Archive for the tag 'стенопис'

февр. 01 2012

Прилеп (2): Зрзе

Продължаваме по стъпките на Крали Марко в района на Прилеп (Македония). Цветан вече ни показа самия Прилеп, а днес ще тръгнем към близкото Зрзе, за да разгледаме тамошния манастир.

Приятно четене:

 

Прилеп

част втора:

Зрзе (Зързе)

 

 

До селцето Зрзе се стига по 25 км хубав асфалтов път от Прилеп. След половин час –пеша 7км се стига до манастира ,,Свето Преображение”.

Да, ама не!  Пътя беше затворен заради катастрофа и трябваше да заобиколиме по черния коларски път  през тютюневите ниви.След час стигнахме до едно запустяло село с кирпичени изоставени къщи.Паркирахме колата в  двора на една от къщите ,която един македонец беше постегнал за селски туризъм.Потеглихме  покрай ромолящия поток или Зрзе нагоре.

Чакълестия път се виеше нагоре сред буковата гора,която ни пазеше сянка в този горещ есенен ден.

По пътя за село Зрзе – Прилеп, Македония

 

По пътя бяхме застигнати от няколко джипа,които отпрашиха на своята офроуд обиколка.

 По пътя за село Зрзе – Прилеп, Македония

 

След два часа ,след  няколко почивки се добрахме до входа на манастира,кацнал на едно варовиково плато.В основата му се виждаха пещери обитавани някога от монасите исихасти .По късно монах Герман издигнал отгоре църквата на Преображението ,а когато станал епископски център , до нея се прилепила и църквата на ,,Св. Петър и Павел”.

Зрзе, Македония

 

Така се оформил манастирския комплекс ,който  и сега се достроява. До него бълбукаше (зрзе )извора заприщен от няколко циментови корита ,където се мяташе пъстърва.

 църквата на Преображението  и църквата на Св. Петър и Павел -Зрзе, Македония

Обитава се от 5 монаха .Една монахиня гостенка ни нагости с билков чай  под сянката на столетния орех.

 Под сянката на ореха – Зрзе, Македония

Пред нас се разкриваше незабравимата панорама на Пелагонийското поле. Приличаше ми на дъното на угаснал вулкан заобиколен от стените на кратера- планините Баба,Бабуна и Каймакчалан.

Когато крал Вълкашин се венчал тук поръчал да заключат вратите на църквата .И сега тази най- стара  запазена резбована врата от 13 век е  още е затворена .Защото се съхраняват материали ! Царски дарове?

 Стенописи в църквата в Зрзе, Македония

 

 

В другата половина -вдясно в,, Преображение”  можахме да се поклоним  на чудотворните икони на Христос и Богородица Пелагониса. Тук  обичайните места на иконите  в царския ред са разменени,защото Богородица  сама си сменяла мястото ,защото искала да вижда Христос.

 Богородица Пелагониса – църквата в Зрзе, Македония

 

 

 

 

 

Така единствено тук, Христос е отляво, а тя – отдясно.

 Исус – църквата в Зрзе, Македония

 

 

Младоженката – Ефросима (Елена) – бъдеща майка на Крали Марко, вляво е изглежда е била хубаво македонско девойче.

 Ефросима(Елена) - бъдеща майка на Крали Марко – църквата в Зрзе, Македония

 

 

 

 

 

 

Отвън в притвора са изписана светската  сцена на Вселенския събор.

Вселенският събор – църквата в Зрзе, Македония

Вселенският събор – църквата в Зрзе, Македония

 

Старата руска камбана чака още някой Крали Марко да я вдигне.

Камбаната на църквата в Зрзе, Македония

 

Слизаме надолу покрай основите на  епископска църква от 4 век.Тук македонските археолози, търсещи гроба на Александър Македонски са открили мощите на един  неизвестен  християнски мъченик.

 

 Разкопки край църквата в Зрзе, Македония

Пътя надолу е песен и се слиза за половин час до Зрзе.

 Зрзе, Македония

 

 

Вярно!

Цветан Димитров   2011-9-9

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:

5 коментара

ян. 03 2012

Воскополие – призрачният град на цинцарите в Албания

За много години! След няколкодневни опити да докажем, че яденето между Коледа и Нова година не води до надебеляване (така е – до надебеляване води яденето межу Нова годиан и Коледа, а не между Коледа и Нова година 😉 е време да открием новия пътешественически сезон 🙂 С пожелания за щастлива 2012 и леки пътища 🙂

 

Приятно четене:

 

Воскополие – призрачният град  на цинцарите в Албания

На 21 км западно от Корча по хубав асфалтов път се изкачваме в

планината Островица.

