Archive for the tag 'Тоскана'

май 15 2013

Тоскана за две седмици: Съвети за пътуване

В това хубаво време да вземем да идем до областта Тоскана в Италия – хем слънце, хем красиво, хем манджата е да си оближеш пръстите 🙂 Боби днес ще ни даде малко акъл как да прекараме добре там.

Приятно четене:

Тоскана за две седмици

Съвети за пътуване

Този пътепис има преди всичко за цел да ви даде безценна информация за това как да пътешествате из Тоскана. Няма да ви обяснявам коя е най красивата катедрала и колко тухли има в купола на Брунелески – за това си има Дискавъри ченъл и Уикипедия.

Ще ви споделя моя опит за това

  • как се паркира,
  • къде се спи и
  • какво се яде.

Това е Светата Троица на всяко пътешествие.

Kуполът на Брунелески - Тоскана, Италия

Тухлите по купола на Брунелески са 4 млн. – ако не вярвате, бройте ги

Kатедрала в Орвието - Тоскана, Италия

Тази катедрала в Орвието е почната по времето на цар Иван Асен II

Kатедрала в Сиена - Тоскана, Италия

А тази е в Сиена… а кажете коя е по красива?

 

 

 

Тука ще стане на въпрос за обиколка с кола основно на Тоскана а също и в съседните Емилия Романа, Венето и Умбрия

Имахме възможност две седмици да отсъстваме от работа имахме около 5 бона, имахме и огромно желание да пътешестваме.

Бяхме ходили вече в Милано, Венеция, Комо, Пиза, Флоренция, Рим, Сан Марино но оставаха още 999 прекрасни градчета.

Първоначално пробвахме да включим в екипа някои познати – за да си правим компания и да си делим разходите, но се оказа, че или не са достатъчно навити, или нямат възможност да отсъстват 2 седмици и накрая останахме два стари и надеждни кадъра моя милост и жена ми – Неви.

И така 13 дена за Тоскана… достатъчни ли са ?

Ако си организиран и нахъсан – напълно. Трябва да си отвориш съзнанието и да се отдадеш на пътешествието. За кратко време мозъка ти поема огромно количество факти, емоции, гледки, вкусове и чак 1 – 2 месеца след пътуването приключваш със смилането на информацията и осъзнаваш какво всъщност ти се е случило.

Подготовката

започна след нова година а пътуването бяхме планирали за началото на юни, надявайки се да е по-хладно и все още да не е туристически пик. Да, ама не. В Италия винаги е туристически пик и винаги е жега.

Първо и най трудно беше да решим какво искаме да видим. Искахме всичко.

Това разбира се е невъзможно за две седмици, и за това почнахме да се ослушваме кои са задължителните места за посещение в северна Италия.

Ползвахме пътеписи, документални филми, говорихме с познати, гледахме снимки в Гугъл, Видяхме кои са обектите обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Северна Италия е люлката на Ренесанса и общо взето няма грозни неща. Месеци четяхме и коментирахме.

Всеки състави по един списък след това видяхме кои са общите неща, пак коментирахме и четохме.

В крайна сметка селектирахме около 40 градчета. след това започнахме да ги нареждаме в маршрут.

Идеята

беше за ден да виждаме 3 – 4 по-малки градчета или 1 – 2 по-големи, и преходите да са около 150180 километра – или 2 – 3 – 4 часа път.

След подреждане на маршрута отрязахме някои обекти които се падаха на страни и не можеха да се вържат с главните посоки Това стана със сълзи в очите, защото знаехме, че не ги ли видим сега вероятно никога вече няма да се замъкнем до тези селца.

В крайна сметка останаха 30-тина градчета. По възможност гледах да избягвам по-големите градове, защото всяко влизане и излизане отнема много време.

А времето беше най ценното ни нещо. Бюджета ни беше реалистичен и парите бяха на второ място.

От времето за разглеждане се въздържахме да пестим.

Оставаше да пестим от времето за пътуване. За да пестим време трябва да пътуваме по магистралите, но това не ни дава възможност да се наслаждаваме на великолепните пейзажи. Освен това магистралите в Италия се заплащат – пък аз съм леко стиснат. Така, че се налагаше да се балансира – дългите преходи по магистрали – късите по третокласните пътчета.

Друго проблемно място беше паркирането.

Ако паркираш близо до обекта който искаш да посетиш обикновено паркингите са много скъпи… до 4 евро на час. А ако спреш на по-отдалечен съответно по-евтин паркинг – дори понякога безплатен – губиш време в ходене напред-назад. То така или иначе ходенето по няколко часа на ден не ти мърда.

Балансирахме между, желанието – направо лакомия – да видим още и още, и реалността – „за това селце имаме 3 часа, че после ни чака още път“.

Както и да е, след 2 – 3 месеца умуване, най-накрая решихме къде ще ходим.

А именно по ред на посещението…

Tръгнахме рано сутринта от София и към 3 – 4 часа бяхме в Триест.

