Етикети: сук

Дубай 0

Пътуване до Дубай

Днес Стоян ще ни води до Дубай – до един от най-бързо развиващите се градове в света. Приятно четене: Пътуване до Дубай – емирството на новото строителство, моловете и класациите „по-по-най“ „Ние, народът на...

Сафари в пустинята, Дубай 26

Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинята и Стария Дубай

Продължаваме обиколката из Дубай – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, а днес отиваме на сафариу в пустинята и Стария Дубай. Приятно четене: Сафари в пустинята и Стария Дубай част втора Пътуване до Дубай...

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск 1

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск

Спомените от предвоенна Сирия продължаваме и по стъпките на апостол Павел и по Правата улица в Дамаск – приятно четене: Правата улица на Дамаск част десета от Изгубената Сирия Мотахме се около час из...

Изгубената Сирия –  Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон 8

Изгубената Сирия – Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон

Пътеписът днес разказва за не толкова далечно минало, но еднозначно попада в рубриката ни Ретро, по простата причина, че едва ли някой ще успее да повтори подобно пътуване днес. Но искрено се надявам, скоро това да бъде възможно отново.

Цветан ще ни води в Сирия от преди гражданската война в тази страна – политическите възгледи са на автора, а който може и  иска, ще се радвам да опровергава в коментарите. По този повод припомням правилото да се коментира текста, а не личността на автора, другите коментиращи и скромната ни редкация.

Приятно четене:

Изгубената Сирия –  Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон

Дълбоко бях развълнуван от репортажа пo TV7 на Елена Йончева от Алепо за Свободната сирийска армия и от руските репортажи на агенция АННА  за зверствата в гражданската война в Сирия. Не мога да забравя, че там живеят и 2 милиони християни. Днес те търсят спасение в бежанските лагери зад граница. Отначало те бяха неутрални, днес пред лицето на джихада те се самоотбраняват организирайки милиции, за да защитават кварталите си.  Християните започват да подкрепят правителствените сили. Режимът на Асад даваше религиозна свобода и сигурност на малцинствата друзи, кюрди, алевити и християни, дори министърът на отбраната беше православен християнин.

Богородица – Алепо, Сирия

Богородица от арменската православна църква в Алепо ,,Св.40 Мъченици”.

 

Днес мъчениците са хиляди. Грабежите, отвличанията, убийствата са ежедневие.

Изнасилванията са благословени от Саудитският имам Мохамед ал – Арифи, който е издал специална фетва, която има за цел да облекчи живота на джихадистите в Сирия и да разреши техните сексуални издевателства,  съобщава “МИГнюз”. По думите на Арифи войните на исляма в близкоизточната страна са лишени от земни удоволствия вече повече от година. За да им помогне да разрешат сексуалните си проблеми, той е разрешил краткосрочните бракове, наречени още “джаваз мутаа” за един час, след това следва религиозен развод и отново джихадистки брак… с друга.

Не мога да отмина кървавия атентат пред университета в Алепо и бруталните

снимки на ислямски джихадисти и фанатици в Сирия как избиват сирийски християни, слагайки огромни камъни върху гърбовете им, които смачкват гърдите и предизвикват бавна и мъчителна смърт. Вижте на снимката на едно такова мъчително убийство на сирийски християнин.

 

https://fbcdn – sphotos – f – a. akamaihd. net/hphotos – ak – prn1/532638_546527248710348_1153468683_n. jpg

 

Имаме горчивия опит на християните от Ирак, оцелели и успяли да напуснат родината си след атентатите и падането на Садам Хюсеин. Те намериха убежище в Сирия и днес е на път да се повтори отново трагедията. Много бих искал всичко това да е пропагандна и гадна лъжа и никога да не се беше се случвало.

 

Затова да се върнем в 2008 година, когато решихме да направим едно семейно пътешествие до Сирия.

Тогава за днешните пари за автобусен билет София –  Варна си купихме билет София – Алепо!!

Алепо, Сирия

Оживената главна пазарна улица на 3 милионния Алепо (Halap)

Алепо, Сирия

Старият град е приютил много магазинчета, ресторанти и църкви.

 

Арменската църква – Алепо, Сирия

Попадаме на кръщене в арменската църква

 

Арменци – Алепо, Сирия

Изгнаници клети – арменци, намерили някога убежище в Сирия, и в България, днес те се надяват на помощ от Нагорни Карабах!!!

Великден – Алепо, Сирия

 

 

В този хан (горе) хапнахме баба гануш, хумус и агнешки шишчета. Опитахме и местното гъсто червено вино от долината на река Оронт. Беше два пъти по- евтино отколкото у нас и доволни се прибрахме да спим в чистия хостел.

 

 

Каква изненада,  събуди ни камбанен звън в 4 часа сутринта, вместо вой от минарета.

Великден е!

И ние бързо крачим по пустите улици към православната гръцка църква.

