Archive for the tag 'сърфисти'

сеп. 01 2015

Шри Ланка (4): На плаж и сърф в Шри Ланка

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, продължихме до скалата Сигирия и резервата Яла, а днес вече отиваме на плаж и да караме сърф Приятно четене: Шри Ланка далеч от снега през зимата част четвърта На плаж и сърф в Унаватуна Е, май бяхме стигнали до плажните […]

2 коментара

февр. 07 2012

Европа преди Коледа (2): Антверпен, Хага и Амстердам

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и Амстердам.

Приятно четене:

 

Европа преди Коледа

част втора:

 

Антверпен, Хага и Амстердам

 

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия, но решихме да спрем за закуска (звучи прекрасно, нали? :)) в

 

Антверпен

 

В 8 сутринта градът беше толкова заспал, че сякаш дори прозорците се прозяваха, но пък една- две кръчми вече бяха пълни с ранобудни веселяци.

Антверпен, Белгия

 

 

Там открих и най-красивата катедрала, която някога съм виждала – бяла като мрамор, с хиляди фини детайли, прилична на дантела, притихнала в студеното зимно небе.

 

Катедралата в Антверпен, Белгия

 

Два часа по-късно вече бяхме в Хага.

Хага, моя любов.

Колко ли пъти съм споменавала, че обичам този град? Не, той не е нищо особено – минъчик и тесен, без кой знае колко забележителности, но пък с няколко много интересни музея и невероятна атмосфера. Но това, което прави Хага така специална за мен е фактът, че се е приютила до най-прекрасното и вдъхновяващо място, което кара сърцето ми да потръпва от любов и пълни очите ми с безмълвие –

вълшебният плаж Scheveningen*.

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

Кайт на плажа край Схевенинген – Хага, Холандия

 

Още, когато Д. ме заведе там за първи път миналата есен, му казах, че някой ден задължително трябва да имаме къща на брега. Хубавите мечти са неоценимо богатство и дори и да не ни се случи, ще се радвам поне веднъж годишно да мога да се разхождам по този пясък.

Scheveningen, Нидерландия

 

 

Лятото плажът е безкрайна жълта тепсия, с треви по дюните и солен вятър. Сега го видяхме покрит със сняг, обагрен от полегатата светлина на обедното слънце, а вятърът беше сковаващо студен и извикващ замръзнали сълзи в ъгълчето на очите.

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

 

 

 

Студът обаче не спира сърфистите, които бяха поне десетина и си търсеха вълни за хващане 🙂

 

Сърфисти – Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

 

След два часа разходка по брега не чувствах краката и лицето си от студ, но пък душата ми, душата ми беше затоплена от онова неуловимо усещане за безкрай и простор, целуната със солта на морето.

Холандия винаги ме изпълва с нескончаем поток от идеи. От хората, улиците, сградите, малките детайли струи толкова много творчество и мисъл, че няма как да не попиеш от тях и стига да можеш – да отнесеш мъничко със себе си. Ако трябва да ги сравнявам – Германия е като да се върнеш при баба на село – мило, грижовно, меко, лично, а Холандия е вдъхновяващ любовник, който знае кои точно струни да докосне в теб, за да засвириш като прекрасно настроена цигулка.

Д. заяви, че не я чувства точно като виртуозен любовник  😛 , а по-скоро като най-добър приятел, който ти допълва репликите и знае коя сламка да ти подаде, за да тече мисълта наистина гладко.

На следващия ден градът беше още по-затрупан – оказа се, че Хага не е виждала толкова много сняг от близо 20 години. По улиците почти всички хора носеха шейни или возеха децата си, продажбата им рязко беше процъфтяла. Но пък ние трябваше да потегляме за

Амстердам,

откъдето вечерта тръгваше нощният ни влак за Копенхаген.

 

Котка на студен амстердамски тротоар – Амстердам, Холандия

Антиквар – Амстердам, Холандия

 

 

Ако човек се ограничи до цнетралните улици в мнението си за Амстердам – то най-вероятно градът ще го остави с неприятен вкус в устата. От друга страна обаче, само едно 10-минутно отклонение дели препълнените с туристи тротоари от страничните и безкрайно красиви канали, от квартала, пълен с антиквариати, галерии и малки магазинчета за изкуство. Винаги се разхождаме много повече там, отколкото в останалата част на града, макар и да не пропуснахме да минем покрай музея на Ван Гог.

