Archive for the tag 'Солт Лейк сити'

апр. 24 2012

Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини

Продължаваме обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започнахме с Grand Teton и Йелоустоун. Днес ще продължим с  Glacier National Park и Скалистите планини

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

част втора

Glacier National Park и Скалистите планини

7 септември.  Рано сутринта сме вече на път.  Съвсем наблизо е

Националният Парк Глетчер (Glacier National Park)

Тръгваме да го пресичаме от запад на изток, по 50-те мили на небезизвестния „Going-to-the-Sun Road“ (Пътят, отиващ към слънцето).

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Glacier National Park, 295 Mather Dr, West Glacier, Монтана 59936, Съединени американски щати

 

Отначало се движим покрай

езерото McDonald,

с прозрачни сини води, после започваме да се изкачваме нагоре, нагоре, нагоре… върховете наоколо вече са със снежни шапки.  Задминаваме група колоездачи – евалла им, по тоз баир…

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Стигаме до най-високата точка –

Logan Pass  – над 2000 м надморска височина

Гледката е омайна – отвсякъде високи сини планини, склонове обрасли с цветя, снежни глетчери.  Участъци от Going-to-the-Sun Road са в ремонт и ни отбиват ту в едното платно, ту в другото… пътят се задръства и чакаме в дълги колони… нищо – тъкмо има да се насладиш на гледката 🙂

 Ретро автомобил на Logan Pass в Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

От другата страна на склона пътят върви покрай

езерото Saint Mary,

също чудесно, кристално-синьо.

 

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Продължаваме на север и навлизаме в

местността  Many Glacier, покрай езерото Sherburne

Встрани от пътя са спрели няколко коли.  Спираме и ние, по системата „What’s up there?“.  Рейнджърка от парка сочи нагоре по склона на планината –

МЕЧКА!  Истинска, жива, черна!

Далече е, вижда се малко като буболечка, ама си е мечка, няма шега!  Бяхме чували за мечките из тези паркове, неотдавна по вестниците писаха за турист, станал жертва на мечешко нападение, даже си купихме свирки, за да плашим мечките при нужда 🙂  Малко по-нататък друг рейнджър показва през бинокъл даже няколко мечки гризли по склона.  Е, видяхме, значи, и мечки, можем спокойно да си ходим…

 Черна мечка – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Sherburne – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Паркът продължава на север,

отвъд границата с Канада,

която е съвсем близо.  Там вече се казва

Waterton Park

Тръгваме към него.  Пътят върви през съвсем пуста планинска местност.  Пресичаме границата през малък граничен пункт.  На задната седалка в колата съм прибрала една тояга, на която се подпирам отвреме-навреме.  Човекът на граничния пункт ме кара да я изхвърля, преди да минем границата – изискването е с цел ограничаване на разпространението на някаква болест по дърветата.  Наистина, на доста места из парковете се виждат изсъхнали борове…

Не след дълго влизаме и в парка Waterton.  Веднага си личи, че сме попаднали в друга държава (освен дето пътят се мери в километри, а не в мили) – в селището на парка по улиците се разхождат хора 🙂  Много е приятно, чудесно е.  Разхождаме се и ние, радваме се на късното следобедно слънце.  Селището е до езерото Waterton, горе на склона се вижда впечатляващият Prince of Wales Hotel, емблематичен за този парк.

 Prince of Wales Hotel – Waterton Park, Канада

Bear Mountain Motel – Waterton Park, Канада

 

 

Настаняваме се в малко мотелче с нарисувани мечки на стената – Bear Mountain Motel – и тръгваме да разглеждаме околността.

 

По Akamina Parkway стигаме до

Cameron Lake

Райско място!  Шегата настрана, направо се оглеждам дали ангели не пърхат наоколо 🙂  Обградено отвсякъде с високи снежни планини обрасли с борове, огряни от късното слънце на залеза, с прозрачни води, езерото ми взима дъха.  Клише отвсякъде, ама на… красиво!  Връщаме се и продължаваме разходката из селището в парка.  Пълен кеф!

 Езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 Птица край езеро Камерън – Waterton Park, Канада

езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 

8 септември.  На сутринта посрещаме изгрева над езерото и продължаваме обиколката из парка. Вземаме си сбогом с мечките в мотелчето и поемаме по Red Rock Parkway.

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

Минаваме покрай върхове с причудлива форма и стигаме до

Red Rock Canyon

– малко поточе е издълбало внушително дълбок каньон в червените скали.  Красиво е!  Край пътя стои сърничка.  Не мърда.  Мисля си дали пък не е статуя?!  Накрая мръдва с ухо – жива е, и хич не ѝ пука, че сме на 5 м от нея.

 Red Rock Canyon – Waterton Park, Канада

 Сърна – Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

Поемаме обратно и

пресичаме обратно границата

Отбиваме се до една от местностите в югоизточната част на парка Glacier, която вчера пропуснахме –

Two Medicine

Преди да прокарат  Going-to-the-Sun Road, тук е била най-посещаваната част на парка.  Отново езеро с кристални води, отново снежни върхове наоколо, отново чудно красиво, ох, как да не се повтаря човек!

 

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩНационален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Поемаме на югоизток през щата Монтана.  Следващата ни цел е

паркът Rocky Mountain,

който е далеч, на почти 1000 мили, така че – газ!  Винаги съм си мислила, че щатът Монтана е планински – може би заради името… Ми не е!  Планинска е само най-западната му част, където е паркът Glacier.  Оттам нататък е прерия, хълмиста равнина.  Big Sky Country.  Напълно пуст!  Огромна територия – третият най-голям щат след Тексас и Калифорния (Аляска не я броя), но съвсем пуст.  Караш, караш с часове и не виждаш жива душа – ни град, ни село, ни дявол… тук-там има заграждения, в които пасат крави – не знам кой се грижи за тях, като наоколо няма никакви селища… е, те сами се грижат за себе си де, ама все пак… А, и ветрогенератори тук-там по баирите показват, че все пак и оттук е минала цивилизацията.

 път в Монтана

 Ветрогенератори, Монтана

Спираме да преспим в

градчето Billings, което май се явява най-големият град в Монтана

 

9 септември.  Продължаваме на юг-югоизток.  Не след дълго напускаме щата Монтана и

влизаме в Уайоминг

Все същия пейзаж – безкрайна прерия, безкрайно синьо небе и само пътят показва, че мястото е обитаемо.  Известно време караме зад кола с регистрационен номер от щата Аляска.  Ей, че ми се ходи в Аляска!  Пресичаме целия Уайоминг и навлизаме в

Колорадо

– Colorful Colorado!  Пейзажът се променя – на запад вече се виждат високи планини, движението става по-оживено, около Fort Collins почти попадаме в задръстване – брей, бяхме забравили, че има и такива неща 🙂   Напускаме магистралата I-25 и се отправяме към планините на запад по път #34.  Започваме да се катерим нагоре, нагоре, между скалисти високи баири, и ето ни в Estes Park – планинско курортно градче, на входа на

парка Rocky Mountain

Настаняваме се вчудесно мотелче и се втурваме към парка, преди да е успяло да се мръкне.  Решаваме днес да покрием отсечката на юг, до Bear Lake, а за утре да оставим пътя на запад – Trail Ridge Road.   Върховете наоколо са си нахлупили облачни шапки и са много шик!  Сърни и елени с голеееми рога се разхождат наоколо.  В Мечешкото езеро се оглеждат високи борове, сини върхове и бели облаци.  Също и в съседното Sprague Lake. Луната вече се е показала над върховете, връщаме се в

градчето Estes Park

– много весело и шарено.