Великден – Алепо, Сирия

Богомолците пред затворените двери

Великден – Алепо, Сирия

След горещи молитви дверите се отвориха, а в дъното великденското яйце се пукна.

 

Великден – Алепо, Сирия

Каква радост, тържествена Великденска литургия сред братята православни.

османския часовник Bab al – Faraj – Алепо, Сирия

 

На площада пред османския часовник Bab al – Faraj, пред магазин ЦУМ имаме среща с група българи, за да отидем заедно с автобус до манастира на Свети Симеон. През 2011г. той беше обявен за част от световното културно наследство. Тогава, за съжаление,  започна и гражданската война.

Св. Симеон Стълпник

е много тачен и обичан ексцентричен аскет, който прекарал буквално на върха на един стълб цели 37 години в пост и молитва. Този рекорд е признат дори и от Гинес !

Бил е проповедник, лечител и прорицател (визионер). В пътеписа ми за Етрополския манастир е изобразено как почитателите му му подават с въже стомна с вода и кошница с храна.

 

Св. Симеон Стълпник

Византийският имперарор Маркиан, преоблечен като обикновен човек се покланя пред Св. Симеон

 

По съвет на Св. Симеон се е свикал Четвъртият вселенски събор, но светията не слязъл да участва. Не слязал да се прости и с майка си, когато тя починала. Гледайки отвисоко, с времето той се възгодял т. е. бил изкусен от дявола. Привидяло му се, че ангел идва на огнена колесница да го отведе на небето като пророк Илия. Симеон вече вдигнал единия крак да стъпи на колесницата, когато се усетил и направил кръстен знак и видението изчезнало. Разкаял се, той останал една година на този крак, т. е на куц крак. Житието му съобщава, че кракът му загноял и се появили много червеи в раната. Падайки на земята, червеите били събирани от един юноша Антоний и по негова заповед отново били подавани горе на стълба. Светията отново ги слагал върху раната си и със стоическо търпение казвал:,, Яжте каквото Бог дал!” Император Теодосий пратил трима епископи да го помолят да слезне и да се прегледа на лекар, но той отказал и оставил излекуването си в ръцете на Господ. Така в студ и пек,  прав или седнал опрян на перилата на малката площадка, той прекарал дните си до смъртта си на 2 септември 459 година.

След 30 км на запад от Алепо пристигаме с раздрънкания Икарус в

Qalaat Semaan  – крепостта на Семаан,  

Симеон брульо, Сирия

 

разположена на върха на висок хълм. Това е

манастирът на Свети Симеон.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan)

Ето това е останало от 15 метровата колона на Свети Симеон след многобройните посещения на поклоници и  любители на сувенири от древността до днес.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

 

 

Тук византийският император през 491 година изградил най-  големия църковен комплекс от четири църкви, разположени на кръст с център стълба и площ 5 хиляди квадратни метра, който останал ненадминат докато не била издигната Света София.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

 Той е пострадал най- вече от земетресенията и нашествията.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Алилуяяяя – проба на акустиката!

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Все пак има повече запазено от нашата Голяма Базилика в Плиска

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Всеки бърза да пипне тази свята реликва

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Сред каменните руини все пак има живот.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Аркадите на северното църковно крило

 Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

 Там в далечината на 20 км е Антиохия, бившото пристанище на Алепо, днес –  град Антакия в Турция.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Манастирът е високо на хълма, където постоянно духат ветрове, които вече са огънали боровете.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Почивка под сянката на боровете, роза дамаскена и сладолед на клечка от сърце

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

 В парка ни срещна това младо семейство с усмивки и надежди.

Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan) край Алепо, Сирия

Добре дошли в Сирия!

Добре дошли в Сирия!  – в един глас на английски ни поздравяват радостно местните ученици.

И така ние се връщаме

пак в Алепо

Пазар (сук) – Алепо, Сирия

 

Под сводовете на най- големия Сук (пазар) по Пътя на коприната между Изтока и Запада можеш да откриеш всичко.

Пазар (сук) – Алепо, Сирия

Сувенири

Пазар (сук) – Алепо, Сирия

Можеш да наточиш ножицата или камата си

Ленин и Хафес Асад– Алепо, Сирия

 Следи на отминалото време –  двамата вождове: Хафес Асад (бившия президент) и Ленин.

Пазар (сук) – Алепо, Сирия

Предчувствие за клане

Трупове, кръв и портрет на Башар Асад  –  едно предчувствие за днешната сирийска касапница.

Пазар (сук) – Алепо, Сирия

Все пак вкусих от постната манджа – бр–р–р – люта

Накрая всички си купихме по един калъп от прочутия алепски сапун.

Голямата джамия – Алепо, Сирия

 През 2006

Алепо беше обявен за Ислямска столица на Културата

и започна огромна реставрационна работа, финансирана от ислямски фондации. Все пак 80% от населението на града са мюсюлмани сунити и естествено първо беше завършено 45 метровото минаре на Голямата джамия.

