Archive for the tag 'трамвай'

юли 13 2012

София от трамвая

„Никога не е късно да станеш за резил“ каза Светла, когато ми разреши публикуването на тази софийска импресия. Да видим 🙂

Приятно четене:

 

София от трамвая

Импресия

 

Софийска импресия

Още към края на 2010 година с Ели Иванова планирахме да направим заедно с Борислав Борисов едно импровизирано пътешествие с градския транспорт някой път, когато Ели е в България – да хванем първия ни попаднал трамвай, да пътуваме до последната му спирка, да видим какво има там, после да хванем друг, след това друг… В събота най-сетне го осъществихме. Боби не можа да дойде по обективни причини, но духом беше с нас и го споменавахме.

Трамвай в гората, София

Срещата ни беше на кръстовището на „Опълченска“ и „Стамболийски“ в 10,30 сутринта. Първо дойде трамвай 10. Качихме се с Ели и Крис (и общо четири фотоапарата – два огледално-рефлексни, един лентов и една полусапунерка) и слязохме на последната спирка – улица „Кораб планина“. Оказа се много приятна и тиха улица.

Кораб планина 6, София

 

Вървяхме си, снимахме си, докато ни настигна млад мъж да пита защо снимаме колата му и дали сме от общината (какво да правя, обичам да снимам отражения в лъскави коли).

Покрив, София

 

Трябва да е вървял доста дълго след нас, защото коли снимах само в началото на разходката. Изглеждаше добронамерен и като му обяснихме, че не му правим проверка, се успокои. После към нас се приближи една жена и също ни попита защо снимаме – дали сме студенти. Оказа се, че била фотографка. Обясни ни, че онзи младеж работел нещо към общината (в такъв случай, дали се притесняваше, че колегите му може да го следят?).

Семинарията, София

 

 

Улицата свърши, завихме по друга, по-оживена, и стигнахме до Семинарията. Там се качихме на трамвай 18, който ни отведе право пред Централните софийски гробища.

Дърво, София

Не бяхме планирали обиколка на такова място, но щом така и така се озовахме там, влязохме. В събота на гробището нямаше почти никого, беше много тихо и някои от алеите бяха съвсем празни.

Бира, София

Снимахме си на спокойствие. Или поне така си въобразявахме, защото по пътя обратно ни настигнаха едни жени да питат защо снимаме. Обясниха ни, че трябва да имаме специално разрешение, за да правим снимки там. Поуспокоиха се, че не сме журналисти – преди време някакви журналисти били направили един вид компрометиращ репортаж за гробището. Излязохме от това негостоприемно за фотоапарати място и докато чакахме поредния трамвай, пак снимахме.

Ваза, София

 

Момчето, което работеше на близката будка (не помня дали тази за цветя, или за надгробни камъни) дойде да ни пита защо снимаме. Но вече бяхме на територия, на която не ни беше нужно разрешение, та не намери друго какво да ни каже.

Захарна фабрика, София

Дойде трамвай 3, който ни отведе до Захарна фабрика. Пощракахме наоколо – аз снимах остатъците от фабриката, ограда и някакви ръждиви ламарини.

Ограда, София

 

С нас си поговори една руска баба, но май по-скоро ѝ се говореше, отколкото я интересуваше защо снимаме. Иззад ръждивите ламарини (които се оказаха автокъща) обаче излезе един чичка, който не пропусна да ни зададе дежурния въпрос. Явно изразът „абстрактна фотография“ му се видя странен, защото ни посъветва да направим снимки на един много абстрактен (тоест дебел) негов познат, който се моткал в района.

Качихме се пак на трамвай 3 – следобедът беше напреднал, Ели имаше работа в центъра, а ние отидохме до Централна автогара, за да си купим билети за морето.

