Archive for the tag 'Триест'

мар. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00 часа, така че не бързахме много сутринта. Станахме, събрахме всичкия багаж, закуска на летището и хванахме един от многобройните рейсове към […]

2 коментара

окт. 14 2016

Триест

С Анжело днес сме в Италия – ще ни води до Триест, заветна цел на много бегълци от социалистически рай. Приятно четене: Триест В Белгия много често улиците са наименовани по общ признак, напр. с имена на цветя. В нашия квартал улиците бяха кръстени на географски области. Нашата беше „Avenue du Frioul“, съседната – „Avenue […]

No responses yet

Дек. 20 2011

На стоп из Адриатика

Какво, мислите, че не можете да хванете един кораб на кораб-стоп ли? Можете и още как! Вижте как го е направила Мария, пък аз искрено я съжалявам, че е изпълнила една то детските си мечти 😉 

Приятно четене:

 

На стоп из Адриатика

Току – що сме се върнали от морската ни почивка – първа и единствена за мен през лятото на 2011 – та. Усещам полъха на идващата есен и, стоплена в уюта на сайтовете за пътувания , премрежвам поглед в предложенията за следващата година, когато…О, не! На това предложение не мога да устоя – седем дни с кораб из Хърватия и Корфу. Още седем дни слънце и море в края на октомври? Цената е направо смешна, каквито са и повечето цени last minute. Да, ама е петък вечер и на фирмените телефони за контакт никой не вдига. Купуваме спешно билетите за Wizz air до Венеция, същата вечер съм намерила и хотел в Местре, в който ще трябва да преспим една нощ преди обратния полет за България и зачакваме понеделника, когато ще се опитаме да си купим и круиза.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

Пет телефонни разговора, безсмислени обсъждания на вида кабина – ще ви го спестя. Три дни преди отпътуването получаваме потвърждението и ваучера, и питаме нашенския туроператор – А как да стигнем от летището до пристанището? Отговорът както обикновено изкърти всички мивки вкъщи. „Знаете ли, аз съм ходил веднъж във Венеция, хич не е сложно, навсякъде има табели, ще се оправите“.Добре, че са форумите на пътешественици, та да придобием наистина представа.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

От „Леонардо да Винчи“ , което е по – голямото летище на Венеция, има автобуси на всеки 20 минути до Piazale Roma- площад – автогара във Венеция, в близост до жп гарата. Оттам се тръгва в посока противоположна на центъра, по булеварда, от който току- що сте дошли и по втората, повтарям – втората пресечка вляво, се спускате по едно локално шосе с ширина на тротоара около 45 см към

пристанището

Навлизайки в неговата зона ви остава наистина да се ориентирате сами по табелите, указващи кой кораб къде е акостирал. Намираме и нашият след 25 минути ходене относително в стегнат ритъм с багажа пеша.

Из Адриатика с кораб.

 

 

Чекирането става почти мигновено, пристигнали сме в последния момент заради задръстването от летището покрай венецианския маратон точно в този ден, снимат ни за добре дошли, почти на бегом се изнасяме до кабината, съпровождани от човек от персонала, който непрекъснато ни пита за кой път пътуваме и досега били ли сме на „техен“ кораб. Сигурно този факт е от съществено значение, защото първопроходците поне 2 -3 дни са леко дезориентирани, шашнати и притеснени, и е част от фирмената политика на всяка круизна компания това начално безпокойство да бъде уравновесено с повече внимание и грижа.

Леко съм ядосана на българската фирма още, очаквам най – забутаната каюта или направо отказ да ни настанят, когато ахвам от нашата – настанени сме с изглед към носа на кораба, точно под капитанския мостик и ще „порим вълните“. Настава буйна радост  и това е повод да се почерпим набързо на палубата на най – високия дек при басейните.

Първи ден – събужда ме възглас: „Маро, ставай и гледай – паркирали сме на булеварда!“ Да, точно на булеварда сме,

на главния крайморски булевард на Триест 🙂

Триест. Из Адриатика с кораб.

 

Програмата на пътуването с кораб следва логика – пътува се през нощта, а сутрин акостирате в различните градове или острови от програмата. Индивидуалната ни програма също има своя логика и идентичност – бърза разходка из историческия център на съответното място, което наричам „потапяне в атмосферата“ , изкачване до най – високата точка, където обикновено е замъкът , крепостта или останките от такава, което съм кръстила „малко история“ , избягване на туристическите маршрути и шляене по малки обиколни улички, с карта в ръка, което почти винаги завършва в пресечка без изход, нечий частен дувар или табела със задрасканото име на града.

