Archive for the tag 'Солун'

сеп 03 2014

Янина (Йоанина) (1)

Днес ще започнем първата част от един по-голям проект на Роси – ще започнем с Янина в Гърция (понякога наричана и Йоанина по гръцки). Приятно четене: Янина част първа на От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта автор: Росица Йосифова първа част Част от пътуването по адриатическия бряг […]

5 responses so far

дек 13 2012

Халкидики и Солун през есента

Хайде, не всички, но огромна част сме ходили до там, но пък винаги е приятно са си спомним Бяло море и задния ни двор:)

Приятно четене:

Халкидики и Солун през есента

/едно пътуване през септември/

 

Предисловие

Как си представям тази древна страна? Не знам. Някъде в споменните кътчета на съзнанието се таят представи, изградени върху разглеждани снимки, споделени разкази и прочетени думи.

Имам очаквания за нещо топло и древно, каменисто и лазурно, мъжествено и цветно.

Дочувам интуитивното подсказване от дълбините: ”Само се радвай! Не пропускай нито миг и ще видиш натежалата цветност на тази страна. И може би също ще я отнесеш в сърцето си!”.

Оставям вътрешния глас да ми говори и разбирам – това пътуване е един прекрасен финал, преди да се захлопнат вратите на лятото.

 

Тръгването

            В полусънната утрин се носим към полуостров Халкидики, към топлината на слънцето, уюта на ситния пясък и утриннопесенния полет на птиците. Пътуваме. Пъстър шум от множество гласове изпълват топлата атмосфера на ранобудния автобус.

Преминаваме границата. Поздрав на прекрасен гръцки език, от колежка, под звуците на чувствено сиртаки – и вече сме другаде.

Доплаква ми се, както винаги, когато минаваме отвъд физическите граници и през собствените си усещания. Невероятно пътуване в междукултурното пространство на свят без граници… Музиката чертае пътя, който следва емоционалните извивки на сиртакито.

Българските учители са многофункционални – присъстващ влиза в ролята на екскурзовод и разказва за Демир Хисар и гроба на Дебелянов.

Хълмовете се изравняват, преминаваме покрай оскъдна зеленина, водни канали, подредени, изкуствено залесени горички, образуващи зелени туфи. Овце, дисциплинирано пасящи в оформен квадрат земя. Край пътя – първите цъфнали храсти леандро.

Пътят за Солун, Гърция

По пътя, преди пристигането в Солун

 

Слушаме подробна географска информация за страната.

Редуват се жълтозлатни царевични ниви  и малки, изглеждащи като деца, маслинови насаждания, или свободно растящи ниски лозя.

„Древна страна, изградена на основата на минойската култура” – лее се историческа информация. Смяна на култури, на чиято основа се гради съвременната западна цивилизация. Да не повярваш, че в момента страната е пред фалит и протестите са ежедневие.

Постепенно ме обхваща усещане за пуста топлота, пресечена от асфалтовата лента на пътя. В далечината се очертава синкавият силует на невисока планина  –  „туристическа страна с харизма”, така я наричат.

Топло е. Замислям се за горещото гръцко слънце и бреговете  (имам пред вид крайбрежието) на светлината. Често наричаме слънцето гръцко, българско, хърватско или друго, а то е едно. Присвояваме го, като толкова други неща, които не сме създали. Макар че грее еднакво за всички, сме склонни да му приписваме някаква национална характерност, типична за мястото, на което се намираме.

Вдясно, екранно се изнизва индустриалната зона на Серес. Продължаваме към Солун.

Гърция, тази страна на храмове и богове, ни очаква със своето необятно културно наследство. Историята й е колкото собствена, толкова и история на света.

Продължаваме, а на места тревата отхапва от асфалта и стеснява пътя. Сиртакито се лее, нещо екзотично се настанява в душата ми – симбиотично усещане, смесица от визуалност и звуци. Релефът постоянно се мени, преобладава хълмистата нагънатост, ту по – висока, ту по – ниска.

Омърлушени слънчогледи мълчаливо  проклинат сушата.

