителни, но е МНОГО добра идея да отидете да се консултирате в кабинета по тропична медицина в ХЕИ София. За жалост това е единствения такъв кабинет в страната. Дори и във втория по големина български град (Пловдив) няма такъв. Та ето ви още един приятен повод да посетите скъпата ни столица.

След като докторите в кабинета ви уплашат достатъчно, трябва да решите до къде да стигнете с предпазните мерки, които те препоръчват. Аз направих ваксините за хепатит А и Б и за коремен тиф. Индия е маларична зона според СЗО, но след кратка консулатция с индийските колеги реших, че дългите ръкави и репелента ще свършат работа.

След това ви трябва план. Колкото по-подробен, толкова по-добре.

Аз реших след официалната част на командировката в Бангалор да отскоча да Делхи за няколко дни. От там може относително лесно (надявам се) да се стигне до Агра (и Тадж Махал). Джайпур (последната част от класическия северно-индийски триъгълник) също не е далеч, но с дните които си бях отделил, ако се бях полакомил да отида и до Джайпур, щеше да ми остане по 1 ден за град. А това НЕ е достатъчно (според мен).

Резервирайте хотелите и пътуванията рано и чрез агенции базирани извън Индия. Аз ползвах LastMinute.com и hotels.com. Индийските сайтове не винаги приемат чужди кредитни карти.

Стигнах до идеята след Бангалор да преспя една вечер в Агра и 2 вечери в Делхи. И след това да си хвана пътя за в къщи. За радост любимата ми авиокомпания (луфтханза) имаше много добра оферта за полет пристигащ в Бангалор и отлитащ от Делхи. Това ми спести обратния полет Делхи Бангалор и деня който трябваше да загубя за него.

Горещо ви препоръчвам Луфтханза.

Това е компанията с която съм имал най-малко приключения. А съм пътувал най-много с нея. Човек винаги може да разчита че ще попадне на стандарт на обслужване, няма да му потулят багажа и ще го закарат закъдето е тръгнал и ще го върнат обратно. Вежливо, делово, по немски. Това е може би най-големия комплимент за една авиокомпания.

В случая с Индия се получава малък абсурд : летиш 2 часа до Франкфурт, прекачваш се и летиш обратно над България на път за Индия. Ама това са чудесата на глобалната икономика.

Полетът беше както и очаквах= : приятно анонимен и лишен от преживявания. Успях да си взема интерсна книга от книжарницата. Шантарам. Стори ми се добро въведение към живота в Индия по описанието. Автора малко прекалява с лиричните отклонения, но иначе кингата е много добра. Ще си я дочета на върщане (600 стр. е).

Луфханза лети до Индия със същите Боинги с които лети до Америка. Но с предишното им издание. Самолетите са доста по-старички, поне като оборудване на кабините. Както обикновено при дълги полети в туристическа класа препоръчвам седалка до пътеката. По възможност в реда в който има само по 2 седалки. Това почти ви гарантира място където да си опънете краката. Храната беше добра както винаги. Задължително пробвайте индийското от менюто на Луфханза. Всъщност при всеки по-дълъг полет те предлагат типично немска (?) храна и и нещо свързано с дестинацията към която летите. Обикновено локалния вариант е по-добър. Или поне аз смятам така.

 

Офис - сграда – Бангалор, Индия

Както и очаквах след 8 часа без особени перипетии кацнахме в

Бангалор

Но контакта ми с местната култура започна още на борда. Съседа ми по седалка се оказа доста бъбрив млад човек, работещ за Bosch. Но пък успях да получа отговори на някои практически въпроси от рода на как да изтегля пари от летището и какво да правя и да не правя. Изглежда всички индийци са сериозно загрижени да не би родината им да направи лошо впечатление на чужденците. Затова обикновено са пълни с разумни съвети : прави това, не прави онова. Често дори в ущърб на държавата и на сънародниците им. Примерно получих огромен набор от съвети да се пазя от номерата на таксистите и туктукаджиите. А и от трафика по принцип. Ами да ви кажа след като го видях на място не мисля че е чак толкова различен от това което имаме в България. Или в Истанбул примерно. Така че може би трябва да не взимате всички „разумни“ съвети за чиста истина и да проверите сами за себе си. Защото екстраполацията на всички тези разумни съвети е да си седите в къщи. А това не е много вълнуващо обикновено. 🙂

