Archive for the tag 'сняг'

ян. 27 2012

Снежна разходка на Витоша

Затрупа ли ви снега? А улиците почистиха ли? Вместо да мрънкотите, колко е студено, снежно и че взорът от никъде надежда не види, взмете се стегнете и се качете на Витоша! Днес екипът на Луканет, които освен всичкта си друга работа, поддържат и хостинга на нашия сайт ще ни водят на Витоша.

И така представям ви тези, които ми спасяват задника всеки път, когато смело и безотговорно се опитам да съсипя сайта, който четете 🙂

Та, приятно четене:

 

 

 

Снежна разходка на Витоша

 

Зимна разходка на Витоша

 

Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота.

Зимна разходка на Витоша

Зимна разходка на Витоша

 

Качихме с коли до

Златните мостове

и после нагоре пеша. Гората беше истинска зимна приказка. Снегът достигаше до 2 местра на места.

Владая / Vladaja, София (столица) / Sofija (stolica), 1741, BG

 

Успешно минахме пътя до хижа Бор по шосето (което си беше зимна пътека). През лятото това е доста смешен маршрут, но тази събота беше след прясно навалял сняг, с температура под нулата и лек вятър. И допълнително спътник с контузен крак и куче, което искаше да изяде всички. Въпреки това се получи много приятна зимна разходка. Сили ни даваше и мисълта за приятното похапване, което бяхме планирали на връщане. Въпреки, че от планината нямаше нормален ток от 2 дни, хората в ресторат Момина скала правеха всичко възможно и не оставиха гладен човек.

Беше един чуден ден. Направо е срам да имаме такава планина под носа ни и да не се възползваме по-често. Скоро пак

Ето и маршрута ни

Вижте Витоша – Златните на по-голяма карта

Малко снимки

Зимна разходка на Витоша

Екипът на Луканет

Екипът на Луканет – хората, които спасяват задника на редакцията, когато успее да скапе собсвения си сайт. Благодаря, момчета и момичета! :)

Зимна разходка на Витоша

Малко хумор (за сметка на колегите)

 

Автор: Веселин Малезанов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Витоша – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

No responses yet

февр. 06 2010

Из снежното плато край Дивдядово

Днес отново ще се разходим из китната ни родина. Стоян ще ни разкаже за една обикновена разходка към платото край Дивдядово. Мислите, че не е интересно? Я, пак си помислете и четете нататък. Приятно четене:

Из снежното плато край Дивдядово

Из снега на платото край Дивдядово

Из снега на платото край Дивдядово

Разходката ми по платото миналата неделя (24.01.2010).

Времето беше прекалено хубаво, за да се проспи вкъщи. Е… „хубаво“ казано условно, защото температурите бяха около -11 – -12 градуса, а до умереният северен вятър сигурно ги правеше да изглеждат към -20. Снегът – до коляно, а пътеки нагоре нямаше. Поне беше слънчево. 🙂

Сняг до колене – платото край Дивдядово

Снегът е до колене

Платото край Дивдядово

Платото край Дивдядово

Из снега към платото край Дивдядово

Из снега

Излязох в от къщи около 9 и нещо. Изкачването по познатия маршрут над вилната зона ми отне около 2 часа за някакви си 2 км. Газенето в сняг до коляното и из баир нагоре не е особено приятно занимание. На места правех почивки за по минута-две през 50 метра. Въпреки сериозно минусовите температури, успях да се поизпотя на няколко пъти. Това беше и една от причините да не напредвам особено бързо – гледах да избягвам прегряването, че да не се простудя.

Четете по-нататък>>>

Коментарите са изключени за Из снежното плато край Дивдядово

ян. 28 2010

На Белмекен в снега

Като е започнала тази истинска зима, няма да се плашим, я! Което значи, че е добре в тези зимни дни да се разходим до Белмекен. Боби разказва за доста успешната си мисия към най-високо разположения язовир в България. Приятно четене:

На Белмекен в снега

След като предния четвъртък се объркахме, че е петък, в петък крадци нахлули в квартирата на Иво, мислейки си, че имат какво да му откраднат. Всички правим грешки. Това даде повод за празнуване до късно/рано по апартаменти и барове + билярд шоу в изпълнение на млади девойки, което доста се доближи до великото ни постижение с Петьо, когато играхме 2-3 часа билярд в Backstage без да вкараме и една топка.

Белмекен

В събота грешките продължиха. Потеглихме към Белкемен за разходка около язовира, пък и да видим малко сняг тая зима, е га ти!

Потеглянето се забави с около час, в който отчаяно търсихме и сбирахме из обърнатата нагоре с краката квартира на Иво пособията за snowkiting. Неуспешно се оказа търсенето, и то за щастие, както щяхме да разберем след няколко часа.