 

 

Солун

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Солун, Гърция Централната улица на Солун, която излиза на крайбрежието[/caption]

 

 

 

Солун – Тесалоники, много гръцко звучене. Име на жена, сестра на Александър Македонски. Това е достатъчно, за да ни настрои леко мистично и да засили очакванията.

На влизане, тук – там зле поддържани сгради и доста отпадъци край пътя.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви) – Солун, Гърция Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви)[/caption]

 

 

 

Църквата „Св. Димитър”,

 

петокорпусна, със сурова външност и нежна душа. Огромна, а отвътре – фантастични ажурни дърворезби и златносребърна украса. Сводести прозорци със жълти стъкла, сякаш завинаги уловили слънцето. Мощи на светци, обрекли себе си на чистата вяра и загинали, за да опазят себе си от отричане.  Мълчаливо докосваме богато украсените саркофази. На малко бяло листче пишем молба към Бога за здраве. Пишем на български и пускаме българска монета. Бог разбира, той знае.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Църквата Свети Димитър Солунски (Мироточиви) – Солун, Гърция Църквата „Свети Димитър” – изглед отвътре[/caption]

 

 

 

 

 

Дворът на църквата е изпълнен с руини. Всеки пласт, прозиращ през новопостроените стени, бележи етап в развитието на града, етап от историята му. Във всичко, до което спираме затихнали, е събрана много, много топлина.

 

После вървим по централна улица, за да излезем на крайбрежието. Движим се между белокаменни сгради, а отнякъде лъха изкусителният мирис на сладко тесто.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Солун, Гърция Централната част на Солун[/caption]

 

Крайбрежие –

статуята на Александър Македонски,

самоуверен и устремен, като всеки победител.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Паметникът на Александър Македонски – Солун, Гърция Паметникът на Александър Македонски[/caption]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди това –

Бялата кула

Пред нас постепенно се открива Солунският залив. Виждам я в далечината.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Крайбрежната улица и Бялата кула – Солун, Гърция Крайбрежната улица на Солун, в далечината – Бялата кула[/caption]

На срещуположната страна на булеварда са разположени множество кафенета. Цари типично гръцко оживление, по платното се стрелкат различни возила. Контрастна на това усещане, кулата бди над залива, вечна и непоклатима. Стените, според историята, са напоени със страдание и мъченичество. Непристъпна, кръгла, съвършена – чувствам я като твърдина на духа и хранилище за безсмъртие. Колкото повече я наближаваме, се засилва категоричността на присъствието й. Разбирам причината, поради която посетителите на Солун я считат за негова емблема, за вечен страж.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Бялата кула – Солун, Гърция Бялата кула[/caption]

 

 

Не успяваме да посетим Бялата кула, затворена е – очакват  се мащабни протести, градът гъмжи от полицейско присъствие. Добре сложени момчета стоят до служебни автобуси. Гърция се раздира от недоволство.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

Псакудия,

комплексът „Филоксения”

Крайната цел на пътуването ни е селището Псакудия, което се намира в основата на Ситония – средната част на полуостров Халкидики. Малко рибарско селище в миналото, понастоящем Псакудия е спокойно курортно място с широка пясъчна ивица, крайбрежни заведение и множество курортни комплекси.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Плаж – Псакудия, Ситония Плажната ивица на Псакудия[/caption]

 

 

Един от тях е „Филоксения” – изграден от постройки, наподобяващи малък хотел или къща с разчупена архитектура. Между тях се разполагат зелени, добре поддържани площи. Растителността е разнообразна и ефектно аранжирана.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Филоксения – Псакудия, Ситония Комплексът „Филоксения”[/caption]

Курортният комплекс ни посреща с перфектно организиран ресторант и хранене тип „шведска маса”, изобилно и щедро по отношение на предлагания асортимент. Множество млади хора поддържат чистотата и реда, можеш да пийнеш нещо традиционно и да хапнеш „на корем”, към което сме особено склонни.

