Archive for the tag 'Трстено'

авг. 03 2010

До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево

Днес ще завърша пътуването си до Дубровник, като ще ви разкажа как се върнахме през Мостари и Сараево в Босна и Херцеговина. Е, в началото ще сложа малко снимки от отсров Локрум и Тръстено (Трстено), за които в предишната част за Дубровник просто не остана място, но после продължаваме със снимките от Босна. Благодаря на всички за добрите думи за първите две части (от София до Дубровник и самия Дубровник) – искрено се надявам, че настоящата последна част за Босна и Херцеговина ще ви хареса, защото признавам си – бях очарован от тази страна.

Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част трета:

Мостар и Сараево

Остров Локрум край Дубровник

Сараево (а и Босна и Херцеговина) отдавна ми беше мерак. Спомням си, още навремето, когато Босна и Херцеговина още беше визова държава (а визите за там отпаднаха след влизането ни в ЕС) минавах по магистралата между Белград и Загреб и гледах табелите за Сараево, признавам си, че ми се дощяваше да ида. Не знам какво съм очаквал, но може би гражданската война там искаше да бъде видяна. Звучи жестоко, но е така. Фактът, че Сараево е бил олимпийски град през 1984г не ме блазнеше изобщо, но чудовищната война като че ли направи не само Сараево, но и самата Босна и Херцеговина едно от местата, които искам да видя.

Та затова и решихме, че няма смисъл след Дубровник да се прибираме веднага към София, а да направим едно кръгче през Мостар и Сараево и да спим в последния, преди да поемем обратния път към София.

Остров Локрум, Хърватия

И така, на другия ден, след наспиване и закусване като за последно на терасата с гледката, си казахме довиждане с хазаите и хванахме пътя в посока Неум и Мостар. Пътят по хърватското крайбрежие е доста живописен и минава през множество курортни селца. За щастие, каменният бряг не предразполага към истински масов туризъм, а и изглежда строителните разрешения все още се издават доста по-трудно от българските им аналози и брегът като цяло е застроен с къщи, а не с хотели. Бях чувал, че по брега може да се строи точно върху основите на преди това разрушените къщи, но не и по-широко. Т.е. трябва да се вместиш в същата площ, върху която се е смествала старата къща. Е, как да опнеш един двайсететажен билдинг при това положение? (е, а как ще го запълниш после при тия каменни плажове е тема на друг разговор 😉 Обаче хърватската ми колега разказваше, че в момента Хърватия се опитва да развива именно масов, плажен туризъм, но за щастие все още не успяват в това си начинание (идиоти на тоя свят – с лопата да ги ринеш).

Трстено, Хърватия

Хубавото на Хърватия са пътищата – почти перфектни са.

Кофтито е, че при бензиностанциите изглежда има практически монопол на местната верига INA, чиято най-добре изглеждаща бензиностанция беше на територията на … Босна и Херцеговина, в късичкия участък на Неумския коридор :). И как няма да е там най-хубавата, след като в Босна има и OMV, докато в Хърватия… абе, не че няма OMV (в Загреб има една), но INA практически е монополист и по този повод техните обекти в Хърватия изглеждат не много по-привлекателно от онези местни бензиностанции на територията на Република Сръбска, за които вече ви споменах. Но пък бензинът на тази босненска INA беше 2,06 лв/литъра (в същия момент в Хърватия, както и в София бензинът беше 2,20 лв/литъра – акциз, братче). Заредих до горе 🙂

Трстено, Хърватия

Иначе влизането в

Неумския коридор

се забелязва само по рязкото влошаване (е, без дупки де) на асфалта по шосето. Забавно ми се видя, че граничният пункт е доста навътре в босненска територия след като реално си минал границата (а тя само е отбелязана на картата) – но наистина от почти идеалният асфалт с нови мантинели изведнъж асфалтът остаря, а мантинелите – ръждясаха (по-късно забелязах, че не е ръжда, ами са боядисани в охра). След два-три километра минахме вече и през граничния пункт за влизане в Босна и Херцеговина. Двайсет километра по-нататък, вече минали през градчето Неум (нещо като по-голям Обзор), излизахме от Босна и Херцеговина, за да влезем отново в Хърватия. И на двата гранични пункта се минава за секунди – като че ли само хърватите проверяват паспортите, а босненските полицаи само ни оглеждат.

Отново в Хърватия ни чака още една природна изненада – чували ли сте за делтата на река Неретва?

Не сте, нали? Няма и да чуете, докато не я видите на живо – река Неретва се влива в Адриатическо море, цепейки планинската верига, успоредна на брега и се е образувало още едно чудо – огромна наносна делта сред планините. Изглежда невероятно – десетки километри си карал по планински път (е, от едната страна ти е морето, но карането си е почти като при Троян-Беклемето като завои) и изведнъж попадаш в една тучна, плоска равнина, разделена на квадратчетата на дворовете и фермите на местните жители. Гъсто населена с градини и красиви къщи. Изглежда дядо Боже, като е раздавал камъняците на хърватите е решил да ги компенсира и с място, където расте всичко 🙂

Река Неретва, Босна и Херцеговина

Е, някъде в средата на долината, близо до самата река, казваме довиждане на Адриатическото море, защото ние завиваме надясно срещу течението на Неретва, за да поемем към вътрешността, за да може няколко километра по-нататък за пореден път да влезем на територията на Босна и Херцеговина. Ей, тия граници – все едно с нож са ги рязали. От доста заможните хърватски селища изведнъж попадате в обичайните за Балканите села („обичайни“ от гледна точка на това, което показват по телевизията и филмите ;-).

