Archive for the tag 'столица'

окт. 19 2015

Бирма 2015 (2)

Продължаваме с велосипедното ни пътешествие из Бирма заедно с Домоседа. В началото минахме пътя от Янгон до Пиндая. Днес ще отидем до Мандалей и планината Попа. Да, знам, че ги чувате за пръв път 🙂 Приятно четене: Бирма 2015 част втора Пътят към Мандалей и планината Попа Бардът на британския империализъм Ридиард Киплинг е възпял […]

2 коментара

апр. 01 2013

Аахен – първата столица на обединена Европа

От кога не бяхме ходили до Германия? Анжело днес ще ни покаже един от най-интересните градове там – Аахен.

Приятно четене:

Аахен

първата столица на обединена Европа

Пътни бележки

Вместо увод

Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.

Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E

Website: www.aachen.de

Aachen

Аахен (Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.

Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.

a5

Кръгово в Аахен

Аахен е столицата на Карл Велики

И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още като Charlemagne.

Карл Велики посещава за първи път Аахен в годината на коронясването си за крал на франките, 768. Карл прекарва повечето зими между 792 г. и смъртта си през 814 г. в Аахен, който се превръща в седалище на неговия двор и политически център на империята му. След смъртта му, кралят е погребан в църквата, която той е построил; първоначалната му гробницата е била изгубена, а предполагаемите му останки са запазени в храма, където са били препогребани, след като е бил обявен за светец. Светостта му, обаче, никога не е бил много широко призната извън митрополия в Лиеж, където той все още е почитан, може би по традиция.

След Шарлеман повече от 600 години немските крале, издигнати за императори на Свещената римска империя, са коронясвани в катедралата на Аахен. Последният от тях е Фердинанд I през 1591 г.

Аахен винаги е имал статут на свободен имперски град. През 1372 г. градът за първи път използва новото летоброене (AD) върху монета за масова употреба, грошът. След 16 век значението му на търговски център намалява, може би заради конкуренцията на богатите фламандски провинции на север и унищожителния пожар през 1656 г. Минералните извори, най-горещите в Европа (74°C), в околността го превръщат в център на „оздравителната“ high-level проституция. Най-лекуваното заболяване е сифилисът, като едва през 19 век става известен с облекчението, което серистите води носят на ревматично болните.

Аахен, Германия

През Втората световна война, като част от линията „Зигфрид“, Аахен е силно разрушен от американската артилерия.

Scotch-Club в Аахен е първата в света дискотека, основана на 19 октомври 1959 г. Клаус Куирини (Klaus Quirini) или DJ Heinrich е първият в историята DJ.

Местен специалитет е твърд сладкиш (Aachener Printen), който, за разлика от джинджифиловите сладки, е подсладен не с мед, а със захар. Продаваните в момента сладкиши със същото име са в „по-мек“ вариант и по съвсем различна рецепта.

От 1950 г. жителите на града присъждат награда (Karlspreis) на личности, допринесли за обединението на Европа. Носители са Бил Клинтън, Валери Жискар д’Естен, папа Йоан Павел II и др.

По-известните туристически дестинации в близост до Аахен са Кьол, Бон, Трир и Моншау в Германия, Венло и Маастрихт в Холандия, Лиеж и Бастонь в Белгия.

Основните туристически забележителности в стария град са:

 

a1

По стъпките на Карл Велики

Катедралата

Адрес: Münsterplatz

GPS: 50.774651,6.08392

Website : http://www.aachendom.de

Раб. време: апр-дек: 7-19; през другите месеци: 7-18. Катедралата е действаща, така че достъпът на туристи е силно ограничен при служби, сватби и др.

Храмът е издигнат по заповед на Шарлеман през 786 г. и се смята за най-голямата катедрала северно от Алпите, както и първата във византийски стил в тази област. Тя е разширявана многократно през вековете и в момента наблюдаваме уникалена смес от архитектурни стилове. Готическият параклис, започнат през 1355 г., е осветен през 1414 г. по случай 600-та годишнина от смъртта на Карл. Катедралата е включена в UNESCO’s World Heritage Sites. Тук са коронясани 30 германски крале и 12 кралици.