Вечерите в топлия полумрак на терасите преминават в безкрайни шеги и гръмогласен смях, обилно гарнирани с нашенски питиета и мезета.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Филоксения – Псакудия, Ситония Комплексът „Филоксения” привечер[/caption]

 

 

Ражда се груповата „закачка”, нещо за което само ние си знаем и, което особено ни сближава. Ще го повтаряме дълго след като се завърнем. Само споменаването на тази култова реплика ще ни връща към атмосферата на пътуването, оставяйки нещо съзаклятнически  обединяващо в нас. Това ме кара да се размисля за уникалната ни национална различност, когато се забавляваме и как влагаме цялата си душа в онова, което преживяваме – в хумора, в смеха, в обидата, в срама, в упоритостта или безхаберието. И колко неповторимо колоритни сме във веселието си, как ценим и преживяваме тясното пространство около пластмасовите маси, някъде в топлата далечност на Халкидики. Пространство, което си присвояваме, побългаряваме и изпълваме с уют.

Вечерта се разхождаме по притихналото крайбрежие, в дискотеките горят свещи, музиката е приемлива, очакват се множество клиенти. Награждаваме се по едно питие и се излягаме върху  шезлонгите на пустия плаж. Стъклената луна ни се чуди, романтично и меко огрява поклащаща се бяла лодка насред залива. Разговаряме, разиграва се аматьорски, доста забавен театър и всичко това оставя поредния спомен в паметта ни. Спомен, създаден от удоволствие, смях и живот, роден в една топла вечер сред приятели, далеч от дома.

Така минават трите дни. Тръгваме си, а мислим – поне още един ден… Никога не ни е достатъчно.

Втурваме се към България, пътьом понесли множество подаръци и най – вече традиционни напитки, маслини, зехтин. Да опитат и другите, да се докоснат до Гърция, да споделим преживяванията си, докато отпиваме побелялото от леда узо и си спомняме.

***

Потопена в уникалната атмосфера и красота на тази страна, отнасям в себе си спомена за пухкаво – рошавите пространства, изпълнени със зелената восъчност на маслините, сухата и топла земя, легендарната митичност на древността. Плажовете – безпределното, топло спокойствие на дългия ден, закичен с цветето на късния залез.

[caption id="" align="aligncenter" width="631"]Залез – Псакудия, Ситония Залезът[/caption]

 

И смеха на приятелите, без които не мога.

 

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Ситония – на картата:


Кликайте на разказа за подробности!

3 responses so far

дек 06 2012

Солун, Метеора и Кавала – три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

Да не хойкаме далеч днес, викам аз? Да отскочим за малко до Солун на кафе? Днес наш водач из близката Гърция ще бъде Роси Манева.

Приятно четене:

 

Солун, Метеора и Кавала

три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

 

Започвам разказа си с това, че още преди години когато разбрах за Метеора удивено възкликнах „Не може да бъде!” и оттогава желанието ми е било да посетя това наистина уникално място.  И ето че съвсем скоро осъществих мечтата си.

Обичам да пътувам, да посещавам нови, непознати местенца, да запечатвам с помените си всичко видяно, преживяно и затова не се колебах да се включа в тази екскурзия, която обещаваше пътешествие през Северна Гърция и до заветната точка за мен – Метеора.

Тръгнахме късно през нощта от България, а новия ден посрещнахме по път някъде край Кавала. Почти всички в автобуса спяха сладко-сладко, а аз обхваната от вълнение, стоях залепила нос в прозореца и се дивях на най-красивия изгрев, който можех да си представя – огромно яркочервено слънце, показващо се над спокойното море, блясъкът, заслепяващ очите ми – е, нямаше по-добър начин да кажа „Добро утро” на Гърция.

Скоро всички в автобуса се раздвижиха , започна весело похапване на сандвичи и солети, разговорите бяха все по-оживени, пък и вече наближавахме първата ни спирка – Солун, втория по големина град на Гърция,  основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. , кръстен на името на жена му Тесалоника, сестра на Александър Македонски и дъщеря на Филип Македонски.