Голямата джамия – Алепо, Сирия

Босите ни уморени крака усетиха хладината на полирания мраморен под.

Цитаделата – Алепо, Сирия

Цитаделата

Цитаделата на Алепо изглежда все още непревзимаема за опозиционните сили.

Цитаделата – Алепо, Сирия

Първата кула на моста към цитаделата

Цитаделата – Алепо, Сирия

 В тази квадратна кула е дворецът на халифа.

Цитаделата – Алепо, Сирия

Портата

Зад тази обкована с подкови и върхове на копия порта е дворецът.

Цитаделата – Алепо, Сирия

 Дневната светлина се процеждаше през бойниците.

Цитаделата – Алепо, Сирия

Таванът на тронната зала е бил навярно прототип за двореца в Алхамбра. (Гренада, Андалузия)

Цитаделата – Алепо, Сирия

 На стража на световното културно наследство.

Национален Музей – Алепо, Сирия

 

Великолепният Национален Музей с уникални хетски и асирийски артефакти.

 Национален Музей – Алепо, Сирия

 

Според някой изследователи това е статуя на античен космонавт с шлем,а за мен е просто една красива сирийска богиня.

После седнахме на терасата на прочутия хотел Барон, където е била обявена независимостта на Сирия да пием по едно арабско кафе с кардамон. Там се спазрихме с един таксиметров шофьор да ни откара утре със своето,, Жигули” до Замъка на Кръстоносците и манастира Свети Георги.

 

Цветан Димитров, Великден, 2008 – 2013

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат 8

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Продължаваме с втората половина от трета част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, а началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия.

Днес сме из Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак

Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част трета (втора половинка)

Дейр Еззор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Дейр Еззор

Тръгнахме за Дейр Еззор (Deir Ezzor) към 10 часа сутринта. Пътувахме отново на изток, задминахме Ар Ракка – тук някъде е бил летният дворец на Харун ал Рашид и пак тук някъде са се родили приказките на Шехеразада. После продължихме на югоизток през пустията, застигна ни гибла (пясъчна пустинна буря), в един момент всичко се сля в едно. Нова порция къщи от кал, селяни-фермери, нови стада.

Буря в пустинята, Сирия
Буря в пустинята


След четиричасово пътуване пристигнахме. Името на града може да се срещне изписано поне по пет начина върху табелките и картите, както всички други имена тук, впрочем.

Dayr az-Zawr, Сирия

Вероятно за повечето този град е напълно неизвестен. Намира се в източна Сирия, не е далече от Ирак. Разположен е на реката Ефрат (Ал Фурат). Посещават го преди всичко индивидуални туристи, по-рядко групи, а най-вече хора от петролната индустрия и археолози. Защото на 120 километра от града са останките от Мари – известният шумерски град, който през 3-то хилядолетие пр. Хр. вече е в разцвет. Прословутите глинени таблички с клинопис от Мари (близо 25 000 намерени плочки) са открити от френски археолози през 1933 г. По това време Франция има протекторат над Сирия, разположила е именно тук военен гарнизон и разполага с възможности да си повика специалисти от Лувъра. В близост до Мари е Дура Еуропос – елино-римски град от миналото, чиято съдба е била тясно свързана с Палмира – пустинното страховито царство на Зенобия.

Освен като отправна точка за Мари и Дура Еуропос, Дейр Еззор е посещаван заради висящия мост над р. Ефрат и богатия градски музей. Находките от Мари могат да се видят тук и в музеите в Дамаск и Алепо. Много експонати са поели пътя към Лувъра. От близо 20 години Сирийското правителство не е издало разрешително за концесии на чужденци за археологическите разкопки, за да защити нелегалния износ на ценните находки, а се смята, че под земята има още толкова много, че…

Много арменци живеят в града. Някои са тук от време оно, други са дошли от граничния район между Турция и Сирия по време на събитията. Общността им е многолюдна и здрава.

От малък и прашен град Дейр Еззор започва да набъбва през 90-те години на 20 век, заради открития наблизо нефт. Сега е почти колкото Пловдив по население, има си нови квартали, нови джамии и църкви, само пазарът и сукът са останали колоритни по средновековен образец. Това е инфото от предварителното ни проучване. А сега да ви го покажа през моите очи.