Поуките от днешната среща:

  1. За подобни лежерни пътешествия е нужно доста време. Човек трябва да избере дали повече да пътува, или повече да се разхожда на местата, където попада. И двете идеи ме привличат – по различен начин. Ако някой път реша целенасочено да пътувам по маршрутите на градския транспорт (а имам такава мечта), ще трябва да се лиша от разходките.
  2. Където и да отиде човек в България (случвало ми се е не само в София, но в София си е обичайно, в чужбина досега не ми се е случвало), голяма е вероятността да попадне на някого, който подозира, че правите снимки, за да го изобличите. Дали става дума за липса на базисно социално доверие или много хора правят нередни неща и се страхуват да не бъдат разкрити, или и двете, не се ангажирам да съдя.

Надпис, София

Ако имате желание да разгледате всички снимки от трамвайното пътешествие –заповядайте.

 

Автор: Светла Енчева

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани със София– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

9 коментара

юни 21 2012

Квартал Кадъкьой в Истанбул (2)

Продължаваме с обиколката на Кадъкьой в Истанбул. Ема вече ни показа началото, а днес продължаваме разходката.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

втора част

 

 

А както си вървя по силно  стеснените от сергии, улички, спирам и с любопитство разглеждам .  На това у нас му казват ”кеф ти риба, кеф ти паламуд“. С обърнати навън хриле, за да се увери всеки по цвета им, че са възможно най-пресни.

 

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул

Прясна риба, каквато ти душа иска

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул Кеф ти риба, кеф ти скариди, кеф ти октоподи, кеф ти раци,  и изобщо, всякакъв  и все  „пресен  кеф „.
Представяте ли си ги кулинарно приготвени?

И си продължавам да си вървя бавно напред,  криввам по една или друга уличка, а очите ми не спират да се фокусират върху това-онова, което си „щраквам“ и отминавам .

Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мотоциклети да искаш

 Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мощните „играчки“ на мъжете, са паркирани по тротоарите . Сигурно кафенето в дъното е клубчето им.

 Дънки – Кадъкьой, Истанбул

  Сетихте ли се сега тази  „инсталация” пред магазина  какво цели да ви  каже?

В този квартал има и  централна търговска улица с масивни сгради и модерни магазини. Понея върви един малък трамвай, който на картата е отбелязан като „Мода трамвай”. Май и на целия този квартал му се казва „Мода” .

Улица – Кадъкьой, Истанбул  Търговската  улица с ”Мода”  трамвай.

 Улица – Кадъкьой, Истанбул Хубавата  „мода“ улица с магазините за дрехи, обувки, чанти, сувенири и какво ли още не, в Кадъкьой

От тези магазини, човек може да пазарува облекла, прекрасно изработени и сравнително  на ниска цена, ако попадне в период на „Шопинг седмицата”.

  Мода – Кадъкьой, ИстанбулРекламният обемен символ на кампанията „Шопинг седмицата”- хартиена пазарска торбичка

Мода – Кадъкьой, Истанбул Витрини всякакви и стоки – всякакви

 В  такава „шопинг”седмица, аз се случих да съм в с приятели този квартал.  Беше миналата година през април, ама  не ми се получи „да участвам “ в шопинг тура, както направиха приятелите ми, защото предишния ден си бях изгубила половината от всичките  пари, които си носех за тази екскурзия.  Не ме бяха преджобили, самата аз си бях виновна. Бях натикала набързо банкнотите във външния джоб на чантата си,  и след известно време се усетих, че така съм си награбила чантата, че виждам дъното й да сочи нагоре, а  отворът на  незатворения външен  джоб, сочи към тротоара. Израдвал се е някой, а аз продължих с утешението, че поне ще се нагледам , а и мога като страничен нъблюдател да преценявам на приятелите ми, добре ли им седят избраните за покупка дрехи.

[geo_,ashup_location_info]

 

 

Наложих си  „строг режим на икономии” на останалите  в един по-скришен и затворен джоб лири.  Те ми стигнаха и за оставащите обекти в програмата, за които се плаща, и за храна, и за градския транспорт в пределите на Истанбул. Стигнаха ми и даже ми останаха малко, дори  и след финалното традиционно изпразване на кесията в гастронома на добре познатия ни туристически комплекс „Хаджията“, на метри преди границата.