Тук е мястото да отбележа, че за водач от туристическата фирма в България  имахме страхотна дама, която успя да ни разкаже много неща, даде ни много съвети и доста подробности за Гърция, гърците и начина им на живот, които нямаше да научим от екскурзоводите ни по обясними причини. ;)

В Солун посетихме типичните туристически места:

Останалата до наши дни част от Арката на римския император Галерий, издигната за да ознаменува победата му над персите, както и ротондата „Свети Георги” в близост.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="560"]Арката на Галерий, Солун Арката на Галерий[/caption]

 

Останките от крепостната стена, откъдето се открива гледка към града и морето:

 

[caption id="" align="aligncenter" width="560"]Бяло море, Солун Солун[/caption]

 

 

Църквата „Свети Димитър Мироточиви”,

където са и мощите на светеца, покровител на град Солун.

[caption id="" align="aligncenter" width="560"]Църквата отвън Църквата отвън[/caption]

Църквата

Църквата

 

Площад Аристотел и крайбрежния булевард “Никис”

( и за съвсем кратко време пазарът, който е съвсем близо, но където не успяхме да издържим повече от 2 минути заради невероятния шум от неспирните викове на продавачите , което си е неповторимо изживяване, неподлежащо на описание :) ).

[caption id="" align="aligncenter" width="560"]Паметникът на Аристотел, Солун Паметникът на Аристотел[/caption]

Крайбрежният булевард, Солун

И накрая –

Бялата кула,

сега действаща като музей, а в миналото използвана за затвор от  османската власт, където затворник през 1863 година е бил и Капитан Петко войвода. Не пропуснахме да се качим до върха ѝ и да се насладим на гледката отвисоко.

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="540"]Бялата кула, Солун Бялата кула[/caption]

Бялата кула, Солун

Солун

 

Като цяло Солун не е особено впечатляващ град,

а като изключим най-популярните места, не е и особено красив, но носи в себе си страшно много история, която е дълбоко свързана и с нас българите. Макар самият град да няма плажове, морето носи своята прелест, а палмите наоколо внасят лека екзотична нотка, а и на мен са ми слабост, не спирах да ги снимам през цялото време, може би съм преродена маймунка, кой знае :)

След разходката в Солун поехме към

курортното градче Катерини,

където щяхме да преспим и двете нощи от екскурзията. Хотелът ни се намираше в туристическата част на града до морето, а именно

Паралия Катерини

(паралия означава плаж на гръцки).

 

Катерини, Гърция

 

Бяхме на една пресечка от плажа, в типичен за тамошния стил хотел, с гледка към малък парк. Времето беше все още топло и голяма част от групата се похвалиха, че са се изкъпали в морето. Аз успях само да си потопя пръстите на краката, но и това е нещо.

Вечерта се разходихме по главната улица, разгледахме магазинчетата за сувенири и всякакви джунджурийки. Впечатление ми направи колко много магазини за кожени изделия има и витрините отрупани с кожени якета и палта, леко странни според мен, на фона на палмите и хората шляпащи все още по джапанки :) (заради руските туристи, които масово купуват кожни изделия от Гърция – бел.Ст.)

С утрото дойде така чаканият ден и всички нетърпение се събрахме в автобуса и потеглихме към нашата цел за деня –

Метеора

Разстоянието е около 180 км, но на мен ми се видя поне два пъти повече, дали заради очакването, дали заради преобладаващо скучната и еднообразна гледка на голи скали и скучни полета.

Пътят към Метеора, Гърция

Но ето, че изведнъж видяхме пред нас огромните черни „игли” (както някъде много точно бяха наречени величествените скали, затова реших и аз да използвам това сравнение) извисяващи се към небето.

Метеора, Гърция

На горната снимка се вижда и нещо, което също ми направи впечатление почти навсякъде където бяхме, а това са жиците (може би има по-правилен термин)  за електричество, които са абсолютно навсякъде над и през улиците, пресичат се и се кръстосват без особен ред, а стълбовете са преобладаващо дървени, дори и в хотела, в който спахме стълбът беше буквално пред терасата и от него излизаха жици през улицата към другите хотели.

И след краткото отклонение се връщам към величествената красота на Метеора ( или буквално преведено Скали висящи във въздуха), чудни скалисти образувания, някои с височина над 300 метра, формирани преди около 60 милиона години. Днес на тях са разположени 7 действащи манастира, като в миналото са били много повече.

