Archive for the tag 'търговска улица'

май 09 2012

Германия: Кьолн и Бон. 67 години по-късно.

На днешния Ден на Европа някъде ще организират банкети, другаде – паради. Ние обаче днес ще видим, какво прави днешна Германия – 67 години по-късно. И ако се чудите защо имат успехи, ето защо:

 „Среди всех отменно трудолюбивы были немцы. Всех бесповоротнее они отрубили свою прошлую жизнь… Они стали устраиваться не до первой амнистии, не до первой царской милости, а — навсегда. Сосланные в 41-м году наголй, но рачительные и неутомимые, они не упали духом, а принялись и здесь так же методично, разумно трудиться. Где на земле такая пустыня, которую немцы не могли бы превратить в цветущий край? Не зря говорили в прежней России: немец что верба, куда ни ткни, тут и принялся. На шахтах ли, в МТС, в совхозах не могли начальники нахвалиться немцами — лучших работников у них не было. К 50-м годам у немцев были — среди остальных ссыльных, а часто и местных — самые прочные, просторные и чистые дома; самые крупные свиньи; самые молочные коровы. А дочери их росли завидными невестами не только по достатку родителей, но — среди распущенности прилагерного мира — по чистоте и строгости нравов.“ (Солженицин, Архипелаг Гулаг

А сега, приятно четене:

 

Германия: Кьолн и Бон.

67 години по-късно.

Когато за първи път кацнах на летище  Кьолн/Бон, започнах мисля за двата града като за един. Вярно е, че те са много близо един до друг, но все пак са си различни. И не, както ми казаха, че Кьолн бил много красив, а в Бон нямало какво толкова да е види. Може би настина да липсват много забележителности, но и той си има своето очарование и то не по-малко от Кьолн. Преди месец имах възможността да се разходя из двата града  и да ги усетя, макар и малко.

Парк в Бон, Германия

Парк в Бон

 

 

 

Първият ден от краткия ми престой моята приятелка ме заведе в

Кьолн

на разходка и разбира се да видя

катедралата Св. Св. Петър и Мария

Преди 4 години беше затворена, но сега успях да я разгледам и от вътре – огромна и просторна, тя е втората по височина в света и най- високата в Европа. Иначе – катедрала като катедрала, има 2 много големи органа, място където се палят свещи (от тези чаенитие, по които си падат католиците), олтар и всичко, както си му е реда. Обаче най- много се изкефих на катеренето в една от кулите. Стигнахме почти върха след 533 стъпала! Вътре тясно, стъпалата също, слизащите едвам се разминават с качващитесе. И така завой след завой, след завой, да ти се завие свят, а и аз каквато съм клаустрофобична…. Добре че имаше малки тераски за почивка от време на време. Както каза Ина: „ Всеки път, когато идвам тук, то е предимно заради адреналина в кулата и чак после заради гледката”. А гледката си заслужава – целият град, Рейн, мостовете, все едно гледам Пловдив от Небет тепе! (стига бе! В Пловдив няма железопътен мост 😉 – бел.Ст.)

Кьолнска катедрала

Кьолнската катедралата и мостът Хоенцолерн

 

 

 

Кьолн – гледката от върха на катедралата

Кьолн – гледката от върха на катедралата

 

Преди да стигнем до катедралата минахме по

моста на любовта

Всъщност това е железопътният мост, но по решетките отстрани са закачени любовни катинари – малки, големи, цветни. Влюбените са си изписали имената, както и датата на тяхната сватба, запознанство или пък деня, в който са „заключили любовта си”. Дори имаше младоженци, които се снимаха пред множеството катинари.

Катинарите в Кьолн

Катинарите

Младоженци – Кьолн, Германия

Усмихнати младоженци

 

 

 

Та след любовните и височинни емоции се разходихме по централните търговски улички на Кьолн. Имаше тълпа навсякъде – и в магазините и по улиците. Не пропуснахме да си хапнем от традиционните картофки с горчица, както и да се подсладим в една френска сладкарница. Сладкарница, ама сладкарница – то не бяха торти, пайове, кремове, да се чудиш какво да избереш! И като за финал на чудесния ден срещнахме

група момичета, които очевидно празнуваха моминско парти

Едната, булката, имаше воал на главата и кошница в ръка. В Германия имат интересна традиция – приятелките на булката купуват разни джунджурии – дъвки, бонбони, близалки, дрънкулки, презервативи и още куп други дреболии и ги дават на младоженката да ги продава, после отиват и изпиват парите в някой бар. И така, докато се опитвах да снимам момичетата, едната ме забеляза и се насочи срещу мен, крещейки нещо на немски. Аз чак се стресирах, викам си сега сигурно мрънка, че ги снимам и взех да хълцам, а тя искала да си купя нещо. И така след малко пазарлък се сдобих с кондом за едно евро. И те доволни и аз.

