Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Започваме едно пътуване до и из Австралия. Само че няма да стигнем веднага до там, защото ни чакат две предварителни стъпки. Първата стъпка в пътуването – Холандия – ни представя днес Василена. Приятно четене:
Днес Янита ще ни води до селцето, което холандците ползват като тест, дали можеш да говориш нидерландски – Схевенинген. Аз, все пак си мисля, че Копривщица и Панагюрище са по-сериозен тест за владеене на...
Анжело днес ще ни води до една от забележителностите на Холандия (те си имат нов крал вече 🙂 – Мадуродам в градчето Схевенинген край Хага. Приятно четене:
Пътни бележки
Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Адрес:
George Maduroplein 1
2584 RZ Den Haag
The Netherlands
Раб. време: 9:00 – 20:00, касите – до 19.00
Телефон: +31(70)4162400
Факс: +31(70)3512185
GPS: 52.099269,4.29942
Web: http://www.madurodam.nl/en/
Исторически миниатюрни модели на градчета са съществували от незапомнени времена, но такива със статут на туристическа атракция съществуват от 30-те години на 20-и век.
Повечето моделни паркове са изградени в мащаб, който варира от 1:76 до 1:9.
Континентална Европа и Азия обикновено предпочитат мащаба от 1:25, докато в Северна Америка и Великобритания се използват 1:12 и други варианти.
е миниатюрен парк и туристическа атракция в квартала Схевенинген на Хага, Нидерландия. Той е наречен на името на Георг Мадуро, еврейски младеж от Кюрасао, които посреща Втората световна война като студент по право в Лайденския университет. Мобилизиран е като лейтенант в кавалерията с гарнизон Хага и участва в битки с немските войски. След капитулацията на Нидерландия на 15.05.1940 г. половин година е затворник в Хага, а след освобождаването му се присъединява към Съпротивата. При опит за извеждане на свалени английски летци през Испания е заловен и изпратен в Саарбрюкен, а по-късно – в концентрационния лагер Дахау, където умира през февруари 1945 година от тиф.
Madurodam, South Holland, NLПрез 1946 г. Георг Мадуро е награден посмъртно със знака на Рицар 4-а степен на Военния орден на Уилям, най-високото и най-старото военно отличие в Нидерландия. Сравнявано с френския Орден на почетния легион, това отличие е присъждано много по-рядко. Мадуро е единственият холандски гражданин от Антилите, който някога го е получавал.
След войната Йосиф и Ребека Мадуро даряват всичките си спестявания за изграждането на мемориален парк на името на единственият им син. Идеята за тематичният парк среща подкрепата на Дружеството на студентските санаториуми и досега приходите от дейността му отиват за подпомагане на санаториуми и други оздравителни заведения.
Като всеки град и Мадуродам си има кмет. При откриването му на 2 юли 1952 г., принцеса Беатрикс, тогава на 14 г., е назначена за кмет на Мадуродам. След като става кралица на Нидерландия, тя се отказва от тази функция, но остава патрон на града. Предполагам, че абдикацията й на 30.04.2013 няма да промени това. Сега кметът на Мадуродам се избира от младежки общински съвет, състоящ се от 25 ученици от училища в региона.
Мадуродам е разположен е на площ от около 18 дка, в който има над 300 макета, 6000 малки дървета и 30 000 цветни луковици. “Жителите” на града са много хиляди (само на “Амстердам Арена” 6000 зрители подкрепят любимите си отбори), от които 35 “гиганта”, занимаващи се с поддръжката на макетите. Преди са се използвало дърво за направата им, а сега – метал и синтетични материали. В някои експонати е вложен много труд – например офисът на ING Bank е “строен” 4 години! Дърветата, храстите и цветята се поддържат до необходимата височина. Дървета, които достигат до 15 м. височина, тук са високи 60 см. Единствено плуващите в каналите шарани внасят дисхармония – в реален размер те трябва да са като кашалоти.
В парка са изградени перфектни копия в мащаб 1:25 на културни и промишлени сгради и проекти от цяла Нидерландия. Много от експонатите са механизирани – можете да наблюдавате църковна церемония “в действие”, рулиращи самолети, гасене на пожар в пристанището и т. н. Холанците си запазват старата слава на практични хора с изключителен търговски нюх и предлагат срещу парите ви само първокачествена “стока”. Във всеки момент можете да си купите миниатюрен чифт сабо за 25 цента, но къде по-забавно е да пуснете монета от 50 цента, фабриката да започне да работи и камионче да ви докара току-що “произведения” сувенир.
Мадуродам постоянно се развива. Каквито и цифри да се споменат, бъдете сигурни, че само след няколко месеца те вече няма да бъдат актуални. Наскоро бе направена голяма реорганизация на парка, като сега той е разделен на три тематически участъка: Центърът на града, Светът на водата и Островът на иновациите. В Центъра са обособени на красивите сгради и обекти на Нидерландия, В Света ще ви покажат хилядолетната борба с водата – приятел и враг, а Островът представя световния принос на ниските земи в архитектурата, иновациите, спорта, развлеченията и дизайна.
На входа ви посрещат Гъливер и лилипутите
Ханс Бинкер (или Петер от Харлем), който запушил с пръст пробойна в дигата и спасил страната си
Родната къща на Георг Мадуро
Кралският музей в Амстердам
През капандурата се вижда “Нощната стража” на Рембранд
Шараните също са любопитни
Екскурзията до Мадуродам можете да съчетаете с разходка до центъра на Хага или до плажа на Схевенинген. Ние избрахме втория вариант.