  • 1 – ва нощ TRIEST –разглеждаме… от там VICENZA
  • 2 нощ VERONA – гледаме… от там MANTOVA
  • 3 нощ PARMA… LUCCA – До тук пътуването беше основно по магистрали, из урбанизирани райони които не предлагаха големи природни красоти.
  • 4 и 5нощ MONTECATINI TERME един цял ден във Флоренция и на другия ден PISTOIA, PRATO, SAN MINIATO… … от тук навлязохме в провинциална Тоскана
  • 6 нощ SAN GIMIGNANO… VOLTERRA, CASTELLINA IN CHIANTI
  • 7 нощ SIENA… MASSA MARITTIMA
  • 8 нощ PIENZA, MONTALCINO , MONTEPULCIANO, SORANO, PITIGLIANO
  • 9 нощ ORVIETO, Bagnoregio, TODI
  • 10 нощ PERUGIA, ASSISI, GUBBIO
  • 11 нощ AREZZO … казваме „ариведерчи“ на романтичните селски райони и пак скачаме на магистралата
  • 12 нощ BOLOGNA, FERRARA
  • 13 нощ PADOVA
  • 14 нощ ЗАГРЕБ… и от там BG

Това са грубо 4000 км. 2000 от които в Италия. Отиването и връщането съответно София – Триест и Загреб – Пловдив ги взехме с по един дълъг дневен преход – не е особено уморително – пътувахме денем – защото през нощта ми се доспива, светят ми в очите и ми е неприятно, А останалите 2000км. ги въртяхме 13 дена… Тоест като се изключат първия и последния етап шофирането не беше проблем .

Най-големите градове които посетихме бяха Болоня и Флоренция с по 300400 000 жители, а най малкото – Bagnoregio – 500 600 квадратни метра с 10 – 12 постоянни жители и уникално пътченце към него.

Баньореджио - Тоскана, Италия

Bagnoregio и пътченцето

 

И така, след набелязване на целите пристъпихме към реализацията.

Разделихме задълженията. Жена ми се занимаваше с резервации на хотели, а аз – с планиране на маршрута.

Тоскана, Италия

 

Първо

резервациите

Италия е пълна с хотели, насочихме се към клас 3 – 4 звезди с цени от 30 – 40 до към 100 евро за двойна стая – задължително със закуска (винаги имаше прошуто, сирена и хубаво кафе – останахме приятно изненадани), за да не губим време сутрин да търсим кафенета, а да се изстрелваме по най-бързия начин. Други важни показатели за избора бяха: безплатен паркинг, близост до центъра, рейтинг сред потребителите на Букинга, снимки на хотела…

Закуска в Триест, Италия

Закуска в Триест, Италия

 

Пробвахме всякакви варианти, но booking.com е най-добрият сайт за резервации.

Неви направи и в последствие отмени сигурно 30 резервации докато избистри хотелския въпрос и в крайна сметка стигнахме до 14 хотела.

Някои бяха платени предварително, други можехме да откажем 12 или 24 часа преди датата, но учудващо плановете ни излязаха на 100% успешни. Всички хотели си бяха по местата, закуските бяха добри, стаите – чисти, и това много спомогна за добрия завършек на пътешествието.

Спахме и във ферма в полето край Сан Джиминяно и във вила от 15 – ти век с черни греди по таваните и камина колкото гараж, в Орвието, и в голям хотел част от международна верига, но повечето бяха стари, но добре поддържани сгради с атмосфера, автентичен интериор и прекрасни гледки към природни и други красоти!

Въобще за хотелите може да се напише много. Общо взето търсете оферти – ако ви хареса нещо и е без предварително плащане – запазвайте и продължавайте да търсите нова, по-добра оферта. До последния момент излизат „last minute“. Aко пък излезе нещо уникално, за което искат да си платите авансово – плащайте… Риск печели – риск – губи!

Хотел – Тоскана, Италия

Ферма – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Вила – хотел

Хотел – Тоскана, Италия

Гледка към природни красоти от терасата на стаята

Планирането на маршрута

В зависимост от дължината на дневния маршрут планирах пътуване или по романтични и живописни пътища или по Аутострада, Ползвах навигация и в крайна сметка само два пъти се загубихме – което ни костваше по 30 минути екстра време. Магистралите са в добро състояние, скъпи са и служат за бързо придвижване от град до град –освен ако няма задръстване. Тогава чакаш и слушаш музика. Като влизаш на магистралата минаваш през бариера и взимаш билетче на което пише от къде влизаш, а като слизаш в зависимост от разстоянието си плащаш – около 5 – 10 евро на 100 километра… но зависи по коя магистрала караш – тези през планините са по-скъпи.

Плащането може да е на човек в кабинка или на автомат – като не се слиза от колата – приемат се и карти, може да се плати и със монети.

Няма полиция, бях чувал страхотии за италианските шофьори, но се оказа, че са коректни, не натискат, дават мигачи… Европейска работа.

Тоалетни има по „аутогриловете“ – ама внимавайте защото не са много на гъсто. Не чакайте последния напън.

Бензиностанциите по магистралите са най-скъпи. По възможност зареждайте из градовете. Има много газстанции, има и метан,

Има бензиностанции на самообслужване, където цената е с 30 цента по-ниска, и си заслужава да се отбиеш.

Там първо спираш на колонката, отиваш при един автомат, пъхаш пари и избираш на коя колонка си. Автомата не връща ресто и не приема карти. Тоест ако пъхнеш 50 евро – трябва да си сигурен, че резервоара ще поеме толкова гориво.

Колкото до обикновените пътища. В урбанизираните райони е мъка. Задръствания, светофари, кръгови, ограничения, ремонти… средна скорост 50 км/час.

Но излезеш ли от градските райони е пълен кеф! Няма почти никакви коли, пътищата са в добро състояние, а природата е потресаваща. Непрекъснато има гледки които те карат да грабнеш четката и статива и да почнеш да рисуваш, пейзажи, натюрморти и прочие живописни произведения.

Гледка по пътя  – Тоскана, Италия

Гледка по пътя

 

 

 

Гледка по пътя.