От външната страна е т. н. Параклис на Сент Ищван, със статуята на съвременника на Шарлеман св. Стефан, първи християнски крал и патрон на Унгария. Аахенската катедрала е една от точките по маршрута на пилигримите, и през 1337 г. унгарската кралица я посещава при поклонението си.

a2

Чудеса на природата

Срещу североизточния й ъгъл се намира интересно магазинче за минерали, където можете на поносима цена да си направите подарък.

Съкровищницата на катедралата

Адрес: Klostergasse, D – 52062 Aachen

GPS: 50.775085,6.082692

Website : http://www.aachendom.de

Раб. време: апр-дек: 10-18; през др. месеци: 10-17, затворен понеделник следобед

a3

Имперските регалии

В съкровищницата се съхранява уникална колекция от предмети, свързани с историята на катедралата, като много от тях са изящни произведения на изкуството. Тук се намират свети реликви като фрагменти от робата на Мария, пелени и препаска на Исус, и кърпа, използвана за увиване на отрязаната глава на Йоан Кръстител, както и част от Имперските регалии, в т. ч. Кесията на св. Стефан, Императорската библия и Мечът на Шарлеман („Радостният“). Копие на този меч се е използвало при коронацията на френските крале.

Кметството

Address : Markt, D – 52062 Aachen

GPS: 50.776056,6.083861

Website: http://www.aachen-tourist.de

Входна такса: 5 €

Раб. време: 10-18, не е отворено за туристи всекидневно, необходима е проверка

a4

Статуята на Карл в Коронационната зала

Кметството е построено през 14 век като част от двореца на Шарлеман. Известно е като кулата Гранус. Северната му фасада е украсена със статуи на 50 крале и императори, 31 от които са коронясани в Аахен. За посещение са отворени Бялата зала, в която е подписан мирният договор от 1748, сложил край на Войната за австрийското наследство, облицованата с дървена ламперия Зала на съвета и, разбира се, Коронационната зала, украсена през 19 век с фреските на местния художник Ретел (Rethel), изобразяващи живота на Шарлеман. Тук се съхраняват копия на коронационните регалии. Тук беше изложена и статуята на Карл по време на ремонта на площада и паметника му.

В приземния етаж на кметството има ресторант, така че на чаша бира можете да наблюдавате концертите и празненствата, които често се организират на площада.

Термите на Карл

Адрес: Paßstraße 79

GPS: 50.783012,6.097945

Website: http://www.carolus-thermen.de/go/thermalwelt-innen/english.html

Термите на Карл са спа-комплекс, изграден около горещите извори, използвани от келтите още през бронзовата ера, а може би и преди това. В момента термите са разделени на две – много каскадни басейни с различна температура и сауни със зали за масаж.

След като „нахранихте“ душата, можете да помислите и за тялото:

Руски супермаркет MixMarkt

Адрес: Sittarder Straße 30

GPS: 50.756197,6.13968

Website: http://www.mixmarkt.de/de/markt_kontakt.php?filial=57

Раб. време: пон-пет 9- 19, съб 9-17

Ако ви е омръзнала немската кухня и искате да опитате нещо по-познато, посетете този магазин. Тук има стоки, главно хранителни, от всички краища на Руската империя от края на 19 в. Цените са значително по-ниски, отколкото в другите немски магазини, дори сравнено с нискобюджетните Лидл, Алди и Плюс. Можете и да си направите прическа, да закупите екскурзия или да организирате транспорт на багаж към Източна Европа.

Siemes Schuhcenter

Адрес: Gut-Dämme-Str. 31

GPS: 50.794773,6.101809

Website: www.siemes.de

Раб. време: пон-пет 10-20, съб 9–18

Ако, като моята дъщеря, винаги тръгвате на екскурзия с неподходящи обувки, можете да посетите този обувен център, където ще намерите удобни и евтини всекидневни обувки. Желателно е да го направите в събота преди обед, защото срещу магазина се провежда битпазар. Традицията за украса да се използват по два предмета (вази, свещници и т. н.) понякога работи в наша полза – след счупването на едната ваза туземното население предлага другата почти без пари.