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Насочихме се към

най-големия и най-посещаван манастир – „Свето Преображение Господне” (Голям Метеор)

 

Метеора, Гърция

 

Изкачването към манастира е приятно, интересно и обещава страхотна гледка към съседния

манастир „Свети Варлаам”

Метеора, Гърция

 

След изкачването по многобройните стълби нагоре, стигаме входа на манастира и след като си купихме билетчета и се загърнахме в задължителните за жените дълги престилко-поли (разбира се само тези от нас, които не си бяха облекли свои собствени) и потънахме из многобройните коридори и музейчета на манастира и изключително красивата църква в него. Там се намира малко познатата, но тачена от руснаците

икона „Света Богородица неувяхващ цвят”

Интересна е с това, че Богородица и младенеца са изобразени с царски атрибути, Христос е прав, а Богородица държи стрък цветя и житен клас.

 

Света Богородица неувяхващ цвят

 

Следващата спирка беше пред

манастира „Свети Стефан”,

който беше затворен, но пък от там успяхме да се порадваме на нови и различни гледки към манастирите, скалите и престрашилите се да ги покорят алпинисти.

 

Метеора, Гърция

Леко уморени, но впечатлени от видяното се насочихме към близкото градче Каламбака, където разгледахме магазин за икони и се отправихме

обратно към Катерини

 

Вечерта решихме да хапнем в една от таверните в курорта, която си бяхме набелязали от предния ден. Бяхме решили да вечеряме прекалено рано, затова в таверната нямаше никого, освен персонала и собственика, който ни посрещна и настани в ресторантчето. В Гърция навсякъде, където сядахме да се храним веднага постилаха на масата хартиена покривка върху обикновената, предполагам за удобство, все пак няма да перат покривки всеки ден, я! ;) Та така и тук.

Не знам по каква причина, но може би защото бяхме първите клиенти и повлякохме крак за още посетители, но собственикът беше много любезен, почерпи ни с по чашка узо и десерт накрая, като обясняваше на развален, но все пак разбираем български, че е за негова сметка и от сърце. Е, ние си имахме едно наум и до последно не вярвахме, докато не видяхме сметката с очите си . :)

Установих, че

гърците могат да накарат клиентите си да се чувстват добре,

обслужването им е добро, но все пак като цяло не са особено любезни, оставиха у мен чувството за безразличие и леко високомерие, но за мен това е ОК, поне не са нахални и никой не ни закачаше или агитираше агресивно да купим това или онова. ( Тук пак ще се отклоня, но това не важи за свръх-нахалните африканци в Солун, продаващи гривни, раздаващи флайери и какво ли още не, които се движат на групи, много усмихнати, много комуникативни, но и истинско изпитание за туристите, които така или иначе не искат да се поддадат на чара им).

Дойде и третият ден, в който отпътувахме за България. Денят беше отново топъл и слънчев, прекрасен за пътуване и ние имахме още една, последна спирка в Гърция –

красивият град на Бяло море – Кавала

 

Бяло море, Гърция

 

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция след Солун, а срещу него се намира остров Тасос. Градът е основан през 7 век преди новата ера от заселници от остров Тасос и е наречен Неаполис („Нов град”).

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

 

Отново красота, вековна история, слънце и море!

Бяло море, Гърция

В Кавала направихме пешеходна обиколка от площада на кметството, през Стария град и обратно до пристанището, където ни чакаше автобусът. Тук екскурзовод ни беше Йоанис, многостранно развит талант, който дори ни попя в автобуса, екстра, която развесели всички ни.

Разходката из стария град беше впечатляваща, с красотата и тишината на малките улички, пъстротата и зеленината навсякъде.

 

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

 

Най-накрая стигнахме и

крепостта на града

Изкачването до най-високата ѝ точка – върха на кулата става бавно (а слизането десет пъти по бавно – лично наблюдение :)  )по тесни и стръмни стълби, но това усилие се възнаграждава с гледката от върха ѝ към целия град и остров Тасос – зашеметяващо красива панорама!