Хората карат бавно, любуват се на красотите и май само аз изпреварвах. Пътя се вие между хълмовете и гледките се сменят постоянно. Удоволствие е да се шофира!

По-сложен е въпроса с

паркирането

За всяко място което посетихме бях изровил къде има паркинги, дори в повечето случаи и колко струват и бях вкарал данните в навигацията – това с цел да спестя време и пари.

Тук нещата не бяха точно по мед и масло, често импровизирахме и се лутахме, но в поне половината от случаите предварителната подготовка ни помогна. Няколко пъти паркирахме безплатно, но това е по-скоро изключение .

Освен кола, ползвахме и влак от Монтекатини – където спахме две вечери до Флоренция.

Ще питате :Защо? Ами във Флоренция цените на хотелите са убийствени – тези хора дерат безжалостно кожи от туристите. А Монтекатини Терме е на 40 мин. път с влак от центъра на Флоренция и там са може би най-евтините хотели в цяла Италия…

Освен това ползвахме и велосипеди във Верона. Хотела там беше на сносна цена –като за града на Жулиета, но беше на 2 – 3 км. от центъра, хората обаче осигуряват безплатни велосипеди, покрай хотела минаваше велоалея и след 15 мин. педалиране бяхме пред Арена ди Верона.

Яденето!

Важен момент в пътешествието.

Сутрин яка закуска в хотела – давахме всичко от себе си с идеята да изкараме до вечера, по обяд ако случайно огладнееш сладолед – „джелато“ или някоя пица на парче има и множество пекарни и магазини за готова храна а често директно отивахме към вечеря.

Тук трябва вече да се внимава. Ако си гладен и решиш между 4 и 7 да седнеш да гризнеш нещо – ядец. Пекарните вече са затворили, а таверните отварят обикновено към седем… стоиш си гладен и гледаш красотите . Храната в ресторантите е вкусна, скъпа и порциите са скромни, бирата е 4 евро, задължително ти включват и “коперто“ демек бакшиш от 1 – 2 евро на човек, като за това получаваш гризини или една две филийки. Няма „Не искам“. Вино ди каса – демек наливното вино е добър избор… не е скъпо и нито веднъж не попаднахме на лошо. Ако сте „баровци“може да пробвате и местни отлежали вина, но цената им е от 30 евра – на горе. Пиците не са лоши – ама В България сме яли и по-добри. Домашната паста, супите и разни странни манджи са много вкусни, но стават и грешки. Добър метод е да гледаш по чиниите на хората и да си поръчваш каквото ти хване окото.

Закуска – Тоскана, Италия

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Тук например по системата „искам като на този господин“, ядохме прошуто с прясно изпържени бухтички

Има и изключения от тази схема – но те само потвърждават правилото. Няма начин да минете тънко. Освен ако не решите да си пазарувате от супермаркети. Един два пъти става, ама е тъпо всяка вечер да си седиш в стаята и да дъвчеш пред телевизора.

Ресторант – Тоскана, Италия

Таверна или по-точно „Енотека с типични продукти от района“

 

При нашия начин на пътуване нямаше начин да сме сигурни в какъв ресторант попадаме. Предварителното четене из интернет, не доведе до съществени резултати – повечето статии са писани от американци или англичани, а техните представи за евтино и вкусно ядене се разминават с нашите.

Общо взето гледахме да сядаме на места където има повече месни хора… на принципа „Те си знаят добрите кръчми“… ама и това не дава 100% гаранция. Сервитьорите включват на ангилийски и с повече пантомима се разбирахме чудесно.

Веднъж на централния площад в Сиена ядохме пица на парче със студена бира от две евро –купена от пакистанско магазинче, минахме тънко, но пък ми се схвана задника да седя на камъните… но беше романтично.

Сиена – Тоскана, Италия

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали

Централния площад в Сиена – в десния долен ъгъл бяхме поседнали…

Шопинг

Из малките градчета може да си купите местни продукти и сувенири – има много странни неща. Едно селце се гордее с виното си, друго с пастата, трето със сиренето или прошутото. Това е много хубав начин да се развиват местните производства. Забравете за Зари и Адидаси и аутлети. Има ги само в големите градове.

 Магазин за пекорино – Тоскана, Италия

Не можете да си представите миризмата в това магазинче за пекорино! Най-горе е прясното сирене и на всеки 6 месеца слиза по един рафт по-долу. Сиренето си стои на рафтовете –без хладилник, без климатик… нямат ли ХЕИ тези хора!

Магазин за салами – Тоскана, Италия

… „салами“ е Италианска дума…

 

Интересна форма на търговия са пазарите. Това са пътуващи с каравани търговци, които се местят от градче в градче, в зависимост от това кога и къде има пазарен ден… а пазарни дни има винаги. Продават се от гащи и обувки до храна и вино. Италианците масово си пазаруват от тези сергии – явно е по-евтино. Интересно е, че продавачите са основно Италианци – няма Китайци и Балканци…

Ферара – Тоскана, Италия

Пазар на централния площад на Ферара

 

 

Кули… кули… кули…

Ако трябва да характеризирам Тоскана с една дума то тя ще е Кула!

Италианците винаги гледат да изпъкнат пред околните… вижте ме с какви обувки на Гучи съм, вижте ми Рейбана, чантата на Луй Вуйтон, вижте ми Ламборджинито.

Винаги са си мерили всичко… спомнете си за смешните мъже с впити чорапогашници в ренесансовите картини. Те са облечени така с единствената цел да им изпъкне “пакета“. Вижте ме колко ми е голям.

Преди около  900 години тази мания за „по-дълъг“ се е плъзнала по друга плоскост.

