Archive for the tag 'Торино'

юни 30 2010

Ти не променяш града, градът променя теб

Отдавна твърдя, че пътеписът няма задължителна форма. Днес ви представям един пътепис, който въпреки немерената си реч повече напомня поезия, отколкото проза. Приятно четене:

Ти не променяш града, градът променя теб

Флоренция – Пиза – Торино – Монако – Милано

тръгвам на това пътуване, за да изляза от кожата си.
пъхвам се в черната вектра с любимото си патешкожълто одеялце, стягам колана и левитацията започва. километри нагоре напред в стратосферата.
глупава малка принцеса, на която й е писнало да опитомява.
вкопчвам се в зеленината, която след ниш, започва да пъха клони в очите ти.
топя се и се сливам с нея и спя.
събуждам се онова buongiorno, което чух за първи път точно преди десет години. на няколко километра

от триест.

върху нас се изливат тонове дъжд.
виждам само мигащия зелен кръст на близката аптека.
не спира да вали до флоренция.
влизаме в този град към 7 вечерта при адски задръствания, без карта, без gps. the old way.
преди десет години слязох край арно пред зелените й хълмове и вили и кипариси, оживели от пасажите на майкъл ондаджи.
знаех, че ще се върна и години наред тя беше в съзнанието ми –

флоренция при залез слънце,

сребърната арно, пълзяща около хълмовете, лястовиците над понте векио, зеленикавата статуя на козимо медичи, цветята на уфици…
сега слязох на едно задръстено кръстовище с миниатюрна карта от google maps под проливния дъжд и хванах първия пич, който срещна погледа ми.
scusi, do you speak english.
разбира се, че говореше.
проговори още щом ме видя.
палацо векио, арно, давид бяха някъде наблизо, но за десет години проумях, че хората са по-важни от историята. бях тук.

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Ное. 19 2009

Пътят за Египет минава през… Торино

Днешният пътепис ще ни отеведе до Торино. Мислите си, че Торино е в Италия или че там се произвежда ФИАТ? И това донякъде е вярно, но днес ще видите египетския Торино — т. е. Торино на древно-египетското изкуство. Иначе физически ще бъдем в Италия. Наш водач ще бъде Росица. Приятно четене:

Пътят за Египет минава през… Торино

Подобни думи е изрекъл Шамполион — ученият, който през 1822 г. успява да разчете триезичния надпис на Розетския камък, т. е. египетските писмени системи, именно в Торино.

Аз, представете си, подкрепям Шаполион по мои си причини. Само дето моят път до Египет още не се е състоял, но със сигурност е започнал още в България, преминавайки през Крит, с попътна спирка в Торино.

Седмица след завръщането ни от Крит през лятото на 2009 година се оказах участник в проект на тема „Бельото като дискурс“. Моята роля се изразяваше в изясняване образа на критския минойски корсет от преди… 36 века. Затворих се аз вкъщи по напълно академичен начин и потънах в книги, документи и картинки от древността.

Откривателят на минойския дворец в Кносос — сър Еванс,

през далечната 1903 година, намерил сходства между „Богинята със змиите“ и египетската богиня Уаджет и гръцката Афродита. Върху тоалетите на минойските дами в много от фреските и в изображенията върху печати той открил елементи, приличащи на египетския Анкх (Анх) или „Възела на Изида“ („Кръвта на Изида“). Символи на фертилност, менструация, зачеване и кърмене се откривали както чрез символичното оформяне на тялото, така и чрез цветовете — тъмножълто, червено и бяло. Жълтото и нюансите му били женски цветове в древността. В Египет тъмножълтото се добивало от шафран, който пък от своя страна се приемал за облекчаване на менструалните болки и регулиране на цикъла. Ритуалът изисквал поставяне във влагалището на магическия „възел на Изида“ и произнасяне на заклинания. Допуска се, че подобни практики са били възможни и в минойския Крит, още повече, че в акротирския дворец на Тера (сега Санторини, някога минойска колония), е открита великолепна фреска „Събирачки на шафран“. А ето и картинките на Богинята със змиите и на една великолепна Дама с броеница от Тера.

Статуетки на Богинята със Змиите“ от 1600 г.пр. Хр., Кносос, Крит

Дамата с броеницата — фреска от Тера

Така корсетът ме изправя за първи път лице в лице с три големи символа — Възела на Изида, Анкха и християнския Кръст, за които правомерно или спекулативно се твърди, че се родеят.

Възел на Изида Анкх

http://www.knotofisis.net/images/IMG_1772.JPG http://www.touregypt.net/featurestories/ankh.htm

И още нещо — в „идеологически“ или в чисто иконографски план, Изида, кърмеща Хор, и Света Богородица с Младенеца, също застават редом… Това наистина ми помогна да разбера защо най-известната торинска катедрала се нарича не просто „Света Богородица“, а „Великата Божия Майка“.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/1/15/MaryAndHorus.JPG

Още не бях се израдвала достатъчно на щастливия финал на моята статия, когато се наложи да започна подготовка за командировка в Торино. Какво пък толкова, очевидно рекламата беше облъчила достатъчно и мен, защото не си направих особен труд да разучавам града предварително. В туристически аспект той не е толкова атрактивен колкото… Да, ама не. От кратката справка за града, която все пак направих, научих, че там се намира музей на Египет — втори по богатство след този в Кайро и единствен в Европа, който е посветен единствено на Египет; храм на Великата Божия Майка — „Гран Мадре ди Дио“, построен (вероятно) върху основите на храм на египетската Изида… В добавка Торино приютява плащеницата на Исус Христос в Дуомската катедрала; явява се център както на бялата, така и на черната магия; „заиграва“ се със свещения Граал…

Заинтригува ме и информацията, че същият този град:

  • е родното място на твърдия шоколад и вермута, на ФИАТ и Ланча;

  • притежава великолепен музей на киното;

  • има красивото местоположение и е врата към италианските Алпи;

  • има четири реки, от които най-известната — По;

  • има прави улици, множеството пиаци (площади), арки, колони и бароковите сгради…

Пристигнахме в Торино в късния следобед.

Срещу 5,50 евро ползвахме синия автобус от летището до центъра на града. Остави ни точно на известната Порта Нуова, на бул. „Виторио Емануеле II“, близо до която открихме хотела си. Вече се смрачаваше, когато тръгнахме да се разхождаме. Управителят на хотела ни посъветва да избягваме лявата перпендикулярна на булеварда, а да вървим по Виа „Рома“ към центъра на града. Не задавахме въпроси, очевидно в непрепоръчвания квартал се продава дрога, възможно е да ни гепнат нещо и пр. Е, добре — утре по светло може и да се пробваме. А сега — към центъра.

Чететe по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version