Rocky Mountain, Колорадо Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

10 септември.  Облаци и сняг се белеят по върховете на сутрешното слънце.  Тръгваме да ги катерим на запад, по Trail Ridge Road.

Впрочем, по доста от гористите склонове се виждат участъци от напълно изсъхнали борове.  Става ясно, че виновник е една дребна гад – mountain pine beetle – дребен бръмбър, който се завирал и си снасял яйцата под корите на боровете;  щом се излюпят, лакомите ларви постепенно унищожавали дървото, излапвайки вътрешността на кората му.   За разрастване на белята особено спомагало глобалното затопляне – по-рано, през студените зими много от бръмбарските яйца не успявали да преживеят, но сега вече, с по-меките зими, бръмбарите-злодеи се чувствали все по-комфортно и с добър апетит… лоша работа!

 Rocky Mountain, Колорадо

 Rocky Mountain, Колорадо

Пътят се катери стръмно нагоре.  Долината, от която тръгнахме, е вече далече долу.  Продължаваме да катерим… облаците вече са съвсем близо 🙂  По скалите наоколо търчат дребни чипмънкове.  Вече сме между снежните преспи на глетчерите!  В най-високата точка на прохода GPS-ът на телефона ми показва 3712 м!  На високо ниво протича рожденният ми ден 🙂  Никога не съм се качвала толкоз нависоко!  Спираме прi

Fall River Pass

редом с преспите на ланшния сняг.  Докъдето стига погледът – море от планински вериги, скалисти върхове, забили глави в облаците.

Вододелът на Северна Америка – Rocky Mountain, Колорадо

Вододелът на Северна Америка

Езеро Irene – Rocky Mountain, Колорадо

 

Малко по-нататък,

при Milner Pass, минава континенталният водораздел

– потоците на изток от него постепенно се събират в Мисури, оттам в Мисисипи, и оттам – в Мексиканския залив, т.е. в Атлантическия океан; потоците на запад пък се събират в река Колорадо и оттам – в Калифорнийския залив, в Тихия океан.  Вече слизаме по обратния склон.  Спираме при чудно красивото езеро Irene.  Малко по-сетне стигаме и до реката Колорадо, все още във вид на поточе – да не повярва човек какви подвизи я чакат по-нататък – цял Голям Каньон ще прокопае!

Край пътя са наспряли коли – значи пак има нещо интересно за гледане!  Спираме и ние.  Голям лос и малко лосче пият вода в един голям гьол долу в ниското.  Много са симпатични!

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

Вече сме слезли доста надолу, пътят минава покрай няколко големи езера –

Lake Granby е най-голямото,

пълно с яхти и прочее платноходки.  Небето се е покрило с перести бели облаци, които се отразяват в езерата.  Излизаме от парка, караме на запад по път #40, покрай река Колорадо, която постепенно набира сила.

 

Lake Granby, Колорадо

 

 

Облаците на хоризонта започват да се сгъстяват и небето става все по-драматично.  Вижда се как ту тук, ту там в далечината се изсипва порой.  Ние обаче минаваме между капките.  Скалите наоколо стават все по-червени – личи си, че наближаваме

щата Юта 🙂

Доста съм обикаляла вече из Щатите и за мен най-причудливо красивият щат, с извънземни и невероятни гледки, е Юта – с всичките тези червени скали и безкрайното небе (е, Големият Каньон е в Аризона, но е съвсем близо до границата в Юта 🙂 ).  Ето я и табелата – Welcome to Utah –  Life Elevated!

