Archive for the tag 'социализъм'

юни 06 2011

Лаос: джипки, монаси и социализъм

Днес откриваме една чисто нова страна за нашия сайт – Лаос. Както често се случва за новите (за сайта) страни, водач ще ни бъде Домосед.

Приятно четене:

Лаос: джипки, монаси и социализъм

Луанг Прабанг, Лаос

Лаос. Страната, в която будизмът и марксизмът съжителсват мирно и съвместно и монахчета и пионерчета вървят ръка за ръка към светлото бъдеще.

Луанг Прабанг аэропорту (LPQ), Phetsarat Rd, Luang Prabang, Лаос

В

Луанг Прабанг

монахчетата и по-големите им батковци се изнизват от манастирите си по изгрев слънце и в дълга процесия в индианска нишка с походна тенджера през рамо по главната улица Сисаванг Вонг (крал на Луанг-Прабанг, убеден васал на Френската империя от първата половина на XX век) събират подаяния под формата на лепкав ориз и други местни вегетариански специалитети от наредилото се от още по рано по тротоарите да ги чака граждансвто.

Монаси – Луанг Прабанг, Лаос

И туристите са се събудили и са заели позиция с фотоапарати. А по-прилежните туристи даже са закупили от граждани лепкав ориз и други местни вегетариански специалитети, за да се включат в дарителството.

Монаси – Луанг Прабанг, Лаос

А още по-прилежните (най-често – японци) са си разпределили много внимателно позициите и задълженията така че хем всеки да дари щепа ориз, хем да бъде увековечен на снимка в акта на дарението. Етичната страна на цялата ситуация е силно дискусионна. От една страна, колкото повече туристи, толкова по-сит – градът, а оттам по-сити и монасите. Но идвайки от Африка, няма как да не направя паралел с ходенето на фотосафари в резерватите, когато се тръгва рано, докато животните/монасите са най-актвини. После през деня се изпокриват на сянка. Да четат книги, предполагаемо религиозни, но в цензурираната от идеологическия отдел на Партията версия, или да си разменят текстови съобщения със събратята си или с момичетата, които ги чакат по родните им места.

Монах и Буда – Луанг Прабанг, Лаос

Защото будисткото монашество не е доживотно, а популярна (кратло) временна повинност,

като да се разхождаш белязан с оранжево расо и остригана глава се приема за много шик сред децата и младежите. Всъщност от чичковците, посветили се доживот на пост и молитва, не забелязах много да се включват процесията. Да събират подаяния от миряните и туристите ми се струва, че е работа на послушниците и новобранците? А дали е работа? Може и да е работа, но важното е, че допада на Том Сойер.

Буда – Виетнян, Лаос

Отбелязвам, че лаосците имат много добро чувтсво и за костюм, и за декор от най-различни епохи от историята на Индокитай. Рай за кинаджиите. Освен расата и манастирите, които покриват без съществена промяна няколко столетия, по централните улици на Луанг Прабанг, пред поддържаните къщи от френския колониален период се паркират и коли от епохата, и американски военни джипове от виетнамската война, и съветски от ранния соц, който за Лаос се пада някъде през втората половина на 70-те.

Луанг Прабанг, Лаос

Джип – Луанг Прабанг, Лаос

Джип – Луанг Прабанг, Лаос

И както в Европа различните версии на социализма имаха различни лица по вкуса на съответните си местни сатрапи, така и в Източна Азия, докато Камбоджа е изкарала късата клечка с масовия терор на Пол Пот, а Северна Корея и до ден днешен мръзне във фризера, марка Чучхе, в Лаос експериментът с национализация, колективизация и забрана на експлоатацията на човек от човека е траял мимолетно. Просто защото е започнал, когато в Китай Дън Сяопин вече е прозрял някои истини. А местният Каосян е бил достатъчно интелигентен, че да последва примера му. Което не пречи да се поддържат сценичната постановка социализъм с автентични декори и костюмите. Като медалонакичени мундири за групова снимка на работническо-селско-военни ударници пред паметник в столицата.

Или народна певица на видима възраст 50+ във военен мундир по съветска мода от късния Сталин, която пее протяжни романси на фон на природни пейзажи цяла вечер по националната телевизия. При положение, че има стотина други телевизии на разпложение, включително и директно ловими по най-прекия начин от Тайланд отвъд реката, които я конкурират по coolness, в алтернативни музикални и гардеробни стилове.

Дали пионерската униформа (имат и чавдарчета!) е толкова cool, колкото оранжевото расо, не ми става съвсем ясно, но пионерчета и монахчета да си играят в един общ манастрирско-училищен двор или да се блъскат при един и същ сладоледаджия е най-нормална делнчина картинка.

И както комунизмът им се е пообъркал леко в практиките и символите си и съмвестява червено и оранжево (сафронено), така и капитализмът не е съвсем праволинеен в това отношение.

Будисткото наследство е първата атракция на Лаос. Най-вече в Луанг Прабанг, град който през вековете е бил столица с монарх, ако не на всички Лаоски земи, то поне на северните области. И почти през цялата история тоя монарх е бил васал или на някой от мощните си съседи – Виетнам, Сиам или Бирма – или на Франция. С търсенето на френско колониално наследство нещата са малко по-сложни.

Първо, че французите не са построили чак толкова много неща. Прокарали са широки прави булеварди в столицата и са построили няколко вили, търговски и административни сгради, но не са се заселили масово, както по други свои колонии. А след всичките войни на XX век, колкото ги е имало, са се изнесли. С много малки задомили се изключения. Тук-там попадаш на някое заведение с френски собственик, най-често първо поколение експатриат, който се е постарал да наеме поне един сервитьор-франкофон, на когото да можеш да си поръчаш кроасанчето на френски. Ей така, за идеята. Чунким на английски се казва по друг начин. Но повсеместно за език на запада и бизенса е възприет английският и на младите и през ум не им минава да учат френски склонения. Макар и да са държава-член на Франкофонията (виж Ж.Желев, „Избрани външнополитически импровизации“) и френският да поддържа някакъв остатъчен полуофициален статус, примерно по табелите на държавните учреждения и книжните пари.

Кралския дворец е, скромен, но елегантен подарък на династията от колониалната власт. За сравнение – нищо скромно няма в подарения на столицата Виентян от Големия брат в Пекин Пионерски/Народен дворец на културата. С мроморен площад и пеещи фонтани.