И не ми говорете за расови разлики в случая, защото от двете страни на тази граница живеят хървати. Е, едните са босненски хървати, а другите – хърватски хървати, но и едните и другите очевидно яростно мразят кирилицата. В Босна и Херцеговина надписите на населените места се изписват както латиница, така и на кирилица, като можете да познаете по надписа дали се намирате на територията на Мюсюлманско-хърватската федерация или в Република Сръбска точно по този надпис – латиницата е отгоре във Федерацията, а в Републиката кирилицата е отгоре (ей, маниашка работа това да си югославянин). Е, та по–близо до хърватската граница кирилските надписи до един за замазани с някаква черна боя, като едва ли точно мюсюлманите го правят, защото по-навътре в страната, където мюсюлманите са очевидно мнозинство, всички надписи са налице. В Република Сръбска, честно казано, също не видях изтрити надписи (на латиница примерно), но в „хърватските“ територии, очевидно това е част футболно–запалянковската „култура“ довела до идиотщините през гражданската война. Пак да уточним: смятам, че хърватите са 100% прави да водят война за независимост. Както и бошняците. Но също така мисля, че да се трият надписи е обикновено футболно хулиганство, което често води до ексцесии.

Мостар, Босна и Херцеговина

Малко уточнение в терминологията: не знам дали е правилно, но използвам думите:

босненци – за всеки жител на Босна и Херецеговина, независимо от етническа или верска принадлежност

босненски хървати или хървати – за хърватите (католиците) от Босна и Херцеговина

босненски сърби или сърби – за сърбите (православните) от Босна и Хрецеговина

бошняци – за славяно-говорещите мохамедани от Босна и Херцеговина, които са относително най-голямата част от населението на страната, без да надвишават половината от общото население.

Мостар, Босна и Херцеговина

И така до Мостар пътуваме през хърватско-бошняшнки села, като от едната страна на пътя се вижда новопостроена (с гол бетон) католическа камбанария, а от другата – високи, бели минарета цепят небето. Щях много да съм доволен, ако хората наистина са вярващи – който вярва в Бога, има шанс да не е лош човек, но това ново състезателно небостъргачно строителство има повече характер на „да си ги премерим минаретата/камбанариите“, отколкото някакъв стремеж към доброта. Но това пък изобщо не значи, че са лоши хора – напротив, всички босненци, които познавам са по-добросърдечни и по-човечни от съответните си „сънародници“ от другите пост-югославски държави (сега, да не вземе пък някой да се засегне). Във всеки случай типичната за Югославия високомерност у хората, тотално липсва у босненците – склонни са да се надсмиват над себе си, смятат, услужливи са и са добронамерени към околните. Как да не ги харесва човек? (Иначе сред югославските народи имат имиджа на глупавите (има серия от вицове по въпроса), докато сърбите имат имиджа на подлите. И понеже това ми го е казвала хърватската ми колега – тя не можа да ми каже какъв пък е имиджа на самите хървати, но съм абсолютно сигурен, че някой от вас ще напише коментар и ще каже какъв е и техния имидж)

С чиста съвест обаче мога да кажа, че босненците са забележително добросърдечни и доброжелателни към околните.

Мостар, Босна и Херцеговина

Стигнахме

Мостар

след като се движехме срещу течението на Неретва. Малко след границата долината постепенно се стесни и вече самият Мостар се намираше в обичайния за мен вече пейзаж на Босна и Херцеговина – тесни долини на големи реки с високи планини наоколо. Такъв беше пейзажът край Вишеград и Дрина, такъв се оказа и край Мостар, а по-късно и от Мостар до Сараево. Потресаващо е.

Пътищата никак не са лоши, въпреки, че са по-зле от хърватските, то ако ги сравняваме с българските – ама никак не са зле. Мисля, че споменах, но по пътищата на бивша Югославия наистина не бива да се вдига повече от 80 км/ч – завоите не го позволяват, а и за разлика от Сърбия, в Хърватия и особено в Босна и Херцеговина беше пълно с пътни полицаи. Хубавото беше, че стоеха все на места, за които, човек шофирал в милата и родина веднага би се усетил, че зад завоя има ченгета. Така че българският опит в надушването на постове много помага 🙂

Мостар, Босна и Хрецеговина

Мостар е неголям град на река Неретва, известен предимно с моста си.