Та ето ме пак (след поредното лирично отклонение 😉 ) на

летището в Бангалор

Летище като всяко друго. Но с една разлика. Заради един добър съвет който реших че е разумно да следвам. Реших да не пия вода от чешмата. Само бутилирана. Та затова беше леко различно и не можах да си спазя обичая да си набавя изгубените течностти веднага след кацането. Покрай опашката за паспортен контрол имаше странно изглеждащи големи каменни статуи !

Багажа ми си беше там (в чистак новата чанта-карета на Найки която успях да намеря в Пловдив за 70 лв). Така че след 3-кратна проверка на документите и декларацията с която Луфтханза любезно ни снабдиха на борда излязохме от летището.

Бангалор, Карнатака, Индия

 

Там се сблъскахме с

първия Индийски феномен: човешкия труд е много евтин.

И понякога честно това идва в повече. Особено в сферата на услугите.  Не че е лошо че хотела предлага безплатен превоз. Но като видите 100-ната човека с табелки чакащи на изхода ще разберете какво имам предид. По другите летища съм виждал максимум 40-на табелки след кацане на презокеански самолет. Тук бяха сигурно 400. Само за нас 4-мата бяха изпратили 2 човека с бус и с седан. И 2 отделни табелки 🙂

Друга местна особеност е, че международните полети (поне на Луфтханза) пристигат и тръгват около полунощ. Индийските колеги предположиха, че това е заради връзките с презокеанските полети към Америка. Возенето на индийските програмисти сигурно е сериозен бизнес.

Поради късния час трафика беше нищо различно от този примерно в Германия или Италия. Дотук добре.

Хотелът също се оказа свестен.

Имаше бутилирана вода (около 3 литра) безплатно в стаята. И попълваха запасите всеки път. Климатика работеше. Радост.

Решихме сутринта с колегите да отидем пеш до офиса, който се намираше на около 300 м от хотела. Това страшно учуди консиержа ! После разбрахме защо, но пък разходката в един град според мен е най-добрия начин да го опознаеш. След леко объркване успяхме да намерим офиса. Докато ходехме в Бангалор аз се почувствах като в шантава версия на Силиконовата долина в Америка : всички глобални компании присъстваха там. Е, и хиндуистките храмове и бедните хора с количките бяха там. Но иначе сградите бяха лъскави по същия начин по който лъскат в Америка. А и  марките бяха същите. Чудя се, с целия този миграционен поток на индийци към Калифорния, дали не гледахме в далечното бъдеще на този красив американски щат ?! 🙂

Оказа се че местните офиси се опитват да приличат на американските офис сгради не само външно. Примерно офис сградата на компанията ни се оказа кръгова, точно както централата ни в Америка. Дали е случайно ? Не знам. Ама подозрително изглежда 🙂

Но пък за разлика от централата ни хората в офиса се оказаха много интерсни. Бил съм в доста офиси на компанията ни по света : централата в Калифорния, кампуса в едно Лондонско предградие, търговския офис в центъра на Брюксел и мъничкия програмистки офис в Русия. Но от всички места на които съм бил мисля че колектива който работи в Бангалорския офис е меже би най-задружния. И този с който е най-лесно да общуваш.

Буболечка – Бангалор, Индия

Само Индиана Джоунс го няма ;)

 

Изглежда че

индийците имат тази вродена способност да общуват с хора.

В книгата ми имаше следното сравнение на един французин което преразказвам грубо : Индия е 6 пъти по-голяма от Франция. А в нея живеят десетки пъти повече хора. Представяте ли си ако на единица площ живееха десетки пъти повече французи колко точно стогодишни войни щяха да се водят ?!