И витловият самолет, с който летях по линията Виентиян-Луанг Прабанг-Виентиян беше китайски. Сефте!

Три дни са общо взето достатчъни в Луанг Прабанг да се полюбуваш на миризми, вкусове и цветове около нощния пазар;

да се просветиш по разликите между тайландския и лаоския стил в храмовата архитектура и да се пренаситиш от позлатени образи на Буда в кхмерски стил;

да направиш едно дълго и досадно плаване два часа срещу течението на Меконг до едни будистки пещери, в които да завариш … още много Буди (гмуди и жмуди);

да пробваш няколко различни видове масаж, да се охладиш два поредни следобеда във водопада Кай Сунг, където се застигаш със същите бакпакери, с които си търкал рамене при монасите и кроасаните рано сутринта.

Река Меконг, Лаос

И на лежанките в градината с гледка към реката на коктейл-бар „Утопия“, на които се очаква да се любуваш на залеза, засмуквавйки питието си … легнал. Трудна работа от някаква възраст нагоре. Но пък за разкършване са ти очертали и засипали с пясък площадка за плажен волейбол. Препдочетох да седна в едни държан от французи ресторант с пригодени за сядане като бял човек маси. На съседната двойка англични на преминаваща средна възраст си преразкаваха преживяванията и усещанията от току що завършил неколкодневен трек по селата във вътрешността на провинцията и … се оплаква, че им била сурова рибата. Моята си беше съвсем добре сготвена. Облизваш пръсти!

Да, Луанг Прабанг е туристческо и бакпакерско място, любимо на европейската пътешественическа периодика, а и на Юнеско, но очевидно не е погълнато от туристите при положение, че всичките могат да се цопнат по бански наведнъж в един вир. Плюс няколко местни по дънки и тениски. Виж с расо или пионерска униформа не видях никой да се къпе. Но пък видях как се играе китав. В село на етноса монг. В училище му викахме джитбол. Волейбол със сламена(!) топка, която може да се докосва само с крак или глава.

Остана ми и един ден да огледам основните забележителносто на столицата Виентиян – будистката ступа, която приличала на позлатен ракетен арсенал (прилича!),

триумфалната арка, в която плащаш 3000 кипа ($0.40) за вход, за да попаднеш на базар за сувенири.

И на гледка към града и партийния дом, който после разбираш, че май не било трябвало да го снимаш. В Северна Корея би се получил сериозен проблем. Но не и тук. Тук само за снимка на американското посолство правят вяла забележка, а то, завалийското, се намира точно до най-старата и забелижтелна ступа в града, та сигурно го има на безброй facebook страници със снимки от ваканции.

И за десерт … опитах от местната диня, разбира се. И не само!

Д.
декември ’10

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Всички илюстрации:

Laos 2010: Vientiane
Laos 2010: Along the Mekong
Laos 2010: Luang Prabang

4 коментара

май 17 2011

Куба – островът на радостта, музиката и бедността (1): Хавана и наоколо

Това майско време нещо ме избива на тропици. Днес ще започнем с дневниците на Емилия за последното ѝ пътуване в Куба. Снимките са нейни и т.к. тя ми предостави правото да подбера снимките за разказа –вярвайте ми, едвам го направих: такъв избор от пейзажи, усмивки и цветове, че … наистина се затрудних. Искрено се надявам изборът ми да ви допадне както на вас, така и на автора. А сега:

Приятно четене:

Куба – островът на радостта, музиката и бедността

част първа

Хавана и наоколо

Маршрут: havana, las terrasas, soroa, veñales, cueva del indios, la palma, cayo jutias, cayo levisa, bahia honda, cabañas,, playas del este, matanzas, varadero, cayos punta arenas, cardeñas, jovellanos, jaguey, la aguada, cienfuegos, trinidad, montañas guamuhaya, sancti spiritos, santa clara, cayo coco, cayo guilermo, cayo romano, cayo santa maria, playa jibacoa, playa coral

  • Времетраене: 15 дни
  • Цена: 3 персони: 3300€
  • Самолетни билети: 2000€ (включeна застраховка за канселиране и медицинска застраховка. Втората е задължителна)
  • Визи (туристическа карта) – 22€на човек (вади се предварително)
  • Изходни такси: около 17€ на човек
  • Kaca партикуларес (guest hauses – къщи за преспиване на местното население) – около 25€ тройна стая
  • Хотел Варадеро (всичко включено) – 70€ на нощ, тройна стая
  • Кола под наем: 65€ на ден
  • Таксита, сувенири, други разходи….
  • Ваксини: няма задължителни.

Започвам разказа си за едно от най прекрасните си пътувания със пълно задоволство и с увереност че тази страна трябва да бъде описана по някав начин, за да достигне до сърцата на всички мои читатели. За тези, които сте чели моите дневници ще кажа: този път няма да вмъквам исторически данни за всеки град, обекти и т. Н. По простата причина че времето на един живот не би ми стигнало. Защото това е страната коятобуквално бъка от културно наследство и история, извира от всеки град, забутано селце или уличка…
Един ден преди 3 години си купих поредното туристическо списание (които купувам с тонове, както знаете живота ми е едно голямо пътешествие и изцяло сам оттдадена на тази си обсебеност) вътре като подарък имаше двд за Куба. Пускаме го и разкриваме една дестинация, която само от филма ни грабва. От първите минути в които течеше филма се влюбвам в Хавана!

Хавана, Куба

Минават годините и

Куба винаги е в списъка ми за пътуване.

В продължение на 3 години дебна за евтини билети. Единственото което ми излиза са от 1000 – 1100€ на
човек. Пълно безумие. В интерес на истината ще кажа че от Испания може да намерите в мъртъв сезон пакети по около 700€ на човек. Но аз никога не бих отишла никъде по света организирано. Освен това пакета е за 1 седмица. А аз изчислявам, че ми трябват поне 2, за да мога поне най- важното да видя…
Един ден откривам

билети на Aерофлот, през Mосква

и веднага ги купувам. Пътуването е зле, удължава се с цели 5 часа, в които летим до Mосква и от там наново, но за мен и предполагам за всеки човек на този свят, които си изкарва парите със много труд, всяко евро е ценно и жертвата си заслужава напълно. Аз съм летяла много пъти с Aерофлот. Запомнете че са най – евтините линии за азия. Перфектни са, но имат един недостатък: сменят ви полетите по няколко пъти (а винаги купувам около година по- рано). Този път имах 8 смени!! Като 2, беха с по цели дни.. Организирането ставаше трудно, защото при всяка промяна преправях некоя друга резервация, но това са най – елементарни проблеми, които възникват в едно самостоятелно пътешествие. Както и да е. При последната промяна, която ми направи Aерофлот имах една нощ на летището на шереметиево, не ден, както беше в началото, поради което реших че е излишно да дам куп пари за визи, хотел и т.н. В Mосква, за да
прекараме нощта…

И решихме да преспим на летището.