За него не знам да е писана книга, както е за моста във Вишеград, но той пък разделя (събира?) двете махали на града. А двете махали са хърватска и бошняшка. По какво се познава? Ами по вече споменатите камбанарии и минарета – подозирам, че камбанарията на католическата черква е била разрушена по време на гражданската война, защото в момента изглежда като с току-що излети бетонни стени, докато в същото време на другия бряг минаретата също са порасли високо. Лошо няма – ако хората ходят на черква в неделя и в джамията (в петък? или в деня, в който се ходи на джамия) когато трябва – това може да помогне за увеличаването на доброто сред човеците. Може и беля да направи, но това ще стане по-скоро, ако вместо ходене по съответните храмове, основаната ни цел стане да им мерим минаретата/камбанариите.

Пак се отплеснах

Мостар, Босна и Херцеговина

Оставихме колата на охраняем паркинг (не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина ;-)) срещу нормалните 2лв/ден и отидохме да разгледаме моста и съответно туристическите капани около него. Единственото, което знам за моста е, че е османски, че е пешеходен само и по гърбицата му са сложени напречни камъни, така че да може човек да се изкачи по-лесно, а и после по-лесно да слезе.

Гражданската война в Югославия е стигнала до там, че мостът е разрушен по време на бойните действия. Този път обаче сърбите не са виновни. Мостът е разрушен от хърватските сили, като езикът не ми се обръща да нарека това армия. Защото ако сърбите наричат паравоенните си образувания четници, а хърватите – усташи (а и бошняците имат подобни сили, като не мога да се сетя как е наименованието им) – то на български този вид сили се наричат с изключително точния термин „башибозук“. Защото само башибозук може да разрушава красив, но пешеходен мост между две махали, само башибозук може да стреля по частните къщи на хората – а в Босна и Херцеговина на много места, ако човек се вглежда в селата, може да види дупките по къщите. И нека направим едно сравнение с Белград, който беше бомбардиран по време на войната в Косово – в Белград цели на бомбардировкит бяха военни или правителствени обекти – Генералният щаб, щабът на полицията, телевизията на жената на Милошевич, китайското посолство (само не ми спорете, че посолството не е правителствен обект 😉 , то в Босна и Херцеговина сръбските, хърватски и бошняшки башибозуци са стреляли по къщите, частните къщи на хората! Пак ще цитирам моята хърватска колега, чиято майка след войната не се връща в родната си къща поради причината, че къщата им е била изтърбушена, като покъщината е разпарчетосана и осрана по такъв начин, че (цитирам): „Това са били хора, които ни познават и които са били в къщи на гости преди това“ Да, колегата ми е хърватка от босненско-черногорски произход и както отново тя каза, когато я питах как се определя тя самата: просто в един момент избираш за кой футболен отбор да навиваш (викаш). Майка ѝ, още не може да прости на тогавашните си съседи – черногорци и сърби – и не може да говори спокойно с представители на тези народи. В същото време съпругът ѝ, който е бил в хърватската армия по време на войната – днес спокойно общува с представители на бившите си врагове. Подозирам, че прекият досег с войната води до разбирането, че това което правиш е грешно и че този, който е срещу теб също го разбира – т.е.„влизаш в положението“ и на вражеските войници, докато останалите „отстрани“ са по-склонни да възприемат футболно-запалянковското „Хайде, наш′те!“

(Спомнете си, че „Той не ни е вече враг“, че е писано от боен (фронтови!) офицер от най-голямата касапска война на миналия век, а не от някой цивилен, нали? Спомнете си „На Западния фронт нищо ново“? А? А сега се сетете кой точно прави октомврийския преврат в Русия през 1917г? Точно изродът, който през цялата война се скатава в неутрална Швейцария!)

Пак се отплеснах

Мостар, Босна и Херцеговина

А ние хапвахме в ресторанта с белите чадъри

Районът около моста в Мостар е една прекрасна чаршия с всичко, което се сетите, че можете да видите на една чаршия. Естествено е пълно с туристи, но цените са мноого по-човешки отколкото в Дубровник, а и продавачите са много по-кротки и учтиви.

Т.к. за разлика от Дубровник не можахме да открием обществена тоалетна, просто помолихме в една сладкарница – нито ни искаха пари, нито – нищо. А сладкарницата беше извън туристическата част. Тогава започнах да разбирам добронамереността и приветливостта на босненците. Това се потвърди и по-късно в общуването с другите представители на новата нация. И ми се струва, че имат всички шансове да я направят тази нова нация, въпреки, че всеки от тях казва „Не можем да направим една нация“

Нещо много забавно забелязах на чаршията – беше пълна с „ориенталски“ стоки от типа на джезвета (джезвич ;), медни съдове от всякакъв вид и размер, ковашки изделия (ножове), килими и черги – мисля, че можете да си го представите, защото сте го виждали и в България. Освен друго имаше и чехли, много напомнящи чехлите на Малкия Мук и разни шалове, воали и шамии – шарено до пръсване. Пък ако знаете всичките тези символи на „патриархалността и потиснатостта“ на жените“ какъв неподправен интерес и желание предизвикаха у моите жени 🙂 Едвам се отървах със синьо мънисто и джезве, защото иначе щях фереджета да купувам 🙂 Не ме разбирайте погрешно, но фактът, че Османската империя е успяла в продължение на 500 години да се държи стабилно – дали е основано само на жестокост или все пак е предлагала сравнително човечни отношения? Не забравяйте, че по същото време по подозрение в магьосничество в Западна Европа са горени живи хора.

