Етикети: Трончилата

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(7):Отново в Аржентина 2

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(7):Отново в Аржентина

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина , Огнена земя и Torres del Paine в Чили и за последно минахме по националния път Каретера Аустрал, свързващ цялостно Чили.

Днес ще се завърнем отново в Аржентина.

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част седма

Отново в Аржентина

След 5 километра вървене едно пикапче ме хвърли до чилийската граница, след което пеш минах и аржентинската. След около 20 дни по Каретера Аустрал отново бях в Аржентина. Първата ми кола обаче беше чилийска. Цялото семейство – мъжът, жената и двете им около 5-6 годишни деца отиваха към Тревелин да пазаруват. Във Футалеуфу няма бензиностанция, затова всички ходят да зареждат в Аржентина. Неудобното обаче е, че не могат да изнасят повече от един резервоар, тоест – никакви туби. Така използват и случая да напазаруват евтино в Аржентина. Купували един чувал брашно и после правели цял месец хляб. Въпросът колко струва чувал брашно в България обаче ме затрудни – кой в България купува брашно в такива количества.

На автостоп около света

Около света на автостоп

От другата страна на планината пейзажът рязко се промени. Стана равно и жълтият цвят започна да доминира. Скоро

влязохме и в Тревелин,

където ме оставиха.

Погледах сергиите на центъра, където се продаваха разни сладкиши и сувенири, след което отидох до туристическата информация. Бях свикнал да ходя в чилийските, където обикновено няма никой, затова с влизането в аржентинската останах шокиран. Вътре беше пълно с народ и за да се добереш до каките трябва да чакаш на опашка.

Ог Тревлин до Сан Матрин де лос Андес е аржентинската Швейцария.

През лятото де що има народ из Аржентина се юрва да летува в района и по пътищата се точат върволици от коли, пикапи и каравани пълни с цели семейства. Как да е, разбрах каквото ме интересуваше и без да питам. Входът на националния парк струваше 30 песос, което заедно с отдалечеността му от 30 км го правеха не особено привлекателна дестинация за мен, още повече, че снимките, които видях не ме грабнаха хич. Имало езеро (аржентинците се кефят на езера, защото са удобни за пикник), но аз бях вече видял толкова езера, че две-три повече или по-малко все толкова.

Из Аржентина

Из Аржентина

Хвана си чукалата и тръгнах да се изнасям от града. Времето отиваше към икиндия, а слънцето огряваше жизнерадостно жълтите полета и хълмове. Ако пропуснем поезията, искам да кажа, че мястото плачеше за снимки. От едната страна имаше един привлекателен хълм и с малко налучкване и питане намерих път.

Четете по–нататък>>>