И накрая – „шоколадчето на екскурзията“:

Шоколадова фабрика Lindt & Sprüngli‎

Адрес: Süsterfeldstraße 130

GPS: 50.784518,6.067518

Website: http://www.lindt.de/swf/ger/startseite/

Раб. време: пон-пет 9-18, съб 9-16

От изложбената зала можете да закупите евтино екзотични видове шоколад, напр. с нар и люти чушки (любимият ми!) или да напазарувате „на едро“ – за 4-5 € получавате пакет от 10 шоколада, от които 2-3 са „нормални“, а останалите – с „дефектна“ опаковка. Ако имате късмет да посетите фабриката около и след някой от големите празници (Коледа, Великден) отстъпките са впечатляващи.

Внимание: Входът в паркинга е безплатен, но за да излезете трябва да имате жетон, който се получава безплатно на касата на изложбената зала.

Приятно пътуване!

Още снимки от Аахен:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.3012637253385.103017.1786150090&type=1&l=689a44ee89

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649193248137.67473.1786150090&type=1&l=9fb886703d

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649191488093.67472.1786150090&type=1&l=52249c23b5

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1649190288063.67471.1786150090&type=1&l=d468f7d894

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия

4 коментара

мар. 08 2013

Катманду и Бхактапур (Непал)

Стефан и Жени ще ни водят днес на манифестация – истинска, с плакати КПСС- БКП! Не ви се вярва? Четете 🙂

 Честит ви Осми март 🙂 (както на жената ѝ мине този ден, така на мъжът ще му мине годината 😉

 

 

Катманду и Бхактапур

Непал

17 януари 2013 22:00 местно време ( +6 часа изт.)

Пууу, най-после! След почти 34 часа път сме в Катманду, столицата на Непал, входа към Хималаите, шапката на майка Земя ….

А съвсем мааалко остана да не успеем. След няколко месеца подготовка в последния момент се усетихме че поради липсата на транспортни връзки (и подценяване) може и да не ни стигне времето за да прекосим Босфора за нощния полет ( този път решихме за по-евтино да летим с  AirArabia от азиатското летище на Истанбул през Шаржа (ОАЕ) та чак до Непал). Първо пристигнахме в Истанбул със закъснение , сред  невероятно, тотално задръстване. Хората от Нишикли се опитаха да ни уредят почти без пари да стигнем до Sabiha Gokcen Airport  чрез техните колеги от  Памуккале – от Байрампаша отогар до Алибейкьой, от Алибейкой до Дудулу, от Дудулу със тяхна сервизна кола до някакъв терминал, от където пътували безплатни автобусчета до летището…

За да е още по-объркано и трудно , в първия етап, на някаква стръмна и тъмна плетеница от магистрали и  булеварди, автобуса катастрофира!!!     Точно на едно гадно и стръмно разклонение.. А на вън си вали дъждец, за да омаже съвсем асфалта и положението….и така час и половина. Докато Жени не просъсква: „след 10 минути вече няма закъде да бързаме”. За да не правим сеир на комшиите, разбутвам шофьори, застрахователи и всички други, застанали на стъпалата на автобуса, изскачам в тъмното пред първото появило се такси, спазарявам се по непомня какъв начин с ококорения бакшиш, хвърлям раниците в багажника и.. „Чабук,комшу,чабук, че положението се вмириса.” ..На косъм.

 

На летището в Sharjah, OAE

се заприказваме с трима българи – Жоро, който лети за Гоа,Индия, и Яна и Евгени, които,  ха,изненада!, и те летят за Катмандууууу. Времето от 9-те часа престой минава весело и приятно в приемане на ценни живото-спасяващи, средство-спестяващи и гладо-засищащи съвети. Жени играе ролята на протоколчик- такава ценна информация от първа ръка. Оставяме Жоро да повиси още малко в очакване на неговия си полет: „Айде,Брат, все нейде ще се видим.” В самолета за Катманду сме само 7 бледолики, но…българите сме мнозинство 4:3 !!! Невероятно! Не знам на непалците какво им дават да пият, или пък тяхната раса си имат слаби пикочни мехури, но такава опашка пред тоалетна в самолет, не бях виждал. През целия полет. Един май си кацна в тоалетната…

Непал!…

Еййй, как екзотично и загадъчно звучи – Непал… А как изглежда при късен полет? 

