Етикети: Средиземно море

Корабчето току що беше отплувало за островния замък Къз Калеси и не се върна да ме вземе 5

Централна Турция и Кападокия (5 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски), и Република Кипър (начало и продължение) днес слизаме от ферибота на турския бряг за да продължим...

Пътуване до Немрут, Турция, с мотор 5

Пътуване до Немрут с мотор (2): Памуккале – Анталия – Мерсин – Адана – Газиантеп

Продължаваме с мотора на Борислав по пътя му до Немрут. Миналия път стигнахме околностите на Памуккале, а днес ще продължим покрай Анталия и Средиземно море до Газиантеп. Приятно четене: Пътуване до Немрут с мотор...

остров Елафонисос, Гърция 3

Островите Елафонисос и Монемвасия (Магията на гръцките острови (9 серия –1 част)

Започваме още една обиколка из гръцките острови – този път ще сме без лодка, а в първата серия ще минем през Монемвасия и Елафонисос. Приятно четене: Магията на гръцките острови девета част /Елафонисос –...

1

Остров Спецес (Загубени из гръцките острови 3 – 4)

Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Пороса за последно бяхме на остров Хидра.

Днес на ред е остров Спецес.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия, 4-та част

Остров Спецес

 

 

С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –

остров Спецес,

отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Наближаваме Спецес:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

TWINS:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Тук закотвих лодката:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Spetses, Гърция

 

Елeмент от столицата Спецес:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Много приятен, дълъг крайбрежен булевард –

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Но някои таверни вече са затворили…..

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Аранжировка на крайбрежната:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Разходка, разходка….

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Тишина и спокойствие царят в този прекрасен септемврийски ден на това далечно и мечтано място :

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Уличките са постлани с тези великолепни, ръчно поставени камъчета с невероятно оригинален стил:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Сякъш сме се върнали в далечната 1921 тодина…:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Разгледахме, похапнахме гироси, поснимахме се:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

и си тръгнахме обратно, (по пътя насмалко да се блъснем между островите Спецес и Докос с огромна морска костенурка, плаващо лениво на самата морска повърхност), по план решили да преспим на връщане на остров Порос, но вместо на него, си харесахме чудна

борова горичка на континента, точно срещу Порос:

 Срещу Порос – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

Последна сутрин в морето: (етюд „Аз и медузата”) –

 Срещу остров  Порос – Арго-Саронически острови, Гърция

Малко смяна на местата –

 С лодка из гръцките острови

 

 

 

Един наляво, друг надясно…..

 С лодка из гръцките острови

Морето е „бонаца лади” /равно като масло, терминът е ахтополски-гръцки/ и газ ! към Пахи към сухопътния състав, вярно чакащ ни на един общински паркинг…. И дъга във водата….

 С лодка из гръцките острови

 

 

Бързи, смели, сръчни. Качили лодката на колесара, готови за път и последни снимки до брега….

 С лодка из гръцките острови

както и последна нощувка на континента преди влизането в България –

 С лодка из гръцките острови

 

 

Красив изгрев във вътрешността –

 С лодка из гръцките острови

Пристигнахме си късно вечерта. За добре дошли – дъжд и студ. На другия ден – разбор на авантюрата във „Варщайнер” и спомени, спомени…

 С лодка из гръцките острови

Как бързо си отиде това горещо (καυτό καλοκαίρι) лято, изтъкано от море и слънце, острови и мечти, октоподи и залези, сплетени в една чудна мрежа от емоции, авантюристично подредени в безметежен хаос…

Край

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани със Средиземно море – на картата :

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (2): Остров Егина 10

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (2): Остров Егина

Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, а днес ще бъдем на остров Егина.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

втора част (начало)

Остров Егина

Арго-Сароническите острови

 

 

Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ –

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Оттам се запътихме към

столицата Егина,

отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува.

Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите.

Egina, Гърция

 

И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч. Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.

Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.

Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)  на брега, все едно че е детско корабче:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Така продават зеленчуци там:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

А така – ψάρι:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”.

А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция.

А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд… Очерта се още един ден на

остров Егина… Ден за опознаване на вътрешността на града:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

препускащи по мокрите от дъжда улици:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дъждът буквално измете уличките в Егина:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 И чарът на измития, освежен град нощно време:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

Такаа…

Нов ден, нов късмет!

Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

.Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук…

 Егина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Средиземно море – на картата :

Средиземно море
7

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (1): Саламина

С известно закъснение, по молба на автора, започваме още една обиколка с лодка из гръцките острови. В тази серия това ще бъдат Арго Сароническите острови, а днес ще бъдем по-специално на остров Саламина.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

първа част

Саламина

Арго-Сароническите острови

Сравнително по-малко известни от Спорадите, Цикладите или Додеканезите. Но със свой чар и самобитен стил. Със свой живот и дух, преплетен от магията на залязващото слънце, морски вълни и тихия напев на автентични гръцки песни над чашата с узо и голяма салата….Тази група острови са разположени в Атинския залив южно от града Атина и югоизточно от полуостров Пелопонес. Поради близостта си със столицата първите два острова – Саламина и Егина, се явяват като един вид предградия на мегаполиса, достижими бързо и удобно с ферибот или комета от Пирея, пристанището на Атина. Е, и в частност – поредната цел на моя милост, този път в конфигурация с друг верен съратник – адвокат Станимир Петров. Време – средата на септември, окъпан с последните ярки лъчи на Хелиос за това лято….

Като за начало се отправихме към град Мегара, разположен западно от Атина, и го достигнахме през Тива, за да заобиколим столицата отдалеч.Там потърсихме градчето Пахи, с оглед на близкото му разположение до първия остров –

Саламина

Там и преспахме първата вечер – лодки и маслини….

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Не знам защо, но минаващите трактори в близост ни поглеждаха с учудване. Първата вечер на континента:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

На другия ден имахме късмет, защото сравнително лесно и бързо намерихме удобна рампа за пускане във вода:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Първа цел – остров Саламина, най-северния от тази група острови и най-близко до Атина.На запад прорязан от два дълбоки, големи залива – в по-големия от тях се се сгушила едноименната столица Саламина:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Това е верният съратник Станимир на фона на Саламина. Урбанизиран град, доста голям за остров, но това се дължи на близостта му със столицата. В предградията на града:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Градът отвътре:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

Salamina, Гърция

 

 

 

Ей, и най-важното – неизбежната крайбрежна таверна да се почерпим за „добря дошли” на този айлънд –

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

А висят хтаподята в екстериорно съвършенство:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

И крайбрежния булевард със средиземноморски дух:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Дойде и първата островна вечер:

Саламина – Арго-Саронически острови, ГърцияСаламина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

ΗΛΙΟΒΑΣΙΛΕΜΑ НА НИСОС САЛАМИНА:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция 

Път ни чака, морски хоризонти и нови, екзотични острови. Хайде отново в лодката; решихме преди Егина да отидем до още едно селце – Колонес, на Саламина:

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция Саламина – Арго-Саронически острови, Гърция

 

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани със Средиземно море – на картата :

ЗА ПОДРОБНОСТИ – КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО 🙂

 

Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия 12

Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 Продължаваме поредицата за Италия. Този път Янита ще ни води в курорта на известните, богатите и красивите – Порто Ерколе. А това, че аз не съм го чувал, означава само, че имам да работя още върху моето богатство и красота 😉

Приятно четене:

Пътуване до Порто Ерколе

регион Тоскана, Италия

 

Живописните морски градове Порто Ерколе и Порто Санто Стефано са най- красивите градове, които се намират на полуострова Монте Арджентарио и са сред най-известните курорти в италианския регион Тоскана, провинция Гросето.

Порто Ерколе е малък град,

разположен в южната част на полуострова, впечатляващ любителите на пътешествия със скалистите си местности, крайбрежната си ивица с плажовете Фениля и Джанела и с нощния живот. Без подозрение, че ще се влюбя в този град и че точно там ще преживея толкова хубави емоции, се озовах в Порто Ерколе в средата на август, в най-унищожителната жега, но пък отново със страстният любител на пътешествия сред приятелите ми- Санти. След изнервящо и продължително лутане из задръстените с автомобили улици или с разхождащи се по бански хора, най- после намерихме място за паркиране. И градът хвърли в очите ни първото си предизвикателство, от което загубихме картина и говор: ето тази величествена панорама към залива, заради която изпитах противоречиви емоции: от възторг и екстаз от видяното, до блокиране на всичките ми сетива от емоционално изтощение.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

За мен историята на едно място е начин за неговото опознаване, забележителностите му пък са средство за сприятеляването ми с непознатия свят, а емоцията от преживяването- възможността да се впиша като част от този свят. По същия начин опознаваха Италия и приятелите ни, които бяха с нас и с които се скитахме заедно из страната Мира, Оги и Грета.

Та

историята на Порто Ерколе

започва от средата на първото хилядолетие, когато градът е създаден от рибари, които са дошли от Рим и са се заселили в региона. Официално населеното място е отбелязано в историческите хроники и документи като град през 15 век, когато се присъединява към Република Сиена. В средата на 18 век Порто Ерколе влиза в границите на Тоскана.