Adriatic Sea 

 

 

В този момент от обиколката за „напояване с впечатления от първа ръка и щракане на папарашки пози за Фейсбук“ , сме почти изтощени, с мускулна треска, глух тътен на недоволство от тесни обувки и лек глад. Започва трескавато търсене на място за кафепитие и лениво отброяване на час – два, докато се качим обратно на кораба. За аромата, вкуса и силата на италианското еспресо е излишно да говоря. Както е излишно да споменавам какъв балсам се оказва за душите и телата ни кампари- оринджа, пак италианско откритие, което в собствената ни туристическа скала е съизмеримо с откриването на Америка.

Из Адриатика с кораб

 

За градовете и островите, които посетихме по пътя си – Триест, Сплит, Корфу, Закинтос и Котор има писани хиляди страници. От себе си бих допълнила, че Италия за мен е великолепна държава, независимо в коя част от нея сте попаднали, Хърватска за сетен път ме изненадва със спокойствието и красотата на крайбрежието си (ах, тези хърватски острови!), а Гърция оставя усещането, че нищо не е помръднало хилядолетия. Там очаквах да видя всеки момент Одисей или Аристотел. Кипарисите, песъчливите хълмове, малките къщички, обрамчени с разцъфнали бугенвилии от партера до третия етаж в червено и портокалово – златисто, заливите с изумрудените води и кристалнопланинска чистота не подлежат на преразказ.

На Корфу попадаме твърде рано по гръцкия часовник.

Едва 8,30 сутринта е, което за гърците е малко след полунощ. Няма жива душа на крайбрежната, нито по площадчетата. Кафенетата и магазините са затворени, само една лавка за сувенири работи, Собственикът ни заговаря- откъде сте, що сте, заповядайте! Не беше грък, сигурна съм!

Корфу. Из Адриатика с кораб.

 

След близо двучасово зяпане и обикаляне по тесните квартални улички, видели три църкви и безброй таверни (затворени, разбира се), се промъкваме по Главната, която, както във всеки уважаващ себе си град е и пешеходна зона, и се натъкваме на симпатичната гледка на седнали на спокойно кафепитие и клюки местни мъже. Гледат ни с леко и едва прикрито отегчение. Така, де! Всеки ден по един кораб „изхвърля“ 2 000 човека, да им вдигат шум и да им се разхождат около къщите, щракайки с фотоапарати и търсейки къде да оставят поне едно евро за някое фрапе или поредния китайски сувенир. Е, завидях им на местните, признавам! Държавата във фалит, пенсиите и заплатите непрекъснато намаляват, а те с достолепие като на Омир се присмиват отстрани и продължават да живеят без стрес и посока. Същата картинка се повтори в Закинтос. Красота, красота, ама нали все нещо трябва да се яде?!

Черна Гора. На кораб из Адриатика

А Черна гора си е приказка.

Хората са красиви, дружелюбни и спокойни. И какво друго да очакваш от народ, приел еврото като законно платежно средство преди да е поканен дори за член на Евросъюза?

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Цъкахме от удивление пред красотата на старинните къщи в Котор и църквите. Но всеизвестният вам мой спътник, именуван др. Беров, се прехласна и онемя пред красотата на местните девойки и умно заключи, че „дотук е стигал Иван – Асен с войската си, няма друго обяснение за тази неземна красота!“

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Да ви говоря за красотата на залива на Пераст с изкуствения остров по средата, специално издигнат насред морето от местните хора, за да построят там църквата „Богородица на скалата“ е излишно. Всъщност , островите са два, върху другия е бенедиктинско абатство, заобиколено от висока стена и почти горичка кипариси.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

И най – после идва денят, в който съм на път да изпълня една почти необикновена доскоро за мен мечта –

да премина покрай площада „Сан Марко“ във Венеция с кораб. Сбъднах я!

Скачах по палубата и снимах ли, снимах!

Сан Марко, Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция за мен не е реална, този остров, с толкова много дворци, църкви, тесни улички, безбройните канали и мостчета връз тях, частните лодки, с които местните ходят на работа или на пазар, линейката- скутер на „Бърза помощ“, гондолиерите с поглед на Челентано,  гълъбите, макар и десеторно намалели, залезът и…онази сладникава за някои, но за мен изключително примамлива романтика, лъхаща отвсякъде и денем, и нощем, във всички сезони и всички години. Как да не загубиш усет за реалност и да се потопиш, да се разтвориш в тази прелест?

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Сега стоя до радиатора, потънала в сладки спомени, усмихвам се и ви каня : Хванете на стоп който и да е кораб! Опънете платна, дайте живот на мечтите и потегляйте! Цените са спаднали главоломно, а Италия е на две крачки! Успех! 🙂

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Острови и пустини – на картата:

2 коментара

юли 27 2011

От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5))

Днес завършваме мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, през Сан Бернардино стигнахмe до езерото Комо в Италия, за последно от Комо минахме през няколко алпийски прохода до градчето Nalles, а днез през Триест и Плитвице ще се […]

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version