май 17 2012
Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада
Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция.
Приятно четене:
Към Аляска с мотор
трети и четвъри ден
Отново Канада
На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха.
За този ден плана беше да стигнем до знаменития
Alaska Highway
– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан.
По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C – 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 😎
Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги… Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред
знаменитата миля Нула:
По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван – бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к’во съвпадение – и той е моторист!!! 🙂
Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя…
Почнахме да се вдетинясваме:
И аз имам такава снимка, ама не съм я качил… Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и
спряхме във Fort St.John
по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma’s – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи… Нейна снимка нямам, но още я помня…
После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така
стигнахме до Wonowon
след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля… Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:
Ето и някои данни от този ден:
Wonowon – Liard Hot Springs
ден 4
Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник…
Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н…
На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене…Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори 🙂 Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий 😀
Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:
Скоро дъжда спря. Докато
стигнахме до Форт Нелсън,
беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта… Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:
Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още…
Цяло чудо е, че
продължихме към Toad River:
По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:
Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:
Стигнахме до
Toad River,
отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:
Не мина много а вече дойде и Дики:
Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме…
Muncho Lake беше невероятно,
Muncho Lake, Британска Колумбия V0C, Канада
макар и да беше замръзнало:
езерото Мунчо ;)
Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:
Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs
Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:
Това направо си пасе, к’во ти близане:
Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.
Стигнахме до горещите извори.
Още при спирането касиерката (германка) ни пита:
– Вие знаете ли един човек с лодка?
– Ми да, Джо.
Тя каза:
– Той ви чака, всичко ви е платено…
Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:
Та при горещите извори… вече се настаних:
Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам… Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:
Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка… Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света 😀
Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:
Кеф… С момиченца в басейна е още по-кеф:
„С дивойки в жакузиту“ * ;)
Те бяха англичанки, близначки.
Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:
Товара на Джо:
Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот.
След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден 🙂
* по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани сКанада – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!