Насред „родопските” поляни е сгушен

Воскополие

с  20-тина къщи, хотел и ски лифт. Самотни стърчат насред баирите 5 големи църкви и един манастир. Защо няма къщи а само  църкви и гробища?

 Воскополие, Албания (панорама)

Заради голямата Завист и Злоба! Имало едно време в Ориента, на Балканите през 17-18 век един 50 000  град с 26 църкви-търговската столица на Епир –Москополие.

Moscopole, Albania

 

 

Населението на този богат град било от цинцари (аромъни), които говорят език подобен на румънския (влашкия), пишат с гръцки букви и са православни.

Една гравюра от 1742 г. с изглед на града с 12 000 къщи.

 

Али паша и неговите разбойници-кърджалии (мюсюлмани албанци – тоски) опожаряват, ограбват и прогонват гражданите през 1769 година. Тези горди занаятчии с над 20 еснафа и търговци  с филиали във Виена, Венеция, Москва и Лайпциг, донесли печатница, издали  балкански речник – на гръцки, аромънски, български и албански и служба за Свети Седмочисленици. Основават болница,приют за бедни и първото висше християнско училище – Нова Академия на гръцки. Днес сред магарешките тръни има само една табела да отбележи лобното мястото на  Балканското Възраждане. То трябвало да почака още един цял  век… Оцелелите след погрома се разпръснали наоколо и сезаселили в Корча, Белица, Магарево, Битоля, Крушево и Скопие, където се родила и майка Тереза, по баща Николае Бояджиу ..

В селсъвета (комуна) пó се разбираме на румънски,

албански не знаем, а те не знаят английски. Най накрая намираме човек който да ни отключи църквите.

каменната църква Св. Николай (Шен Колли) от 1722 г – Воскополие, Албания

Най-близо е

каменната църква Св. Николай (Шен Колли) от 1722 г.

 

Свещеникът – папу Тома  ни разказва тъжната история за иконите, отнесени  на съхранение в музея в Корча – като Рождество  Христово. След последната кражба от иконостаса ни гледат  само фотокопия. За причастие  оставяме бутилка вино  и списък да ни спомене в неделната служба.

За наша радост можем да открием под навеса отвън сред останалите великолепни стенописи

образите на Св.Наум и Св. Йоан Владимир,

носещ главата си на тепсия.

Св.Наум и Св. Йоан Владимир – църква Св. Николай (Шен Колли), Воскополие, Албания

А това е Св.Трифон със сърп в ръка и отрязания нос.

 Керванът –тази запазена марка на местните търговци – още е жив:

Керван – запазена марка на местните търговци, Воскополие, Албания

 Баба яхнала магаре се спира да предложи да ни шитне (продаде) къща.

По някогашна широка калдаръмена  улица с канализация през полето стигаме до

църквата на Св. Михаил (Шен Мехилли) от 1722г.

 

Църквата на Св. Атанасий – Воскополие, Албания

Църквата на Св. Атанасий

 

Вятърът зафуча,брули есените листа,старите порти скърцат, светците ни гледат укорително ,Св. Илия е на огнена колесница,сякаш се чуват писъците и стоновете на призраци от рухващия Москополе  в днешно Воскополе…

Свети Атанасий (стенопис) – Воскополие, Албания

 

Тук църквите са покрити с характерните каменни плочи подобни на Баташката църква (Каква съдба!).

 

Фреските не са реставрирани, но цветовете са свежи, не опушени  от истинските свещи от пчелен восък. Оцелелите са впечатляващи образци на  майсторството на местните зографи.

 

 

На изток  остава заключен  манастира на Св. Йоан Кръстител от 1632г.

 

Напускаме тази Света гора и се спускаме в Корча

да пием по една хубава бира. По пътя продават евтино сладък продълговат бял лук, ябълки и охридска пъстърва. Но за спомен даваме последните леки за бутилка коняк ,,Скендербег”.

За следващата експедиция остава  илирийската царска ( или македонска?) скална гробница до  Селце недалеч от Поградец

Продължаваме към КПП Св.Наум, който някога е бил на албанска територия, но манастира е бил подарен на югославския крал от албанския крал за сватбата му. Така православните светини около охридското  езеро, разделени от границите стават  по-достъпни за нас.

Цветан Димитров – 5.9.2011

Още снимки:

 

 

Църква Успение Богородично

Рождество

Успение Богородично

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Албания – на картата:

4 коментара