Та изглежда индийците имат тази животоспасяваща (в техния случай) толерантност към съгражданите си и към хората като цяло. Да, ще ти свирнат с клаксона като внезапно решиш да спреш с туктука някъде насред улицата. Или пък да минеш в обратна посока по еднопосочното. Но никой няма да те набие. Или да се блъсне в теб нарочно. Най-много да свирнат с клаксона и да вдигнат рамене 🙂 Ако можеше и ние в България да правим така … За колкото се може повече неща. Това е приемане което е много различно от примерно Американската толерантност : там всеки те приема и търпи и се отнася много добре с теб докато не го ограничаваш по някакъв начин. Ако му накърниш правата или интереса става страшно. Но в Индия те приемат, въпреки че нарушаваш правата и интересите на хората. И това е велико качество според мен.

Като заговорихме за толерантност излежда едно нещо въобще не се толерира в Индия.

Голотата е табу

Ако забелязвате всичките статуи в картинките на Кама Сутра са облечени. Така че е невъзпитано да показваш кожа. По какъвто и да е повод. Но не в мюсюлманския смисъл на пълно отричане и скриване на формите на тялото. Напротив. Ластичните памучни клинове са част от народната носия. Но кожата не е.

Има и нещо друго интересно в отношението на индийците към еротиката. Но това май го дължим на Викторианска Англия. Откритото показване на сексуални отношения е табу. Ако сте забелязали всички Боливудски филми стигат до целувка най-много. И то в комбинацията. Това, което е смешно, че индийските „палави“ канали в YouTube също свършват до там. Много непривично за един жител на Запада. Явно има и някаква много строга законова уредба на тази тема, защото не видях кьорава „пиперлива“ обява в местния вестник. Само сравнете това с произволна западна столица.

Колегите ни заведоха на

търговската улица в Багалор на пазар.

Оказа се че сувенирите се продават само в някаъв местен еквивалент на Задругата на Майсторите в България и имат държавни печати. Имаше страшно красиви неща на много добир цени за ръчната изработка която очевидно бяха. Аз си купих фигурка на Ганеш. Явно много популярно божество в този град.:)

Оказа се че сме пристигнали в Индия в навечерието на Дивали. Това е еквивалента на християнската коледа : семеен празник с размяна на подаръци. Ще видя какво е точно, но днес получихме сладки от хората в офиса ! Било обичай на Дивали ! Стана ми много мило как ни третираха като пълноправни членове на малкото им офис общество 🙂

Въобще колегите са много приятни хора. Днес правихме малко представяне тип кръгла маса и всеки отговаряше на въпрос коя страна би искал да посети. Повечето от индусите казаха Индия! Само по-европеизираните споменаха някоя друга страна 🙂 То всъщност е много лесно да отличиш едните от другите. Половината ходят с традиционни дрехи, а другата половина използват европейски дрехи. Аз бих си носил носията 🙂

Такситата в Бангалор струват между $1 и $2 в зависимост от това къде искаш да отидеш. Вносните стоки са по-скъпи от в световните столици, но пък има удивително добре изглеждащи местни дрехи и стоки а така също и голямо разнообразие от тях. Храната в скъпарските ресторанти е като в София, а в народните струва колкото превоз със таксито 🙂 Това всъщност беше второто ограничение от обичайните ми навици при пътуване които си наложих : никаква улична храна ! Малко ми е нетипично, но според мен риска не е малък.

Колегите ми бяха категорични, че

Бангалор не е типичен индийски град.

В него има много зеленина и американски порядки. Но пък аз мисля че това го прави добра идея за смекчаване на културния шок.

Засега толкова. Ще пиша пак като ми остане време по-късно. Ето ви и малко снимки. Обещавам много повече като стигна до Делхи.

 

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Индия – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа:

6 коментара

ян. 31 2011

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Арабският свят през последните седмици съвсем заслужено влезе в новините. А днешният пътепис ще ни заведе до едно място, което от доста време като че ли сме забравили –  лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Бейрут, столицата на Ливан. Наш водач там ще бъде един руски пътешественик – Сергей Доля, за чиито пътешествия се надявам да имам повече време да ги превеждам и за нашите читатели.

