Archive for the tag 'Тринидад'

авг. 03 2016

Пътуване до Куба и Мексико (1): Куба

С Пламена започваме едно пътуване до Куба и Мексико – днес сме в Куба. Приятно четене: Куба част първа на Пътуване до Куба и Мексико Натоварени с половин куфар храна, от страх да не умрем от глад, летим от Брюксел за Варадеро. Дават ни да попълним митническа декларация. Позачудвам се на перото за растителни и […]

6 коментара

апр. 17 2012

Куба: Вива ла револусион … но само сексуалната

Е, днешният пътепис ще ни припомни (на някои само 😉 младините, а на другите може да им покаже, къде да могат да побързат да идат, докато има гювеч, колкото и вулгарно да звучи 😉

Приказна Куба, приятно четене:

 

 

Куба: Вива ла револусион …

но само сексуалната

И аз съм от онези, израстнали през комунизма. И аз знам какво е да чакаме с часове за мандарини, да имаме режим на тока и водата, да имаме еднакви холови гарнитури, с еднакви килими и еднакви коли. В училищата да сме всички с еднакви дрехи, с еднакви връзки (според възрастта) и „чавдарчето е примерно дете. Играе, пише, учи се, чете!“ Мислех, че поназнайвам това онова за „развития социализъм“. Грешал съм.

Куба на живо е шамар.

Нещо между спомени от детството (я това го знам бе, мене жокер ми не требе), чистата форма на нямането (Петрова, пуснали са праскови!) и Рай за туристите и хората, разполагащи с пари (куче касичка… крокодилче химикалка… дребни удоволствия за населението).

Първите ми часове в Хавана

ме връщат в онези моменти, които единствено ми липсват от времето на режима: децата по улиците, врявата и сплотеността. Някак всичко е едно. Задавам въпрос, не ме разбират. Но не вдигат рамене и не подминават. Започват да викат, докато не се появи някой, който ме разбира. След като са разбрали какво питам, започва ново съвещание, карат се, в разговора се намесват и хората по терасите. Минута по-късно вярвам, че цялото каре е заето само с моя проблем. Отговарят ми, тръгвам и дълго чувам зад себе си пожелания за успех. Готино е.

Следаващото усещане е за филм.

Неестествена мешавица между застинали кадри от 50-те и тениски NIKE. Сгради на няколко века, коли и хора от старите мафиотски филми, между тях шетат чавдарчета и пионерчета.

Пури и чавдарчета. Куба

 

 

 

 

 

 

Абсолютна липса на реклами, но пък предозиране с лозунги и рисунки на Фидел и Че. Patria o muerte! Ненаподобяваща нищо смесица на епохи. Живеем в къща с няколко спални, дневна с ръчно правени люлеещи се столове, зверски красиви канапета, петметрови тавани, тежки маси и… метрова плазма. В сградата, която е срещу нас на улицата, има една огромна стая почти без мебели, с една луминесцентна лампа. Малък телевизор работи през цялото време (докато има телевизия), около него шетат поне петнайсет човека, куче, няколко кокошки и още едно, непознато за мен животно. Сградите са строени в т.нар. колониален стил и са безумни. Всяка е малък замък с огромна дневна, прозорци до земята и няколко спални. Малки вътрешни дворчета допускат дневната светлина навсякъде, и всичко е строено с респектиращ вкус. Някога.

Днес нищо не се подържа.

Срути ли се някоя сграда, просто се оставя. На всяка улица има по няколко, на които само фасадата напомня за величие, а през зейналите капаци се вижда небе. На няколко пъти ми се отдава възможност да погледна в домовете на кубинците и нищетата е стряскаща. Като турист посещавам кафетата и ресторантите, където се плаща във валута за туристи. И ми се струва евтино. Една сутрин си купувам кафе от кафене за местни. Вземат ми точно 25 пъти по-евтино. Започвам да разпитвам и ми казват, че средната заплата тук е малко повече от един хубав обяд в ресторант за туристи. За мен относително евтин обяд. Месечната заплата.

Хавана, Куба

 

Продължавам да разпитвам и

навлизам все повече в света на „социализма“.

Понеже най-голямото перо в бюджета на Куба е туризма, се прави всичко „чужденците“ да оставят максимума тук. Но и им предлагат много повече, отколкото предлагат на обикновения кубинец. Ние имаме постоянен достъп до „екстри“ като ток и вода. Те не. В старият град водата се носи с цистерни и се качва в резервоари на покрива. Някои къщи нямат резервоари. В едната къща стана някаква авария и водата спря. Веднага се опитаха да ни намерят друга. Не правиха драми, домакинята беше убедена, че до след обяд ще има вода, но се усмихваше докато се изнасяхме. Страшно много хора преживяват покрай туристите и системата на бакшишите е на по-високо ниво от всичко, което съм виждал. Неписаните правила са повече от писаните, корупцията е неимоверна, а черният пазар е по-развит и зареден от осветения.

 

Хавана, Куба

 

Записваме

еднодневна екскурзия до долините Винялес

Понеже пътувам с 5 мацки, едната от които е петгодишната ми дъщеря, екскурзоводът на майтап ни представя като „българско семейство“. Смиламе се от смях и темата остава до края на престоя ни в Куба. Водят ни на някакво място където с огромни скални рисунки е разказана историята на острова, хлапенце язди кон (возене на кон- check), ние сърбаме Мохито, а една датчанка се приближава плахо и ме пита дали всички наистина сме семейство. Какви ли черни картини за бъдещето на Европа са минавали през главата на женицата като ни гледа? Изумен съм. Тя настоява за отговор. Пита ме коя е жена ми. „Тази“, соча дъщеря ми, „останалите са тъщата и сестрите й“. Още един глас срещу влизането на България в Шенген.

Посещаваме фабрики за ром и за пури.

Изглежда нищо не се е променило от основававането на фабриките до днес. Ромът се бутилира в малка стаичка от една машина и няколко човека, а стените са заети от Фидел, Че и viva la revolucion! В производството на пури явно единствената иновация са пластмасовите мостри за размера на пурите. Редове с работници и работнички, навиващи всичко на ръка и зали с лелки, сортиращи листата. Според екскурзовода това са най-евтините места за пазаруване. Но пред фабриките чакат местни, които ме канят в домовете си и ми продават кутия пури Cohiba няколко пъти по-евтино от фабриката отсреща. Не им вярвам за качеството, но с нас пътува и един иранец, който тества и одобрява. Убеден е че не са менте и купува няколко кутии. Иранецът и кубинците намират някакъв общ език, псуват режимите в държавите си, смеят се на „тъпите туристи“, които купуват от магазина на фабриката и за капак получавам още отстъпка в цената. А персът получава и телефонен номер на братовчед в Хавана, който може да достави всичко.

Обикаляме някакви села на стотина километра от Хавана.

На магистралата има повече стопаджии и каруци от коли, междуградските автобуси (за местните) са камиони с преработени каросерии, а на няколко пъти засичаме „училищни“ каруци, натоврени с пионерчета да шетат между селцата. Навсякъде има животни, дори по магистралата, а земята се обработва с рало, дърпано от чифтове волове. Виждаме някакви идилични картини от фермички, където хората и животните живеят заедно, децата тичат из полята, над тях се реят орли. В една сушилня за тютюн ми свиват и подаряват пура. Същата с етикет струва около 6 долара.

Навлизаме в долините Винялес.

Безкрайна равнина, в която без ред са разпиляни стръмни възвишения. В повечето има пещери, населвани в миналото от първите заселници на острова. Пресичаме една пещера. Първата половина вървим пеша, а после лодка ни отвежда до отсрещният изход. Там естествено има бар, където виждаме как се произвежда захар. Позволяват ми да смачкам няколко стъбла захарна тръстика и да опитам сладкият сок. Може и да звучи тъпо, но понеже бях чел доста за историята на Куба, сокът имаше вкус на робска пот.

В друго село е живял Хемингуей. Няколко кафета, ресторантът, където често е отсядал и останалото- разруха. Посещаваме къщата му, превърната в музей, и съм смаян от лукса. До басейна му е и лодката „Pilar“. Някак една обиколка сред луксозното минало на Хавана създава прекрасна представа какъв е бил животът на богатите преди и колко различни са представите за лукс днес.

В Хавана днес и музиката е осакатена.

Стотици оркестри свирят по ресторантите и кафетата, всякакви комбинации от музикални инструменти. Едната вечер ритъмът се държи на горна челюст от череп на животно, като музикантът движи една пръчка по зъбите. Но след няколко дни осъзнаваме, че репертоарът са около 20 песни, като три от тях (Comendante Che Guevara, Quesas и Quadro el tula) се повтарят поне по няколко пъти.

Колкото и да е романтично, различно и впечатляващо, няколко дни в Хавана стигат. Вървя по улиците и вече сградите, хората, колите и атмосферата не ме впечетляват. Свикнал съм, приел съм го. По-дълго се застояват само почитателите на „тематичния туризъм“. За тях може да се напише много. Странната смесица на расите тук е създала наистина невероятни тела, а добре развитата здравна система е свела риска от заболяване до минимум. Флиртуването и сексът не са теми табу, както в Европа и за мен бе наистина изненада да науча, че броят на жените, посещаващи Хавана за секс-туризъм, с нищо не отстъпва на броя на мъжете. На няколко пъти се смеем, че сексуалната революция тук е доста по-успешна от тази на Кастро.

Да живее Революцията. Куба

Viva la Revolucion!


 

Към следващият град, Сиенфуегос, пътуваме с автобус.

И пристигаме в Рая. На края на града има полуостров, широк 50 метра и къщата ни е на края му. Слънцето залязва над морето от едната страна и изгрява над морето от другата. Най-романтичното място, на което съм стъпвал. Тераси над морето, коктейли на понтон над вълните. Къща, която не те пуска да разгледаш града. За капак домакини, чиито ястия би трябвало да са в готварските книги. Плувам със вечерните коктейли, плувам на закуска и вече знам в каква къща бих желал да живея. Признавам си, заминавам с нежелание.