Хавана, Куба

Не зная някой летял ли е от там, но ще ви кажа че от преди 2 години когато за последен път минах от там беше в ремонт. А е най- отвратителното летище през което сам минавала. В смисъл представляваше дълъг коридор, затрупан от двете страни с магазини и на целият терминал имаше само 5 седалки, но е толкова тясно че няма и къде да седнеш на земята, камо ли да легнеш. И има стъклени помещения със седалки, но това са самите врати и в тях те пускат преди качване. Естествено този факт ме измъчи, понеже просто нямах идея как и къде ще преспим. Подготвих се подобаващо (че последният път когато преспивах на земята в летището на крайстчърч в нова зеландия, неподготвена, едва се отървахме от пневмония). Та взех изолиращи гумени килимчета, спални чували, които там трябваше да изхвърля, за да не носим през цялото пътуване с нас. (бяха си 2 големи сака). Но просто не можех да тръгна без това, само спомена за адският студ в нова зеландия ме убиваше. Излетяхме около обяд от Mадрид.

В 6 часа бяхме в Mосква и слизайки открих, че от летището, което аз познавах нямаше и спомен. Всичко беше ново, тотално нови терминали, огромни, седалки, магазини – минимум и като капак: между двата терминала в които ние правехме връзка (е и d) имаше специално място за преспиване, с парно и мокет, където бяха налягали пътници като нас. Не можете да си представите радостта ми. Веднага разпънахме бивака, извадих пътеводителите и всичката информация събирана за пътешествието и се зачетох. Бях много изморена, последните дни работих усилено, задачи и т. Н. И заспах още около 8 с маска и тампони в ушите. Ако ви кажа че това е най- хубавото ми наспиване от месеци незная ще повярвате ли? Толкова добре ми дойде тази почивка преди пътуване и успокоение на нервите. Събудих се към 9 часа, Габи (мъжа ми) беше донесъл кафе. Онова убийствено скъпото по 6€, което продават там, хахахахаха.. Но не се възпротивих, защото всичко друго си имахме, но кафе не можех да пренеса в самолета. Знаете за течностите как е..

Хавана, Куба

И за да уточня нещо: не че не можем да си го купим, но аз се разболявам ако трябва да платя нещо скъпо, когато то не е пътуване! Изобщо не се интересувам от нищо друго в този живот! Харча за пътуване с най-голяма радост и без спир, но за всичко друго определено сам скръндза – хахахахаха защо ли, ще ви кажа, защото аз всичко влагам в пътешествията си, които са щастието на живота ми и когато купувам нещо несвързано с тях, веднага ми минава през ума: тези пари как бих ги вложила в пътуване :))) извинете ме за думите извън темата, но просто мисля че е хубаво, който ме чете да ме опознае и да види нещата през моите очи.

И така: изкарахме до 2 следобед на летището и хванахме

самолета за Хавана.

Пилота ни съобщи новината че полета е цели 13 часа, при което ми стана зле. От години накъсвам всеки дълъг полет с ескали, защото сам установила че много по-лесно се издържа. И не помня от кога не бяхме летяли накуп повече от 10 часа. А 13!! Това е убийство. Прибавете факта, че голям Габи – мъжа ми, /малък Габи – наричам сина ни/ е със счупен пръст на крака. Стана инцидент 10 дни преди тръгването ни, при което буквално се паникьосах, защото моите пътешествия са изцеждащи и почти свръх човешките възможности и темпо!! Лекарят каза, че може да ходи, обездвижиха пръста и той куцаше стъпвайки само на пета. Мислихме и решихме да не отлагаме пътуването и да се съобразяваме и намалим темпото…

Хавана, Куба

Та полета беше дневен – няма по лошо от тези полети.

Не мигваш, времето тече мъчително бавно, краката ти отичат, тялото ти се схваща… Предполагам който е пътувал дълги полети има идея, а другите: каквото и да кажа по въпроса ще е малко. Това се изпитва не се обяснява.

[ge0_mashup_map]

Хавана, Куба

Пристигаме в Хавана

около 7 часа, минаваме удивително бързо контролите. (бях подготвена за въртене поне 2 часа, защото представете си карибската спокойна кръв и навиците придобити от социализма в какво превръщат кубинският работник!: ) но минахме много бързо. С леки усложнения, пребъркаха ни, конфискуваха ни луканка (винаги нося сухи храни за пътуване. Не се храним никъде извън Европа. Темата я знаят моите читатели, не искам да се повтарям). Минавам само с взета луканка, другите храни ми ги пускат (а в страницата на границата е изписано ясно че е забранено всичко). Доволна съм.
Хващаме такси (20 кук). 1 кук (песос конвертируем) е равен на 0, 70€ или най-лесно:

1кук е 1 американски долар.

Ще пиша всички цени в кук, защото ми е по – лесно. Вие превръщайте.

Хавана, Куба

Опитвам да се пазаря с таксито, но е държавно и не става. Вижда ми се баснословно голяма цена за малкото километри до града (между другото такситата са ненормално скъпи, и не само погледнато от страна на стандарта на страната, а погледнато от моя гледна точка, живееща в Испания и сравняваща с нашите цени на таксита). Така че съвет: избягвайте ги колкото можете. Освен това градовете там са за ходене пеша и най вече Хавана. По никакъв начин не можеш да я видиш добре, ако не ходиш на ден по 7 – 8 км из улиците и кварталите.
Първото ни преспиване беше в къщата на Зое и Виктор (във всяка страница на хостели излиза тяхната къща, точно така е наречена). Оказва се социалистически тип блок, но не панелен. Партер, 2 етажа салон, американска кухня и малка стаичка на първият етаж и 2 стаи на вторият, които ние сме наели. Прекрасен дом, уютен, декориран с камъни и коja, малък, чист и собствениците истинско злато.