Още нещо: темата е деликатна и чувствителна, за това още веднъж ще помоля коментарите да се ограничат до самия разказ или до конфликта в Близкия Изток, но в никой случай да не се обижда автора, другите коментиращи или пък редакцията. Знам, че сред читателите на нашия сайт има както про-израелски, така и про-арабски настроени читатели и съм много горд с факта, че досега (почти) никога коментарите в сайта не са прекрачвали границата на добрия тон. Нека продължим и в бъдеще така, а ако мислите, че можете да напишете по-добър пътепис за страна от Близкия Изток – пишете и пращайте, насреща съм и наистина харесвам пристрастните пътеписи! Защото само пристрастните са живи и само тяхното разнообразие може да ни изясни или поне да ни приближи до истината 🙂

Приятно четене и чакам и вашата гледна точка! 🙂

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Ясер Арафат – плакат в Сабра и Шатила

Сабра и Шатила

Близнаците от една трагедия, разиграла се на историческата сцена на Ливан. Емоциите от посещението там бяха много, но ще се опитам, доколкото е възможно, да се абстрахирам от тях и просто ви разкажа за Сабра и Шатила, чиято трагична история много деликатно е описана в Уикипедия … (Тук оставям оригиналният линк към руската статия, т.к. българаската е изключително постна – бел.Ст.)

Sabra, Ливан


Посещението ни започна с една

клиника на Червения полумесец

Самото дружество е основано през 1968 г., и общо в Ливан тези клиники са пет. Те обслужват палестинците и се намират на 5 минути пеша от Сабра и Шатила:

В клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Нивото на оборудване на клиниката е доста висока и може да се конкурира с много от клиниките по руски регионални центрове. Този зъболекар свободно си говореше с нас на руски. Следва да се отбележи, че 80 процента от лекарите говорят руски, т.к. са обучавани в Съветския съюз:

Зъболекар в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Тъй като палестинските бежанци в Ливан нямат право на нищо – нито на образованието, нито на работа, то и пари нямат.  Както и бъдеще. Ето защо, безплатното медицинско обслужване им е жизнено необходимо.

В клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Показаха ни своеобразен

музей на народното творчество към клиниката

Този ключ носи много символика. Преди много години, когато палестинците са били принудени да напуснат домовете си, всеки собственик е сложил на врата си ключа от къщата си. Минали са вече няколко десетилетия, а ключовете все още висят по вратовете на много палестинци. Защото, докато те са живи, ще е жива и надеждата да се завърнат у дома:

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

За децата на палестинците, дори и Дядо Коледа не съществува – само кокали и трохи:

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Детство …

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Буквален превод „Не е ли Холокост това, което се случва в Палестина?“

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Към Сабра и Шатила води широка търговска улица:

Търговска улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Разни стоки се продават тук. Някои от тях се демонстрират от синеоки манекени със счупени глави:

Манекени по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Работилница по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Местният Елдорадо:

(Елдорадо е известен руски интернет магазин за битова електроника – бел.Ст)

Магазин по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Повечето от стоките са „втора ръка“:

Сергия по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Направо в задния двор на пазара има

масов гроб, където са погребани 3000 палестинци,

загинали по време на клането през 1982 г.:

Пред общия гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Под тази, на някои места оплешивяла, поляна са останките на убитите. Тогава с булдозери просто е изкопана огромна яма, в която събират всички, които вчера са искали да живеят…

Общ гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Изненадва ме известното неуважение от страна на палестинците към загиналите им сънародници. Мен ме потрисаше от мисълта, че ходя по костите на жени и деца …

Само това парче камък и надписът върху него напомнят на трагедията:

Общ гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Отвън Сабра и Шатила са като нормални райони на Бейрут.

Противно на очакванията ми, те не са оградени с ограда и бодлива тел, и не се охраняват от войници

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Както и в много арабски квартали, жиците тук са забележително много:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Интересно е, че всеки следващ балкон, като се започне от втория етаж, отстои по-далеч от сградата, отколкото предишния. И като резултат на последните етажи може те да се ръкувате със съседа отсреща.

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Небето е невероятно синьо. Отдолу нагоре гледката е поразителна:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Само да нямаше кабели … Заради тях изглежда, че гледаш към небето от клетка:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Вътрешните дворове са много мръсни. Кокошките и боклуците са задължителен атрибут на палестинските квартали.