Иначе след войната мостът е възстановен и сега си стои нов и красив. Наистина е красив, а реката отдолу… Не мога да разбера как може да се постигне този невъзможен синьо-зелен цвят на водата? Река Неретва, както и Дрина, а вероятно и другите реки в Босна и Херцеговина е чудо на цвета. Ако беше в София, бих рекъл, че някоя фабрика се е изпуснала във водата, но реките в Босна имат естествено такъв цвят. Наистина е красиво.

Мостар, Босна и Херцеговина

Хапнахаме в едно ресторантче на мюсюлманския бряг на реката – пак с обичайната за бивша Югославия „сръбска кухня“ (вешалици, плескавици и т.н.), но месото беше телешко 🙂 Сметката беше нещо около 25 лева за тримата (със супа, бира и салата, освен пържолите) и дадохме газ към Сараево.

След още стотина километра (не помня точно) каране сред планини по хубав път, сред реки, долини и височини – навлязохме в кантон Сараево. Там районът изглежда доста по-заможен, сравнен с Република Сръбска, която бяхме минавали на отиване към Дубровник, а и сравнен с хърватските села преди Мостар. Там (района на Сараево) и пейзажът може да обясни, защо административните единици на Босна и Херцеговина се наричат кантони и защо един от политическите лозунги в страната е „Босна и Херцеговина – Швейцария на Балканите“. Ами пейзажът лесно може да бъде приписан на Швейцария – високи планини, със зелени поляни и красиви, боядисани в бяло и червено села. Е, пълно е с джамии, но каквито хората – такава и вярата. Тук вече не се виждат замазани кирилски надписи. Общо взето този навик изчезва след Мостар. Сега му е времето и да ви кажа, че край пътя наистина се виждат разрушени от войната села – като че ли най-много бяха преди Мостар, но като цяло количеството такива къщи в никой случай не надвишава количеството изоставени къщи, когато пътувате из България. Изглеждат по абсолютно същия начин, както и изоставените селца из милата ни родина, с тази разлика, че ако се вгледаш там, ще видиш дупките по стените. Пък в България през последните 100 години май не са водени бойни действия. Другото, което се вижда в тази част на Босна и Херцеговина е, че се строят доста пътища. Даже и в по-сиромашки изглеждащата Република Сръбска пътищата са в много добро състояние, като може би единствената забележка би била, че многобройните тунели не навсякъде са осветени. Е, автопаркът е сравнително стар, но се срещат и нови коли. Камионите като цяло са доста по-стари, отколкото в България.

Из Босна и Херцеговина

Влязохме в Сараево.

Този глагол „влязохме“ си е жива манипулация, защото влизахме в продължение на половин час поне – градът е голям и мина доста време докато стигнем до хотел Централ, намиращ се както се досетихте в същинския център на града. Спрях за секунда пред него на аварийки, колкото да питам на рецепцията къде да паркирам, девойката ме упъти до най-близкия подземен паркинг, оставихме колата и се настанихме.

Хотел Централ беше една много приятна изненада (http://www.hotelcentral.ba/rooms.php)

(Резеревацията ми беше през: http://www.booking.com/hotel/ba/central.bg.html?label=yho748jc;sid=837b42787a80bc2e42a30bfcd62fdf9c;checkin=2011-05-13;checkout=2011-05-14)

Мястото му е перфектно, ако сте решили да разглеждате Сараево – намира се на една от пресечките на главната улица, съвсем близо до онази прословута „граница“ на плочника между католическата и мохамеданската част на стария град. До хотела можете да стигнете с кола, но няма как да паркирате – хотелът няма собствен паркинг, затова се наложи да паркираме в охраняемия паркинг на съседния хотел Европа. Иначе Централ е великолепен 4(мисля) звезден градски хотел с перфектно обслужване и абсолютно поносими за качеството си цени – нощувката за трима беше малко над 90 евро в огромна стая с легло с площта на всички легла и дивани у дома, всети заедно, луксозна баня и огромен телевизор. Но наистина най-доброто беше обслужването – не съм бил до сега в турски луксозен хотел, но подозирам, че падишаха точно така го обслужват.

Единственият недостатък беше вече споменатата липса на собствен паркинг. Когато момичето на рецепцията ми обясняваше за възможните охраняеми гаражи, ми каза, че най-добре е при конкурентния съседен хотел, а не на обикновен охраняем паркинг (имаше и такъв наблизо). Реших да я послушам, още повече, че не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина (или поне частта за риска от отнемане на МПС).

Сараево, Босна и Херцеговина

Оправихме си перата и тръгнахме да се разходим из центъра на Сараево. А той представлява една дълга пешеходна улица, която от цивилна изведнъж преминава става на чаршия, която така и се казва Баш-чаршия. Дюкяни, сладкарници, занаятчии, кръчмета – живот! Човек може да си помисли, че е само за туристи, но не е – хората по улицата бяха местни и може би чак сега видях за пръв път момичета с шамии. Не бяха мнозинство, но се забелязват лесно заради много ярките дрехи. И знаете ли как изглеждат 18-19 годишни момичета с шарени шамии, които се закачат с момчетата? Точно както и ако не бяха с шамии. Изобщо хората се държеха напълно цивилно – хванати са ръка се разхождаха и целуваха по улиците.

Чаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Минахме и покрай голямата джамия, но там имаше и някаква група, та не влязохме, за това само намерихме едно кръчме на чаршията, за да хапнем, после направихме един пълен тегел до по-цивилната част на главната улица и се прибрахме да спим с твърдото намерение да намерим начин да пием кафе в Сараево. Живот и здраве да има!

Трябва да ви кажа, че Босна и Херцеговина, а и Сараево ме очароваха – не знам на какво се дължи, но може би отношението на хората и природата ме грабнаха

На другия ден тръгнахме към София по вече познатия път – от Сараево пътят минава през Източно Сараево (изглежда се води столица на Република Сръбска, иначе е квартал на голямото Сараево), Пале и отново Вишеград. Минахме още веднъж покрай моста на Дрина и вече по по-рано описания път се прибрахме в София.

Чаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Та общо взето – това беше. След като се върнах, приятели ме питаха две неща:

Безопасно ли е да се пътува през Сърбия? Отговорът е еднозначно – ДА, но си признавам, че се учудих на този въпрос. Но щом във всеки град има бензиностанции от веригите OMV, Еко и Лукойл, за мен това е достатъчен признак за цивилизованост и безопасност на пътуването.

Другият въпрос беше: Има ли бъдеще за Босна и Херцеговина? – отговорът ми също е ДА, въпреки, че самите босненци едва ли ще ви отговорят така. А моят довод е следният: босненците имат подобно на нашето отношение към съседите и държавата си. Те са единствените от бивша Югославия, с които спокойно можете да обсъждате войната. И имат по същото като нас критично-презрително отношение към собствената си държава. По така описания път, само босненските радиостанции имаха нормални новини (вкл.и тези от Република Сръбска): ставаше дума за тристранката, за повишаване на минималната заплата, за влиянието на гръцката криза върху бюджета на страната и т.н. и т.н. – все познати неща. В същото време основната новина в Сърбия беше изказването на техния външен министър на някаква конференция по телекомуникации, че Косово не трябвало да бъде приемано в международния съюз по телекомуникации, защото центърът на Прищина не бил достатъчно добре оборудван с кабелни телефонни линии (и това е новина номер едно по всички сръбски радиостанции! Други проблеми си нямат, та се занимават с глупости). Хърватското пък радио цял ден бичеше предавания за това колко велика е Хърватия и как се разраства влиянието ѝ и влиянието на министър-председателя по света. А босненските радиостанции пускаха музика и казваха новините на тристранния съвет, валутната стабилност, минималните заплати и финансовата криза и нейното отражение.

Такива ми ти работи.

Хайде, край вече наистина:)

Още снимки от Босна и Херцеговина:

7 коментара

юли 26 2010

До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник

Продължавам с изключително многословния си пътепис за Дубровник. В първа част ви разказах как стогнахме от София до Дубровник, а сега ще ви разкажа за двата дена в перлата на Адриатика. Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част втора:

Дубровник

Пристанището на Дубровник

На другия ден тръгнахме да превземаме

Дубровник

Първото нещо, естествено, беше да стигнем до там с колата. По пътя минахме по моста Франьо Туджман покрай новото пристанище. Там имаше местенце за спиране с гледка, където много внимавах да няма някой полицай в засада, но успяхме да поснимаме. Като цяло Дубровник е град, в който е много лесно да снимаш като за картичка 🙂

Дубровник, Хърватия

Вдясно е пристанището за пътническите кораби, а от водния канал (или залив) наляво тръгват фериботите за Италия

Дубровник, Хърватия

Първото ми впечатление от Дубровник беше … миризмата.

Миришеше на … марихуана, премесена с липа. Бях я усетил още предния ден (когато ме глобяваха), но тя се носеше из целия град през цялото време. Дълго време не можах да си обясня тази миризма, но беше силна, мазна и упойваща, а най-странното беше, че тази миризма се носеше и в близост до квартирата ни, а там нямаше никакви хора, за да бъде наистина от „трева“. Четете нататък сега, по късно ще ви кажа кое придаваше този аромат на града

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

Оставихме колата на големия подземен паркинг в града (т.н. Javna garaza) – само не е стряскайте, но цената му беше около 80 ст/час (не помня колко беше в куни, но 80ст/час си е жива евтинийка, още повече че е подземен, охраняем и не много далеч (5 мин) от стария град. При това положение ми се струва напълно неразумно да търсиш място по улиците, още повече, че ако изключим шосето над града, има само още едно място, където евентуално са паркираш безплатно, но както се сещате там и яйце не можеш да хвърлиш. И всичкото това – заради икономията от 80 ст/час? Паркирайте в явната гаража. Плаща се на автомат, подобен на автоматите в софийските молове, като имайте пред вид, че максималната банкнота, която приема е 50 куни (бях пробвал и със 100, но каза, че не взима толкова големи пари)

Всъщност едно евро беше 7,20 куни в чейджовете из Стария град – имам някакъв спомен за 8 куни преди няколко години, но може и да се бъркам.