Посрещат ни с отворени обятия и сърца: усмихнати, любезни, готови от вратата да ни напълнят с куп информация, кое, как, защо, къде… Всичко което може да ни се случи, препоръки… Всичкоо.. Просто някакъв разкош. Аз се наслаждавам на обстановката: в кубинска къща съм, наблюдавам ежедневието им, дома им, привичките, думите, храната и усещам онзи пленителен мирис на черно прясно сварено кафе, които остава в ноздрите ми и до днес….

Очарована съм…

Куба

Знайте, че няма по- автентично нещо от това, по време на пътешествие да отсядате в дома на местните.. Така най- силно се доближавате до един
народ. Забравете хотелите, да не говорим за 5 звездните. Моите читатели знаят отношението ми към тях. Не можеш да се наречеш пътешественик и да се пъхнеш в 5 звезди, които да те оттделят от реалният свят и да смяташ, че си разбрал и научил нещо за един народ! Защото не си!!! Казвам ви го с онази увереност на човек, проверил всякави начини на пътуване…
Та за мен от цялото пътуване тези дни прекарани в дома на Зое и Виктор бяха най – прекрасните, най- задушевните и най – задоволителните…

Хавана, Куба

Бях разделила пътешествието на 2 етапа с основни места за преспиване: Хавана и Варадеро.

Когато спяхме в Хавана, излизахме всеки ден на север и обикаляхме набелязаните места, които исках да видя и вечер се връщахме. Същото с Варадеро – само че посока юг. По този начин исках да избегна, местене всеки ден с куфарите и багаж от град на град. Понеже Куба не е много голям остров (въпреки че там за да минеш 100 км. се бавиш 2 пъти повече време отколкото у нас. /заради пътища, липса на знаци и навигатор, който е забранен да се внася/.

Хавана, Куба

Хавана, Куба

Та първата част изкарахме в Хавана.

Първият ден хванахме автобус туристически (5 кук) на човек, който обикаля из целят град. За Хавана каквото и да кажа, все ще е недостатъчно. За мен тia се нареди на второ място в личната ми класация за най- красиви градове в света. Тя е смесица от грандиозният лондон, очарователната Венеция, изящността на Севиля, спиращия дъха Рио…

Трудно се описва Хавана!!! Тя е нещо пленително и омагьосващо!!!

Пълна с история във всеки сантиметър, във всяка сграда, във всяка порутена и ожулена постройка, с кипящ живот, музика звучаща от всяка къща, бар, ресторант, с най- любезните хора съществуващи в света (които поне аз съм виждала), с лудият трафик на всевъзможни коли произведени години назад, с атмосферата на социализма, който познаваме ние родените в България преди 1970 година (но в много по-тежка форма).

Тя е град на бедността, праха във въздуха, усмивката и неспящият кубинец!!!

Това е град в които колкотоповече дни прекарваш, толкова повече искаш да прекараш. Ние бяхме 2 цели дни и на връщане още един и ми беше малко. Можех с часове да бродя по улиците и наблюдавам хората, грандиозните им порутени от времето колониални къщи, да седя по средата на неделният пазар и да гледам и слушам разговорите (когато говориш езика на дадена страна няма по- хубаво нещо, потапяш се изцяло в нея). А в едно пътуване според мен е най- важно да се доближиш до битието на един народ, до неговото всекидневие, навици, начин на мислене… Не мога всичко да опиша, може би част от непрофесионалните ми снимки в албумите могат да дадат представа за Хавана.

Хавана, Куба

От първият момент поглъщах всичко.

Много неща ме шокираха. Много видях от социализма в България,

но и много бяха нови за мен. Като например: огромен мaгазин на 2 етажа в който като влезеш е празнооооооооооооо! И продават всякакви артикули. Сапун (0,60 $) ; някои съдове домашни, 1 комплект фотьойли (незнайно колко стар модел), десетина чифта дънки (силно казано, щото плата по нищо не се доближава до този, който аз нося) ; платове (които хората купуват и явно шият дрехи; 10 – на шампоан… Просто различни, най- необходими неща, но по малко бройки.

Хавана, Куба

Витрината на магазина е: или няма нищо на нея или 1 манекен с увит плат за покривка за маса покрай него, опитващ да наподоби рокля…

Хранителните магазини: 20 – на бутилки олио, доматен сос, захарно цвекло, моркови настъргани, някакви бонбонки и вафлички, 3 вида салам (по 500гр. на витрината) безалкохолни…

И всичко има ненормални цени.

Ще дам пример: кутия цвекло, която купувам в Испания за 1, 50€там е €. Олио – 3 пъти по- скъпо от при нас, кафе – 6 пъти по- скъпо, ром (3 пъти по- евтин) ;бонбони – 3 пъти по- скъпи….. В общи линии цени откачени. И имайте предвид, че най- ниската заплата е 7 долара а най- висока 40 – 50$ за тези, които работят по хотелите и тя е изцяло от бакшиша.. Та как можеш да преживеееш, ако 1 сапун ти струва половин долар и вземаш 7$ месечно, наистина не зная!
Много пъти сам повтаряла, че българинът, живеещ в България много обича да се оплаква колко е беден, но идея си няма че изобщо не е – на фона на това, което са видели очите ми по света…


Друго шокиращо за мен бяха аптеките:
всички са огромни помещения и вътре има най-много 50 – на бройки и неколко вида лекарства.. Празнооооооооооооооооооооо… Повтарям се, зная… Но наистина не помня при нас в социалистическо време да е нямало лекарства! Затова и Фидел Кастро е разрешил всеки влизащ в Куба да може да внася по 10 кг. лекарства. Въвел е купонната система, както беше при нас. Получават най-необходимите неща за преживяване, на безумно ниски цени. Но това е в определени количества. Например кафето им струва около 10 цента. А на магазина ви казах колко е.. За всяко нещо не сам разпитвала подробно, но придобих представа..

