Archive for the tag 'сръбска национална кухня'

май 12 2010

Некои размисли за едно пътуване до Долни Милановац (Сърбия)

След като открихме пролетта и запалихме моторите е крайно време да обиколим съседите. Фори днес ще ни заведе до Долни Милановац в Сърбия. Ама какво толкова има в Долни Милановац??? Четете 🙂

Провокиран от думите на go6o по отношение на презентирането на пътуванията ми и с основната цел да внеса известна яснота около тях, ще понапиша някой друг ред за конкретното ни еднодневно трипче до Долни Милановац…

Трактат за пътуване до Долни Милановац

Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване?

Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!

Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече време. Минута, за да реша, че ще е Сърбия (подмотваха ми се някакви сръбски пари вкъщи и това донякъде наклони везните към съседната ни страна), две, за да си открия картата на Сърбия и Черна гора и да и хвърля едно око по диагонал и 30 секунди, за да реша, че крайната цел ще бъде Нови пазар (ама не оня до Каспичан, а този в Сърбия). Чакайте сега, ще кажете, какъв Нови пазар, нали целта беше Долни Милановац? Амиии., няма такова нещо! Целта беше Нови пазар, ама защо в крайна сметка решихме да е Долни Милановац, не знам… Май идеята беше на Гошо. Или нещо такова… Пък и какво значение има дестинацията, както е казал фелдфебелът Биглер в една култова книга, важното е пътя да е хубав
И тук да внеса известна яснота по въпроса защо постоянно карам в Сърбия. Ами много просто-безумно близо ми е (София-Калотина е 55 км), пътищата са доста по-хубави, хората също.
Планировката: се състоеше в това да нахвърляме някакъв бегъл маршрут (отделен за софийската и за видинската група). Аз лично напрасках три-четири вариации за моята си част от маршрута, в зависимост от това колко рано ще успея да тръгна, дали ще возя някого, дали ще пътува още някой мотор с мен и т.н. Излишно е да казвам, че след толкова подробна планировка, не минах през нито един от така плануваните маршрутчета
Подготовката: моята се състоеше в това да помисля кога за последно бях проверявал нивото на маслото и налягането в гумите? Скоро беше. Такаааа, това го отмятаме. Друго? Че то друго има ли? Ъъъъъ…да си намеря паспорта и зелената карта и да сложа някакви отверки в куфара. Воала, готово! Бях надлежно подготвен за път. А, добре, че с крайчеца на окото си мернах, че гражданската ми е изтекла преди месец! Малей какъв резил щеше да е на митницата като се опитвам да пробутам изтеклата зелена карта…
В интерес на истината друг път ще се опитвам да си поглеждам и накладките (поне два пъти в годината), защото чак днес открих, че предните ми такива са били тотално свършили! А аз такова чудене се чудих защо не спира мамка и и пущина…
Подготовката на Гошо подозирам, че се състоеше в опит да сглоби от някакви съставни части някакъв син мотор и евентуално да разбере защо не пали и защо не качва бензин. Дреболии в общи линии! Бели кахъри, както казваше баба ми…
А…да допълня. И двамата пътуваме с 20+ годишни мотори и почти без пари, ако това има изобщо някакво значение и отношение към подготовката…
Изводите: Както всеки път и този път, генералният извод, който мога да направя е да си нося малко повече пари следващия път, че пак се прибрах с никому ненужните в Сърбия левове по джобовете и с бензин колкото да мога да пресека границата. Другият важен за мен извод е да си нося един мултифункционален и много специален инструмент наречен „френски ключ” (идеята е на 100% изплагиатствана от Гошо, аз не бих проявил чак такава прозорливост и практичност). Сега като си направих разбор на багажа, с който се бях подготвил за пътуването се оказа, че съм си носил: празна раница, велосипедна помпа, два мигача, парцал, отверка, ключета 8,10,12 и 14 и ключ за свещи, който обаче не става за свещите на Африката…
Нещата, при които се получи разминаване с планираното: са маршрута и деня на пътуването, иначе всичко останало си беше по план 😀

Част втора: Откъде да мина за Долни Милановац (практически наръчник под формата на пътепис)

Часовникът ми упорито звънеше. Поглеждам-часът е 4.15. Навън е тъмно и няма слънце, следователно е 4.15 през ноща. Ставам и се засилвам още спейки към кухнята да си правя кафе. Прескачам изуменият Бари (кучето), който премигва смутено, чудейки се вероятно какви ли са тези прояви на сомнамбулизъм у стопанина му…
Половин час по-късно хвърча с 30, слаломирайки между лунните кратери по софийското околовръстно (справки – северната дъга). Колата ми отчаяно скърца, пука и тропа, но се надявам да издържи поне още един ден преди да се разпадне! Моля те не се разпадай точно сега! Бързам и ми е важно да стигна! В 5.30 съм се екипирал, избутал съм мотора навън, затварям гаража…и се сещам за най-важното – акумулаторът не е зареждан цяла зима! Един Господ го знае дали има нещо в него! Пръца, пръца, пръца, ще запали, няма да запали…запали! Пфу, отдъхнах си. Пътуването можеше да започне…

Четете по–нататък>>>

3 коментара

сеп. 19 2008

Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница :-)

Днешният пътепис е хранителен, вкусен, но най-важното полезен, особено ако имаме път към Сърбия, а и другите бивши югославски републики и не искате да умрете от глад или преяждане поради неочаквани изненади в заведенията. Ако пък сте сърбин (хърватин, македонец, черногорец и т. н.) и можете да прочетете настоящето упътване — и виe спокойно ще можете да идвате в България без риск от преяждане или гладуване:-)

Приятно четене:

Недоразуменията на кулинарната българо-сръбска граница:-)

или

Пътеводител за изгубени в превода

Кулинарните „недоразумения“ между българи и сърби предизвикват усмивка, но понякога могат да станат повод и за отрицателни емоции — особено тогава, когато „жертвата“ държи на гастрономическите удоволствия и не е настроена за „малки“ изненади. В това изложение са посочени само най-често срещаните случаи на т. нар. кулинарни недоразумения.


Вижте по-голяма карта
Лесковац е маркиран

б. кебапче с. и ср. Ћевапчић (ћевап) м.

Порция „мешано месо“ в Сърбия: чевапи, бела и димльена вешалица и още нещо

Ако проследяваме фреквентността на случаите с кулинарни разлики, със сигурност първо място се полага на въпроса:

Колко са кебапчетата в българската и в сръбската чиния/порция?

От години в най-различни варианти десетки пъти се разказва следната класическа ситуация (от сърбин):

„Влизам прегладнял в един ресторант в София (или другаде в България), питам какво има за ядене, от казаното едно разбирам, друго — не съвсем, залагам на сигурно — ще ям кебапче. И си поръчвам 10 (или 15).“
Четете по-нататък>>>

3 коментара

февр. 16 2006

За кръчмите в Белград

Предната част е ето тук: Още за Белград и Сърбия, а началото – Белград и малко от Сърбия – пътуване до Белград Продължаваме: За кръчмите в Белград Кръчмите (кафаните) са изиграли голяма роля в съставянето на сръбския национален манталитет. В Белград има кръчма , която е такава от двайсетте години на 19-и век(!!!!). Между другото […]

7 коментара

февр. 16 2006

Още за Белград и Сърбия

Предишната част е ето тук Градът Белград, а началото – тук: Белград и малко от Сърбия – пътуване до Белград Продължението е: Още за Белград и Сърбия Нови Белград – това е частта от града, която се намира от другата страна на река Сава. Това са големи жилищни комплекси, които всички сме виждали. Има един […]

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version