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

Доминиканският манастир, сниман от отстрещния край на стената

Кратка историческа справка

Дубровник е основан като независима република през XIV век, на тотално неплодородно, според мен, място – в основата на огромен каменен хълм, в чийто район, освен да чукаш камъни, нищо друго не може да се прави. (Всъщност самият град под името Рагуса е съществувал някъде от V-VI век след Христа) От друга страна след като може само камъни да се чукат, остава да се заемем с търговия, иначе, какво ще ручаме? Та така правят и жителите на Дубровник – заемат се с морска търговия и по този начин застават в една редица с Венецианската република, от който факт, произлиза и вечното им съперничество. Това съперничество стига до там, че за да предотврати нападение по суша от страна на венецианците, Дубровник продава една ивица от около 20 км на турския султан, така че, за да стигнат до Дубровник, на венецианските сили да им се наложи да мината през наша територия (по това време и ние сме част от империята, не се дзедзайте). Това естествено показва пълната продажност на Дубровнишката република – самата република дълго време доброволно е част от Османската империя (поне така пише в историята на града за туристи, която имах в стаята) – срещу плащане на минимален данък от 2% Дубровник става част от един общ пазар, който на моменти се простира от Виена до Йемен и от Либия до Ирак. Не са прости дубровчани – просто са търговци и купуват/продават всичко, де що им падне.

Дубровник, Хърватия

Уличките в Стария град на Дубровник

Дубровник, Хърватия

Разбира се, най-забавното в противоборствата между народите е, че най-големите ни врагове оказват най-голямо културно влияние върху нас – само погледнете архитектурата на черквите ни, да не говорим за други неща, но веднага си личи, че през Средновековието именно Византия е най-големия ни противник. А да споменавам ли вечния ни враг Турция и културното ѝ влияние? А като видите колко много русизми имаме в езика, разбираме и кой е наистина един от истинските ни противници.

Същото се наблюдава и в Дубровник – вражеска Венеция буквално извира от архитектурата, езика и маниерите на Дубровник, докато приютилата ги Османска империя предизвиква у дубровчани презрителните реплики „турски“, казани по адрес на възрожденските къщи в Пловдив, Мостар, Велико Търново, Трявна и Вишеград (мда, националната архитектура на Босна и Херцеговина е тази, която ние в България наричаме „възрожденска“, а хърватите наричат „турска“)

Кораб Costa Dorada в Дубровник

За кораба Costa Dorada имаше филм по National Geographic. Всеки ден в Дубровник има 2-3 големи пътнбически кораба. „Малката“ спасителна лодка (жълтичката, вдясно от камбанарията, долу) превозваа пътниците от старото пристанище до застаналия на рейд кораб. Понеже изглежда мъничка, да ви кажа – побира 150 пътника 🙂

Старото пристанище на Дубрпвник

Опашката от пъници се управлява от този индиец с вид на фелдфебел. Членовете на екипажа говореха помежду си на „английски“ – това че те са разбираха помежду си е добре, но съвсем не значи, че някой друг ги разбира 😉 (видимията екипаж беше предимно от филипинци (изпълнители) и индийци (началници)

Като цяло човек може да другарува с всякакви хора, но много внимателно трябва да подбира враговете си, защото в крайна сметка започва да прилича на врага си. Затова за приятели си избирайте хора, които ви пасват, а за врагове си търсете богати, умни и благородни противници. Враговете задължително трябва да са богати, умни и благородни!

Градът е разположен на много тесния и стръмен адриатически бряг, като ширината му едва ли е повече от километър (даже бих казал 7-800 метра), но за сметка на това денивелацията е страховита. Даже нашата квартира, която не беше кой знае колко далеч от морето (видяхте ми гледката) се намираше на 68 метра надморска височина! Брегът е чудовищно стръмен и не мисля, че ако беше на Черно или на Бяло море някой щеше да се засели там. А и камънякът е сериозен.

Обсадата на Дубровник

Снимката е правена от крепостната стена на Дубровник. Горе се вижда хълмът, от чиито връх градът е обстрелван по време на войната в Югославия, а това бетонно съоръжение най-вероятно е правено тогава като наблюдателница. Добре се вижда къде свършва растителността и самият град. Тази снимка, както и предишната, с кораба, са правени практически на едно и също място, човек само трябва да са завърти на 180 градуса.

Дубровник, Хърватия

Ако се вгледате в снимката, ще ме обвините веднага във воайорство 😉 Виждате ли как баба храни внуче?

Хълмът над града открай време е използван като крепост, като остатъците от наполоеновата (мисля) крепост на върха е използвана и от сръбско-черногорските сили по време на Гражданската война на Югославия. Е, хърватите на тая война ѝ викат Войната за независимост на Хърватия, но да не изпадаме в подробности. Та укреплението над града е било укрепен пункт на леката сръбско-югославска артилерия, обстрелвала Дубровник по време на обсадата. Сърбите са използвали леки минохвъргачки, по-скоро с цел тормоз над обкръжените, отколкото с цел да унищожат града. Е, сега не пречи хърватите да ги обвиняват за всичко, но сърбите не са ползвали реално разрушаващата сгради тежка артилерия по време на обсадата. Причината не е толкова от хуманна, колкото от практична PR гледна точка.

