Майски Родопи – Tур дьо Родопи
Днес Стоян ще ни разкаже за неговото майско пътешествие из Родопите. Приятно четене: Майски Родопи – Tур дьо Родопи Мой близки приятели – българи живеещи в Англия от няколко години – ми споделиха желанието...
Днес Стоян ще ни разкаже за неговото майско пътешествие из Родопите. Приятно четене: Майски Родопи – Tур дьо Родопи Мой близки приятели – българи живеещи в Англия от няколко години – ми споделиха желанието...
Днес ще прекараме втория и третия ден от пътуването на Анжело из Родопите – първия ден стигнахме от Асеновата крепост до Тригард, а сега наред са Дяволското гърло и Дяволският мост. И още много...
Отново тръгваме из Родопите – този път Анжело ще попълни пропуснатите предишния път места. Приятно четене: Из Родопите ден първи Асеновата крепост – Бачковски манастир – Широка Лъка – Гела – Градище – Момата...
Батко ви Мартин отново ще тества лек кола по чукарите на българските пътища (нито редакцията, нито сайтът ни имат някакъв финансов интерес, за нас е важен пътеписът).
Днес той ще ни разкаже за едно кръгче из Родопите – до селата Бориково и Триград
Приятно четене:
първа част
Вдъхновени от една статия, прочетена в списание “Тезгях” на Горичка, се отправяме към село Бориково. Може да се каже, че това село е предпоследна спирка, последната е село Арда, след това вече е Гърция. Граничната тел минава само по склоновете на ниските ридове около селото.
минава през Смилян и Могилино, вие се из чудни борови гори, прохладата се усеща навсякъде около нас, особено когато ни спират за гранична проверка малко над Смолян. Ако пътувате в южните родопи задължително го правете с лична карта в джоба.
Дишаме, дишаме и не можем да се надишаме. Осъзнаваме как в София сякаш въздухът е заменен с нещо лепкаво, горещо, прашно и задушно.
Borikovo, Smolyan, BG
Пристигаме и паркираме пред съседна на Салих къща. Имотът на Салих е в самото начало на селото, посреща те едно голямо черно куче.
Салих има тъжна история – изселен е от родното си село, комунистите запалили обора на прадядо му и цялата стока изгоряла. Спасил се единствено един казан, който сега е на около 100 години, тъй като в него била закисната вълна. Сега в този казан той продължава да вари извара и да прави сиренето брънза по рецепта на прадядо си.
Съселяните на Салих не го “галят” (по родопски: обичат) и той малко страни от тях. Жена му е починала, по думите му от тревоги по деца и пиене. Останал сам-самичък с животните си Салих е първоначално резервиран, но с течение на времето отваря душата си и изповядва занаята си. Той притежава едно много специално и почти уникално вече за България умение – да прави бито сирене и брънза. И двете сирена са вкусни, но се правят по различна технология.
Салих Пашов и неговото бито сирене
Салих ни показа инсталацията за биене на сиренето. Това е една тясна и висока каца, един вид голяма маслобойна. “Буталото”, с което се бие, завършва с кръгла плоскост, която трябва да е с около един сантиметър по тясна от дъното на кацата, за да може да се “вдигне” млякото.
Процедурата започва с прокисване на кацата с вода в продължение на един ден, за да може дъските да се надуят и да не пропускат млякото, след което кацата се попарва с гореща вода и запарка от хвойна за дезинфекция.
В идеалния случай, цялата каца е направена от хвойново дърво. Другото дърво от което се прави кацата е бук, най-добре парен бук. По другите дървесини маслото полепва.
След това млякото се прецежда през тензухена кърпа и се слага мая за сирене. Когато млякото започне да става като “грес” започва “биенето”. В процеса на биене маслото се отделя, и се прехвърля в друг съд. Битото сирене се изважда от кацата и се слага в казан с вода с температура около 38 градуса.