Иначе по улиците страхотно евтино и за нас. 1 пица ти струва 5 песос техни. А кук (които е за чужденците и е равен на 1 $ е 24 техни песос) така че смятайте. Едно хранене (3 порци) в Хавана (старата), в супер ресторант, с жива музика – около 7 – 10 cuc (langosta) !!! Сувенири: 1 кукла голяма – 2 кук, 2 малки – 1кук, пръстен сребърен огромен_7 кук; статуетки дървени ръчна изработка високи около 1, 30 – 25 кук (това всъщност беше най- скъпо, което купих, но погледнато реално това където и да е ще ти струва не по малко от 100$. Изброявам неща, които пазарихме ние. Кутия хавански пури (когато купиш повече, на черно естествено от най-хубавите, мисля че се казват cohiba robusto или нещо подобно) е около 25 кук. Имайте предвид, че същите тези пури 1 бройка в държавен магазин е 16 – 20 cuc. А в Испания е 20 – 30€!!! Имаш право на 2 кутии на човек, да изнесеш без касова бележка. Много внимавайте. Защото нас ни ровиха и требваше със зъби и нокти да се боря за тех, защото митничарите ти правят проблем, че да им бутнеш рушвет. Но аз влизайки в една държава си чета правата в нета и когато не съм в нарушение не отстъпвам.

Куба

За Хавана още…

Най-харесах живота в чайна таун, там е негърската зона, макар че на вид 95% от населението е черно или смесено. Много са рядко белите, много. По тесните улички децата играят на бейзбол с капачка от безалкохолно!!! Хората са пред къщите, продават цветя, сувенири, кой каквото може за да припечелят нещо, или само си клюкат.. Изобщо живота тече изцяло пред домовете им. А в колониалните къщи задължително пред всяка има два люлеещи се стола. Защо само два незная ! И седнали кубинци наблюдавайки хората, даже не пият като нас или да чоплят семки.. Просто си стоят и това е….

Изобщо много впечатления, но наведнъж не ми идва всичко в главата.
В Хавана „нападане“ на туристи няма, както в другите градове. Има много цивилна полиция и им е забранено да ни доближават. Въпреки всичко все някои ти продава или предлага по нещо, но спокойно. И най- интересното е, че ти да речем му отказваш и той вместо да ти даде гръб те разпитва къде отиваш, започва да ти дава съвети и понякога по 20 – 30 минути ти
обяснява.. Без нищо да иска в замяна. Супер любезни и отворени хора…
Пурите на черно можете да ги купите от дискретно предлагащите кубинци в стара Хавана. Водят ви в дома си. Вадят кашони различни, дават ви да опитате, пазарите се и всичко е лесно..
На другият ден имаше 50 годишнина на нещо свързано с Хосе Марти, но не помня точно какво: ) ) ) и представете си парад на площада на революцията. Целият
град блокиран, комунистическите лидери на трибуната, танкове, катюши, войници маршируващи… Точно както парада пред Кремъл. Грандиозно… Какъв късмет да попаднем на такова нещо. Макар че се завъртяхме набързо, заради сина ни, който искаше да види какво е. И после го гледахме по телевизията. Защото е страхотна тълпа, милиони хора..

Плаж, Куба

И решихме да отидем на

плажoвете Дел Есте.

Това са плажове и селца на около 30 км. от Хавана (в нея няма плажове). Там можеш да видиш как кубинците се забавляват в края на седмицата, правят пикник, танцуват
и живеят.. Непременно исках да се слея с живота na тези plajove, а не с другите за чужденци, както са кайосите и Варадеро. Има автобус туристически (3 кук ) но и той беше спрян.

Хванахме такси, след жесток пазарлък свалихме на 10 кук и заминахме. Един съвет, когато сте в центъра на Хавана – избягвайте да хващате такси от там, отдалечете се поне 1км и тогава. Защото там са хиени и никoй не отстъпва. И ако разстоянието в централните части (около 5 км преход струва 3 кук) то там ви искат 10 !! Всъщност това важи за цял свят. Кацате на летище, не наемайте кола отпред, излезте отстрани и хванете. Или в център на град, никога от там!
Прекарахме половин ден на плажовете, обикаляки от селце на селце, беше събота. Веселието на кубинците се беше изляло по тези плажове. Водеха задушевни разговори за себе си, децата си, за работа, за клубове, за музика, танцуваха, ядяхa: oриз а ла Кубана (ориз по кубински)… Лежахме и наблюдавахме цялата тази радост, която ни обгръщаше и веселие… Музика и ритъм – сякаш живееха в нормална държава, нямаха грижи, нямаха проблеми… Един път чух една поговорка: колкото по – малко имаш, толкова си по- свободен и щастлив! Определено е вярно…

Плаж, Куба

Следобед пак

се върнахме в Хавана и отново скиторене по уличките,

запленени от цялото това архитектурно богатство строено от испанците. Говорим за сгради на векове! Гордо извисяващи се, мръсни, неподдържани, но точно там е величието им! Че са автентични, недокоснати, запазени от времето…. Една от къщите в които спахме на връщане колониална, беше на над 100 години!
Обикаляхме с часове, пазари (в чайна таун има една сграда в която има от всички видове сувенири). Моят Габи (голям) е заболял на тази тема повече и от мен: накупи „света“: то не бяха пури, ром, кутии специални да ги държиш с необходимата влажност, кутии малки да носиш по 2 – 3… По едно време не ми издържаха нервите, щото ни държа 1 час час да гледа някакви кутии и го сръчках да се прибираме, че кракът му беше с оток, заради пръста и едва ходеше, а на другият ден ни предстоеше да наемем колата и да започнем преходите извън Хавана. Което означава много километри, каране, разглеждане и все пак неговият крак не можеше да издържи дълго на това темпо… Та се прибрахме..

На следващият ден, в 7, 30 хванахме едно коко такси (малки моторчета, жълти, тип тук – тук, за трима човека), което ни отведе до хотела в който трябваше да вземем колата. Предварително по интернет запазих и платих. Само застраховката се плаща на място. В 8 часа трябваше да отворят и бяхме там първи, за да не загубим деня. Бях преценила, че „бързите“ кубинци ще ни “изядат” поне 1 час докато оправим документите, /нещо, което в която и държава да съм правила, не отнема повече от 10 минути, понеже резервата е платена. Даже в Мексико, когато наемахме кола ни отне 30 мин. Но Куба е друго: ) ) служителят дойде на време и ни отне точно 1час, както бях предвидила. Беше любезен и очаквано бавен, но по- бързо нямаше как да стане: ) така че седях усмихваща се и слушах всичките му вицове, докато тревожно наблюдавах часовника си.