Каквито и дребни пари да ми останат, аз ги пазя в едно синьо портмоне, в което си слагам турските лири и коруши. Наричам ги  „мая“ за следващото пътуване. Сега като си погледна  в „истанбулското“ портмоне са ми останали 5 лири, пак така „за мая“ . Шегувам се с приятелите, че тези пари ще станат ядрото на следващите джобни, които ще ми трябват за следващото пътуване, а то ще е съвсем скоро. Не си спомням случай, в който да не съм попадала на някаква пъстра масова проява, която не само рекламира,  но и забавлява зрелищно и радва хората, а  и често  ги въвлича в забавлението. Това е независимо от сезона.

Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Клоуни забавляват децата.

 Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Многоцветни, красиви  и много дружелюбни

Клоуни – Кадъкьой, ИстанбулТази девойка предизвикваше хора от публиката да танцуват с нея. И имаше мераклии.

Много бичам този квартал и това със сигурност не е заради магазините,  заради атмосферата и богатството на емоции, които винаги ме очакват.

 Молитва на улицата – Кадъкьой, Истанбул

 А това е едно площадче в близост до малка джамия. Явно в двора на джамията не е имало място за всички мъже.

Всички хора, които обикновено преминават през този площад, се отнасят с разбиране и с уважение към тези  мъже, решили  да извършат ритуала си по този начин.Беше студено, всредата на месец декември.

Голям и любим,  не само на мен площад, в центъра на който  е поставена красива  бронзова фигура на бик. Това място е много известно в Кадъкьой и се  утвърдило се като любимо  място за срещи.  В София такова място за  срещи с приятели,  е площадът с паметника на Патриарх Евтимий, по известен  като „Попа“.

Бронзовият бик – Кадъкьой, ИстанбулЕто така изглежда известната фигура на  бронзовия бик, покрай който не може да минеш, без да си  „застинал“ за снимка.

„Кадъкьой” е кварталът, в който най-много много обичам да снимам  продавачките на  цветя. Те по правило  са циганки. Много са ми интересни.  Много време прекарват на крак. Веднага се променят ако видят насочен  към тях фотообектив. Понякога се крият, размахват букети пред лицата си, обръщат ми гръб, правят жестове, с които ме пустосват,  но има и такива, които благо се есмихват.  Все по някоя снимка успявам да направя. Онова, което на мен ми прави силно впечатление, че изобщо не се натрапват и не настояват да купиш от техните цветя.

Циганки – Кадъкьой, ИстанбулЕто ги любимите ми цветарки. Сезонът е пролет-лято.

Искрено ви казвам, че с най-голямо уважение и любов  се заглеждам в тях. Ако имаше чалъм да се разбираме, бих си поговорила с тях.

 Циганки – Кадъкьой, Истанбул

  Цветята им са винаги невероятно красиви. По облеклото им се познава, че тук са снимани през декември.

 Чай Липтън – Кадъкьой, ИстанбулА това е обемната реклама  седмицата на  на подовия чай /не жалят пари/. Такава имаше на още много места в квартала. 

Тази композиция е на площадката до сградата на морска гара на пристанището Кадъкьой. И да не си помислите, че дежурните полицаи са там, за да пазят тази „плодова пирамида“ ?

Разказах скромно и показах във фотоси малка част от прелестите на любимия ми квартал „Кадъкьой”. обикновино привечер се качвам на  корабчето, пресичам Босфора  и се връщам там, откъдето съм дошла,  от квартал „Лалели”,  в европейската част на Истанбул, където са където са съсредоточени хотелите, които българските туроператори предлагат на своите туристи.

край на 2-ра част.

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за по света от нашите автори – на картата:

4 коментара

Older Entries »