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Националните символи се срещат доста често:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Тъй като на палестинците им е забранено да работят, то и хората по улиците винаги са много.

Общо в Ливан има 12 регистрирани и 7 нерегистрирани бежански лагери. В най-големия от тях живеят около 75 000 човека. Общо в Ливан има 320 000 бежанци от Палестина, но правителството твърди, че  са 600 000 души. Това се прави, за да запази религиозното равновесие в страната и да не се даде гражданство на бежанците:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Само на тази стена има 3 портрета на Ясер Арафат. Той е много почитан тук и се смята за национален герой:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Децата винаги са деца:

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

А момчетата даже порастнали, си остават същите:

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Както ни беше казано, ние бяхме първите руснаци, които са посетили Сабра и Шатила през последните години, въпреки че западни журналисти идват тук почти всеки ден. След като научеха, че сме от Русия, искрено се радваха, стиснаха ни ръцете и казваха (буквално) „Благодаря за Съветския съюз“:

Журналист – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Улицата, водеща от Сабра в Шатила.

Тези лагери са на 2 минути един от друг:

Улицата между Сабра и Шатила, Ливан

Къщата, разрушена преди много години, все още е обитаема:

Все още обитаема къща – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Жените, както и на много места в Изток, носят багаж по главата си:

Жени – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Тази кола изглежда като външно тяло сред цялата тази мръсотия и разрушения:

Мерцедес – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Конете са един от основните видове транспорт. Колите почти всички са произведени през 70-те и 80-те години и като цяло не са в движение:

Кон с каруца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Коли от 70те – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Стъкла няма, защото там винаги е жега.

Ето защо всички се затварят с някакви парцали от външния свят:

Пране и прозорци – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Бейрут – наистина е град на контрастите, след само 10 минути с такси започва центъра на разкошния Бейрут, с басейни по покривите на хотелите, задръстванията  от Lamborghini и магазини с чанти по 10 хиляди долара …

Басейн на покрива – Бейрут, Ливан

Ливанци и израелци – погледът върху конфликта

(Втората част на днешния пътепис представлява обобщение на гледната точка на ливанците, както и коментар от страна на израелец, който е приятел на автора. Както едните, така и другите мнения поне на мен са много показателни и информативни и ми се струва, че много помагат да си изясним поне малко картинката – бел.Ст.)

Често виждаме едни и същи събития в диаметрално противоположна светлина, в зависимост това от коя страна на барикадите се намираме в момента. Днес искам да ви разкажа за това как ливанците възприемат ливанско-израелския конфликт. За това, в което те виждат причините за неговото възникване кого обвиняват за него.

Всичко е записано като тези от думите на ливанци (обединени под името Ливанец в по-долу показания диалог – бел.Ст.) и може да се различава от това, което се възприемат израелците този, както по същество и в детайли. В крайна сметка, всеки „къдри“ учебниците по история в своя полза.

За да не не изглежда  постингът едностранчиво, помолих израелеца Игор Toрик (ИТ), моят водач, който повече от 20 години се занимва професионално в историята на Израел да коментира всички твърдения …

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

1. Ливанец: Историята на конфронтация и гражданската скръб е започнала през 1948 г. – в време на раждането на еврейската държава. Тогава светът е решил, че евреите имат право да създадат своя държава, и именно тогава палестинците са започнали да бъдат гонени от родните граници.

ИТ Израелец: Не да се гонват, а да бягат

2 Ливанец: Ливанците са съгласни, че евреите имат право на собствената си държава, но не са съгласни с факта, че те имат право да експулсират палестинците, живели там в продължение на много години, в бежански лагери.

ИТ Израелец: Евреите никога не са експулсирали палестинци, с изключение на няколко десетки терористи. Бежанците са бягали сами, страхувайки се от война, при което Моше Даян се опитваше да ги спира – „Ние ще покажем на света как може да живее може двунационална държава „- цитат от Даян .