Port Ércole, Monte Argentario Гросето, Италия

 

Сред забележителностите на градчето е

испанската крепост Rocca Spagnola,

която се оказа близо до мястото, на което изоставихме автомобилите си и започнахме новото си приключение. Ето защо се заизкачвахме по стръмния прашен път нагоре към крепостта, от който се откриваше друга величествена панорама към залив, плажове и един остров, който пък на вид приличаше на египетска пирамида.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 

Безименният остров, който хората наричат просто L’Isolotto,

никак не е с правилна пирамидална форма. Това обаче установихме, придвижвайки се нататък по панорамния път, отвеждащ до крепостта, застрашително надвиснала на ръба на скалите. Така и не разбрaхме дали островът е обитаем, но определено беше красив, гледан от нос Рока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Почти примряли от жега, най- после се изкачихме до прословутата Испанска крепост, която ни посрещна намръщена и затворена за неканени гости. Единственото, което видяхме през дебелите железни решетки на входната й врата, бяха забранителните табели и началото на приветлив двор, който подмамваше с прохладната си сянка. С надежда да трогнем с молбите си домакините, използвахме звънецът. За съжаление обаче, не бяхме допуснати да разгледаме вътрешността, а също беше порязана и надеждата ни за някаква бъдеща благосклонност. И така Rocca Spagnola опознахме благодарение на интернет от линковете, които предоставям на вниманието ви тук. Разгледайте ги, има защо:

Разочаровани от случилото се, поехме към среща с другите забележителности в Порто Ерколе, за които разпитвахме хората, шляещи се като нас по улиците в най- голямата жега. Всички обясняваха, че трябва да видим и другите три крепости: Форте Филипо, Форте Стела и Света Каролина, построени през 16 век, когато градът е бил под контрол на испанците. Или пък историческият център в Порто Ерколе, в който се намирала църквата “Свети Еразъм”.

Свети Еразъм всъщност е покровител на града,

както и на рибарите. Празниците в чест на светеца се организират през месец юни, а празничното шествие на хората, понесли на ръце една рибарска лодка със статуята на Свети Еразъм, преминавало триумфално през целия град. И всяка година лодката била различна по вид и по украса. Друг празник, за който ни бяха разказали местните хора, е някакъв пиратски празник, който си представих като пиратски хелоуин, вдъхновен от легендите за съкровища, закопани от пирати в региона и разбира се, никога не открити. Мира, Оги и Грета се заеха да откриват непознати забележителности, а ние със Санти избрахме маршрут към Porta Sienese, за да видим отблизо часовниковата кула и паметната плоча на Караваджо. От мястото на върха на скалите отново се откриваше приказна панорама към залива, а ебонитовите облаци, които се колонизираха в небето над него, щедро обещаваха дъжд.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Да, Порто Ерколе е известен и с това, че в града на 18 юли 1610 година, е приключил своя живот основателят на бароковата живопис Микеланджело Мериси да Караваджо; един от най- големите италиански художници, част от картините на когото са собственост на музея във Ватикана. Местната история уточнява, че тялото на художника било намерено на плажа, причината за смъртта на Караваджо остава неизвестна, известно било само, че смъртта го застигнала в момент, когато той рисувал пейзаж на морския бряг. Преди известно време медиите разпространиха информацията, че тленните останки на Караваджо са намерени в някаква крипта в Порто Ерколе, факт, който няма да обсъждам, защото не е бил цел на моето посещение в града. От височината, на която се намирахме със Санти, забелязахме един вълнолом и разходката ни продължи в тази посока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Свечеряваше се, но и заради мрачното небе натежало от бодливи облаци, което падна ниско и опря лакти в околните хълмове, денят се стопи, а с него и представата ни за време. Дълго останахме на вълнолома, около нас от едната страна беше морето- проснато като безкрайно сиво- синьо отчаяние, шумолящо с приятен глас, а от другата- градът, със светлините си и шумните тълпи тинейджъри, които се събираха на групи, сядаха около нас и огласяха цялата околия със смях и викове. Сякаш упорито се опитваха да надвикат връстниците си, които пък си организираха парти на борда на корабче, закотвено на около 200 метра във водите на залива пред нас. И когато шумотевицата стана непоносима, със Санти си потърсихме друго място за спокойно съзерцание на морето и околният свят.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

