Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
ян. 17 2017
Продължаваме с Таня из Тоскана – започнахме с Лука и Флоренция, продължихме към Сан Джиминяно и Сиена , а днес сме във Волтера, из Кианти и в Пиза. Приятно четене: Волтера, из Кианти и Пиза част трета на Тоскана – любов от пръв поглед Шосето, по което се вием на път за Волтера, сигурно някога […]
Дек. 05 2016
Продължаваме с Таня из Тоскана – започамхе с Лука и Флоренция, днес продължаваме към Сан Джиминяно и Сиена. Приятно четене: Сан Джиминяно и Сиена част втора на Тоскана – любов от пръв поглед На следващата сутрин ни събужда упорито тактуване на кукувица и песен на диви канарчета, които безстрашно прелитат в клоните на близките маслинови […]
юли 15 2013
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете 🙂
Приятно четене:
Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се „излъже“ да се разходи из провинцията, остава очарован.
Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни 🙂
Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него.
Кортона
И какво да прави там?
О, нищо изискващо специални усилия – разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция 😉
После какво? Ами, няколко снимки, с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис „Капели и омбрели“ /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата 😀 А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?
Из уличките на Кортона
А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм „Под слънцето на Тоскана“. Има го с превод в zamunda … E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.
Кортона – В далечината се вижда малко от езерото Тразимено
За разлика от повечето други градчета Кортона си има
Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей –
който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и… египетски мумии, моля ви се!
На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди.
Навява ли ви някаква асоциация това име? 😀 Да?
Ето го и него! 😀
В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио
Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му).
Благодарение на хитовата детска книжка „Приключенията на Пинокио“, малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият
И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции…
Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. 😉
А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! 😀
Наистина, името му идва от „pino“, което е „бор“ на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват „буратини“. Та, тé така, тé 🙂
Ако пък вече сте пораснали и „по-възвишени“, пак няма да ви е скучно в Колоди, защото тук има и една чудесна ренесансова вила
с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки…
Из градините на Палацо Гарцони – палацото е онази голяма сграда на високото
Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу.
Малко от най-старата част на Колоди – кулата отзад е от крепостта
Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен).
А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto (Работилницата на Джепето) 🙂
Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/
Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче – спокойно бе, не е дървена 😀 Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето – мноого е добре. Гаранция! 😉
Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката 🙂
Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони
Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико.
Пиеро дела Франческа – увековечен с четка и палитра
Името Сансеполкро означава „Свят гроб“ /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града.
Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина „Възкресение“.
Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк.
Из уличките на Чентро сторико
Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и
Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция „Отрови“, която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид.
В музея Авока
Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги
Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература.
Работно време:
април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч.
октомври-март: затворен в понеделник
вход 8 евро; групи от поне 5 човека – 6 евро
Из Сансеполкро
Из Сансеполкро
Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски.
Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването – има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл) 😉
И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето тук
Автор и снимки: Вили
Автор: Вили
Снимки: авторът и Анжело
Други разкази свързани с Тоскана – на картата:
За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!
май 27 2013
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили.
Приятно четене:
Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме „ръчна“. Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И… ‘ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост 😉
А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че „Italia e bella“, a „Toscana e molto bella“.
Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня… И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше).
В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? 🙂
Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука… Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра 🙂 Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение.
Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.
Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо… Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея… Но всичко си има цена, нали?
Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция:
Къде да спим
Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом – по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща.
А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата „подере“ /ферма/. Ето адрес на една „подере“ в Тоскана, само примерно, за ориентир:
http://www.agriturismoristella.it/web/
Значи, под „ферма“ не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство.
Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота?
При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята.
За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава.
Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство.
Но трябва да кажа, че си има и цял бизнес с организирани „винени турове“, които траят около 3-4-5 часа и са на различна цена, зависи какво включват и къде точно ще ходят. Колкото е по-прочута избата, толкова е по-скъпо – естествено. Но си имайте наум за от 30-40 евро и нагоре, на човек.
В общи линии
Товарят те на един автобус, заедно с още един куп желаещи винолюбци, и те откарват в съответната ферма/изба.
Там радостно те посрещат с „Бонджорно! Бенвенути!“/добър де, добре дошли/ и после почват да те развеждат из мазето, като ти изнасят кратичка лекция за митовете и историята, за района, гроздето и виното, евентуално за технологията с няколко думи и колко много го харесват по света точно това вино, тяхното – това с много гордост.
