Archive for the tag 'Тегусигалпа'

апр. 06 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (2)

Продължаваме с пътуването на Георги Лозев (автор на книгата „Аз, легионерът“) с мотор от Никарагуа до Тегусигалпа в Хондурас. Започнахме с въпроса какво да правим с журналистките, а сега продължаваме нататък.

Не забравяйте да участвате в писането на юбилейния хиляден пътепис – остана съвсем малко време!

А сега – приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част втора

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Отново се върнах към мотора си, давайки знак за старт. Някой ми махна с искане да изчакаме за нещо, но този път бях твърдо решен да не правя компромиси. Те ме бяха избрали за лидер на това пътуване и ако още искаха да ги водя, трябваше да ме последват.

Дадох знак и моторите забръмчаха. Потеглих шумно и рязко, поемайки риска никой да не ме последва, но от двадесет и три мотора все някой щеше да тръгне. Знаех, че не съм единствения, който бе недоволен от вечните закъснения. Армандо държеше да пътуваме заедно и да не се делим на малки групи, за които определено щеше да е по-лесно да останат единни. Чувах шума от двигателите зад себе си и разбрах, че повечето бяха потеглили след мен. Погледнах в огледалото и видях

шосето изпълнено с мотори. В този момент си дадох сметка, че за пръв път ще водя толкова голяма група.

За миг почувствах отговорност за тези хора. Аз избирах скоростта и ги предупреждавах за опасностите на пътя. Повечето от тях бяха придружени някои от съпругите си, други от любовниците, а трети от дъщерите си. Всеки от тях носеше отговорност за човека на задната седалка, а аз по малко за всички тях заедно.

Замислих се, че имаме няколко нови члена на братството, които излизаха за пръв път на подобно пътуване, и намалих скоростта. Залепих стрелката на 120 км в час. Това означаваше, че последните, за да ме догонят, понякога трябваше да вдигат 140-150 км в час. Джовани като опитен пилот трябваше да осигури връзката с мен. В случай на проблем, щеше да изпревари всички и да ми даде знак да спра.

Четете по–нататък>>>

No responses yet

мар. 29 2010

От Никагуа до Хондурас на мотор (1)

Идва пролетта и затова и ние днес откриваме мото-сезона. Разбира се, няма да се ограничаваме с близките 2-3 хиляди километра, а направо ще прескочим до Америките, където освен мото-сезона, ще открием за пръв път на нашия сайт и Хондурас. Наш водач ще бъде Георги Лозев, автор на книгата „Аз, легионерът“. За похожденията му във френския Чуждестранен легион ще прочетете в книгата му, а днес той ще ни разкаже за вече мирния си живот като мирен „пенсионер“ в Никарагуа, пътуващ за Тегусигалпа, столицата на Хондурас. По моторите и приятно четене:

От Никагуа до Хондурас на мотор

част първа

Какво да правим с журналистките?

Бях се опънал на хамака и дремех, когато Армандо ми звънна да ме предупреди, че е поканил една журналистка да ни придружи на събора в Тегусигалпа.

На мотор към Тегусигалпа (Хондурас)

Аз бях ковчежника и държах касата на „клана”, така че трябваше да предвидя пари и за още една стая.

– Стая ли ще и плащаме? Що бе толкова ли е зле, че никой не иска да спи с нея? – запитах аз прозявайки се.

– Напротив, гаджето е супер, ама събуди се и ме чуй! Тя е журналистка от вестник „Ла Пренса“, които издават всеки две седмици едно луксозно списание „Магазин“. Те са най-четените в Никарагуа и искат да пишат за нас. Аз им казах, че ако искат да пишат, трябва да пратят журналистката да попътува с нас, за да усети атмосферата, иначе нищо няма да стане. Гарантирах им, че ще се грижим за нея и че никой няма да я притеснява.

– Добре, добре почвам да схващам, искаш да си влезем в ролята на наполовина рицари, наполовина бохеми. Кой ще я вози?

– Ти каза, че ще пътуваш сам и си мислех…

– Не си го помисляй, реших да пътувам без „раница“ (в нашия жаргон „раница“ е гаджето ти, което се залепва за гърба ти), защото ме избрахте за лидер, а и така се чувствам по-спокоен. Ще пътувам със „Сянката“ (моторът ми Хонда Шадоу 1100СС), който е така преобразен, че няма много място за втори човек.

– Да знам, друго си е да пътуваш без „раница“, но повечето от нас са решили този път да вземат жените си. Организираме нещо като семейно пътуване и ще бъде по-спокойно

Четете по–нататък>>>

4 коментара