3. Ливанец: Първият ливанската гражданска война започна през април 1975 г. между палестинците и ливанските християнски партии. Ливан е една демократична държава. Всеки може да се изправи и да изразява своята гледна точка. Всеки може агитира за това, което той иска. Това ни и погуби. С пари от други арабски държави бяха напудерни мозъците (т.е.заблудени – бел.Ст.) на мнозинството ливанции. Общественото мнение се разцепи: някои искаха да приемат палестинците, а другите бяха категорично против.

ИТ Израелец: Адекватно

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

4. Ливанец: Повечето палестинци са мюсюлмани, и християните  се страхуваха, че се нарушава балансът на силите. Затова те че не искат да сеприемат бежанци и да им се дава гражданство.

ИТ Израелец: Адекватно

5. Ливанец:  През 1982 г. Израел атакува Ливан, защото тук се появи „Хизбула“ и започна своите операции. Израелците влязоха в столицата, но именно след навлизането на израелските войски следва от масовите убийства на палестинските бежанци в Сабра и Шатила от страна на християните маронити.

ИТ Израелец: Адекватно

6. Ливанец: Това и предизвика ръстът на агресия от страна на „Хизбулла“ и мюсюлманските радикали. „Хизбула“ са 99% шиити, които искат да освободят Южен Ливан и да „решат“ палестинския проблем. Те се борят за своите правата, за свободата си, и на Запад ги възприемат като терористи.

ИТ Израелец: За какви „свои“ права да се бори Хизбула на територията на Израел? Членовете на тази организация са ливанци –  палестинци там няма (палестинците са сунити), те живеят в собствената си страна и са свободни в нея. Какво общо има Израел? И именно защото обстрелват територията на друга държава и отвличат чужди войници – то те са терористите.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

7. Ливанец:  Израел освобождава Бейрут от Ясер Арафат, който успява да организира преврат (в Бейрут – поянението е мое, Ст.). Но през 1994 г. Арафат печели Нобелова награда за мир, което също говори за двойствената природа на възгледите за конфликта.

ИТ Израелец: Адекватно

8. Ливанец:  В резултат на това Израел остана в Бейрут за около година, изгони Арафат, даде повече власт на християните и си тръгна.

ИТ Израелец: Адекватно

9. Ливанец: „Хизбула“ е една много мощна структура. Има реална власт, и повечето от решенията в Ливан, се взимат от нея. Спонсори на организацията са Иран и Сирия, и то с доста големи суми пари – до $ 100 милиона годишно, а броят на членовете е около 5000 души.

ИТ Израелец: Адекватно

10. Ливанец: Гражданската война завърши през 1990 г. след срещата на Тайфа в Саудитска Арабия. След сключване на договора, всички партии се разоръжиха, с изключение на „Хизбула“. Без Хизбула целият Ливан щеше да е завладян.

ИТ Израелец: От кого щеше да е завладян Ливан, ако я нямаше „Хизбула“?  И с „Хизбула“  и без нея , когато е било необходимо да се спре тероризма, Израел е превземал (Ливан), а после си е тръгвал. И като цяло – по своя воля.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

11. Ливанец:  През 2000 г. „Хизбула“ е изгонил Израел от Южен Ливан с помощта на партизанска война. Израелците са принудени да напуснат. От тогава, Израел бомбардира Ливан 3 пъти.

ИТ Израелец: С партизанска война – за съжаление, точно така е, но 3 бомбардировки не е имало. След войната в Ливан – никакви нови бомбардоровки не е имало

12. Ливанец: През 2006 г. Хизбула отвлякоха двама израелски войници. В отговор на Израел започна да бомбардира цялата страна. Бомбардира всички мостове в Ливан, всички фабрики и електроцентрали.

ИТ Израелец: Те не само отвлякоха от 2-та войници, това не би било достатъчно, за да се започне война срещу Ливан. Те постоянно обстрелваха с ракети целия северен Израел, Акра, Хайфа, Кирят Шмона, загиваха цивилни (мирни в оригинала – бел.Ст.)израелски граждани. Отвличането на войниците, бе последната капка, детонатора, но не е било причината за войната.

