Archive for the tag 'Талин'

сеп. 15 2016

От Рига до Талин (4 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига. Днес от Рига ще пристигнем в Талин, Естония. Приятно четене: От Рига до Талин в Естония част четвърта на През Източна Европа с джип Маршрут Рига-Талин-Хелзинки  […]

3 коментара

юли 09 2015

До Финландия на Голф (6): През Литва, Латвия и Естония

Започваме връщането от Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, последния път достигаме крайната си цел – Хелзинки във Финландия, а днес поемаме назад – през Естония, Латвия и Литва. Приятно четене: През Естония, Латвия и Литва Талин – […]

One response so far

юни 24 2009

Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки

Първо искам да се извиня на всички, че в последните дни имаше дни, в които нямаше нови пътеписи — причината е у мен, че са ме подпукали от работа и не винаги мога да отделя нужното време. Иначе чакащи разкази има — продължавайте да пишете и пращате пътеписите си, радвате не само мен, но и всичките ни читатели.

Днес прочетем един малко „хладен“ пътепис — хладен от температурна гледна точка, защото Росица Якимова ще ни разходи до сравнително северните Рига, Талин и Хелзинки. И по този начин открива Финландия за нашия сайт. Приятно четене:

Балтийски импресии

Рига

Мислех си, че няма да пиша повече за Латвия.

Бях там преди две години и се постарах да опиша впечатленията си в най-големи подробности. Стойчо пък беше така добър да ги публикува. Само че две години по-късно тази страна, както и съседната Естония, ме очароваха по съвършено различен начин.

Пристигнах в Рига

на 9 април. Пейзажът, който зърнах от самолета не ме вдъхнови особено, защото въпреки първото пролетно слънце, всичко освен понапрашените иглолистни дървета, изглеждаше спящо и неприветливо. Красивите латвийски брези изглеждаха като черни кльощави човечета, протегнали молитвено ръце към небето.

Още в мига, в който заговорихме с дамата, която ме чакаше на летището, научих, че ситуацията в страната е повече от критична!

-Държавата има пари до месец юли и после — не се знае…

-А къде са парите на държавата?

-Парите на държавата са в една банка — там ги наляха, за да не фалира банката, отговаря момичето.

-А защо тази банка е толкова важна и толкова разорена, питам отново.

-Защото почти всички граждани на държавата са теглили кредити за жилища и сега не могат да ги изплатят, нито пък автомобилите си.

В този момент осъзнавам една съществена подробност. По времето на социализма гражданите на СССР нямаха право на собственост. Почти всички живееха в комунални квартири, които имаха право в най-добрия случай да разменят, но не и да купуват или продават. С реституцията обаче всички тези хора очевидно са се оказали бездомни и принудени да се натоварят с кредит, за да има къде да живеят. Повечето от реститутите незабавно са продали имуществото — откъде пари за ремонти? Разказват ми за известни актриси и писатели, останали без дом, които се наложило да живеят временно в дъсчените бараки за преобличане по плажовете на ривиерата —

Юрмала…

Сега обаче и Юрмала е видоизменена до неузнаваемост!

„Москвичи“ (московчаните) са изкупили всичко и са превърнали Юрмала в призрачно място. Призрачно, защото се появяват само за месец време през летния сезон, а после всичко утихва и остава безлюдно. Думата „москвичи“ се произнася под сурдинка, да не би някой да чуе — и е страшно, и е опасно. В добавка към руснаците се говори и за някой и друг пребогат азербайджанец, който също се е настанил на ривиерата.

Четете по-нататък>>>

21 коментара

юли 23 2008

Балтийска руска салата

С този пътепис ви представям един от най-забележителните пътешественици и пътепсци на днешна интернет-България: Димитър Тодоров (Домосед). Той не само, че е изпътешествал половината свят и поддържа сайта със сводките си (http://domosed.dir.bg), но и издаде книга с тези сводки. Днес ви представям последната му сводка от Латвия, Литва и Естония.

Приятно четене:

Балтийската руска салата

Литва, Латвия, Естония

Навън вали ситен дъжд в условия на бръснещ вятър. Вътре е уютно топличко. В барчето-столова на лъскав стъклен банков клон току под сянката на забития в земята бетонен меч на Червената армия. Огласяващ на всеослушание, че латвийският народ (нация?) е освободен за вечни времена. От какво? От каквото Голямата мечка е решила, че е имал нужда от освобождение, разбира се. За радост и одобрение на значителна част на този народ (нация?). След като друга част от същия народ (нация?) е била изразила вече алтернативното си мнение по въпроса за освобожденията със сходен по силует бетонен отвес на другия бряг на река Даугава (Западна Двина, рус.). С тази разлика, че вместо мъжко хоро с шмайзери, скулптурната композиция включва стройна (като повечето млади жени по двата бряга) женска фигура с венец от три златни звезди. Символизиращи четирите(!) исторически латвийски области.

Наддаването по въпроса кой какво е освободил и какво — окупирал — продължава на ринга на музея на окупациите (най-грозната, но и най-незаобиколимата от случайно попадналия в Стария град турист сграда, която преди е служела за музей на едно от поредните освобождения на латвийския народ/нация). И в коментарните страници на вестниците. И по телевизията. И в оживените спорове на негови представители през обедната почивка. 17 (седемнайсет!) години след най-прясното освобожение и 4 години след доброволното включване в Европейския съюз (доброволно дотолкова, доколкото на поддържниците на алтернативното мнение за връщане в Съветския такъв за всеки случай не е дадена думата). Разговорът в барчето на банката не прави изключение: Мой папа на танке приехал! — Russian must not be studied in Latvia!- И в Эстонии русским нельзя жить спокойно! Компанията ми се състои от: един окупатор на Естония (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на Естонска ССР); един окупатор на Латвия (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на Латвийска ССР); един русиянин (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на РСФСР); един фашист (разбирай — етнически латвиец/латиш), който по съвместитeлство играе и непопулярната роля на евро(eiro, латв.)скепитка. И една българка, съчувстваща на окупаторите предимно от лингвистични съображения и солидарност с „потиснатите“. Всички те, заети с научни проекти по физика на атома в университетска лаборатория, натъпкана с лазери и всякакви други необходими пособия с дотации от Европейския съюз. Фашистът се прави на интересен и твърдо отказва да говори на руски в полза на английския. Но само с тези, които му се вързват, т. е. — единият окупатор и българката. С останалите си говори на руски като момченце. Каквото всъщност си е. А аз си сърбам пембената зелева супа, похапвам кюфтенца, гарнирани с гречка (характерна източнобалтийска насъщна житна култура) и се опитвам да си припомня как се определяше понятието „нация“ в учебниците по обществознание. Споменаваше се нещо за общ език, общи граници, общо етническо самосъзание, общи ценности, общи мечти, общи идеали. В задокеанските варианти в зависимост от океана се споменава нещо или за мултикултурализъм, или за общ европейски поробител. В марксическите варианти се наблягаше на интернационализъм, което в никакъв случай не трябваше да се бърка с космополитизъм.

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version