Schildergasse или търговската улица – Кьолн, Германия

Schildergasse или търговската улица

Не може без улични музиканти – Кьолн, Германия

Не може без улични музиканти

Девойките вече са ме фокусирали – Кьолн, Германия

Девойките вече са ме фокусирали

 

 

 

Следващия ден прекарахме в

Бон,

столицата на „Федерална Република Германия”. Почти нищо не е останало в града след като столицата се връща в Берлин, освен централата на ООН и Дойче пост. Но въпреки всичко градът е красив и една от причините е, разбира се, Рейн, нещо което не може да бъде променено. Сутринта се разходихме из центъра,старите сгради, Общината, църквата Мюнстер и едноименният площад, в чиито център се намира статуята на Бетовен. Всички местни са много горди, защото въпреки, че е живял във Виена,

Бетовен е роден в Бон

Минахме покрай ботаническата градина и чудния парк около нея, както и дворецът Попелсдорф, където се организрат множество концерти. Това което ми направи много силно впчеатление беше една стъклена кабина на една от централните алеи, която беше пълна с книги. Не е заключена и спокойно можеш да си вземеш книга, да я прочетеш и след това да я върнеш. И си стоеше така, непокътната – няма счупени стъкла, няма ограбени книги, нещо което не виждам как би оцеляло у нас.

Малката библиотека в парка, Бон

Малката библиотека в парка

Из центъра на Бон, Германия

Из центъра на Бон

Бетовен – Из центъра на Бон

Паметникът на Бетовен

 

 

 

Целия следобед изкарахме на колелото, не ми се беше случвало от години. И въпреки, че задните части ме боляха от седемчасовия престой на седалката, това беше един прекрасен слънчев ден в приятна компания, свобода и релакс. Ина ме прекара през огромния парк на Рейн, където ядохме сладолед и разгледахме японската градина. И така покрай реката, покрай реката стигнахме до градчето Кьонингсвинтер. Само за две минути пресякохме реката с един ферибот и после пеша се изкачихме до близкия замък.

Замъкът Драхенбург

е построен в края на 19 –ти век от богат барон, който обаче никога не е живял в него. Мястото е много красиво с гледка към Бон, има и ресторант и могат да се организират сватбени тържества. На слизане видяхме, че има фуникуляр, който води надолу към града и решихме да се повозим. Добре, обаче, момчето вика 7 евро на калпак. Ха, не си познал, бе момко – 15 минути пеш надолу срещу седем евро. И аха да си ходим и той вика: „Хайде, качвайте се без пари!” и ни намига. Е как да откаже човек на такава оферта!

Schloss Drachenburg, 53639 Königswinter, Германия

 

И така, след този екстремен за мен ден завършихме с навиване на суши – много приятно занимание.

Японската градина, Бон

Японската градина

Замъкът Драхенбург, Бон

Замъкът Драхенбург

Рейн от замъка Драхенбург, Бон

гледка от замъка към Бон

 

 

 

Радвам се, че спонтанно реших да направя този двудневен трип и благодаря на Ина за това! За първи път не бях подготвена за забележителности и се чувстрвах като истински пътешественик с един чудесен гид. Ето и още малко снимки от скромното пътуване.

Един от прозорците на Кьолнската катедрала, Кьолн

Един от прозорците на катедралата

Група момичета на моминско парти, – Кьолн, Германия

Още една група момичета на моминско парти

Бон, дворецът Попелсдорф

Бон, дворецът Попелсдорф

Интересно изкуство в центъра на Бон

Интересно изкуство в центъра на Бон

Драхенбург, Бон

Ето тук се возихме безплатно!

Уличка в градчето Koenigswinter, Германия

Уличка в градчето Koenigswinter

Край Рейн

Край реката

Суши в Германия

И все пак - суши-творението!

 

 

 

 Автор: Мира Зрънчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

5 коментара

ян. 24 2012

Пътуване до Индия (1): Бангалор

Започваме едно пътуване из Индия. Жоро ще започне с Бангалор, после ще мине и из други места на един велик субконтинент.

 

Приятно четене:

 

Пътуване до Индия

част първа:

Бангалор

 

Знаете че много обичам да пътувам. Затова мисля че съдбата беше много благосклонна към мен като ми позволи да пътувам по света. Но толкова далеч (в буквален и преносен смисъл) досега не бях стигал. Да, ходил съм на места отдалечени географски повече от родния ми Пловдив в сравнение с Индия. Но културното и духовно разстояние което трябваше да измина до нея не може да се сравни със никое от досегашните ми пътувания.