Белмекен

Четете по–нататък>>>

4 коментара

Ное. 20 2009

Антарктида (къмпинг без фенерче)

Не ме гледайте стеснато. Там просто сега започва лятото:-) Що? Не вярвате ли? Е, нека видим как Димитър си изкарва летните ваканции. (Жокер: иска да изкатери най-високия връх на Антарктида) Приятно четене:

Антарктида

с Ал Джазира и Заратустра

или

На къмпинг без фенерче

2 януари

Чилийският етап почна с няколко часа измъчена дрямка върху метална пейка пред гишетата за регистрация за полети на летището в Сантяго де Чили. Вярно е, че е много хубаво летище, също вярно е, че никой не говори английски. По-малко и от Бразилия даже.

Най-сетне Патагония! Пунта Аренас.

Провинциално градче, гарнизон, с няколко големи сгради от първата половина на XX век в центъра, още няколко, но по-малко, — от втората — и паметник на Фернандо Магелан (изписано на испански Hernando de Magallanes) на най-видното място. Градът е пристанище на Магелановия проток от континенталната страна. Отсреща е Огнена земя, където, знайно е, хората ходят на ръцете си, за да могат да си духат като се изпопарят на огъня. Събрахме се и се запознахме групата и водачите. Първото впечатление беше, че ще ходя на планина с четирма като Уелсеца от миналия път в Уганда. Второто впечатление беше, че положението е по-лошо: един куц (аз — с кокоши трън в стъпалото), един сакат (Мак — с травмиран гръбнак), един сляп (Боб — с едно око), един нетрениран (Стивън — прилично дебел) и един мюсюлмански фундаменталист (Мустафа Махмуд Мустафа Мустафа). И двамата водачи не са стъпвали на върха, към който са ни повели. Единият, Анди, е англичанин, наборче (68), водил планинарски експедиции по най-различни други планини и живял в Антарктида две години барабар със зимите на работа за правителствения институт British Antarctic Survey. Ама то звучи, като да кажеш, че щом си живял две години в Европа, значи можеш да качиш група на Елбрус. Изказва се с презрение към всички не англо-американски бази на и около континента, които само задоволявали политически амбиции и мерели температурата, а видите ли британците и американците вършели работа и правели наука. Иначе той самият няма образование.

Другият е хитът на годината. Пепе от Еквадор. Като разбрах, че е от Еквадор си представих някой индианец от Високите Анди, а той се оказа светъл ариец с татуировка „Zaratustra“ на едната ръка. Но не това е интересното. Широк бил ужким светът! Къде ти. Пепе, 74-ти набор, си бил изкарал детството в България, докато баща му държал дипломатическата мисия в София през 80-те. И учел във… френското училище. То беше на Марин Дринов, точно под кухненския ни балкон, откъдето с брат ми ги гледахме „франсетата“ как играят футбол всяко междучасие, докато хранехме гълъбите Унуфри, Миронка и Уайнбъргър. Нищо чудно цял посланически мандат да сме се виждали всеки божи ден на улицата. Или да сме споделяли котвичка на влека на Спас на Витоша, където се бил учил да кара ски. А, аз явно съм му късмет не само с произхода си, ами и изобщо с включването си в групата.

Аз се включих последен, а без мен щяха да си останат четирима, за което не се полагал втори водач. Доста рискована стратегия, имайки предвид, че правилата, валидни за всички експедиции до Винсон, не позволяват движение без професионален водач, та един да би се отказал по пътя и четиримата би трябвало да се върнат. Та покрай мене и на него му се отваря възможност да се качи на Винсон. Живот и здраве!

· 3 януари

Прослушахме дълъг подробен брифинг как ще летим и къде ще летим. Но не и кога ще летим. Чакаме на в готовност да се отвори прозорец хубаво време, че да може да се осъществи полетът. Мястото, където отиваме се казва Пейтриът хилс. Подозрително американско име за чилийска база на „чилийската анатарктическа територия“. Американският патриотизъм (задоволство от величието на родината, амер. от лат.) благосклонно е разпрострял крилото си даже по места, които трудно биха минали за родина комуто и да било. Досега не е регистриран случай на раждане на човек на Антарктида. А „чилийската антарктическа територия“ е един сектор от континента с връх на Южния полюс. Чилийците са си го заплюли тоя сектор за свой и си го обозначават по техните училищни географски карти. Както еквадорците си рисуват половината от северно Перу за еквадорско. Подобни на чилийския сектори от Антарктида очевидно са си заплюли и други страни, като по правило си ги застъпват надълбоко. Аржентинският, който вероятно е единственият видим по аржентинските училищни географски карти, почти съвпада с чилийския. Новонаименованите „български“ планини се падат точно в тоя сектор. Всичко това обаче си остава на картографско ниво и няма вид да носи каквито и да било международно-правни последствия. Сравнено с „териториалные воды Советского союза“ в Северния океан, чиято заплюта неприкосновеност се пазеше с атомни подводници (Ако не са потънали всичките, сигурно и сега се пази). А излиза, че правилата, по които се работи и живее във всичките тия „национални“ сектори на Антарктида се пишат в Съединените щати. Нищо лично и имперско, де, просто — патриотизъм.

А къде се състоя брифингът — в хърватския клуб, който е една от най-личните сгради в центъра на града.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version