Archive for the tag 'сърби'

Дек. 07 2009

Пътуване из Сърбия: Ниш и неговата атмосфера.

Днес мили деца съм в известно колебание. Проблемът ми е, че днешният разказ ми се струва, че е по-некоректен политически отколкото даже моята душа може да приеме. След кратко обсъждане в редакцията на сайта решихме, че категорично не сме съгласни с някои от възгледите на автора, но пък категорично смятаме, че трябва да му се даде шанс да каже мнението си, а и да уведомим нашата публика, че такива мнения съществуват. Надяваме се все пак, че не попадаме под ударите на закона заради това, защото например в други страни на ЕС попадаме и още как.

Приятно четене:

Ниш и неговата атмосфера.

Пътуване из Сърбия

Първото впечатление на влизащия в Сърбия през контролен пункт „Градинa“, е наситеността на въздуха с някаква тъжна обреченост. Стегнатото поведение и сериозна външност на сръбските гранични служители не са в състояние да притъпят усещането за унила забравеност на тази иначе прекрасна и добре поддържана земя. Не забелязвам особено интензивно движение по републиканските пътища; вялата циркулация на транспортни средства се забелязва още по- отчетливо на фона на възтесните и трудно дишащи от надвисналите склонове и урви шосейни пътища.

Пътят от границата с България до втория по големина сръбски град Ниш на моменти ми изглежда като планинска пътека, по която се катерят малцина планинари, с едничката мисъл да стигнат колкото може по-скоро до някое равно място. Доколкото ми е известно, от години се мисли по въпроса за продължаване на магистралата Београд-Ниш до българската граница, но докъде е стигнала тази мисъл не ми е трудно да отгатна.

До Ниш наистина се виждат почти на всеки километър транспортни работници, ремонтиращи и поддържащи съществуващия път (тази активност сякаш затъмнява всякакъв намек за друга сериозна икономика и препитание за хората, и започва да ми се привижда като един вид алиби за някого и нещо), но никъде не се виждат пилони и кранове, навеждащи на подозрение за полагане основите на бъдеща магистрална отсечка Ниш-Димитровград. Въпреки унилото впечатление за тревожна застиналост в очакване на лоши дни, хората като цяло изглеждат спретнати и чисти, донякъде вглъбени в себе си, и донякъде експанзивни.

Официалните контакти на Сърбия с България се намират под нивото на морското равнище, но пък за сметка на това непрекъснато се виждат автомобили, камиони и автобуси с българска регистрация. Обикновените сърби и българи очевидно са направили своя избор в полза на приятелството и добросъседството и в разрез с номенклатурните външни политики на своите „демократично избрани“ правителства. Общата картина на прекрасните къщички, кацнали по склоновете, добре поддържаните дворчета и лехи пред тях, и виещата се около пътя река започва да надделява над впечатлението за забравеност на местния край; колкото повече се

приближавам към Ниш,

толкова по-делова и предприемчива става панорамната гледка наоколо. От всички възможни, сякаш скрити дотогава пътища и разклонения, започват да извират автомобили, камиони, тирове и автобуси, от двете ми страни се показват корпусите на предприятия, заводи, учреждения и жилищни сгради. За първи път си давам сметка, че се намирам не някъде другаде, а именно в Сърбия. Впрочем за какво друго може да служи големият град, освен за това да напомни за Държавата?

Настроението ми видимо се повишава когато навлизам в града. Ниш е изпълнен с изключително красиви и стилни исторически паметници (споменици). На града прави чест това, че нито един от тях не е посветен на несръбски, комунистически или космополитен персонаж, но до един паметниците са издигнати във възхвала на славната сръбска старина и историческа памет. Сградите издават силно западноевропейско, и най-вече- германско и донякъде италианско културно влияние, но като цяло архитектурата е изключително "сръбска"- изящни миниатюрни форми, виртуозни детайли, и едва прикрита тъга по ренесанса. Модерното присъствие е засегнало съвсем слабо историческия център на града, но новите предградия, очевидно претъпкани с търсачи на по-добър живот от околните селски местности, и с бежанци от отнетата от страната исконна сръбска територия на Косово Полье, са почти изцяло под знака на модернистичния доминант. Особено силно впечатление ми направи подземния "улаз„- една паралелна улица на централната, която се намира точно под нея.