Затова смятам че е много важно да запиша впечатленията си докато са още пресни (започвайки сега, от хотелската ми стая в Бангалор) за да изпусна колкото се може по-малко от това сериозно и много интересно за мен пътуване.

Всеки е чувал и чел много за Индия. Пък и за Изтока въобще. Така че е неизбежно че всеки има някаква предварителна представа за страната. Къде добра, къде лоша, къде възторжена, къде яростна. Единственото което не съм видял досега когато се спомене Индия е безразличие. И това според мен е ключа към възприемането на този свят (Индия според мен е много повече от това което може да се наблъска в понятието държава. Затова „свят“ май е по-добро). Комбинирайте тази експлозия от много цветни и различни неща с наличието на добри приятели с които да споделите пътуването си и ще получите идеалната рецепта за правилно възприемане на Индия. Особено когато тези приятели включват хора и от Изтока и от Запада.

Тук-тук, Бангалор, Индия

Тук-тук

Но нека да започнем от началото с малко факти. Оказа се, че

няма прости неща в Индийските посолства:

всичко е сложно, на много стъпки и изисква много усилия. Аз кандидатствах за бизнес виза. Бихте предположили че покана от Индийска компания, самолетен билет и хотелска резервация ще са достатъчни ? Да, ама не и според сайта на Индийското посолство в София. Трябва ви и препоръка от Българска компания, 2 снимки (wtf?!) и молба по образец. И това всичко при положение че плащате двойна цена за административно обслужване сравнена с Американската виза. И освен това се абонирате за 2 разходки до посолството: една, за да си занесете документите и друга, за да си вземете паспорта с визата (не може нито по пощата, нито в същия ден). И трябва много да внимавате планираните ви визити до посолството да не съвпаднат с някой от безкрайните празници в Индия. Иначе тогава се разхождате два пъти.

След това

трябва да решите какво да правите с ваксините

Няма задължителни, но е МНОГО добра идея да отидете да се консултирате в кабинета по тропична медицина в ХЕИ София. За жалост това е единствения такъв кабинет в страната. Дори и във втория по големина български град (Пловдив) няма такъв. Та ето ви още един приятен повод да посетите скъпата ни столица.

След като докторите в кабинета ви уплашат достатъчно, трябва да решите до къде да стигнете с предпазните мерки, които те препоръчват. Аз направих ваксините за хепатит А и Б и за коремен тиф. Индия е маларична зона според СЗО, но след кратка консулатция с индийските колеги реших, че дългите ръкави и репелента ще свършат работа.

След това ви трябва план. Колкото по-подробен, толкова по-добре.

Аз реших след официалната част на командировката в Бангалор да отскоча да Делхи за няколко дни. От там може относително лесно (надявам се) да се стигне до Агра (и Тадж Махал). Джайпур (последната част от класическия северно-индийски триъгълник) също не е далеч, но с дните които си бях отделил, ако се бях полакомил да отида и до Джайпур, щеше да ми остане по 1 ден за град. А това НЕ е достатъчно (според мен).

Резервирайте хотелите и пътуванията рано и чрез агенции базирани извън Индия. Аз ползвах LastMinute.com и hotels.com. Индийските сайтове не винаги приемат чужди кредитни карти.

Стигнах до идеята след Бангалор да преспя една вечер в Агра и 2 вечери в Делхи. И след това да си хвана пътя за в къщи. За радост любимата ми авиокомпания (луфтханза) имаше много добра оферта за полет пристигащ в Бангалор и отлитащ от Делхи. Това ми спести обратния полет Делхи Бангалор и деня който трябваше да загубя за него.

Горещо ви препоръчвам Луфтханза.

Това е компанията с която съм имал най-малко приключения. А съм пътувал най-много с нея. Човек винаги може да разчита че ще попадне на стандарт на обслужване, няма да му потулят багажа и ще го закарат закъдето е тръгнал и ще го върнат обратно. Вежливо, делово, по немски. Това е може би най-големия комплимент за една авиокомпания.

В случая с Индия се получава малък абсурд : летиш 2 часа до Франкфурт, прекачваш се и летиш обратно над България на път за Индия. Ама това са чудесата на глобалната икономика.

Полетът беше както и очаквах= : приятно анонимен и лишен от преживявания. Успях да си взема интерсна книга от книжарницата. Шантарам. Стори ми се добро въведение към живота в Индия по описанието. Автора малко прекалява с лиричните отклонения, но иначе кингата е много добра. Ще си я дочета на върщане (600 стр. е).