е модерен морски курорт, най-известният в Нидерландия. Той е един от осемте квартала на Хага, но има и статут на полу-самостоятелно селище.
Крайбрежната зона е напълно обновена, с нови кинотеатри, търговски обекти, казино, крайморска алея и т. н. Разбира се, бетониране, каквото наблюдаваме в Слънчев бряг и другите ни курорти, е напълно немислимо. Плажуването е нещо относително – през августовските жеги, когато температурата на въздуха може да стигне до немислимите 23-25 градуса, а на водата на Северно море – до 18-20 градуса, плажовете са пълни. Аз не бих рискувал, но за холанците 15-16 градуса (юни) е вече много добра температура за морска баня.
Не пропускайте на посетите кея, който представлява 60-метрова кула с повече от 300 стъпала. Той е на 2 нива – долното е затворено и помещава панорамно кафе и търговски обекти, а горният е открита тераса.
Още снимки: Мадуродам, Схевенинген
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Холандия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ!
Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и Амстердам.
Приятно четене:
част втора:
На другия ден трябваше да потегляме за Холандия, но решихме да спрем за закуска (звучи прекрасно, нали? :)) в
В 8 сутринта градът беше толкова заспал, че сякаш дори прозорците се прозяваха, но пък една- две кръчми вече бяха пълни с ранобудни веселяци.
Там открих и най-красивата катедрала, която някога съм виждала – бяла като мрамор, с хиляди фини детайли, прилична на дантела, притихнала в студеното зимно небе.
Два часа по-късно вече бяхме в Хага.
Колко ли пъти съм споменавала, че обичам този град? Не, той не е нищо особено – минъчик и тесен, без кой знае колко забележителности, но пък с няколко много интересни музея и невероятна атмосфера. Но това, което прави Хага така специална за мен е фактът, че се е приютила до най-прекрасното и вдъхновяващо място, което кара сърцето ми да потръпва от любов и пълни очите ми с безмълвие –
Още, когато Д. ме заведе там за първи път миналата есен, му казах, че някой ден задължително трябва да имаме къща на брега. Хубавите мечти са неоценимо богатство и дори и да не ни се случи, ще се радвам поне веднъж годишно да мога да се разхождам по този пясък.
Scheveningen, Нидерландия
Лятото плажът е безкрайна жълта тепсия, с треви по дюните и солен вятър. Сега го видяхме покрит със сняг, обагрен от полегатата светлина на обедното слънце, а вятърът беше сковаващо студен и извикващ замръзнали сълзи в ъгълчето на очите.
Студът обаче не спира сърфистите, които бяха поне десетина и си търсеха вълни за хващане 🙂
След два часа разходка по брега не чувствах краката и лицето си от студ, но пък душата ми, душата ми беше затоплена от онова неуловимо усещане за безкрай и простор, целуната със солта на морето.
Холандия винаги ме изпълва с нескончаем поток от идеи. От хората, улиците, сградите, малките детайли струи толкова много творчество и мисъл, че няма как да не попиеш от тях и стига да можеш – да отнесеш мъничко със себе си. Ако трябва да ги сравнявам – Германия е като да се върнеш при баба на село – мило, грижовно, меко, лично, а Холандия е вдъхновяващ любовник, който знае кои точно струни да докосне в теб, за да засвириш като прекрасно настроена цигулка.
Д. заяви, че не я чувства точно като виртуозен любовник 😛 , а по-скоро като най-добър приятел, който ти допълва репликите и знае коя сламка да ти подаде, за да тече мисълта наистина гладко.
На следващия ден градът беше още по-затрупан – оказа се, че Хага не е виждала толкова много сняг от близо 20 години. По улиците почти всички хора носеха шейни или возеха децата си, продажбата им рязко беше процъфтяла. Но пък ние трябваше да потегляме за
откъдето вечерта тръгваше нощният ни влак за Копенхаген.
Ако човек се ограничи до цнетралните улици в мнението си за Амстердам – то най-вероятно градът ще го остави с неприятен вкус в устата. От друга страна обаче, само едно 10-минутно отклонение дели препълнените с туристи тротоари от страничните и безкрайно красиви канали, от квартала, пълен с антиквариати, галерии и малки магазинчета за изкуство. Винаги се разхождаме много повече там, отколкото в останалата част на града, макар и да не пропуснахме да минем покрай музея на Ван Гог.
Когато денят угасна и светнаха уличните лампи, аз, като един същи воайор, любопитно спирах поглед в гледките, които се разкриваха зад прозорците на къщите. Холандците са известни с това, че
и често може да се види как вечерят, гледат телевизия или пият кафе през гигантските стъкла на домовете им. Докато вървя покрай тах, с красивите им тесни фасади, толкова криви, сякаш всеки момент може да се срутят, все едно се разхождам из кукленска къща и съм главният герой във вълшебна приказка.
Въпреки че го очаквахме така и не се притеснихме истински през целия ден, но в крайна сметка влакът ни се оказа частично отменен. Снегът беше затрупал релсите в района на Утрехт и се наложи да ни извозят с автобуси до един малък град, до който влакът ни беше успял да стигне сутринта на идване от Германия.
*Чете се Схевенинген 🙂 – Scheveningen e една от любимите тестови думи холандците, когато ви „проверяват“ за чуждестанен акцент 😉 – бел.Ст.
Очаквайте продължението
Автор: Ирина Катеринска
Снимки: Димитър Катерински
Други разкази свързани с Коледа – на картата:
Последни коментари