Луйджи построил къща на 4 етажа и почнал да люпи слънчоглед и да гледа от горе комшията Марко.

Марко се нервирал и върху двукатната си „cassa“ иззидал 10 метрова кула… сега той люпел слънчоглед и зяпал нагло в двора на Луиджи.

Така започнало всичко. За да завърши в Градчето Сан Джиминяно – наречено италианския Манхатън, където през 1600г. имало към 4 – 500 къщи и 80 кули.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Сан Джиминяно с част от останалите в момента 15 – 16 кули

 

Или другия потресаващ пример – Болония . Тамошните гъзари през 11 – 12 век построили кула която била висока около 160 метра! За построяването на такова чудо било необходимо да имаш 10 години свободно време и да си с много ВИСОКО самочувствие

В България през 2013 г. няма сграда висока и 100 м.

Та пак в тази Болония през 1119 г местен патрон построил скромна куличка –има няма 95 метра и половина.

Комшията както се сещате реагирал като ужилен и се хванал сериозно да натрие носа на нахалника, но решил да мине тънко и не купил от хубавите камъни в резултат на това едва достигнал 60 метра и кулата му започнала да се накланя (да, като тази в Пиза), и застрашително надвиснала над съседния квартал.

Градските власти го накарали да спре строежа и да събори 20 метра от кулата, та да не е опасна на населението. Разстоянието между кулите е около 20 метра.

Сан Джиминяно – Тоскана, Италия

Двете кули… Като във „Властелина на пръстените“

 

 

Ние понеже сме по-практични, не строим кули, а си мерим Х – 6- тиците и айфоните.

Подобно съревнование в по-големи мащаби е имало и между градовете.

През 11 – 13 век из Тоскана е имало множество градове държавици – от които до сега сега е оцеляла само Сан Марино. Но по ония времена най-могъщи са били Флоренция и Сиена. Те са воювали по между си, завземали са със сила и интриги, сватби и отрова по-малки градове и селца – било е времето на Борджиите, на републики, херцогства и абатства. В крайна сметка печели Флоренция.

Та градовете са си мерили катедралите.

Наемали са най-добрите архитекти да ги изградят и най-добрите художници да ги украсят.

Леонардо, Микеланджело, Джото…

Богатите градове са изливали маса пари, за да могат да се пъчат с потресаващо красиви обществени сгради, Катедрали и дворци. Да може сега да им се наслаждаваме! И Италия да печели от туристи.

Основен строителен материал е камъка. Върху всеки хълм се пъчи селце, оградено от каменни стени и естествени пропасти, за да отблъсква неприятелите – с калдаръмени улички – повечето непроходима за коли и каменни къщи на по 1000 години. Времето направо е спряло.

Уличка – Тоскана, Италия

 

Нямат климатици – разчитат на старите начини за охлаждане – дървени капаци, дебели каменни стени и отворени врати – да става течение.

Тесни сенчести улички.

Градовете

За себе си степенувах, най-интересните места които видях.

На последно място със чиста съвест слагам Парма и Триест.

В челната тройка влизат твърдо Асизи, Сан Джиминяно и… не знам?

Има още поне 3 – 4 претенденти. Орвието, Пиенза, Губио? ? ? Не ги бях чувал. Определено малките градчета ми харесаха повече.

Флоренция

Задължителна дестинация за Италия. Един ден е пре – достатъчен, но максимум с един музей, Според мен е най-добре да се отиде в двореца Пити, и/или в Палацо Векио – и в двата има преди всичко интериор, а не картини. По улиците има повече хора отколкото на митинга на СДС на Орлов мост през 1990-та. Изнервящо е няма нищо романтично да се блъскаш по опашки и да те нападат амбулантни търговци… а Тоскана трябва да е романтична.

Флоренция – Тоскана, Италия

 

 

Уфици

Хм! Не си заслужава. Бил съм в доста по-добри музеи. Преобладава религиозна живопис от 11 – 14 век. Няма голи мацки и батални платна… основно светии и странни личности.

Галерия Уфици, Флоренция – Тоскана, Италия

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Какво ще кажете за прикуса на този кардинал?

Сиена

 Попаднахме точно по време на подготовката на един от кварталите (контрада) за надбягванията с коне (палио). Хората си имат традиции и си ги спазват. Цели семейства облечени в цветовете на контрадата минават през кварталната църква и след това отиват на трапеза опъната по средата на уличката да бистрят стратегията за предстоящото палио. Тътена на барабаните кара косата ти да настръхва.

 Сиена – Тоскана, Италия

Сиена – Тоскана, Италия

Стана ми ясен корена на думата „тифози“

 Сиена – Тоскана, Италия

Асизи

 Града на Францисканците – изглежда като декор на филм – направо е нереално запазен. Повечето градчета имаха тук там по-запуснати сгради,, напукани стени, увиснали капаци – ама в Асизи всичко е чисто ново на 800 години.

Асизи – Тоскана, Италия

В тази църква се намира гробът на Св. Франциск

 

 

Предполагам, че ако бяхме махнали 10 от градчетата и бяхме вкарали други десет – пак нямаше да сгрешим. В Тоскана лошо няма.

Градче в Тоскана, Италия

Типично тосканско градче – има десетки такива

Градче в Тоскана, Италия

Ето още едно

 

 

 

Пейзажите

 Тоскана, Италия

Имайте в предвид, че съм снимал със „сапунерка“. Някой с по-сериозно оборудване може да сътвори поема.

Bella Italia

Bella Italia

Заключение

Не е задължително да си давате зор като нас. Може да се обикаля и по-лежерно, ние сме максималисти. Всичко зависи от това колко време имате (е, и парите са фактор).