Не забравяйте, че днес! в Дубровник има поне два– три круизни кораба със стари баби-туристки (по 2-3 хиляди заможни туристи на всеки от корабите! И това е освен другите туристи, а и корабите се сменят всеки ден!). А, както казва моята хърватска колега, Дубровник днес е празен в сравнение с преди войната, което ще рече, че тогава е имало още повече баби-туристки в града! И всичките тези туристи са ахкали и охкали пред красотите на града мноооого преди да започне войната!

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

А сега си представете, какво щеше още да се случи с имиджа на сърбите в очите на бабите-туристки, гледащи телевизия у дома си, ако про-югославските сили бяха използвали тежката си артилерия срещу Дубровник? И да разрушат Страдун (главната улица) и романтичните каменни сгради наоколо?!? Сърбите може да са всякакви, но такива идиоти не са. Е, хърватите обясняваха неизползването на тежка артилерия и с факта, че по време на обсадата в морето е била разположена хърватската флота, която във всеки един момент е можела да разруши сръбските позиции над града. (Сега прочетете последното изречение и ме заплюйте! Каква „хърватска“ флота е имало през 1991г??? Все ми се струва, че флагманът на тази флота е бил от клас Нимиц 😉

Дубровник, Хърватия

Нещо да кажете за „плажа“? 😉 А да добавите нещо за камъняците на заден план?

Дубровник, Хърватия

Всъщност хърватите наистина твърдят, че в залива е била хърватската (без кавички) флота, ама някак на мен не ми се връзва.

(Не ме разбирайте погрешно – моя милост е един от най-върлите противници на бивша Югославия и мисля, че най-големите проблеми на XX век, както на България, така и на Балканите като цяло са предизвикани именно от съществуването на това вредно образувание, наречено Югославия и което за щастие замина в историята. Също така съм привърженик на независимостта на новите държави от района на бивша Югославия. Това, което не обичам, и то е именно югославско-комунистически маниер, е да ме правят на луд, когато ми разказват история, география и политика)

Факт е обаче, че обсадата е била жестока и е продължила почти година. Вътре в крепостта на няколко места има схеми с разрушенията и падналите бомби и гранати в Стария град на Дубровник, с които схеми обикновено започват и туристическите обиколки на града. След войната всичко е възстановено и то с камъни от същите кариери, от които е взиман и материалът при първоначалното строителство.

Забелязвате ли обаче какво огромно значение имат бабите-туристки за мира по света! И ако България не вземе крайно спешни мерки да покаже себе си и хората си в добра светлина именно пред бабите-туристки, то още дълго ще си патим от лош имидж и самочувствие. Баба-турист – най-добър турист!

Дубрпвник, Хърватия

Иначе Старият град на Дубровник е най-обикновен италиански ренесансово-средновековен град,

затворен зад неголяма, но доста солидна крепостна стена – с една голяма и красива главна улица, наречена Страдун (дали е от италианската или славянска дума „страда“ – не знам 😉 и гъсто разположени една до друга 3 до 5 етажни каменни сгради, между които се намират улички с ширина две разперени ръце. Пълно Средновековие, но пък е красиво. И най-важното – живо.

Всъщност Дубровник е първият ми италиански град и признавам си – хареса ми (е,не ми хареса, че е мръсно сравнително, да не казвам, че по някои безистени и глухи улички си смърдеше, както и другаде по Балканите, но наистина е красив град)

Дубровник, Хърватия

В двата края на главната улица Страдун има два манастира – францискански и доминикански. Доминиканският е откъм старото пристанище, близо до портата, а францисканският е на срещуположния край, до отсрещната порта. Двете срещуположни порти на града имат свои имена, които вече забравих, и за ориентация сега ще използвам двата манастира. На Страдун, откъм пристанището (към доминиканския) се намира така да се каже централният площад, заедно с катедралата Свети Влах, който пък е покровителят на града. Точно срещу катедралата е митницата на средновековния Дубровник – в нея е разположен градския исторически музей. Между другото, в уличките зад Св.Влах има едно кафене (или бар?), в който всяка вечер собственикът организира джем-сешън с приятели музиканти. Много яко място и не само на любителите на джаза ще им хареса:)

Дубровник, Хърватия

На срещуположния край на Страдун, освен францисканският манастир, се намира и Големият Онуфриев фонтан. Правил го е някой си Онуфрий, но не помня с какво друго освен с големия си фонтан е известен. Трябва да има и Малък Онуфриев фонтан, но не го открих къде е. Точно срещу Големия е разположена средновековната льекарна (аптека, де ;), която продължава вече стотици години да работи като аптека.