Малкото корейско микробусченце, невероятно как побрало 5-ма човека  и 8 големи раници, пъпли в тъмнината по изровени, отдавна забравили що е асфалт, безлюдни улици.. На много приличащ на английски език , шофьора ни разяснява какво  е положението:

– Тъмно, защото всеки ден по 4 часа има режим на тока. Кално, защото всеки ден вали дъжд (хм, не трябваше ли да е сняг) а асфалт по повечето улици вече няма. Безлюдно,защото не стига че няма ток, ами в 22.00  заведенията затварят. И остават само полицаите с бухалки и военните с карабини, да осигуряват реда всред местното население и  спокойствието на малкото туристи, решили да посетят Непал…

Опциите за спане са около 3:

  • бекпекърски Тамел,
  • духовен Boudhanath или
  • баровски Baktapur.

 

Бусчето спира пред предварително проучено и букнато през booking.com (удобно и сигурно) хостелче в центъра на Тамел, при всичкото бледолико. Хората явно отдавна са на тоя режим, защото са подготвени – акумулатори, агрегати  и подобни, познати от нашето недалечно минало, пособия и средства за аварийно осветление. Прилична стая с голямо легло,бели чаршафи, самостоятелна тоалетна и баня- за тия пари, 16$ на вечер двойката,  не можеш да очакваш 5звезди. Обаче – няма ток, няма топла вода…

След ледения душ вече се осъзнаваме какви ги вършим и къде се намираме- на майната си. След дългото пътуване, многото и различни емоции, треперещи от студ и от вълнение, заспиваме сгушени.(Понякога взимам такива решения че чак бръмбарите в главата ми стават и ми ръкопляскат!)

Катманду

Още от сутринта,около 8:30 – 9:00, те събуждат бибипканията на авторикши и мотопедчета, стържещите отваряния на охранителните ролетки по магазините и виковете на уличните продавачи. В тая бедна държавица туристите сме един от малкото възможности за  изкарване на някоя пара и нормално още от първите крачки по тесните улички на Тамел сме атакувани от всевъзможни оферти за трекове, градски разходки или самолетни обиколки на Еверест, но нищо не ни отклонява от твърдото решение да отделим време единствено и само на историята им  и безцелното скитане из калните и тесни улички. Разстоянието през Pashupatinath до Boudhanath се оказва доста сериозно, но няма по добър начин да разгледаш града извън местата за туристи. И двете места са световноизвестни и не се нуждаят от реклама и подробно описание. А от това да се видят от първа ръка. Изумени сме от невероятно високите цени на забележителностите- тук 5$, там 8! Много мразя да давам пари на някой търтей единствено заради късмета предците му да са били находчиви, трудолюбиви и предвидливи и са оставили нещо след себе си. Въпреки раздялата с доста доларчета, гледките а и мисълта че си на такива култови места действат доста успокояващо и сме доволни че сме включили Катманду в маршрута.

Надолу към Kathmandu Durbar Square

се качваме на раздрънкана авторикша, което се оказва много полезно. „Таксито“ ни стоварва в центъра на площада и така поне тук спестяваме входните такси.   Хапваме в едно гаражче на аварийно осветление, препоръчано от приятел на приятеля на Евгени и открито след немалко скитане, с традиционен Dal bhat

– варен ориз , кремсупа от леща и други пасирани зеленчуци за смешните 2$ за двама. Довършваме на покрива на хостелчето под звездите (да напомня че имат режим на тока) „ликвидирайки“ бутилчица Тийчърс по повод запознанството, утрешната раздяла  и рожденния ден на Йоанна – голямата ни щерка.

Бхактапур, Непал

Бхактапур, Bhaktapur – старата столица

Предния ден Янина и Евгени са поели по своя път из Непал (луди,луди за вързване – из планините е -20градуса) и ние пак се заемаме със скитане из града и доизучаване на малкото исторически забележителности. До старата столица, отдалечена на 15-ина километра, стигаме за около час с градски автобус за почти 1$. На входа за пореден път ни убиват желанието за опознаване на непалската история – входът е 50 цента за индийци, пакистанци,афганистанци и всякаква подобна сволач и … 15$ за останалите!!!  Пообикаляме около крепостните стени, но така са завардили подстъпите че наземен достъп няма…

Няма как, дошли сме до тук и със свито сърце се разделям със сума колкото за няколко седмично ядене. Обирджии!

Иначе стария град е най-интересното място от всички. Личи си, че тук непалците влагат средства и усилия за да имат „очи“ да искат такава цена за гледане – чисто, реновирано, интересно.