Всеки от нас си изгражда представи за непознатите места от литературата, киното, новините или пощенските картички. Това, което в моята глава отговаря на представата ми за Ирак, за Багдад, това видях в Дейр Еззор. Вятър, който идва от нищото и прави всичко да изглежда като в стихотворение на символистите – обвито във воал; палмите по улиците и пред къщите, които ту са покрити с прах и се сливат с цвета на къщите, ту блестят изумрудено; оскъдните, но дъхави храсти, жасминът – така характерен за източните земи; портокалите и лимоните; къщите с цвят на кал; пазарите от времето на Шехеразада. И една свещена и горда река, която прави възможно репичките да изглеждат колкото нашето цвекло, фурмите – колкото корнишони, ягодите – колкото ябълки. В шарените дрехи на селянките от околните села, които идваха тук да продават реколтата си, разпознавах хора от другата страна на границата. Оказа се, че в местния диалект се ползват доста иракски думи, че имало действителни прилики… във всичко. Имаше нещо омагьосващо в атмосферата на този град, нещо, което хем ме караше да изпитвам щастие, хем ме държеше нащрек.

Гледката от хотелската ни стая беше приятна – можехме да наблюдаваме един от ръкавите на р. Ефрат, новите богати къщи на отсрещния бряг и доста интензивното движение на такситата. Хотелът беше с превъзходно централно разположение, отлична изходна точка за всичко важно в града.

Дейр Еззор, Сирия

Непосредствено до нас се намираше и голямата арменска православна черква, която посетих на втория ден.

Първите часове решихме да отделим за музея, който… познахте, беше в ремонт. Тъжничко поехме обратния път, благодарна бях, че видях голяма част от изровеното в Мари в музея на Алепо. И до днес богинята Ищар е в главата ми, но богът на слънцето Шамаш събуди любопитството ми в последните дни – чух да му спрягат името в Диарбекир по повод на асирийците, които го почитали в горна Месопотамия. Е, почитали са го и в южна Месопотамия. Друг път, ако е здраве и живот, пак ще дойдем, ще отидем и до Мари, и до Дура Еуропос и до летния дворец на Зенобия… Задминахме черквата и управлението на

християнска мисия от 1930 г.,

после попаднахме на следобедна служба в арменската католическа черква

християнската мисия от 1930  – Дейр Еззор, Сирия
християнската мисия от 1930
Арменската католическа черква – Дейр Еззор, Сирия
Арменската католическа черква


Поразходихме се в центъра, вървяхме бавно, за да свикнат очите ни с новите гледки, с непознатия облик на града. На вечеря ни покани собственикът на хотела, който се оказа, че е завършил висше образование в България! Оказа се, че неговият дядо е отворил първия (въобще) хотел в града – Рагдан, който вече не функционира.

Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор, Сирия

Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор


Научихме всичко, което ни интересуваше, човекът беше мил, щедър, с великолепно чувство за хумор и отличен български език. След вечеря ни покани да пием чай в дома му, в съседство се намираше старият градски хотел на дядо му.

Следващият ден започна с ето такава разточителна закуска – маслини, маслини, конфитюр, конфитюр:

закуска в хотел „Зиад” – Дейр Еззор, Сирия

закуска в хотел „Зиад”


Съседите ни по маса бяха археолози; хора, свързани с петрола; няколко младежи, предприели обиколка на по-отдалечените сирийски крайща. После тръгнахме към пазара и сука, спирахме навсякъде и опитвахме от всичко.

Пазарът на Дейр Еззор, Сирия

Пазарът и сукът на Дейр Еззор

Сукът на Дейр Еззор, Сирия

Обиколихме двете страни на ефратския канал/ръкав, позавряхме се сред новите къщи и джамии.

Новите къщи – Дейр Еззор, Сирия

Новите къщи


Новата джамия

После поснимахме къщите на по-старата градска аристокрация.

Къщите около ръкава на Ефрат в центъра

Посетихме и православната арменска черква „Свети мъченици”, която изглеждаше твърде внушително.

Арменската черква „Свети мъченици” – Дейр Еззор, Сирия

Арменската черква „Свети мъченици”

Арменската черква „Свети мъченици” – Дейр Еззор, Сирия

После времето изведнъж се смрачи и започна да духа онзи вятър, заради който трябва да се подслоните някъде. Опитахме да се скрием в едно от кафенетата за шиша – наргиле, но разбрахме, че бурята не обещава да свърши скоро и изкарахме късния следобед и вечерта в хотела. Беше един от редките случаи по време на пътуването, в които бях благодарна за просторната стая, удобствата и комфорта на хотела.

На другата сутрин слънцето блестеше ярко и нямаше помен от гиблата. Бяхме оставили

моста над Ефрат

за десерт – сега тръгнахме към него. Пак през пазара, бавно и спокойно, ето го…!

