Archive for the tag 'Суса'

окт. 29 2013

През Иран с Опел (13): Чока Занбил и Суса

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеранпрез Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанзпосетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, както и през древния Персеполис и Шираз, както и през Солените езера, Керман, Бам и Джирофт, а за последно минахме по брега на Персийския залив с Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр

Днес ще разгледаме Чока Занбил и Сус

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част тринайсета

Чока Занбил и Суса

 

Десетина километра след Бандар-е Машахр поех на север, движейки са на петдесетина километра от границата с Ирак. В този югозападен район на Иран теренът е предимно равнинен с малки хълмове и песъчлива почва. В продължение на половин ден духаше силен вятър и навсякъде се носеше прах, образувайки прашна пелена, нещо като мъгла, само че кафява на цвят. Не бих го нарекъл истинска пясъчна буря, защото беше несравнимо по-слабо в сравнение с пясъчните бури в пустинята Сахара, когато не се вижда нищо на 5 метра пред теб. Беше неприятно, защото ситният пясък проникваше навсякъде и се лепеше върху потта, която непрекъснато се стичаше по тялото ми.

Движейки се по пътя на север от Персийския залив спрях за кратка почивка до паметник, който вероятно е издигнат в прослава на защитниците на Иран във войната с Ирак 1980г –1988г.

Вероятно това е паметник на защитниците на Иран във войната с Ирак 1980г.÷1988г.

Вероятно това е паметник на защитниците на Иран във войната с Ирак 1980г. – 1988г.

 

Чока Занбил

Чока Занбил представлява обширен религиозен комплекс от времето на царство Елам. Възникнала през третото хилядолетие преди новата ера тази държава е връстник на Вавилон и Асирия. Религиозният комплекс е започнал да се изгражда около 1250 година преди новата ера при еламския цар Унташ Напириша. Централно място заема така наречения

Зигурат – храм, който е изграден на върха на стъпаловидна пирамида

Този храм е бил посветен на Иншушинак, върховният бог на древната цивилизация Елам. Отделните „стъпала“ на пирамидата представляват самостоятелни тераси. В буквален превод „чока“ означава „хълм“.

Централната част на религиозния комплекс Чока Занбил с руините на терасовидната пирамида

Централната част на религиозния комплекс Чока Занбил с руините на терасовидната пирамида

В основата си пирамидата представлява квадрат с дължина на страните по 105 метра. Изградена е на 5 нива (стъпала). Като строителен материал е използвана изсушена на слънцето глина и червеникави кирпичени тухли.

Схема на стъпаловидната пирамида с храм (Зигурат) на върха

Схема на стъпаловидната пирамида с храм (Зигурат) на върха

Руините на Чока Занбил са първият ирански обект, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 година. Комплексът е разположен на голяма територия, заградена с три концентрични крепостни стени. Централната стена обгражда самата пирамида със зигурата и помощните сгради. В средната част е имало 11 други храма, посветени на по-второстепенни богове. Разкрити са останките общо на 22 храма, на царски дворец и на погребален комплекс с 5 царски гробници. Могат да се видят древен слънчев часовник и камък за жертвоприношения.

Според иранските учени, построявайки огромния за времето си религиозен комплекс еламският цар е искал да обедини боговете на всичките народи, населяващи царството му. При нашествието на асирийския цар Ашурбанипал в средата на 7-ми век преди новата ера всичко е било разрушено.

Счита се, че Чока Занбил е един от най-добре запазените Зигурати в Близкия изток. Такива храмове върху терасовидни пирамиди са били строени от шумерите, вавилонците, еламците и асирийците. Днес се известни 32 храмови пирамиди от района на Месопотамия, от които 28 са на територията на Ирак, а 4 се намират в Иран.

Терасовидната пирамида Чока Занбил, на чиято най-горна тераса е бил храмът (Зигурат)

Терасовидната пирамида Чока Занбил, на чиято най-горна тераса е бил храмът (Зигурат)

Зигуратите от Месопотамия, включително Чока Занбил, мавзолеят на Кир II Велики в Пасаргада и стъпаловидната пирамида на египетския фараон Джосер са дали архитектурната идея при изграждането на мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва.

 

Пристигнах в Чока Занбил, когато се стъмваше

Обясних на двамата мъже от охраната, че съм турист и искам да пренощувам на паркинга. Те ми се зарадваха и след 5 минути вече бяхме приятели. По-младият се казваше Хамид и му стана приятно като му казах, че ще го запомня по името на афганистанския президент Хамид Карзай.  Възрастният беше арабин с много сложно име, но съкратено Хамид му казваше Зеро. Неговото име пък запомних по аналогия с японските изтребители Зеро от времето на Втората световна война.

 

 

 

Хамид (от ляво) и арабинът Зеро (седнал на стола)

Хамид (от ляво) и арабинът Зеро (седнал на стола)

 

Около 3% от населението на Иран са араби*. Те населяват предимно югозападната част на страната, районите до границата с Ирак.

Хамид тръгна да инспектира обектите, които охранява и ми предложи да дойда с него. Докато обикаляхме стъпаловидната пирамида той ми обясняваше кое какво е. Показа ми и тухли с древни надписи с клиновидно писмо.

 

Надпис с клиновидни букви върху тухла при един от входовете на пирамидата

Надпис с клиновидни букви върху тухла при един от входовете на пирамидата

Авторът по време на вечерната обиколка на терасовидната пирамида в Чока Занбил

Авторът по време на вечерната обиколка на терасовидната пирамида в Чока Занбил

Хамид се обади на негови роднини и в края на обиколката ни те пристигнаха. Запознахме се и се сприятелихме. Бяха донесли грозде и други плодове, с които се почерпихме.

Роднините на Хамид, с които се сприятелихме вечерта

Роднините на Хамид, с които се сприятелихме вечерта

Поканиха ме да им отида на гости в къщи, но отказах защото на разсъмване смятах да разгледам целия религиозен комплекс и бързо да потеглям. Отново допуснах грешка, за която съжалявам. Трябваше да приема поканата за гостуване.

Късно вечерта охраната се смени и единият от новите охранители ми предложи да нощувам в техния фургон. Реших, че в автомобила ще се чувствам по-добре на своя територия и му отказах. Пак сгреших защото ме нападнаха комари, които въобще не ме оставиха да заспя. След изтощителна борба с тези проклети насекоми се предадох и към 2 часа през нощта отидох във фургона на охранителите, където работеше климатик. Почувствах се като в Небесния Рай и заспах дълбоко.

Събудих се чак в 7.30 часа, когато слънцето вече беше огряло. За по-малко от час обиколих целия религиозен комплекс и разгледах на светло руините на Чока Занбил.

Понечих да си взема довиждане с мъжете от обекта, но те ме спряха. Не можело да тръгвам защото още не сме закусили. Бяха подредили масата с ядене, седнахме и хапнахме. Отново реших да тръгвам, но те пак ме спряха. Не сме били пили чай. Спокойно си изпихме и сутрешния чай. Едва тогава си взехме довиждане и потеглих.

Служителите в Чока Занбил, които не ме пуснаха да си тръгна преди да сме закусили

Служителите в Чока Занбил, които не ме пуснаха да си тръгна преди да сме закусили

Пирамидата в Чока Занбил ни дава представа за архитектурната схема на известните „Висящи градини“ на Семирамида

във Вавилон, които са едно от Седемте чудеса на древния свят. Всяка тераса от стъпаловидната пирамида е била покрита с плодородна почва и върху нея са били засадени различни  цветя, треви, храсти и дървета. По външния край растяли пълзящи растения, които се спускали към по-долната тераса, което и дало наименованието „висящи“ на самите градини. Чрез въртяни от роби водонапорни колела с кожени съдове се подавала вода от река Ефрат до най-горната тераса. Водата се стичала надолу и напоявала растенията на всяка тераса, подържайки ги вечно зелени и свежи.

Shush, Иран

Шуш (Суса)

Античният град

Суса е някогашна столица на царство Елам

Основан през петото хилядолетие преди новата ера това е един от най-древните градове в света. Царство Елам е първата държава на територията на днешен Иран, възникнала в югозападната част на страната. При нашествието на асирийския цар Ашурбанипал през 647 година преди новата ера градът е разграбен и опожарен от войниците на Асирия. Впоследствие територията на Елам е завладяна от Персия, град Суса е възстановен и става зимна резиденция на персийския цар Дарий I. Градът е повторно разрушен, когато арабите го превземат през първата половина на 7-ми век. След монголското нашествие през 13-ти век Суса запада и е забравен в продължение на няколко века. Разкопките започват в средата на 19-ти век като продължават и днес.

Това е останало от градската част на древна Суса, където сградите са били изградени от глина и кирпич

Това е останало от градската част на древна Суса, където сградите са били изградени от глина и кирпич

Руините на двореца на Дарий I Велики

Руините на двореца на Дарий I Велики

Дворцовият комплекс на хълма Ападана е включвал и 6 реда по 6 броя колони, високи 22 метра. На върха на всяка колона е имало двойна скулптура на животни.

