Днес градският турист Ани ще ни разведе из Тунис, като начало на едно по-голямо пътуване до Сахара. Приятно четене:

Един гражданче в пустинята

част първа

Тунис

Може и да съм градски турист, но пък предпочитам да съм първо турист, а после градски. Така че понякога нямам нищо против вместо по Пикадили скуеър бодро да крача из тунизийската пустиня… Колко да е бодро при 40 градуса… 🙂

Осъзнавам, че по света сигурно има много по-сухи и много по-странни като култура места, но тъй като това беше първият ми досег с Черния континент, с пустинята като явление и със странната берберо-арабска култура на Северна Африка, все пак беше впечатляващо.

Още повече, че за разлика от стандартните почивки в Тунис, които преминават основно в курорт на Средиземно море и, евентуално, с кратка екскурзия до някое живописно градче с кичозен пазар и по-рядко до пустинята, моето посещение в Тунис премина точно обратно – основно в пустинята и с кратък престой на морето.

Ден едно: Градът

Пътят неизбежно започва от града.

Столицата на Тунис – град Тунис,

е пъстра като мозайките, с които е известна. Пъзел, реден хилядолетия от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, французи. Резултатът е един еклектичен свят със стила на много и твърде различни култури, народи, нрави и порядки.

При първата среща с него човек се чувства малко объркан – всичко е донякъде познато, но в съвсем друг контекст. Централната улица е соу френч, (Тунис е бил френска колония до 1956 г), толкова а-ла Шанз Елизе – лъскави витрини със западни брандове, католическа катедрала и сгради в бароков стил, докато не срещнеш… финикова палма! Млади, модерни, европейски изглеждащи и очевидно работещи жени забързано пресичат улиците, докато други млади, традиционно облечени, забрадени и очевидно неработещи жени лежерно се прибират след пазар към домакинските си задължения.

Четете по–нататък>>>