Куба

Понеже

проблемът с карането в Куба е следният: няма GPS, няма пътни знаци и караш с помощта на питане и стопаджии.

За това исках да излизаме по светло и да се прибираме по светло. Което там означава: 7 сутрин и 8 вечер. Когато влизахме на летището купихме подробна карта (4 кук), което обикновено би трябвало да ти даде фирмата на колите под наем. Но там не е така. Затова го имайте предвид. Колата беше: Gilli, китайски автоматик, която през живота си не бяхме чували и между другото разбрахме, че са забранени в Европа: ) ) ) беше на 10 000 км, ръмжеше странно, но ни свърши работа, слава богу! Че ако ни беше оставила някъде, господ знае кога щяха да дойдат да ни приберат!! Риска си е голям. Когато наемате кола, тук няма франкися. Блокирват ви 100€ на картата, които после се връщат. Застраховката покрива почти всичко, без кражба на гумите и касетофона. Където и да сте в Куба (освен във Варадеро) колата я оставяте на пазач.

Давате 2 – 3 кук на някой и той я пази. Никога, никога на улицата!

Защото рискувате да я намерите разфасована: ) ) и после идея нямате колко пари ще ви искат. Ще ви струва колкото да купите последен модел мерцедес: ) ) )

Куба

Един пример:

в Тринидад

хващаме 2 – 3 пирона и отиваме на гумарница и ни искат 30 $ за да сложат от тези лепенки китайските, които тук – целият набор струва 2€. След ожесточена разправия сваляме на 10 $. И имайте предвид че оправяне на 1 гума, по нормален начин тук е 6€ (в Испания) !!!

Точно в 9 вечерта вече излизахме от Хавана посока север. Днес целта ни беше:

Лас Террасас, Сороа, Валле де Весалес.

И 2 кайоси (juntias и левиса). Обърнахме набързо малко пари

съвет: най добре обръщайте в cadeca (къщи за обръщане).

Принципно разликата в курса е минимална, но в банките има големи опашки и ви вземат комисионна. В хотелите избягвайте да го правите (по цял свят) на летището – също. Преди да напуснете Куба, не забравяте да обърнете всичките cuc, които са ви останали, защото навън вече няма начин да ги смените.
Излязохме удивително лесно от града. Човекът от фирмата ни обясни подробно. Хващате по мелокона и държите все направо, никъде не се отделяте и излизайки от града вече има табела (което е учудващо)! После държите магистралата и по пътя вече обясних – или стопаджии или броите по картата всички отбивки, спиране и питане и така…

Куба

Ние използвахме абсолютно всички похвати. Магистралата беше сравнително добра. Очаквах много по лоши пътища в Куба – генерално. Но за финансовото положение на страната, се оказа че имат горе долу добре закърпени пътища. Ограничението на магистрала е 110 км. Внимавайте с полицията, има я буквално на всеки км., но никъде не ни спряха. Решат ли да ви спрат знаете как е в България – рушвет и ви пускат 🙂
По самата магистрала изникват от нищото продавачи на кашкавал и банани, мятайки с ръце да ви привлекат вниманието, затова: отваряйте си очите на 100!! Даже на едно от пътуванията, но беше в южна Куба размахваха лангуста 🙂 Самите пътища не са заградени и стане ли тъмно има опасност от животни, които пресичат пътя необезпокоявани. Не че през деня не ви се изпречва стадо кози на магистралата, но поне успявате да ги видите. Затова, препоръчително е дневното каране!

Плаж, Куба

Първата ни спирка бяха

Лас Террасас.

Това е един национален парк с невероятна природа, много палми, хълмисто място, езеро.., хотели (тип комунистически почивни станции), водопади, зеленина и приятен климат.. Първото ни влизане ме накара да мисля че съм в конго.. Бях виждала подобни снимки в един филм. Приказно е..

Паркът е отделен с бариера, плаща се (мисля че 2 – 3 кук на човек). Един ви посреща и ви обяснява 10 мин картата, кое къде е, друг продава билета, трети го къса и четвърти ръчно вдига бариерата.. Образува се страхотно задръстване от цялата тази кубинско – социалстическа „бързина“. Хванаха ме нервите… Викам си: ако все така ни въртят ще трябвада спим, импровизирано по пътя… След почти 20 мин. чакане ни пуснаха. Влиза се с кола, навсякъде. От дясната част има връх, от който се открива гледка към долината (пропуснете го, не си заслужава), след това е селището и най- отдалечени са каскадите. Има най- различни спортове на езерото – лодки, ски, и спускане с въже от единият край до другият.. Естествено нямахме време за такива удоволствия..

След това около 4км. път, които води до реката, падаща в палмовата гора и образуваща каскади и на места дълбоки вирове за къпане.. Безумно красиво, кубинци пристигащи да изкарат уикенда там, барбекюта. На една поляна има кабаняаси на високи крака, които можете да наемете срещу 13кук на нощ и под тях палатки (5 кук). Обиколихме припряно, снимки, бързане, зеленина, джунгла, красота и пак снимки…. Определено мястото си заслужава. Не го пропускайте..

Продължихме следващи спирки

Soroa и Veñales (селцето и долината му и пещерата на индианците).

Soroa я минахме пътьом има една градина с орхидеи, но реших, че достатъчно съм виждала, а и не си падам по ботанически градини.. Обичам натуралната природа. Красива местност.. Изобщо за тази част казват: зелената Куба.. По обяд вече навлизахме в долината на veñales. На разклона за там взехме стопаджия, който ни показваше пътя, защото вече излязохме от магистралата и пътя криволичеше. Много отбивки, селца не показани на картата…

Плаж, Куба

По пътя където и да отивахме, спирахме в селцата, разглеждахме, купувахме си банани (15 бр – 1 кук) и снимахме.. Десетки малки китни селца с типичният селски живот, текезесетата им и необработваемите земи.

В Куба установих, че никoй нищо не работи.

