Archive for the tag 'турски ресторант'

юни 12 2015

Из проходите на Стара планина с мотор (ден първи)

Днес Тони ще изпълни една отдавнашна моя мечта – ще тръгне с мотора да обиколи ВСИЧКИ старопланински проходи, или поне проходимите при … летни условия 😉 Тръгваме на път – започваме с проходите в източната част на Стара планина. Приятно четене: Из проходите на Стара планина с мотор ден първи ВЯТЪР ЕЧИ,БАЛКАН СТЕНЕ, САМ ЮНАК […]

5 коментара

юни 24 2014

До Париж и назад с автомобил (1): През Голинг и Залцбург до Айфеловата кула

От кога не бяхме ходили до Париж? Днес Васил ще ни покаже и разкаже как да стигне,м до там с кола и подробно ще ни разходи из града. Приятно четене: До Париж и назад с автомобил част първа През Голинг и Залцбург до Айфеловата кула 1-ви ден – събота, 3 май 2014г Нашето пътуване започна […]

5 коментара

ян. 29 2010

Истанбул на Ан

Май позабравихме в последно време на нашия сайт за нашите съседи. Крайно време е да обърнем отново поглед към тях. И така, днес ще отскочим до Истанбул – наш водач ще бъде Ан Фам. Приятно четене:

Истанбул на Ан

Салфетката със записките от Истанбул се смачка съвсем, пък и Димка си трае, трае, но току ме сръга между ребрата, че трябва да разкажа.

Истанбул, Турция

Истанбул, Турция

Истанбул е едно чудесно място. И евтино.

Като изключим алкохола – в средно заведение 0,33 л наливна бира EFES е 5 лири, а 100 мл Yeni Raki, тяхната местна обикновена ракия, е 8-9 лири (т.е. лв – турската лира е почти равностойна на българския лев и това много улесни валутната адаптация). Честно казано май България е последната европейска страна, където все още можеш да се напиеш за нищо пари.

Турците са изключителни търговци

– ще те прецакат в сметката накрая, но дотогава ще се чувстваш най-важният клиент на заведението. И са велики кулинари! Ясно е, че с пресни продукти трудно можеш да сбъркаш, но все пак досега не бях яла толкова умопомрачителни агнешки котлети и скариди в масло.

Аз съм фен на градския туризъм. Курортите са ми все еднакви, като перфектни фотошопски снимки от списание. Докато градът си има дух. Има живот, глъч, мизерия, красоти. Във всеки град се опитвам (невинаги успявам) да посетя поне един пазар, една кръчма и един бар, където ходят само местни.
Четете по-нататък>>>

20 коментара

Switch to mobile version