Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Завършваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, отидохме до залива Халонг, Сайгон и делтата на Меконг, а за последно бяхме в Камбоджа и Анкор. Днес завършаме пътуване...
Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, после продължихме до скалата Сигирия, а днес сме в резервата Яла Приятно четене: Шри Ланка далеч от снега през...
Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура. Днес продължаваме до скалата Сигирия, а после ще се повозим и на влак Приятно четене: Шри Ланка далеч от...
Днес Иван и Петя ще ни прекарат по един рядко минавам от българи маршрут – през Ботсвана и Замбия на път към Малави. И все пак ще има и сафари 🙂 Приятно четене: ...
Продължаваме с пътуването на Иван и Петя из Зимбабве – миналия път се запознахма със страната и националния парк Матопос. Днес на ред са паркът Антелопе и водопадите Виктория. Приятно четене: Зимбабве част втора...
Продължаваме из Южна Африка.заедно с Иван и Петя. Вече бяхме в Йоханесбург, а днес сме в националния парк Крюгер. Приятно четене: Южна Африка Очаквай неочакваното част втора Национален парк Крюгер Първите дни...
Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, за последно преминахме през Кения
Днес на ред е Танзания.
Приятно четене:
Предупреждение: разказът може да предизвика негатовна реакция сред вегетарианците. Четете на собствен риск!
шеста част
Маршрут в Танзания
И така след като в Кения на границата разбрах, че ми липсва багажа продължихме напред. На границата ни посрещна и нашия водач за оставащата част от сафарито – Джеймс Мандела. Невероятен човек, в което се убедихме в следващите дни. Ето и границата.
Прехвърлихме багажа в колата на Джеймс или поне, който си имаше, разделихме се с Фред и тръгнахме да оправяме документите. Имаше страшно много туристи и голяма опашка за визи, но се справяха учудващо бързо и нямаше намръщени служители заради многото работа. След визата отидохме да си подпечатаме карнетите. Минава се бързо, но трябва копие на паспорта – нещо, което бяхме предвидили и носихме с нас. За около час минахме границата. Силвия с децата се качиха в джипа на Джеймс, а ние продължихме с моторите към гр.Аруша.
Пътят е около 100 километра, но се ремонтира и се редуваха участъци от асфалт и черен път, главно пясък. Стигнахме и
и на входа спряхме да изчакаме колата.
В Аруша трябваше да оставим моторите, защото беше забранено карането в резерватите с тях и нямаше как да продължим. Отидохме в офиса на фирмата, в която работеше Джеймс и там се разделихме с нашите возила.
но пък и туристите са наистина много.
Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, за последно прекосихме Етиопия
Днес на ред е Кения
Приятно четене:
пета част
И малко цифри.
От Етиопска страна вече е ясно как минахме.
Тук в Кения ми направи впечатление, че границата е по-чиста и подредена. Отново първо минахме през имиграционната служба, където срещу 25 долара на човек получихме визи и това за около 15 минути. Също толкова бързо минахме и митницата, като ни изненадаха, че за мотор не се плащат никакви такси или застраховки. Така след половин час вече бяхме легално в Кения.
Движението е вече в лявата лента, но все още не мога да усетя разликата. Е, малко след границата изчезна всичко – всичко стана по-мръсно, без асфалт, с черни пътища и прах. Познатата африканска мизерия, дори ми напомни малко на Судан. Намерихме си единствения хотел 🙂 , разтоварихме багажа и малко по-късно вече се разхождахме по улиците, за да си купим някаква храна, карта за GSM и да изтеглим пари от банкомат.
Интересно е да се разхождаш из улиците на Мояле. Имаше всякакви образи, но всички ни гледаха еднакво странно. Много е прашно в целия град. Прибрахме се рано в хотела и веднага легнахме, защото утре ни предстоеше най-трудната част от нашия маршрут – прехода Мояле – Марсабит – 240 километра, които трябваше на всяка цена да минем за един ден.
29.06.2010г. – 27-ми ден.
Станахме рано, стегнахме багажа и в 07.00 часа напуснахме Мояле.
Бяхме чели много, бяхме гледали записи много, но все пак имаше известно притеснение как ще се получи. Целта ни беше гр.Марсабит.
След Мояле пътят беше само пясък, прах, дупки и напречни коловози, а на места имаше насипани допълнително натрошени камъни, защото с тях запълват дупки. Учудващо за мен успявах да държа скорост от 60-70км/час, Мони държеше по-висока и това ни позволи да се движим с прилично темпо. Някак си се успокоих, че няма проблем, ако това е целия път.
Все още не бяхме навлезли в истинската пустиня и около нас имаше някаква зеленина. Моторът ми с тия килограми доста поднасяше в пясъка, но се караше долу-горе добре. На места около пътя дори се появиха антилопи. Спирахме за почивки, защото бяхме решили да караме внимателно, без да си даваме много зор. Тук и на двамата с Мони страшно много ни липсваха леките ендура, с които изживяването щеше да е само веселба.
Я, още се усмихвам.
С това прилично темпо стигнахме до
Там купихме вода, поговорихме с местните, които ни казаха, че нататък ни чака много лош път. Продължихме по все така черния път, със същата скорост. Малко се увеличиха камъните, но пък пясъка намаля.
По тези напречни коловози на няколко пъти хвърчаха бутилките с вода и торби с дрехи, които Мони беше вързал зад него в резервните гуми. Вибрациите бяха доста големи
Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал, после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в Буркина Фасо, а за последно в Того успяхме да получим пари от африканец.
Днес отиваме и откриваме Бенин – страната, в чийто резервати има само бели
Имайте търпение да се зареди – снимките са много
Приятно четене:
част единайсета
Бенин – страната на водум религията (или вууду както я наричат от другата страна на океана). Видяхме вууду фетиши – статуи и пазари за мъртви животни, както и много местен джин, който се използва за церемониите. Видяхме и много живи животни, които са доста по-интересни за нас.
В Бенин влязохме с двама тоголиици с джип, които ни оставиха в
По пътя видяхме Ерви – фотографа с мотора и дълго го преследвахме. Настигнахме го чак на границата, където си взимаше виза. Направихме си среща в един реге бар в Гранд Попо и не след дълго се видяхме там. Разказвахме си кой къде е бил, когато се появи възрастен германец, който бяхме срещнали в посолството на Гана в Уагадугу. Отидохме всич
За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене: Италия през март Флоренция, Тоскана Планиране Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да...