Подземната тържищна улица е приютила „нечистата“ страна на човешката природа- търговия с мобилни телефони, шир-потреба и конфекция, маратонки и употребявани стоки, перилни препарати и всевъзможни стоки за бита. На моменти подземната улица ми се привиждаше като един вид бомбоубежище срещу изпитанията на светлия, но несигурен свят отгоре- на всяко кръстовище на улицата отгоре има авариен изход.

Иначе „по-добрата“, светлата страна на човека в лицето на главната улица съдържа или ориентира около себе си всички паметници, исторически сгради, галерии, книжарници и заведения за отмора (кафенетата в Ниш са вписани в него като своеобразно продължение и пътеводител в културното минало и настояще на града, но в никакъв случай не са онези „чисти“ места за алкохолна консумация, както е в България).

Тази тяга на дребната търговска дейност към подземния свят, наред с контролираното й изместване извън представителното пространство на града — към автобусната „станица“, затисната и скрита между зидовете на средновековната крепост и чаршията зад Университета, ме навежда на мисълта, че гениалната идея на Албрехт Шпеер, не е погребана заедно с него. „Търговската активност следва да бъде изместена и скрита в маргиналите на градската архитектура; Третият, хилядагодишен Райх няма да бъде презряна борса на банки, супермаркети и лавки, но ще се превърне в знаменита съкровищница на култура и изкуство от цял свят.“

Четете по-нататък>>>

18 коментара

мар. 14 2009

Имаше едно време …

Днес ще прочетем един текст, който малко се различава от обичайната чисто пътеписна тематика. Авторът е обикалял много из страните на бивша Югославия и днес представя впечатленията си от населяващите я народи — не е пропуснал и старите и новосформираните народи (пределно ми е ясно, че този ми коментар ще предизвика бурни реакции;-), отношението им към света, другите народи, трудовия морал и изобщо — живота. Много интересно четиво, за което знам, че ще има много коментари — но ако някой много иска да опровергава, нека напише и той един подобен „народопис“. Най-добрата критика ще бъде един нов евентуално алтернативен пътепис (народопис).

А сега — приятно четене:

Bilo jednom jedna zemlja…

народите на Югославия

Първа снимка — тук няма да има коментар

Имало едно време една държава без народ. Или почти… Казвали навремето, че в Югославия имало само един „югословен“ — Йосип Броз или просто Тито. Днес народите на бивша Югославия са колкото близки, толкова и различни, като манталитет и мироглед. Въпреки всичко общото югославско минало като че да е оставило някои общи черти у тях…

Тук предлагам на вашето внимание някои бележки относно наблюденията ми над „народите и народностите“. Където е имало възможност съм се опитал да разкажа и интересни ситуации, в които съм попадал пътувайки по тази zemlja koje više nema. Особено внимание обръщам и на отношението им към Българите. Много биха казали, че не е редно да се опитвам да парвя „характеристики“ на цели нации и да слагам цели народи под общ знаменател и вероятно ще са прави. Затова просто приемете, че това са съвсем обикновени и случайни впечатления на един съвсем обикновен и случайно преминаващ човек, който няма нищо против никого и разказва само какво е чул и видял.

Да почнем от Запад на Изток…

31 коментара

Ное. 20 2006

Чудесно крайбрежие и сиромашия край пътя

По пътя до Черно море ще бъдете изненадани от бедна страна, а там ще бъдете още по-изненадани от разкоша на курорта Слънчев бряг. От Крагуевац до Несебър, български град на Черно море, са точно 709 км. До граничен пункт Градина са 247км, а от единия до другия край на България има още 462км. Вдясно, от […]

5 коментара

мар. 16 2006

Някои наблюдения върху сърбите

Това е последнта част на разказа ми за Белград. Тази част заменя частта: За хората, поради промяна URL-а. Предишната част е тук: За кръчмите в Белград, а началото – тук: Белград и малко от Сърбия – пътуване до Белград Някои наблюдения върху сърбите За сърбите като хора и като народ Сърбите са около 10 милионен […]

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version