Кабриолет, Куба

 

 

Този път пътуваме към Тринидад с Буик Спесиал, 58-ма година. Пътят минава в песни и за първи път сме далеч от морето. На 10 километра.

Тринидад

е малко градче, миришещо на история и бъкано с туристи. Пресичаме го няколко пъти за часове и гледаме пореден концерт на площада. На другият ден сме преситени от града и тръгваме пеша за резервата на няколко километра. Тръгвам по бански, защото знам, че в резервата има водопад, под който може да се плува. Това се оказва крайно правилен ход, защото водопадът ни посреща в средата на пътя под формата на прекрасен тропически дъжд.

Тринидад, Куба

Тринидад

 

 

Стигаме ресторанта на входа абсолютно подгизнали с желание единствено за ром и чай. Ром има, но чай не предлагат. На жената зад тезгяха и идва безумната идея да ни даде гореща вода и листа от мента, които използват, за да правят мохито. Пием невероятен ароматен грог. Предлагат ни да се приберем с камиона-автобус, който минава да събере персонала. Приемаме с радост. Возене в каросерия на камион- check.

Камион - автобус – Сиенфуегос, Куба

 

 

Вечерта, следвайки съвети на барман,

попадаме в бар с жива музика и програма

Групата не ме впечатлява с нищо, но след нея излизат двайсетина танцьори. Правят невероятно интро и следват автентични робски танци. Ступор. Не съм го смятал за възможно, но гледах разкази. Безкрайно енергични движения, виещи се тела и ясната представа за мъки, бичуване, желание за свобода и секс… много секс.
На другият ден потегляме отново. Този път за един остров на Атлантическия океан-

остров Кайо Гийермо (cayo gillermo).

Поредно пазарене за транспорт и седим в Шевролет Бел Еър, 54-та. Толкова е шумно, че трябва да си крещим, но пътуваме. През средата на 80-те кубинското правителство решава да свърже няколко малки острова с Каймана (както наричат основният остров на Куба) и строи няколко шосета. Не мостове, а диги. Което се отразява на миграцията на някои видове риби и едва преди няколко години започват ремонти, за да прокопаят тунели в дигите. Което пък се струва прекрасна идея на пеликаните, които чакат от другата страна. Дигата, по която се возим, е дълга около 35 километра и свързва Куба с остров на име Кайо Коко. от него няколкокилометрова улица стига до нашето малко островче, което е известно с популацията на розово фламинго.

Cayo Guillermo, Куба

За втори път попадам като клиент на all inclusive хотел и двата дни, които прекарваме там, посвещавам на тестването на коктейли. Отъпквам си пътека между бара и плажа и откривам значението на израза „лазурно море“. Цветовете са невероятни, пясъкът е възможно най-бялото бяло, водата варира от светло зелено до тъмно синьо, а палмите и сламените чадъри придават някаква безумно романтична нотка.

В хотела единият от сервитьорите е завършил ВИАС през 90-та и говори доста сносен български. Каня го на коктейл след работа и го разпитвам за годините след завършването и завръщането му в Куба. Според туристическата ми книжка за тук това са най-трудните години за населението от Революцията. До 89-та СССР и сателитите единствено не спазват ембаргото на САЩ и изкупуват захарта на Куба над пазарната цена и им доставят петрол на по-ниски цени от пазарните. След разпада на Съюза, икономиката на Куба изчезва. Не се свива бавно, не запада малко по малко. Изчезва. Над 90% от търговията спира да съществува за седмици. Американското ембарго се стоварва върху страната и следват месеци и години на непозната нищета. Разказът звучи приблизително така: „Майка ми заменила колелото на брат ми за малко храна, за да ме посрещне. Аз имах малко пари, които бяха най-голямото богатство в селото, но никой не ги искаше и бяха неизползваеми. Скоро си намерих работа, която беше престижна, но парите не стигаха за храна. Докато не дойдоха многото туристи да имаш нещо различно от ориз и захар за ядене, беше по-рядко срещано от да имаш кола.“ После бърза да хване автобуса за персонала. Карат ги всяка вечер и сутрин на основния остров (около 60 км в посока), защото не им е позволено да спят при туристите. Живеят в няколко блокчета в средата на нищото. Предлагам да му налея няколко коктейла в бутилка, той ме моли за кафе. „Да имам за закуска. Имам пари, но около общежитията ни не предлагат и няма къде да си купим.“

Отново в Хавана. По план трябва да станем в 4, но естествено се успиваме и само фактът, че автобусът закъснява, спасява плановете ни. Стигаме на някакво летище, от където с малък витлов самолет летим за

остров Кайо Ларго в Карибско море

Пристигаме за закуска и хващаме един доста раздрънкан туристически автовлак до два плажа, които са сред най-хубавите в Куба.

Самолет на Кубана – о.Кайо Ларго, Куба

 

 

 

За тези места няма много думи. Трябва да се видят. Следобеден сън под палма, безкрайно киснене във водата и раходки по плажове от картички. Чувствам се като скочил в туристически каталог, но без тълпите от туристи. Последното влакче е в 5, затова вземам моторче под наем и вечеряме на плажа сами. Картината, с която ще се опитам да запомня Куба.

Плаж – о.Кайо Ларго, Куба

Рай?

 

 

 Автор: Димитър (Бапха)

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Карибско море– на картата:

8 коментара

май 19 2011

Куба – островът на радостта, музиката и бедността (2): Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад и … плажове

Продължаваме с обиколката на Емилия из райския остров с победиил социализъм – Куба. Бяхме в Хавана и околностите вече, а сега ще тръгнем към курорта Варадеро и ще обиколим освен плажовете, но и Сиенфуегос, Тринидад и още малки градчета.

Внимание: разказът съдържа снимки, неподходящи за ненавръшили пълнолетие лица от мъжки пол!

Приятно четене:

Куба – островът на радостта, музиката и бедността

част втора:

Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад и … плажове

Прибрахме се късно вечерта. Нашите хазяи ни посрещнаха усмихнати. Веднага ни осигуриха гараж за колата (1кук за пазача) и ни заразпитваха за деня. Останах със Зое да си бъбрим. Голям Габи и Виктор отидоха на по бира в кварталният бар.. Заразпитвах я за всичко. Подхвърлих темата, че сме живели в такъв тип държава и, че сме избягали, че не сме се връщали от 11 години и, че само умряла могат насила да ме върнат (понеже изрично съм заръчала когато дойде последният миг на живота ми да бъда кремирана и пепелта ми да се разпръсне на Пунта Кана в Доминиканската република – моето първо прекрасно пътешествие извън Европа)… Исках да я предразположа за разговор за съдбата им… Но уви: не чух ни добре, ни зле. Страхът е толкова голям, че тази тема ги блокира. Не я коментират никога! Всеки носи кръста си тихо..

Бях го чела в много форуми от приятели испанци, но исках да го проверя сама… Зое говореше за всичко с такава лекота, дори за факта, че нямаха деца, но не и за политическият строй в които живееше..

Куба

Платих ѝ за престоя (на другият ден тръгвахме за Варадеро) оставих и малък бакшиш, които тя се опита да ми върне мнoгoкратно, притеснена.

В Куба бакшишът е почти неписан закон, навсякъде го очакват.

Даже бях чела, че си го искат. На мен не ми се е случвало. Напротив случи ни се веднъж в обиколките да спрем до рибар и да го питаме за пътя, след като ни обясни ни даде шепа големи рапани и каза: подарък, без да поиска нищо. Естествено дадохме му паричка… Въобще едни такива мили жестове има човекът от улицата към теб, че ти става страшно драго.. !

Плаж, Куба

Преди да се кача в нашите стаи, Зое ми каза, че държи утре преди тръгване да пием кафе и да си направим снимка. Те колекционирали всички свои гости и ги поставяли в албум с имената, от къде са, какви са… Видя ми се толкова мило…

На другата сутрин рано станахме, ухайното, черно кафе беше обвило къщата с аромата си… Снимахме се, разцелувахме се. Казахме сбогом на една фамилия, от която отнасяме прекрасни спомени. Зое ми подари два пакета кафе (многократно бях споменавала за страхотния аромат, който усещам сутрин при събуждане). Притесних се доста. Все пак това беше дажбата ѝ кафе на месец и тя ми я подари с лека ръка. Нямаше как да откажа

КубаКуба

И… На път за

следващата ни спирка – Варадеро

Пътя е 130км, но пътувахме почти 2,5 часа. Спирахме на всяко възвишение, снимахме, разглеждахме всяка къщичка по пътя. Стопаджии наново, друг разказ за нечии живот, времето лети приятно… Пълна идилия.. Гърбът ме боли жестоко, изгоряла съм, въпреки слънцезащитният крем 30 фактор, който си слагам всеки ден обилно. Постоянно изгарям във форма на потника, които нося. Жестоко слънце.. Едно от най-силните, които съм изпитвала. В момента в който се скриие става хладно и прилича на канарските острови с перфектнят си климат. Няма влага, няма задух както е в Азия, но слънцето е по – силно от пустинята в мароко, през август… Просто изгаря косата ти.. Странно усещане… Преди да влезем във Варадеро

минаваме през Матанзас,

отбиваме се в кабаре Тропикана да видим възможно ли е да вкараме малък Габи (в Хавана опитах в няколко хотела, но отказаха, защото няма 16 години. Ние решихме да пробваме във варадерското кабаре. Открихме го. Слязох, за мое щастие касиерката – сама. Замръзнала усмивка, повдига мигли толкоз бавно сякаш век минава.. Обяснявам и проблема и я питам как да оправим въпроса… Още по-бавно си отваря устните и проговаря… Толкова мудно говори, че в живота си не съм виждала подобно нещо.. Давам ѝ бакшиш (1€) и Габчо има билет.. Ура!

Съвет, когато решите да отидете в Тропикана, било тази или в Хавана – никога не купувайте от хотела билети!! Никога!! Отидете директно на касата. Тук разликата беше 15 кук на човек, по-евтино.

Куба

Куба

Пристигаме във Варадеро. Платена магистрала – точно на влизане.