 

Замръзнали канали в Амстердам, Холандия

 

Когато денят угасна и светнаха уличните лампи, аз, като един същи воайор, любопитно спирах поглед в гледките, които се разкриваха зад прозорците на къщите. Холандците са известни с това, че

рядко използват щори или пердета

и често може да се види как вечерят, гледат телевизия или пият кафе през гигантските стъкла на домовете им. Докато вървя покрай тах, с красивите им тесни фасади, толкова криви, сякаш всеки момент може да се срутят, все едно се разхождам из кукленска къща и съм главният герой във вълшебна приказка.

Канали в зимен Амстердам, Холандия

Къщи в зимен Амстердам, Холандия

 

 

 

Въпреки че го очаквахме така и не се притеснихме истински през целия ден, но в крайна сметка влакът ни се оказа частично отменен. Снегът беше затрупал релсите в района на Утрехт и се наложи да ни извозят с автобуси до един малък град, до който влакът ни беше успял да стигне сутринта на идване от Германия.

 

*Чете се Схевенинген 🙂 – Scheveningen e една от любимите тестови думи холандците, когато ви „проверяват“ за чуждестанен акцент 😉  – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

 

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

5 коментара

авг. 11 2009

Уикенд на остров Гьокчеада

Хайде на къмпинг! Днес ще отскочим до нашумелия в последно време остров Гьочкеада в Бяло море. До там ще се разходим заедно с Ицо и двете му очарователни спътнички. Приятно четене:

Уикенд на остров Гьокчеада

Уикенд от три дена на море не е за изпускане. Общо взето не можахме да убедим никой друг да дойде (всъщност само Софито се нави, но пътуването пропадна по други причини), но все пак с Нина решихме да отидем до Гьокчеада (Имброс от гръцки) за три дена.

Тръгнахме в петък вечерта около 21 часа с намерението да хванем първия ферибот от Кабатепе в 8 сутринта. Покрай сестрата на Нина, бяхме замъкнали доста неща за нея и другите от острова. Почти в последния момент разбрах, че ще возим и едно дете до там. Първо малко се притесних за отговорността, но „детето“ се оказа един 14 годишен тинейджър, който беше по-едър от мен. Както и да е, взехме го от Бяла река и си продължихме по пътя. А пътя всъщност не е толкова малко. Особено през нощта, със спирания и не дълъг престой на границите ни отне 7 часа. Пристигнахме на мястото, където тръгва ферибота в 4:30. Пред нас вече имаше 2—3 коли. Ние се наредихме и пробвахме да заспим, но в колата не може да се каже че успяхме. Първия опит за наспиване — неуспешен.

Фериботът от Кабатепе до Гьокчеада

пътува близо два часа (на нас все ни се случи малкия ферибот:() и бяхме на острова към 10 сутринта. Цената на ферибота също ми се стори много приемлива (поне в сравнение, с тази, която плащахме в Гърция до Самотраки) — 20 лири за кола (около 18 лева), и не се плаща отделно за хората вътре.

Първата весела случка на острова беше,

когато решихме да си купим бира за добре дошли. Всъщност Нина ми разказа историята как като е взела двете бири и казала да ги отворят, продавача веднага взел един вестник, разкъсал го на две и със перфектни движения на дюнерджия е увил двете бутилки във вестника (за да не се движим по улиците и да пием), след което ги е отворил. Всичко това с наведен поглед надолу без да я поглежда. Просто ей това се казва обслужване.

Стигнахме до плажа със сърф училищата, където беше сестрата на Нина. Там наистина се убедих, че на този остров ходят само българи. Въобще през цялото време на моменти съвсем изключвах, че не съм в България. Общо взето на плажа имаше толкова пловдивски коли, колкото и турски. Е, по по другите плажове си имаше доста турци, особено дошли за уикенда.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Older Entries »