Социализмът проваля и най- работливият човек явно. Декари необработваема земя, пустееща… На няколко места за 2 седмици видях градини с банани… Нищо и никъде не се вижда. Даже в селата – всеки си има къща и двор, но нищо не е засадено там. Най- шокиращото беше че за пръв път попадах в тропическа страна, в която не се раждаха плодове, защото никoй нищо не работи (предполагам че хората си казват: вземам 10$ заплата, за какво ми е да се напъвам) !!
Представяте ли си че там има само: банани, ананас и папая (в прекалено малки количества) !!! Вземете една Република Доминикана, със същият климат и условия за развитие на земеделие и си представете какво изобилие на плодове и зеленчуци има. Знайни и незнайни… Спомням си в хотела имаше една огромна дълга маса затрупана с какво ли не… А в Куба – нищо (после в хотела в които бяхме oл инклузив – за 5 нощи имаше само 2 пъти плодове – банани!!!).

Със зеленчуците въпросът стои по същият начин – само картофи (и това не спират да го пропагандират по тв), лук, чесън и в минимални количества краставици (огромни и презрели, коиито у нас даже не се ядат) и малко смити домати. По хотелите сервират консерви с моркови и червено цвекло за салата!!! Просто никoй и нищо не отглежда!!! По пътищата няма табели но за това пък има обилно количество огромни билбордове на които пише: “ социализъм или смърт“; “ революцията е дело на младежда“ (на коя младеж и за каква революция става въпрос, като тя е била преди 100 години. !!!!.. ) ; „живеем в социализъм и ще продължим да живеем в него“; „трудно е, но ще победим“…

Хиляди огромни плакати (за които има пари, а за табела да ти означи пътя за Хавана, няма!!!

Не мога да си спомня всички лозунги които изчетох, имаше такива по 5 – 10 изречения, коиито не успявах да прочета в бързината от колата… Характерни за социализма. Просто стряскащо!!

Тотално промиване на мозъка…

За какъв хубав строй се говореше по тези пътища, като се сещам за празните им аптеки и не спирам да се питам как се лекуват като се разболеят.. Или са на принципа на естественият подбор… Пълна трагедия…. Изобщо много шокиращи неща видях, които даже по време на социализма в България не бях виждала… И понеже мисълта ми и хвърчи в различни посоки, ще ме извините, че се отклонявам от пътуването, но се опитвам да преплитам всички мои впечатления.. Например очарова ме и в същото време ме озадачи как се облича кубинеца! В магазина няма дрехи, но те са супер модерни с готини дънки, потничета и всичко Долче и Габана (ментета естествено). Когато разпитах ми казаха, че на черният пазар всичко се продава.. Стига само да имаш пари: )

Та да се върна на пътуването.

След качването на поредният стопаджия научихме куп информация за околността, за най- хубави места за снимки, веднага ни предложи да му идем на гости, да ни бъде гид, да ни сготви лангуста…. (на пъпа ми излезе тая лангуста :))) където и да спирахме ни нападаха да ни хранят с нея – срещу 4, 5 – 7кук!! Представете си що за цени!! Който живее в Европа има идея от цени тук на този деликатес…

Момчето беше супер любезно, разказа ни куп неща за битието си, семейството на брат му в Маями.. Изобщо установих, че е страхотно да качваме непознати, които на
момента се представяха и започваха едни от най- интересните разкази, които съм слушала.. Винаги бяха пълни с информация за всичко. И в интерес на истината от наблюденията ми тези 2 седмици, уверено мога да кажа: кубинецът е страшно интелигентна персона. Начетени са, говорят чужди езици, понякога 2 – 3, водят страхотни разговори, ориентирани са за всичко и най вече успяват да оцелеят в този си живот!

Първият път, когато забелязах крещящата им начетеност беше в едно забутано на край света селце. Бяхме се объркали и спряхме да питаме как да излезем и момчето не само че можеше да се оправи по картата, която показах, но и ни начерта собствена.. Нямаше човек когото да сме питали и да не знае…. И понеже имат особен акцент и много жестикулират, разбира се различно от нас, понякога не ги разбирахме добре и питах втори път и те започваха да обясняват на английски или френски, италиански… Бях изумена.. Повярвайте ми за всичките тези години в които обикалям света, колкото и цивилизована да е държавата винаги попадаш на неграмотен човек.. Тук беше точно обратното… Всички тези стопаджии, които возехме постоянно с нас, знаеха да се изразяват, да дават мнение, да го защитават… Изобщо правеха впечатление на страхотно интелигентен народ. Всички знаеха къде е България /явно резултат от социалистическата дружба/. Даже в Хавана насред улицата ни спряха и ни заговориха на български. Беше момче учило в Перник и после работило в Кремиковци 🙂 ) ) изумително!. За пръв път от 9 години в които пътувам казвах че сме от България, когато ни питаха. По простата причина че много обичат България, и я знаят.. В други страни ме изморява това 1час обясненяваме коя и къде е България и от години, на въпроса: от къде сте казвам: Испания…
Та да се върна на пътуването.

Veñales

е с необикновено красив релеф. Долина оградена с огромни скали, покрити със зеленина, приличащи на яйца.. Има подобна местност в Китай (Гулин) и в Лаос. За пръв път виждах подобно нещо. Беше някава приказка нарисувана пред очите ни от природата. Пътят криволичеше между тези огромни зелени яйца и се сливаше със синьото небе.. Преди да влезете в селото има изглед / в ляво от пътя до първият хотел, които излиза. /внимавайте да не го пропуснете. /естествено, няма табела/. Точно там се разкри една от най – завладяващите гледки които сам виждала в живота си…, минахме през селото, заредихме бензин (1€ за литър), оставихме стопаджията с извинение че друг път ще ядем лангуста: ) ) ) и продължихме из долината. Спирахме и снимахме навсякъде… Наистина загубихме доста от времето, но определено си заслужаваше.. После: cуеvа де лос индиос. Това е пещера в която влизате и ходите около 250м, после още толкова в подземна река с кану и накрая излизте в един омагьосващ оазис, наподобяващ пещерите близо до phi phi остров в тайланд. Разкошно, зелена, гъста тропикална растителност, пещерата грандиозна, една „силна“ тишина под земята…. Обсебващо!!! Снимки, милионииии…. Малък Габи почна чак да недоволства от тях :)))

Тази част от Куба за мен като природа няма равна на нищо друго!

Продължихме, сменихме пътя със селският, който се виеше по брега на морето, за да използваме да видим двете кайоси. Девствени, естествени, красиви пустинни плажове, няма време за къпане.. Защото ни чака два пъти повече път по селското шосе.. Но за това пък двойно по-голям интерес. Малки бедни къщички, разпръснати навсякъде, дървени, схлупени, няма ток, тоалетни, течаща вода…

Това всъщност беше най- бедната част от страната.