Мостът над река Ефрат от 1927 година – Дейр Еззор, Сирия

Мостът над река Ефрат от 1927 година

Мостът над река Ефрат от 1927 година – Дейр Еззор, Сирия

Мостът



Строили са го французите през 1927 г. Значимостта се е изразявала в това, че чрез него се свързват Леванта и горна Месопотамия. Изживяхме мигове на наслада. Емо си мърмореше нещо за Месопотамия, Ирак, Персия, Александър Велики, Марк Антоний и Зенобия, като че ли историята му помагаше да се наслаждава повече. Мъже! Дай им история и да си мислят, че като вървят там, дето е вървял еди-кой си, рибата ще е по-вкусна, а ходенето по ще има смисъл. Аз, като обикновена женка, нямам особена нужда да проектирам сегашните мигове върху великата история. По-важно ми е, че съм тук с любимия човек; че сме еднакво съгласни да пътуваме по неизследвани (от нас) места; че се движим; че вятърът така разпилява косата ми, та доброволно си увивам шала като забрадка… Дали щастието ми личи на тези снимки?

Край река Ефрат – Дейр Еззор, Сирия

Връщане по обратния път. Рибари мятаха серкметата под моста, животът си вървеше. Когато времето е хубаво, тукашните хора сядат по бреговете на Ефрат и ядат вкусна риба – кисната в коняк, пържена или печена.

Сбогувахме се с любезните и мили хора от хотела, помогнаха ни да си вземем такси, пазариха се вместо нас за цената до автогарата.

На автогарата ни вписаха или по-точно ни отписаха от „книгата за посетители”, прегледаха със сериозен вид паспортите ни, после отпрашихме към великото царство на Зенобия – Палмира или Тадмор, както я наричат сирийците.

Още снимки от Дейр Еззор:

http://royak.snimka.bg/travel/syria-deir-ezzor-euphrates-river-febr-2011.575759

Продължението:

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб) 1

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)

Продължаваме с първата половина на третата част на пътуването Росица из Близкия Изток. Както може би си спомняте четвърта част на това пътуване вече се появи (посипвам си главата с пепел), затова сега ще се направя, че съм пускал само първа и втора част, за да не се губи хронологията

Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, а днес ще продължим с Алепо в Сирия. А за да бъде объркването още по-пълно днешната трета част си има и втора половинка (за Дейр Еззор – нека открием малко тайната ;-), която също ще излезе скоро.

Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част трета (първа половинка)

Алепо в Сирия

След почти седмица в Югоизточна Турция тръгнахме от Шанлъурфа да минаваме в Сирия. Тук е моментът да поясня защо не направихме това пътешествие с кола. От достоверен източник научихме, че трябва да заплатим:

  1. 1. Зелена карта за 1 месец – 55 долара (нашенската не се признава);
  2. 2. пътни такси за 1 седмица – 80 долара, ако сме без карнет от България и 10 долара, ако имаме карнет. Таксата се заплаща на базата на общия престой – колкото седмици, толкова пъти по 80 долара;
  3. 3. Специално за дизелите, какъвто е нашият случай – такса от 100 долара за всяка седмица престой.

Всичко това важи за еднократно влизане в страната. Ако притежавате многократна виза, т.е. отидете до Йордания и пак се върнете в Сирия, ще платите всичко това отново (без зелената карта). Тези мерки са наложени поради много ниската цена на горивата в Сирия. Полезни за държавата, но достатъчни да ни откажат да пътуваме с кола, предвид изключителната достъпност на обществения транспорт и такситата.

Облачно и дъжделиво. Една маршрутка от централната автогара на Шанлъурфа ни таксува по 4 лири до граничното село Акчакале. Пътниците слязоха в селото, а ние упорито си стояхме в колата. Някак си се разбрахме с шофьора, че сме за границата. Той ни поиска по една лира допълнително и ни закара. Едно момченце грабна багажа от ръцете ни преди да се усетим, ние се спогледахме за част от секундата и смело нагазихме в калта, следвайки го неотклонно, прежалили чистотата на куфара и раницата, които малкият тътреше по пътя. Оплескани до ушите седнахме в колата, в чийто багажник попаднаха вещите ни. Подредих се на задната седалка до две млади англичанки, изучаващи арабски език в Дамаск, скочили до Урфа и планината Немрут за уикенда. Шофьорът обеща да ни закара до автогарата на отсрещното сирийско село – Тал Абиад, спазарихме всичко това за по 5 турски лири на човек и тръгнахме. Пътуването беше динамично, спиране-качване и обратно. Докато преглеждаха визите, сирийските гранични служители поискаха да знаят плана ни за посещения в Сирия. Казахме си плана – Алепо, Дейр Еззор, Палмира, Дамаск. Те пък си го записаха. Влизахме в страна, в която мерките за сигурност бяха засилени, което ни подсети какво се случва в този момент в Йемен и в Либия. В Тал Абиад пърпореха хиляди моторетки – очевидно основно превозно средство за местните мъже, спретнати с дълги роби и увили около главите червено-бели карирани куфии. Попитахме за обменно бюро и шофьорът направи рязък завой към центъра с думите „сараф, окей”. В една куюмджийница, т.е. златарски магазин, бяха обменени първите сирийски лири. Близо 50 за долар. После бяхме закарани до автогарата, както беше уговорката и след 10 минути вече пътувахме за Алепо. Имената ни бяха вписани в няколко тефтера и в бордовия дневник, паспортите ни бяха щателно проверени от цивилен полицай, който се качи в автобуса по сандали и с цигара в уста.