 

Край пътя стърчи табела „Dinosaur National Monument – 22 mi“.  Е, няма начин да не го видим.  Оказва се, че тук са открити множество вкаменелости на динозаври.  За съжаление, не успяваме да ги видим – вече е привечер и музеят в парка е затворен.  Но пък гледките наоколо са невероятни!   Комбинация от причудливи скали и драматично небе – чудо!  Слава богу, че решихме да се отбием!  Спираме за нощувка в градчето

Vernal

 

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 

 Из щата Юта

Из щата Юта

11 септември.  Пътешествието ни е към края си.  Остава да се доберем до

Солт Лейк Сити

Пътуваме по високо плато, всред червени скали.  Спираме за малко до Strawberry Reservoir, после почваме да катерим баирите, обграждащи Солт Лейк Сити от изток, минаваме покрай Park City, и ето ни в града на мормоните.  Имаме време за една бърза разходка из града – спираме до внушителния мормонски замък, после се отправяме към летището.  От прозорците на самолета посрещаме изгрева на пълната луна.

 Солт Лейк Сити

Солт Лейк Сити

 

 

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

2 коментара

май 26 2011

Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско.

Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

част пета:

Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

18 септември. Последна разходка с колата по Ембаркадеро и хващаме пътя на изток към парка Йосемити. Малко след излизането ни от Сан Франциско времето се оправя, грее слънце и напомня за приказката, че няма по-студена зима от лятото в Сан Франциско. Може и да има нещо вярно – била съм там през февруари и времето определено беше по-хубаво…

Вятърни централи край Шосе 580 – Калифорния, САЩ

Навлизаме в

Йосемити,

отбиваме се да видим известния

водопад Bridalveil,

но той е съвсем изнемощял по това време на годината… краят на септември е. Скалите и боровете наоколо напомнят пейзажите из българските планини. Красиво е.

Национален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – Калифорния

Катерим се по

прохода Tioga,

достигаме над 3000 м. надморска височина.

Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати

От другата страна е

чудното езеро Моно.

Почти 3 пъти по-солено от океана, и 80 пъти по-алкално, и много красиво, с вулкан по средата! От южната му страна се намират множество туфи – скални образувания, формирани при изпарението на супер-солената вода. Странна гледка, малко нещо извънземна! Нощуваме в

Tioga Lodge, съвсем до брега на езерото,

в странна дървена къщичка със старомодна вана, старомодно легло и без телевизор! Много гот!

Вулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – Калифорния

19 септември. Посрещаме изгрева край езерото, правим бърза обиколка на

няколко по-малки езера на юг (June, Gull, Silver, Grant)

насред високи баири, и поемаме на север по път #395. Отбиваме се за малко пак при туфите на езерото Моно. Кръгъл облак, досущ като летяща чиния, ни следва в небето. Знаех си, че са тук (каза Наската 🙂 )!

Край вулканично езеро Моно – Калифорния

Те са някъде там...

Продължаваме на север през високи планини, покрити с борове и много цветя, и пред нас се ширва

езерото Тахо – синьо-синичко!

Правим пълна обиколка на езерото – а то е доста голямо – обиколката е над 100 км. Спираме на особено красивия

Изумруден залив (Emerald Bay),

с малко островче по средата, че даже и със замък на него.

Изумруденият залив (Emerald bay) – езеро Тахо, Калифорния

Синя сойка край езерото Тахо, Калифорния

Бурундук (ивичеста катерица)край езерото Тахо, КалифорнияЕзерото Тахо, Калифорния

Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече 🙁 Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж ‘Добре дошли в Невада’ и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – ‘Добре дошли в Калифорния’. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива… но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.

20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме през

столицата на Невада – градчето Карсън сити

– и хващаме по магистрала I-80, която ще ни отведе до Солт Лейк. Минаваме през градче със странното име Winnemucca, после през Елко, и стигаме до границата с щата Юта. Пейзажът рязко се променя – досега беше просто пустиня, а сега става солена пустиня – огромни площи около пътя са бели от изсъхнала сол. Пътят е абсолютно прав, като по конец. Табели край пътя предупреждават да спреш веднага, щом дори малко ти се доспи – по този път сигурно никак не е трудно да заспиш на волана. Както и да е, добираме се живи и здрави до

Солт Лейк сити,

отсядаме в същия хотел.