Куба

Няма и никакви превозни средства освен някои камион или джипка случайни… Пълна, тотална бедност… Навяваща такава тъгa… А пътищата пълни с усмихнати лица приветстващи ни навсякъде.. Много тъжен следобед… Човешкото око трудно понася тези гледки…. Особенно моето, свикнало на красиви поддържани градове и нормален живот…

Очаквайте продължението

Автор: Емилия Петкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

25 коментара

апр. 30 2010

Англия? Не, merci! (1)

Published by under Лондон,Про 01

Отново към Лондон – този път със специален поглед :). Приятно четене:

Англия? Не, merci!

част първа

Винаги съм вярвал, че впечатленията на човек като турист не могат да бъдат грам меродавни за реалността на дадено място. Впечатленията ми от Англия преди почти 5 години завършиха с написването на колосален по мащабите си пътепис с размер на четвърт роман. Този път пътеписът ще бъде значително по-кратък и ще акцентира не толкова на промените там, защото те не са особено видими, колкото явно на промените в мен.

[geo_mashup_map}

Има 4 етапа на пътуванията в чужбина:

1. осъзнаването, че утре вечер по това време няма да спиш в твоето си легло
2. пристигане и свикване с новия свят
3. преживяване на всичко случващо се
4. радостта да се върнеш в добрата си мила къщурка

На четвъртия ден от това седемдневно пътуване копнеех да се случи точка 4. Съвкупността от множество културни шокове и други фактори ми дойде повече и тук е мястото да заявя, че това определено не е страната на семейство Борисови, както семейният съвет заключи.

Някои аспекти на живота в кралството

Напоследък имам наблюдението, че за хората в една страна най-добре говорят рекламите. Телевизионните реклами, понеже радио рекламите навсякъде се правят от и за идиоти. Телевизионните реклами в кралството са едни такива софистицирани, засукани и в общия случай позитивни. Което е коренно различно от всичко познато тук – ползвай Калгон, че ше ти гръмне пералнята; направи си застраховка на колата, че тъпата путка с мерджана не може да кара. Много лесно ще видите колко по-различни са рекламите там, ако си пуснете Sky News или дори MTV 2, вече по-известно като MTV Rocks. Че хората са на светлинни години от нас обаче най-добре ми го показа един умопомрачаващ билборд с някакъв нов 250 конен Меган, който гласеше “OMG and LOL as standard”. Не можах да го снимам, понеже го видях само на едно място, но ето някой, който е успял. Шапка долу за човека измислил това гениално творение! С нетърпение очаквам да видя българския му вариант, понеже тука сме много големи креативи всичките, ама капацитетът ни обикновено се изчерпва с конотации от соца.

Великобритания е много готина, удобна и уредена страна. Страна с известна социална отговорност у хората. Отговорност, чието следствие е чистотата на обществените места. Примерно паркове.

Лондон, Англия

Обществен парк

Вярно, това не означава, че в тях не се случват други глупости и безчинства, но да ви кажа честно, винаги бих предпочел глупости пред лайна.

Четете по-нататък>>>

57 коментара

ян. 15 2010

Куба – една мечта по-малко

Днес Диана ще ни разходи до Куба – и не само ще ни разходи, но ще даде и доста съвети при едно пътуване из Острова на свободата („Свобода“ в Оруелския смисъл 😉 Приятно четене:

Куба – една мечта по-малко

Започвам да пиша този разказ без какъвто и да било опит в тези начинания, но бързам за да не пропусна момента преди детайли от спомените ми за пътуването до Куба да са отлетели.

Надявам се да съм полезна на бъдещите ентусиасти, решили да се докоснат до различния свят на хората от Острова на свободата.

И така, всичко започна в края на месец август 2009 г., когато с моя приятел спонтанно решихме, че вече е време да осъществим тази своя отколешна мечта. Куба отдавна ме привличаше по няколко причини-едната е, че имам страст по всичко де що говори испански, втората-в продължение на 3 години танцувам кубинска салса и доста често сме си говорили за това, трето – да видя или по-скоро да си припомня соц. режима, който все още властва там и естествено заради самото пътешествие.

Та, 10 дни след разговора ни вече бях купила билетите и ангажирала квартира за края на ноември 2009 г. Сега малко подробности за това.

Нашият полет

беше София-Мадрид с България Еър (110 лв. в двете посоки) и Мадрид-Хавана с Еър Европа (624 евро). За двупосочен билет платихме общо по 1350 лв. на човек-една доста прилична цена, въпреки че месец преди полета цените на дългия полет (до Хавана) малко паднаха, както и тези на Еър Франс, но човек не знае. Друга възможност за пътуването е с Air Comet. Еър Европа и Еър Комет са испански авиолинии.

По отношение на настаняването в Куба

една отлична възможност са така наречените casa particular. Това са легализирани квартири, които кубинци отдават под наем, срещу което заплащат на държавата ежемесечни вноски. Имат право да отдават само по две стаи и дължат вноската на държавата независимо дали са имали гости през съответния месец или не. В Хавана данъкът е около 260 CUC месечно.

CUC е абревиатурата на peso convertibleтова е

една от двете официално действащи валути

в страната. Другата е peso cubano или moneda nacional или съкратено CUP. CUC се възприема като валута в Куба (кубинците я наричат divisa, т.е. валута) и е предназначена за туристите, като 1 Евро = 1,33 CUC. А в CUP кубинците получават месечните си възнаграждения, заплащат срещу минимална сума месечните си дажби храна, режийни, таксита и други, като 1 CUC = 24 CUP.

Туристите трябва да са изключително бдителни по отношение на цените, защото е напълно възможно де е обявена цена в CUP, а вие да платите в CUC. Повечето туристи не се сдобиват с евтината валута, предназначена за кубинци, но моят съвет е да си обмените, защото има няколко места, където може да се ползва от туристи и ще ви излезе много изгодно. Например, хлябът струва 3 CUP (0,15 CUC), такси от старите коли-частни 10 CUP на човек (0,5 CUC), плодове и зеленчуци от пазара – също е голяма евтинийка и някои други случаи, в които ни беше яд, че не разполагахме с тяхната валута, но за това по-късно.

Четете по-нататък>>>

20 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version