Халеб, Сирия

Тръгнахме за Алепо през „неизследвани земи”,

оплескани, както Емо забележи гордо, със свещена месопотамска кал. Това пътуване ни откри една непозната Сирия, бяхме благодарни за обходния маршрут – през

Ар Ракка и реката Ефрат (Ал Фурат)

Пустинни райони, плодородни райони, пак пустинни места, хиляди стада, които се чудехме какво ли пасат в пустошта… Вятърът вдигаше финия пясък и го завихряше, зъбите ни започваха да скърцат от него, защото той успяваше да проникне някак си в автобуса. Къщи от кал покрай пътя. Емо искаше да вярва, че са обори за добитък, но аз успявах да зърна някоя и друга врата или прозорец, боядисани в синьо, което подсказваше, че това са по-скоро човешки жилища, отколкото животински обори. Бях чела някъде, че къщи от кал, тип „пчелен кошер” се строяли от време оно по поречието на Ефрат. В Хомс и Хама дори предлагаха еднодневни екскурзии до такива села. Нашето пътуване обаче отмени необходимостта да мислим за такава екскурзия. Пък и честно казано ми се виждаше някак натрапническо. Защо да тревожим и дразним тези хора с присъствието си…

По поречието на Ефрат, близо до Ар Ракка – Сирия

По поречието на Ефрат, близо до Ар Ракка

По поречието на Ефрат, близо до Ар Ракка – Сирия

Наближавахме Алепо и вълнението ми ставаше все по-голямо. Първа изненада: автобусът спря на някаква твърде отдалечена от града гара – просто новата автогара! Взехме такси заедно с англичанките до центъра на града и там се разделихме. Ние спряхме за по един фреш близо до часовниковата кула. Да пиеш фреш в Сирия е повече от достъпно удоволствие, то е част от културата, част от ежедневието. Преди три години и половина си казахме, че ако дойдем пак, ще си вземем сламки – досещате се защо, за да не пием всички от една чаша. Сега обаче положението беше напълно различно, градът беше невероятно променен по отношение на уличната хигиена и на хигиената въобще! Още нещо ни правеше впечатление, но формулировката убягваше известно време. Скоро я намерихме – изцяло обновен автомобилен парк! По-късно научихме, че в страната са заработили частни банки, т.е. има възможности за кредити, т.е. има новички коли. Сирийците бяха започнали големи реформи в социалната политика, инвестираха в образованието на младите.

Намерихме приятен, чист и топъл хотел. Нямаше Wi fi, оказа се, че тук удоволствието струва между 200 и 300 долара месечно, та затова си остава играчка само за богатите. Но пък всички големи ресторанти и бутик хотели предлагаха такава опция за гостите и посетителите, така че ние решихме да се насочим към арменския квартал и да изберем някой от известните кервансараи.

Когато попадаш за първи път в Алепо трябва да се придържаш строго към приблизително следния план и да посетиш: музея, Цитаделата, Омайадската джамия, големия сук (закрит пазар), стария град в най-общ смисъл и поне част от великолепните християнски черкви, хотел „Барон” – хотелът „на” Агата Кристи и Лорънс Арабски… Това направихме и ние при първото си посещение, ето тук е описано:

http://patepis.com/?p=310

Сега обаче имахме други планове. Искахме да открием на всяка цена едно от местата, на които танцуват дервишите – „Бимаристан Аргун” – болница за лица с нервни и психически заболявания от 9-14 век и да изпием поне по чаша чай в известните къщи и кервансараи от миналото. Вероятно вече се досещате, че по всякакъв начин се опитвахме да вместим в това пътуване тематичния план „път на коприната”. Дълго време се облизвам около картите на големите маршрути по пътя на коприната. Много ме влече, запалих се в Грузия и в Азербайджан. Такова удоволствие изисква мноооого ресурси, между които времето е на второ място. Ето заради това решихме, че изучавайки спецификата на кервансараите ще можем да положим основите на някое, дай боже, бъдещо пътуване. След Диарбекир, Мардин и Шанлъурфа сега сме в страна, която си има дори фестивал, посветен на коприната. Кервансарай е съставно име, в което думичката сара(й) означава дворец, сграда с правоъгълен двор. В дворовете има задължителен шадраван, там са нощували животните и слугите. Портата винаги е била голяма, за да могат да влизат спокойно камили и други едри животни. Хан/кан е другата възможност за назоваване на кервансарай.

Повечето от тези обекти в Алепо можехме да открием в стария град и в квартала „Ждейде” или „Ждиде” (нов), където живеят много от арменците.