Няколкочасовото лежерно гледане, снимане и препичане на срамежливото слънце е пораздвижено от манифестация, с развети знамена със съветски символи. Местните се правят, че не забелязват, бледоликите се скъсват да фотографират, а ние си псуваме на воля и им предричаме „светлото бъдеще“ дето ги очаква.

 

Обратния път към Катманду и кипящия Тамел е изминат отново с градския транспорт за атракция и почуда на местните. Вечерта, след поредната порция Dal bhat следва опаковане на багаж и тъпкане на раници докато чакаме топлата вода. На другата сутрин сме решили да продължим към първия град от 5 седмичната разходка на Индия, свещеният Варанаси.

За това как се стига до там сме изчели всякакви форуми и въпреки това не сме много сигурни как точно трябва да изминем разстоянието от около 600км, пресичайки непало-индийската граница. Или никой не е бил подробен и конкретен, за да не плаши желаещите. Както ще се окаже по-късно.

The streets of Kathmandu:

 Катманду, Непал

Катманду, Непал

 

Задължителната снимка със

Sadhu монасите в  Pashupatinath,

след като сме се убедили че няма опасност от магии  и зомбиране.

 Sadhu монасите в  Pashupatinath, Непал

 

Обиколка на

храма Boudhanath

по посока на часовниковата стрелка, омешани с поклонниците.

 храм Boudhanath, Непал

 

 

 

 

Старата столица

Бхактапур, Bhaktapur - старата столица, Непал

Манифестация

в старата столица –горките…

 Манифестация, Непал

Dhal bat, Непал

Прословутия DahlBat, поднесен за бледолики –  с прибори и в чиния.

Да се поомешаме с местните

Автобус, Непал

 

 

 

Всички снимки са ето тук:  https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/KathmanduBakhtapurJan2013

 

Автори: Жени Русева и Стефан Русев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Непал (Хималаи)

2 коментара

ян. 06 2012

Острови Кук

Рязко, ама много рязко сменяме посоката: след като почти цяла седмица обикаляхме съседните странои, днес обръщаме земното кълбо по диаметъра и се озоваваме насред Тихия океан. Иван ще ни води до Остаровите Кук.

Приятно четене:

Острови Кук

Киа орана!

Използва се като „Здравей“, но второто му значение е „Да живееш дълго“. Това беше най често употребяваната фраза от местните в момента който стъпихме на тяхната земя. Сигурно така са посрещнали и Кук при неговата визита. Надявахме се поне да не свършим като него.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

Населението от 30 000 души се е разпростряло на 15 острова, разделени на две основни групи- Северни и Южни острови Кук. Към южната група спадат островите Атиу, Мауке и Митиаро (това са най-източните острови от тази група с общо име „Три Корена“), Аитутаки, Мангая, Раротонга (тук се намира столицата Аваруа), Палмерстън, Мануае, Такутеа и потопения риф Уинслоу. Северната група обединява островите Манихики, Насау, Пенрхин, Пукапука, Ракаханга, Суворов и рифа Тема. С

Cook Islands

 

еверните острови са предимно ниско лежащи коралови атоли, докато южната група са по-високи и вулканични по произход.

Острови Кук, Тихи океан

 

 

Нашето приключение започна с

едночасов полет с „Чесна“ над морската шир от Раротонга до Аутитаки.

Води се за една от добре пазените тайни на Южния Пасифик, колкото и относително да е това в съвременния свят. В самолета попаднах на много интересна статия по темата. Ставаше въпрос за първите луксозни пътувания през 60-те до острова. Тогава са били малцина щастливците имащи възможност да открият места недокоснати все още от туристическата индустрия и навлеци като нас. Бяха приложени и няколко снимки на американски богаташи. Определено са били късметлии…

 Острови Кук, Тихи океан

 

Местното население е особено колоритно и интригуващо след като се запознаеш с част от тяхната култура.

Първото, което ти се набива на очи е войнствената им натура.

Искриците в очите им казват повече от всичко. Маорите за разлика от аборигените са се борили до последно при колонизацията им. В резултат на това в момента са си завоювали доста привилегии, въпреки че са безсилни пред най-силните оръжия на белите-мисионерите и алкохола.