После пускат приятна музика за фон и ти поднасят за дегустация по чаша от няколко вида вино и сиренца и саламчета на клечка, да си замезиш. Обикновено някой чаровен италиано със сто карата усмивка оказва подчертано внимание на дамите, докато наточена рагаца-италиана кътка мъжете. От време на време си разменят местата, но не спират да те омайват колко е „изгодно“ да си купиш от самата изба някоя и друга бутилка за спомен или подарък. Ма ке белло, é?! /колко хубаво, а?/ 😉
И май винаги повечето хора успяват лееко да се омагьосат, щастливо да се „отпуснат“, и си купуват… Хм, и аз веднъж бях щастлива да си купя едно Кианти направо от избата 😀 /Пък после си купих и още едно от супермаркета близо до хотела, с две или три евро по-евтино – ама подробности де/
Всъщност накрая всички (или почти) се качват в автобуса ухилени, ефирни и доволни, чува се подрънкване на бутилки и до преди няколко часа напълно непознати хора от различни националности (обикновено) си разменят усмивки и закачки.
Прави са били древните: Ин вино веритас! /Във виното е истината./
Да, де факто, същите вина можете да намерите дори на по-ниски цени на щандовете в супермаркетите в близкия голям град. Но, по-друго си е като има и емоция 😉
В Италия съм пътувала с всички възможни возила, без мотор, колело и каруца 🙂 Транспортът е добре уреден, дори отличен, сравнено с България.
Влаковете са много добро решение,
защото не са много скъпи и са чести. Повечето даже са и свестни.
Подробност – най-евтино е пътуването с регионалните влакове. Реално погледнато, едно разстояние от около 70-80км /може би и до 100/, от гр. А до гр. Б струва, примерно 5 евро с регионален влак и се пътува 70 минути, но ако влакът е интерсити, цената е 9 евро и се пътува 55-60 минути. Много често влаковете са почти дублирани, имам предвид, че примерно интерситото тръгва в 8 ч., регионалният в 8:10 до 8:30 или около там. И така се редуват: единия, другия, единия, другия.
Големите разстояния обаче, да кажем Венеция-Рим, могат да се изминат със скоростен влак за по-малко от 4 часа, но редовната цена е 59-80 евро. Ако се използват регионални влакове ще излезе наполовина, но ще има поне 3 прекачвания и ще се пътува почти двойно.
Като цяло италианският ЖП транспорт е добре развит и често при прекачванията не се чака много, понякога дори само 10-15 минути – слизаш от единия влак, минаваш на съседния перон и се качваш веднага на другия. Ако обаче е около час-два или повече изчакването, което е по-рядко, ето ти възможност да видиш набързо и едно непланирано и неизвестно градче от провинциална Италия 🙂
Апропо, като казах „редовни цени“, се сетих – от тази година (мисля, че от януари) италианските железници въведоха едни много големи намаления за пътуване при високо скоростните влакове и, примерно, за Венеция-Рим има билети от само 29 евро. Но, естествено, има и условия – билетът се купува предварително по интернет и не може да се върне, презавери или преотстъпи и т.н. И в него няма включени никакви екстри.
е /изобщо в Италия/, смятам, също добър. За него имам конкретни впечатления за Кампания, но пък сега става дума за Тоскана 🙂 Та, има автобуси, които циркулират между селищата като имат спирки „до поискване“ и на разклоните за фермите.
Всъщност имайте предвид, че извън големите градове едва ли не всички автобусни спирки в Италия /в цяла Италия!/ са „фермата а рикиеста“ /спирка по желание/. Когато искате да слезете, наближите ли спирката си, трябва да натиснете звънеца или да кажете на шофьора. Ако искате да се качите от някоя спирка, видите ли автобуса, трябва да му махнете, за да ви спре, защото ако няма никой за слизане, ще отпраши под носа ви.
Има регулярни автобусни линии между големите градове, и международни линии също. Но автобусният транспорт е по-скъп, а в почивните дни е… абе, колкото да не е без хич – доста по-нарядко. Не забравяйте това.