Луфханза лети до Индия със същите Боинги с които лети до Америка. Но с предишното им издание. Самолетите са доста по-старички, поне като оборудване на кабините. Както обикновено при дълги полети в туристическа класа препоръчвам седалка до пътеката. По възможност в реда в който има само по 2 седалки. Това почти ви гарантира място където да си опънете краката. Храната беше добра както винаги. Задължително пробвайте индийското от менюто на Луфханза. Всъщност при всеки по-дълъг полет те предлагат типично немска (?) храна и и нещо свързано с дестинацията към която летите. Обикновено локалния вариант е по-добър. Или поне аз смятам така.

 

Офис - сграда – Бангалор, Индия

Както и очаквах след 8 часа без особени перипетии кацнахме в

Бангалор

Но контакта ми с местната култура започна още на борда. Съседа ми по седалка се оказа доста бъбрив млад човек, работещ за Bosch. Но пък успях да получа отговори на някои практически въпроси от рода на как да изтегля пари от летището и какво да правя и да не правя. Изглежда всички индийци са сериозно загрижени да не би родината им да направи лошо впечатление на чужденците. Затова обикновено са пълни с разумни съвети : прави това, не прави онова. Често дори в ущърб на държавата и на сънародниците им. Примерно получих огромен набор от съвети да се пазя от номерата на таксистите и туктукаджиите. А и от трафика по принцип. Ами да ви кажа след като го видях на място не мисля че е чак толкова различен от това което имаме в България. Или в Истанбул примерно. Така че може би трябва да не взимате всички „разумни“ съвети за чиста истина и да проверите сами за себе си. Защото екстраполацията на всички тези разумни съвети е да си седите в къщи. А това не е много вълнуващо обикновено. 🙂

Та ето ме пак (след поредното лирично отклонение 😉 ) на

летището в Бангалор

Летище като всяко друго. Но с една разлика. Заради един добър съвет който реших че е разумно да следвам. Реших да не пия вода от чешмата. Само бутилирана. Та затова беше леко различно и не можах да си спазя обичая да си набавя изгубените течностти веднага след кацането. Покрай опашката за паспортен контрол имаше странно изглеждащи големи каменни статуи !

Багажа ми си беше там (в чистак новата чанта-карета на Найки която успях да намеря в Пловдив за 70 лв). Така че след 3-кратна проверка на документите и декларацията с която Луфтханза любезно ни снабдиха на борда излязохме от летището.

Бангалор, Карнатака, Индия

 

Там се сблъскахме с

първия Индийски феномен: човешкия труд е много евтин.

И понякога честно това идва в повече. Особено в сферата на услугите.  Не че е лошо че хотела предлага безплатен превоз. Но като видите 100-ната човека с табелки чакащи на изхода ще разберете какво имам предид. По другите летища съм виждал максимум 40-на табелки след кацане на презокеански самолет. Тук бяха сигурно 400. Само за нас 4-мата бяха изпратили 2 човека с бус и с седан. И 2 отделни табелки 🙂

Друга местна особеност е, че международните полети (поне на Луфтханза) пристигат и тръгват около полунощ. Индийските колеги предположиха, че това е заради връзките с презокеанските полети към Америка. Возенето на индийските програмисти сигурно е сериозен бизнес.

Поради късния час трафика беше нищо различно от този примерно в Германия или Италия. Дотук добре.

Хотелът също се оказа свестен.

Имаше бутилирана вода (около 3 литра) безплатно в стаята. И попълваха запасите всеки път. Климатика работеше. Радост.

Решихме сутринта с колегите да отидем пеш до офиса, който се намираше на около 300 м от хотела. Това страшно учуди консиержа ! После разбрахме защо, но пък разходката в един град според мен е най-добрия начин да го опознаеш. След леко объркване успяхме да намерим офиса. Докато ходехме в Бангалор аз се почувствах като в шантава версия на Силиконовата долина в Америка : всички глобални компании присъстваха там. Е, и хиндуистките храмове и бедните хора с количките бяха там. Но иначе сградите бяха лъскави по същия начин по който лъскат в Америка. А и  марките бяха същите. Чудя се, с целия този миграционен поток на индийци към Калифорния, дали не гледахме в далечното бъдеще на този красив американски щат ?! 🙂

Оказа се че местните офиси се опитват да приличат на американските офис сгради не само външно. Примерно офис сградата на компанията ни се оказа кръгова, точно както централата ни в Америка. Дали е случайно ? Не знам. Ама подозрително изглежда 🙂

Но пък за разлика от централата ни хората в офиса се оказаха много интерсни. Бил съм в доста офиси на компанията ни по света : централата в Калифорния, кампуса в едно Лондонско предградие, търговския офис в центъра на Брюксел и мъничкия програмистки офис в Русия. Но от всички места на които съм бил мисля че колектива който работи в Бангалорския офис е меже би най-задружния. И този с който е най-лесно да общуваш.