Фидел се оказва доста хитър и изцежда парите на туристите по всевъзможен начин 🙂 всяко влизане и излизане от острова е 3€. Просто нечувано!! Но няма друг начин. Съществува страничен селски път, но ни казват, че е пълен с пирони и стъкла и изобщо се отказваме да пробваме (това беше съвет от един служител в хотела ни, които ни помагаше всекидневно с начертаване пътя за следващият маршрут).

Пристигаме по обяд. Веднага ни слагат гривните – вълшебните, както ги наричам. Хотела се оказва социалистически: ресторанти, дискотека, нощни аниматори, прекрасна и разнообразна храна, коктейли… На които голям Габи се отдава на момента… И няма начин да го вдигна от бара на басейна. Казва, че счупеният му пръст е отекъл и ще почива. Което си е самата истина де, но си е чист опит да се оттърве от влачене в изгарящото слънце по улиците на Варадеро. В стаята ще влезем чак в 4 следобед. Пръскаме се и установяваме правилото, (което моите мъже обожават): всеки да си прави каквото иска!

КубаКуба

Габчо се губи в пицарята, Габи се мръщи на бармана, че няма джоджен за мохитото, а аз, познайте, се запилявам на плажа да правя снимки. Водата е с оня прекрасен син отенък, който има само на карибите, но пясъка!!!

Пясъка ме стъписва!!! Оооооооооооо, не е бял!!! Разочарование…

На всички снимки, картички, дори на моите снимки изглежда светъл, но не е бял… (намирам единственият недостатък на Куба 🙂 но това е без значение. Последното, което може да ме впечатли в Куба са плажовете.. След като видях Полинезия, едва ли друг плаж би ме накарал да настръхна. Но и откровено бих казала от всички карибски плажове, които аз съм виждала най-красив е Пунта Кана в Доминиканската република. Също Ривиера мая в мексико. Но плажовете на Куба, макар и красиви са доста далече от каквото и да е съревнование с тези, които изброих.
Изминавам почти 5 км по плажа, връщам се по шосето, губя се няколко пъти, усмихнати, черни лица ме напътстват, откривам pazara за сувенири и вече сам вътре… Минават 3 часа, лицето ми е изгоряло жестоко и се прибирам. Тъкмо навреме. Семейството ми е щастливо, че съм му дала глътка свобода…

Нанасяме се. Седми етаж, един функциониращ асансьор, огромна стая, чисто, цветно, обновено… За социалистически курорт надминава очакванията ми.

Повдигаме крака, след бърз душ, почивка. Решавам, че днес ще пропусна вечната си диета. (при наличие на пицария нищо или някой не е в състояние да ме спре да вляза 🙂 вечеря. Всичко разнообразно, много десерти (пасти и торти, които пропускам, защото буквално горчат от захар: в Куба се яде много хляб и много захар. Много сладко. За това и 90% от жените са огромни и дебели. Чувствам се комфортно 🙂 обичам държави с дебели хора 🙂

Куба

Сега ще се спра пак на социалистическия служител.

Когато се настаняваме в хотела установявам, че няма чаршафи и хавлия за Габчо. Отивам директно при чистачките и им казвам. Те бавно промрънкват, че след малко ще донесат. Минава час, два, три… Няма и помен от тях. Ставам и се запътвам наново. Габи ми казва: „Кари, не им се карай много, нали знаеш това е социализма, а и преплетен с карибската кръв…“ И се подсмива. Излизам.

Пак офиса на обслужващият персонал, отпращат ме на друг етаж, след 20 минути обиколки намирам една сочна 40 годишна негърка, по-бавна от костенурка, която отговаря за нашият район и ми казва: след малко, сеньора. Обаче този път не минава номера, вземам я под ръка, водя я в офиса, вземам чаршафите и ѝ съобщавам, че ще си ги сложа сама. За целят ни престой всеки ден ходех лично да си сменям хавлиите, защото един-единствен път оставих бележка да ми почистят и когато вечерта се върнахме в 5:30 вечерта, моята любима дебеличка чистачка тъкмо беше стигнала до стаята ни 🙂 – а държеше 15 стаи на ден. Лично аз бих ги изчистила за 3 часа, но това са Карибите, тук животът е спрял! 🙂

Същата тази чистачка живее не от заплатата, а от бакшиша, който ѝ остават клиентите. Неписано правило е да и се остава 1кук в стаята. И наш’та просто не събра сили да стигне до стаята ни да си го вземе 🙂 Просто изумително! Даже парите не могат да ги накарат да се забързат 🙂 и не ме разбирайте зле, не се оплаквам изобщо. По принцип мнoгo мразя да ми влизат в стаята в хотела. Просто описах ситуацията, за да добиете представа колко пагубен може да бъде социализма за света! Както казва Габи: той е съсипал даже виетнамците, които са азиатци и принципно са като пчелички, най-работното население на земята… Какво остава за тук…

Плаж, Куба

На следващият ден имахме план:

Сиенфуегос и Тринидад.

Доста голям преход, но трябваше да ги видим в един ден. Около 300 км на отиване и малко повече на връщане ако минете през санта клара. В 7 часа на зазоряване бяхме навън, кола, кафе, сандвичи, вода и газ… Това може би беше най-трудният ни преход. В смисъл, че няма магистрала, много села, в които буквално криволичиш по улиците, търсиш изхода, питане и пак и пак, излизаш, губиш разклон, връщаш се, наново.. С 2 думи трудно ориентиране. Но на помощ са стопаджиите и денят ни минава прекрасно. Всяко селце по пътя е китно, красиво, гъмжащо от живот, колоездачи, продавачи, веселие, музика.. Спираме постоянно. Няма място през което сме минали и да не сме спряли.

Сиенфуегос, Куба

След почти 3 часа стигаме в

Сиенфуегос

Градът е на Карибско море (Варадеро е на Атлантическия океан). Прекрасен, цветен, поддържан, пъстър морски град, пълен с туристи и кипящ живот. Града е наследство на Юнеско. Изненадана съм. За пръв път откакто сме тук, попадам на поддържано място. Огромен красив площад, грандиозна църква, вековни сгради, голяма търговска улица.

Пазар, Куба

Прави впечатление, че е доста по – заредено с всичко от самата Хавана. Магазини и за обувки даже! Истинска изненада! Малекон като в столицата, големи широки улици, перфектен асфалт, цветя, колониални къщи с типичните им решетки отпред. Промъквам апарата през всяка решетка, снимам и снимам. Ходим километри, слънцето гори както винаги, центъра буквално гъмжи от хора, сякаш е празник. И кубинците изобщо не ги притеснява ‘смъртоносното’ слънце! Предполагам, че кожите им изобщо не горят..
Продължаваме – нов стопаджия, нов разказ за неговият живот. Този път се оказва момче, което е работило във Варадеро. Веднага ни засипва с най-важната информация за зоната и за Варадеро. За гмуркане за каскади в горите. За кой ли път установявам, че тези стопаджии са перфектните гидове!
Естествено се опитва да ни нахрани с лангуста 🙂 отказваме любезно.. Записвам всичко. Малки заливчета, Карибско море, девствени плажове, зелено, релефа става планински, не много висок, но интересен.

Плаж, Куба

Пътуването е бавно… Накрая виждаме

Тринидад

Най-после! Един от най- известните, автентични, колониални градове, запазени във времето. Каменни улици (пълни с пирони: тук пироните ни спукаха гумата, за което споменах в началото).

Оставяме колата след оправяне на гумата и хукваме по улиците. Прилича на Перла в Мексико. Красиво цветно: синьо, жълто, розово боядисани сгради.. Очарователно красив площад, синьо небе, облаци – снимките са като картички… Пренасяме се във времето… Колко история и културно наследство.. Очите ми не могат да погълнат всичката тази красота и цветове… Приказка!!!

Габи е нервен, очаква ни по дълго връщане. Вече е почти следобед. Дава ми знак да побързам.. Бих искала да постоя повече, но няма време… А и Габи е зле, кракът му е отекъл, едва кара. По време на пътя спира, намира едно колче издялква го и го ползва да натиска газта (добре, че е автоматик (колата). Спорим, искам да карам, но застраховката е на негово име и е прав.. Ако се случи нещо, няма да ни я признаят, ако аз съм карала..

Тръгваме, навлизаме в гората, 2 км пеша, водопад, река, зеленина, красотата ни обхваща отвсякъде и е завладяващо…

Природата в Куба е разкошна, защото е различна. Има долини, равнини, планини, палми и вековни гори… Разнообразието е тотално. Връщането е през

Санта Клара.

Нищо особено (пропуснете го, ако не искате да видите монумента на Че Гевара). Но пък минаваме по друг път, други селца, друг релеф, всеки километър е различен и всичко е интересно… Цяла Куба е прекрасна. Всеки сантиметър от тези земи е пълен с история…

Прибираме се късно. Душ, вечеря, сън – разпределила съм дните така: един с дълъг преход по 400 – 600 km дневно и един с по- близки места. Открихме

прекрасен плаж за гмуркане с корали и рибки

На следващият ден бяхме там. Морето – бурно. За пръв път се гмуркам в бурно море. Абсолютно невъзможно да плуваш, подхвърля те като топка и като те завърти те удря жестоко в коралите. Кървя цялата, но не се отказвам. По-силно е от мен.

Риби в коралите, Куба

Плажът е Плая Корал – на 10 км от Варадеро.

Има организирани екскурзии (32кук). Не купувайте, ако нямате кола наемете такси и се разберете да се върне да ви вземе.

Всичко, което се продава във Варадеро е ненормално скъпо.

Например екскурзия до Сиенфуегос и Тринидад по 150 кук на човек с преспиване. Просто скандално! Тропикана: 50, а всъщност е 32 кук – вход.
Екскурзия Кайо Коко и Гуилермо над 200 кук – 1 ден. Тя е със самолет. Но може да се направи с кола. С едно преспиване по пътя и ще ви стъпи само бензина до там и 20-ина евро стаята. Естествено, ако не спите в самите Кайос, защото там са само хотели 4 и 5 звезди.

Но искам да знаете, който иска да види Куба, истинската, да мине за по 1 ден през тях и Варадеро, за да добие представа. Защото те определено не са Куба.

Още повече, че на мен Варадеро изобщо не ми хареса. Не разбирам как може един курорт с такава световна слава да е пълно мъртвило след 8часа вечерта. Ресторанти и барове минимум. Има клубове в самите хотели. Но живот на улицата – НУЛА. В 6 часа пускат капаците и прибират всичко и си седят пред къщите. А точно тогава туриста решава да излезе да си купи сувенир да пие по нещо… Като се сетя за Kута бийч в Бали и просто мъка ме хваща за това

Варадеро. Определено не го препоръчвам

даже за любителите на плажове, които само отиват да релаксират… Просто ще умрете от скука.. И като поддържане също не ми хареса. Вземете една Ривиера Мая в Мексико или Канкун, в сухият сезон се полива всичко, зелено, а тук – няма поливане, тревата изгоряла, палмите пожълтели (кубинците се оплакваха, че от години не били виждали такава суша). Бе с 2 думи – жалко за славата на Варадеро. За втори път се сблъсквам с прехвалено място, в което не бих стъпила. Такава слава има Палма де Майорка в Испания! За бога не ходете там! По-грозен курорт в живота си не съм виждала, даже в България!!! Та се отвлякох..

Та следващият ден пак беше почивка от дългите километри.

Прескочихме до Матанзас

(на 30 км. от Варадеро). Както винаги, красиви колониални сгради, кипящ живот, празни магазини, опашки пред банките, красив площад, часове обикаляне, снимки, опит да вляза в нещо подобно на мол. Спира ме охраната и ме кара да си оставя чантата на гардероб, разрешено е да влизате само с портмонето. Явно доста се краде, но се чудя какво ли 🙂 Отказвам се. Няма да чакам на километричната опашка за гардероб..

Габи разпитва за рибарски maгазин, естествено – няма. Препращат ни на частници. Откриваме един който поправя мрежи за риболов.

Сядам под едно дърво на тротоара и се зазяпвам в хората… Знам, че това отнема поне час, пазарене, оглеждане на всяко сантиметърче от мрежата сякаш купуваме злато, но това е Габи и съм му свикнала.

Пазар, Куба

Използвам времето за да се потопя в шума около себе си. Горещо, прашно, идиличнo, продавачи на сладолед с подвижните си масички, кубинци с мускулести тела, всичко покрай мен е като шоколад, ухае приятно… Не разбирам едно нещо: как е възможно в страна, в която почти не се продават парфюми (или поне тези, които познаваме ние) всичко живо да излъчва такъв приятен аромат!!! Тези хора не се ли потят! Кожите им блестят, дебелите бедра на кубинките се търкат почти до коленете, но не виждам и капчица пот… Завиждам им…

Аз се пържа в адският огън, който изригва от небето… Минават часове, малко Габи
мрънка, казвам му: свиквай, баща ти купува една шапка за 2 часа, камо ли мрежа за риба 🙂 ) най-накрая приключваме. Мрежата е спазарена (20 кук), подходяща е за бяла речна риба, но метри и други подробности не мога да ви дам 🙂 – няма пътешествие от което да не носим мрежа: ту за малки, ту за големи риби 🙂 Радвам се, че не я е купил с оловото, че ще тежи 🙂 Напускаме града и

започваме да обикаляме кораловите плажове,

гмуркане, бурни води, кръв, риби, снимки, даже подводно видео. Ако ви кажа, че съм раждана във вода, незная дали ще повярвате 🙂 Не съм, естествено, но в нея се чувствам най- добре.

Габи пуши пура под един чадър и бъбри с местните. След часове излизам издрана и ожулена зверски, но щастлива. Поглежда ме и казва: „моята жаба, дай и локва и няма по- голямо спокойствие!“ 🙂 Разказва ми набързо за разговора със спасителя. Младо момче, имал връзка с испанка, три пъти идвала и все обещавала брак. Той отчаяно се надявал да се измъкне от тук… Става ми мъчно.. Момчето е хубаво.. Проумявам го.. Много са такива като него. Нашите испанки мрат за кубинци. Носи се страхотната им слава (която не успявам да проверя, понеже съм омъжена почтенна дама на средна възраст 🙂 на невероятни любовници… Много истории, много мъка, много житейски случки чух за тези 15 дни. Колкото и тъжни да бяха те, толкова усмихнато ги разказваше поредният кубинец… Прибираме се.

Хотелът се е понапълнил. Прави впечатление, че тук почиват колумбийски и мексикански мафиоти (така ги нарекох). Носят огромни вериги златни, много пръстени, златни заби, говорят по- високо и от мен с доста крещящо лошо възпитание… Изобщо установявам, че

Куба е дестинация за много южноамерикански богаташи.

Интересна гледка са, къси гащи, огромни деколтета, злато блести от всякъде, корема навън и яки заоблени дупета – жените имам в предвид. 🙂 интересно е да слушаш разговорите им и да наблюдаваш опита им да изплискат басейна… В Куба болшинството туристи са тези народи, европейците (испанци, французи, германци) и малко канадци.
Вечерта е посветена на

вариете Тропикана

Слагам малко по-официално рокле, всъщност изобщо не е, еспадрили (няма да си нося токчета, я – стига ми за пет години един тормоз с официално облекло, както на круиза по Персийският залив (предишното ни пътуване).

Вариете Тропикана – Варадеро, КубаВариете Тропикана – Варадеро, Куба

Там сме първи, моята касиерка ни чака, дава ни билетите, никoй не пита нищо за годините на Габчо, настаняват ни на най-първите маси, шампанско за добре дошли. После имате включен по 1/4 бутилка ром и безалкохолни, това в цената на билета. Направям няколко реверанса на сцената, захапвам пура и пак снимки… Аз съм типичният японски турист с мнoгoто снимки, който даже и коктейлите си снима 🙂 този път моите мъже ме кръщават японското джудже (поредният ми прякор по време на пътешествие)… 🙂 залата се пълни, дълги рокли, голи гърбове, само европейци..

Вариете Тропикана – Варадеро, Куба

Спектакълът започва!

Музиката, групата, мощните певици невероятни ! Дълбочината на гласовете им е завладяваща, костюми пищни, но „селският” балет доста слаб :), а може би сме доста претенциозни, знам ли… Представете си, че преди години излязохме от зала „Ковънт Гардън “ (която е със славатa на Бродуей) по средата на представлението („Чикаго”, един от любимите ми мюзикъли). Но просто беше нетърпимо, от наша гледна точка… Така, че не ми обръщайте много внимание, може би на вас ще хареса… За нас балета беше слаб. Но малко Габи се кефи много и е очаровано. Това е важно. Винаги казвам, че след: „фентази шоу“ в тайланд няма спектакъл, който да ме впечатли ! Отидете ли някога в Пукет, непременно го посетете. Много е скъп, но това е най-грандиозното шоу, което очите ми са виждали. Даже надминава бразилското шоу – самбата в Рио де жанейро.. Но все пак не забравяте, че навсякъде изразявам личнo мнение…
Спектакъла свършва към 1 часа през нощта.

Вариете Тропикана – Варадеро, Куба
(18)

Прибираме се. В леглата. Утре е ден за

Кайосите.

Дълъг преход, изтощителен, но всеки километър в Куба си заслужава. Няма да се спирам много на тези кайоси (Коко, Гилермо, Санта Мария) защото те не са истинската Куба, подобни на Варадеро изобщо не ме впечатляват.. Но сме там и сме длъжни да ги видим. Денят отлита за миг, поредното мотаене в забутани селца, питане, тръгване, спиране и така до безкрай… Красотата ни заобикаля отвсякъде… Късно се прибираме… Спим като бебета, джетлъка изобщо нямаме време да го усетим.. Следващият ден посвещаваме пак на близки градове и села. Основна точка:

Kардехас

на 40км от Варадеро. Толкова жив град не съм виждала в живота си… Оприличих го малко на живота в Пекин, в който буквално бъка от милиони китайци… Прекрасна църква отново, изобщо тези испанци са строили много повече по света отколкото у нас… Шапка им свалям… Очите и душата ми се наслаждават, краката ми не усещат километричните преходи, кога задължителни, кога само за да изгоря калориите от поредната пица 🙂

Куба

Забравила съм, че съществува света, че имам друг живот, че имам грижи, ипотеки, всекидневни проблеми.. Няма Интернет (във Варадеро на 1 място откриваме два компютъра и те все заети. Едва няколко дни преди да си тръгнем проверяваме пощата си за имейли заради полета). Даже в хотелите няма зала с PC!!! Смайващо.

Фидел е отрязал всички връзки със света –мейла се отваря бавно, цената е убийствена (5€, за 30 мин.),

но пък аз съм доволна. Обичам пътешествията си и двойният живот, който водя там.. Чувствам се свободна, забравям за основният си живот и това е енергия, която, черпя да ме държи през месеците, след пътуване… Потапям се изцяло в обкръжението и съществуват само моите мъже и една страна, която съм дошла да погълна… Това са най-щастливите ми мигове.. И повярвайте ми абсолютно си заслужават, всичките жертви и усилен труд, който полагаме, за да можем да пътуваме…
Дните текат бързо и неусетно, отново редуване на градчета, гмуркане в поредният остров, обиколки, любимите ми пазари за сувенири. Куфарите ми са пълни до дупка от тях.. Трябва да се връщаме в Хавана. Ще изкараме последните 24 часа там преди полета за по- сигурно, че да не ни се счупи колата и да изпуснем полета..

Пропуснах да спомена в тези дни

един от най-красивите плажове на които попаднах в Куба – Плая Хибакоа.

По някав начин наподобяваше някои части на Полинезия, така девствен и толкова красив… Намира се на 60 км от Варадеро. Между Варадеро и Хавана, на магистралата. Непременно минете от там. За мен лично това беше най- красивият плаж…
Последен ден, последна закуска, черното кафе, куфари, колата на път за Хавана. Пристигаме. Къщата ни е близо до центъра. Оправяме се бързо, намираме я:

Mабел хаус! Не преспивайте в нея!!!