на каквато температура си го доил, на такава го слагаш в казана и бъркаш
Сиренето вече започва да се формира. Традицията повелява сиренето да се съхранява в животински мях “абе като гайда, без ручалките”. Така сиренето може да издържи с години.
Салих ни обяснява и за брънзата. (Власите по моя край така наричат всяко сирене). Брънзата се засирва като битото сирене, но не влиза в кацата. Когато започне да се сгъстява влиза в казана.
“Гасената извара”, подобно на брънзата влиза в същия обгорял казан се и се бърка. Когато изварата започне да кипи се “гаси” с хладка вода. Започват да се образуват малки късчета като “сняг на парцали”.
На изпроводяк и след дълги увещания, Салих извади бито сирене от ланшната “мандра”. Сиренето има характерен вкус, твърде различен от всичко, което се предлага по магазините. Опитахме и от брънзата, както и от смесица м/у двете. Брънзата беше с вкус на нещо средно между моцарела и саламурено сирене. Нито много солена, нито много твърда, но не прилича на нито едно от двете. Опитахме и ланшно кисело мляко. След като му се премахне най-горния слой, сякаш е затворено… преди седмица. И да, кисело е 🙂
След известно време, прекарано с майстора на сиренето, от неговата резервираност нямаше и следа. Пред нас се откри един усмихнат, добронамерен, но и доста самотен човек. Неговата болка е, че не само, вече си няма другар в живота, но и няма на кого да предаде занаята. Сподели, че ако имаме желание може да се съберем и да ни демонстрира на някой събор как се прави млякото. Но това трябва да стане в рамките на Смолянско, тъй като няма кой да му гледа животните.
Чуйте разказът му в оригинал:
http://youtu.be/RHKWKk9mApI
втора част
се стига по еднолентов път с насрещно движение усукващ се около отвесните скали на Триградското ждрело. Единственото по-широко място е паркинкът пред пещерата Дяволското гърло, където триградчани твърдят че Орфей слезнал да търси Евридика. Планинските недра крият още вековни тайни, за които е най-добре местните да те просветят.
Слушайки разказите на триградчани на по малка мугленска* оставаш с впечатлението, че времето е спряло. Наш пътеводител в триградските потайности е дядо Зафир – благ старец, дърводелец, изработил почти всички дограми, врати, пейки, маси – абе де що дървения има из Триград.
Негова собствена изработка от скицата на мазната бакалска хартия до последната бурмичка е и тесничкото, но “кукленско” легло на което спим, когато му гостуваме. Леглото е многофункционално, има шкафчета под матрака, ракла при главата и решетка, която умело прикрива “серпентината”, разбирай бойлера осигуряващ топлата вода на домакинството.
Дядо Зафир е самоук, изучил занаята заедно с брат си на младини и му станал професия. Документираният си професионален връх дядото достига по време на социализма, когато става главен дърводелец на триградското начално училище, гимназия и пансион.
Истинският майсторски е овладяването на тайните на кацата. Дядо Зафир прави най-здравите каци, маслобойни, дула за “черешови” топчета – всичко конусовидно, което се прихваща с обръчи и трябва да издържа на напрежение и да съхранява течности. Докато му гостувахме, тъкмо довършваше поръчка за дървени кашпи.
При прешното ни гостуване дядото ни спретна “кръг” – традиционен родопски уред за “обръщане” на баница (клин). Кръгът е чисто и просто голяма, кръгла дъска за рязане върху която се точи, подрежда се баницата и се слага в тавата. После се изсипва от тавата върху клина, за да се опече равномерно. Имаме си и софра, отново негова изработка, от която вкусно-вкусно похапваме и си спомняме за времето прекарано в Триград.
Баба Фиданка е спътницата на дядо Зафир в неговия житейски път, двамата имат две дъщери, които са ги дарили с цял отбор… внучки. Дядото страда, че няма на кой да предаде занаята и с мъка говори за момента, когато ще трябва да се раздели с цялото си обурудване и инструменти събирани през годините.