Красива страна, спокойни хора, много старини и красоти… и помнете, че има сиеста!

П. П. Поздрави на Ники и Мими. ; – )

 

 

Автор: Боби Бочев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

12 коментара

окт. 24 2011

Пътуване до Порто Санто Стефано, регион Тоскана, Италия

Продължаваме с обиколката на неизвестната Италия. Янита ще ни води до Сан Стефано, но не онзи, а този, в Италия 🙂

Приятно четене:

 

Пътуване до Порто Санто Стефано, регион Тоскана, Италия

Пътуването по панорамния път (Via Рanoramica), който обикаля целият полуостров Монте Арджентарио, е не само удоволствие. Това е приключение. Пътят следва очертанията на брега и има достатъчно места за краткотрайна почивка, от които могат да се направят панорамни снимки. Този път отвежда до другата перла в короната на полуострова- красивият крайморски град Порто Санто Стефано.

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

По този път и ние петимата, обичайните заподозрени: Мира, Оги, Грета, Санти и аз стигнахме до

Порто Санто Стефано

С приближаването ни към живописно разположеният по сръмните склонове град, често попадахме в задръствания, поради интензивният трафик. Предлагам на вниманието ви едно видео ( след 4:31 мин.), защото понякога снимките се оказват недостатъчни в способността си да разказват без думи.

Градът, видян от околовръстния панорамен път (клик!)

Порто Санто Стефано е разположен в северната част на полуострова Монте Арджентарио и с право се счита за красив и привлекателен морски курорт в италианския регион Тоскана, провинция Гросето.

Porto Santo Stefano, 58019 Monte Argentario Гросето, Италия

 

 

В разгара на лятото тук животът кипи не само заради крайбрежната ивица и привлекателните плажове Фениля и Джанела, а и заради нощният живот. И двете страни на крайбрежната улица (или Lungomare- крайбрежна алея, съществуваща в този си вид от 1983 година) са окупирани от магазини, ресторанти, кафенета; има дори рибен пазар. И сякаш всичките хора на света точно в тази адска августовска жега се бяха изсипали тук.

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

В града има две пристанища: Порто Векио и Порто дел Вале, от които се предлагат различни фериботни екскурзионни маршрути, най- предпочитани от които са до съседните италиански острови Джильо и Джанутри. След екстремното ни пътуване с ферибот до остров Елба обаче, изобщо не исках да чувам никакви предложения за пътешествия по море.

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

Всъщност, погледнат от морето, градът е още по красив, разпилян във всякакви цветове по скалистите склонове и стръмнини. Вижте го.

Градът, панорама от морето (клик!)

Градът е основан от рибари, които се заселват в района около 15 век и често е бил обект на пиратски набези. Едно столетие по- късно Порто Санто Стефано става важен стратегически център на полуострова. В средата на 16 век започва интензивното строителство на мощната отбранителна пристанищна структура –

Испанският форт,

който се вижда от повечето места в града.

 

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

През 1557 година фортът е окончателно изграден, в последствие са издигнати и двете кули Lividonia и dell’Argentiera. Поради задръстванията по улиците и безобразното паркиране, имах усещането, че пътувахме с часове, докато се изкачим до този форт. Така и не разбрахме, защо достъпът до внушителната постройка не беше разрешен, но пък от височината му се откриваше широка панорама към целия залив.

Испанската крепост – Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

 

Подобно на всички други градове в района, Порто Санто Стефано се присъединява към Великото херцогство Тоскана през първата половина на 19 век. По време на Втората световна война, за съжаление по- голямата част от града е унищожена от бомбардировките. След войната за реконструкцията на населеното място се ползва стар камък, това е причината градът да не изглеждал като нов, или поне според обясненията на хората, с които мълчаливо и само привидно се съгласявах.

 

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

Забележителен архитектурен обект в града е

църквата La Chiesa Santo Stefano

Тя е построена през 17-ти век, реконструирана е през 1741 година, но по време на войната е разрушена. Възстановяват сградата наред с всичко в града. В църквата се намира статуята на Свети Стефан, забележителна със своята изработка, дело е на гръцки скулптор.

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

 

Сред най-важните събития, които се провеждат в Порто Санто Стефано е

„Palio marinaro“ – годишна гребна регата за 4000 м.

(с лодки, известна като „Guzzi“), която се провежда всяка година през месец август. Стартът на регатата е през 1937 година, след това за 4 години регатата е прекратена (от 1940 до 1944 година), заради Втората световна война. През 1950 година, когато разрушеното от бомбандировки пристанище е изградено отново, емблематичната за града регата е отново факт.

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

За съжаление в Порто Санто Стефано не останахме за дълго време. Това е и причината да не успея да разгледам целия град с присъщото за мен любопитство. Хаотичното лутане по улиците на града в търсене на свободно за паркиране място беше изнервящо. Случваше се така, че изоставяхме автомобилите си подобно на другите хора, в нарушение на всякакви закони. Снимахме почти в движение и бързо притичвахме обратно, преди полицаите да са нагиздили със скоби колите или да са ги отнесли в незнайна посока. Не ни глобиха, това беше най- важното.

 

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

 

Освен поради летният активен сезон, градът се оказа пренаселен и защото в деня на нашето пристигане отбелязваше своят празник. Улиците бяха украсени с пъстроцветни знамена, част от които и задължителните в синьо и бяло с емблемата на града. И когато най- после успяхме спокойно да се отдадем на т.нар „passeggiata”- безцелна разходка, наблюдавахме как местните жители забързано и с еуфория се суетяха около организирането на нощната празнична фиеста. От всички посоки гърмеше италианска музика, шумни разговори, глъч и смях.