Буболечка – Бангалор, Индия

Само Индиана Джоунс го няма ;)

 

Изглежда че

индийците имат тази вродена способност да общуват с хора.

В книгата ми имаше следното сравнение на един французин което преразказвам грубо : Индия е 6 пъти по-голяма от Франция. А в нея живеят десетки пъти повече хора. Представяте ли си ако на единица площ живееха десетки пъти повече французи колко точно стогодишни войни щяха да се водят ?!

Та изглежда индийците имат тази животоспасяваща (в техния случай) толерантност към съгражданите си и към хората като цяло. Да, ще ти свирнат с клаксона като внезапно решиш да спреш с туктука някъде насред улицата. Или пък да минеш в обратна посока по еднопосочното. Но никой няма да те набие. Или да се блъсне в теб нарочно. Най-много да свирнат с клаксона и да вдигнат рамене 🙂 Ако можеше и ние в България да правим така … За колкото се може повече неща. Това е приемане което е много различно от примерно Американската толерантност : там всеки те приема и търпи и се отнася много добре с теб докато не го ограничаваш по някакъв начин. Ако му накърниш правата или интереса става страшно. Но в Индия те приемат, въпреки че нарушаваш правата и интересите на хората. И това е велико качество според мен.

Като заговорихме за толерантност излежда едно нещо въобще не се толерира в Индия.

Голотата е табу

Ако забелязвате всичките статуи в картинките на Кама Сутра са облечени. Така че е невъзпитано да показваш кожа. По какъвто и да е повод. Но не в мюсюлманския смисъл на пълно отричане и скриване на формите на тялото. Напротив. Ластичните памучни клинове са част от народната носия. Но кожата не е.

Има и нещо друго интересно в отношението на индийците към еротиката. Но това май го дължим на Викторианска Англия. Откритото показване на сексуални отношения е табу. Ако сте забелязали всички Боливудски филми стигат до целувка най-много. И то в комбинацията. Това, което е смешно, че индийските „палави“ канали в YouTube също свършват до там. Много непривично за един жител на Запада. Явно има и някаква много строга законова уредба на тази тема, защото не видях кьорава „пиперлива“ обява в местния вестник. Само сравнете това с произволна западна столица.

Колегите ни заведоха на

търговската улица в Багалор на пазар.

Оказа се че сувенирите се продават само в някаъв местен еквивалент на Задругата на Майсторите в България и имат държавни печати. Имаше страшно красиви неща на много добир цени за ръчната изработка която очевидно бяха. Аз си купих фигурка на Ганеш. Явно много популярно божество в този град.:)

Оказа се че сме пристигнали в Индия в навечерието на Дивали. Това е еквивалента на християнската коледа : семеен празник с размяна на подаръци. Ще видя какво е точно, но днес получихме сладки от хората в офиса ! Било обичай на Дивали ! Стана ми много мило как ни третираха като пълноправни членове на малкото им офис общество 🙂

Въобще колегите са много приятни хора. Днес правихме малко представяне тип кръгла маса и всеки отговаряше на въпрос коя страна би искал да посети. Повечето от индусите казаха Индия! Само по-европеизираните споменаха някоя друга страна 🙂 То всъщност е много лесно да отличиш едните от другите. Половината ходят с традиционни дрехи, а другата половина използват европейски дрехи. Аз бих си носил носията 🙂

Такситата в Бангалор струват между $1 и $2 в зависимост от това къде искаш да отидеш. Вносните стоки са по-скъпи от в световните столици, но пък има удивително добре изглеждащи местни дрехи и стоки а така също и голямо разнообразие от тях. Храната в скъпарските ресторанти е като в София, а в народните струва колкото превоз със таксито 🙂 Това всъщност беше второто ограничение от обичайните ми навици при пътуване които си наложих : никаква улична храна ! Малко ми е нетипично, но според мен риска не е малък.

Колегите ми бяха категорични, че

Бангалор не е типичен индийски град.

В него има много зеленина и американски порядки. Но пък аз мисля че това го прави добра идея за смекчаване на културния шок.

Засега толкова. Ще пиша пак като ми остане време по-късно. Ето ви и малко снимки. Обещавам много повече като стигна до Делхи.

 

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Индия – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа:

6 коментара

Older Entries »