Двамата, като доста триградчани са мюсюлмани, поне на книга. Триградският център е космополитен, на няколко метра отстоят постройките на джамията и на църквата, добре поддържани, но слабо посещавани. Триградчани си нямат ни ходжа – ни поп. Привикват ги само за специални случаи.
за чиято точна дата трябва да се информирате от вътрешен човек, защото провеждането му зависи от редица фактори – изборният цикъл например. Миналата година събор нямаше, защото кмета нямало да се кандидатира и не му се занимавало. Затова пък тази година триградчани избухнаха на 28 и 29 Юли с шествие и възстановка на “Орфей слиза в подземното царство на Хадес да търси Евридика”. Актьори пресъздадоха легендата в пещерата Дяволското гърло, а зрители наблюдаваха действието от екран опънат върху скалата.
Авторът малко преди да яде пердах 😉 (малко пие!)
Ако не се притеснявате да карате по заснежен еднолентов път с насрещно движение, то може да посетите Триград и за нова година, както сторихме и ние. Тогава, може да се включите в ритуала за здраве, който само най-смелите триградчани практикуват – ледено хоро във водите на река Триградска.
Ние с дядо Зафирчо ви черпим по една голяма мугленска и ви пожелаваме лек път!
* Родопчани са хора с големи сърца. “Малката мугленска” е единица за водна мярка равна на 100 милилитра. Село Мугла е близо до Триград, но е откъснато от света и до него се стига само по черен път. – бел.автора
Бориково е на около 50 километра от Смолян. От Триград до Бориково през Смолян са точно 100 километра, с връщането до Смолян стават 150. Успяхме да ги изминем с разход от едва 3.1 литра на 100 километра с третата версия на флагменския хибрид на Тойота – Приус v3. Този нисък разход остана и рекордът ни за пътуването, в което само веднъж минахме над 4 литра на 100 – м/у София и Триград през Девин.
От София до Триград през Девин са около 220 километра. Ние карахме малко по магистралата до Ихтиман, а оттам поехме по стария път за Пловдив през Белово и близо до село Орешак обядвахме в извадено от миналото ханче с пауни и сервитьорки с униформи.
С леки отклонения направихме общо 263 километра с Prius v3, любезно предоставен ни от TM Ауто София и дадохме разход от едва четири литра на 100 километра.
Разходът ни на Орешак пък, беше още по-впечатляващ: 109 километра с едва три литра и половина. Изкачването след Кричим към стената на Въча е сериозно и там качихме доста разхода, но все пак се справихме съвсем икономично. Тези чудесни показатели ни окуражиха, че имаме съвсем реален шанс да изминем 1300 километра само с един резервоар (45 литра), какъвто бе амбициозният ни план и целта на пътуването ни. Имахме шест дена и 1000 километра да го изпълним!
Автор: Мартин Линков
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Родопите – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.
Приятно четене:
Повечето хора пътуват за празниците.
Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
http://youtu.be/KLZX3SutYBU
От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.
http://youtu.be/D1uwsXeXBpY
Автор: Мартин Линков
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА
Вчера жегата ме напече и т. к. и днес ще бъде същото рекордно чудо реших, че е време да прочетем нещо студено. Мартин ще ни разкаже за Триград и как е изкарал една Нова година там. Приятно студуване:
Отпътуване: Декември 30, 2008 година
Действащи лица: Тихата, Жоро, Дани и Аз (+ малко по-късно включилите се Ивайло и Станислав, както и представителна извадка от „Unicoders“)
Основна дестинация: Триград, планина Родопите
Гледах преди малко през прозореца. Проследявайки цветовете, променящи формата си благодарение на облаците по небето, в мислите ми нахлуха спомени от последните два дни преди да изпратим миналата (2008-ма) година.