 

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

В Порто Санто Стефано приключи и нашето скитане из Монте Арджентарио. Предстоеше ни дълъг преход през полуострова, а после от Орбетело, през Монталто ди Кастро до Тускания. Красотата на морето, гледано от стръмните улици на града, с абсолютна власт ни лишаваше от воля. Нощта приближаваше, полегати слънчеви лъчи плъзнаха по покривите и хвърлиха във водата златисти отражения. Птиците се сгушиха в зелените прегръдки на дърветата. Притъмняващото небе приличаше на синкава ивица между протегнатите им към него клони. Действителността изтъня. Безвремие. Притихнах и гледах с широко отворени очи живописната приказка, с която градът ни изпращаше. Да, всеки, който е бил там с щастлива неотменност ще сънува прошепнатото- винаги.

 

Порто Санто Стефано – Тоскана, Италия

За финал на моя разказ за Порто Санто Стефано предоставям още едно видео, снимано от моторетка- любимото превозно средство на италианците в градски условия. Това е една кратка видео- разходка по улиците на града.

Градът и улиците (видео)

 

Автор: Янита Николова

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

8 коментара

окт. 17 2011

Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 Продължаваме поредицата за Италия. Този път Янита ще ни води в курорта на известните, богатите и красивите – Порто Ерколе. А това, че аз не съм го чувал, означава само, че имам да работя още върху моето богатство и красота 😉

Приятно четене:

Пътуване до Порто Ерколе

регион Тоскана, Италия

 

Живописните морски градове Порто Ерколе и Порто Санто Стефано са най- красивите градове, които се намират на полуострова Монте Арджентарио и са сред най-известните курорти в италианския регион Тоскана, провинция Гросето.

Порто Ерколе е малък град,

разположен в южната част на полуострова, впечатляващ любителите на пътешествия със скалистите си местности, крайбрежната си ивица с плажовете Фениля и Джанела и с нощния живот. Без подозрение, че ще се влюбя в този град и че точно там ще преживея толкова хубави емоции, се озовах в Порто Ерколе в средата на август, в най-унищожителната жега, но пък отново със страстният любител на пътешествия сред приятелите ми- Санти. След изнервящо и продължително лутане из задръстените с автомобили улици или с разхождащи се по бански хора, най- после намерихме място за паркиране. И градът хвърли в очите ни първото си предизвикателство, от което загубихме картина и говор: ето тази величествена панорама към залива, заради която изпитах противоречиви емоции: от възторг и екстаз от видяното, до блокиране на всичките ми сетива от емоционално изтощение.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

За мен историята на едно място е начин за неговото опознаване, забележителностите му пък са средство за сприятеляването ми с непознатия свят, а емоцията от преживяването- възможността да се впиша като част от този свят. По същия начин опознаваха Италия и приятелите ни, които бяха с нас и с които се скитахме заедно из страната Мира, Оги и Грета.

Та

историята на Порто Ерколе

започва от средата на първото хилядолетие, когато градът е създаден от рибари, които са дошли от Рим и са се заселили в региона. Официално населеното място е отбелязано в историческите хроники и документи като град през 15 век, когато се присъединява към Република Сиена. В средата на 18 век Порто Ерколе влиза в границите на Тоскана.

Port Ércole, Monte Argentario Гросето, Италия

 

Сред забележителностите на градчето е

испанската крепост Rocca Spagnola,

която се оказа близо до мястото, на което изоставихме автомобилите си и започнахме новото си приключение. Ето защо се заизкачвахме по стръмния прашен път нагоре към крепостта, от който се откриваше друга величествена панорама към залив, плажове и един остров, който пък на вид приличаше на египетска пирамида.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 

Безименният остров, който хората наричат просто L’Isolotto,

никак не е с правилна пирамидална форма. Това обаче установихме, придвижвайки се нататък по панорамния път, отвеждащ до крепостта, застрашително надвиснала на ръба на скалите. Така и не разбрaхме дали островът е обитаем, но определено беше красив, гледан от нос Рока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Почти примряли от жега, най- после се изкачихме до прословутата Испанска крепост, която ни посрещна намръщена и затворена за неканени гости. Единственото, което видяхме през дебелите железни решетки на входната й врата, бяха забранителните табели и началото на приветлив двор, който подмамваше с прохладната си сянка. С надежда да трогнем с молбите си домакините, използвахме звънецът. За съжаление обаче, не бяхме допуснати да разгледаме вътрешността, а също беше порязана и надеждата ни за някаква бъдеща благосклонност. И така Rocca Spagnola опознахме благодарение на интернет от линковете, които предоставям на вниманието ви тук. Разгледайте ги, има защо:

Разочаровани от случилото се, поехме към среща с другите забележителности в Порто Ерколе, за които разпитвахме хората, шляещи се като нас по улиците в най- голямата жега. Всички обясняваха, че трябва да видим и другите три крепости: Форте Филипо, Форте Стела и Света Каролина, построени през 16 век, когато градът е бил под контрол на испанците. Или пък историческият център в Порто Ерколе, в който се намирала църквата „Свети Еразъм“.