По цялото протежение на дългата няколко километра крайбрежна алея в Порто Ерколе са смушени един до друг хотели, къщи, магазини, ресторанти, кафенета и какво ли още не. Алеята описва полукръг около яхтените пристанища и нощем свети в различни светлини.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ето я отново, погледната от друго място, в непосредствена близост до пристанището, което пък допълваше градският колорит с наблъсканите си една до друга стотици бели малки и големи яхти, лодки, корабчета и всякакви други плавателни съоръжения.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Всъщност, яхтите за Италия никак не са признак за грандомания, богатство или луксозен живот. Повечето от италианците си ги купуват втора ръка употреба на цени от 3000 евро нагоре и плащат наем за кея в рамер на 300 до 500 евро, в зависимост от общинските такси.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Та това огромно пристанище за яхти, както още голф-игрищата, красивата инфраструктура, археологическите или исторически забележителности, възможностите за великолепна лятна почивка и т.н. привличат в Порто Ерколе туристи от цял свят. Градът е посещаван от Род Стюарт, Майкъл Дъглас, Катрин Зита -Джоунс, Брук Шийлдс, а Том Круз има даже къща там. Не, че сме я открили де.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Уморени от жегата със Санти предпочетохме по чаша кафе някъде около кейовете, далеч от суматохата на централната улица, далеч от трудно пробиваемата тълпа от разхождащи се хора, далеч от всичко и всички. Влажността на въздуха беше непоносима, едва се дишаше. Имах усещането, че с лепкавия сгъстен въздух вдишвам и кристалчета морска сол. Обещанието на небето за дъжд така и не се случи. Брегът беше покрит с едър белезникав пясък, в който проблясваха хиляди кварцови очи.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Беше гореща нощ, прогорена от едри звезди и посечена от светлини. Седяхме със Санти на брега като избягали от морската памет късове време. Морето се разливаше в индигово, а малките му вълни просъскваха, когато се разбиваха в камънака. Над нас в черното на небето висяха едри звезди и проблясваха в хладно диамантено сияние. Толкова беше хубаво, че и на оня свят ще си спомням за този миг в Порто Ерколе. Все ми се беше случвало да се влюбя в красиви места, които срещах, докато се скитах по света, но този път беше различно. И обещах на морето да се върна на същото място, със същата компания и със същата емоция. И си обещах. Непременно.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ако не ми вярвате, адресът е лесен: Италия, регион Тоскана, провинция Гросето, Монте Арджентарио и … Порто Ерколе.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

Монако и Монте Карло – всеки сам пише своята приказка 3

Монако и Монте Карло – всеки сам пише своята приказка

Днес по един доста поетичен начин Адриана ще ни разкаже за нейната Коледа в Монако. В първия момент звучи не много вероятно, но… приятно четене 🙂 :

Монако и Монте Карло

всеки сам пише своята приказка

Когато бях за първи път в Монако…

Пристанището на Монте Карло, Монако

На Казиното в Монте Карло стрелките на часовника се сляха в 12 … И си пожелах отново да се върна… с любимия човек! :))) Сбъдна се…

Казиното в Монте Карло

Казват, че по Коледа ставали чудеса! Тогава и Монте Карло трябва да е сътворено по това време, защото е едно от чудните местенца на света.

Четете по-нататък>>>

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта 30

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта

Винаги съм бил привърженик на личния поглед върху страните, които посещаваме. То просто е невероятно човек да посети дадено място и веднага да бъде обзет от желание за „обективност“. Един пътепис не може да бъде статия в Уикипедия… Пътеписът е именно ЛИЧНИЯТ, пристрастен поглед върху една страна.

Цялото това въведение го пиша, за да ви подкрепя и по-нататък да пишете за нещата, които на ВАС ви харесват или не в страните и местата, които описвате. А малтийците – да се оплачат на арменския поп или да пишат и те пътеписи (ако е на български – ще му намерим място, виж условията за публикуване). И така:

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта

Преди да започна, искам да сложа един disclaimer и да заявя, че впечатленията са си лично мои, не ангажират никого, не претендирам за представителност и обективност, даже напротив: ще приложа до крайност убеждението ми, че в нито един описателен текст не може да бъде абстрахирана субективността на пишещия с цел постигане на обективност. Затова и заявявам без бой: този анти-пътепис е дълбоко субективен, пристрастен, емоционален, ирационален, повърхностен, частичен, избирателен, глупав и неточен.

Малта

Малта е един от онези малки, мръсни и влажни средиземноморски острови, на които човек не би искал да прекара повече от 10 дни. В безпаметно пиянство може и повече. Защо? Трудно ми е да систематизирам мислите си в подточки за нещата, които най-много ненавиждам в Малта:
Четете по-нататък>>>

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 1 4

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 1

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит От София през Хасково до Фоча и Измир първа част Подготовка за пътуването Планирахме пътуване до Албания, но не било писано да се случи нито през юни,...