13. Ливанец:   Сега Израел не иска да превзема Ливан, но иска да го задържи икономически слаб.За тази цел всяка пролет между Израел и Ливан се случва, малка войничка, за да изплаши туристи от Ливан. А в това на Израел помагат от САЩ, които са заинтересовани от постоянен „пожар“ в Близкия изток, насочвайки всичките си усилия към по-нататъшна ескалация на конфликта.

ИТ Израелец: Всяка пролет ?????? От къде са тези глупости? :):) („откъде са тия съчки“ – буквален превод от руски – бел.Ст.) От 2006 г. насам не е имало НИТО ЕДНА военна операция в района. Да, и демонизирането на САЩ не е съвсем адекватно, въпреки че знаеш, че не обичам особено Америка:)

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

13. Ливанец: Обикновените ливанци искат да приключат с „Хизбулла“, също както и израелците. Те не искат да воюват повече и искат да живеят в мир. От друга страна, именно с парите на организацията в Ливан и  се строят детски градини, училища, общински учреждения, извършват се социални програми.

ИТ Израелец: Адекватно

15.  Ливанец: От ливанско-израелския конфликт най-голяма полза имат ръководителите на другите арабски държави, включително Сирия, чиито войски през всичките тези години са служели като привнесен буфер, ограничаващ на националните идеи.

ИТ Израелец: Адекватно

16.  Ливанец: Останалата част от арабския свят в през 60-те години все още е живял без тоалетни и е яздил камили. Те бяха идиоти, но сега, заради ливанско-израелския конфликт, умните ливанци са принудени да напускат страната си и да работят за благото на другите арабски страни. Във всяко семейство Ливан, има хора, които работят в чужбина.

ИТ Израелец: Без коментар:)

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

17.  Ливанец: В Ливан, където живеят 4.5 милиона човека, а извън нея – 20 млн., които помагат с пари на сънародниците си. В страната има паметник на емигрантите. Когато се върнат, народът ще ги чества.
ИТ Израелец: Без коментар

18.  Ливанец: Всички останали съседи на Израел: Йордания, Египет и Сирия са подписали мирен договор и имат посолства в Тел Авив. Всички тези страни живеят в мир и използват Ливан за свои цели, т.к в има Ливан демокрация и всеки може да агитира за каквото се сетиш.

ИТ Израелец: Със Сирия няма нито мирен договор, нито посолства.

19. Ливанец: По-рано Ливан е бил център на науката и образованието. Но сега  Лувърът откри клон в Абу Даби, а не в Бейрут. Обикновените ливанци са много обидени от тази постановка.. Въпреки това цивилизованият свят предпочита луксозната стабилността, а не историческата справедливост.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

20. Ливанец:  В Ливан има 5 палестинските лагер, съществуващи вече  50 години.Палестинските бежански лагери са оградени с висока ограда с бодлива тел. Снимането на лагерния периметър е строго забранено.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

21. Ливанец: Палестинците да излизат до вечерта, но не могат да купуват къщи или да работят. Сега в Ливан с на пари на ООН се издържат 100 000 палестинци във всеки от петте лагера. Останалата част от света не ги е грижа за тези хора и техните проблеми.Цивилизовани страни предпочитат да игнорират този проблем. Ливанския народ не е доволни, че целият свят се опитва да реши проблема с Палестина, за сметка тяхната малка страна.

ИТ Израелец: Какъв е този ливано-центризъм? :):):):) Никой не се опитва да реши проблема именно за тяхна сметка. Бежанци палестинци има МНОГО повече в Йордания, Сирия и др.

IT: Да добавя от мен: струва ми се, че Ливан е една много интересна страна и ливанците са добри хора. Те наистина са им напудрили (замътили – бел.Ст.) мозъците предимно Сирия, а и „Хизбулла“ като добавка. Аз съм много съжалявам, че ние сме с тях нямаме мир.

Коментар от съпругата на Игор: Ливанците са заложници на конфликта и ми е много жал за тях. Като резултат те опират (пешкира – бел.Ст) от всички страни, въпреки че в техните неволи са виновни други страни – Сирия, Иран и т.н.

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

Стената срещу бежанския лагер е изрисувана от живеещите в съседство палестинци.

Край

Автор: Сергей Доля

Снимки: авторът

Превод: Стойчо

8 коментара

Switch to mobile version