Свети Еразъм всъщност е покровител на града,

както и на рибарите. Празниците в чест на светеца се организират през месец юни, а празничното шествие на хората, понесли на ръце една рибарска лодка със статуята на Свети Еразъм, преминавало триумфално през целия град. И всяка година лодката била различна по вид и по украса. Друг празник, за който ни бяха разказали местните хора, е някакъв пиратски празник, който си представих като пиратски хелоуин, вдъхновен от легендите за съкровища, закопани от пирати в региона и разбира се, никога не открити. Мира, Оги и Грета се заеха да откриват непознати забележителности, а ние със Санти избрахме маршрут към Porta Sienese, за да видим отблизо часовниковата кула и паметната плоча на Караваджо. От мястото на върха на скалите отново се откриваше приказна панорама към залива, а ебонитовите облаци, които се колонизираха в небето над него, щедро обещаваха дъжд.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Да, Порто Ерколе е известен и с това, че в града на 18 юли 1610 година, е приключил своя живот основателят на бароковата живопис Микеланджело Мериси да Караваджо; един от най- големите италиански художници, част от картините на когото са собственост на музея във Ватикана. Местната история уточнява, че тялото на художника било намерено на плажа, причината за смъртта на Караваджо остава неизвестна, известно било само, че смъртта го застигнала в момент, когато той рисувал пейзаж на морския бряг. Преди известно време медиите разпространиха информацията, че тленните останки на Караваджо са намерени в някаква крипта в Порто Ерколе, факт, който няма да обсъждам, защото не е бил цел на моето посещение в града. От височината, на която се намирахме със Санти, забелязахме един вълнолом и разходката ни продължи в тази посока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Свечеряваше се, но и заради мрачното небе натежало от бодливи облаци, което падна ниско и опря лакти в околните хълмове, денят се стопи, а с него и представата ни за време. Дълго останахме на вълнолома, около нас от едната страна беше морето- проснато като безкрайно сиво- синьо отчаяние, шумолящо с приятен глас, а от другата- градът, със светлините си и шумните тълпи тинейджъри, които се събираха на групи, сядаха около нас и огласяха цялата околия със смях и викове. Сякаш упорито се опитваха да надвикат връстниците си, които пък си организираха парти на борда на корабче, закотвено на около 200 метра във водите на залива пред нас. И когато шумотевицата стана непоносима, със Санти си потърсихме друго място за спокойно съзерцание на морето и околният свят.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

По цялото протежение на дългата няколко километра крайбрежна алея в Порто Ерколе са смушени един до друг хотели, къщи, магазини, ресторанти, кафенета и какво ли още не. Алеята описва полукръг около яхтените пристанища и нощем свети в различни светлини.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ето я отново, погледната от друго място, в непосредствена близост до пристанището, което пък допълваше градският колорит с наблъсканите си една до друга стотици бели малки и големи яхти, лодки, корабчета и всякакви други плавателни съоръжения.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Всъщност, яхтите за Италия никак не са признак за грандомания, богатство или луксозен живот. Повечето от италианците си ги купуват втора ръка употреба на цени от 3000 евро нагоре и плащат наем за кея в рамер на 300 до 500 евро, в зависимост от общинските такси.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Та това огромно пристанище за яхти, както още голф-игрищата, красивата инфраструктура, археологическите или исторически забележителности, възможностите за великолепна лятна почивка и т.н. привличат в Порто Ерколе туристи от цял свят. Градът е посещаван от Род Стюарт, Майкъл Дъглас, Катрин Зита -Джоунс, Брук Шийлдс, а Том Круз има даже къща там. Не, че сме я открили де.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Уморени от жегата със Санти предпочетохме по чаша кафе някъде около кейовете, далеч от суматохата на централната улица, далеч от трудно пробиваемата тълпа от разхождащи се хора, далеч от всичко и всички. Влажността на въздуха беше непоносима, едва се дишаше. Имах усещането, че с лепкавия сгъстен въздух вдишвам и кристалчета морска сол. Обещанието на небето за дъжд така и не се случи. Брегът беше покрит с едър белезникав пясък, в който проблясваха хиляди кварцови очи.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Беше гореща нощ, прогорена от едри звезди и посечена от светлини. Седяхме със Санти на брега като избягали от морската памет късове време. Морето се разливаше в индигово, а малките му вълни просъскваха, когато се разбиваха в камънака. Над нас в черното на небето висяха едри звезди и проблясваха в хладно диамантено сияние. Толкова беше хубаво, че и на оня свят ще си спомням за този миг в Порто Ерколе. Все ми се беше случвало да се влюбя в красиви места, които срещах, докато се скитах по света, но този път беше различно. И обещах на морето да се върна на същото място, със същата компания и със същата емоция. И си обещах. Непременно.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ако не ми вярвате, адресът е лесен: Италия, регион Тоскана, провинция Гросето, Монте Арджентарио и … Порто Ерколе.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

12 коментара

авг. 15 2011

Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия

И отново се отправяме към красотите на Италия. Янита ще ни води до градчето Питилиано в Тоскана. Приятно четене, а аз ще завиждам на автора:)

Пътуване до Питилиано

регион Тоскана, Италия

 

Питилиано е град в провинция Гросето.

Място, което е било населено още в праисторическата епоха. Етруските са оставили много паметници и некрополи, които са запазени до днес. Името на градчето датира от периода на Римската Империя. От две богати римски фамилии – Петилия и Чилиано се е родило името Питилиано преди повече от 2000 години.

Преди около 1000 години градчето е било една от основните крепости на република Сиена. След брака на Анастасия и Романо от двата най-големи рода в областта, и тяхното заселване в градчето, Питилиано се е превърнал в основен център на република Сиена от 1100 до 1400 година. Тези фамилии са известни също и със своята тиранична власт. През 1561 година жителите на града организирали бунт и убили своят владетел. Те поискали да преминат под покровителството на Косимо Медичи, владетелят на Флоренция. Така през 1604 година Питилиано губи завинаги своята независимост и влиза в границите на република Тоскана.

Питилиано, Италия

 

Евреите населяват Питилиано около 1500 година. В тези начални периоди често възникват недоразумения между двете религиозни общности. През 19-ти век когато броят на евреите достига 300 души, градчето бива наричано „Малкият Ерусалим“. След последвалото през годините разбирателство и многото смесени бракове, еврейската общност бива почти претопена. Останали са само няколко рода до днешно време. В градчето е отворена за посещение една синагога в стар еврейски стил. Има също и еврейски гробища. Питилиано е построен върху скала от материал – туфо, който е характерен само за тази област от Италия. Всички къщи са изградени от същия материал, от който са изсечени и тухлите, дялани на ръка през вековете. Основната забележителност в града е

храма на Свети Роко (St. Roch) – светец и защитник на града.

Жителите на Питилиано влагат много труд и средства за възраждането на своя град, който от средновековието до днес е претърпял много изменения и подобрения.

Питилиано, Италия

 

Е, бяхме и в Питилиано. Пак градче величествено извисено върху скали и безумно красиво. Качихме се по стъпалата, обикалящи един аквадукт, строен през 15-ти век. Стъпалата си продължаваха към някаква панорамна уличка, въвеждаща в стария град и от която долу в ниското се виждаше поляна, на която пък с храсталаци беше изписано: „Добре сте дошли в Питилиано“…

Питилиано, Италия

 

Разказано на един дъх, защото оттук започва друга история, тази на панорамните снимки. Пристигнахме в града по обяд, оказа се, че

там има традиционна италианска сватба,

от онези, в които хората са облечени със странни ритуални дрехи, типични за местния фолклор: жените като одалистки, в роби, извезани с фолклорни мотиви, а мъжете- строго издокарани, като английски икономи. На другия край на площада- оркестър, пред огромна публика- изнася градски концерт. И не беше удобно да гоним като папараци сватбарите, отидохме на симфоничен концерт.

Питилиано, Италия

 

Сантяго реши да прави панорамна снимка на площада,

което си беше дива лудост, защото нямаше как. Хората се бяха се пръснали по малкото площадче, оградено от стените на градчето, на които ако се беше качил, за да снима панорами, рискуваше да се почувства наистина добре дошъл в храсталаците- надписи долу. Да се снима от пластмасов стол се оказа също невъзможно. И кофи за боклук, от онези удобните, върху които се катерехме в Рим- нямаше. И къде, къде…

Питилиано, Италия

 

Санти се покатери на фонтана. Аз стоя долу, асистирам панорамните снимки, подавам му фотоапарата и обективите един след друг, и гледам са си придавам сериозен вид, да не избухна в смях, че за срамотията хората от оркестъра биха се обидили, бяха на метър пред нас. Някакви дечурлига до нас се разхилиха, казахме им да млъкват. В същото време и аз замълчах, гледайки с тревога плетеницата от кабели, които опасваха фонтана, върху който панораммайсторът вече се беше извисил в целия си колорит. Въодушевен от идеята си и напълно изключил околния свят, Сантяго цопна във водата, дънките му прогизнаха, ама не се отказа. Пък и защо ли? Случва се из фонтаните тук- там да има рибки, ама да не са пирани я. И като се изправи на фонтана, изглеждаше досущ като статуя на фотограф- част от модерното изкуство на 21-ви век, монтирано на фонтана от 16-ти.

Питилиано, Италия

 

Оркестърът с гръб към нас въобще не ни виждаше, да ама публиката… И като заизбухнаха едни аплодисменти, онези свирят, ще се скъсат, защото си мислеха навярно, че аплаузите са за тях; публиката не спира да аплодира, а диригентът се смее, прави странни движения и физиономии, та нали е срещу нас и вижда всичко; аз вече вия от смях на две превита, а Сантяго съвсем сериозен, като издялан от черен мрамор- си снима. Панорами. Дори не знам забеляза ли еуфорията на околните от вглъбяването в панорамната си страст, а също и това, че оркестърът заряза класическата музика и засвири модерни парчета…

Питилиано, Италия

След концерта, цялата великолепна петорка приятели се смушихме в едно от претъпканите ресторантчета, точно под величествената снага на аквадукта, която в полумрака се извиваше страховито и заплашително над площада. Поръчахме пици и кафе. Общувахме жестомимично, защото беше невъзможно да надвикаме шумните италианци, които си допиваха след сватбата и като по поръчка бяха насядали в същото ресторантче, за да си продължат пировата нощ.

 

Акведукт – Питилиано, Италия

 

Ресторантът- нищо особено:

с бели дълги покривки по масите, в средата на които мъждукаше по една свещ. С музиканти, които обикаляха около пришълците и с две цигулки, и един акордеон радваха населението с песни и танци на народите. А в саксиите, които опасваха кръчмата от край до край- насадени люти чушки. Червени, малки, симпатични и подли чушлета, които надничаха иззад фините си зелени листенца, приканвайки апетитно да си ги хапнеш с пицата.

Люти чушлета – Питилиано, Италия

 

Е… хапнах.

Груба грешка. В гърлото ми изригна вулкан.

Или може би няколко. Текнаха секрети от всичките ми отверстия, загубих и картина, и говор. И Питилиано от този миг за нашите спомени стана град ПатиЛиЯно, разбира се, по идея на приятелите ми и разбира се- в моя чест. Че как бих пропуснала да разкажа?

Питилиано, Италия

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

2 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version