Знаете ли, едно парче пица върши добра работа. А подобни пицарии за „на парче“ се срещат. И се сещам за първото ми такова изживяване, ама то и затова съм го запомнила така ярко 😀
А въпросната пицарийка се намира на стратегическо място, точно в единия ъгъл на Пиаца Дуомо, зад Баптистерията. Разглеждате Санта Мария дел Фиоре, после прочутите врати на Баптистерията, минавате зад нея и вместо към заведенията покрай пиацата, които по обед се изпълват с възбудени американи и инглезе, а може и някои изтървани от групата си джапонезе, наредени на масичките за доене (образно де 😉 ), и се насочвате към споменатата: „Пица, панини…“ – не помня целия надпис на табелата над вратата. Но заведенийцето е от типа „тейкъуей“ и е на приземния етаж в сграда на улицата – вижда се веднага.
„На парче“ – представете си го: горещо, пáри, с размери около 20х15 см или повече, тънка подложка с дебела, сочна и богата плънка, а отгоре приятно разтопено, щедро количество пармезан. И го продават по следния начин:
Витрина с десетина огромни тави, всяка с различна пица, коя от коя по-богата, по-красива и по-апетитна. За аромата, който се носи наоколо, няма да кажа, че ще взема да се окапя 😉
Пицармена (аайде пак измислих нова дума 😀 ) държи грамаден нож в едната ръка и шпакла в другата, усмихва се и командва: Алора, синьора/синьор, прего! /смисъл: моля, кажете/ – Ти гледаш в тавите и викаш: ъъ, моменто сега… Моменто! – и ловиш уханията… и преглъщаш…
Той се юрва лично да ти помага от зад тезгяха като сочи с ножа във всяка тава и очевидно обяснява какво съдържа съответната пица и колко е „молто белло!“ /много хубава/. Ама, нали си е италиано, говори бързо, „на четвърта“, и ако не знаеш италиански… или хм, не добре, коме ме (като мен), то си е все тая… Накрая се спираш на една тава, а той вдига вежди: Куанто? /колко/ – и сочи кантара.
С ръце показваш големината на парчето, колко да ти отреже. Имайте предвид, че пицата е на килограм, а той винаги понечва да отреже по-голямо парче. Викаш: Но, но! Пиколо, пиколо!…/в смисъл за „малко, по-малко“, но (вече знам, че) „по-малко“ на италиански е „мено“/… Въпреки това той те разбира – реже, тегли, светкавично я завива във фолио и през това време клати глава, върти очи и бърбори нещо от рода на „Ааа, ма ке белла дона, коме си пуо манджаре кози поко, е?!“/Ааа, ма каква хубава жена си, как може да ядеш толкова малко?!/ или „Ааа, ма ке гранде уомо… и същото…“ /Какъв голям мъж си, как може да ядеш толкова малко?!/ 😀 Подава ти и една салфетка, плащаш 3-4-5-6 евро – ееми, зависи колко бързо си реагирал на ножа, и чао!
Първата такава пица, която ядох във Флоренция, беше от точно там. Беше със сметанова заливка и с нещо болонезе ли, тосканезе ли, не знам, не запомних, амаа… както не бях особено гладна, щях да си изям и пръстите. Сериозно! 🙂
Но, когато настъпи моментът да вечеряте, бягайте от Флоренция и пътьом към хотела (който е на 30-40-50 км оттам, нали се разбрахме?) спрете в някое малко и неблестящо рИсторантче в някое малко и не кой знае с какво забележимо градче/селце, настанете се удобно и си поръчайте нещо местно. И непременно с чаша вино. Впрочем тосканската, а и италианската кухня въобще, използва много зеленчуци.
Примерен речник с примерни ястия като пояснение:
прими пиати или антипаста -> предястие; т.е. това им е първо (ястие)
паста – всичко що е от макаронени изделия
ризото ай фунги – гъби с ориз
лазаня – знаете какво е 🙂 Ами, ядат я като първо, а ние я ядем като обяд/вечеря 🙂
Най-вкусната лазаня въобще, съм яла в Монтекатини Терме – изобщо не се сещам как беше името на рИсторанте-то, но помня, че беше из пресечките вляво на Вия Рома.
страчателла – супа от варена паста с яйца и подправки
минестроне – гъста зеленчукова супа – боб, моркови, целина и т.н. според сезона
карабача – това е италианската супа от лук и е типична за Тоскана; за разлика от прочутата френска лучена супа, в тази има и моркови, целина, яйца… демек, не се минават италианите да е само с лук и сирене и препечена филийка.