21 септември. Събираме си багажа и се отправяме към летището, връщаме бялата KIA с навъртени почти 4000 мили (голям шофьор е Дорката!) и яхваме самолета към Кълъмбъс. По-точно към Синсинати, където правим смяна и едно миниатюрно самолетче ни докарва до Кълъмбъс, щата Охайо.

22 септември. Обиколка из Кълъмбъс, тур за овации, пазаруваме и се прибираме в имението Кентърбъри да си правим японска рибена чорба (nabeyaki udon) – ама съм ѝ голям майстор!

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Щатите – на картата:

2 коментара

апр. 06 2011

Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта

Може би съм ви разказвал, но в девети-десети клас ето как ни обясняваха идеологическата диверсия: „Ети, вие сега сте млади, ходите на кино и все гледате повече американските филми. А американците, не са прости, и ви показват разни красиви пейзажи по филмите и вие си мислите колко е хубаво там. А там цари загнил империализъм…“

Та днешнията пътепис е типичен пример за идеологическа диверсия – Румяна ще ни води из красотите на Америка.

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

(2-30 септември 2010)

I част

Каньоните на Юта

5 септември.

Старт от

летището JFK в Ню Йорк сити,

откъдето с Дорка летим

Ню Йорк от самолет

към Солт Лейк сити

Полетът ни е около 6 часа, пристигаме там късно следобед (часова разлика с Ню Йорк – 2 часа). На летището веднага вземаме кола под наем – една хубава бяла KIA – която ще ни е като дом през следващите двайсетина дни. От летището – в хотел (Rodeway Inn), близо до центъра на града, а после – на вечерна разходка из града. Отиваме до основната забележителност – големият мормонски замък, а после се отдаваме и малко на кулинарен туризъм – попадаме в доста добър индийски ресторант (специалистите, дето са били в Индия, казаха, че е добър 😉 )

Мормонска църка в Солт Лейк Сити

6 септември. Преди обед – разходка по едно

близко курортно градче – Парк сити

Солт Лейк Сити е в подножието на високи планини и той, както и местата около него, са известни зимни курорти (преди 8 години там имаше даже и зимна олимпиада). Парк сити е такова курортно място, много шарено и весело. Случваме на празник – Labor day. Уличките на града се изпълват с хора, организират се някакви игри и състезания. Следобед се връщаме в Солт Лейк Сити, качваме се на един баир (Ensign Peak), от който има хубава гледка към целия град, вижда се и Голямото Солено Езеро (Great Salt Lake). Апропо, Солт Лейк Сити е основан от мормоните и досега е основно тяхно средище. Прави впечатление на много чист и подреден град, с хубава гледка към високите планини наоколо. Дълго се мотаем по улиците му.

Парк сити край Солт лейк сити, Юта

Мормонска църка в Солт Лейк Сити

Мормонска църка в Солт Лейк Сити

7 септември. Рано сутринта отпрашваме на юг-югоизток. Отначало се движим по магистрала (I-15) и понеже часът е пиков, тя е почти задръстена . По-късно обаче отбиваме по един страничен път (Hwy #6), който върви през планината, и навалицата са стопява.

Към Националния парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

В ранния следобед стигаме до целта си –

Арки, Моуаб, Юта 84532, Съединени американски щати

Националният парк Arches (Арките)

Пътят се вие между страхотни червени скали с причудливи форми. Гледката е извънземна и не може да се опише.

Скали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

Скали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩСкали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩСкали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

Пътят през парка е доста дълъг, спираме на много места и щракаме в несвяст. Тъкмо когато стигаме края на асфалтирания път, откъдето има да се върви пеша, за да се стигне до някои от забележителните арки, завалява дъжд. Мокри, червените камъни изглеждат още по-прекрасни! Пробваме да вървим с чадъри, но по някое време пътеката продължава през мокрия червен пясък и не е лесно… решаваме, че сме видели достатъчно за днес. Продължаваме към

градчето Моаб, където ще спим в един Super 8 мотел.