Не знам как е възможно на една педя земя да има 7 различни вида християнски църкви. Много е интересна трансформацията от канибализъм (последния случай е отпреди 120 години) към  християнски фундемантализъм. Иначе църквите са коя от коя по-интересни.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

В неделя всички са с празнични облекла за литургията. Раздава се безплатна храна и питиета във всеки орден. И ние се възползвахме от тях, но при  тези цени на острова ни е  простено :). Наличието на ниско тарифна компания летяща до там ни подлъга какво може да се очаква като стандарт на живот. Свикнали на ниски цени в Азия изведнъж се оказахме на място с меко казано високи цени на почти всичко. Оказа се, че

хапването в ресторант си е доста солено преживяване с цени около 35$ на каквото и да е ястие

Първоначално си казахме, че не е голяма драма, все пак се намираме на място гъмжащо от всякакви видове риба и няма да бъде проблем да си купим от местните рибни пазари. Бързо се видя, че такива липсват, защото ловенето на риба не е на почит по тези места. Накрая се задоволихме с каквото намерим от местните бакалии, а там не се предлагаха много неща. Добре че нашата хазяйки се съжали и ни даваше всеки ден по някой тропически плод от нейната градина. Сигурно по-бедни туристи от нас не беше приемала 🙂

Острови Кук, Тихи океан

Местният поминък се осигурява основно от туризъм. На година идват около 50 000 туристи, основно от Америка.

Земеделието и риболова са рядко срещано явление

по тези места. Всичко се произвежда навън и се кара с кораби от Нова Зеландия. Не са много местата където може да видиш прасе, завързано за палма. При тази жега е учудващо как изобщо успяват да наддадат килограми.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

Повече от логично дебелите хора са преобладаващо мнозинство.

Диетата им се състои от понички, кока-кола и пържоли

идващи всеки месец с кораб от Нова Зеландия. По- интересно беше да разберем, че абсолютно всеки месец острова остава без гориво. Наистина ти трябва истински талант за да не можеш да си предвидиш колко гориво и провизии са ти необходими.

 Острови Кук, Тихи океан

Острови Кук, Тихи океан

 

Да си чужденец по тези места не си е работа, ако изключим туристите. За тях си нищо повече от банкомат, който така или иначе е за малко.

Не така стои въпроса с малцината живеещи на острова чужденци. Почти всички са заети в туристическия бизнес като мениджъри. От един канадец разбрахме, че е имало доста случаи на психически разстройства при деца на чужденци. Местното консервативно общество е сериозна преграда при адаптирането им. Според него това е най-трудното му назначение досега, а той имаше сериозен опит. Двамата с жена му бяха преживяли интересен меден месец там. Решил човека да хване риба от лагуната за вечеря, но в резултат на това прекарват парализирани медения си месец. В затворени водни пространства като лагуна, различната токсичност на океаните се прехвърля на планктона.  От там се заразява рибата  живееща в лагуната. Болестта може да доведе в крайна смета до фатален край, защото се разчита единствено на имунната ти система. Няма лекарство за  това.

 Острови Кук, Тихи океан

 

Местната телевизия беше едно от другите чудеса по тези места.

Понеже ни се наложи да изтърпим една седмица тропически циклон на Раротонга,  телевизията бе едно възможно бягство от скуката. Бързо ни се охладиха мераците след като се запознахме с програмата им. На всеки половин час се пускаха клипове „Не на домашното насилие“. Оказа се, че местните от мързел по цял ден пият и си бият жените и децата. Може би са били така и отпреди мисионерите, но по вероятно е да се повтаря за съжаление историята с американските индианци.

 Острови Кук, Тихи океан

 

Престъпност  няма , като изключим тримата затворници в местния затвор. Хубавото на местните управници е, че ти позволяват да си ги наемеш срещу заплащане при фиксирана надница. Може би ги ползват при изкопаването на нечий гроб в фамилните им къщи. Въпреки наличието на стандартни гробища, част от хората погребват своите близки в двора си. Въпрос на култура.

 Острови Кук, Тихи океан

За лагуните и плажовете е излишно да се говори. Екзотиката на Пасифика е несравнима с нито едно от местата, които съм посетил до момента. В заключение е интересно да се знае, че в края на 90-те като островен лекар е работил българинът Асен Цанев. И до ден днешен е почитан от местното население.

 

Автор: Иван Иванов

Снимки: авторът

 

 

Други разкази, свързани с Тихи океан – на картата:

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version