пиати ди мецо -> междинни ястия
панцанелла – салата от домати с крутони
поррата – манджа с праз (може да бъде и като яхния)
торта ди прошуто е формаджо – с шунка и сирене
секонди пиати – второ (ястие, основно)
риболита – типична местна зеленчукова яхния
бистека ала фиорентина – бифтек по флорентински (много е готин и е просто грях да не го полееш с едно червено сухо. Препоръчвам го. С Кианти! 😉
Изобщо, „второто“ най-често представлява едно парче месо /печено, пържено, удушено/ с нещо или пък просто някакви зеленчуци, най-често печени на грил и овкусени, ако искате постна манджа.
долчи -> десерти
сформатини кон… фраголе, карамеле, примерно – нещо като пудинг с… ягоди, карамел
тирамису – знаете го 🙂
торта ди фрути – плодова торта
торта чоколата – шоколадова торта
бискоти чоколата/бурро – шоколадови/маслени бисквитки, сладки
джелато – сладолед
джелато комбо кон фрути – мелба
Силно препоръчвам и торта „Сузана тутта панна“ на тези, които обичат сметана – това е сметанова торта, но е страшно лека, въздушна и много вкусна. Супер е! 😉
И след като вече е ясно къде да спим, как да се возим, и малко от манджарето, идва ред и на това, за което най-вече сме отишли във Флоренция.
Хора, вие сте в белла Италия, има много за гледане и не трябва да ви мързи! Затова ставате сутринта по-рано, първи сте на закуската и бегом към Фиренце – около 8-8:30ч. да сте в Чентро сторико.
Защо? Защото тълпите американци, японци, германци, руснаци и англичани, все още се разбуждат и докато се излюпят и назакусват, докато се организират да се понесат из уличките, вие вече ще сте ги прекосили, ще сте си наснимали сума ти снимки без нежелани физиономии в кадрите ви, и ще сте готови да се насладите на едно капучино в някое барче край река Арно, любувайки се на отраженията на сградите отсреща, тихичкото гукане някъде над главите ви и звъна на камбаните на Флоренция.
А после…
Момент! Преди да тръгнете към Галерия Уфици, Палацо Пити или Палацо Векио, преди да се качите на купола на Брунелески или да огледате още веднъж великолепната Санта Мария дел Фиоре или Санта Кроче, нека ви разкажа накратичко защо Флоренция е културната столица и може би най-богатият на шедьоври град в Италия.
Всъщност, ако нямате някакви по-специални интереси, спокойно можете да пропуснете Галерия Уфици. Иначе, не мисля, че си струва човек да виси 2-3 часа на опашка и да плати 9,50 евро за някакви си 20-30 минути в галерията. А се чака толкова много, защото пускат само групи по 20-тина човека, понеже сградата е много стара и ако всичките желаещи да влязат наистина влязат, просто галерията ще се срине.
За мен най-хубавите картини в Уфици са Мадона Манифико (Великолепната Мадона) и Примавера (Пролет). И двете са на Сандро Ботичели.
Мадоната определено ми изглежда като някоя днешна млада, нежна и красива жена с излъчване. Наистина е великолепна!
Примавера-та… Хм, не е лоша, ама не знам защо, то на мен поне не ми изглежда така, но изкуствоведите я смятат за силно еротична картина!?! … Бе, аз ли съм някакъв тъпунгер, на тях ли нещо им хлопа не знам, ама къде я виждат тая еротика чак толкова, къде го виждат тоя толкова много секссс…?
Но аз все пак съм лаик, та както и да е. Факт е, обаче, че всеки ден пред Уфици стоически се реди огромна тълпа и чака, за да се разходи из стаите, в които са ходили „главите“ на града и сума ти важни персони преди векове, и да гледа едни картини, които повечето хора не разбират и даже не харесват.
Какво да се прави – познавачите са ги обявили за шедьоври, за които някои маниаци биха били готови да хвърлят смайващи ума суми. Ама не се продават. Италианите пазят културното си богатство като очите си и знаят как да печелят от него. Защото най-голямата и най-трудна валута, валутата на изкуството, е вечна…
Ъъ… не разбрахте какво казах, нещо се омотах ли? 😀
Нее… Не съм и сега ще да поясня:
Значи,
A ренесансовото банкерство отначало е било… Ами, нищо сложно, а по-точно нещо ей такова:
Седи си на пазара Марко /да го наречем/ край една маса и търгува с пари – надвиква се, че днес дава 20 флорина, примерно, /тогавашните пари/ на който има нужда, но той ще трябва да му ги върне еди-кога си, да кажем, до празника на Санта Катерина, или пък до Коледа. Но и с еди-колко си отгоре, заради услугата.
На друга маса по-натам из пазара седи Джовани и прави същото. По-натам – Джанлука, Франческо и т.н.
Такаа… На италиански думата „банко“ означава „маса, тезгях“ и оттам впоследствие по света се разпространява думата „банка“.
Обаче тази търговия с пари си е била доста рисков бизнес /ееми, и тогава!/ и често тези търговци фалирали дори в рамките на деня. Но, когато фалирали, кой от яд, кой заради „церемонията“, показно трошели „банко“-то /масата/. На италиански „ротто“ е „троша, чупя, разбивам“. Значи, чупенето на масата на италиански звучи като „банко ротто“ и оттук пък идва думата „банкрут“.
Медичите първи се светнали да направят банка, но като институция. И успели, защото имали „железни“ правила. Едното от тях било НИКОГА да не дават пари на кралски особи… ‘ми що? щото не ги връщали! 🙂
Обаче по онова време църквата била голяма сила и изобщо всички били страашно набожни и съответно бая се страхували като нарушават божиите заповеди. А даването на пари назаем, лихварството, какво е? Точно така, грях. Смъртен грях, понеже Бог е казал, че човек трябва да печели парите си с труд, а те ги печелели чрез интерес и не правейки нищо полезно. Труупали богатства, а заедно с тях и страх от възмездие.
Обаче в един момент умният Джовани ди Бичи открил как да се измъкне от това.
Съгласно църковната доктрина, можело да ти се опростят греховете, ако направиш нещо за църквата. Та, на Джовани ди Бичи, тогавашен глава на фамилия Медичи, и всъщност от него тръгва възхода на фамилията, му хрумнало, че ако спонсорира някое по-голямо произведение на изкуството за църквата, ще си откупи спасение на душата.
И човекът се размислил: к’во да вземе да финансира?… Ми какво да е, каквоо… Опаа, ето го: онова супер важно нещо,
в която всеки новороден гражданин на Флоренция бил кръщаван задължително, без значение дали е богат или беден.
И така, в прослава на Бога, през 1401г. били поръчани прекрасните бронзови врати на Баптистерията.
Джовани ди Бичи бил, естествено, в комисията, която избирала кой да направи вратите. И ето, от този момент, Медичите се забъркват с изкуството.
Комисията избрала Лоренцо Гиберти, който заедно с екипа си направил прекрасните врати. Те били направени от отделни панели и на всеки панел имало пресъздадена по една миниатюра от живота на Христос, съгласно Библията.
Сътворението на тази красота се проточило доста, цели 20 години, но то е защото Гиберти, осъществявайки проекта, създал и напълно нов метод за скулптуриране в бронз.
Скоро след това, благодарение на Козимо Медичи, банка Медичи се разпростряла из цяла Европа, а това носело огромно богатство. Фамилията станала задълго най-мощната фамилия във Флоренция. Но… банка, пари, лихви, божи заповеди, грехове… Душата на Козимо нямала покой.
Е, парите може да не могат всичко, но могат много. И тогава сам папа еди-кой си обещал на Козимо Медичи изкупление на всичките му грехове, ако… построи манастирът Сан Марко.
Не било странно понякога някоя богата фамилия да финансира построяването на някой малък параклис. Но цял манастир? Явно Козимо е имал доста грехове – построил го. Целият! С фреските и обзавеждането! И така си изпрал купищата мръсни пари. Амин.
Богатите фамилии се надпреварвали да търсят таланти и да спонсорират проекти на цели цикли фрески за стените на църкви и манастири.
В своето време Медичите не просто били покровители на изкуството и не просто финансирали изкуството във Флоренция и из цяла Тоскана, те са създали с течение на времето една нова култура, която променила самото изкуство.