Няма никoй, чакаме почти 2 часа. Пристига приятелка на собственичката, издирва я, идва, куп извинения (които естествено не мога да простя, защото ми е изяла 2 часа от скъпоценното време в любимия миград. Обяснява, че предните клиенти не са си тръгнали и искаме ли да
чакаме. Категорично отказвам и ни води в съседната къща при неин приятел, който има стаи.

Куба

Къщата е тип колониална. Над 100 години. Влизаш – нещо като хол, антре, дълъг коридор, стаите от ляво в края на коридора кухня, трапезария.. Стаите огромни, високи тавани, климатиците не можеш да ги стигнеш да ги намалиш, а изобщо са излишни. Тези къщи са като хладилник, изключително. Дебели стени и страхотна изолация, не усещаш горещината, която се чувства навън.. Собственика, приятен, хвърляме багажа, душ и отиваме да върнем колата. Вече познаваме града, няма забъркване, пристигаме точно пред хотела. Когато карате в голям град и не можете да се оправите, спрете тaкси, платете му и да кара пред вас до мястото, където отивате. Този трик съм го виждала в едно предаване “шеметна надпревара”. На нас не ни се наложи да го приложим.

Малекон – Хавана, Куба

Всичко е наред. Връщаме колата и се спускаме на Малекона (улицата, която върви покрай океана) – хиляди влюбени двойки седящи на перваза, чудна гледка, ходим километри, наблюдавайки ги. Всеки град си има неговото сърце, в Хавана е Малекона..

Малекон – Хавана, Куба
(18)

Изминаваме почти 10 км. Пеша. Пием кафе и мохито в прекрасна градинка в стара Хавана. Сервитьора успява да ни сервира след цели 25 мин. Вече сме свикнали, никoй не мрънка, само почиваме и слушаме салсата, която се лее наоколо… Ако по някав начин трябва да опиша спокойствието, може би точно така си го представям в онази градинка, под палмите с бавният сервитьор с, черната певица с прекрасен глас…

Късно е. Прибираме се… Сън.. Последен ден.

Днес е неделя – денят, в който се прави огромен пазар за всичко, на Площада на революцията. Опъват се шатри и се готви всевъзможно месо и прилича на испанските фиести. Цяла Хавана е там. Безумно евтино е. 1 порция, каквото и да е, е не повече от 1 кук. Прави впечатление, че навсякъде пише: 250грама и режат от печеното прасе и го мерят на кантара. !!! И после се прави сандвич… Интересно… Продава се всичко:дрехи, втора и първа употреба, сапун, чесън, всичко, някакви разпродажби като по американските филми, който каквото има. Изкарваме часове тук.. Обожавам тези места в една страна… Вече е следобед и трябва да се приберем за почивка преди полета.

Преборвам се с желанието да остана на пазара и си тръгваме. Сън, подготовка, предварително сме си намерили такси (от тези американските стари коли) за 15 кук, този път по- поносимо. В уреченият час е тук. Тръгваме си… Аз със съжаление, както винаги… Но това е – всяко нещо свършва, рано или късно…

Летище, хаос, плащане на такси, народ, чакане над 2, 5 часа да минем всички контроли (този път кубинците са в точно техното си време да те въртят на границата 🙂 Засичам, че да ти ударят печат за излизане отнема точно 7 минути!!! Сякаш им плащат на час, колкото повече те бавят по – голяма заплата 🙂 Нищо не може да ме ядоса.. Главата ми е пълна с красота и търпеливо понасям всичко.

Обаче ми се случва наново ровене на багажа. Един митничар, проверка, пурите, заяждане, лъжи, че нямаме право, отстоявам правата си и му казвам, че лично съм ги, чела в страницата на интернет. Той мрънка, върти, суче да изкопчи бакшиш и въпреки, че бяхме подгтвени с по 5 евро на дребно, скръцвам на Габи, че тоя „койот” няма да види и стотинка, че не сме в нарушение.

А славата натези митничари се носи по цял свят.

Предварително бях чела куп истории. И естествено ровенето ни се случва и на влизане и излизане… Накрая той вижда, че няма да се откажа и ни пуска… Габи е щастлив, че е спасил пурите си (казва, че по – хубаво нещо в живота си не е пушил).

Самолет – този път са 11 часа, спя като бебе почти 8 часа..

Кацаме в Москва.

Контрол, митничарка явно се опитва да ни вземе рома, купен от летището на Хавана!!! Пак се започва, разправия, не отстъпваме. Тя държи, че рома трябва да е запечатан с касовата бележка в плик. Абсолютно сам съгласна, но в Куба пликчета няма 🙂 – знаете ли как ви дават 3 кг. Банани като си купите?? !! В ръце. Пликовете са кът 🙂

Пак ожесточена борба, спасяваме и рома и се измъкваме. Зад гърба ни чувам „жадната” митничарка как напада едни французойки от нашият полет и успява да им вземе рома 🙂 Изморих се да се боря с митничари 🙂
Следващ полет, по- къс, пак спя, кацане, Мадрид, дома ни, кучето, легото… Лежа и не мога да мигна… А и как ли бих могла!!! Главата ми е пълна със спомени, които ще останат завинаги, а сърцето ми е пълно с любовта на един беден, щастлив народ… Куба!!!

Автор: Емилия Петкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

11 коментара

май 17 2011

Куба – островът на радостта, музиката и бедността (1): Хавана и наоколо

Това майско време нещо ме избива на тропици. Днес ще започнем с дневниците на Емилия за последното ѝ пътуване в Куба. Снимките са нейни и т.к. тя ми предостави правото да подбера снимките за разказа –вярвайте ми, едвам го направих: такъв избор от пейзажи, усмивки и цветове, че … наистина се затрудних. Искрено се надявам изборът ми да ви допадне както на вас, така и на автора. А сега:

Приятно четене:

Куба – островът на радостта, музиката и бедността

част първа

Хавана и наоколо

Маршрут: havana, las terrasas, soroa, veñales, cueva del indios, la palma, cayo jutias, cayo levisa, bahia honda, cabañas,, playas del este, matanzas, varadero, cayos punta arenas, cardeñas, jovellanos, jaguey, la aguada, cienfuegos, trinidad, montañas guamuhaya, sancti spiritos, santa clara, cayo coco, cayo guilermo, cayo romano, cayo santa maria, playa jibacoa, playa coral

  • Времетраене: 15 дни
  • Цена: 3 персони: 3300€
  • Самолетни билети: 2000€ (включeна застраховка за канселиране и медицинска застраховка. Втората е задължителна)
  • Визи (туристическа карта) – 22€на човек (вади се предварително)
  • Изходни такси: около 17€ на човек
  • Kaca партикуларес (guest hauses – къщи за преспиване на местното население) – около 25€ тройна стая
  • Хотел Варадеро (всичко включено) – 70€ на нощ, тройна стая
  • Кола под наем: 65€ на ден
  • Таксита, сувенири, други разходи….
  • Ваксини: няма задължителни.

Започвам разказа си за едно от най прекрасните си пътувания със пълно задоволство и с увереност че тази страна трябва да бъде описана по някав начин, за да достигне до сърцата на всички мои читатели. За тези, които сте чели моите дневници ще кажа: този път няма да вмъквам исторически данни за всеки град, обекти и т. Н. По простата причина че времето на един живот не би ми стигнало. Защото това е страната коятобуквално бъка от културно наследство и история, извира от всеки град, забутано селце или уличка…
Един ден преди 3 години си купих поредното туристическо списание (които купувам с тонове, както знаете живота ми е едно голямо пътешествие и изцяло сам оттдадена на тази си обсебеност) вътре като подарък имаше двд за Куба. Пускаме го и разкриваме една дестинация, която само от филма ни грабва. От първите минути в които течеше филма се влюбвам в Хавана!

Хавана, Куба

Минават годините и

Куба винаги е в списъка ми за пътуване.

В продължение на 3 години дебна за евтини билети. Единственото което ми излиза са от 1000 – 1100€ на
човек. Пълно безумие. В интерес на истината ще кажа че от Испания може да намерите в мъртъв сезон пакети по около 700€ на човек. Но аз никога не бих отишла никъде по света организирано. Освен това пакета е за 1 седмица. А аз изчислявам, че ми трябват поне 2, за да мога поне най- важното да видя…
Един ден откривам

билети на Aерофлот, през Mосква

и веднага ги купувам. Пътуването е зле, удължава се с цели 5 часа, в които летим до Mосква и от там наново, но за мен и предполагам за всеки човек на този свят, които си изкарва парите със много труд, всяко евро е ценно и жертвата си заслужава напълно. Аз съм летяла много пъти с Aерофлот. Запомнете че са най – евтините линии за азия. Перфектни са, но имат един недостатък: сменят ви полетите по няколко пъти (а винаги купувам около година по- рано). Този път имах 8 смени!! Като 2, беха с по цели дни.. Организирането ставаше трудно, защото при всяка промяна преправях некоя друга резервация, но това са най – елементарни проблеми, които възникват в едно самостоятелно пътешествие. Както и да е. При последната промяна, която ми направи Aерофлот имах една нощ на летището на шереметиево, не ден, както беше в началото, поради което реших че е излишно да дам куп пари за визи, хотел и т.н. В Mосква, за да
прекараме нощта…

И решихме да преспим на летището.

Хавана, Куба

Не зная някой летял ли е от там, но ще ви кажа че от преди 2 години когато за последен път минах от там беше в ремонт. А е най- отвратителното летище през което сам минавала. В смисъл представляваше дълъг коридор, затрупан от двете страни с магазини и на целият терминал имаше само 5 седалки, но е толкова тясно че няма и къде да седнеш на земята, камо ли да легнеш. И има стъклени помещения със седалки, но това са самите врати и в тях те пускат преди качване. Естествено този факт ме измъчи, понеже просто нямах идея как и къде ще преспим. Подготвих се подобаващо (че последният път когато преспивах на земята в летището на крайстчърч в нова зеландия, неподготвена, едва се отървахме от пневмония). Та взех изолиращи гумени килимчета, спални чували, които там трябваше да изхвърля, за да не носим през цялото пътуване с нас. (бяха си 2 големи сака). Но просто не можех да тръгна без това, само спомена за адският студ в нова зеландия ме убиваше. Излетяхме около обяд от Mадрид.

В 6 часа бяхме в Mосква и слизайки открих, че от летището, което аз познавах нямаше и спомен. Всичко беше ново, тотално нови терминали, огромни, седалки, магазини – минимум и като капак: между двата терминала в които ние правехме връзка (е и d) имаше специално място за преспиване, с парно и мокет, където бяха налягали пътници като нас. Не можете да си представите радостта ми. Веднага разпънахме бивака, извадих пътеводителите и всичката информация събирана за пътешествието и се зачетох. Бях много изморена, последните дни работих усилено, задачи и т. Н. И заспах още около 8 с маска и тампони в ушите. Ако ви кажа че това е най- хубавото ми наспиване от месеци незная ще повярвате ли? Толкова добре ми дойде тази почивка преди пътуване и успокоение на нервите. Събудих се към 9 часа, Габи (мъжа ми) беше донесъл кафе. Онова убийствено скъпото по 6€, което продават там, хахахахаха.. Но не се възпротивих, защото всичко друго си имахме, но кафе не можех да пренеса в самолета. Знаете за течностите как е..

Хавана, Куба

И за да уточня нещо: не че не можем да си го купим, но аз се разболявам ако трябва да платя нещо скъпо, когато то не е пътуване! Изобщо не се интересувам от нищо друго в този живот! Харча за пътуване с най-голяма радост и без спир, но за всичко друго определено сам скръндза – хахахахаха защо ли, ще ви кажа, защото аз всичко влагам в пътешествията си, които са щастието на живота ми и когато купувам нещо несвързано с тях, веднага ми минава през ума: тези пари как бих ги вложила в пътуване :))) извинете ме за думите извън темата, но просто мисля че е хубаво, който ме чете да ме опознае и да види нещата през моите очи.

И така: изкарахме до 2 следобед на летището и хванахме

самолета за Хавана.

Пилота ни съобщи новината че полета е цели 13 часа, при което ми стана зле. От години накъсвам всеки дълъг полет с ескали, защото сам установила че много по-лесно се издържа. И не помня от кога не бяхме летяли накуп повече от 10 часа. А 13!! Това е убийство. Прибавете факта, че голям Габи – мъжа ми, /малък Габи – наричам сина ни/ е със счупен пръст на крака. Стана инцидент 10 дни преди тръгването ни, при което буквално се паникьосах, защото моите пътешествия са изцеждащи и почти свръх човешките възможности и темпо!! Лекарят каза, че може да ходи, обездвижиха пръста и той куцаше стъпвайки само на пета. Мислихме и решихме да не отлагаме пътуването и да се съобразяваме и намалим темпото…

Хавана, Куба

Та полета беше дневен – няма по лошо от тези полети.

Не мигваш, времето тече мъчително бавно, краката ти отичат, тялото ти се схваща… Предполагам който е пътувал дълги полети има идея, а другите: каквото и да кажа по въпроса ще е малко. Това се изпитва не се обяснява.

[ge0_mashup_map]

Хавана, Куба

Пристигаме в Хавана

около 7 часа, минаваме удивително бързо контролите. (бях подготвена за въртене поне 2 часа, защото представете си карибската спокойна кръв и навиците придобити от социализма в какво превръщат кубинският работник!: ) но минахме много бързо. С леки усложнения, пребъркаха ни, конфискуваха ни луканка (винаги нося сухи храни за пътуване. Не се храним никъде извън Европа. Темата я знаят моите читатели, не искам да се повтарям). Минавам само с взета луканка, другите храни ми ги пускат (а в страницата на границата е изписано ясно че е забранено всичко). Доволна съм.
Хващаме такси (20 кук). 1 кук (песос конвертируем) е равен на 0, 70€ или най-лесно:

1кук е 1 американски долар.

Ще пиша всички цени в кук, защото ми е по – лесно. Вие превръщайте.

Хавана, Куба

Опитвам да се пазаря с таксито, но е държавно и не става. Вижда ми се баснословно голяма цена за малкото километри до града (между другото такситата са ненормално скъпи, и не само погледнато от страна на стандарта на страната, а погледнато от моя гледна точка, живееща в Испания и сравняваща с нашите цени на таксита). Така че съвет: избягвайте ги колкото можете. Освен това градовете там са за ходене пеша и най вече Хавана. По никакъв начин не можеш да я видиш добре, ако не ходиш на ден по 7 – 8 км из улиците и кварталите.
Първото ни преспиване беше в къщата на Зое и Виктор (във всяка страница на хостели излиза тяхната къща, точно така е наречена). Оказва се социалистически тип блок, но не панелен. Партер, 2 етажа салон, американска кухня и малка стаичка на първият етаж и 2 стаи на вторият, които ние сме наели. Прекрасен дом, уютен, декориран с камъни и коja, малък, чист и собствениците истинско злато.

Посрещат ни с отворени обятия и сърца: усмихнати, любезни, готови от вратата да ни напълнят с куп информация, кое, как, защо, къде… Всичко което може да ни се случи, препоръки… Всичкоо.. Просто някакъв разкош. Аз се наслаждавам на обстановката: в кубинска къща съм, наблюдавам ежедневието им, дома им, привичките, думите, храната и усещам онзи пленителен мирис на черно прясно сварено кафе, които остава в ноздрите ми и до днес….

Очарована съм…

Куба

Знайте, че няма по- автентично нещо от това, по време на пътешествие да отсядате в дома на местните.. Така най- силно се доближавате до един
народ. Забравете хотелите, да не говорим за 5 звездните. Моите читатели знаят отношението ми към тях. Не можеш да се наречеш пътешественик и да се пъхнеш в 5 звезди, които да те оттделят от реалният свят и да смяташ, че си разбрал и научил нещо за един народ! Защото не си!!! Казвам ви го с онази увереност на човек, проверил всякави начини на пътуване…
Та за мен от цялото пътуване тези дни прекарани в дома на Зое и Виктор бяха най – прекрасните, най- задушевните и най – задоволителните…

Хавана, Куба

Бях разделила пътешествието на 2 етапа с основни места за преспиване: Хавана и Варадеро.

Когато спяхме в Хавана, излизахме всеки ден на север и обикаляхме набелязаните места, които исках да видя и вечер се връщахме. Същото с Варадеро – само че посока юг. По този начин исках да избегна, местене всеки ден с куфарите и багаж от град на град. Понеже Куба не е много голям остров (въпреки че там за да минеш 100 км. се бавиш 2 пъти повече време отколкото у нас. /заради пътища, липса на знаци и навигатор, който е забранен да се внася/.

Хавана, Куба

Хавана, Куба

Та първата част изкарахме в Хавана.

Първият ден хванахме автобус туристически (5 кук) на човек, който обикаля из целят град. За Хавана каквото и да кажа, все ще е недостатъчно. За мен тia се нареди на второ място в личната ми класация за най- красиви градове в света. Тя е смесица от грандиозният лондон, очарователната Венеция, изящността на Севиля, спиращия дъха Рио…

Трудно се описва Хавана!!! Тя е нещо пленително и омагьосващо!!!

Пълна с история във всеки сантиметър, във всяка сграда, във всяка порутена и ожулена постройка, с кипящ живот, музика звучаща от всяка къща, бар, ресторант, с най- любезните хора съществуващи в света (които поне аз съм виждала), с лудият трафик на всевъзможни коли произведени години назад, с атмосферата на социализма, който познаваме ние родените в България преди 1970 година (но в много по-тежка форма).

Тя е град на бедността, праха във въздуха, усмивката и неспящият кубинец!!!

Това е град в които колкотоповече дни прекарваш, толкова повече искаш да прекараш. Ние бяхме 2 цели дни и на връщане още един и ми беше малко. Можех с часове да бродя по улиците и наблюдавам хората, грандиозните им порутени от времето колониални къщи, да седя по средата на неделният пазар и да гледам и слушам разговорите (когато говориш езика на дадена страна няма по- хубаво нещо, потапяш се изцяло в нея). А в едно пътуване според мен е най- важно да се доближиш до битието на един народ, до неговото всекидневие, навици, начин на мислене… Не мога всичко да опиша, може би част от непрофесионалните ми снимки в албумите могат да дадат представа за Хавана.

Хавана, Куба

От първият момент поглъщах всичко.

Много неща ме шокираха. Много видях от социализма в България,

но и много бяха нови за мен. Като например: огромен мaгазин на 2 етажа в който като влезеш е празнооооооооооооо! И продават всякакви артикули. Сапун (0,60 $) ; някои съдове домашни, 1 комплект фотьойли (незнайно колко стар модел), десетина чифта дънки (силно казано, щото плата по нищо не се доближава до този, който аз нося) ; платове (които хората купуват и явно шият дрехи; 10 – на шампоан… Просто различни, най- необходими неща, но по малко бройки.

Хавана, Куба

Витрината на магазина е: или няма нищо на нея или 1 манекен с увит плат за покривка за маса покрай него, опитващ да наподоби рокля…

Хранителните магазини: 20 – на бутилки олио, доматен сос, захарно цвекло, моркови настъргани, някакви бонбонки и вафлички, 3 вида салам (по 500гр. на витрината) безалкохолни…

И всичко има ненормални цени.

Ще дам пример: кутия цвекло, която купувам в Испания за 1, 50€там е €. Олио – 3 пъти по- скъпо от при нас, кафе – 6 пъти по- скъпо, ром (3 пъти по- евтин) ;бонбони – 3 пъти по- скъпи….. В общи линии цени откачени. И имайте предвид, че най- ниската заплата е 7 долара а най- висока 40 – 50$ за тези, които работят по хотелите и тя е изцяло от бакшиша.. Та как можеш да преживеееш, ако 1 сапун ти струва половин долар и вземаш 7$ месечно, наистина не зная!
Много пъти сам повтаряла, че българинът, живеещ в България много обича да се оплаква колко е беден, но идея си няма че изобщо не е – на фона на това, което са видели очите ми по света…


Друго шокиращо за мен бяха аптеките:
всички са огромни помещения и вътре има най-много 50 – на бройки и неколко вида лекарства.. Празнооооооооооооооооооооо… Повтарям се, зная… Но наистина не помня при нас в социалистическо време да е нямало лекарства! Затова и Фидел Кастро е разрешил всеки влизащ в Куба да може да внася по 10 кг. лекарства. Въвел е купонната система, както беше при нас. Получават най-необходимите неща за преживяване, на безумно ниски цени. Но това е в определени количества. Например кафето им струва около 10 цента. А на магазина ви казах колко е.. За всяко нещо не сам разпитвала подробно, но придобих представа..

Иначе по улиците страхотно евтино и за нас. 1 пица ти струва 5 песос техни. А кук (които е за чужденците и е равен на 1 $ е 24 техни песос) така че смятайте. Едно хранене (3 порци) в Хавана (старата), в супер ресторант, с жива музика – около 7 – 10 cuc (langosta) !!! Сувенири: 1 кукла голяма – 2 кук, 2 малки – 1кук, пръстен сребърен огромен_7 кук; статуетки дървени ръчна изработка високи около 1, 30 – 25 кук (това всъщност беше най- скъпо, което купих, но погледнато реално това където и да е ще ти струва не по малко от 100$. Изброявам неща, които пазарихме ние. Кутия хавански пури (когато купиш повече, на черно естествено от най-хубавите, мисля че се казват cohiba robusto или нещо подобно) е около 25 кук. Имайте предвид, че същите тези пури 1 бройка в държавен магазин е 16 – 20 cuc. А в Испания е 20 – 30€!!! Имаш право на 2 кутии на човек, да изнесеш без касова бележка. Много внимавайте. Защото нас ни ровиха и требваше със зъби и нокти да се боря за тех, защото митничарите ти правят проблем, че да им бутнеш рушвет. Но аз влизайки в една държава си чета правата в нета и когато не съм в нарушение не отстъпвам.

Куба

За Хавана още…

Най-харесах живота в чайна таун, там е негърската зона, макар че на вид 95% от населението е черно или смесено. Много са рядко белите, много. По тесните улички децата играят на бейзбол с капачка от безалкохолно!!! Хората са пред къщите, продават цветя, сувенири, кой каквото може за да припечелят нещо, или само си клюкат.. Изобщо живота тече изцяло пред домовете им. А в колониалните къщи задължително пред всяка има два люлеещи се стола. Защо само два незная ! И седнали кубинци наблюдавайки хората, даже не пият като нас или да чоплят семки.. Просто си стоят и това е….

Изобщо много впечатления, но наведнъж не ми идва всичко в главата.
В Хавана „нападане“ на туристи няма, както в другите градове. Има много цивилна полиция и им е забранено да ни доближават. Въпреки всичко все някои ти продава или предлага по нещо, но спокойно. И най- интересното е, че ти да речем му отказваш и той вместо да ти даде гръб те разпитва къде отиваш, започва да ти дава съвети и понякога по 20 – 30 минути ти
обяснява.. Без нищо да иска в замяна. Супер любезни и отворени хора…
Пурите на черно можете да ги купите от дискретно предлагащите кубинци в стара Хавана. Водят ви в дома си. Вадят кашони различни, дават ви да опитате, пазарите се и всичко е лесно..
На другият ден имаше 50 годишнина на нещо свързано с Хосе Марти, но не помня точно какво: ) ) ) и представете си парад на площада на революцията. Целият
град блокиран, комунистическите лидери на трибуната, танкове, катюши, войници маршируващи… Точно както парада пред Кремъл. Грандиозно… Какъв късмет да попаднем на такова нещо. Макар че се завъртяхме набързо, заради сина ни, който искаше да види какво е. И после го гледахме по телевизията. Защото е страхотна тълпа, милиони хора..

Плаж, Куба

И решихме да отидем на

плажoвете Дел Есте.

Това са плажове и селца на около 30 км. от Хавана (в нея няма плажове). Там можеш да видиш как кубинците се забавляват в края на седмицата, правят пикник, танцуват
и живеят.. Непременно исках да се слея с живота na тези plajove, а не с другите за чужденци, както са кайосите и Варадеро. Има автобус туристически (3 кук ) но и той беше спрян.

Хванахме такси, след жесток пазарлък свалихме на 10 кук и заминахме. Един съвет, когато сте в центъра на Хавана – избягвайте да хващате такси от там, отдалечете се поне 1км и тогава. Защото там са хиени и никoй не отстъпва. И ако разстоянието в централните части (около 5 км преход струва 3 кук) то там ви искат 10 !! Всъщност това важи за цял свят. Кацате на летище, не наемайте кола отпред, излезте отстрани и хванете. Или в център на град, никога от там!
Прекарахме половин ден на плажовете, обикаляки от селце на селце, беше събота. Веселието на кубинците се беше изляло по тези плажове. Водеха задушевни разговори за себе си, децата си, за работа, за клубове, за музика, танцуваха, ядяхa: oриз а ла Кубана (ориз по кубински)… Лежахме и наблюдавахме цялата тази радост, която ни обгръщаше и веселие… Музика и ритъм – сякаш живееха в нормална държава, нямаха грижи, нямаха проблеми… Един път чух една поговорка: колкото по – малко имаш, толкова си по- свободен и щастлив! Определено е вярно…

Плаж, Куба

Следобед пак

се върнахме в Хавана и отново скиторене по уличките,

запленени от цялото това архитектурно богатство строено от испанците. Говорим за сгради на векове! Гордо извисяващи се, мръсни, неподдържани, но точно там е величието им! Че са автентични, недокоснати, запазени от времето…. Една от къщите в които спахме на връщане колониална, беше на над 100 години!
Обикаляхме с часове, пазари (в чайна таун има една сграда в която има от всички видове сувенири). Моят Габи (голям) е заболял на тази тема повече и от мен: накупи „света“: то не бяха пури, ром, кутии специални да ги държиш с необходимата влажност, кутии малки да носиш по 2 – 3… По едно време не ми издържаха нервите, щото ни държа 1 час час да гледа някакви кутии и го сръчках да се прибираме, че кракът му беше с оток, заради пръста и едва ходеше, а на другият ден ни предстоеше да наемем колата и да започнем преходите извън Хавана. Което означава много километри, каране, разглеждане и все пак неговият крак не можеше да издържи дълго на това темпо… Та се прибрахме..

На следващият ден, в 7, 30 хванахме едно коко такси (малки моторчета, жълти, тип тук – тук, за трима човека), което ни отведе до хотела в който трябваше да вземем колата. Предварително по интернет запазих и платих. Само застраховката се плаща на място. В 8 часа трябваше да отворят и бяхме там първи, за да не загубим деня. Бях преценила, че „бързите“ кубинци ще ни “изядат” поне 1 час докато оправим документите, /нещо, което в която и държава да съм правила, не отнема повече от 10 минути, понеже резервата е платена. Даже в Мексико, когато наемахме кола ни отне 30 мин. Но Куба е друго: ) ) служителят дойде на време и ни отне точно 1час, както бях предвидила. Беше любезен и очаквано бавен, но по- бързо нямаше как да стане: ) така че седях усмихваща се и слушах всичките му вицове, докато тревожно наблюдавах часовника си.

Куба

Понеже

проблемът с карането в Куба е следният: няма GPS, няма пътни знаци и караш с помощта на питане и стопаджии.

За това исках да излизаме по светло и да се прибираме по светло. Което там означава: 7 сутрин и 8 вечер. Когато влизахме на летището купихме подробна карта (4 кук), което обикновено би трябвало да ти даде фирмата на колите под наем. Но там не е така. Затова го имайте предвид. Колата беше: Gilli, китайски автоматик, която през живота си не бяхме чували и между другото разбрахме, че са забранени в Европа: ) ) ) беше на 10 000 км, ръмжеше странно, но ни свърши работа, слава богу! Че ако ни беше оставила някъде, господ знае кога щяха да дойдат да ни приберат!! Риска си е голям. Когато наемате кола, тук няма франкися. Блокирват ви 100€ на картата, които после се връщат. Застраховката покрива почти всичко, без кражба на гумите и касетофона. Където и да сте в Куба (освен във Варадеро) колата я оставяте на пазач.

Давате 2 – 3 кук на някой и той я пази. Никога, никога на улицата!

Защото рискувате да я намерите разфасована: ) ) и после идея нямате колко пари ще ви искат. Ще ви струва колкото да купите последен модел мерцедес: ) ) )

Куба

Един пример:

в Тринидад

хващаме 2 – 3 пирона и отиваме на гумарница и ни искат 30 $ за да сложат от тези лепенки китайските, които тук – целият набор струва 2€. След ожесточена разправия сваляме на 10 $. И имайте предвид че оправяне на 1 гума, по нормален начин тук е 6€ (в Испания) !!!

Точно в 9 вечерта вече излизахме от Хавана посока север. Днес целта ни беше:

Лас Террасас, Сороа, Валле де Весалес.

И 2 кайоси (juntias и левиса). Обърнахме набързо малко пари

съвет: най добре обръщайте в cadeca (къщи за обръщане).

Принципно разликата в курса е минимална, но в банките има големи опашки и ви вземат комисионна. В хотелите избягвайте да го правите (по цял свят) на летището – също. Преди да напуснете Куба, не забравяте да обърнете всичките cuc, които са ви останали, защото навън вече няма начин да ги смените.
Излязохме удивително лесно от града. Човекът от фирмата ни обясни подробно. Хващате по мелокона и държите все направо, никъде не се отделяте и излизайки от града вече има табела (което е учудващо)! После държите магистралата и по пътя вече обясних – или стопаджии или броите по картата всички отбивки, спиране и питане и така…

Куба

Ние използвахме абсолютно всички похвати. Магистралата беше сравнително добра. Очаквах много по лоши пътища в Куба – генерално. Но за финансовото положение на страната, се оказа че имат горе долу добре закърпени пътища. Ограничението на магистрала е 110 км. Внимавайте с полицията, има я буквално на всеки км., но никъде не ни спряха. Решат ли да ви спрат знаете как е в България – рушвет и ви пускат 🙂
По самата магистрала изникват от нищото продавачи на кашкавал и банани, мятайки с ръце да ви привлекат вниманието, затова: отваряйте си очите на 100!! Даже на едно от пътуванията, но беше в южна Куба размахваха лангуста 🙂 Самите пътища не са заградени и стане ли тъмно има опасност от животни, които пресичат пътя необезпокоявани. Не че през деня не ви се изпречва стадо кози на магистралата, но поне успявате да ги видите. Затова, препоръчително е дневното каране!

Плаж, Куба

Първата ни спирка бяха

Лас Террасас.

Това е един национален парк с невероятна природа, много палми, хълмисто място, езеро.., хотели (тип комунистически почивни станции), водопади, зеленина и приятен климат.. Първото ни влизане ме накара да мисля че съм в конго.. Бях виждала подобни снимки в един филм. Приказно е..

Паркът е отделен с бариера, плаща се (мисля че 2 – 3 кук на човек). Един ви посреща и ви обяснява 10 мин картата, кое къде е, друг продава билета, трети го къса и четвърти ръчно вдига бариерата.. Образува се страхотно задръстване от цялата тази кубинско – социалстическа „бързина“. Хванаха ме нервите… Викам си: ако все така ни въртят ще трябвада спим, импровизирано по пътя… След почти 20 мин. чакане ни пуснаха. Влиза се с кола, навсякъде. От дясната част има връх, от който се открива гледка към долината (пропуснете го, не си заслужава), след това е селището и най- отдалечени са каскадите. Има най- различни спортове на езерото – лодки, ски, и спускане с въже от единият край до другият.. Естествено нямахме време за такива удоволствия..

След това около 4км. път, които води до реката, падаща в палмовата гора и образуваща каскади и на места дълбоки вирове за къпане.. Безумно красиво, кубинци пристигащи да изкарат уикенда там, барбекюта. На една поляна има кабаняаси на високи крака, които можете да наемете срещу 13кук на нощ и под тях палатки (5 кук). Обиколихме припряно, снимки, бързане, зеленина, джунгла, красота и пак снимки…. Определено мястото си заслужава. Не го пропускайте..

Продължихме следващи спирки

Soroa и Veñales (селцето и долината му и пещерата на индианците).

Soroa я минахме пътьом има една градина с орхидеи, но реших, че достатъчно съм виждала, а и не си падам по ботанически градини.. Обичам натуралната природа. Красива местност.. Изобщо за тази част казват: зелената Куба.. По обяд вече навлизахме в долината на veñales. На разклона за там взехме стопаджия, който ни показваше пътя, защото вече излязохме от магистралата и пътя криволичеше. Много отбивки, селца не показани на картата…

Плаж, Куба

По пътя където и да отивахме, спирахме в селцата, разглеждахме, купувахме си банани (15 бр – 1 кук) и снимахме.. Десетки малки китни селца с типичният селски живот, текезесетата им и необработваемите земи.

В Куба установих, че никoй нищо не работи.

Социализмът проваля и най- работливият човек явно. Декари необработваема земя, пустееща… На няколко места за 2 седмици видях градини с банани… Нищо и никъде не се вижда. Даже в селата – всеки си има къща и двор, но нищо не е засадено там. Най- шокиращото беше че за пръв път попадах в тропическа страна, в която не се раждаха плодове, защото никoй нищо не работи (предполагам че хората си казват: вземам 10$ заплата, за какво ми е да се напъвам) !!
Представяте ли си че там има само: банани, ананас и папая (в прекалено малки количества) !!! Вземете една Република Доминикана, със същият климат и условия за развитие на земеделие и си представете какво изобилие на плодове и зеленчуци има. Знайни и незнайни… Спомням си в хотела имаше една огромна дълга маса затрупана с какво ли не… А в Куба – нищо (после в хотела в които бяхме oл инклузив – за 5 нощи имаше само 2 пъти плодове – банани!!!).

Със зеленчуците въпросът стои по същият начин – само картофи (и това не спират да го пропагандират по тв), лук, чесън и в минимални количества краставици (огромни и презрели, коиито у нас даже не се ядат) и малко смити домати. По хотелите сервират консерви с моркови и червено цвекло за салата!!! Просто никoй и нищо не отглежда!!! По пътищата няма табели но за това пък има обилно количество огромни билбордове на които пише: “ социализъм или смърт“; “ революцията е дело на младежда“ (на коя младеж и за каква революция става въпрос, като тя е била преди 100 години. !!!!.. ) ; „живеем в социализъм и ще продължим да живеем в него“; „трудно е, но ще победим“…

Хиляди огромни плакати (за които има пари, а за табела да ти означи пътя за Хавана, няма!!!

Не мога да си спомня всички лозунги които изчетох, имаше такива по 5 – 10 изречения, коиито не успявах да прочета в бързината от колата… Характерни за социализма. Просто стряскащо!!

Тотално промиване на мозъка…

За какъв хубав строй се говореше по тези пътища, като се сещам за празните им аптеки и не спирам да се питам как се лекуват като се разболеят.. Или са на принципа на естественият подбор… Пълна трагедия…. Изобщо много шокиращи неща видях, които даже по време на социализма в България не бях виждала… И понеже мисълта ми и хвърчи в различни посоки, ще ме извините, че се отклонявам от пътуването, но се опитвам да преплитам всички мои впечатления.. Например очарова ме и в същото време ме озадачи как се облича кубинеца! В магазина няма дрехи, но те са супер модерни с готини дънки, потничета и всичко Долче и Габана (ментета естествено). Когато разпитах ми казаха, че на черният пазар всичко се продава.. Стига само да имаш пари: )

Та да се върна на пътуването.

След качването на поредният стопаджия научихме куп информация за околността, за най- хубави места за снимки, веднага ни предложи да му идем на гости, да ни бъде гид, да ни сготви лангуста…. (на пъпа ми излезе тая лангуста :))) където и да спирахме ни нападаха да ни хранят с нея – срещу 4, 5 – 7кук!! Представете си що за цени!! Който живее в Европа има идея от цени тук на този деликатес…

Момчето беше супер любезно, разказа ни куп неща за битието си, семейството на брат му в Маями.. Изобщо установих, че е страхотно да качваме непознати, които на
момента се представяха и започваха едни от най- интересните разкази, които съм слушала.. Винаги бяха пълни с информация за всичко. И в интерес на истината от наблюденията ми тези 2 седмици, уверено мога да кажа: кубинецът е страшно интелигентна персона. Начетени са, говорят чужди езици, понякога 2 – 3, водят страхотни разговори, ориентирани са за всичко и най вече успяват да оцелеят в този си живот!

Първият път, когато забелязах крещящата им начетеност беше в едно забутано на край света селце. Бяхме се объркали и спряхме да питаме как да излезем и момчето не само че можеше да се оправи по картата, която показах, но и ни начерта собствена.. Нямаше човек когото да сме питали и да не знае…. И понеже имат особен акцент и много жестикулират, разбира се различно от нас, понякога не ги разбирахме добре и питах втори път и те започваха да обясняват на английски или френски, италиански… Бях изумена.. Повярвайте ми за всичките тези години в които обикалям света, колкото и цивилизована да е държавата винаги попадаш на неграмотен човек.. Тук беше точно обратното… Всички тези стопаджии, които возехме постоянно с нас, знаеха да се изразяват, да дават мнение, да го защитават… Изобщо правеха впечатление на страхотно интелигентен народ. Всички знаеха къде е България /явно резултат от социалистическата дружба/. Даже в Хавана насред улицата ни спряха и ни заговориха на български. Беше момче учило в Перник и после работило в Кремиковци 🙂 ) ) изумително!. За пръв път от 9 години в които пътувам казвах че сме от България, когато ни питаха. По простата причина че много обичат България, и я знаят.. В други страни ме изморява това 1час обясненяваме коя и къде е България и от години, на въпроса: от къде сте казвам: Испания…
Та да се върна на пътуването.

Veñales

е с необикновено красив релеф. Долина оградена с огромни скали, покрити със зеленина, приличащи на яйца.. Има подобна местност в Китай (Гулин) и в Лаос. За пръв път виждах подобно нещо. Беше някава приказка нарисувана пред очите ни от природата. Пътят криволичеше между тези огромни зелени яйца и се сливаше със синьото небе.. Преди да влезете в селото има изглед / в ляво от пътя до първият хотел, които излиза. /внимавайте да не го пропуснете. /естествено, няма табела/. Точно там се разкри една от най – завладяващите гледки които сам виждала в живота си…, минахме през селото, заредихме бензин (1€ за литър), оставихме стопаджията с извинение че друг път ще ядем лангуста: ) ) ) и продължихме из долината. Спирахме и снимахме навсякъде… Наистина загубихме доста от времето, но определено си заслужаваше.. После: cуеvа де лос индиос. Това е пещера в която влизате и ходите около 250м, после още толкова в подземна река с кану и накрая излизте в един омагьосващ оазис, наподобяващ пещерите близо до phi phi остров в тайланд. Разкошно, зелена, гъста тропикална растителност, пещерата грандиозна, една „силна“ тишина под земята…. Обсебващо!!! Снимки, милионииии…. Малък Габи почна чак да недоволства от тях :)))

Тази част от Куба за мен като природа няма равна на нищо друго!

Продължихме, сменихме пътя със селският, който се виеше по брега на морето, за да използваме да видим двете кайоси. Девствени, естествени, красиви пустинни плажове, няма време за къпане.. Защото ни чака два пъти повече път по селското шосе.. Но за това пък двойно по-голям интерес. Малки бедни къщички, разпръснати навсякъде, дървени, схлупени, няма ток, тоалетни, течаща вода…

Това всъщност беше най- бедната част от страната.

Куба

Няма и никакви превозни средства освен някои камион или джипка случайни… Пълна, тотална бедност… Навяваща такава тъгa… А пътищата пълни с усмихнати лица приветстващи ни навсякъде.. Много тъжен следобед… Човешкото око трудно понася тези гледки…. Особенно моето, свикнало на красиви поддържани градове и нормален живот…

Очаквайте продължението

Автор: Емилия Петкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

25 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version