Спомени, които така и не бяха написани, нито разказани… още по-малко споделени с някой друг. Незабравими четири дни, които пренесоха пътуващите (нас) в новата 2009-та година и отбелязаха с широка усмивка пътешествуванието наречено „Ждрелски възбуди“…
Предлагам ви да се настаните удобно, пред вас е разрешено да имате варени яйци, мек и вкусен козунак, шарена сол ако ви е по-приятно, нещо топло за пиене (може и алкохолно, както прецените) и да се потопите в приказката, която ще ви разкажа…
– —
30 декември, 2008 година
Жоро, Дани и Тихата се бяха погрижили автомобилите да са пълни с провизии, гориво, вериги и топли одеяла за зиморничави стопаджии. Моя багаж бързо го спретнах, облякох се и зачаках повика на природата.
Когато телефона звънна, вече бях на вратата, пристягащ обувките си и готов да потегля. По най-бързия начин се пренесох до „Цариградско шосе“, където двете коли ме очакваха, разгънали карти и обсъждащи пътя до Триград.
С феноменалния полет на шкодата на Дани щяха да пътуват самата тя и Жорката. Аз и Тихата — в неговата кола, винено-червената магистрална стрела, марка „Хонда“. Обсъдихме първата междинна спирка, затегнахме коланите и потеглихме…
Наслаждавайки се на скоростното пътуване, без за миг да обърна поглед назад и да почувствам липсата на града, от който се отделям за няколко дни, въобще не усетих кога прелетяхме километрите до Пловдив.
Минахме транзит през града, тъй като по план щяхме да си починем малко в Асеновград. Така и направихме…
Първата спирка… Асеновград, ВИНЗАВОД!
Красива гледка, наистина… но ароматът беше много повече от впечатляващ. Изобщо нямах и на идея с какво пиене разполагаме, но спътниците ми като награбиха по една голяма туба (от магазинчето към завода) въобще не чакаха да ги питам, накъде така премляскващо са се устремили.
Направо от извора ни наточиха едно от най-прекрасните вина, които можем да опитаме на това място. Залитащи по стълбите и доволни от посещението, пъдейки винарките, кръжащи около главите ни, без да хълцаме отново се натоварихме по колите и продължихме към изхода на града.
Все по-навътре в Родопите, мисълта ни погали далечната гледка, приковаваща погледите ни със своята крепост. Тъй като нямахме време за туристическа обиколка на местността, ускорихме и отпрашихме…
По пътя към Пампорово, минахме през село Наречен. Никой по никакъв начин не успя да ни нарече, но… това нас съвсем не ни притесни. За бани време нямахме, само повишихме вниманието си за внезапни струпвания на ледове върху пътната настилка.
Покрай курорта и водевилните строежи на нови хотели също минахме транзит. Без да се хлъзгаме дори, без боксуване, за вериги и дума да не става. Наоколо беше пълно с туристи, все в скиорски премени, нарамили ски, сноуборди… абе изобщо — отдали се на почивка. Минаваше обяд, някои току що пробудили се, други прибиращи се на топло за по една (или повече) чаша топъл чай (с коняк или ром). Ние обаче трябваше да продължим, тъй като Триград нямаше да дойде при нас, ако ние се заплеснем по Пампоровец (за Боровец и Пампорово и тяхното производно Пампоровец не съм ли ви разказвал… е, друг път ще е). Продължихме пътя си…Четете по-нататък>>>
Продължаваме с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. От Тасос ще се върнем в България, за да обиколим Дяволското гърло, Триград, Ягодина и Родопите. Приятно четене: Тасос и Родопите 2008 част втора...
Днешният пътепис е за един мотоциклетен уикенд по пътищата на Западна България и Родопите с крайна цел Триград и Ягодина. Приятно четене: Пътуване до Триград на мотор Пиша с известно закъснение, но понеже обещах,...
Продължавеме пътя през Родопите към морето, който започнахме в част първа: Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно” Днес през Лещен и Ковачевица, ще стигнем до Триград и ждрелото му. Приятно четене: Мото-обиколка „Родопи, морето...
Последни коментари