Защото до преди това всичко е било свеждано единствено до обикновено религиозно изкуство – двуизмерно, статично и непретенциозно, обвързано единствено с църквата.
През Ренесанса художниците развиват идеята за перспективата, триизмерността, и картините вече имат съвсем друг вид. Те стават живи, многоцветни и динамични. И много по-красиви и разбираеми.
Но сякаш единствената цел в живота на сина на Козимо, Лоренцо Медичи Великолепният (и напълно си е заслужил това прозвище), била да възлага създаване на изобразително изкуство. Банката му си работела по-скоро на автопилот, а той, понеже обичал своята Флоренция и искал тя да бъде прекрасна, си търсел кого да спонсорира да създаде някоя красота. И за целта създал… Художествената Академия, която била първата в Тоскана, в Италия, в Европа.
Лоренцо е човекът, открил Микеланаджело. Той го спонсорирал да завърши Академията и дълги години бил негов покровител.
Обаче Лоренцо Медичи не си падал много по религията. Повече се радвал на историите в езическите митове от древността. Защото в тях нямало измъчени светци, изпити цветове, грехове и божии наказания, а пространство, въображение, любов и живот.
Затова, почти тайно (че църквата бди!), само за лична „консумация“, Лоренцо поръчал за вилата си Палацо Медичеа в Поджо а Каяно стените и таваните да са във фрески. И това били едни различни, но направо великолепни фрески, които и днес са доста интересни и приятни за окото.
Тези фрески, всъщност, са просто свободна интерпретация на римски и гръцки истории, и на места има… ъъ… чисто еротични моменти. Меко казано 😉 Поради тази причина във вилата можели да ходят само семейството и най-най-верните приятели на Лоренцо. Но много скоро това се превърнало в своеобразна мода и едва ли не във всяко ренесансово палацо се появили подобни фрески… Eeми, като си нямали телевизия хората по онова време, нито канали ХХL 😉
Работно време: Всеки ден без официалните празници 8:30-19:30/лято, до 16:30/зима
В градините може да се разходиш самостоятелно, но в палацото само в група до около 15 човека с гид. Заслужава си!
Всъщност само за около един век Медичите се издигнали от прости търговци и стигнали далеч. Вярно, че по някое време имали и около 20-годишен период на изгнание. Но не загубили богатството си, а то им помогнало после отново да си върнат властта и да продължат напред. И стигнали още по-далеч. Толкова далеч, че дори един от синовете на Лоренцо станал папа, а друг – Алесандро (за който сведенията твърдят, че бил голяма гад), възглавил фамилията, върнал си и властта, и…
И отсякъл монети със своя лик. Това било грубо нарушение на закона и предизвикало скандал, защото според вековните традициите във Флоренция, никой нямал право да сече монети с образа си върху тях. А Алесандро просто пренебрегнал това, което означава, че по това време във Флоренция Медичите са били равностойни на крале.
И понеже кралете могат всичко (по презумция, полага им се), Медичи декларирали новия си статус на благородници на Пиаца дела Сеньория (главният площад) и най-нахално се настанили в Кметството на града, Палацо дела Сеньория (Палацо Векио) и го превърнали в княжески дворец.
Но преди да се нанесат да заживеят щастливо в него, направили… ремонт. О, просто един „козметичен“ ремонт, при който покрили стените и таваните на Палацо Векио с фрески в прослава на династия Медичи.
Добри или лоши, факт е, че с парите си
Те казвали, че не е лошо човек да има пари и няма нищо лошо в това да има много пари.
Но смятали, че ако тази алчност се използва за изкуство, то това не е алчност, а нещо добро. И така превърнали Флоренция в свое собствено произведение на изкуството.
Това, което са направили Медичите, е стигнало и до нас. Ние имаме възможност да го видим, да се докоснем до него, да му се радваме и възхищаваме.
Очевидно, без да осъзнават, те преобразили изкуството. А кой знае, може би с това да са променили и развитието на цивилизацията? Но най-голямата ирония е, че са започнали всичко това, само за да изперат мръсните си пари и да спасят душите си.
Автор и снимки Вили
(компания, спонсор, гид, шофьор и т.н. – Анджело) 😉
Автор: Вили
Снимки: авторът и Анжело
Други разкази свързани със Тоскана – на картата:
Тоскана
Малко от мислите ни с Комитата