Първата вечер попаднахме в

Кан Заман

(имало хан с това име и близо до Аман). Вървите по централната търговска улица на квартала, часовниковата кула е зад гърба ви, а от дясната си страна виждате една от големите маронитски катедрали. Голяма табела насочва към хана.

По улиците на „Ждейде” – Алепо, Сирия

По улиците на „Ждейде”

Кан „Заман”– Алепо, Сирия

Кан „Заман“


Любезен служител на заведението ни поведе директно към асансьора, за да не си изморим краченцата с катерене по стълбите. Паролата за интернет ни се предостави на момента, менюто дойде след учтива пауза, а не „от вратата за краката”. Всеки от служителите бе готов да отговаря на безумните ми въпроси. Аз се изсилих да питам какво символизират червените сърца по стените и стълбите.

Свети Валентин, госпожо! Украсата е за празника!”

Според моя дневник денят е бил 16 февруари, но какво пък! В много от кафенетата на Дамаск все още стояха коледните елхи, защо и валентинската украса да не постои 2-3 месеца! Забавно. Свършихме си интернетската работа, ядохме вкусно (хумус по ливански за разядка и някакви основни блюда), Емо не се въздържа и си поръча ливанска бира, какватo впрочем единствено продаваха. Салонът се пълнеше предимно с чужденци. От високото имах възможност да огледам ниското, та забелязах светещ надпис „Caverne”. На излизане помолих да ми разрешат да снимам и попитах какво има зад светещия надпис. Веднага се сдобихме с водач, който ни поведе към подземните сектори на хана – дълбока 40 метра пещера, превърната в заведение. Залите бяха пълни с красиви, добре поддържани жени, купонясващи здраво около отрупани маси. „Не може без резервация”, усмихна се момчето. След 22:00 купонът ставал разгорещен, музики и танци… Пред самочувствието и намахаността на източните жени винаги съм се чувствала като бедна и безмълвна гувернантка без документи и осигуровки. Толкова са пищни, толкова са подготвени за бой с конкуренцията и спечелване сърцата на мъжете! Фактът, че съм турист(ка) не ми помогна да запазя хладнокръвие в онази вечер, просто бях шашната и очевидно ми личеше. Отщя ми се и да снимам. Тръгнахме си към топлия хотел и малко след загасване на лампите аз тайничко се промъкнах в банята да „изпробвам” сребърното колие, което си купих в Мардин.

На следващата сутрин пихме фреш – моят е от моркови!

Фреш от моркови – Кан „Заман”– Алепо, Сирия

После изядох една закуска за бедни (такава била славата на фалафела тук, но аз откъде да знам); разходихме се в парка срещу музея, посетихме туристическия инфоцентър и тръгнахме към големия сук, за да търсим

Бимаристан Аргун – историческата болница,

в която към обяд трябваше да има дервишки танци според прогнозите на персонала от вчерашния хан и според информацията, взета от един пътешественически форум. Цитаделата си беше на мястото, джамията на Омайадите си беше на мястото, сукът си беше оживен както винаги.

Историческият сук на Алепо - Сирия

Историческият сук на Алепо


С малко питане достигнахме до вратите на болницата. От табелата научихме, че е строена и функционирала в периода между 9-ти и 14-ти век, което ме вкара в лек дискомфорт, предвид отношението ми към психиатричната практика в Европа през Средновековието.

Какво открихме тук? В множество ниши стояха бюстовете на специалистите, работили в тази клиника. Между тях имаше не само видни лекари, но и физици, астрономи, социолози, при това с принос към световната наука. Тепърва самата аз ще изучавам биографиите на повечето от тези светила, тогава внимавах да не пропусна да заснема нещо. В двора с фонтана, учените са провеждали „оперативките” си, а с болните са провеждани часове по музикотерапия! Тази информация ми дойде малко в повече. В професионалните ми среди музикотерапията навлиза в последните десетилетия, а лидерът в Европа в тази област е Австрия. Първата програма по музикотерапия във Виена е заработила през… 1959 година.

Бимаристан Аргун – историческата психиатрична болница в Алепо, Сирия

Дворът на болницата


В индивидуалните стаи се е практикувало някакво лечение чрез светлина. През голям кръгъл отвор тя падала върху фонтанче с точно определена геометрична форма. В повечето от стаите сега се излагат музейни експонати.

Бимаристан Аргун – историческата психиатрична болница в Алепо, Сирия

Музикотерапия...

Бимаристан Аргун – историческата психиатрична болница в Алепо, Сирия

... и терапия със светлина


Та, започнах аз да снимам бюстовете и биографиите на съзвездието учени и какво виждат зелените ми очи още в самото начало?! Бюстът на Ал Фараби, смятан за основоположник на музикотерапията (особено в лечението на меланхолиите), работил също в областта на физиката (първи формулира идеята за пространството), повлиял върху развитието на Авицена и пр. Европейските учени го „връщат” на света през 17 век, именувайки го Алфарабиус.