А на стената на манастира, точно на самата улица, един (вероятно)дефект в стената е станал повод за местен фолклор – от гладката стена стърчи един тесен камък и се твърди, че ако успееш да се задържиш на него залепен за стената, ще те гони късмет и щастие. Камъкът от много употреба и стъпване е изтрит и полиран полегато, а и стената изглежда е наклонена навън, така че вероятно единственият начин да се залепиш за стената е да го направиш със засилка и в частта от секундата, в която си залепен за стената, някой бързо да те щракне с фотоапарата, защото в следващия миг ти вече ще си паднал. Всъщност щерка ми успя да намери една цепнатина, за която малките ѝ пръстчета я фиксираха за достатъчно време, за да мога да я снимам без да бъда такъв изключителен бързак във фотографирането 🙂 Но аз самият нямах никакъв шанс в опитите за залепване за стената.

Дубровник, Хърватия

През целия ден се разхождахме из града, направихме обиколка по крепостната стена (достъпна е от към двете порти – цената беше или 75 куни за тримата или 25 евро, но убийте ме не помня). Плаща се само в брой, но приемат и евро. Всъщност еврото, доларите и кредитните карти вървят навсякъде в стария град – и по ресторантите и по магазините. Така де – това е град на търговци, нали не сте го забравили 🙂 Цените вътре в Стария град са по-високи, отколкото извън стените на крепостта – като цяло е скъпо, но не е чак безбожно скъпо. Два пъти ядохме в едно рибно ресторантче на пристанището, а и в една от пицариите обядвахме единия ден – сметката за трима не надвишаваше 50-55 лева, като сме поръчвали както риби, така и октоподи, а и в пицарията не сме се стискали (За сравнение: едно ходене на тримата до пицария Виктория в София обикновено е към 50 кинта). Иначе една топка сладолед вътре в крепостта е 10 куни, извън крепостта – 7 куни – разстоянието между сладоледаджийниците е не повече от 100 метра, но по пътя има крепостна стена на известен с търговците си адриатически град 😉

Дубровник, Хърватия

В крайна сметка разбрах кое даваше тази неповторима миризма на марихуана с липа, носеща се из целия град – портокалите бяха цъфнали и човек можеше да се дрогиа от миризмата им. А интересено жужащите край тях пчели какъв ли мед произвеждат? 😉

Крепостните стени на Дубровник

Общо взето всички показани до тук снимки са правени по време на разходката ни по крепостните стени на Дубровник. Носете си шапка – доста напича горе.

От разходката по стената ме беше напекло темето и вечерта са поразходихме в района на квартирата, за да разгледаме брега, „плажовете“ и съседните къщи.

Вторият ни ден в Дубровник беше посветен на предимно природни забележителности.

В една от брошурите, които ми беше дал хазяина пишеше за ботаническата градина в Тръстено (Trsteno) и решихме, че може да я посетим. То до там с колата се стига – Тръстено се оказа обикновено морско селце, на 6-7 километра от квартирата, но пък някакъв богаташ е имал вила през средновековието там и след победата на народната революция във вилата са направили ботаническа градина.

Вече няколко пъти в този пътепис се налага да използвам думата „вълшебно“, но природата на Хърватия и Босна и Херцеговина определено заслужават това определение. А ботаническата градина още повече го заслужава. Леличката на входа ни се зарадва много, упъти ни къде да паркираме и след минимална такса за билет влязохме в градината. Добре, че жената ни даде схема на алеите, защото като нищо щяхме да се загубим. Каква ли не растителност: от палми до диви кестени (абе, вие знаехте ли, че кестените (конските, дивите) съвсем основателно са софийски? Така де – български? Пишеше го на табелката им) Имаше някакви чудати лилии, космати палми, цветя като пеперуди, лиани, бамбук и какво ли още не. Климатът на Адриатическо море определено помага за растежа на всякакви от умерени до напълно тропически растения.

Точно пред вилата на богаташа имаше и беседка с гледка към морето, а под нея (защото беседкатa е на един почти вертикален бряг) се виждаше и пристанището на селото.

Народе, ако искате да впечатлите някоя мадама с романтика – запомнете това място 🙂

След обед решихме да продължим природосъобразната разходка, като се върнахме в Дубровник и с корабче се разходихме до остров Локрум насреща. Корабчетата до това божествено място тръгват от старото пристанище на всеки час. Островът е точно срещу старото пристанище и корабчето стига до него за десетина минути, колкото да успеем да снимаме града от друг ъгъл.

Обезателно намерете време за остров Локрум! Самият остров е национален парк и е препасан от алеи сред райска растителност. В гората освен всякаквите средиземноморски птици обитават и пауни, които са доста шумни, когато става дума за женските им 😉

В южната част на острова е разположено едно солено езеро сред отвесни скали, наречено Мъртво море – водата е морска, която се просмуква през скалите. А и скалите си ги бива. За голямо наше съжаление една част от острова беше недостъпна, заради опасността от пожари – не ми се мисли какво ще се случи в тая жега, ако пламне искра.

Идете до Локрум – няма да съжалявате!

Корабчето ни прибра в късния следобед, разходихме се за последно из вечерен Дубровник и се прибрахме в квартирата, за да можем на другия ден да тръгнем в посока Сараево.


Очаквайтре продължението

Още снимки от Дубровник:

19 коментара

Switch to mobile version