Скулптура, която е била на върха на дворцова колона

Скулптура, която е била на върха на дворцова колона

Крепостта е сравнително нова, построена е от френска археологическа експедиция в началото на 20-ти век. Целта й е била да защитава от грабители откритите артефакти и самите археолози, извършващи разкопки на древния град Суса.

Новата крепост се издига над руините на Суса

Новата крепост се издига над руините на Суса

Археологическият музей съдържа артефакти, открити при разкопките на древната Суса и на двореца на Дарий I.

 

Експонат в Археологическия музей

Експонат в Археологическия музей

Експонат в Археологическия музей

Експонат в Археологическия музей

 

Древните останки на град Суса се намират на плато, издигащо се на 20-30 метра над

съвременния град Шуш

Той има около 70 хиляди жители. Основната забележителност в града е комплекса, включващ джамия и Гробницата на Даниел. Гробницата се откроява над околните сгради със своя конус от релефен бял камък.

 

Религиозният комплекс с внушителната конусообразна Гробница на Даниел

Религиозният комплекс с внушителната конусообразна Гробница на Даниел

 

Даниел е почитан от мюсюлманите светец

и неговата гробница е място за поклонение. Интериорът в сградата е изключително бляскав и впечатляващ. За съжаление вътре е забранено фотографирането, поради което нямам снимки. Гробът на светеца е покрит с мраморна плоча, застлана със зелена драперия. Всичко това е оградено с решетка с квадратни отвори. Поклонниците докосват с длани решетката, а след това потриват лицето си. Някои от тях плачат. Отдръпват се като се движат назад, гледайки към надгробния камък. Подът между самата решетка и надгробния камък е осеян с банкноти, хвърлени от поклонниците.

По принцип гробниците на светци, имами, поети, писатели, учени и други известни личности се считат за свещени места в Иран, които се посещават от поклонници. Очевидно най-известните и заслужили личности, живяли и творили в страната, се канонизират в съзнанието на сънародниците си.

 

Продължих на север за да разгледам още забележителни архитектурни паметници от времето на древна Персия.

Оставаха ми само още две денонощия в тази страна.

 

Последната част от разказа за Иран завършва с планината Арарат и със срещата на трима въоръжени кюрди в края на пътуването.

 

 

Очаквайте продължението

*Изненадаааа! Чак сега ли осъжнахте, че иранците са перси, а не араби? 🙂 – бел.Ст.

Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

 

 

One response so far

юни 13 2013

През Иран с Опел (1): Историческо въведение

Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран

Приятно четене:

През Иран с Опел

част първа

 Историческо въведение

Ислямска република Иран:

добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

 

След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде 😉 – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.

 

За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза.

Иранската виза в паспорта ми

Иранската виза в паспорта ми

Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата 

 

За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.

 

Иран е най-голямата държава в Близкия изток. 

 С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали

Солени пресъхнали езера в ИранСолени пресъхнали езера в Иран

     

 

 

 

 

 

 

Иран граничи:

на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.

Населението на Иран

от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България.

По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме

Иранци (перси)Иранци (перси)

 Иранци (перси)

 Иранци (перси)

Иранците са мюсюлмани в преобладаващата си част

Мюсюлманската религия се основава на 5 стълба (задължителни правила), третият от които е благотворителност (даване на бедните и извършване на добри дела)Това означава този, който има повече материални блага да дава на този, който няма достатъчно такива. Тук се включва и даването на храна и подслон на пътуващите странници, с което си обяснявам факта, че на някои места ми даваха храна и ме подслоняваха за да не спя в колата.

Някои погрешно смятат, че иранците са араби. Те не са арабиИранците са перси. Говорят персийски език, наречен фарси. Използват модифициран вариант на арабската азбука. Цифрите им не са арабски, а съвсем неразбираеми за нас.

Иран

 

 

Иран е република

Под влияние на медийни публикации някои считат Иран за диктаторска държава. Иран е демократична държава с демократично избиран парламент(Меджлис). Немюсюлманските религиозни малцинства включват бахаитизороастрийци и християни, които са официално признати религии и имат запазени места в парламента. Начело на изпълнителната власт е президентът, който се избира по демократичен път. На най-високо равнище в държавата е религиозния водач (което всъщност е основанието Иран да не бъде приеман за нормална демокрация – бел.Ст.).

Часовата разлика спрямо България е + 1 час и 30 минути. Когато у нас е 9:00 часа, в Иран е 10:30 часа.