Ал-Фараби – историческата психиатрична болница в Алепо, Сирия

Ал-Фараби


Новината, че няма да има дервиши и танци, понеже те танцували по поръчка на туристите, а сега е още нисък сезон, всъщност въобще не ни смути, защото имахме достатъчно материал за гледане и за смилане. Двама украинци с личен гид ни доближиха. От гида им научихме, че сградата е устояла на времето и природните бедствия заради поддържащите греди от „тут”, т.е. „дуд”, т.е. черница. „Светът умира, а тут – не”.

Непосредствено срещу болницата открихме табела, указваща съществуването на

най-голямата в Алепо фабрика за сапун

И друг път съм писала за алепския сапун – дерматологичното чудо, чист продукт от зехтин и масло от плодовете на дафиновото дърво. Първият твърд сапун, който чрез кръстоносците влиза в Европа. Фабриката Ал-Джебейли (Al-Jebeili) произвежда по пет хиляди тона сапун годишно. Представете си колко тона зехтин са необходими за това, а колко тона маслини?!

Фабриката за сапун Ал-Джебейли (Al-Jebeili) – Алепо, СирияПроизводство на прочутия алепски сапун

Фабриката за сапун Ал-Джебейли (Al-Jebeili) – Алепо, Сирия

Няма да скрия, че една от целите на посещението ни в Алепо беше снабдяване със сапун. Резервите ни бяха изчерпани, а качеството на калъпите в сирийските магазинчета в София не беше гарантирано. Този път купихме узрял тригодишен сапун директно от фабриката. Консултантът ни увери, че освен за лице и за тяло, само този можем да ползваме и за коса.

В следващите два дни прекарвахме времето си в посещения на

известните алепски къщи и ханове:

  • къща „Сиси” – пиано бар;
  • къща „Уекил” – хотел с ресторант;
  • дар (къща) „Замария” или „Замрия” – бутик хотел с изключително богата история, в която се откроява и епизод „печатница”.
Къща Сиси – Алепо, Сирия

Къща Сиси

къща (бутик хотел) “Уекил” – Алепо, Сирия

къща (бутик хотел) “Уекил”

къща (бутик хотел)” Замария” – Алепо, Сирия

къща (бутик хотел)” Замария”


Много от замъците и вилите на артистократите в Западна Европа са превърнати в бутик хотели и това е ясно за всеки, който пътува. Достъпът на простосмъртни обаче не е възможен поне в половината от тях, запазени са само за скъпите гости. От това се страхувах и в Сирия, но се оказа, че на всяко от тези места може спокойно да се влезе, да се пие чай, да се снима, да се лентяйства. Най-големите ми опасения се отнасяха към Дар „Замрия”, защото този хотел е един от най-реномираните в цялата страна и именно там могат да се гледат танци на дервиши във високия сезон. Нямаше проблем да го посетим, дори ни посъветваха да отидем късно вечерта, за да се насладим на цялата програма. Всъщност, въпросните „обекти” са препоръчани за посещение на туристите от всякакъв калибър. И този малък списък съвсем не изчерпва всичко. Алепо изобилства от подобни места, заслужава си славата на важен град по пътя на коприната. Вече два пъти сме тук, а още не можем да избродим потайностите на стария град и „Ждейде”, да не говорим за приключения в новия град или за еднодневни екскурзии до хилядите интересни места наоколо. Няма да сгрешите, ако си организирате едно по-дълго посещение само на Алепо и околностите!

Посетихме и кафенето на хотел „Барон” – известният хотел от началото на 20 век, в който Агата Кристи е гостувала и писала източните криминалета. Леко запуснат, позагубил блясъка от миналото, хотелът все още привлича романтично настроена чуждестранна публика.

Опитахме питието за бедни „сахлаб” («салеп”) – мляко, малко нишесте от луковиците на планинска орхидея анатолика, захар и канела – ще видите улични продавачи с гюмове, които наливат с черпак. Така разбрахме що за сладолед сме яли с кюнефето в Диарбекир – замразен салеп. Опитахме и традиционното мезе „кеббе” – триъгълни кафяви парчета с плънка, каквато поръчате; популярната ливанска магданозена салата „табулех”. Закуските, „излезли от огън” и шауърмите (дюнери) заедно с фрешовете ни изхранваха добре навсякъде и във всякакви моменти от денонощието.

Дойде време да поемем към Дейр Еззор – единственото място освен Бейрут, за което имахме предварителна хотелска резервация поради ограничения брой на хотелите и увеличаващият се брой на посетители. Предвид неистовите летни жеги, доброто време за посещение на Сирия е от февруари до април и от септември до ноември.

Още снимки от Алепо:

http://royak.snimka.bg/travel/syria-aleppo-febr-2011.575717

А тук са по-старите снимки:

http://royak.snimka.bg/travel/siriya-grad-alepo.161692

Очаквайте продължението

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сирия – на картата: