Archive for the tag 'Соленото езеро'

мар. 23 2017

Анадолската обиколка с кола (1): От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Заедно с Домоседа започваме една обиколка из Анадола – като за начало започваме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе. Приятно четене: Анадолската обиколка с кола част първа От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе Всичките ми познати турци ме заклеха на 1 май да избягвам площад Таксим в Цариград Там […]

One response so far

юни 25 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун.

Днес ще продължим към Голямото солено езеро, ще минем през щата Невада и ще стигнем до езерото Тахо.

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част шеста

Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Хотелът Quality Inn в град Idaho Falls е много добър. Навсякъде хотелите Best Western, Quality Inn и Comfort Inn — Rodeway Inn и Econo Lodge. Тези вторите в някои случаи бяха мотели, макар по основните неща, като състоянието и оборудването на стаите, да не се различаваха. Нормално е, че цената им зависи първо от мястото, където се намират. Последните два дни най-добре доказаха това — градчето Livingston е сравнително близо до националния парк Yellowstone и, въпреки че хотела е Rodeway Inn, цената му е $130, а доста по-луксозният Quality Inn в Idaho Falls е за $97. бяха по-добри от другите, които ползвахме

За резервираните хотели през http://www.choicehotels.com/ се начисляваха различен брой точки при ползването им. Трябваше да се регистрираме в сайта и да даваме получения потребителски номер при плащане във всеки от хотелите. При събиране на определен брой точки се полагаха различни награди, но за европейци това беше само право на ползване на безплатна нощувка в някой от хотелите. За различните хотели изискваният брой точки беше различен и също зависеше от вида и местонахождението му.

Маршрутът този ден е от 450 мили/720 км.

Имахме два варианта за придвижване до градчето Elko, Nevada, което беше следващото ни място за пренощуване. По-прекият път минаваше предимно по щатски пътища и заобикаляше Salt Lake City, което не ни устройваше. Бях избрал малко по-дългия път, по който щяхме да минем и през Соленото езеро и по който се караше само по магистрали.

Kакто всички магистрали и I—15 е в отлично състояние. Всички междущатски магистрали Interstate /I/, с четни номера са в посока изток-запад, а тези с нечетни номера в посока север-юг. Докато предните дни се движехме само на запад по I—90 сега трябваше да „слезем“ малко по на юг. След около 150 км. излизаме от Айдахо и влизаме в щата на мормоните — Юта. В покрайнините на град Salt Lake City се прехвърляме от магистрала I—15 на I—215, по която продължаваме на юг още петнадесет км., след което излизаме на запад на магистрала I—80, по която ще караме до Елко, а след това и до Сан Франциско. През Salt Lake City преминаваме през покрайнините му без да спираме. В далечината се виждат високите сгради в централаната част на града, минаваме през нещо като индустриална зона и продължавайки на запад очакваме да видим Соленото езеро. То се появи на десетина мили след града, но така и не можахме да спрем край него. Минахме край една отбивка, пред която пишеше, че има място за наблюдение. Движех се бързо и не можах да спра навреме, а нямаше възможност да се върнем обратно. Друго такова място не се появи, а и целта ни не беше езерото. То беше голямо, приличаше на море и пропуснахме само да проверим колко е солена водата му в сравнение с тази на нашето море.

След като го задминахме навлязохме в по-интересната част —

соленото плато Bonneville, известно с пистите за скоростни състезания

на автомобили и мотоциклети. Пътят минаваше през една безкрайна бяла пустиня от сол.

Соленото плато Bonneville

Нямаше обозначени места за спиране, но ние спряхме на едно уширение на банкета извън пътя, където имаше следи от спиране и на други коли. Слязохме от колата и стъпихме върху твърдата като асфалт солена повърхност. Разходихме се малко по нея. Солта се простираше до хоризонта. Тук имаше сол за десетилетия напред не само за американския но и за „целия китайски народ“ 🙂

Четете по-нататък>>>

One response so far

апр. 13 2009

До другия край на Турция – с Африка Twin

Малко пояснения: знаете ли какво е Африка Twin? Дали не е нещо като Туин пийкс — поне мойта скромна милост беше склонна някога да допусне подобно нещо, поне докато не се запозна с Любо Африката. И така: Любо Африката е известен мото-пътешественик, познат на нашия сайт като автор на разказа Оцеляване: Кавказ, а Африка Twin е мотора му (а може и модела така да се казва — какво разбирам аз, четириколесния пътешественик). Та моторджиите съвсем наскоро отркиха сезона си, а ние ще подпалим с тях моторетките, за да идем с Любо до другия край на Турция. До другия край означава – Иран. Да видим дали ще успее да влезе там.

И още нещо: Любо е спътник на Владо от разказа С мотоциклет в Турция — Любо също е писал пътепис тогава, но него съм ви го приготвил за по-нататък — тръпнете в очакване!

А знаете ли коя страна е Турция? Турция е страната, в която полицаите край пътя ти подаряват две кила праскови, когато те спрат! Не вярвате ли? Приятно четене:

До оня край на Турция — с Африка Twin

Съседна Турция! Една толкова близка и всъщото време далечна страна. Мисля, че всеки уважаващ себе си пътешественик трябва да я посети поне веднъж. Това пътуване ми е 6-то подред, и се улавям че не само не ми е омръзнала, а напротив, очарован съм.
И така започва моя разказ…

Имам традиция рождения си ден да го отбелязвам с пътуване в чужбина. Последните години това е

Турция

Ден първи
Багажа е стегнат и прегледан, мотора (Africa Twin), е ревизиран до най-малката подробност, а самия аз съм настроен възможно най-позитивно.

От Варна тръгнах в 00.30 часа,в Турция влязох точно в 4.00. Успех!!!

До Истанбул карах по скучни магистрали,нищо интересно. Забелязъл съм че колкото повече се кара по магистрала сумата, която се заплаща,намалява. Така се стимулират хората да използват тези пътища.

Много пъти съм се заричал да не минавам през този град. Който е ходил с превозно средство знае за какво говоря: 120 км. дължина,16 милиона население и около 8 милиона превозни средства. Невъобразима лудница!

След 4 часа бясно каране се измъквам. Първата нощ спах до Гереде в едно поле с 4 чешми с различни по вкус води. От Варна до тук са точно 900 км.
Ден втори
Вечерта беше много студено: 7 градуса. Сутринта с най-голямата скорост, която имам, прибирам багажа и тръгвам. Минавам покрай Туз Гюлу (Соленото езеро). Това чудо на природата е приблизително 30 на 10 км. Твърда,леко розовееща сол. И някъде в средата има извори от които бликат отровно солени води. Местните хора се снабдяват от тук със сол и саламура.

7 коментара

Switch to mobile version