Почивният ден в Иран е петък. Това беше любимия ми ден, защото само тогава в градовете се шофираше относително спокойно.

 

История. Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата държава на територията на днешен Иран – царство Елам, възниква в югозападната му част през третото хилядолетие преди новата ера и е връстник на Вавилон и Асирия.

Чока Занбил – свещен град в Елам, Иран

Чока Занбил – свещен град в Елам

Останки от древна Суса – столица на Елам, Иран

Останки от древна Суса – столица на Елам

Следва Мидийската империя в началото на 1-вото хилядолетие преди н.е.

Персийската държава възниква през 6-ти век преди новата ера

и бързо се разраства до империя, владееща земите от Средна Азия до Египет и Босфора. Персите навлизат на Балканския полуостров и водят няколко войни с антична Гърция през V-ти век преди н.е.  През 4-ти век преди н.е. Александър Македонски завладява Персия за кратък период от време, след което страната връща своето величие. По случай 2500-годишнината на Персийската империя през 1973г. е построена кулата Азади, един от символите на столицата Техеран.

Пасаргада, Иран

Пасаргада

Персеполис, Иран

Персеполис

Кулата Азади, Иран

Кулата Азади

През 7-ми век арабите завладяват страната и налагат исляма

Съществувалата до тогава религия Зороастризъм остава да се практикува в някои изолирани райони. В последствие страната е завладявана от селджукските турци и монголците на Тамерлан.

През 16-ти век Персия възвръща значимостта си на първостепенна регионална сила. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Крепостта в Бам, Иран

Крепостта в Бам

Дворец в Кашан, Иран

Дворец в Кашан

Фрагмент от порцеланов плот на маса, Иран

Фрагмент от порцеланов плот на маса

Двореца Голестан в Техеран, Иран

Двореца Голестан в Техеран

 

По-късно се водят войни с Руската империя, която отнема северните територии на Персия. През 18-ти и 19-ти век страната се модернизира, а в началото на 20-ти век се извършва така наречената Персийска Революция (1905г.÷1911г.).

Паметник на Кучук Хан в град Рещ, Северен Иран

Паметник на Кучук Хан в град Рещ

Кучук Хан е борец за равенство и справедливост, като някои го наричат иранския Робин Худ. Той започва партизанска борба, която завършва през 1920 година с образуването на Персийска съветска социалистическа република в Северен Иран със столица град Рещ. Следващата година републиката е разгромена от армията на шаха, Рещ е опожарен, Кучук хан е екзекутиран и главата му е изложена в Техеран за назидание.

През март 1921 година Иран подписва договор със Съветска Русия, една от клаузите на който дава възможност съветски войски да навлязат в страната, ако иранското правителство започне да провежда антисъветска политика. От своя страна Москва тайно обещава да прекрати военната подкрепа за Персийската съветска социалистическа република, извършвайки предателство спрямо принципите на така наречения „пролетарски интернационализъм“. В началото на Втората световна война правителството на Иран е на страната на хитлеристка Германия, което дава основание на СССР да приложи горепосочената клауза на договора. Съветската армия завзема Северен Иран през август 1941 година. Английската армия окупира южен Иран. По-късно в страната влиза и малък американски военен контингент. През 1942 година в Иран е прехвърлена многохилядна полска армия, формирана на територията на СССР, но отказала да се сражава срещу Германия. През 1943 година в Техеран се провежда първата среща между ръководителите на антихитлеристката коалиция.

Чърчил (Великобритания), Рузвелт (САЩ) и Сталин (СССР) на конференцията в Техеран

Чърчил (Великобритания), Рузвелт (САЩ)
и Сталин (СССР) на конференцията в Техеран

 

 

През 1935 година името на държавата се променя от Персия на Иран.

През първата половина на 20-ти век една от най-влиятелните политически фигури е неколкократния премиер Мосадък, но когато в средата на века той започва „леви“ реформи и се опитва да национализира петролната индустрия, ЦРУ и английското разузнаване организират преврат. Властта преминава в ръцете на монарха шах Мохамед Реза Пахлави, който модернизира страната, но потъпква гражданските свободи.  Шахът е свален по време на Иранската революция през 1979 г., след което се основава Ислямска република Иран, начело с Аятолах Хомейни. През 1980 г. съседен Ирак напада Иран и започва разрушителна 8-годишна война, която завършва без победител. През последните десетилетия в страната се извършват реформи, тя се модернизира и развива икономически.

 

 

Следващите части продължават с описание и снимки на основните посетени градове и забележителности в Иран.

 

Очаквайте продължението

 

 

Август ÷ Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

18 коментара