Кавала, Гърция

В стария град се намира и сградата, където по време на Втората световна война се  е помещавало българското военно комендантство и където сега стои зловеща табела…

Е, историята си е история, различията и неуредените въпроси на Балканите ще съществуват винаги, за съжаление, но дано поне, както казват мъдрите хора, се поучим от грешките на историята си.

Пътят ни от крепостта продължи надолу по стръмните улички към

акведукта Камарес,

построен по заповед на Сюлейман Великолепни (Я?! Той се занимавал не само с хареми? ;) – бел.Ст.) Масивен и внушителен той е служил да доставя вода до града, а сега, някъде там между арките му, може да се видят сгушени цветни малки къщички построени преди години от неизвестни преселници, решили да използват здравия му зид като стена за новите си жилища.

 

Акведукт – Кавала, Гърция

 

И така след разходката и обилния обяд поехме към България.

Сега ни чакаше само път и път, но и възможността още малко да се порадваме на морето, полетата с памук и яркото слънце на Гърция.

 

Автор: Росица Манева

Снимки: авторът

.

Други разкази, свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="416"] – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)
[geo_mashup_category_name map_cat="416"]

No responses yet

юни 01 2012

На концерт на Янис Плутархос в Солун (Fix Live Club)

 Днес Петър и Биляна ще ни водят на концерт на много известен в Гърция и тотално неизвестен на редакцията певец ;) Но нали затова са пътеписите – да научаваме неизвестни неща :)

 

Приятно четене:

На концерт на Янис Плутархос в Солун

Fix Live Club

Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

Язовир Искър

 

„Какво пък ще правите в Солун?“,

чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Пътят за Солун

 

 

 

 

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Тунел по пътя за Солун

 

 

 

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до

хотел „Мет“,

където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

 

Хотел Мет, Солун

 

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.)

Хотел Мет, Солун

 

 

 

 

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият

Плутархос се оказа в нашия хотел…

Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

С Янис Плутархос в Солун

 

 

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Движение в Солун

 

Малко факти за Солун

Градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

  1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).
  2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

Мотопед, Солун

 

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

 

Паркиране в Солун

 

 

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Паркиране в Солун

 

 

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Мерцедес на аварийки

 

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки

(да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Интервю с един дядо, Солун

 

 

Останахме с впечатление, че

Солун е ужасно безконтролно място

– нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Пазарът в Солун

 

 

 

 

 

Най-фрапиращото място е пазарът.

Улично куче на пазара в Солун

 

 

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти,

предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Нелегални цигари на пазара в Солун

 

 

 

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Стока на пазара в Солун

 

 

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос).

На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

 

Гирос, Солун

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме

площад Аристотел

Площад Аристотел, Солун

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Аристотел, Солун

 

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Крайбрежната улица на Солун

 

Прословутата

Бяла кула,

използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г.

[geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]

 

 

През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Бялата кула, Солун

 

 

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

 Бяло море, Солун

 

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък,

преминавате по голяма търговска улица

тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

 

Търговска улица в Солун

 

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

 Свещи за Великден, Солун

 

Малко по-нагоре е

античният театър

Античен театър, Солун

А още малко по-високо е

църквата Св. Димитър,

където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

Свети Димитър, Солун

 

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Билети за градския транспорт, Солун

 

 

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

Солун

 

 

 

След като се върнете, не пропускайте да посетите и

 

църквата Св. София:

Света София, Солун

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Кафе, Солун

 

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! :D

 

Кафене, Солун

 

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип„Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Бирена фабрика, Солун

 

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва –

Fix Live Club

Точно тук бе и концертът.

Fix Live Club, Солун

 

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.
концерт на Янис Плутархос в Солун (Fix Live Club)

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На концерт на Янис Плутархос в Солун (Fix Live Club)

 

На следващия ден тръгнахме обратно към България.

След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

Пирин

 

 

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя

Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив.

Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

 

Пловдив – Солун – Пловдив

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

 

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

 


 

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…

 

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани със Солун – на картата:


КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА :)

10 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version