Продължаваме да развиваме и кулинарния туризъм с посещение в мексикански ресторант – много шарен и весел. А мивката в тоалетната е направо замечателна 😉

Умивалник в мотел – Моаб, Юта

8 септември. Сутринта дъждът е спрял и решаваме да пробваме да си довършим обиколката из Арките. Слънцето пробива през облаците и гледката е много красива.

Изгрев в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩСкали в Национален парк Arches (Арките) – Юта, САЩ

Не било писано да стигнем до края, обаче – тъкмо се приготвяме да тръгваме по пешеходния маршрут, когато дъждът отново ливва. Е, здраве да е, продължаваме към следващата точка по маршрута –

паркът ‘Dead Horse Point’ (Мястото на мъртвите коне)

Паркът представлява високо плато, в което река Колорадо е вкопала поредния дълбок каньон (затова и този парк е известен като ‘Големият Каньон на Юта’; истинският Голям Каньон е в Аризона). Особено впечатляваща е гледката към един над 180° завой на реката. Много красиво! Апропо, на това място е сниман финалът на филма „Телма и Луис“ – нали си спомняте, дето излетяха с колата…

паркът 'Dead Horse Point' (Мястото на мъртвите коне), Големият каньон на ЮтаСкали в Нацинален парк Canyonlands, Америка

Продължаваме на юг към следващия пункт:

Националния парк Canyonlands (Земята на каньоните) …

не бях и чувала за него, а той се оказа невероятен! Този парк се състои от три части, които се разделят от реките Колорадо и Зелената река (Green River – наистина е зелена!) и затова нямат директна връзка помежду си, та трябва доста да се обикаля. Е, ние отиваме в южната част, която се казва Needles (Иглите). Първа забележителност – Скалата-Вестник (Newspaper Rock) – камък, изпъстрен с петроглифи. Има фигурки на хора, животни – кози, коне, крави и други, трудни за идентифициране; човешки стъпала; хора с лъкове, ловуващи елени и всякакви други чудесийки. Пише, че датирането им е трудно, но вероятно са рисувани през дълъг период от време.

Петроглифи – Нацинален парк Canyonlands, Америка

Петроглифи

Продължаваме нататък по пътя и пейзажът отново става извънземен – пустинен, с конични хълмове, от които стърчат високи остри скали… в далечината се виждат редица остри скали, раирани в червено и белезникаво – въпросните Needles. Небето се смрачава и добива много драматичен вид, завалява. Омагьосано място…

Скалите Needles (Игли) – Нацинален парк Canyonlands, Америка

Скалите Needles (Игли)

Скалите Needles (Игли) – Нацинален парк Canyonlands, АмерикаСкалите Needles (Игли) – Нацинален парк Canyonlands, Америка

Връщаме се обратно на основния път (#191) и скоро се отклоняваме по едно шосе (#95), специално обозначено като живописно (scenic byway). Ама наистина е живописно! Високи червени скали са надвиснали над пътя, много е красиво. Минаваме през още един парк – Natural Bridges – ама много набързо, че денят преваля, а имаме още доста път. Здрачът вече се спуска, когато минаваме по моста над река Колорадо, а малко след това и покрай езерото Пауъл.

Край езеро Пауъл, Юта

Последните 30-40 мили караме в пълна тъмнина, ама пък какви звезди се блещят! Като палачинки! Преспиваме в мотелче (Red Sands Inn) в градчето Torrey.

Очаквайте продължението, а за разберете, че наистина става дума за идеологическа диверсия с пейжажи, още отсега ще ви кажа, че следващия път ще посетим ето това място: USA_IMGP9325_Antelope.jpg!!! 🙂

Автор: Румяна (magic)

Снимки: авторът

19 коментара

Switch to mobile version